ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 992/19.7.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, XI-ти
касационен състав, в закрито съдебно заседание, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ВИДЕВ 2. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
и като изслуша докладваното
от съдия Златева – Найденова ч.к.а.н.д. № 693 по описа за 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна касационна жалба
вх. № 5762/03.07.2023 г. на Н.Н.А. ***, срещу Определение № 840/19.06.2023
г., постановено по адм.д. № 507/2023 г. на Административен съд - Пазарджик, с
което съдът е отказал да признае за установено, че Н.Н.А., с ЕГН **********,
изтърпяващ наказание в Затвора Пазарджик, няма достатъчно средства да заплати
държавна такса за съдебното производство, отказал е освобождаването на Н.Н.А.,
с ЕГН **********, изтърпяващ наказание в Затвора Пазарджик, от заплащането на
държавни такси и разноски по адм. дело № 507 по описа на Административен съд -
Пазарджик за 2023г. и е отказал предоставянето на правна помощ – процесуално
представителство на Н.Н.А., с ЕГН **********, изтърпяващ наказание в Затвора
Пазарджик по адм. дело № 507 по описа на Административен съд - Пазарджик за
2023 г.
Частният жалбоподател твърди, че
постановеният съдебен акт е неправилен, тъй като е постановен в нарушение на
материалния закон и не е съобразен с
представените по делото доказателства. По същество твърди, че договор за цесия
бил сключил преди осем години и не работи в Затвора – Пазарджик, както и че му
били наложени запори, с което обосновава невъзможност да заплати таксата.
Ответникът – ГДИН, чрез процесуалния си
представител, в депозирано писмено възражение счита подадената жалба срещу
Определение № 840/19.06.2023 г. за неоснователна и недоказана. Посочва, че
лицето е сключило два договора за цесия, като е прехвърлил всичките си бъдещи
вземания на майка си Г.А., като на това основание към същата били изплатени
обезщетения на посочени изпълнителни основания. Въпреки това обаче жалбоподателят
не получавал никакви средства след 2016 г. от майка си.
Административен съд – гр.
Пазарджик, ХІ-ти касационен състав,
приема частната жалба, срещу Определение № № 840/19.06.2023 г., за процесуално
допустима, като подадена от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл.
230 АПК, а по същество е неоснователна, поради следните
съображения:
Производството пред Административен съд
–Пазарджик, е образувано по жалба на Н.Н.А.,***,
срещу Заповед № Л-1908 от 18.05.2023 г. на Зам. главния директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието.
Обжалваното определение е постановено
по искане на А. за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна
помощ. Мотивите на съда са, че от представената по делото Справка вх. № 4801 от
06.06.2023 г., Началника на затвора Пазарджик се установява, че лишения от
свобода Н.Н.А. е ищец по множество дела, които води срещу Министерство на
правосъдието, Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ и други
институции в административните съдилища в страната, като с цел избягване на
плащане на съдебни такси и разноски по производството, адвокатски хонорари,
както и на отсъдени суми по административни дела, приключили в негов ущърб,
същият през 2016 година е сключил два договора за цесия, като е прехвърлил
всичките си бъдещи вземания в полза на майка си Г.М.А.. На това основание на
09.08.2016 година на майка му са изплатени по:
- Изпълнителен лист № 160/2014 от
10.02.2016 година по АД№ 160 по описа на Административен съд гр.Стара Загора за
2014 г. е преведена сумата от 2504.74 лева;
- Изпълнителен лист № 112/2014 от
10.02.2016 година по АД№ 112 по описа на Административен съд гр.Стара Загора за
2014 г. е преведена сумата от 524.63 лева или общо 3029.37 лв.
На 26.01.2021 г. във връзка с
Изпълнителен лист от 12.10.2020 година по АД№ 806 по описа на Административен
съд гр.Пазарджик за 2018 г. е преведена по партидата на лишения от свобода А.
сумата от 274,51 лева. С банково бордеро на 27.01.2021 година сумата е удържана
и изплатена на държавен съдебен изпълнител при Районен съд гр.Ардино.
На 26.05.2021 г. във връзка с
Изпълнителен лист от 17.10.2017 година по АД№ 2329/2014 година и Изпълнителен
лист от 17.10.2017 година по АД№ 503/2014 година по описа на Административен
съд гр. Пловдив е преведена по партидата на лишения от свобода А. ***. С
банково бордеро на 28.05.2021 година сумата е удържана и изплатена на държавен
съдебен изпълнител при Районен съд гр. Ардино,
На 14.09.2021 година по ИД №
20195110400041, Държавен съдебен изпълнител при Районен съд гр. Ардино връща по
набирателната сметка на Затвора Пазарджик сумата 140,39 лева, като надвнесена
сума по запора. Същата сума е удържана и преведена по две изпълнителни дела,
както следва: по ИД № 20195110400039,
наложен върху постъпващите по личната партида суми - за 0,89 лева; по ИД №
20195110400040, наложен върху постъпващите по личната партида суми - за 139,50
лева.
С Писмо вх. № 4846 от 07.06.2023 г. са
представени: Справка Трансфери, за периода 20.09.2016 г. - 06.06.2023 г.;
Покана от Г.М.А., за изплащане на парично вземане, във връзка с изпълнителен
лист по АД № 112/2014 г.; Изпълнителен лист по АД № 112/2014 г.; Съобщение от Г.М.А.,
за продажба на вземане, във връзка с изпълнителен лист по АД № 112/2014 г.; Договор за продажба на вземане, във връзка
с изпълнителен лист по АД № 112/2014 г.; Бюджетно платежно нареждане, във
връзка с извършено плащане на изпълнителен лист по АД № 112/2014 г.; Покана от
Г.М.А., за изплащане на парично вземане, във връзка с изпълнителен лист по АД №
160/2014 г.; Изпълнителен лист по АД № 160/2014 г.; Съобщение от Г.М.А., за продажба на вземане,
във връзка с изпълнителен лист по АД № 160/2014 г.; Договор за продажба на вземане, във връзка с
изпълнителен лист по АД № 160/2014 г.; Бюджетно платежно нареждане, във връзка
с извършено плащане на изпълнителен лист по АД № 160/2014 г. — копие.
При тези констатации съдът е приел, че
размерът на нормативно определената държавна такса е символичен, като заплащането
на 10,00 лв. или € 5,00 държавна такса, несъмнено не би следвало да създава
някакви особени притеснения за лице в полза на което са присъдени посочените
парични суми.
Определението е правилно.
Съгласно разясненията, дадени в ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС (което в съответствие с разпоредбата на чл. 130 от ЗСВ е задължително
за страните и съдът), преценката дали
молителят, направил искане по чл.83, ал.2 от ГПК разполага с материални възможности, средства
и/или имущество за заплащане на дължимите за производството такси и разноски се
прави въз основа на цялостен анализ на данните за имущественото състояние на
лицето, неговото семейно положение, възраст, здравословно състояние, трудова
заетост и всички други обстоятелства, които са относими към възможността за
изпълнение на задълженията свързани с упражняваните от него процесуални права,
отнесени към съответния размер на същите и цялостното развитие на
производството. Преценката е винаги конкретна и се извършва в хода на всяко
отделно производство. Тя се основава на декларация, подадена от молителя, на
посочени и представени от него доказателства, като съдът е задължен да изясни
общото имуществено състояние на страната и да го съпостави с пълния размер на
дължимата държавна такса, за да прецени дали страната разполага с достатъчно
средства за заплащането ѝ. При проверката за притежаваното от лицето
имущество съдът може да извършва справка в публичните регистри по собствена
инициатива и без направено от страната искане за това. Изводът не следва да
почива на предположения. Първостепенния съд не се е отклонил от тези правни
разрешения.
В конкретната хипотеза видно от
справката, изходяща от Затвора Пазарджик и събраните по делото
доказателства, на жалбоподателя са превеждани суми в размер позволяващ
заплащането на дължимата държавна такса. Жалбоподателят обаче се е разпоредил с
вземанията си, сключвайки два договора за цесия за бъдещите си вземания, с
което действие се лишава от постъпващите по партидата му суми, присъдени му
като обезщетения.
В случая съдът подробно е изследвал имущественото състояние на молителя към
момента на отправеното искане, като с оглед конкретните обстоятелства, е
направен извод, че частния жалбоподател разполага с материални възможности да
плати дължимата държавна такса. Извън това, следва да се посочи, че размерът на
таксата е нисък и не би могъл да препятства упражняването на правата на
страната и тяхната защита.
Съдът обосновано е отхвърлил и искането
за предоставяне на правна помощ, основавайки се на принципа на служебното
начало в съдебното производство по административни дела и липсата на
императивно изискване в закона за задължителна правна помощ в случаи като
настоящия. Изрично
трябва да бъде посочено, че в конкретния случай и интересите на правосъдието по
аргумент от чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ не налагат за разрешаването на
правен казус от настоящия характер да се ползва системата за безплатна правна
помощ.
По горните съображения съдът е извършил
правилна преценка, че в настоящия случай не са налице процесуалните
предпоставки за освобождаването на Н.Н.А. от заплащане на държавна такса и
интересите на правосъдието не налагат предоставянето на правна помощ под
формата на процесуално представителство по смисъла на чл.
21, т. 3 от ЗПП.
С оглед на изложеното съдът е
постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, и на основание чл. 229 от АПК, Административен
съд –Пазарджик – ХІ-ти касационен състав
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Определение № 840/19.06.2023 г.,
постановено по адм.д. № 507/2023 г. на Административен съд - Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
/п/
1. /п/
2. /п/