О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2021г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав,
в закрито заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
като разгледа докладваното от съдията адм.дело
№1015 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.248 ГПК, във връзка с вр.чл.144 от АПК.
Образувано е по касационна жалба от „ЕСДЖИ АРТ“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. В., бл. 77, вх. А, ап. 36,
представлявано от управителя С.Д.Г., депозирана чрез пълномощника адв. А. с характер на определение
и искане за изменение на решение №1027/19.07.2021г. постановено по адм. дело
№1015/2021г. в частта на разноските, с което е осъдено дружеството да заплати на Национална агенция за приходите сумата в размер на 100
/сто/ лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът, чрез
пълномощник изразява становище за неоснователност на искането.
Настоящият състав на
Административен съд – Варна, намира искането за изменение на решение №1027/19.07.2021г.
постановено по адм. дело №1015/2021г., в частта на разноските, за процесуално допустимо, като подадено от
надлежна страна, в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК.
Разгледано по същество е
неоснователно.
В мотивите на
решението съдът е приел, че е основателна претенцията на ответника за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 143, ал.3
от АПК и чл. 78, ал.8
от ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид невисоката фактическа и правна сложност на
спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева. Решението на
съда, с което се произнася относно възлагането на разноските, има характер на
определение. Съгласно чл.229, ал.1 АПК на обжалване с частна жалба подлежат
определенията и разпорежданията: 1. които преграждат по-нататъшното развитие на
производството; 2. в случаите, изрично посочени в закона. Определението относно
отговорността на разноските, не е от вида на тези, преграждащи развитието на
производството. Същевременно процесуалният закон не урежда изрично обжалването
му. При отсъствието на уредба в Административнопроцесуалния кодекс субсидиарно
приложение намират разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.
Гражданско-процесуалният кодекс (ДВ, бр.59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008
г.) не предвижда възможност за обжалване на решението само в частта за
разноските, каквато съществуваше съгласно отменения чл.70 ГПК /отм./. Поради
това касационната жалба в частта за разноските съдът разглежда като молба за
изменение на решението в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК,
субсидиарно приложим по силата на чл. 144 АПК. Съгласно чл.248 ГПК в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени
постановеното решение в частта за разноските.
Съдът намира
възражението относно присъдените в полза на ответника разноски
за неоснователно.
Съдебните разноски са разходите, които
страните правят по воденето на делото и се дължат от страната, която с
поведението си е причинила възникването на съдебния спор. Разноските са три
вида: заплатени такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат (чл.
78, ал. 1 ГПК). Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според ал. 3 на чл. 143 АПК когато
съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на
разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото,
включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.
Видно е от съдържанието на разпоредбата на чл. 143 от АПК, че правилата за
дължимост на разноски са обусловени от резултата при оспорването.
Действително, разпоредбата АПК не съдържа подробна уредба
относно отговорността за разноски и в частност при частично отхвърляне на
жалбата, поради което субсидиарно по аргумент на чл. 144 АПК се прилагат правилата,
регламентирани в чл. 78 ГПК. Съгласно чл. 78 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат
от ответника съразмерно с уважената част от иска /ал. 1/. Ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца /ал. 2/. Ответникът също има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска /ал. 3/. В конкретният случай с решението съдът е изменил заповедта, в
частта на срока на принудителната административна мярка, а не е отменил същата.
Дружеството жалбоподател не е направило искане за присъждане на разноски.
Видно от доказателствата по делото процесуалният
представител на административния орган е представил за насрочено в открито
съдебно заседание по делото писмени бележки с.д. №9211/18.06.2021г. Искането за
присъждане на разноски от ответника е направено своевременно и разноските
следва да се понесат от оспорващото дружество в размер на 100 лева
определен по правилото на чл. 143, ал.3
от АПК и чл. 78, ал.8
от ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения и на
основание чл. 248, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, настоящия състав на
Административен съд –Варна,
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искане обективирано в касационна жалба от „ЕСДЖИ АРТ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ж.к. В., бл. 77, вх. А, ап. 36, представлявано
от управителя С.Д.Г., депозирана чрез пълномощника адв. А. с характер на определение и искане за
изменение на решение №1027/19.07.2021г. постановено по адм. дело №1015/2021г. в
частта на разноските, с което е осъдено дружеството да заплати на Национална агенция за приходите сумата в размер на 100 /сто/
лева, юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен
срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: