Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 939
20.11.2019г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО
в открито съдебно заседание на тринадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
при секретаря Диана Динкова
и в присъствието на прокурор Николай Гугушев,
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
АНД (К) № 1035
по описа на Административен съд – Хасково за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63
ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД
гр.С., представлявано от гл.изп.директор Д. Д., подадена чрез пълномощника гл.юрисконсулт
на Регионално управление Южен централен регион К. М., против Решение № 224/01.07.2019г.,
постановено по АНД № 550 по описа на Районен съд – Хасково за 2019г.
Касационният жалбоподател сочи, че обжалваното решение
е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди, че в Констативен
протокол № П-ДК-022/26.11.2018г. било
посочено, че пощенската станция в с. Тополово изпълнява условията на чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 6/01.11.2011г. и не били дадени никакви предписания от
контролните органи. Заявява, че правната уредба относно охраната и опазването
на паричните средства и ценни пратки била в Глава Трета от Наредба № 6 за
изискванията за пощенската сигурност, което, съгласно чл. 22 от Наредбата, било
извън компетенциите на Комисията за регулиране на съобщенията. Излагат се
подробни съображения, въз основа на които се прави извод, че обектът в с.Тополово
бил трета категория, съгласно утвърден списък, а видно от чл. 8, т. 2 от
Инструкция за охрана и опазване на имуществото и реда за организиране охраната
при транспортиране на ценни пратки и товари в системата на "Български
пощи" ЕАД, която била издадена на основание § 2 от Преходните и
заключителни разпоредби на Наредба № 6 от 01.11.2011г. за изискванията за
пощенската сигурност, обектите трета категория се оборудвали със система за
защита, като видеонаблюдението не било предвидено като елемент на защитата. В
обекта били изградени елементи на защита, съгласно Инструкцията, които не били
обект на издаденото наказателно постановление.
Неправилно районният съд приел, че съдържанието на
наказателното постановление съответства на императивните изисквания на чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН досежно неговото съдържание. Нито в акта за установяване на
административно нарушение, нито в наказателното постановление била посочена
конкретна дата на извършване на нарушението – бездействие. Посочена била
единствено датата на извършване на проверката. Деянието, чрез което се
осъществявал съставът на посоченото в наказателното постановление нарушение,
било под формата на бездействие, тоест неизпълнение на нормативно установено
задължение за определено действие. Ето защо, за да се считало изпълнено
изискването на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за посочване на датата на нарушението,
било необходимо в наказателното постановление да е посочен началният момент, от
който бездействието на задълженото лице е релевантно за съставомерността на
деянието и е налице довършено нарушение. В случая такава конкретизация
липсвала.
Навеждат се и доводи, че разпоредбата на чл. 80, ал. 3
от НК не била приложима в настоящия случай. Прави се характеристика на срока по
чл. 34 от ЗАНН, като се посочва, че се касае за преклузивен, а не давностен
срок, който касаел започването на "преследване", в случая съставяне
на АУАН, и той бил една година от извършване на нарушението. Този срок започвал
да тече от момента, когато бил осъществен фактическият състав на нарушението, а
при нарушения, осъществени чрез бездействие, от деня, следващ изтичането на
срока за изпълнение на задължението. В този смисъл за наказващия орган се
преклудирала възможността с изтичането на този срок да състави акт за
установяване на административно нарушение. Едногодишният срок, предвиден в чл.
34, ал. 1 от ЗАНН по естеството си се явявал и дисциплиниращ срок за
административно-наказващия орган, който имал за цел своевременно отпочване на
административно-наказателно производство. Моли се за отмяна на решението на
районния съд и на потвърденото с него наказателното постановление. Претендира
се присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.
ОТВЕТНИКЪТ по касационната жалба – КОМИСИЯ ЗА
РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА – гр.София, не изразява становище по жалбата.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО счита
касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на атакувания
съдебен акт, като правилен и законосъобразен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в законоустановения
срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С Решение № 224/01.07.2019г., постановено по АНД № 550
по описа на Районен съд – Хасково за 2019г., е потвърдено Наказателно
постановление № 48/05.04.2019г., издадено от Председателя на Комисията за
регулиране на съобщенията, с което на "Български пощи" ЕАД, за
нарушение на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 6 от 01.11.2011г. за изискванията за
пощенската сигурност, на основание чл. 53, ал. 1, във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 105в от Закона за пощенските услуги (ЗПУ), във връзка с
чл. 106 от ЗПУ, във връзка с чл. 10, ал. 2 от Наредба № 6 от 01.11.2011 г. за
изискванията за пощенската сигурност, е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 500 лева.
За да постанови решението си, районният съд е приел за
установено от фактическа страна, че на 26.11.2018г. била извършена проверка от
служители на Комисия за регулиране на съобщенията в обект – гише, в което се
приемали ценни пратки и се извършвали парични дейности, находящо се в помещение
на Пощенска станция 6452, с. Т., общ. М., обл. Х.. В хода на проверката било
установено, че помещението се ползва от „Български пощи“ ЕАД, гр.С., като в
полза на дружеството имало издадена Индивидуална лицензия №
1-001-03/01.04.2010г., изм. № 1-001-04/09.06.2011г., за извършване на
универсалната пощенска услуга на цялата територия на Република България,
издадена от КРС, и то било вписано в публичните регистри на КРС. Възприето било
от контролните органи, че съгласно Заповед № РД-08-9/13.01.2012г. на Главния
изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД и приложения към нея Списък на
пощенските станции III - та категория
парични дейности в ОПС – Х., РУ – П.на „Български пощи“ ЕАД, Пощенска станция ..,
с. Т., общ. М., обл. Х. била определена като пощенска служба, в която било
необходимо отделянето и оборудването на специални гишета за приемане на ценни
пратки и за извършване на парични дейности. С оглед установеното при
проверката, че към датата на извършването ѝ – 26.11.2018г. „Български
нощи“ ЕАД не извършвали наблюдение със записващо техническо устройство за
видеонаблюдение на достъпа до гишето, в което се приемат ценни пратки и се извършват
парични дейности, находящо се в помещение на посочената пощенска станция .., с.
Т., общ. М., обл. Х., контролните органи достигнали до извод за извършено
нарушение по чл. 10, ал. 2 от Наредба № 6 от 01.11.2011 г. за изискванията за
пощенската сигурност. В тази връзка бил съставен процесният Акт за установяване
на административно нарушение № П-030/25.02.2019г. за нарушение с правна
квалификация по цитирания по–горе текст и въз основа на него издадено
процесното наказателно постановление.
От правна страна съдът е приел, че при съставяне на акта
за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените. Посочил е, че от материалноправна страна обстоятелствата,
изложени в акта и наказателното постановление, се установяват по недвусмислен и
категоричен начин. Приел е за доказано, че към посочената в АУАН и НП дата –
26.11.2018г., на която е извършена процесната проверка, „Български пощи” ЕАД не
е изпълнило задължението, визирано в ал. 2 на чл. 10 от Наредба № 6 от
01.11.2011 г., а именно достъпът до определените специални гишета на пощенските
служби, приемащи ценни пратки и извършващи парични дейности, да се наблюдава
задължително със записващи технически средства за видеонаблюдение, като е
регламентирано още и записите да се съхраняват 30 дни. Посочил е, че посочената
санкционна норма кореспондира с посочената в АУАН и в НП като нарушена правна
норма, тоест с дадената правна квалификация на извършеното от жалбоподателя
деяние, както и че размерът на санкцията е правилно и законосъобразно е
определен в рамките, предвидени от закона, а именно съобразно установения
специален минимум, отчитайки степента на обществена опасност на деянието и липсата
на доказателства за отегчаващи отговорността обстоятелства.
Обжалваното решение е постановено при напълно изяснена
фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. След
като са събрани необходимите доказателства за правилното изясняване на делото
от фактическа страна и анализирайки същите поотделно и в тяхната съвкупност,
въззивният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Установено бе, че при провеждане на
административно-наказателната процедура няма допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до отмяна на наказателното постановление. Актът за
установяване на административно нарушение, както и наказателното постановление,
са съставени в съответната форма и съдържат необходимите по ЗАНН реквизити.
Изцяло се споделят изложените доводи в обжалваното решение относно
законосъобразността на процесното НП в контекста на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН,
като касационната инстанция намира за неоснователни наведените възражения, че
нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в наказателното
постановление се сочи конкретна дата на извършване на нарушението. Както в
АУАН, така и в НП изрично и ясно се сочи, че нарушението е извършено на 26.11.2018г.
Изпълнителното деяние в случая е под формата на бездействие, което е
констатирано на 26.11.2018г. и несъмнено към този момент то се осъществява.
Описаното в наказателното постановление деяние представлява продължено
административно нарушение, тоест фактическият състав на същото се осъществява
непрекъснато (продължено) във времето до момента, в който то се установи от
съответния контролен орган по реда на ЗАНН.
В тази връзка не се споделя оспорването за изтекъл
срок по чл. 34 от ЗАНН. С Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния
административен съд бе възприета позицията, че сроковете по чл. 34 са
давностни, а не за преклузивни. Освен това, изложеното в касационната жалба, че
при нарушенията, осъществени чрез бездействие, срокът по чл. 34 от ЗАНН за
съставяне на АУАН започва да тече от деня на изтичане на срока на изпълнение на
задължението намира приложение само в хипотезата на издадено предписание от
контролните органи, с което има определен срок за изпълнение на задължението.
Такова предписание в настоящия случай няма издавано, поради което направеното в
тази насока възражение се явява лишено от законова опора.
Не се споделя и довода в касационната жалба, че правната
уредба на охраната и опазването на паричните средства и ценни пратки е в Глава
трета от Наредба № 6 от 01.11.2011г. за изискванията за пощенската сигурност,
като контролът по спазването й е извън компетенциите на Комисията за регулиране
на съобщенията. Описаното в АУАН и НП нарушение на чл. 10, ал. 2 намира своята
регламентация в Глава четвърта от Наредба № 6 от 01.11.2011г., тоест контролът
по спазването му следва да се осъществи именно от Комисията за регулиране на
съобщенията по реда на ЗПУ и Наредба № 6/01.11.2011г. за изискванията за
пощенската сигурност. Съгласно чл. 105в от ЗПУ, за нарушение по този закон или
издадените въз основа на него актове, за което не се предвижда друго наказание,
нарушителите се наказват с глоба от 500 до 5 000 лв., а съгласно чл. 106 от ЗПУ
за нарушенията по чл. 99 - 105в, извършени от юридически лица и еднолични
търговци, се налагат имуществени санкции в размерите на предвидените глоби. За
нарушение по чл. 10, ал. 2 от Наредба № 6 от 01.11.2011 г. за изискванията за пощенската
сигурност няма предвидено друго наказание в ЗПУ, а посочената наредба е
издадена на основание чл. 14, ал. 2 от ЗПУ, съгласно § 3 от ПЗР от Наредбата.
Именно тази наредба е приложена по отношение на касатора "Български
пощи" ЕАД, като описаното в наказателното постановление нарушение е такова
по чл. 10, ал. 2 от Наредбата за изискванията за пощенската сигурност.
Обоснован е и изводът на районния съд, че нарушението
се състои в нарушаване на задължението, визирано в ал. 2 на чл. 10 от
Наредбата, а именно достъпът до определените специални гишета на пощенските
служби, приемащи ценни пратки и извършващи парични дейности, да се наблюдава
задължително със записващи технически средства за видеонаблюдение, ведно със
задължението записите да се съхраняват 30 дни. Съгласно представения списък на пощенските станции IIІ-та категория
парични дейности в ОПС – Х., РУ – П., „Български пощи“ ЕАД, процесната Пощенска
станция .., с.Т., общ. М., обл.Х. е включена в него, като определената ѝ
категория е трета. От своя страна, обектите трета категория са именно такива, в
които се извършват парични дейности, и в които паричните средства в наличност
са до 20 000 лв., съгласно Заповед № РД-08-9/13.01.2012г. на Главен
Изпълнителен Директор на "Български пощи" ЕАД. Правилен е изводът на
районния съд, че след като "Български пощи" ЕАД е определил
процесното гише на тази пощенска служба като такова по ал. 1 на чл. 10 от
Наредбата, а именно извършващо парични дейности и дейности по приемане на ценни
пратки, и след като се установи, че такива дейности се осъществяват там, то за
дружеството е било налице задължението, регламентирано в чл. 10, ал. 2 от
Наредбата, а именно задължително да се наблюдава достъпа до това гише със
записващи технически средства за видеонаблюдение и записите да се съхраняват 30
дни. Изпълнението на това задължение не се доказва по делото.
Що се отнася до наведените с касационната жалба
възражения досежно чл. 8, т. 2 от Инструкция за охрана и опазване на
имуществото и реда за организиране охраната при транспортиране на ценни пратки
и товари в системата на "Български пощи" ЕАД, настоящата инстанция ги
намира за неоснователни, защото те не водят до по-различни изводи, доколкото
системата за физическа защита е нещо различно и не засяга императивно
предвиденото в чл. 10, ал. 2 от Наредбата задължение за пощенския оператор да
извършва видеонаблюдение на достъпа до гишета на пощенските служби, определени
за осъществяване на парични дейности и дейности по приемане на ценни пратки.
Това следва и от самото разграничение на двете задължения, което се съдържа в
двете алинеи на чл. 10 от Наредбата(ал. 2 и ал. 3), където видеонаблюдението и
системата за физическа защита се регламентират като две отделни задължения по
отношение на специалните гишета по ал. 1 на чл. 10 от Наредбата. Следва ясно да се посочи, че макар и видеонаблюдението
да е един от възможните елементи на системата за физическа защита, съобразно
разпоредбата на § 1, т. 10 от ДР на Наредбата, в конкретния случай вмененото
нарушение е такова по ал. 2 на чл.10 от Наредбата, която норма въвежда
изискване за видеонаблюдение на самото гише за ценни пратки, а ал. 3 определя
изискванията за оборудване със система за физическа защита на цялата пощенска
служба и тук вече може да се избере колко и какви елементи от посочения
комплекс да бъдат включени към тази система.
По тези съображения, касационните оплаквания не
намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Решението на
районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва
да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. първо от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 224/01.07.2019г., постановено
по АНД № 550 по описа на Районен съд – Хасково за 2019г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.