Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 91 от 19.03.2021 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 346 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от Д.З.Д., с ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – Бобов дол, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерството на правосъдието. Предявен е иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 30 000,00 лева за претърпените от него през периода от 01.05.2019 г. до 10.06.2020 г. неимуществени вреди – болки и страдания, както и уронване на човешкото му достойнство, вследствие на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС от началника на Затвора – Бобов дол и от фелдшера към медицинския център (МЦ) към затвора, изразяващи се в ненавременно осигуряване на специализирана лекарска помощ във връзка с оплакванията му от болки в десния крак.
Ищецът твърди, че през процесния период в продължение на осем месеца изпитвал силни болки в десния крак, но при прегледите фелдшерът към МЦ към затвора му предписвал „Аналгин” и „Парацетамол”. При прегледите, извършвани от специалист в болница в гр. Дупница, не било установено заболяване, въпреки изпитваните от Д. силни болки. Когато продължил да се оплаква от силни болки в крака, в Затвора – Бобов дол отново му давали „Аналгин” и „Парацетамол”. Едва при един от поредните прегледи от външен специалист му била поставена диагноза „Тромбофлебит” и на 12.06.2020 г. бил откаран в болница и опериран.
Адвокат В.Р. – назначен за служебен адвокат на ищеца, поддържа предявения иск.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба. В съдебните заседания по делото и в представените писмени бележки процесуалният му представител по пълномощие – юрисконсулт Е.Г., оспорва иска по основание и размер.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на предявения иск.
През процесния период ищецът е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора – Бобов дол. Видно от приетата като доказателство по делото медицинска справка, издадена на 04.12.2020 г. от МЦ към Затвора – Бобов дол, здравословните проблеми на Д.Д. датират от месец април 2019 г. На 17.04.2019 г. той посетил медицинския център и бил прегледан от м. ф. Василев (амб. № 2833 в Амбулаторния журнал), който съобразно оплакванията му от болки в десния крак и кръста му поставил диагноза „Радикулит”. За облекчаване на болките му била поставена инжекция „Но-шпа” и даден „Спазмалгон” в таблетна форма. За периода от 18.04.2019 г. до 20.10.2019 г. Д. не е посещавал медицинския център. На 21.10.2019 г. той отново бил прегледан от м. ф. Василев (амб. № 8052), поради оплаквания от болки в краката и кръста, и получил същата терапия. На 24.10.2019 г. бил прегледан от външен специалист – невролог, който му поставил диагноза „Увреждания на междупрешленните дискове и поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия”. Съобразно тази диагноза при следващите посещения на Д. *** на 28.10.2019 г. (амб. № 8154), на 20.11.2019 г. (амб. № 9684), на 17.01.2020 г. (амб. № 231), на 08.05.2020 г. (амб. № 3223), на 15.04.2020 г. (амб. №3795) и на 26.05.2020 г. (амб. № 3887) му било провеждано симптоматично лечение с цел облекчаване на болките. На 27.05.2020 г. след проведена консултация с хирург му била поставена диагноза „ХАНК, Тромбофлебит”, с препоръка за консултация със съдов хирург. На 12.06.2020 г. Д. бил конвоиран в СБАЛЛС при Затвора – София и след това опериран в УМБАЛ „Св. Екатерина” с диагноза „ХАНК, Тромбоза на артерия феморалис суперфициалис декстра”.
От показаният на свидетеля С.А. Р.се установява, че същият е постъпил в Затвора – Бобов дол през месец август 2018 г. и към този момент Д.Д. бил в V група, а по-късно (свидетелят заявява, че не си спомня кога) бил преместен в неговата група – IV група. Д. помолил Р.да му носи храната, тъй като не се чувствал добре. Оплаквал се от болки в единия крак. Д. бил записван от съответния инспектор „Социална дейност и възпитателна работа” за прегледи и бил преглеждан от медицинския специалист в затвора, като същият му изписвал лекарства, но Д. твърдял, че те не му действат.
По делото са разпитани като свидетели и С. Н. Г. и Р. Д. М. – инспектори „Социална дейност и възпитателна работа” съответно на IV и V група в Затвора – Бобов дол през процесния период. От показанията на свидетеля С. Г. се установява, че Д.Д. бил преместен в IV група към края на месец април 2020 г. От настаняването му в групата бил жизнен, като първоначално искал да полага труд. През месец юли обаче се оплакал от болки в крака и свидетелят го насочил към медицинския специалист в затвора. Свидетелят уточнява, че прегледите при медицинския специалист стават по график за всяка група, като за ІV група дните са вторник и четвъртък. При постовия има тетрадка и желаещите за преглед се записват се в нея. Лицата за преглед се конвоират до медицинския център в определените дни за посещение при лекар. Свидетелят Г. е съдействал на Д. да посещава медицинския център и извън графика, и са му били подсигурявани конвои и за преглед при външен специалист. От показанията на свидетеля Р.М. се установява, че за около пет месеца през 2020 г. Д.Д. бил настанен в V група. Оплаквал се от болки в кръста, но оплакванията му не били много чести, той бил в нормално здраве, спокоен, жизнен, търсил начин да го устроят на работа. М. е придружавал Д. до МЦ в затвора и са му извършвани прегледи от фелдшера. Винаги когато свидетелят М. е придружавал Д. на преглед, фелдшерът му е обръщал внимание, не е имало лошо отношение и пренебрегване от негова страна.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според чл. 285, ал. 1 и 2 от ЗИНЗС искът се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс и се предявява срещу органите по чл. 284, ал. 1 от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. В случая искът е предявен срещу надлежен ответник, доколкото Затворът – Бобов дол е териториална служба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС, по отношение на която като място за лишаване от свобода последната осъществява пряко ръководство и контрол; освен това дейността по управление на местата за лишаване от свобода е административна дейност, а работещите там служители имат качеството на специализирани органи по изпълнение на наказанията. Съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС съдът е родово и местно компетентен да разгледа спора.
Разгледан по същество, искът е неоснователен по следните съображения:
Фактическият състав на отговорността включва следните кумулативни елементи: акт, действие или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с който/което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС; настъпили вреди за ищеца, като настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното (чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС); и пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост съгласно общото правило на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. В случая Д.Д. не доказа твърдяното от него нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС.
Медицинското обслужване на лишените от свобода е уредено в глава десета от ЗИНЗС, глава трета от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС) и Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода (Наредба № 2/22.03.2010 г.), издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието на основание чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, изр. 1 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. В чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС е предвидено, че медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Съгласно чл. 129, ал. 2 от ЗИНЗС лечебните заведения по ал. 1 са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти. Разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда създаването на медицинските центрове към затворите, затворническите общежития и поправителните домове. Съгласно чл. 134, ал. 1 от ЗИНЗС в медицинските центрове се осъществяват: спешна медицинска и дентална помощ; първична медицинска помощ; специализирана извънболнична медицинска помощ; дентално обслужване; профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода; и медицинско освидетелстване на здравословното съС.ие на лишените от свобода. Изпращането на лишените от свобода в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода се извършва, когато: в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение; се налага лечение на инфекциозни заболявания; и са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания (чл. 135, ал. 1 от ЗИНЗС). Анализът на посочената правна уредба води до извода, че нормативно установеното задължение за администрацията на местата за лишаване от свобода е създаването на условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода при изпълнението на наложеното им наказание (чл. 128, ал. 1 във вр. с чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС). Съдържанието на административното задължение се свързва, от една страна, с изискване за предприемане на активни действия по превенция на евентуалните заболявания, а от друга – с изисквания за осигуряване на своевременно диагностициране и лечение при възникване на признаци на заболявания.
От събраните по делото доказателства не се установи, че през процесния период Д. е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващи се в ненавременно осигуряване на специализирана лекарска помощ във връзка с оплакванията му от болки в десния крак. Не се доказа наличието на бездействие от страна на началника на Затвора – Бобов дол, както и от страна на фелдшера към МЦ към затвора, нарушаващо правилата за осигуряване на адекватни медицински грижи, диагностициране и лечение в нормативно регламентирания обхват на медицинското обслужване на лишените от свобода съгласно ЗИНЗС, ППЗИНЗС и Наредба № 2/22.03.2010 г. По делото е установено, че през процесния период в Затвора – Бобов дол е организирано медицинско обслужване и спрямо Д. е извършена медицинска дейност по преценка на необходимостта от оказване на медицинска помощ и провеждане на медицинско лечение, включително от външни специалисти и в лечебно заведение извън мястото за лишаване от свобода, т.е. предоставени са му медицински грижи и медицинска помощ. Липсват доказателства на ищеца да е отказано предписано лечение и по отношение на него да не са изпълнени медицински предписания.
По изложените съображения искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.З.Д., с ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – Бобов дол, иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за осъждане на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерството на правосъдието да му заплати обезщетение в размер на 30 000,00 лева за претърпените от него през периода от 01.05.2019 г. до 10.06.2020 г. неимуществени вреди – болки и страдания, както и уронване на човешкото му достойнство, вследствие на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС от началника на Затвора – Бобов дол и от фелдшера към медицинския център към затвора, изразяващи се в ненавременно осигуряване на специализирана лекарска помощ във връзка с оплакванията му от болки в десния крак.
Решението може да се обжалва от страните с касационна
жалба пред тричленен състав на Административен съд – Кюстендил в 14-дневен срок
от съобщаването му.
СЪДИЯ: