№ 89
гр. Варна, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20223110203211 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на „Станислав - 91 04“ ЕООД против
Наказателно постановление № 23-0000414/24.06.2022 година, издадено от Директор на
РД"АА", гр. Варна, с което на основание чл. 104, ал. 7 от ЗАвП на дружеството е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 /две хиляди/ лева за
нарушение на чл. 91в, т. 1 от ЗАвП.
В жалбата се моли за отмяна на НП като се сочи, че в производството има неяснота по
отношение на датата на извършване на нарушението, отделно вида и характера на
извършеното нарушение и неговата съставомерност по чл. 104, ал.7 ЗАвП. Моли се за
отмяна на издаденото НП и присъждане на сторените разноски за адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание въззивното дружество не се представлява от процесуален
представител. Представени са писмени бележки със становище по същество, което
поддържа жалбата на заявените в нея основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание изпраща представител,
който посочва, че изброяването на тахографските листи се е наложило за пълнота, като
непредставянето както на един, така и на няколко от тях съставлява нарушение. Наред с
това, наказващият орган не дължал изследване на конкретните причини за отказа от
представяне, като в случая декларацията за причините е документ без значение за
съставомерността на нарушението. Излага становище за законосъобразност на НП и
претендира за присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално
представителство.
1
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На дружеството - жалбоподател "Станислав - 91 04" ЕООД притежаващо лиценз за
превоз на товари на територията на Република България № 14707 валиден до 17.02.2026 г.,
била извършена комплексна проверка от длъжностни лица към РД "Автомобилна
администрация" гр. Варна, сред които и св. И..
До дружеството била изготвена Покана рег. № 82-00-51-84/26.01.2022 г. за извършване
на комплексна проверка за периода от 01.06.2021 г. до 30.08.2021 г. относно транспортната
дейност на фирмата от Директора на РД"АА"-Варна.
Поканата била изготвена на основание чл. 91б, т. 1 от ЗАвП във връзка с чл. 12, ал. 4 и
ал. 5 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009 г. на МТИТС и била адресирана до управителя на
дружеството.
Тя съдържала писмено разпореждане до въззивното дружество в 7-дневен срок, да
предостави в РД "АА" гр. Варна документи във връзка с проверка на документацията
относно транспортната дейност на дружеството за периода от 01.06.2021г. до 30.08.2021 г..
В цитираната покана подробно бил изложен списък с изисканите документи и информация
сред които: т. 5 тахографски листи за периода на проверката, от 01.06.2021 г. до 30.08.2021
г. по отношение на т.а. ДАФ с рег.№ В7519ВК оборудван с аналогов тахограф за конкретно
посочени дати, съгласно 7 броя товарителници и пътни листи.
В поканата било посочено още, че документите следва да се представят на
проверяващия екип, както и била упомената отговорността, която се носи при
непредставяне на изискуемите съгласно чл. 97, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвП/.
Поканата била връчена на 01.02.2022 г. на г-н Добрев - управител на дружеството, като
до изтичане на 7-дневния срок- 08.02.2021 г. визиран в горепосочената наредба за
представяне на изисканите документи, въззивното дружество не представило в
административната сграда на РД"АА"-Варна тахографски листи за периода на проверката
използвани в монтирания аналогов тахограф в товарен автомобил марка ДАФ с рег.№
В7519ВК от кат. N3.
В хода на проверката, било установено, че за дати 16.06.2021 година, 30.06.2021
година, 05.07.2021 година, 12.07.2021 година, 26.07.2021 година, 03.08.2021 година и
17.08.2021 година, видно от 7 броя пътни листи за горепосочените дати и
товарителници към тях, копие на приемно-предавателен протокол представен на 08.02.2022
година и декларация от пълномощника от дата 10.03.2022 година, като от горепосочените
пътни листи и товарителници е видно , че е извършван обществен превоз на товари с
горепосочения товарен автомобил. Изисканите тахографски листи не били представени до
приключване на проверката.
При горните констатации срещу въззивното дружество св. И. съставил АУАН, в който
било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 91в, т. 1 от ЗАвП като приел, че
2
нарушението е извършено в гр. Варна на 09.02.2022 г., която дата се явява денят следващ
датата, на която е изтекъл срокът за предоставяне на информацията с визираната по-горе
покана. Актът бил предявен и връчен още същия ден на представляващия въззивното
дружество лице, което го подписало с отбелязване, че няма възражения. В срока по чл. 44 от
ЗАНН не били подадени и писмени възражения пред АНО.
Впоследствие въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното
понастоящем НП на директора на РД "Автомобилна администрация" -гр. Варна, в което
били възприети изцяло фактическите и правните констатации дадени от актосъставителя,
като на основание чл. 104, ал. 7 от ЗАвП наложил на въззивото дружество административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 91в, т. 1 от
ЗАвП.
Съдът кредитира изцяло писмените материали по делото, тъй като същите
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.
Наред с това даде вяра на показанията на актосъставителя И., които на свой ред са изцяло
съответни на установеното по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна -лице спрямо
което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП
и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това
жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Лицата,
осъществяващи контрол по спазване на правилата за извършване на обществен превоз на
пътници и товари и за извършване на превози за собствена сметка, както и на техническата
изправност на пътните превозни средства, с които се извършват превозите, са посочени в
разпоредбата на чл. 91, ал. 3, т. 5 ЗАвП и това са длъжностните лица от Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация", каквото безспорно качество притежава и
актосъставителя И..
В случая със Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. /приложена към преписката/ министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщения е делегирал правомощия на
директорите на РД "АА" да издават НП за нарушения по ЗАвП без да обвързва тези
правомощия с територията на която са извършени нарушенията. В случая НП е издадено от
Аврамов в качеството му на директор на РД "АА"-Варна, поради което е издадено от
компетентен орган.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3
от ЗАНН.
Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел присъствал при
3
установяване на нарушението и съставяне на АУАН¬видно съдържанието на АУАН. Актът
е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на
съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко
върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно нарушение е бил
наказан.
При цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод за основателност
на жалбата и наличие на основания за отмяна на НП, поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на
обвинения субект и неправилно приложение на закона.
Разпоредбата на чл. 104, ал. 7 от ЗАП, за която е ангажирана отговорността на
въззиника, предвижда отговорността на превозвач, който не съхранява (предл. 1)
тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата
на водача за период 365 дни или отказва да ги предостави за проверка (предл. 2) на
контролните органи.
Очевидно е че нарушението има две форми на изпълнително деяние.
Първата е несъхранение на тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от
дигиталния тахограф или картата на водача, а втората обективира отказ за предоставянето
им при проверка от контролните органи.
От обективна страна втората форма на изпълнителното деяние е възможна само ако
информацията е била съхранена, в противен случай е налице първата хипотеза на
несъхранение на информация. На следващо място от обективна страна, за да е нарушена
посочената по-горе разпоредба в хипотезата на непредставяне (не представя в
законоустановения срок- такова е изпълнителното деяние, вменено на въззивника) следва на
първо място да са налице тахографски листи и на следващо място те да бъдат съхранени.
Само в тези случаи би могло да бъде осъществено деяние под формата на непредставяне на
листи, защото ако тези листи изобщо не са използвани и съставени, то няма как такива
изобщо да бъдат съхранени, съответно представени. Тогава ще е налице друго нарушение,
но е и вмененото на въззивника.
В конкретния случай няма спор, че въззивното дружество е "превозвач" по смисъла на
§ 1, т. 5 от ЗАвПр, който дефинира, че "превозвач" е всяко физическо или юридическо лице,
регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с
помощта на превозни средства, предназначени за тази цел.
Въпросното качество не се оспорва от жалбоподателя, а и се доказва от факта, че
същият притежава лиценз за превоз на товари на територията на Република България вписан
в съответния регистър.
Не е спорно и между страните, че дружеството не е представило на проверяващите в
срокът посочен в поканата тахографски листи за периода на проверката използвани в
монтирания аналогов тахограф марка "ДАФ" от категория N3 с per. № ДАФ с рег.№
В7519ВК за дати 16.06.2021 година, 30.06.2021 година, 05.07.2021 година, 12.07.2021
4
година, 26.07.2021 година, 03.08.2021 година и 17.08.2021 година.
Съобразно разпоредбата на чл. 91в, т. 1 от ЗАвПр, за нарушаването на която е
санкциониран въззивникът, превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година
след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи: 1.
тахографските листове от аналогови тахографи; 2. информацията, извлечена от паметта на
дигиталния тахограф и от картата на водача; 3. пътните листове.
Безспорно за превозвачите е въведено задължение да съхраняват най-малко една
година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи
тахографските листове от аналогови тахографи - чл. 91в, т. 1 от ЗАвтПр.
С посочената административнонаказателна норма, като основание за налагане на
процесната имуществена санкция - чл. 104, ал. 7 от ЗАвтПр, е предвидена имуществена
санкция в размер на 2 000 лв., за превозвач, който не съхранява разпечатките и извлечените
данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказва да ги
предостави за проверка от контролните органи. В наказателното постановление обаче, не се
съдържа описание на деянието "не съхранява тахографските листове" или на деянието
"отказва да ги предостави за проверка от контролните органи"
В контекста на всичко гореизложено посочената правна квалификация на деянието
съпоставена с фактическите обстоятелства описани в АУАН, възпроизведени и в НП, сочат
на неяснота на предявеното обвинение.
Съдът намира, че процесуалните пропуски в съдържанието на АУАН и НП, са
съществени - липсва описание на нарушението съобразно изискванията на чл. 42, т. 4 и чл.
57, ал., 1, т. 5 от ЗАНН.
Не са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението, което
възпрепятства проверката по същество относно изпълнението на задължението по чл. 91в, т.
1 от ЗАвПр. Предявеното обвинение не кореспондира с правната квалификация на деянието.
Горните изводи касаят формата на изпълнителното деяние.
Както се посочи по-горе, санкционната разпоредба на чл. 104, ал. 7 от закона
предвижда налагане на имуществена санкция на превозвач, който не съхранява за период
365 дни или отказва да предостави за проверка от контролните органи тахографски листи т.
е. сред възможните форми на изпълнителното деяние няма "не представя в
законоустановения срок", както е посочил АНО в случая.
Изхождайки от анализа на относимите материалноправни норми, съдът приема, че
формулираното в случая обвинение за непредставяне на процесната информация в срока на
поканата не е предвидено като наказуема форма на изпълнителното деяние от законодателя.
Такова деяние не е предвидено сред хипотезите на чл. 104, ал. 7 ЗАвП.
От друга страна, за да е налице отказ от предоставяне на листите, то такава следва да
съществуват и да се съхраняват от превозвача, като отново няма изложени факти и
обстоятелства за това, както и надлежно обвинение. Липсва и разследване в горната насока.
5
Не се навеждат факти, че процесните листи не се съхраняват в дружеството. Въпреки, че
актосъставителят е получил информация, че тези листи вероятно не се съхраняват /не могат
да бъдат намерени/, АНО не е предприел разследване на тези обстоятелства и не е
установил причината за непредставяне на тахографските листи.
Налице е пълна неяснота в какво се състои съставомерното бездействие на
дружеството-превозвач, поради което същото не е могло да разбере за извършването на
какво административно нарушение му е повдигнато обвинение и съответно не е могло да
реализира правото си на защита в пълен обем.
Горното възпрепятства и съда да извърши проверка има ли допуснато нарушение и
правилно ли е било санкционирано същото.
Допуснато е съществено процесуално нарушение в административнонаказателното
производство, което е основание за незаконосъобразност на издаденото НП и влече неговата
отмяна.
В административнонаказателното производство пълното описание на нарушението,
както в АУАН, така и в НП е от изключително значение за законосъобразното развитие на
самия процес, не само с оглед гарантиране правото на защита на дееца в пълен обем, но и
поради факта, че това е изискване относно формата на тези актове. Не само пълната липса
на релевантни факти, но и частичната такава, която се отнася до основните въпроси във
връзка с ангажирането на административнонаказателна отговорност, представлява
съществено нарушение на процесуалните правила и самостоятелно основание за отмяна на
съответното НП.
С оглед изложеното, подадената жалба се явява основателна, а атакуваното
наказателно постановление - незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото, съдът
установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се
прилага Гражданският процесуален кодекс.
От страна на процесуалния представител на въззивното дружество е депозирано искане
за присъждане на разноски. То е направено своевременно, като последният има право на
такива предвид изхода на спора - отмяна на издаденото НП.
От съдържанието на приложения на договор за правна защита и съдействие и
6
приложеното пълномощно се установява, че жалбоподателят е възложил на адвокат Г.
оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство
пред Районен съд Варна по обжалване на процесниото НП. Договореното адвокатско
възнаграждение е в общ размер на 407 лева ( с вкл. данък) и е заплатено в брой, като същото
е изцяло съответно на фактическата и правна сложност на делото и не следва да се счита за
прекомерно такова.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000414/24.06.2022 година, издадено от
Директор на РД"АА", гр. Варна, с което на "Станислав -91 04" ЕООД, ЕИК *********, на
основание чл. 104, ал. 7 от ЗАвП на дружеството е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 91в, т. 1 от
ЗАвП.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация"-Варна, да заплати на
"Станислав - 91 04" ЕООД, ЕИК ********* сумата от 407.00 лева, представляващи разноски
по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7