О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 02.03.2020 г.
Софийски
градски съд, ГО, ІI-Е въззивен състав, в закрито заседание на втори март две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия
Христова ч. гр. д. № 14104 по описа
за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435
и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „Р.“ ЕООД
срещу постановление за възлагане от 27.03.2015 г. по изпълнително дело № 20148380408113,
по описа на ЧСИ М.Б.с рег. № 838 при КЧСИ и район на действие Софийски градски
съд, с което е възложен следният недвижим имот: УПИ XLII-438 в кв. 242в по устройтствения
план на гр. София, м. „Лозенец I
ч“ с площ по скица 733 кв. м., а по документи за собственост 702 кв. м., заедно
с жилище в застроената половина на жилищната сграда в имота с площ 37,80 кв. м.,
състоящо се от една стая, кухня, килер и антре, заедно с барака до сградата,
заедно с 50 % ид. ч. от общите части на сградата.
Жалбоподателят твърди,
че в качеството си на заложен кредитор по договор за особен залог на търговско
предприятие със залогодател „Т.С.“ ЕООД, притежава заложни права върху имота,
предмет на обжалваното постановление за възлагане, като на основание чл. 459 от ГПК е конституиран като страна – присъединен взискател, по изпълнително дело № 2014838040811.
Сочи, че „Р.“ ЕООД
не е било уведомено за атакуваното постановление за възлагане, като същото не е
връчено на дружеството по предвидения в ГПК ред. Счита, че обжалваното
постановление е издадено в резултат на ненадлежно наддаване по смисъла на чл.
435, ал. 3 от ГПК, като начинът на извършване на последното е в противоречие с
императивните правила на чл. 492, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, за което излага
подробни аргументи в жалбата. По така изложените доводи
жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното постановление.
По делото е постъпило
становище от „Т.С.“ ЕООД /в несъстоятелност/, в което са изложени доводи за
допустимост и основателност на жалбата от „Р.“ ЕООД, поради което се претендира нейното уважаване.
Постъпило е и възражение от „С.Х.П.“ ЕООД, на което е
възложен недвижимият имот, предмет на атакуваното постановление, в което се
излагат подробни съображения за недопустимост на подадената от „Р.“ ЕООД жалба,
както и за нейната неоснователност, поради което се отправя искане същата да
бъде оставена без разглеждане, алтернативно да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По делото е постъпило и писмено възражение от
„РАЙФАЙЗЕНБАНК“ ЕАД – взискател по изпълнително дело № 20148380408113, както и допълнително становище към
същото, в което се релевират пространни доводи за недопустимост на жалбата от „Р.“
ЕООД, както и за нейната неоснователност, като се отправя искане същата да бъде
оставена без разглеждане, евентуално да бъде отхвърлена като неоснователна.
В мотивите си по
чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител също заявява становище за недопустимост
на жалбата по подробно изложени съображения.
По делото са
постъпили и допълнителни становища от „Р.“ ЕООД и от „Т.С.“ ЕООД /в
несъстоятелност/.
Софийски градски, съд, след като
обсъди доводите в жалбата и прецени материалите по изпълнителното дело, намира разглежданата в настоящото
жалба от „Р.“ ЕООД за недопустима по следните
съображения:
В нормата на чл.
435, ал.
3 от ГПК изчерпателно и ограничително
е посочен кръгът на лицата, които могат да обжалват постановлението за възлагане,
както и пороците, обуславящи неговата отмяна, а това са само лицата, които са
внесли задатък до последния ден на проданта, взискателите, участвали като
наддавачи, без да дължат задатък, както и длъжникът, поради това, че
наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е
възложено по най-високата предложена цена. Цитираната норма свързва правото на
взискателя да обжалва постановлението за възлагане с факта на участието му в публичната
продан, доколкото законът изрично е отрекъл активната легитимация на
взискателите, които не са участвали в проданта, независимо от причините за това, да го обжалват по реда на чл. 435-437 от
ГПК. Предметните предели
на производството по оспорване действията на съдебния изпълнител се лимитират
от проверката за законосъобразността им по изчерпателно посочените в чл. 435, ал. 3 от ГПК критерии и
то от лица с признат интерес -
било участниците в конкретната процедура по наддаване (взискателя или лицето, внесло задатък в указания
срок), било самият
длъжник. Легитимираният
от законодателя интерес за взискателя да обжалва постановлението за възлагане
на имота се предпоставя от участието му като като наддавач, без да дължи задатък, в конкретната процедура,
финализирана именно от атакуваното постановление за възлагане. Очевидно е, че в случая жалбоподателят не е участвал в наддаването по изпълнително
дело № 20148380408113, завършило с издаването на обжалваното постановление за
възлагане от 27.03.2015 г.
При тези данни следва, че същият няма качеството на наддавач в това
производство, поради което и правото му на жалба против издаденото постановление
за възлагане на имота е отречено /в този смисъл определение № 932/03.06.2010 г. по ч. гр. д. №
769/2010 г. ГО, VІІ състав на САС, както и определение
№ 416/11.02.2015 г. по в. гр. д. № 3350/2014 г., ТО, 3-ти състав на САС/.
Отделно
от изложеното съставът на СГС намира, че разглежданата в настоящото жалба от „Р.“ ЕООД е подадена извън
преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК. Съгласно текста на последния в
редакцията му към 16.08.2019 г. /датата на подаване на жалбата от „Р.“ ЕООД/, жалбата
срещу подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител следва да бъде
подадена в
едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при
извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на
съобщението, като срокът за трети лица започва да
тече от узнаване на действието. Действително в разглеждания случай на
жалбоподателя не му е било надлежно съобщено за атакуваното постановление за
възлагане. След като съобщението не е било връчено надлежно на
дружеството-жалбоподател, то настоящият състав приема като начална дата на
срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК датата, на която „Р.“ ЕООД е подало до СГС молба с
вх. № 155655/14.12.2015 г. против „Т.С.“
ЕООД за обезпечение на бъдещ иск, а именно 14.12.2015 г. От съдържанието на
последната се установява, че „Р.“
ЕООД е знаело за образуваното пред ЧСИ М.Б.изпълнително
дело № 20148380408113, както и за обстоятелството, че със съобщение от ЧСИ от
25.11.2015 г. „Б.С.“ ЕООД е уведомено, че по изпълнително дело № 20148380408113
въз основа на влязло в сила постановление за възлагане ще бъде извършен въвод
във владение на купувача в недвижим имот - УПИ XLII-438 в кв. 242в по устройтствения
план на гр. София, м. „Лозенец I
ч“ с площ по скица 733 кв. м., а по документи за собственост 702 кв. м., заедно
с жилище в застроената половина на жилищната сграда в имота с площ 37,80,
състоящо се от една стая, кухня, килер и антре, заедно с барака до сградата,
заедно с 50 % ид. ч. от общите части на сградата. Отделно от това, като
доказателство към коментираната молба за обезпечение на бъдещ иск „Р.“ ЕООД е представило съобщението
от 25.11.2015
г. относно влязлото в сила постановление за възлагане, атакувано в настоящото
производство. Поради което съдът намира за несъмнено обстоятелството, че към
14.12.2015 г. „Р.“ ЕООД
е знаело за атакуваното постановление за възлагане и от тази дата за него е
започнал да тече срокът по чл. 436, ал. 1 от ГПК за обжалване
на същото. Приемането на нещо различно от изложеното би означавало, че и към
момента на постановяване на настоящия съдебен акт дружеството-жалбоподател не
би следвало да се счита за уведомено за обжалваното постановление за възлагане /в
този смисъл определението № 22/09.01.2014, по ч.т.д. №
4678/2013 на ВКС, ТК, І ТО, и определение № 642/17.11.2014 г. по ч. гр. д. №
6380/2014 г. на ВКС, ГК, І ГО/.
Така мотивиран, Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от „Р.“ ЕООД
срещу постановление за възлагане от 27.03.2015 г. по изпълнително дело № 20148380408113,
по описа на ЧСИ М.Б.с рег. № 838 при КЧСИ и район на действие Софийски градски
съд, с което е възложен недвижим имот - УПИ XLII-438 в кв. 242в по устройтствения
план на гр. София, м. „Лозенец I
ч“ с площ по скица 733 кв. м., а по документи за собственост 702 кв. м., заедно
с жилище в застроената половина на жилищната сграда в имота с площ 37,80,
състоящо се от една стая, кухня, килер и антре, заедно с барака до сградата,
заедно с 50 % ид. ч. от общите части на сградата.
ПРЕКРАТЯВА
производството по ч. гр. дело № 14104/2019 г. на Софийски градски съд, ГО, II- Е въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен
срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.