РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в открито заседание на девети ноември
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Районен
съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на
секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 257/2017 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.
1.
Предявени са искове Р.М.Г. и Д.И.М. – Г. (изменени в съдебно
заседание - л. 103 и л. 113) за
осъждането на ответника да им заплати:
1.1.
обезщетение
за личното ползване (главница)
по чл. 31, ал. 2 от ЗС на сграда с идентификатор № 73496.500.3598.1 в периода: 19.02.2014
г. до 19.06.2017 г., което обезщетение възлиза на по 6 160 лв. за всеки ищец;
1.2.
мораторна
лихва върху главницата по
чл. 86 от ЗЗД за периода: 19.03.2014 г. – 19.06.2017 г., възлизаща на по
1 017
лв. за всеки ищец; както и
1.3.
законната
лихва по чл. 86 от ЗЗД
върху главницата от датата на предявяването на иска (21.06.2017 г.) до
окончателното заплащане на сумата.
1.4. Ищците твърдят, че с ответника били съсобственици на по 1/2 ид. ч. от сграда, представляваща самостоятелен обект, с идентификатор 73496.500.3589.1, с площ от 88 кв. м. находяща се в ***********************, разположена в поземлен имот общинска собственост, с идентификатор 73496.500.3589. Съгласно съдебно решение № 14/07.08.2015 г., постановено по гр. д. № 176/2012 г. на ТнРС процесния имот бил изнесен на публична продан. Със същото решение ответникът М. бил осъден да заплати обезщетение за лично ползване главница в периода 24.11.2010 г. до 19.02.2014 г.
1.5. Твърди се, че от момента на придобиване на собствеността от страна на ищците, целия имот се ползвал самостоятелно от ответника. С нотариална покана рег. № ***, том първи, № 127 на Нотариус - Й. Д., връчена на ответника на 24.11.2010 г. го уведомили, че желаят да ползват сградата и поискали той да я освободи, а ако не стори това да им заплаща обезщетение за ползване на идеалната им част в размер на 150 лв. месечно. С отговор от 29.11.2010 г. ответника ги бил уведомил, че отказва да им предостави ползването на помещението и отказва да заплаща обезщетение.
1.6. Твърди се, че след придобиването и на втората 1/4 ид. ч. с нотариална покана рег. № 342, том първи, №10 на нотариус Й. Д., връчена на ответника на 17.02.2012 г. ищците поискали същият да им заплаща обезщетение за ползване на собствената им 1/2 ид. ч. от имота в размер на 300,00 лв. При съставянето на констативния протокол на 23.02.2012 г. от нотариус Й. Д., ответникът заявил, че бил съгласен да заплаща обезщетение за ползване в размер на 150 лв., но до настоящият момент ищците не били получили никаква сума.
2. Ответникът В.К.М. е депозирал в срок отговор по чл. 131 от ГПК, с който оспорва изцяло предявеният иск, както по основание така и по размер. Същият се представлява от адв. М.Р. от Адвокатска колегия – гр. Русе (67).
2.1.
Твърди, че от
началото на 2014 г. не ползвал имота. До ищците била отправена покана да
ползват имота и да им бъде предоставен ключ. Последните обаче не предприели
действия за снабдяването с такъв.
2.2.
Направено е
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането за
обезщетение за забава.
3.
Допуснато е обезпечение на предявените искове, чрез налагането на запор
до размера от 13 400 (тринадесет хиляди и четиристотин лева) върху вземането на
ответника за получаването на част от продажната цена на притежаваната от него
1/2 ид. ч. от сграда с идентификатор № 73496.500.3598.1, което вземане е
предмет на изп. д. № 1/2017 г. по описа на Съдебно - изпълнителната служба към
Районен съд – гр. Тутракан, срещу внасяне на гаранция (л. 48).
От
фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
4. На
10.08.2001
г. ищците са сключили граждански брак (л. 19).
5. На
07.04.2010
г. е изповядан Нот. акт № 166/07.04.2010 г., т. I, рег. № 1219, нот. д.
№ 104/2010 г. на Нотариус А Р, вписана в рег. на НК под № *** (л. 9), с който от Р Л П и А Р П на
ответника са продадени 1/4 ид. ч. от правото на собственост върху имот с
идентификатор № 73496.500.3589.1.
6. На
12.11.2010
г. е изповядан Нот. акт за замяна на недвижим имот № 96/12.11.2010 г.,
т. V, общ. рег. № 6434, нот. д. № 567/2010 г.
на Нотариус З Н, вписан в рег. на НК под № *** (л. 6), съгласно който ищците са придобили собствеността върху
1/4 ид. ч. от правото на собственост върху имот с идентификатор №
73496.500.3589.1. срещу отстъпен на Д ЙИ., недвижим имот, находящ се в с. Д.,
общ. К..
7. На 24.11.2010 г. на ответника е връчена нотариална покана (л. 15) от ищците, с която последните заявяват, че желаят да им бъде предоставена възможност да ползват процесния имот, в качеството на собственици на 1/4 ид. ч. от него и с която ответника е поканен да се яви на 02.12.2010 г. в кантората на Нотариус № *** на РНК – Й. Д. за предаването на ключовете от сградата.
10. На 17.02.2012 г. на ответникът е връчена нотариална покана (л. 17) от ищците, с която последните заявяват, че желаят да им бъде предоставена възможност да ползват процесния имот, в качеството на собственици на 1/2 ид. ч. от него и с която ответника е поканен да се яви на 23.02.2012 г. в кантората на Нотариус № *** на РНК – Й. Д. за предаването на ключовете от сградата.
11. На 23.03.2012 г. от Нотариус № *** на РНК – Й. Д. е съставен констативен протокол (л. 19), с който е удостоверено, че ответникът се е отзовал на поканата, но е отказал да предаде ключовете, с аргумента, че той също е собственик на 1/2 ид. ч. от процесната сграда и я ползва до размера на тези ид. ч.
12. С Решение № 14/07.08.2015 г. по гр. д. № 176/2012 г. на РС – гр. Тутракан (л. 20) ответникът е осъден да заплати на ищците обезщетение за личното ползване (главница) на процесния имот за периода от 24.11.2010 г. до 19.02.2014 г., възлизащо общо на по 3 566,59 лв. за всеки ищец, както и обезщетение за забава върху обезщетението. Със същото решение имотът е изнесен на публична продан, за осъществяването на която е образувано изп. д. № 1/2017 г. на СИС към ТнРС (л. 38).
13. На 23.04.2017 г. е извършен опис на имота от съдебният изпълнител (л. 44), като сградата е „оставена за управление” на ответника.
14. На 09.08.2017 г. на ищците от съдебният изпълнител е преден ключ за имота, който им е бил възложен в резултат на проведената публична продан (л. 74).
15. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (СИЕ – л. 69), която е установила, че:
15.1. пазарният наем за 1/2 ид. ч. от имота за процесния период възлиза на 12 320 лв.;
15.2. обезщетението за забава върху размера на пазарния наем за претендираният период възлиза на 2 035,87 лв.
16. От показанията на свидетелите
16.1. на ищците: Е И.Н, Е Й П, И С М (л. 83), П И Й (л. 102), се установява следното:
16.1.1. Ответника е ползвал процесната сграда до м. август. 2017 г.,
16.1.2. През м. ноември 2015 г. сградата била ползвана като предизборен щаб на ответника (същият е бил кандидат за кмет и общински съветник от листата на „Н ф з с на Б”).
16.2. на ответника: И С М, А С С, А С М (майка на ответника) (л. 83), се установява следното:
16.3. Сградата не се ползва от 2014 г., в началото на която свид. М претърпяла
инсулт.
16.4. Свид. М твърди, че ответникът й споделил, че е предлагал ключовете на
сградата на ищците в края на 2013 г. Същевременно същата конкретизира, че са
освободили сградата (изнасяйки стоката, на която били собственици) през 2017
г., когато били предоставени ключовете на съдебния изпълнител.
От
правна страна
От така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I.
По допустимостта
17. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни и е налице правен интерес от воденето на делото, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.
18. По отношение на наведените възражения относно неправилността на определенията, с които е допуснато увеличение на исковете на исковете съдът намира за удачно да изложи накратко следните съображения:
18.1. На първо място и двете увеличения са поискани от ищците преди приключването на съдебното дирене, в съответствие с разпоредбата на чл. 214, ал. 1 изр. 3, предл. 1 от ГПК. Чл. 214 от ГПК не въвежда като предпоставка за допускане на изменението всички условия за редовност на изменения иск да са изпълнени (вписване на искова молба, заплащане на държавна такса и т. н.). Следователно в случаите, когато искането за изменение е заявено своевременно, съдът е длъжен да го допусне.
18.2. Същевременно чл. 74 от ГПК предвижда, че при увеличение на искането таксата върху разликата се довнася, като съгл. чл. 76 от ГПК държавната такса следва да бъде събрана предварително.
18.3. При това положение събирането на допълнителната такса може да бъде осъществено чрез прилагането по аналогия на чл. 129, ал. 2 от или чл. 77 от ГПК (при пропуск на съда да събере таксата предварително).
18.4. В конкретният случай съдът, съобразявайки се с чл. 76 от ГПК, е указал на ищеца Д.Г. при първото увеличение да довнесе дължимата държавна такса и е отложил разглеждането на делото, за да могат да бъдат изпълнени указанията.
18.5. Изводът за невъзможност да се отхвърли искането за увеличение на иска поради липса на внесена предварително държавна такса се налага и при отчитането на спецификата на увеличението на иска като способ за защита на правата на ищеца.
18.5.1. При първоначално предявяване на иск, без да е внесена дължимата за разглеждането му държавна такса, съдът е длъжен на осн. чл. 129, ал. 2 от ГПК да даде на ищеца указания и едва при неизпълнение на същите може да върне исковата молба на осн ал. 3 от същата разпоредба. При връщането на исковата молба не се формира сила на присъдено нещо относно съществуването на претендираното от ищеца право.
18.5.2. Обратно, при недопускане на увеличение на размера на иска по чл. 214, ал. 1, изр. посл. предл. 1 от ГПК, решението ще формира сила на пресъдено нещо относно размера на вземането и ще прегради възможността ищецът да предяви нов иск за разликата между първоначално претендираната и увеличената сума (извън случаите, когато иска е предявен като частичен). Именно поради тази причина определението, с което не се допуска изменение на исковете единствено в тази хипотеза подлежи на обжалване.
18.5.3. По аргумент от по силното основание, след като при първоначалното предявяване на иск съдът не може да откаже разглеждането на спора, без да даде указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба (при положение, че в този случай не се препятства повторното завеждане на иска) не може да се приеме, че съда може да отхвърли искането за увеличение на иска (при положение че се прегражда исковата защита за разликата), без да е задължен преди това да даде указания за отстраняване на нередовността.
II. Относно
обезщетението за лично ползване
19. Съгласно Тълкувателно решение № 7/2012 г. на
ВКС, ОСГК: „Когато един от
съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че
препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при необходимост може
да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за
задоволяване на свои нужди или потребности – той ползва лично по смисъла на чл.
31, ал. 2 от ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно по какъв
начин ползващият съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои
действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез
трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само
обстоятелството,че с действията си засяга правата на другите съсобственици,
като им пречи да ги реализират”.
20. В тази връзка тълкувателното решение извежда правилото, че „Претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна
когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от
ползващия съсобственик и въпреки това […] той или член на неговото
семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки
достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея/например като
държи ключа/ …”
21. От
представените нотариалните покани, отправени от ищците и ответните действия на В.М.
може да бъде направен извода, че последният притежава ключ от процесната
сграда, като е отказал да предостави такъв на ищците. В тази
връзка съдът приема, че ответникът безспорно е възпрепятствал ищците да
установят фактическа власт върху сградата и да ползват същата.
22. С Решение № 14/07.08.2015 г. по гр. д. № 176/2012 г. на РС – гр. Тутракан е установено, е възпрепятстването е продължило до 19.02.2014 г.
23. Ответникът не е привел никакви доказателства, че след тази дата е предоставил възможност и на ищците да упражняват фактическата власт върху сградата. Налице са единствено твърдения на свид. Минчева, че ответника е направил опит да предаде ключовете в края на 2013 г. Тези показания обаче, освен че не почиват върху лични впечатления на свидетеля, засягат период, обхванат от Решение № 14/07.08.2015 г.
24. Налице са безспорни доказателства за предаването на фактическата власт едва на 09.08.2017 г., когато ключовете са предоставени на ищците от съдебния изпълнител.
25. Обстоятелството дали ответника е ползвал реално имота в периода: 19.02.2014 г. до 19.06.2017 г. е ирелевантно. От значение е единствено факта, дали същия е възпрепятствал ищците да упражняват фактическата власт, като не им е предоставил ключ от сградата (вж. т. 20).
26. Независимо от това от свидетелските показания се установява, че ответника е ползвал имота като предизборен щаб и за складиране на негова стока (която според майка му е изнесена едва при предаването на ключовете).
27. При това положение съдът приема, че в резултат на действията на
ответника ищците на са разполагали с възможността да ползват имота до 09.08.2017
г., поради което им се дължи обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС за
претендирания период.
28. Последното налага уважаването на иска размера на обезщетението, изчислено от СИЕ на 12 320 лв. лв.
29. Вземането по чл. 31, ал. 2 от ЗС е облигационно, поради правилото на
чл. 21 от СК е неприложимо по арг. от чл. 21, ал. 3 и чл. 28 от СК на двамата
ищци следва да бъде присъдена половината от сумата, или по 6
160 лв.
III.
Относно обезщетението за забава
30. На осн. чл. 86, ал. 1. изр. 1 от ЗЗД на ищците се дължи и обезщетение
за забава върху размера на обезщетението. Доколкото размерът на обезщетението
се определя в съответствие с пазарното наемно възнаграждение, съдът намира, че
мораторната лихва е изчислена правилно от вещото лице върху всяко едно месечно
обезщетение, компенсиращо пазарният наем.
31. От страна на ответника е направено възражение за погасителна давност.
Съгл. чл. 111, б. „в” от ЗЗД вземането за мораторна лихва подлежи на погасяване
с изтичането на кратката тригодишна давност.
32. В тази връзка вземанията по чл. 86 от ЗЗД са се погасили за периода: 19.03.2014 г. – 20.06.2014 г.
33. В тази връзка непогасеният размер на вземането може да бъде установен като от сумата, изчислена от вещото лице бъде изваден размера на погасените мораторни лихви: 2 035,87 лв. - 16,43 лв. = 2 019,44 лв.
34. Следователно
дължимата на всеки от съпрузите сума възлиза на 1
009,72 лв.
Разноски
35. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъдат осъден да заплати на ищците направените част от направените разноски в размер на 813,05 лв., или по 406,52 лв. за всеки ищец.
36. На осн. чл. 78, ал. 3 и 4 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника част от направените разноски съобразно отхвърлената, респ. намалената част от исковете в размер на 11,08 лв., или по 5,54 лв. от всеки ищец.
37. При извършване на компенсация на разноските на всеки от ищците се дължат разноски от 400,98 лв.
38. Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника В.К.М., с ЕГН **********, да заплати на всеки от ищците Р.М.Г., с ЕГН ********** и Д.И.М. - Г., с ЕГН **********, обезщетение за личното ползване (главница) на Сграда, съставляваща самостоятелен обект с идентификатор № 73496.500.3589.1 (седемдесет и три хиляди четиристотин деветдесет и шест, точка, петстотин, точка, три хиляди петстотин осемдесет и девет, точка, едно) по кадастралната карта на землището на гр. Тутракан, одобрена със Заповед РД-18-6/04.02.2008 г. на ИД на АГКК, за периода: 19.02.2014 г. до 19.06.2017 г. (вкл.), възлизащо на по 6 160 лв. (шест хиляди сто и шестдесет лева) за всеки ищец, или общо на 12 320 лв. за двамата ищци; мораторна лихва върху главницата за периода 21.06.2014 г. – 19.06.2017 г. (вкл.), възлизаща на по 1 009,72 лв. (хиляда и девет лева и седемдесет и две стотинки) за всеки ищец, или общо 2 019,44 лв. за двамата ищци; законната лихва върху главницата от датата на предявяването на искането – 21.06.2017 г. до окончателното заплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност иска за присъждането на мораторна лихва за периода 19.03.2014 г. – 20.06.2014 г. (вкл.) и за разликата между уваженият размер от 1 009,72 лв. и претендираният размер от 1 017 лв.
ОСЪЖДА ответника В.К.М., с ЕГН **********, да заплати на ищеца Р.М.Г., с ЕГН **********, част от направените по делото разноски, възлизаща на 400,98 лв. (четиристотин лева и деветдесет и осем стотинки).
ОСЪЖДА ответника В.К.М., с ЕГН **********, да заплати на ищеца Д.И.М. - Г., с ЕГН **********, част от направените по делото разноски, възлизаща на 400,98 лв. (четиристотин лева и деветдесет и осем стотинки).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: