Р Е Ш Е Н И Е
№ 1592 /04.10.2018 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на десети септември две хиляди и
осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието
на секретаря Мария Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2198
по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „С.1.“ ООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:*** срещу Наказателно
постановление № 334292 – F 377356 от 20.04.2018 г., издадено от Зам. Директора на Териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Варна, с което на
дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от
Закона за здравното осигуряване, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 4000 лева (четири хиляди лева) за това, че на
20.03.2018 г. в гр. Варна, е извършена проверка за установяване на факти и
обстоятелства в ТД на НАП – гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 128 на „С.1.“
ООД, с ЕИК: *********, приключила с протокол № сер.
АА – 0274389/ 16.03.2018 г., при която е установено, че „С.1.“ ООД в качеството
си на осигурител не е внесло по сметка на компетентната ТД на НАП, която за
лицето е ТД на НАП – гр. Варна дължимите здравноосигурителни вноски за месец
01.2018 г., в законоустановения срок по чл. 40, ал.
1, т. 1, буква „В“ от Закона за здравното осигуряване – до 25 – то число на
месеца, следващ този за който те се отнасят, като осигурителните вноски за
здравно осигуряване за месец 01.2018 г. са в размер на 435, 09 лева и не са
внесени в законоустановения срок, т.е. до 25.02.2018
г. – нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1 буква „В“ от Закона за
здравното осигуряване във вр. с чл. 7, ал. 1 от
Кодекса за социално осигуряване.
Дружеството – жалбоподател „С.1.“ ООД намира
издаденото наказателно постановление за необосновано, нередовно, постановено
при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон,
като представя аргументи в защита на своята позиция. Според дружеството –
жалбоподател в случая спокойно може да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2
от НК, тъй като допуснатото нарушение е първо и не е резултат от целенасочени
действия, а от пропуск при обработката на информацията, свързана с
осигуряването. Дружеството намира за крайно несправедлив размера на наложената
„имуществена санкция“, тъй като размерът на административното наказание
представлява близо 1000 % от стойността на неплатените осигуровки. Поради
гореизложените съображения моли за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на 10.09.2018 г. открито съдебно
заседание по НАХД № 2198 по описа за 2018 г. на Варненския районен съд, въззивното дружество „С.1.“ ООД не се представлява нито от
законен, нито от процесуален представител, който да изрази становището му в
дадения ход на делото по същество. В постъпило на 25.06.2018 г. писмено
становище, дружеството заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея
основания, като акцентира, че е налице съществено противоречие в
обстоятелствената част на наказателното постановление, доколкото е отбелязано и
прието, че проверката е извършена на 20.03.2018 г., а същевременно е посочено,
че резултатите от същата са отразени в Констативен протокол № сер. АА – 0274389 от 16.03.2018 г., което води до извод, че
резултатите от проверката де факто предхождат извършването на самата проверка.
В проведеното на 10.09.2018 г. открито съдебно
заседание по НАХД № 2198 по описа за 2018 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна ТД на НАП – гр. Варна се представлява
от своя процесуален представител ст. юрисконсулт Тодорка Александрова, която
моли за потвърждаване на наказателното постановление, мотивирайки се, че
извършването на нарушението се потвърждава от всички събрани в хода на
административно – наказателното производство доказателства.
От фактическа страна, съдът намира за установено
следното:
На 16.03.2018 г. св. В.И.Н. – ст. инспектор по
приходите в ТД на НАП – гр. Варна извършил проверка по спазване на финансовото
и осигурителното законодателство на търговското дружество „С.1.“ ООД.
В хода на проверката св. Н. установил, че
дружеството „С.1.“ ООД в качеството си на осигурител не е внесло по сметка на
ТД на НАП – гр. Варна дължимите здравноосигурителни вноски за месец януари 2018
г., които възлизат на сума в размер на 435, 09 лева. Св. Н. установил, че
дружеството не само, че не е внесло здравноосигурителните вноски за месец
януари 2018 г. в законоустановения за изпълнение на
това задължение срок – 25.02.2018 г., а и към момента на проверката му
здравноосигурителните вноски не били внесени.
Преценявайки, че с това свое поведение, в частност
бездействие, дружеството „С.1.“ ООД е извършило нарушение на разпоредбата на
чл. чл. 40, ал. 1, т. 1 буква „В“ от Закона за здравното осигуряване във вр. с чл. 7, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, на
20.03.2018 г. св. Н. съставил акт за установяване на административно нарушение,
с който санкционирал дружеството за нарушение на посочените нормативни
разпоредби.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок писмено възражение срещу съставения АУАН не било депозирано, като на
20.04.2018 г. Зам. Директора на
Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Варна,
приемайки идентична фактическа обстановка, като тази описана в АУАН, издал
наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 104, ал. 1
от Закона за здравното осигуряване, наложил на „С.1.“ ООД, на основание разпоредбата
на чл. 104, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 4000 лева (четири хиляди лева) за извършеното
нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 1 буква „В“ от Закона за здравното осигуряване
във вр. с чл. 7, ал. 1 от Кодекса за социално
осигуряване
По отношение на доказателствата.
Гореизложената фактическа обстановка се установи и
се потвърди въз основа на следните гласни и писмени доказателства: показанията
на св. В.И.Н.; Протокол № сер.
АА – 0274389/ 16.03.2018 г. за извършена проверка на „С.1.“ ООД; Справка за
лицата, работещи по трудови/ без трудови (граждански правоотношения) в
дружеството „С.1.“ ООД; Справка от ТД на НАП – гр. Варна по отношение публичните
задължения на „С.1.“ ООД.
На първо място, съдът би желал да отбележи, че
изцяло кредитира и дава вяра на показанията на св. Н., като последователни,
логични и най – важното, подкрепени от събраните в хода на административно –
наказателното производство писмени доказателства и съвсем конкретно изготвената
справка за задължени лица от ТД на НАП – гр. Варна, която показва, че
дружеството „С.1.“ ООД в качеството си на осигурител не е внесло по сметка на
ТД на НАП – гр. Варна дължимите здравноосигурителни
вноски за месец януари 2018 г., които възлизат на сума в размер на 435, 09 лева.
Следва да се отбележи, че този факт не се оспорва
на практика от въззивното дружество, чиито възражения
срещу законосъобразността на наказателното постановление са изцяло от правно
естество и на които съдът ще се опита да отговори по – надолу в своето решение.
Предвид липсата на твърдения от страна на въззивното
дружество, че е внесло по сметка на ТД на НАП – гр. Варна дължимите здравоноосигурителни вноски за месец януари 2018 г., още
повече, че такива доказателства не са представени, съдът с категоричност намира
за установено от фактическа страна, че на 20.03.2018 г. в гр. Варна, е
извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства в ТД на НАП – гр.
Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 128 на „С.1.“ ООД, с ЕИК: *********,
приключила с протокол № сер. АА – 0274389/ 16.03.2018
г., при която е установено, че „С.1.“ ООД в качеството си на осигурител не е
внесло по сметка на компетентната ТД на НАП, която за лицето е ТД на НАП – гр.
Варна дължимите здравноосигурителни вноски за месец 01.2018 г., в законоустановения срок по чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „В“ от
Закона за здравното осигуряване – до 25 – то число на месеца, следващ този за
който те се отнасят, като осигурителните вноски за здравно осигуряване за месец
01.2018 г. са в размер на 435, 09 лева и не са внесени в законоустановения
срок, т.е. до 25.02.2018 г.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата
срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
По
същество, съдът я намира за неоснователна, поради следните съображения:
На
първо място, съдът не установи в рамките на извършената служебна проверка в
хода на административно – наказателното производство да са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на административно нарушение
е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа
необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН
и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно
постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на
чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на
последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на въззивното дружество нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява административното
нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.
Съгласно
разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „В” от Закона за здравното
осигуряване, осигурителните вноски за здравно осигуряване се внасят
едновременно с осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване допълва, че
осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване се внасят в срок до
25 – то число на месеца, следващ месеца, за който е положен труда, т.е. здравноосигурителните
вноски за месец януари 2018 г. е следвало да бъдат внесени до 25.02.2018 г. В
конкретния случай и към датата на съставяне на АУАН – един месец по –
късно – 20.03.2018 г. вноските
продължават да не са внесени, поради което и според съда правилно е била
ангажирана административно – наказателната отговорност на дружеството за
нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „В” от Закона за
здравното осигуряване във вр. с чл. 7, ал. 1 и ал. 2
от Кодекса за социално осигуряване.
Съдът
не може да сподели възражението на въззивното
дружество, че процесния случай може да се квалифицира
като „маловажен случай“ на административно нарушение по смисъла на чл. 28,
буква „А“ от ЗАНН, поради следните съображения:
На
първо място процесното нарушение пряко ощетява
държавния бюджет. Размерът на дължимата към държавната хазна парична сума от 435,
09 лева не може да бъде определен за пренебрежително нисък, още повече, че тази
сума не е внесена в продължение на около месец, което обстоятелство значително
повишава обществената опасност на деянието. Нещо повече – дори след като самото
нарушение е било констатирано на 20.03.2018 г. със съставения АУАН от инспектор
от ТД на НАП – гр. Варна, към настоящия момент липсват доказателства, че
нарушението е било отстранено (макар и със закъснение) от въззивното
дружество.
Съдът
не може да се съгласи с възражението, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в това, че в обстоятелствената част на
наказателното постановление, доколкото е отбелязано и прието, че проверката е
извършена на 20.03.2018 г., а същевременно е посочено, че резултатите от същата
са отразени в Констативен протокол № сер. АА –
0274389 от 16.03.2018 г., което води до извод, че резултатите от проверката де
факто предхождат извършването на самата проверка. Едно подобно твърдение не
отговаря на действителността, тъй като св. Н. ясно разясни, че самият протокол
№ сер. АА – 0274389 е съставен на 16.03.2018 г.
(съставен по реда на основание чл. 110, ал. 4 вр. с
чл. 50, ал. 1 от ДОПК), когато е извършена проверката на търговския обект в гр.
Варна, стопанисван от „С.1.“ ООД, а вече на 20.03.2018 г. са установени
конкретните задължения на дружеството към ТД на НАП – гр. Варна, така, че съдът
не вижда някакъв порок в административно – наказателното производство, който да
е ограничил правата на въззивното дружество, още
повече в степен, изискваща отмяна на наказателното постановление.
Следва
да се подчертае, че административно – наказващият орган е наложил
административно наказание в най – минималния възможен размер, предвиден в
санкционната разпоредба на чл. 104, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване,
поради което и е недопустимо неговото редуциране.
Поради
гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 334292
– F 377356 от 20.04.2018 г., издадено от Зам. Директора на Териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Варна, следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 334292 – F 377356 от
20.04.2018 г., издадено от Зам. Директора на Териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите – гр. Варна, с което на „С.1.“ ООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, на основание разпоредбата на
чл. 104, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 4000 лева (четири хиляди лева) за
това, че на 20.03.2018 г. в гр. Варна, е извършена проверка за установяване на
факти и обстоятелства в ТД на НАП – гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 128
на „С.1.“ ООД, с ЕИК: *********, приключила с протокол № сер.
АА – 0274389/ 16.03.2018 г., при която е установено, че „С.1.“ ООД в качеството
си на осигурител не е внесло по сметка на компетентната ТД на НАП, която за
лицето е ТД на НАП – гр. Варна дължимите здравноосигурителни вноски за месец
01.2018 г., в законоустановения срок по чл. 40, ал.
1, т. 1, буква „В“ от Закона за здравното осигуряване – до 25 – то число на
месеца, следващ този за който те се отнасят, като осигурителните вноски за
здравно осигуряване за месец 01.2018 г. са в размер на 435, 09 лева и не са
внесени в законоустановения срок, т.е. до 25.02.2018
г. – нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1 буква „В“ ОТ Закона за
здравното осигуряване във вр. с чл. 7, ал. 1 от
Кодекса за социално осигуряване.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение
за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: