№ 28
гр. Варна, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:П. Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от П. Ив. Петрова Въззивно гражданско дело №
20243000500483 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 483/2024 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по две въззивни жалби, от всеки от ответниците -
Национална агенция по приходите-гр.София, подадена чрез гл.юрисконсулт Й.
и „Г Л С“ ЕООД-гр.Търговище, подадена чрез адв. М., срещу решение №
63/09.05.2024 г., постановено по гр.д. №96/2023 г. по описа на Търговищкия
окръжен съд В ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на
тях, че ищецът „Пашабахче България“ ЕАД-гр.Търговище е носител на
правото на собственост върху метални стелажи за 22 500 палета; 39 960 куб.м.
и спринклерна инсталация-1 брой, както и контролно-спускателен клапан за
спринклерна система - вода/въздух - фланец DN150TY - 10 броя, находящи се
в сграда с идентификатор 73626.533.10.9 по кадастралната карта на
гр.Търговище, представляващи принадлежност към главната вещ-склада, със
застроена площ от 15 133 кв.м. и функционално предназначение: за складова
база и предмет на принудително изпълнение по реда на ДОПК на старши
публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна Г. Ст. Ст. по изп.д.
№*********/2022г. на осн.чл.269, ал.1 от ДОПК във вр.с чл.98 от ЗС и
ответниците са осъдени да заплатят на ищеца „Пашабахче България“ЕАД-
гр.Търговище направените по делото разноски в размер на 201 104.95 лв., на
осн.чл.78, ал.1 от ГПК, както следва:
-По въззивна жалба на Национална агенция по приходите-гр.София:
Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно -
постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон, като е
молил за отмяната му в обжалваната част с отхвърляне на иска. Изложил е
следните оплаквания: направените изводи от съда за принадлежност на
1
стелажи и спринклерната система към сградата, предназначена за склад, били
неправилни, необосновани, противоречащи на изготвените експертизи и
закона; съдът неправилно приложил разпоредбите на чл. 98 от ЗЗД, тъй като
не се доказало по делото, че оборудването е необходимо за ползването на
склада по предназначение и отделянето ще наруши това ползване до степен на
невъзможност; съдът не анализирал представеното като доказателство
споразумение от датата на нотариалния акт за склада, доказващо уговорка за
изнасяне на вещите от продадения склад в двумесечен срок; съдът посочил, че
споразумението, като неподписано от двамата представители, не поражда
правни последици за дружеството -ищец и не приложил чл. 301 от Търговския
закон, при данните че „Пашабахче България“ ЕАД не се е противопоставило
на действието без представителна власт, след узнаването му; в противоречие с
разпоредбата на чл. 293, ал.2 и сл. от Търговския закон, съдът направил извод,
че следва да е налице изрична уговорка за изключване на вещите от обхвата на
сделката; неправилно не допуснал свидетелите на ответната страна и
ограничил възможността за доказване на уговорките за вещите;
Въззиваемият „Пашабахче България“ ЕАД, чрез адв. К., е подал писмен
отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата и по съображения за
неоснователност на всяко от оплакванията и такива за правилността на
решението на окръжния съд в обжалваната му част, е молил за
потвърждаването му в същата и за присъждане на сторените по делото
разноски.
-По въззивна жалба на „Г Л С“ ЕООД-гр.Търговище: Въззивникът е
настоявал, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение
на процесуалния и на материалния закон и е необосновано, като е молил за
отмяната му в обжалваната част с отхвърляне на иска и присъждане на
разноските. Изложил е следните оплаквания: в разрез със събраните по делото
доказателства и/или при липса на доказателства, окръжният съд приел, че
процесните движими вещи са принадлежност към продадения недвижим имот
по волята на собственика относно общата юридическа съдба на недвижимия
имот и движимата вещ, и отношението му към движимата вещ и поради
функционалното естество и характеристики на движимата вещ; съдът не
отчел доказателствата, сочещи намерението на собственика движимите вещи
да не следват общата юридическа съдба на имота, а именно: начина на водене
на счетоводството по отношение на същите; сключения между „ГЛС“ ЕООД и
Банка „ДСК“ АД договор за особен залог върху процесните вещи; сключените
застрахователни полици при „ГЛС“ ЕООД за тях; споразумението от
21.12.2021 г. за демонтаж на движимите вещи в склада; сключения на
22.12.2021 г. от „ГЛС“ ЕООД с „Туин транс“ ЕООД договор за наем за тях;
отправената до „Пашабахче Българи“ ЕАД нотариална покана от 22.06.2022 г.;
счетоводното отразяване на придобитото от ищеца „Пашабахче България“
ЕАД; окръжният съд не изложил мотиви по отношение на целия предмет на
делото, който включвал няколко различни по характер движими вещи; съдът
не анализирал констатациите на вещите лица в приетите по делото експертизи
(първата техническа експертиза, повторната такава и пожаротехническа) и не
обосновал коя от тях и защо кредитира и коя - не; обосновал своите изводи
единствено въз основа инвестиционния проект за изграждане на сградата и на
договора за наем от 07.11.2016 г. с „Пашабахче България“ ЕАД изолирано от
останалия доказателствен материал; погрешно приел, че волята на
2
собственика има значение при квалифицирането на движимите вещи като
принадлежност или не, а дори и при това положение не съобразил наличието
на уговорката за изключване на движимите вещи – писмено споразумение за
демонтаж и не допуснал доказване в тази връзка със свидетели.
Въззиваемият „Пашабахче България“ ЕАД, чрез адв. К., е подал писмен
отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата и по съображения за
неоснователност на всяко от оплакванията и такива за правилността на
решението на окръжния съд в обжалваната му част, е молил за
потвърждаването му в същата и за присъждане на сторените по делото
разноски.
Решението на окръжния съд не е обжалвано в частта, с която е
отхвърлен, предявен от ищеца „Пашабахче България“ ЕАД- гр.Търговище,
срещу ответниците „Г Л С“ ЕООД- гр.Търговище и Национална агенция по
приходите-гр.София иск по чл.269, ал.1 от ДОПК във вр.с чл.97 от ЗС за
установяване правото му на собственост върху метални стелажи за 22 500
палета; 39 960 куб.м. и спринклерна инсталация-1 брой, както и контролно-
спускателен клапан за спринклерна система - вода/въздух - фланец DN150TY -
10 броя, находящи се в сграда с идентификатор 73626.533.10.9 по
кадастралната карта на гр.Търговище, претендирани като присъединени вещи
към главната вещ- склада, със застроена площ от 15 133 кв.м. и функционално
предназначение: за складова база и предмет на принудително изпълнение по
реда на ДОПК на старши публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна Г. Ст.
Ст. по изп.д.№*********/2022г.
По доказателствените искания, съдът се е произнесъл с определение в
закрито заседание.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните чрез своите
процесуални представители са поддържали съответно въззивните си жалби и
отговора, развили са съображенията си по съществото на спора и са
претендирали присъждане на разноски.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно изцяло и допустимо в обжалваната
му част, а по правилността му с оглед наведените оплаквания и въз основа на
събраните доказателства намира следното:
Производството пред окръжния съд (в обжалваната част) е било
образувано по иск на „Пашабахче България“ ЕАД- гр.Търговище, предявен в
качеството му на трето лице, засегнато от принудително изпълнение по реда
на ДОПК, срещу Г Л С“ ЕООД- гр.Търговище и Национална агенция по
приходите-гр.София по чл.269, ал.1 от ДОПК, за установяване че е носител на
правото на собственост върху метални стелажи за 22 500 палета, 39 960 куб.м.
и спринклерна инсталация-1 брой, както и контролно-спускателен клапан за
спринклерна система - вода/въздух - фланец DN150TY - 10 броя, находящи се
в сграда с идентификатор 73626.533.10.9 по кадастралната карта на
гр.Търговище, със застроена площ от 15 133 кв.м. и функционално
предназначение: за складова база, върху които е насочено принудително
изпълнение на старши публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна Г. Ст. Ст.
по изп.д.№*********/2022 г. Ищецът е поддържал, че на 22.12.2021г.
придобил собствеността на процесните вещи, (предмет на принудително
изпълнение по реда на ДОПК) и находящи се в сграда с идентификатор
73626.533.10.9 по кадастралната карта на гр.Търговище, със застроена площ
3
от 15 133 кв.м. и функционално предназначение за складова база, по силата на
договор за покупко - продажба, сключен с първия ответник и длъжник по
принудителното изпълнение „Г Л С“ ЕООД-гр.Търговище, обективиран в
нотариален акт № 74, том VII, per. № 8970, дело № 911/2021 г., вписан в
Служба по вписванията - Търговище под № 193, том XVII, дело № 3474, вх.
per. № 5750/22.12.2021г., с който по договорка между страните сградата е
продадена заедно с процесните вещи, които освен това я обслужват като нейна
принадлежност. Изложил е, че до датата на продажбата, дружеството е
ползвало склада (сграда с оборудване – стелажи и спринклерна инсталация с
КСК) по силата на договор за наем от 07.11.2016 г., сключен с „Мекс“ ЕООД, в
качеството му на едноличен собственик на капитала на ответното дружество –
тогава собственик на поземления имот и склада. Посочил е също, че по силата
на договора от 07.11.2016 г., складът (сградата с оборудване – стелажи и
спринклерна инсталация с КСК) са били проектирани и построени от
ответника конкретно за нуждите на търговската дейност на „Пашабахче
България“ ЕАД, по съобразени с тази дейност проекти, включително относно
броя и вида на стелажите и противопожарната система за тях (спринклерната
инсталация), като отдаването под наем е било предвидено дългосрочно. По
предложение на ответното дружество, преди изтичане на срока на наема, след
проведени преговори за продажба на няколко имота, измежду които и
поземления имот с изградения в него и нает по договора за наем склад, заедно
с оборудването със стелажи и спринклерна инсталация за тях в същия, било
постигнато съгласие за закупуването им от ищеца за обща договорена цена. В
деня на сделката - 22.12.2021 г. бил прекратен и договора за наем, поради
закупуването от ищеца на наетия имот (складът със стелажите и
спринклерната инсталация). Допустимостта на иска, ищецът е обосновал с
отхвърляне на жалбата му срещу предприетото принудително изпълнение по
ДОПК.
Ответникът „Г Л С“ ЕООД е подал писмен отговор на исковата молба, с
който е оспорил иска и е молил за отхвърлянето му. Навел е възражения, че
процесните движими вещи (стелажи със спринклерна инсталация) не са били
обект на продажбата, че те са самостоятелни такива, могат да бъдат отделени
от сградата, не я следват като главна вещ, нямат обслужващо предназначение
и не са необходими за нейното функциониране като складова сграда.
Процесните вещи не са били предмет на разпореждането със сделката от
22.12.2021 г. и не представляват принадлежност към сградата, поради което и
ищецът не е придобил собствеността им.
Ответникът Национална агенция по приходите-гр.София е подал писмен
отговор, с който е оспорил иска и е молил за отхвърлянето му. Навел е
възражения, че процесните вещи са собственост на длъжника ,,ГЛС“ ЕООД,
предвид липсата на изрично посочване в представения нотариален акт от
22.12.2021г., че собствеността им (стелажи и спринклерна система) се
прехвърля заедно със собствеността върху сградата, в която са разположени.
Те нямали характер и на принадлежност към нея, тъй като не били с
обслужващо главната вещ предназначение. Налице била и воля на собственика
на вещите (другия ответник) да демонтира и изнесе въпросните вещи от
продавания имот и съгласието на купувача за това.
Искът е по чл. 269 ДОПК и е предявен от ищец, в качеството му на трето
лице, чието право на собственост върху процесните вещи е засегнато от
4
изпълнението и предвид доказателствата за отхвърляне на жалбата му срещу
изпълнението, искът е допустим.
Установено е с писмените доказателства по делото и между страните
няма спор по следните факти:
На 07.11.2016 г. между ищеца „Пашабахче България“ ЕАД (наречен в
договора наемател) и ответника „ГЛС“ ЕООД с едноличен собственик „Мекс“
ЕООД (наречен в договора наемодател) е бил сключен договор „за наем на
склад в България“ с предмет: изграждане от страна на наемодателя на
складови площи, терен и зони, необходими за осъществяването на операциите
на подизпълнителя, изисквани от търговската дейност на наемателя в
съответствие с приложените по проекта планове, спецификация, статичен
проект и изчисления, както и отдаването им под наем на наемателя
(„Пашабахче България“ ЕАД) в съответствие с условията по договора. Според
договора, предвидените за изграждане и отдаване под наем складови площи
представляват „закрито складово пространство с площ от 15.000 квадратни
метра, находящо се в поземлен имот с идентификатор 73626.533.10“ (собствен
на ответника „ГЛС“ ЕООД), като в складовите площи (съгл.чл. 3 от договора)
е предвидено поставяне от наемодателя на система за рафтове с капацитет за
складиране на 22,500 броя палета (посочени в спецификацията). Предвидено е
също (чл. 7.1. от договора), че складовите стелажи ще бъдат монтирани и
предадени по посочения в проекта за рафтове (стелажи) начин и в
съответствие с проекта, както и че изградената складова база ще бъде
предадена на „Пашабахче България“ЕАД заедно с цялото договорено
оборудване съгласно „списък с оборудване“, в който са включени процесните
стелажи с приложен към договора самостоятелен проект за тях (съгл. чл. 9 от
договора). Съгл. чл. 4 на договора, срокът на наема започва с предаването на
склада на наемателя и продължава до 31.12.2032 г. с възможност за
продължаването му за още 5 години. Уговорена е и наемна цена от 84 750 лв.
на месец + ДДС. Не е спорно, че складът е изграден от ответника, собственик
(тогава) на поземления имот с идентификатор 73626.533.10 по КККР на гр.
Търговище, въз основа на одобрени проекти, съгласувани и с наемателя и
издадено разрешение за строеж № РС-01-140/19.12.2017 г. на главния архитект
на община Търговище. На 30.04.2018 г. е издаден Акт образец 14 за приемане
на конструкцията на строежа „Складова база“, на 07.09.2018 г. е издаден
констативния акт по образец 15 за установяване годността за приемане на
строежа, а на 31.01.2020 г. - и удостоверението за въвеждане в експлоатация
на складовата база. Съгласно констатациите в частта „Архитектура“ от акт
обр.15, в склада са монтирани „стелажни рафтове с капацитет 22 506 бр.
палето-места“, а според тези в част „ВиК“, че в съответствие с изискванията за
пожаробезопасност, е изградена „спринклерна инсталация тип „вода- въздух“,
като спринклерните глави са монтирани под покрива и между стелажите.
Спринклерната инсталация включва и контролно-сигнални клапани на
покрива и такива между стелажите. Процесната стелажна система и
спринклерната инсталация (за стелажната система) са закупени от „ГЛС“
ЕООД по договори за продажба с „Мона“ ЕООД и са монтирани в склада,
съгласно приложените по делото договори от 10.10.2016 г., 26.02.2018 г. и
приемо-предавателни протоколи от 24.09.2018 г., 28.09.2018 г. (на л.192- 199)
и издадени фактури за плащанията. Не е спорно, че складовата база е
предадена на наемателя „Пашабахче България“ ЕАД - ищец в настоящото
5
производство и до 22.12.2021 г. той е ползвал същата, въз основа на договора
от 07.11.2016 г. Установено е също, че на 22.12.2021 г. с договор за покупко-
продажба, обективиран в нотариален акт № 74, том VII, per. № 8970, дело №
911/2021 г., вписан в Служба по вписванията - Търговище под № 193, том
XVII, дело № 3474, вх. per. № 5750/22.12.2021 г., ищецът „Пашабахче
България“ ЕАД е придобил от ответника „ГЛС“ ЕООД правото на собственост
върху поземления имот с идентификатор 73626.533.10, находящ се в гр.
Търговище, област Търговище, община Търговище, с площ от 54 399 кв.м., с
начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, ведно с
построените в него осем сгради, измежду които и сграда с идентификатор
73626.533.10.9 със със застроена площ от 15 133 кв.м. (процесния склад) за
обща цена от 8590 000 евро без ДДС. Едновременно с тази сделка, в същия
ден, на 22.12.2021 г., с договор за покупко-продажба, обективиран нотариален
акт № 73, том VII, рег. № 8969, дело № 910/2021 г., вписан в Служба по
вписванията - Търговище под № 194, том XVII, дело № 3475, вх. рег. №
5751/22.12.2021 г. ищецът „Пашабахче България“ ЕАД е закупил от
дружеството „Т.Л.Ц. ИНТЕРНЕЙШЪНЪЛ“ ЕООД (с едноличен собственик на
капитала също „МЕКС“ ЕООД) и друг поземлен имот (с идентификатор
73626.533.13, находящ се в гр. Търговище, с площ от 65 602 кв.м.)
производствено предназначение като складов обект, ведно с две построени в
него сгради за сумата 400 000 евро без ДДС. Общо цената по двете сделки е
8 990 000 евро без ДДС. Пак в същия ден, на 22.12.2021 г., между ищеца
„Пашабахче България“ ЕАД като наемател, представлявано съвместно от
прокуристите Б. Д. и Х. Ш. и ответника „ГЛС“ ЕООД, представлявано от
управителя Й. М. А., като наемодател е било подписано и Споразумение към
договора за наем, с което и предвид сключването на договора за продажба за
наетия склад, договорът за наем е прекратен, считано от 22.12.2021 г. Със
споразумението, страните са посочили, че уреждат напълно и окончателно
отношенията си във връзка с договора за наем, както и всички други въпроси,
претенции и отношения, които имат или биха могли да имат по/или във връзка
с договора за наем. Заявили са, че наемателят е изплатил всички суми,
дължими по договора за наем и не дължи на наемодателя каквито и да било
плащания, с изключение на визираните за ток и вода. Наемодателят изрично е
заявил, че се отказва от всички направени преди сключването на
споразумението претенции за допълнителни плащания по договора за наем,
които е отправил към наемателя, в това число и не само, претенции за
изплащане на допълнително на наемна цена във връзка с промени в площта на
наетите обекти по договора за наем, с изключение на консумативите за ток и
вода. Страните са приели, че отношенията им във връзка със сключването,
изпълнението, евентуални неизпълнения и прекратяването на договора за
наем са окончателно уредени и никоя от тях няма да има за в бъдеще
претенции към другата (извън посочените консумативни разходи). Установено
е също, че към тази дата, ищецът се представлява от двамата прокуристи Б. Д.
и Х. Ш. само заедно, а ответникът се представлява от управителя Й. М. А.,
който е управител и на второто дружество–продавач „Т.Л.Ц.
ИНТЕРНЕЙШЪНЪЛ“ ЕООД, както и че от 22.12.2022 г. Б. Д. вече не е бил
прокурист на ищцовото дружество. Едноличен собственик на капитала на
„Пашабахче България“ ЕАД е Шишеджам Инвестмънт Б.В. – чуждестранно
юридическо лице, регистрирано в Нидерландия (съгласно приложените по
6
делото справки от търговския регистър). Установено е също така, че за
обезпечение на задължение по договор за банков кредит, складът е бил
ипотекиран, а процесната стелажна система е била предмет на договор за
особен залог, учредени от „ГЛС“ ЕООД в полза на Банка ДСК АД за
обезпечения на задълженията му по договор за банков кредит, както и че
банката е била уведомена за предстоящата продажба на обезпечението и с
удостоверение от 21.12.2021 г. е дала съгласие за заличаване на обезпеченията
в посочен срок, след плащане на задълженията с цената от продажбата.
Установено е също така, че процесните вещи-стелажи и спринклерна
инсталация с КСК са били запорирани от НАП -Варна с постановление от
01.03.2022 г. за обезпечаване на публично вземане от „ГЛС“ ЕООД по
образувано срещу него изпълнително дело, както и че принудителното
изпълнение – продажба чрез търг е насочено срещу същите вещи. Ищецът е
подал жалба на основание чл. 266, ал. 1 от ДОПК срещу изпълнението, която с
решение № 80/21.04.2023 г. на директора на ТД на НАП е оставена без
уважение.
Със заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е
установено, че металните стелажи, спринклерната инсталация и контролно-
спускателни клапани за спринклерна система (КСК) са осчетоводени в
съответните счетоводни сметки, както и че след 22.12.2021 г. те не са отписани
от счетоводния баланс на „ГЛС“ ЕООД и се водят в счетоводството на
дружеството и към 24.10.2023 г. След 22.12.2021 г. металните стелажи,
спринклерната инсталация и КСК са заприходени и при ищеца, общо като
един актив.
По делото е събрана цялата техническа документация на строежа и са
приети три съдебно-технически експертизи (първоначална техническа,
комплексна съдебно-техническа с участието на три вещи лица и съдебна
пожаротехническа експертизи, от които се установява следното:
Според заключението на вещите лица по назначената първоначална
комплексна съдебно-техническа експертиза, за сградата с площ (ЗП) от 15133
кв.м. (в която са монтирани процесните стелажи и инсталация) е издадено
разрешение за строеж на основание одобрен технически инвестиционен
проект по всички части, включително архитектурна, противопожарна и ВиК.
Тя е въведена в експлоатация с удостоверение за въвеждане в експлоатация от
31.01.2020г. и в тази връзка са представени всички изискуеми, съгласно чл.2,
ал.1, т.2 от Наредба № 3 от 2003г. за съставяне на актове и протоколи по време
на строителството, за строежите от пета категория, образци. Процесните
стелажи са показани в чертежи от част Архитектурна и с план „Разположение
на рафтовете“, а съобразено с тяхното разположение, в част ВиК е
проектирана спринклерната инсталация „Спринклерна инсталация
(Междустелажни спринклери)“, изчертана в чертежи към проекта. Строежът е
изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти и издаденото
разрешение за строеж, като в акт обр. 15 за процесните стелажи и
спринклерна инсталация са посочени сертификати за съответствие и
одобрение на продукта, декларации за съответствие на продукти, декларации
за характеристики на продукти и др. Стелажните рафтове са за 22 500 палета,
по 700 кг. всеки и обем от 39 960 куб.м. като те са самоносещи се, т.е.
представляват самостоятелна конструкция. Те подлежат на демонтаж, като
демонтажът им не може физически (от конструктивна гледна точка) да увреди
7
складовата сграда. Стелажната система се състои от вертикални колони,
хоризонтални греди, хоризонтални палетни релси, дистанционни планки
(дистанционери), стопери и протектори на вертикалните колони, укрепващи
връзки, които не са конструктивен елемент от сградата. Плътното прилягане и
закрепването на вертикалната колона към пода е решено с планки (стъпки).
Стъпките са анкерирани с помощта на анкер-сегменти. Всички елементи на
стелажната система са свързани с болтове и гайки, което я прави лесна за
монтаж и демонтаж. Сградата е обезпечена от противопожарна гледна точка,
отвън и отвътре, съгласно Наредба № 1з-1971/2009 г. за строително-
технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. На
място има изградена площадкова (с пожарни хидранти) и вътрешна
пожарогасителна инсталация. Складовата сграда е неотопляема и в нея е
изградена противопожарна покривна спринклерна инсталация тип „вода/
въздух“. При тази система в спринклерните тръби има въздух под налягане.
При по-високо топлинно усещане, автоматичните клапи се активират и
изпускат въздуха, което позволява на водата да навлезе в системата.
Монтираната между рафтовете на стелажната система спринклерна
инсталация разполага с общо 2203 (по проект) спринклерни глави.
Стелажната спринклерна система е независима от останалите - покривна
спринклерна система и вътрешна пожарогасителна инсталация, захранвана от
вътрешните противопожарните табла. Спринклерната стелажна система е
предназначена само за стелажите, като за пожарогасенето на рафтовете са
изградени 5 зони (кръга) и съответно има 5 броя КСК, които се задействат при
необходимост, в зависимост от засегнатата зона. Стелажната спринклерна
инсталация се състои от клапани, тръби, колена, тройници, редуктори, фланци
и спрей-спринклери (спринклерни глави) и е закрепена за стелажната система
с помощта на конзоли за укрепване на инсталационни системи, скоби за
окачване на тръби, крушовидни скоби за укрепване на спринклерни
инсталации, болтове, гайки. Евентуалното демонтиране на палетната
стелажна система, налага и демонтиране на спринклерната стелажна
инсталация, което не променя предназначението на сградата, включително и
от противопожарна гледна точка, т.к. тя е обезпечена както от покривната
спринклерна инсталация, така и от вътрешната пожарогасителна инсталация.
Всички КСК са монтирани в самостоятелно помещение в сградата. Принципът
на действие на контролно сигналният клапан е за максимално кратко време да
снабди противопожарния тръбопровод с вода. При демонтаж на стелажната
спринклерна инсталация, КСК могат да бъдат демонтирани. Стелажната
система не е свързана физически със сградата, тя не е част от конструкцията
на сградата. За въвеждане на сградата в експлоатация, не е задължително да
бъдат монтирани конвенционални палетни стелажи и спринклерната
пожарогасителна инсталация за тях. Палетните стелажи са част от
оборудването/обзавеждането на складовата сграда, която може да изпълнява
предназначението си и без тях, но с по-малък капацитет. Няма нормативно
изискване, което да налага монтирането на стелажна система и спринклерна
такава към нея. В сградата, с цел въвеждането й в експлоатация като склад
има монтирана и покривна спринклерна система.
Според заключението на вещите лица по комплексната тричленна
съдебно-техническа експертиза, по одобрения проект по части
„Архитектурна“, „Пожарна безопасност“ и „ВиК“ са предвидени за монтиране
8
стелажи и изграждане на спринклерна инсталация. Налице са документи, като
декларация за съответствие на инсталацията, декларация за характеристики на
продукта, сертификати за съответствие и сертификати за одобрените
продукти. В акт обр. 15 е описано, че същите са монтирани и изпълнени по
одобрения проект и че незавършени и неизпълнени работи за строежа - няма.
Извън спринклерната инсталация, в сградата има и вътрешна
пожарогасителна инсталация, като стелажната спринклерна система е
независима от останалите -покривна спринклерна система вътрешна
пожарогасителна инсталация, захранвана от вътрешните противопожарни
табла. Евентуалното отделяне на стелажите и спринклерната инсталация не би
довело до физическо увреждане на сградата, т.е. до нарушаване на
конструкцията. Няма нормативно изискване за съществуване на стелажна
система с цел въвеждане на сградата в експлоатация. Тя е елемент от
обзавеждането на сградата и показването й в инвестиционния проект е
необходимо, за да бъдат проектирани в пространството различните
инсталации, които обслужват сградата (електро, вентилация, водоснабдяване и
др.). Посоченият в инвестиционният проект капацитет от 22 506 бр. палета е
максимално допустим за склада и е база за проектиране на инсталациите
(електро, ВиК, ОВ спринклерната инсталация и др.). В разрешението за
строеж и в удостоверението за въвеждане в експлоатация няма регламентиран
капацитет на сградата. Отделянето само на стелажните рафтове няма да
препятства използването на сградата за съхранение на готовата продукция.
Съхраняването на палетите тогава, обаче ще бъде само на едно или две нива,
при което ще се намалят значително общия брой палето-места. Според вещите
лица, при неизпълнение предвижданията по проекта относно спринклерна
система и стелажи, сградата няма да отговаря на нормативните изисквания на
Наредба № 1з-1971 от 29.10.2009 г. за строително- технически правила и
норми за осигуряване на безопасност при пожар, както и няма да може да
служи в пълен обем за складиране на готовата продукция в предвидения по
одобрените проекти капацитет. Това би било категорична пречка, строежът да
се въведе в експлоатация.
Съгласно заключението на назначената съдебна пожаро- техническа
експертиза, наличието на стелажна система, респ. под формата и на
оборудване със стелажна спринклерна система, не е необходима предпоставка
за въвеждане на склада в експлоатация, т.е. за издаване на удостоверение за
експлоатация на строежа. В случай на демонтиране на стелажите, ще се
демонтира и спринклерната стелажна инсталация, тъй като същата
представлява оборудване към стелажната система, а не към самата сграда,
което не променя предназначението на сградата (такова каквото е определено
в разрешението за строеж и в удостоверението за въвеждане в експлоатация),
включително и от противопожарна гледна точка, т.к. тя е обезпечена, както от
покривната спринклерна инсталация, така и от вътрешната пожарогасителна
инсталация. Демонтирането на палетните стелажи и спринклерната
инсталация не променя класа на пожарна опасност Ф5В, II степен на
огнеустойчивост за складова сграда, с което не се нарушават разпоредбите от
Наредба№ 1з-1971 / 2009 г. за строително-технически правила и норми за
осигуряване на безопасност при пожар.
По спорните по делото въпроси, съдът намира следното:
Изложеното по-горе води до извода, че сградата е била проектирана и
9
изградена от ответника в собствения му тогава поземлен имот като склад за
съхранение на готова продукция, съобразен единствено с конкретните
търговски нужди на ищеца „Пашабахче България“ ЕАД от складова площ с
конкретен обем и начин на разпределение, съгласно споразумението им в
договора от 07.11.2016 г. Т.е. ответникът е построил склада по одобрени
проекти, съгласувани с ищеца и за дейността му, включително и при
съобразяване на вътрешната вместимост и възможността за вертикално
разполагане на палети със стока (негорими материали в горими опаковки).
Процесните метални стелажи и тяхното пожарно обезопасяване със
спринклерна инсталация (с КСК) са предмет на договора от 07.11.2016 г.,
предвидени са в проектите и са били закупени и монтирани в склада съгласно
тях. Стелажите са осигурили предвидения в проектите капацитет на
вместимост на склада, с който същият е въведен в експлоатация, а
спринклерната инсталация (вкл. КСК) - пожарното им обезопасяване също
съгласно проектите. Складът е бил предмет на договора за наем на ищeца,
заедно със стелажната система и спринклерната инсталация. Т.е. стелажите и
инсталацията към тях са обслужвали склада и са имали характер на негова
принадлежност по съгласие на страните, с оглед конкретната му стопанска
експлоатация от ищеца. Предвид, че принадлежността запазва
самостоятелността си, но по своето предназначение тя е създадена да
обслужва друга, главна вещ – склада, практическото значение на правилото на
чл. 98 от ЗС е на плоскостта на облигационното право, като от значение е
уговорката на страните при продажбата на склада. В тази насока е спорно
дали страните са постигнали съгласие със склада да бъдат продадени и
намиращите се в него стелажи и стелажна спринклерна инсталация и КСК. По
този въпрос са от значение доказателствата за водените между страните
преговори, разменената кореспонденция, предложената окончателна оферта и
обсъждането й, процесът по вземане на решение от едноличният собственик
на капитала, прекратяването на договора за наем и споразуменията в тази
връзка, както и другите доказателства имащи значение за изводите. Така, от
електронно съобщение (на л. 519 от доказателствата по делото, приложени в
черен класьор), се установява, че през месец януари 2021 г. Й. А. (Й. А. -
представител към този момент на „ГЛС“ ЕООД и дружеството „Т.Л.Ц.
ИНТЕРНЕЙШЪНЪЛ“ ЕООД) е отправил предложение до представител на
групата „Шишеджам“ за продажба на два поземлени имота от 55 000 и 65 000
кв.м., заедно с изградените в първия имот сгради (складови площи, офиси,
съблекални, кантар) измежду които и наетия от „Пашабахче България“ ЕАД
склад с площ около 15 000 кв.м. със стелажи и спринклерна инсталация,
предмет на договора за наем. Посочено е, че складът е изграден за нуждите на
Завода на „Пашабахче България“ ЕАД, в непосредствена близост до него, че
му е отдаден под наем 2018 г. и че предложението е за остатъка от
договорения 10 + 5 години срок, при условие, че наемната цена бъде
заплатена изцяло наведнъж, да прехвърли на „Шишеджам България“ ЕАД
първия имот, заедно с всички складови площи и закрити помещения в него
(подробно описани като складът е посочен с площ от 15 127 кв.м. с рафтове и
спринклерна система и рампи), а втория имот от 65 000 кв.м. – да прехвърли
на приемлива цена. От разменената електронна кореспонденция от 04.05.2021
г. (на лист 475 в черен класьор) между Й. А. и Б. Ш. става ясно, че до този
момент са водени разговори, но не е било отправено ценово предложение,
10
съобразено с интереса на бъдещия купувач. На 05.05.2021 г., Й. А. е отправил
конкретна оферта за двата поземлени имота, заедно с всички сгради, измежду
които и склада със стелажите и спринклерната инсталация за сумата от
10 000 000 евро, като в офертата е направил изчисления на база цената на
договора за наем и остатъка на срока по него от 12.5 години. В отговор,
представителят Б. Ш. е отхвърлил офертата, като е посочил че фирма
„Шишеджам“ АД няма да има спешна нужда от този имот и да задели такава
крупна сума, както и че офертата неправилно е изчислена при по-дълъг (12.5
години) от действително оставащия срок на договора за наем от 7.5 години.
Представителят на „Шишеджам“ АД е посочил, че ако на тази база се оправи
конкретна оферта, то може да отнесе обсъждането на темата за разискване
пред висшия мениджмънт на фирмата. В електронно съобщение от 25.08.2021
г. (лист 518 в черен класьор), Й. А. е заявил, че след проведените последни
срещи по отношение на наетите от страна на „Пашабахче България“ ЕАД
склад и имот в съседство отправя окончателна оферта от 8 990 000 евро + ДДС
за гореописаните имоти и застроени площи, а именно: обща площ на имота от
55 000 кв.м.; закрит склад с обща застроена площ от 15 127 кв.м. с рафтове и
спринклерна инсталация и 8 подхода (рампи); ремонтна работилница с площ
700 кв.м.; офис, столова, съблекално помещение с обща застроена площ от 300
кв.м.; помещение за охрана и кантар с площ от 50 кв.м.; сграда на 4 етажа с
обща застроена площ от 1 500 кв.м. и недвижим имот с обща площ от 65 000
кв.м., залепен за границите на фирма „Шишеджам България“ АД. Видно е от
осведомителна записка от 21.09.2021 г. (лист 525 от черен класьор), изготвена
от заместник генерален директор до генералната дирекция, тази оферта от
8 990 000 евро (посочени са двата парцела със сградите и складът със
стелажите и спринклерната инсталация) е приета за напълно възможен
вариант, като е анализирана с оглед нуждите на дружеството и разходите му,
включително и с оглед заплащане на наемна цена за оставащ срок на наемния
договор от 7 + 5 години или тези за евентуално изграждане на нов склад със
стелажи. На 24.11.2021 г., генералният директор е предоставил на вниманието
на управителния съвет, становище (лист 529 в черен класьор) за приемане на
крайната оферта на Й. А. от 8 990 000 евро, след анализ на нуждите на
заводите на дружеството, наемната цена, плащана от ищеца, бъдещите
производствени планове и собствеността на имотите на двете дружества
„ГЛС“ ЕООД и „Т.Л.Ц. ИНТЕРНЕЙШЪНЪЛ“ ЕООД, с капитал – собственост
на „Мекс“ ЕООД, чийто едноличен собственик и представител е Й. А. (Ариф).
На 08.12.2021 г. управителният съвет на дружеството – собственик на
капитала на „Пашабахче България“ ЕАД е взел решение за закупуване на
имотите при цена от 8 990 000 евро. За приемане на офертата от 25.08.2021 г.,
ответникът е бил уведомен на 13.12.2021 г. Цената по приетата оферта от
8 990 000 евро напълно съответства на общата цена на закупените на
22.12.2021 г. от „Пашабахче България“ ЕАД имоти от „ГЛС“ ЕООД и „Т.Л.Ц.
ИНТЕРНЕЙШЪНЪЛ“ ЕООД (посочени конкретно в офертата от 25.08.2021 г.)
и предвид изложеното по-горе за отправяне на конкретната оферта от
ответника, обсъждането й, анализирането и приемането от ищцовата страна,
се налага извода, че предмет на договора за продажба са стелажите със
спринклерната инсталация и КСК в склада и в тази цена тези вещи са
включени. При сключване на сделките, двете дружества-продавачи са
представлявани от Й. А.. Посоченото съдържание на цялата кореспонденция,
11
водена от последния (Й. А.), качеството му на представляващ дружествата –
собственици на имотите и продавачи по сделките и участието му в
нотариалното им изповядване води до извода, че последният е разполагал с
представителна власт при отправяне на офертата и постигане на съгласие по
договора и е действал като представляващ двете дружества. Затова и
възраженията за липсата на представителна власт на Й. А. по отношение на
дружеството – ответник „ГЛС“ ЕООД при отправяне на офертата от
25.08.2021 г. в електронна форма, са неоснователни. Все в насока, че страните
са договорили продажбата на склада, заедно със стелажите и спринклерната
инсталация с КСК, е и обстоятелството, че в деня преди сделката банката –
кредитор на ответника „ГЛС“ ЕООД, в чиято полза е бил учреден особен залог
върху процесните стелажи и инсталация, е разрешила те да бъдат продадени,
като с цената от продажбата се погасят задълженията в посочен срок. В
насока, че процесните вещи са били предмет на продажбата е и съдържанието
на споразумението за прекратяване на договора за наем с „Пашабахче
България“ ЕАД, предвид закупуването на наетия имот, подписано от двамата
прокуристи (с представителна власт само заедно) в деня на сделките
22.12.2021 г., в което изчерпателно са описани останалите, след продажбата,
задължения на наемателя - собственик (само за режийните разноски за
посочените месеци) и липсва уговорка за връщане на стелажите със
спринклерната инсталация и КСК по прекратения договор за наем. Изрично в
споразумението е посочено, че са уредени всички отношения с наемателя
„Пашабахче България“ ЕАД, произтичащи от наемното правоотношение.
Представеното от ответника второ споразумение към договора за наем,
подписано само от единия от прокуристите на ищцовото дружество, при
задължително представителство само заедно от двамата такива, е оспорено
своевременно от ищеца (веднага след узнаването му) за липса на
представителна власт и не поражда задължение за него. Същото е и частен
диспозитивен документ, чиято дата също е оспорена и не е обвързваща за
съда. Затова възраженията на ответника, че е изрично договорено в деня на
сделката връщане на стелажите и спринклерната инсталация, е
неоснователно. Независимо от това нелогично, с оглед на обсъдените по-горе
доказателства, е при изрично уреждане на отношенията по прекратяване на
договора за наем и подписването му от двамата прокуристи на ищцовото
дружество, страните да предприемат сключване в същия ден и на
допълнително споразумение за част от уредения предмет и освен това то да
остане неподписано от втория прокурист, който е участвал в сделката и в
първото споразумение в същия ден. Извън това, видно от съдържанието на
този документ, в него няма изрично посочване на задължение на наемателя да
върне стелажите и спринклерната инсталация по прекратения договор за наем.
Затова и възраженията на ответника за изрично споразумение между страните
за връщане на процесните вещи са неоснователни. Сключването на договор за
наем за същите вещи от ответника с трето лице няма отношение към
правоотношенията му с ищеца и не е опора за различни изводи във връзка със
собствеността на процесните вещи. Няма такова значение и не обосновава
изводи в тази връзка и пратената до ищеца нотариална покана,
представляваща частен диспозитивен документ, както и факта, че ответникът
все още води като собствени в счетоводството си процесните вещи, които
освен това са заприходени при ищеца.
12
Всичко изложено води до извода, че между ищеца „Пашабахче
България“ ЕАД като купувач от една страна и от друга - ответникът „ГЛС“
ЕООД като продавач, е сключен на 22.12.2021 г. договор за продажба на
стелажите и спринклерната инсталация към тях с КСК, заедно с продажбата
на склада, в който същите се намират и обслужват. Тези вещи не принадлежат
на ответника „ГЛС“ ЕООД – длъжник в изпълнителното производство на НАП
по ДОПК и искът по чл. 269 ДОПК се явява основателен и следва да бъде
уважен. Като е достигнал до идентичен резултат, макар и отчасти с различни
мотиви, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт (в обжалваната
част) и той следва да бъде потвърден.
С оглед изхода от спора, разноските присъдени за първоинстанционното
производство не се променят, като въззивниците следва да заплатят на
въззиваемия „Пашабахче България“ ЕАД сторените от него разноски за
въззивното производство. От претендираните такива за заплатено адвокатско
възнаграждение и разходи за самолетен билет и хотелско настаняване, само
разходите за адвокат, като съдебни такива, подлежат на овъзмездяване.
Разходите за билет и нощувка не са съдебно-деловодни разноски и не се
присъждат по реда на чл. 78 ГПК. Срещу размера на претендираните разноски
за адвокатско възнаграждение от 38 400 лв., ответникът НАП е навел
възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно до размер на
сумата от 25 000 лв. с оглед обема и сложността на работата на адвоката по
делото. Делото пред настоящата инстанция е приключило в едно съдебно
заседание, не са събирани нови доказателства, а защитната теза на
въззиваемия – ищец по делото е обективирана в писмения отговор на
въззивните жалби и не е нова -поддържани са вече развити пред първата
инстанция съображения. При това положение, само размера на цената на иска
(в случая от 2 880 000 лв.) не следва да е определящ за разноските за
адвокатското възнаграждение, като водещо е тяхното съответствие с обема и
сложността на работата на адвоката в настоящата инстанция, като
адвокатското възнаграждение като сторен разход следва да е справедливо
както за страната, която го е сторила, така и за насрещната страна, която
следва да го плати и при съобразяване, че липсва обвързаност с предвиден
минимален размер по Наредба №1/09.01.2004г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения, тъй като посочените в наредбата размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при
определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда (така
задължителния характер на даденото тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС с
решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС).
По изложените съображения, Апелативен съд - гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 63/09.05.2024 г., постановено по гр.д.
№96/2023 г. по описа на Търговищкия окръжен съд В ЧАСТТА: с която е
признато за установено по отношение на Национална агенция по приходите-
гр.София и „ГЛС“ ЕООД-гр.Търговище, че ищецът „Пашабахче България“
ЕАД -гр.Търговище е носител на правото на собственост върху метални
стелажи за 22 500 палета, 39 960 куб.м. и спринклерна инсталация-1 брой,
13
както и контролно-спускателен клапан за спринклерна система - вода/въздух -
фланец DN150TY - 10 броя, находящи се в сграда с идентификатор
73626.533.10.9 по кадастралната карта на гр.Търговище, на основание
договор за покупко-продажба от 22.12.2021 г., сключен с „ГЛС“ ЕООД,
представляващи принадлежност към главната вещ-склада със застроена площ
от 15 133 кв.м. и функционално предназначение за складова база, и предмет
на принудително изпълнение по реда на ДОПК на старши публичен
изпълнител при ТД на НАП-Варна Г. Ст. Ст. по изп.д.№*********/2022г. на
осн.чл.269, ал.1 от ДОПК; и с която ответниците са осъдени да заплатят на
ищеца „Пашабахче България“ЕАД-гр.Търговище направените по делото
разноски в размер на 201 104.95 лв., на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ГЛС“ ЕООД - гр.Търговище, ЕИК ********* и Национална
агенция по приходите - гр.София да заплатят на „Пашабахче България“ ЕАД-
гр.Търговище, ЕИК ********* сумата от 25 000 лв., представляващи сторени
от въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните и при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14