Определение по дело №1707/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 80 от Закона за държавната собственост ЗДС).

Образувано е по жалба на „Транском“ ООД, подадена чрез пълномощника адвокат Н. Д., против заповед № РД-09-28/19.09.2024 г. на областен управител на Област Бургас, изменена с издадената от същия заповед № РД-09-29/25.09.2024 г. досежно датата на принудителното изпълнение, с която на основание чл. 80 ЗДС се изземват държаните без правно основание имоти - държавна собственост, представляващи7 1.Поземлен имот (ПИ) с [идентификатор], с площ 4803 кв. м., трайно предназначение на територията; урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг вид производствен складов обект; по КККР (кадастралната карта и кадастралните регистри) на [населено място], м. Върли бряг, ПЗ „Меден рудник“; актуван с акт за частна държавна собственост (АЧДС) № 11824/20.06.2023 г. и 2.ПИ с [идентификатор], с площ 3478 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект; по КККР на [населено място], м. Върли бряг; актуван с АЧДС № 11791/02.05.2023 г.

С жалбата е направено искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнението на оспорената заповед. Посочени са доводи, че дружеството отдава под наем имотите за паркиране на тежкотоварни камиони, за което има сключени договори. Наред с това дружеството предлагало комплексни услуги, всички за товарни автомобили. Сочи се, че след изземване на имотите ще се наложи драстично съкращение на дейностите, освобождаване на персонал, неизпълнение на сключени договори, съответно дружеството ще претъпи загуби.

Съдът след като се запозна с доказателствата по административната преписка намира от фактическа и правна страна следното:

Искането за спиране е процесуално допустимо, като подадено в срок, от активно легитимно лице, с правен интерес и е съединено с оспорване на издадената заповед за изземване, т. е. във висящ процес по оспорването на заповедта.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 80 ЗДС, имот - държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител въз основа на мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомство. Според нормата на чл. 80, ал. 3 ЗДС обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго. Когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презюмира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 АПК. Същевременно презумпцията по чл. 80, ал. 3 ЗДС за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 80 ЗДС заповеди, за които дерогира суспензивния ефект на жалбата, поради което по аналогия и с оглед препратката на чл. 80, ал. 3 ЗДС се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 АПК.

Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 АПК, преценява дали незабавното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

За да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му, тоест следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес.

По силата на чл. 1 ЗДС, с този закон се уреждат придобиването, управлението и разпореждането с имоти и движими вещи - държавна собственост, както и актуването на имоти - държавна собственост

Съдебният състав приема, че безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси на адресата на мярката. В случая обаче, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила вреда от изземването на ползваните от него без правно основание държавни имоти, както е приел органът, то същата не е обоснована нито като значителна, нито като трудно поправима, нито като противопоставима на обществения интерес за опазване на имотите, определени от органа като държавни.

Жалбоподателят освен посочени аргументи относно незаконосъобразността на оспорения индивидуален административен акт само заявява, че предварителното изпълнение на заповедта му причинява значителни вреди и финансови загуби, за които не ангажира надлежни доказателства.

От изложените твърдения в жалбата не може да се установи по какъв начин изземването на имотите ще доведе до негативни имуществени последици за жалбоподателя и какъв е размерът на евентуално причинените вреди. Според настоящия състав, представените с жалбата доказателства също не могат да обосноват извода, че предварителното изпълнение на заповедта ще причини значителни или трудно поправими вреди за дружеството – жалбоподател и техния размер.

При преценка наличието на засегнат частен интерес от допуснато предварително изпълнение на административния акт при наличие на защитим значим държавен и обществен интерес винаги следва да се държи сметка за баланса между общия и частния интерес, доколкото постановеното предварително изпълнение следва да бъде съразмерно и пропорционално спрямо конкретния адресат на акта по смисъла на чл. 6, ал. 2 АПК и съобразено със спецификите на конкретния случай. По изложените вече съображения по настоящето дело следва да се даде превес на обществения интерес, с оглед защитата на държавния интерес.

По отношение на представената в преписката заповед № РД-09-30/01.10.2024 г. на областен управител на Област Бургас, с която на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК е постановено спиране на производството заради висящността на образувано гражданско дело пред Районен съд Бургас, по предявен установителен иск за собственост от „Транском“ ООД за двата процесни имота, същата не може да промени направените по-горе правни изводи, защото административното производство вече е приключило с издаването на обжалваната заповед и обжалването й. Така компетентен да се произнася по основанията за спиране на производството е не административният орган, а съда, който разглежда жалбата, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 144 АПК.

По изложените съображения, съдът приема искането за неоснователно и следва да го отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК, вр. чл. 80, ал. 3 ЗДС, Административен съд Бургас в настоящия си състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на „Транском“ ООД за спиране на предварителното изпълнение на заповед № РД-09-28/19.09.2024 г., изменена със заповед № РД-09-29/25.09.2024 г. и двете издадени от областния управител на Област Бургас.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му.