Решение по дело №8358/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260620
Дата: 19 октомври 2020 г. (в сила от 19 октомври 2020 г.)
Съдия: Петя Петрова Алексиева
Дело: 20201100508358
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е 

гр.София, 19.10.2020 г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, първо гражданско  отделение, ЧЖ, І състав, в закрито заседание на деветнадесети октомври

две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА            

                                                             ЧЛЕНОВЕ:     МИЛЕНА БОГДАНОВА                                                                       ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря                                                                      и  в присъствието на

прокурора                                                                като разгледа докладваното

от съдия Алексиева ч.гр.д.№ 8358                                                      по описа

за 2020 г. и за да постанови решение, взе предвид следното:  

        

Производството е по реда на чл.436-чл.438 от ГПК.

         Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД против разпореждане от 01.04.2020 г. за приети разноски по изпълнително дело № 20208510400661 на ЧСИ М.П.с рег. № 851 при СГС, с което съдебният изпълнител след направено възражение отказва да намали приетите разноски за адвокатски хонорар от 230 лв., както и пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, както и не е уважил искането по отношение на таксата за издаване на изпълнителен лист в размер на 8,91 лв., която не е предмет на принудителното събиране и не е трябвало да бъде присъединена към разноските по делото.

         Жалбоподателят твърди, че приетият от ЧСИ хонорар е незаконосъобразно изчислен. Поддържа се, че адвокатското възнаграждение следва да е в размер само на 200 лв.-за образуване на изпълнително производство. Твърди се, че не се дължи адвокатско възнаграждение по т.2-за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, тъй като жалбоподателят-длъжник е изплатил всички дължими суми на взискателя в срока за доброволно изпълнение. На следващо място счита адвокатския хонорар за прекомерен, тъй като изпълнителното дело не представлява под никаква форма действителна правна или фактическа сложност.

Моли съда да отмени постановлението на ЧСИ за отказ на намаляване на адвокатския хонорар на взискателя, като намали претендираното възнаграждение до неговия минимум от 200 лв., а по отношение на пропорционалната такса по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ и видът на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение да реши въпроса по същество.

Претендира направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

         В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя „Е.М.“ ЕООД.

         Оспорва жалбата като несъстоятелна. Прилага съдебна практика.

По повод постъпилата жалба, ЧСИ е депозирал писмени обяснения, в които се сочи, че постъпилата жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

         Съдът като взе предвид становищата на страните, намира следното от фактическа страна:

         Видно от приложеното заверено копие на изпълнително дело № 20208510400661 на ЧСИ М.П.с рег. № 851 при СГС, същото е образувано по молба на взискателя „Е.М.“ ЕООД в качеството му на частен правоприемник на Н.И.И.въз основа на договор за цесия от 10.02.2020 г., за събиране на вземане по изпълнителен лист от 18.12.2019 г., издаден въз основа на влязло в сила Решение № 25159 от 29.01.2019 г. по гр.д. № 12321/17 г. на СРС, 64 състав, по силата на които длъжникът и жалбоподател в настоящото производство „Т.С.“ ЕАД е осъден да заплати на Н.И.И.сумата в размер на 62,86 лв.

         Представено е пълномощно, както и споразумение за адвокатско възнаграждение, съобразно което „Е.М.“ ЕООД се съгласява да заплати на Адвокатско дружество „Б.к.“ адвокатско възнаграждение в общ размер на 230 лв., за образуване на изпълнително дело и процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. Уговорено е, че сумата се заплаща по банков път по сметката на довереника от доверителя. За сумата от 230 лв. е представено преводно нареждане от 13.03.2020 г.

         Представена е и разписка № 0200009847384392, от която се установява, че Н.И.И.е заплатил по сметка на СРС държавна такса 5 лв. и комисионна 0,91 лв. за издаване на изпълнителен лист.

         В хода на изпълнителното производство, процесуалният представител на взискателя е изготвил и входил молба въз основа, на която е образувано изпълнително дело № 20208510400661 на ЧСИ М.П.с рег. № 851 при СГС и е посочил изпълнителен способ.

         На 18.03.2020 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която ЧСИ е определил сумите, които подлежат на събиране, а именно: сумата по горецитирания изпълнителен лист от 62,86 лв. и 238,91 лв. разноски по изпълнителното дело и пропорционална такса в размер на 120,22 лв., всичките дължими към 30.03.2020 г.

         Установява се, че още на 12.03.2020 г. длъжникът „Т.С.“ ЕАД е внесъл по сметка на съдебния изпълнител сума в размер на 66 лв.

         На 16.03.2020 г. съдебният изпълнител е изготвил сметка, от която е видно, че взискателя дължи авансови такси, както следва: 20 лв.без ДДС за образуване на изпълнително дело, 20 лв. без ДДС за изготвяне и връчване на ПДИ и 15 лв. за налагане на запор без извършване на опис, или общо 66 лв. с ДДС.

         На 20.03.2020 г. длъжникът е заявил възражение срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение, както и сумата от 8,91 лв.-държавна такса за издаване на изпълнителен лист

         С обжалваното разпореждане от 01.04.2020 г., ЧСИ е отказал да редуцира приетите по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя, както и за сумата от 8,91 лв.

         Не се спори, че сумата по изпълнителния лист е платена изцяло от длъжника в срока за доброволно изпълнение.

         При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, срещу акт подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Жалбата срещу отказа на ЧСИ П.да намали разноските по изпълнението е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Има надлежен акт на ЧСИ, с който отказва намаляване на адвокатския хонорар в изпълнителното производство, а именно обжалваното постановление от 07.10.2019 г. Длъжникът по изпълнението е поискал от ЧСИ да бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв., което искане е било оставено без уважение, ето защо и настоящият съдебен състав приема, че постановлението на ЧСИ по въпроса за разноските подлежи на обжалване пред съда.

Следователно подадената частна жалба е допустима.

По съществото на жалбата:

По отношение на дължимото адвокатско възнаграждение.

Съобразно приетото в Тълкувателно решение № 2/2013 от 26 юни 2015 год. на ВКС, ОСГТК, първоначалният взискател прави разноски по образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, по осъществяване на други изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които (при възражение от длъжника или от някой от присъединените кредитори) се признава тази част, която съответства на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ; и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.

Длъжникът не отговаря за разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени. Последното е прието както в цитираното по-горе Тълкувателно решение, така и в Решение № 251 от 5.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 517/2011 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на 290 ГПК.

Материалният интерес по изпълнителното дело за взискателя е в размер на 62,86 лв.

Съобразно нормата на чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., доп. - ДВ, бр. 84 от 2016 г.), т.1 и т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е:

1. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) за образуване на изпълнително дело - 200 лв.;

2. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2014 г., бр. 7 от 2019 г., бр. 68 от 2020 г. Сравнение с предишната редакция) за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв.-200 лв., и за вземания над 1000 лв.-1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2-7.

 Настоящият съдебен състав намира, че длъжникът не дължи и разноските за адвокатско възнаграждение по т.2, тъй като безспорно не е осъществено принудително изпълнение чрез посочения от взискателя способ, а именно запор върху банкова сметка ***. Това е така, тъй като е налице доброволно изпълнение, дори преди датата на връчване на ПДИ.

Ето защо жалбата се явява основателна и дължимото от длъжника адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 200 лв., до който размер ще следва да бъде намалено.

Жалбата е основателна и по отношение на претендираните и приети от съдебния изпълнител разноски в размер на 8,91 лв., но само по отношение на размера на сумата, но не и по дължимостта й.

Настоящият съдебен състав намира, че длъжникът дължи разноските направени от взискателя за заплатена държавна такса за издаване на изпълнителен лист, споделяйки съдебната практика, обективирана в Определение № 617/16.12.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 6154/2013 г. на ВКС, І г.о., с което е прието, че производството по издаване на изпълнителния лист се развива пред съда и предхожда самото изпълнително дело, но изпълнителният лист е абсолютна процесуална предпоставка за започване на изпълнителния процес, защото той, а не изпълнителното основание овластява изпълнителния орган да започне принудително изпълнение, ако е сезиран с такова искане. От систематичното място на разпоредбите за издаване на изпълнителния лист, които се намират в общите положения за изпълнителното производство се налага извода, че разноските за издаване на изпълнителния лист се включват в разноските за изпълнението по смисъла на чл. 79, ал. 1 ГПК.

Т.е. разноските в размер на 5 лв., съответно комисионна на банката от 0,91 лв. за заплатена държавна такса за издаване на изпълнителен лист, безспорно представляват разноски за изпълнението и се дължат от длъжника.

Съдебният изпълнител обаче погрешно е приел, че тези разноски са в размер на 8,91 лв., доколкото сумата от 5+0,91 лв.=5,91 лв. и в този размер е претендирана от взискателя.

С оглед на горното общо дължимите разноски от длъжника в изпълнителното производство следва да бъдат намалени от 238,91 лв. на 205,91 лв., от която сума: сума в размер на 5 лв. за заплатена държавна такса по сметка на СРС за издаване на изпълнителен лист, сума от 0,91 лв.-комисионна заплатена на банката при превода на държавната такса, сума в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение.

Предвид намаляването на адвокатското възнаграждение ще следва да бъде намалена и пропорционалната такса по т.26 съответно на 32,26 лв. с ДДС, предвид размера на събраната сума 268,77 лв. /62,86+200+5,91/.

Длъжникът не дължи и таксата в размер на 15 лв., съответно 18 лв. с ДДС за наложен запор, тъй като този изпълнителен способ не е приложен.

Горното е в съответствие с посочената по-горе задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 2/2013 от 26 юни 2015 год. на ВКС, ОСГТК.

Или общо дължимите такси по изпълнението по Тарифата към ЗЧСИ възлизат общо на сумата от 80,26 лв., от която 48 лв.-авансови такси и 32,26 лв.-пропорционална така по т.26.

С оглед уважаване на подадената въззивна жалба и направеното с отговора своевременно искане, ответникът по жалбата ще следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноските направени в настоящото производство: 50 лв.-юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК, 25 лв.-държавна такса, или общо сума в размер на 75 лв.

         Мотивиран от горното, Софийски градски съд

Р  Е  Ш  И:

         ОТМЕНЯ Разпореждане от 01.04.2020 г. на ЧСИ М.П., с което е отказано редуциране на приетите по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя и разноски по изпълнението и вместо него постановява:

НАМАЛЯВА по жалба с правно основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК на  „Т.С.“ ЕАД, *** дължимите в изпълнителното производство по изпълнително дело № 20208510400661 на ЧСИ М.П.с рег. № 851 при СГС от длъжника „Т.С.“ ЕАД разноски по изпълнителното дело от 238,91 лв. на 205,91 лв. /двеста и пет и 0,91 лв./, от която сума: за адвокатско възнаграждение 200 лв. /двеста лв./ и 5,91 лв.-разноски за държавна такса за изпълнителен лист, както и намалява разноски за такси по Тарифата към ЗЧСИ от 120,22 лв. на 80,26 лв. /осемдесет и 0,26 лв./, от която сума: пропорционалната такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители  32,26 лв. с включено ДДС /тридесет и два и 0,26лв./,  дължими авансови такси 48 лв. с ДДС /четиридесет и осем лв./.

ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК *******, със съдебен адрес: гр. София, бул. „*******да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на „Т.С.“ ЕАД, *** сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лв./ разноски направени в настоящото производство.

         Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

        

 

                                               2.