|
|
|
|
|
№ 507 23.12.2020 г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и с
участието на прокурора Петко Георгиев
като
разгледа докладваното от съдия Динкова административно дело № 498 по описа
за 2020г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във връзка с
чл. 285 ал.1, вр.с чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е
по искова молба от К.И.Ш., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода"
в Затвора - Стара Загора, с която е предявен иск срещу Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" гр. София, за присъждане на обезщетение в
размер на 10 000 лв., за претърпени от К.Ш. неимуществени вреди за времето на
престоя му в Ареста – гр. Стара Загора от 19.12.2014г. Незаконосъобразната
административна дейност, на която се основава исковата претенция, се изразявала
в неосигуряване на задържаното лице на минимално изискуемата свободна жилищна
площ. Ищецът твърди, че по време на престоя му в Ареста гр.Стара Загора е бил
настанен в ххх, която е била с площ от около 9-10 кв.м. и в нея е имало две
двойни легла, мивка и тоалетна, поради което свободната жилищна площ е била
недостатъчно. В резултат на това ищецът твърди, че е развил фобия от тесни
пространства.
Ответникът -
Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София, чрез
процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представения
писмен отговор, оспорва предявената искова претенция като недоказана,
неоснователна и погасена по давност.
Поддържа, че от събраните по делото доказателства не е установено по несъмнен
начин наличието на кумулативно изискуемите се елементи от правопораждащия
фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за причинени на К.Ш.
неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност. С
подробно изложени съображения обосновава че условията в Ареста - гр. Стара
Загора, при които Ш. е изтърпявал наложената му мярка за неотклонение
"задържане под стража", не са били в противоречие със законово
установените норми, като ограниченията не са надхвърляли обичайните, свързани с
изпълнението на мярката и същите са изцяло съобразени с регламентирания
специален режим в арестите. Поддържа, че в конкретния случай поставянето на
ищеца при наличните условия в арест Стара Загора, нито е имало за цел, нито
реално е довело до потискане, унижаване или неблагоприятно засягане на неговата
личност и при липса на ангажирани от ищеца доказателства за конкретно увреждане
на здравословното му състояние вследствие на тези условия, твърдението му за
жестоко, нечовешко и унизително отношение в нарушение на забраната по чл. 3 от ЕКПЧ, като основание за присъждане
на претендираното обезщетение, се явявало недоказано, съответно предявеният иск
- неоснователен.
В писмения
отговор на исковата молба и в съдебно заседание ответникът прави възражение и
за погасяване по давност на исковата
претенция при прилагането на чл. 110 от ЗЗД във вр. с разрешението,
дадено с Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк. гр. дело №
3/ 2004 г. на ОСГК.
Окръжна
прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл. 286, ал. 1 от ЗИНЗС, чрез участващия по
делото прокурор, дава мотивирано заключение че предявеният иск следва да бъде
отхвърлен. Поддържа, че исковата претенция е погасена
по давност. Отделно от това излага доводи за недоказаност на исковата
претенция. С оглед на което счита, че искът следва да бъде отхвърлен, като погасен по давност или като недоказан и
неоснователен.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
От представената
по делото Справка за К.И.Ш. ЕГН **********, изготвена от мл.експерт С.Н.в
Ареста гр.Стара Загора /лист 19 по делото, неоспорена от ищеца и приета като
писмено доказателство по делото, се установява, че К.И.Ш. е бил настанен в
Ареста гр.Стара Загора на 19.12.2014г. – първоначално в изпълнение на взета
мярка за процесуална принуда – „задържане за срок до 72 часа“, с постановление
на Прокурор в Районна прокуратура – Стара Загора, а от 21.12.2014г. е
изтърпявал взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. На 29.04.2015г.,
с разпореждане на Прокурор в РП – Стара Загора, К.Ш. е бил преведен в Затвора
гр.Стара Загора. При престоя на К.Ш. ***, задържаното лице е било настанено в ххх с обща площ от
11,20кв.м., като в килията е била оборудвана с 4 легла и масичка, разполагала е
със санитарен възел и течаща вода. По време на престоя на задържания Ш.
капацитетът на килията не е бил надвишаван.
По делото е
представено и прието като доказателство сведение, съставено от директора на
Медицинския център към Затвора гр.Стара Загора, от което се установява, че при
постъпването на К.Ш. *** на 04.02.2019г. му е бил извършен първоначален
медицински преглед, при който е съобщил анамнестични данни за артериална
хипертония и провеждано медикаментозно лечение. По време на престоя му в
затвора са били провеждани две консултации с кардиолог /на 18.03.2019г и на
28.05.2019г./ и консултация с избран от л.св.Ш. нефролог – платен преглед /на
01.07.2019г/. На 28.08.2019г. ищецът е бил хоспитализиран в Кардиологично
отделение на МБАЛ „Тракия“ Стара Загора за планова СКАГ, като при изследването
не са намерени стенози на коронарните и бъбречните артерии. Назначена му била
медикаментозна терапия, но след изписване от ЛЗ Ш. е спрял да приема
лекарствата, по негово желание.
По
допустимостта на исковата претенция:
Предявеният
от К.Ш. иск следва да бъде квалифициран като иск по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, съгласно която
разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС вкл. за поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Искът за
присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло
неимуществени вреди в резултат на неблагоприятните условия, при които е било
поставено при изпълнението на наложена му мярка за неотклонение "задържане
под стража", причинени от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в Ареста гр. Стара Загора, срещу Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията" - юридическо лице към Министъра на правосъдието, с
териториални служби в т. ч. Областните служби "Изпълнение на
наказанията" /чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС/, които обединяват,
ръководят и контролират дейността на пробационните служби и арестите /чл. 16, ал. 1 от ЗИНЗС/ – т. е исковата молба е подадена от лице с
правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК във чл. 284, ал. 1 във вр. с чл. 285, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС.
Ето защо
съдът приема, че предявеният от К.Ш. срещу Главна Дирекция "Изпълнение на
наказанията" иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които вреди се обосновава
от фактическа страна с допуснати от специализираните органи по изпълнение на
наказанията нарушения на чл. 3, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС и претърпяно увреждане
вследствие на условията, при които е изтърпявана мярката за неотклонение
"задържане под стража" в Ареста гр. Стара Загора, е допустим и
подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря
за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3, т. е на нарушения на забраната осъдените /респ. задържаните/ да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл.
нарушения по см. на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС - поставянето на
посочените лица в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Следователно отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС възниква при
наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Допуснати от специализираните
органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС; 2. Нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС да е при или по повод
изпълнение на наказание "лишаване от свобода" или на мярка
"задържане под стража"; 3. Претърпяна вреда /имуществена и/или
неимуществена/ и 4. Причинна връзка между допуснатите от специализираните
органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен
резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице
кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия
фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди,
възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата в исково
производство по чл. 203 и сл. от АПК.
В конкретния
случай с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, като съгласно обстоятелствената част и петитума на подадената от К.Ш.
искова молба, релевираното като основание на исковата претенция нарушение на чл. 3, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС, се изразява в поставянето
на ищеца в неблагоприятни условия при изпълнение на наложена му мярка за
неотклонение "задържане под стража" в Ареста гр. Стара Загора от гл.
т неосигуряване на задържаното лице на изискуемата се минимална квадратура
свободна жилищна площ. В Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража, част четвърта, е регламентиран реда за изпълнение на мярката
за неотклонение "задържане под стража". Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗИНЗС, доколкото в тази
част не е предвидено друго, разпоредбите относно осъдените на лишаване от
свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за
неотклонение "задържане под стража".
Съгласно чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС /в действалата към
2014 г. редакция на нормата, сега ал. 4/, минималната жилищна площ в спалното
помещение за всеки лишен от свобода /респ. за всяко задържано лице/, не може да
бъде по-малка от 4 кв. м, като е било предвидено разпоредбата на чл. 43, ал. 3
и регламентираното в нея изискване за минимална жилищна площ, да влезе в сила
от 1 януари 2019 г. Очевидно е, че с оглед предвидения отлагателен срок за
влизане в сила на посочената разпоредба, нормативно въведените изисквания за
минимална жилищна площ, не е била част
от действащото законодателство за периода на исковата претенция.
Според чл.43 ал.2 ЗИНЗС всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, а арестите — за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица. През исковия период
администрацията е обвързана от забраната за мъчително или нечовешко отнасяне,
установена чл.29 ал.1 от Конституцията на РБългария, както и със забраната за изтезания в чл.3 от
КЗПЧОС. В чл.10, т.1 от МПГПП също изрично се предвижда, че всяко лице, лишено
от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на
човешката личност достойнство. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание,
свързано с лишаването им от свобода това основно право е регламентирано с
нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, като същата следва да се счита относима и
спрямо тези на които се прилага мярка за неотклонение „задържане под стража”,
доколкото не е предвидено друго в тази сфера. На правото на лишените от
свобода, съответно на задържаните лица - на хуманно отношение, съответства
насрещното административно задължение при изпълнение на наказанията, така и при
прилагане на мерките за неотклонение „задържане под стража”, да бъдат осигурени
необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на физическото и
психическото здраве, зачитане на правата и достойнството на задържаните лица
/чл.2, т.3 от ЗИНЗС/. Следователно констатираните условия в Ареста
в гр. Стара Загора и с които ищецът свързва претърпените вреди, следва да се
съотнесат към задължението на
администрацията на Областна
дирекция ”Изпълнение на наказанията”, обслужваща и дейността на Арестите през
исковия период, да осигури на лицата,
задържани в арест Стара Загора такива условия, които да не създават
предпоставки за увреждане на тяхното физическо и психическо здраве и унижаване
на човешкото им достойнство, вкл. от гледна точка на условията от битово и
хигиенно естество.
В случая от
събраните по делото писмени доказателства се установява, че през периода
19.12.2014г. – 28.04.2015 г., ищецът К.Ш. е бил настанен в Ареста гр. Стара
Загора във връзка с изпълнение на наложените му мярка за процесуална принуда –
задържане даза срок от 72 часа, а след това - мярка за неотклонение
"задържане под стража". В периода на задържането Ш. е пребивавал в ххх,
която е предвидена за 4 лица и е с обща площ от 11. 20 кв. Няма данни за
процесния период капацитетът на ххх да не е запълнен, като от представената от
страна на ответника по делото справка, се установява единствено, че същият не е
бил превишаван. Очевидно е, че за целия исков период свободната жилищна площ
/определена на база общата площ на килията, наличното оборудване и мебели и
броя на настаняваните в нея лица/, е била под 4 кв. м за всяко задържано лице.
С оглед на гореизложеното съдът приема за доказани фактите досежно описаните в
исковата молба битови условия, при които е бил поставен ищецът при
пребиваването му в Ареста - гр. Стара Загора от гл. т. на липсата на минимално
изискуемата се свободна жилищна площ.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че условията, при които К.Ш. е
изтърпявал наложените му мерки „задържане за срок до 72 часа“ и "задържане
под стража" в Ареста гр. Стара Загора за периода 19.12.2014 г. – 28.04.2015
г., е налице допуснато от страна на специализираните органи по изпълнение на
наказанията нарушение на чл. 3, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС. Липсата на осигурени
елементарни битови стандарти - на минимална обитаема площ и пребиваването за
период от близо пет месеца почти денонощието заедно с още трие лица в помещения
от около 11.20кв. м., част от която площ е заета от мебели и друг инвентар,
несъмнено водят до потискане, унижаване и неблагоприятно засягане на личността.
Изпълнението на наложената мярка за неотклонение "задържане под
стража" и статута на задържаното лице при пребиваването му в Ареста гр.
Стара Загора, неминуемо са свързани с ограничения, но в случая прилагането на
нормативно регламентираните в ЗИНЗС и ППЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите
от тях ограничения, са довели до необосновано нарушаване на основни субективни
права на Ш.. С оглед обичайните правила за условия на живот, съответстващи на
изискванията за хуманно отношение, което да не накърнява човешкото достойнство,
посочени по-горе аспекти на условията, при които е бил поставен К.Ш. при
престоя си в Ареста гр.Стара Загора, следва да бъдат квалифицирани като
унизително и нехуманно третиране по см. на чл. 3, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС. Действително по делото няма
данни и не се установява конкретно увреждане на здравето /физическо или
психическо заболяване/ на Ш., в т.ч. и за твърдяната фобия от тесни пространства,
което би могло да бъде разглеждано като последица от условията, при които е бил
поставен при изпълнението на наложената му мярка "задържане под
стража" в Ареста гр.Стара Загора. Изводът за претърпени от ищеца
неимуществени вреди обаче се основава както на установената по делото
фактическа обстановка, така и на правилата на житейската и формална логика –
условията в Ареста гр. Стара Загора се отклоняват не само от подходящата, но и
от нормалната жизнена среда.
Условията, в които е бил поставен ищецът при
пребиваването му в ареста гр.Стара Загора за период от около 5 месеца, предвид
кумулативния им ефект, несъмнено са причинили на К.Ш. неудобства, които надхвърлят
обичайните, свързани с изпълнението на мярката и които са довели до понесени от
него трудности, до негативни емоционални преживявания и страдания, които следва
да бъдат квалифицирани като претърпени неимуществени вреди.
Независимо,
че по предявения от К.Ш. иск срещу Главна Дирекция "Изпълнение на
наказанията", е установено и доказано наличието елементите от
правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за претърпени от
ищеца неимуществени вреди, причинени от специализираните органи по изпълнение
на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС, исковата претенция за
присъждане на обезщетение се явява погасена по
давност. Съображенията за това са следните:
Погасителната давност се свързва
с изтичането на предвиден в закона период от време, през който субектът на
правото бездейства и не го упражнява. Предвид липсата на специална правна
уредба в ЗИНЗС относно погасителната давност,
на основание както на § 1 от ЗР на ЗОДОВ във вр. с чл. 203, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, така и в
съответствие с регламентираното в чл. 46 от Закона за нормативните актове,
следва да намерят приложение правилата на чл. 110 – чл. 120 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/,
уреждащи института на погасителната давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичането на петгодишен
давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок. Давността започва да тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо /чл. 114, ал. 1 от ЗЗД/. В случаи на
непозволено увреждане, какъвто е настоящия, това е момента на прекратяване на
увреждащите действия или от момента на прекратяване на фактическото състояние,
когато увреждането е следствие от бездействие. Съгласно разрешението, дадено в
т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. №
3/2004 г. на ОСГК, когато вредите произтичат от незаконни действия или
бездействия на административните органи, началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за
заплащането им е от момента на преустановяването им.
След
изтичане на законово регламентирания давностен срок, правото на иск за
вземането на ищеца за обезщетение за претърпени вреди, се погасява. По аргумент
от нормата на чл. 120 от ЗЗД, давността не се прилага
служебно, а следва да се предяви, като възражение. В случая такова възражение е
направено от ответника и доколкото възражението за погасяване на вземането по давност е правоизключащо възражение,
след неговото изразяване, съдът дължи произнасяне относно това дали
претендираното от С. К. вземане по предявения иск срещу Главна Дирекция
"Изпълнение на наказанията", е погасено
по давност.
При
прилагането на разрешението, дадено с посоченото по-горе Тълкувателно решение №
3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК /което е
задължително за съдилищата на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ/, следва да се
приеме, че в случая погасителната давност
започва да тече от момента на преустановяване на незаконосъобразните действия (бездействия)
на специализираните органи по изпълнение на наказанията за поставянето на ищеца
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му мярка за неотклонение
"задържането под стража" в Ареста гр. Стара Загора, а именно от
29.04.2015 г. – датата, на която Ш. е бил изведен от Ареста – гр. Стара Загора
и преведен в Затвора – Стара Загора. Петгодишният давностен срок би изтекъл на
29.04.2020г. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, до отмяна на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти, т. е. приложено към
конкретния случай, остатъкът от време от 13.03.2020 г. до 29.04.2020 г., който
е равен на 48 дни, продължава да тече едва, считано от 21.05.2020 г. по
аргумент от §13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за
здравето /ЗИДЗЗ/, обнародван в ДВ на 14.05.2020 г. Съгласно разпоредбата на §13
от ПЗР на ЗИДЗЗ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на
този закон в ДВ. От изложеното следва, че давностният срок в случая изтича на
07.07.2020 г. Исковата молба на Ш. е подадена по пощата на 10.08.2020 г. и заведена в
Административен съд – Стара Загора с вх. № 4455/11.08.2020г. Следователно към
датата на предявяване на иска /10.08.2020г./ вземането на К.Ш. за претърпени
вреди при изпълнение на наложена му мярка за неотклонение "задържане под
стража" в Ареста гр. Стара Загора за периода 19.12.2014г. – 28.04.2015г.,
е погасено по давност. Ето защо и с оглед
направеното от ответника в писмения отговор на исковата молба и в съдебно
заседание възражение по чл. 120 от ЗЗД за изтичане на петгодишния
давностен срок, исковата претенция следва да бъде отхвърлена, поради погасяването на вземането на К.Ш. по давност.
Водим от
горните мотиви Старозагорският административен съд
Р
Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.И.Ш.,
изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Стара Загора,
срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София, иск с
правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, за присъждане на
обезщетение в размер на 10 000 лв., за претърпени от К.Ш. неимуществени вреди
за времето на престоя му в Ареста – гр. Стара Загора, при
изпълнение на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража” за
периода от 19.12.2014г. до 28.04.2015г., поради погасяването на вземането по предявения иск по давност.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен
съд – Стара Загора в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: