Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. П., 19.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански състав в открито заседание на
десети декември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия
Димитрова като разгледа докладваното от районния съдия Ани Харизанова гр.д.№4016
по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното :
В исковата си
молба срещу Професионална гимназия по строителство и архитектура-град П., с адрес град П., ул.“Кочо
Честименски“№33,представлявано от директора П.И. ищцата И.В.М. с ЕГН **********
*** твърди, че е работела в ответното училище
като е заемала длъжността „портиер“. Твърди се, че със Заповед
№УД-912-430/12.09.2019г трудовото и правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1т.2 от КТ –поради
съкращение на щата. Твърди се, че уволнението е незаконно тъй като ищцата се
ползва от предварителна закрила по чл.333, ал.1,т.2, т.3 и т.4 от КТ. Ищцата
твърди, че е трудоустроена. С експертно решение №3371 от 13.11.2018г на ТЕЛК е
с трайно намалена работоспособност 50%, тъй като страда от „захарен диабет“,
ревматоиден артрит“ и „еднроментриум“. Твърди се, че работодателят не е спазил
процедурата като преди уволнението не е
взел предварително разрешение на Инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК за
уволнението и по чл.333, ал.1т.2 от КТ. Ищцата твърди, че боледува от болест,
определена в Наредба №5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях,
имат особена закрила . Твърди се, че уволнението е незаконосъобразно и поради
факта, че е нарушена нормата на чл.333, ал.1 т.4 от КТ ,изискваща предварително
разрешение на Инспекцията по труда за работник, който е започнал
ползването на разрешения му отпуск като
към момента на уволнението/ считано от
13.09.2019г./ ищцата е била в отпуск по болест
за периода от 30.04.2019г до 26.10.2019г. Ищцата твърди, че по същество
уволнението също и е незаконно, тъй като липсва реално съкращение на
длъжността“портиер“, която е заемала преди уволнението Уволнението е формално.
Твърди се, че не е извършен подбор на
основание чл.329, ал.1 от КТ. Твърди, че поради уволнението е останала без
работа, поради което и се дължи обезщетение в размер на шест брутни заплати, а
именно сумата от 4 678.20лв./ при месечно трудово възнаграждение в размер
на 779.70лв. Моли се съда да постанови решение, с което да се признае уволнението и за незаконно и да
бъде отменено, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и
да се осъди ответника да и заплати обезщетение
в размер на 4678.20 лв. за времето, през което е останал без работа
поради незаконното уволнение, считано от 13.09.2019г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените по делото
разноски.Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията
си сочи доказателства.
В срока по чл.131
от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който се признават двата
конститутивни иска. По отношение на осъдителния иск прави искане същият да бъде уважен съобразно реалния срок за
оставане без работа.
В съдебно
заседание ищцата, чрез пълномощника си, направи искане съдът да са произнесе
при признание на исковете по чл.344,
ал.1,т.1 и т.2. На основание чл.214 от ГПК по искане на ищеца се допусна
увеличение на размера предявения осъдителен иск по чл.344, ал.1т.3 във вр.с
чл.225 от КТ като същият се счита предявен общо за сумата от 4 845.94лв.
Пазарджишкият
районен съд като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Предявени са
обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1 от КТ- за признаване на уволнението на
ищеца за незаконно и неговата отмяна,
по чл.344, ал.1т.2 от КТ за възстановяване
на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „портиер“.
Предвид
процесуалната позиция на ответника по
тези два иска, изразяваща се в тяхното признание и направеното в съдебно
заседание искане на ищеца за постановяване на решение при признание на иск,
съдът прекрати съдебното дирене по тези два иска и обяви, че се ще произнесе по тях при признание на
иск.
Разпоредбата на
чл. 237 от ГПК предвижда възможността, при признание на иска от ответника,
ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение
съобразно признанието. Признанието на иска е
заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено в
исковата молба, отговаря на действителното правно положение. Това като
последица води до съвпадение на правните твърдения на двете страни. От
процесуална гледа точка признанието на иска от страна на ответника може да
доведе до прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото
на спора, ако ищецът е направил искане за това /чл.237,ал.1 ГПК/. В този случай
съдът е длъжен да се произнесе с решение съобразно признанието, без да обсъжда
в мотивите си доказателствата, като е достатъчно да посочи, че постановява решението си само въз основа на направеното
признание.
Съдът намира, че
в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237
ал.1 от ГПК. С писмения отговор ответното училище е направило изрично изявление
за признание исковете чл.344, ал.1, т.1
от КТ за признание на уволнението, извършено със Заповед№УД-912-430/12.09.2019г
на директора на Професионална гимназия по строителство и архитектура“-град П.
за незаконно и отмяната му и по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на
ищцата на заеманата преди уволнението длъжност“портиер“.
Спазени са и
изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на
закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може
да се разпорежда.
С оглед направеното признание на исковете,
съдът намира, че исковете чл. 344, ал.1,
т.1 и т.2 от КТ са основателни и доказани, поради което следва да
бъдат уважени, като следва да се признае за незаконно уволнението, постановено
със заповед №УД-912-430/12.09.2019г и да
се отмени като следва да се възстанови ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност“потриер“.
По изложените съображения, съдът постановява
настоящото решение при признание на двата иска , като на основание чл. 237 ал.2 ГПК не излага мотиви по тези искове.
По иска с правно
основание чл.344, ал.1т.3 от КТ във връзка с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на
сумата от 4 845.94лв.
представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение за период от шест месеца,
считано от 13.09.2019г. до 13.03.2020г. съдът намира следното:
По своята правна
природа този иск е акцесорен и следва съдбата на главния иск по чл.344, ал.1 от КТ и за да бъде трябва
да се установи, че в обективната действителност
са настъпили три юридически факта: 1/ да е налице противоправно
поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на
потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с
ищеца трудово правоотношение, 2/ ищецът да е претърпял вреди под формата на пропуснати
ползи, изразяващи се в невъзможност да полага труд по трудово правоотношение за времето
след прекратяване на трудовото
правоотношение и 3/ причинно-следствена връзка между
незаконното уволнение и оставането без работа.
В конкретния случай уволнението
е признато за незаконно и е отменено.
Налице е първата предпоставка за уважаване на този иск. Ищцата , носеща доказателствената тежест,
установи, че през периода 13.09.2019г./ датата на прекратяване
на трудовото правоотношение / до
10.12.2019г/ датата на последното съдебно заседание по делото/не е била трудово правоотношение с
друг работодател, като този извод на съда се обосновава от извършена в
съдебно заседание констатация по оригинала на трудовата книжка на ищцата.
Същата е претърпяла вреди под формата
на неполучено за периода трудово
възнаграждение. Размерът на
претендираното обезщетение се определя съгласно нормата на чл.225, ал.1 във
вр.с чл.228, ал.1 от КТ – последното получено месечно брутно трудово
възнаграждение, преди трудовото правоотношение да бъде прекратено. Във връзка с
установяване размера на тази искова претенция по делото бе изслушана
съдебно-икономическа експертиза . От кредитираното с пълно доверие заключение на вещото
лице като компетентно и обосновано изготвено се установи, че
дължимото за периода от 13.09.2019г до 10.12.2019г обезщетение е в размер на
2 480.05 лв. / при месечно брутно трудово възнаграждение в размер на
785.35лв./
Предвид
изложеното този иск се явява частично основателен, тъй като от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение до10.12.2019г. датата на
съдебното заседание, в което са приключили устните състезания по делото е
изтекъл период от време три месеца, а искът е предявен за целият шест месечен
срок, допустим по закон, . Ето защо следва да бъде осъден ответника да заплати
на ищцата сумата от 2 480.05лв. представляваща обезщетение за оставане без
работа поради незаконното уволнение за периода от 13.09.2019г до 10.12.2019г,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба-08.10.2019г до окончателното изплащане на сумата, като
за разликата от 2 480.05лв. до претендираните 4 845.94лв. и за
периода от 10.12.2019г до 13.03.2020г.искът следва да се бъде отхвърлен.
По разноските:
По делото ищцата е направила разноски в размер
от 560 лв. общо по трите иска. Няма
основание този размер да бъде редуциран, тъй като е в минумума съгласно чл.7, ал.1 от Наредба №1/2004г за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.Не е налице хипотезата на
чл.78, ал.2 от ГПК/ в каквото насока ответникът е направил възражение/, тъй
като за да се приложи процесуалната норма,
следва да са налице кумулативно двете предпоставки , а ответникът да не
е дал повод за завеждане на делото и да
признае иска. В настоящия случай ответникът е дал повод за завеждане на делото.
Ето защо следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 560лв.
сторени о делото съдебни разноски/заплатено адвокатско възнаграждение/.
На основание чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на РС-П. държавна такса
в размер на 199.20лв./ общо по трите
иска/ и сумата от 120лв. за вещо лице.
На основание
чл.242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението
в частта за присъденото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ:
Мотивиран от
горното Пазарджишкият районен съд,
Р Е Ш И :
По предявените от
И.В.М.
с ЕГН ********** *** срещу Професионална гимназия по строителство и
архитектура-град П., с адрес град П.,
ул.“Кочо Честименски“№33,представлявано от директора П.И. искове с правно основание чл.чл.344, ал.1,
т.1, т.2 и т.3 от КТ:
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯВА УВОЛНЕНИЕТО, постановено със Заповед №УД-912-430/12.09.2019г на
директора на Професионална гимназия по строителство и архитектура-гр.П.,
ВЪЗСТАНОВЯВА
И.В.М. с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност“портиер“
ОСЪЖДА Професионална
гимназия по строителство и архитектура-град П., представлявана от директора П.И.
да заплати на И.В.М. с ЕГН ********** *** сумата от 2 480.05лв,
представляваща обезщетение за оставане
без работа поради незаконното уволнение за периода от 13.09.2019г до
10.12.2019г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба-08.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата от 2 480.05лв. до
претендираните 4 845.94лв. и за периода от 10.12.2019г до 13.03.2020г.
отхвърля иска.
ОСЪЖДА Професионална гимназия по
строителство и архитектура-град П., представлявана от директора П.И. да заплати
на И.В.М. с ЕГН ********** *** сумата от 560лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Професионална
гимназия по строителство и архитектура-град П., представлявана от директора П.И.
*** държавна такса в размер на 199.20лв. и сумата от 120лв. за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 23.12.2019г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :