Решение по дело №3155/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261568
Дата: 3 декември 2020 г.
Съдия: Емилия Вергилова Александрова
Дело: 20201100503155
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 03.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви въззивен брачен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

                                             ЧЛЕНОВЕ: К. ХАСЪМСКА                                                                                             ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА         

   

при секретаря Виктория Иванова, като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова въззивно гражданско дело № 3155  по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по жалба на Н.И.И. срещу Решение № 268850/07.11.2019 г., постановено по гр. д. № 80845/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 117-ти състав, с която се обжалва изцяло решението, като се твърди, че същото е незаконосъобразно, неправилно поради нарушение на материалния закон, че при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и че е необосновано. В жалбата са изложени съображения.

Моли се да се отмени  решението на първоинстанционния съд изцяло и и да се постанови друго, с което да се отхвърли молбата със законните последици.

Въззиваемата страна И.П.И.  е депозирала отговор, с който оспорва жалбата и моли за оставянето й без уважение.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от ответника в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

Делото пред първата инстанция е образувано по молба на И.П.И. срещу Н.И.И. – за защита от домашно насилие, извършено 25.11.2018 г. около 8:00 часа сутринта, на 27.11.2018 г., на 10.12.2018 г., на 12.12.2018 г., както и с твърдения за системен психически тормоз, подробно описано в молбата от 27.12.2018 г. и в нейното уточнение от 07.01.2018 г.

Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за наличие на домашно насилие.

С Решение № 268850/07.11.2019 г., постановено по гр. д. № 80845/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 117-ти състав, е задължен Н.И.И., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на насилие спрямо И.П.И., ЕГН ********** и децата й Н., родена на ***г. и Б., родена на на *** г. като му е забранено да се доближава на по-малко от 100м. от бл. 340 вх. Г в гр. София, ж к „ Красна поляна“ и от тях самите - с изключение на/в съдебни и полицейски сгради, както и в дните и часовете определени от съда за контактите му с детето Н., за срок от 18 месеца, считано от 07.11.2019 г.

Предупреден е ответникът, че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан от органите на МВР и предаден на Прокуратурата за повдигане на обвинение за неизпълнение на съдебна заповед/ наказание - лишаване от свобода/, осъден е да заплати 200лв. глоба на СРС и д. т. 25 лв. разноски, а на ищцата И.И. да плати 300лв. разноски.

В жалбата са изложени доводи, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния закон, както и че при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, излага се, че липсват мотиви защо съдът е приел, че следва да се уважи молбата.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни.

За доказване на твърденията си, че ответникът е извършвал системен психически тормоз спрямо молителката и децата ѝ, както и че е извършил актове на домашно насилие  на конкретните дати 25.11.2018 г. около 8:00 часа сутринта, на 27.11.2018 г., на 10.12.2018 г., на 12.12.2018 г., изразяващи се в упражнено психическо насилие  - възпрепятстване на лечението на детето Н. чрез неспазване на пропускателния режим в Пулмологичното отделение на СБАЛ „Иван Митев“, не позволявал на майката да се грижи за бебето, изпадал в състояния, при които си блъскал главата  в стената, крещял, хапел молителката, не позволявал на молителката да се свърже по телефона с родителите си, нито да види във времето за свиждане другата си дъщеря Б., отправял заплахи, че ще разчекне родителите на молителката, че ще пребие бившият й съпруг, ще отвлече детето Б. и др., молителката е представила декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, както е и ангажирала гласни доказателства – св. Павлов е посочил, че зимата на 2018 г. детето на страните Н. било в болницата, придружавано от своята майка. Ответникът напирал да го види, бил много напорист, не разрешил на майката да поговори с другата си дъщеря по телефона, ответникът идвал в дома на свидетеля, тропал с пръчка по прозореца. Данни за продължаващо психическо насилие се установяват и от св. показания на св. Сметанина, от които е видно, че молителката е повалена на земята от ответника, който захапал носа ѝ. От анализа на тези доказателства, които са обективни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, следва извод, че ответникът е осъществил спрямо молителите процесното насилие. Със своите действия ответникът е причинил психическо и физическо наслие, което правилно първоинстанционният съд е приел за форма на домашно насилие.

Данни за неуравновесеност и отправяни заплахи от страна на ответника се установяват и от мотивите на приетия като доказателство по делото препис от Решение № III-139-2020096/16.09.2020 г., постановено по гр. дело № 39564/2019 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 139-ти състав, влязло в сила на 14.10.2020 г.

Първоинстанционното решение е правилно. При постановяване на обжалваното решение са съобразени всички относими по спора доказателства. Въззивникът не е ангажирал доказателства, които да опровергаят твърдяното в молбата на молителката.

Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила.

Въззивният съд постанови въззивникът Н.И.И. да заплати по сметка на СГС държавна такса за въззивната жалба в размер на 37.50 лв.

Страните не претендират разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос с решението си.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

                                          Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 268850/07.11.2019 г., постановено по гр. дело № 80845/2018 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 117-ти състав.

ОСЪЖДА Н.И.И., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 37.50 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                              

                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:1.                          2.