РЕШЕНИЕ
№ 280
гр. Нови пазар, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Галина Ал. И.
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20243620100106 по описа за 2024 година
Ищците Г. Г. Д. и А. Г. Т., двете от гр. Ш. са предявили ревандикационен иск по чл.
108 от ЗС спрямо ответниците Д. Т. К. и Т. И. К., двамата от с. Н. за признаване спрямо тях,
че ищците са собственици на описаните два недвижими имота, и ответниците да бъдат
осъдени да им предадат владението върху тях.
Имотите, предмет на исковете по чл. 108 ЗС са следните:
1/ недвижим имот, празно дворно място с площ от 1000 кв.м., находящо се в с. Н.,
общ. Н., обл. Ш., ул. ***, за който е отреден УПИ *** от кв. 46, по регулационния план на
селото, при граници и съседи: от две страни – улици; парцел *** и парцел ***.
Искът за този имот е с цена 3268 лв.
2/ / недвижим имот, празно дворно място с площ от 900 кв.м., находящо се в с. Н.,
общ. Н., обл. Ш., ул. ***, за който е отреден УПИ *** от кв. 46, по регулационния план на
селото, при граници и съседи: от две страни – улици; парцел *** и парцел ***, заедно с
изградените в имота къща, навес с оградни стени и гараж.
Искът за този имот е с цена 4243 лв.
Ищците твърдят, че са собственици на описаните недвижими имоти, след като
общият им наследодател Г.Д.Д., починал на *** г. Твърдят, че същия е бил собственик на
имотите, съгласно дарение, извършено с НА №**, том **, дело № *** г. НПРС и дарение с
НА №**, том **, дело № *** г. НПРС.
Ищците твърдят, че наследодателят до смъртта си бил живял в описаните имоти,
както и че бил предоставил на ответницата Д. Т. К. да ползва стая в къщата, тъй като
същата останала без жилище и нямала къде да живее.
Ищците сочат, че след смъртта на общия им наследодател - Г.Д.Д., те били негови
1
преки наследници по закон, първата като преживяла съпруга, а втората като негова дъщеря.
След смъртта на наследодателя на ищците, ответницата продължила да живее в имота, вече
със съгласието на самите ищци, като същите провели разговор и се уговорили, ответницата
да подаде от тяхно име декларация за придобиването на наследените имоти (по чл. 14
ЗМДТ). Ищците били попълнили съответната декларация с помощта на юрист, включително
и последната страница от същата, даваща право на ответницата да я депозира от наше име и
за наша сметка в компетентната служба „Общински приходи“.
Ищците твърдят, че през м.май 2022 г. пожелали да празнуват в наследствения им
имот, рожден ден на сина на ищцата Т., което след проведен по телефона разговор им било
отказано. След този разговор, ищците потърсили съдействие от юрист и така установили, че
на *** г., ответницата се снабдила с КНА за собственост върху имота по давностно владение
и й бил издаден НА № 76, том **, per. №**. дело №**/*** г. на Нотариус П. А., Нотариус с
per. №** на НК с РД - РС Н., вписан под акт №**, том **, дело № *** г., дв. вх. per. №*** на
*** г. от СВ - Н.. Издаденият КНА бил и за двата процесни имота.
Ищците твърдят, че ответницата не е владяла процесните имоти със създанието, че е
техен собственик, поради което ищците молят съда да постанови решение, с което да
признае, че собственици на двата недвижими имота са ищците, както и да осъди ответницата
да им предаде владението върху тях. Искат отмяна на основание чл. 537 ГПК на издадения
НА № 76, том **, per. №**. дело №**/*** г. на Нотариус П. А., Нотариус с per. №** на НК с
РД - РС Н..
От името на ответниците е постъпил писмен отговор по исковете, с който се сочи, че
същите са допустими, но неоснователни. Оспорват се фактическите твърдения на ищците.
От името на ответниците се твърди, че в имота с къщата, ответницата Д. К. живее и ползва
от раждането си до момента. Оспорва се, че наследодателят на ищците и брак на К. е живял
до смъртта си в имотите, като се сочи, че през 1982г., той, заедно със семейството си се
преместил да живее в гр. Ш., на адреса на ищците, където е живял до смъртта си през ***г.
Ответниците сочат, че през това време имотите са се владели изцяло от първата ответница и
съпругът й до смъртта му през ***г., като заедно с тях е живял и вторият ответник, техен
син.
Ответниците оспорват твърденията на ищците относно провеждани помежду им
разговори относно подаване на декларация за придобиването на наследените имоти, както и
ползването на имотите от ответницата К., както и че тя не е действала като пълномощник на
ищците при декларирането на имотите.
Ответниците сочат, че първият ответник К. за периода ***г,- ***г. е плащала
данъците на имота от свое има и за своя сметка без да съществуват и да са представени
доказателства от ищците за това да е била упълномощавана или да й възстановяват
разходите за заплатените данъци.
Ответниците оспорват твърдението, че ищците след ***г. били упражнявали правото
си на собственост върху процесиите имоти. Ответниците твърдят, че за периода ***г. - ***г.,
ищците са посещавали процесиите имоти само два пъти - на погребението на съпруга на
първия ответник и втори път за отбелязване на 40 дни от смъртта му.
Ответниците оспорват твърденията, че ищците били ползвали дворовете на двата
имота, садили и отглеждали посочените от тях култури, тъй като те не са имали физически
достъп до имотите.
Ответниците сочат, че в периода ***г. - ***г., първият от ищците- Г. Д. е живеела и
работила постоянно в Република *** и не е посещавала имота по какъвто и да е повод.
Ответниците оспорват твърденията на ищците, че ответницата К. след смъртта на
баща й, ползвала една стая, тъй като тази ответница, след смъртта на съпруга си била
вписана като приемен родител и отглеждала деца, настанени от ДСП К. при нея, което се
установявало и от постановените по този повод съдебни решения.
2
Предвид на горното, ответниците молят съда да отхвърли исковете като
неоснователни и недоказани.
Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, прие
от фактическа страна следното:
Съгласно НА №**, том І, дело № *** г. на НПРС, Т.Д.Г., А. И. Г. и Г.Т.Д., тримата от с.
Т., първите двама са дарили на третия от тях, следния свой собствен недвижим имот: празно
дворно място с площ от 960 кв.м., находящо се в с. Н., за който е бил отреден парцел *** от
кв. 46, по регулационния план на селото, при граници и съседи, посочени в НА.
Съгласно представената по делото скица № *** г. за имота, по сега действащия
кадастрален план, одобрен със Заповед № *** г., имотът представлява УПИ *** от кв. 46 и е
с площ от 1000 кв.м.
С НА №**, том **, дело № *** г. НПРС е извършено дарение между същите лица, в
резултат на което Г.Т.Д. е придобил собствеността върху следния недвижим имот: масивна
къща, сайвант, гараж, подобрения и насаждения, заедно със застроено и незастроено дворно
място от 900 кв.м., находящо се в с. Н., за който е бил отреден парцел *** от кв. 46, по
регулационния план на селото, при граници и съседи, посочени в НА.
Съгласно представената по делото скица № *** г. за имота, по сега действащия
кадастрален план, одобрен със Заповед № *** г., имотът представлява УПИ *** от кв. 46,
като целия имот включва площ от 1050 лв., от които 150 кв.м. общинско място и 900 кв.м.
собствено място.
От представените по делото удостоверения за наследници на дарителката по двата
нотариални акта А. И. Г., починала на *** г., на дарителя Т.Д.Г., поч. На *** г., л. 127 и 129
от делото, се установява, че двамата са оставили за свои наследници по закон децата си Д. Т.
К. – ответник по делото, и сина си Г.Т.Д. (надарено лице по двата нотариални акта).
Последният е починал на *** г. и е оставил за свои наследници по закон съпругата си Г. Г. Д.
и дъщеря си А. Г. Т., последните две ищци по делото.
По делото е представен НА №***, том **, рег. №**, дело № *** г. от *** г. на
Нотариус с рег. №** на НК, съгласно който ответницата Д. Т. К. е призната за собственик по
давностно владение на следните недвижими имоти: 1/ недвижим имот, празно дворно място
с площ от 1000 кв.м., находящо се в с. Н., общ. Н., обл. Ш., ул. ***, за който е отреден УПИ
*** от кв. 46, по регулационния план на селото, при граници и съседи: от две страни –
улици; парцел *** и парцел ***; 2/ недвижим имот, празно дворно място с площ от 900
кв.м., находящо се в с. Н., общ. Н., обл. Ш., ул. ***, за който е отреден УПИ *** от кв. 46, по
регулационния план на селото, при граници и съседи: от две страни – улици; парцел *** и
парцел ***, заедно с изградените в имота къща, навес с оградни стени и гараж.
Самата ответница е вдовица, съпругът й И.Г. К. е починал на ***.*** г.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че докато Г.Д. е
бил жив той е ходел редовно в имотите в с. Н., като дори е построил гараж. Докато Г. бил
жив той и съпругата му, ищцата Г. Д. ходели в имотите, работели и прибирали плодове и
зеленчуци. Двете ищци ходели често в имотите на наследодателя си. Това се установява от
показанията на св. П.З., който като близък приятел на ищцата Г. и съпруга й често ходел с
тях в спорните имоти. За последно св. З. сочи, че е посетил имота приживе на Г.. Това се
случвало и свидетелят има лични впечатления за последно в периода от 2015-2016 г.
Свидетелят сочи, че отношенията между страните по делото били много добри и взаимно си
3
помагали, Д. помагала за отглеждането на детето на ищцата А., а той от своя страна се
разбирал отлично с приемните деца, настанени при ответницата Д.. Свидетелят, като близък
на семейството на ищците сочи, че лично от Г., съпругът на Г., му е известно, че в
семейството на Д. и съпруга й И. се наложило да продадат апартамента си в гр. Ш., където
са живели и са нямали друг имот за живеене. Тогава Г. бил казал на Д., че ще им даде едната
стая в къщата на село да живеят. След смъртта на бащата на А., тя била казвала пред
свидетеля, че няма нищо против леля й Д. да живее в имота, и не би я притеснявала, тъй
като е сестра на баща й.
От показанията на св. И.Н., познат на страните по делото, се установява, че до
смъртта на Г., семейството му е посещавало имотите в с. Н. често, водили са и синът на А.,
който играел с детето на Т. и приемните деца. Свидетелят сочи, че ищците са се възприемали
като единствени собственици на имотите, декларирали са ги в съответните данъчни служби
след смъртта на наследодателя, но и били съгласни ответницата Д. да продължи да живее в
имотите. Според свидетеля самата ответница Д. е запозната с нотариалните актове в полза на
брат си Г. и не е заявявала каквито и да е собственически претенции. Свидетелят заявява, че
от ищцата А. му е известно, че са ходили в селото. Свидетелят сочи, че когато посетили
общината в с. Н. през настоящата година, за снабдяване с удостоверения за наследници
хората, с които са се срещнали в общината са се познавали с ищцата.
От показанията на св. Н.Д., живуща в с. Н. се установява, че след смъртта на Г. имота
се владее от Д., която живее в него заедно със сина си и приемните деца. В имота живеел и
съпругът на Д. до смъртта си. Свидетелката сочи, че други хора в имота не са живели, освен
Д. и семейството й, градините се обработват от Д. и никой друг не е идвал да бере овошки,
да се е и да ръси. Свидетелката сочи, че ищците са идвали нагости, като тя ги е виждала
веднъж или два пъти. Свидетелката сочи, че семейството на Д. живее в целия имот, а не в
една стая. Свидетелката сочи, че ищците не са идвали в имота след смъртта на Г.. За
последно А. била ходила в имота по повод смъртта на съпруга на Д., И. на ***.*** г., докато
Г. не била ходила.
Свидетелят Д.Г., жител на с. Н., сочи, че познава имота и знае, че след смъртта на Г. в
него живее Д., първоначално със съпруга си, а сега ответницата със сина си Т.. Други хора не
са живели в имота. Ответниците обработват имота, а на свидетеля не му е известно ищците
да са ходили да живеят, да работят или да ползват имота.
Свидетелят И.И. установява пред съда, че след смъртта на Г. в процесните имоти
живее Д., която живеела със съпруга си и сина си. След смъртта на съпруга си, Д. останала
да живее в имота. Свидетелят, живущ на същата улица, на която са процесните имоти, сочи,
че не е виждал ищците да са идвали в имота, да са го владели.
Свидетелката М.Р. сочи, че е запозната с отношенията между страните като много
добри и взаимно подпомагащи се. Конкретно сочи, че ищцата А. е помагала на леля си по
повод лечението на съпруга й, а от своя страна Д. е помагала за отглеждането на сина на А..
На свидетелката й било известно от самата А., че е ходила в селото, заедно със сина си.
Виждала е А. да пазарува и да казва, че ще ходи в селото да види леля си, да види къщата и
близките си.
По делото е установено и това, че ищцата Г. Г. от *** г. е заминала да работи в ***,
като всяко лято се прибирала за по 2-3 месеца. В периода на Ковид-19 пандемията е била в
България от лятото на *** г. до лятото на 2021 г., когато отново заминала за ***. Прибирала
се основно през лятото за 3 месеца, както и към момента на провеждане на съдебното
заседание по делото. Ищцата сочи, че когато е в България ходи в с. Н. 1-2 пъти в годината,
като е престоявала там за два дни.
По делото е представено копие от НА №***, том **, дело № *** г. на НПРС, съгласно
който И.Г. К. и Д. Т. К. продават на С.З.К. собствения си недвижим имот, апартамент,
находящ се в гр. Ш.. От приложената по делото справка от Агенцията по вписванията се
установява, че ответницата Д. не притежава друг жилищен имот, освен тези, за които се е
снабдила с констативния нотариален акт и са предмет на делото.
4
Приложено е издадено от Община Н. удостоверение, л. 139 от делото, от което се
установява, че от 2011 г. до *** г. имота е бил деклариран от Д. К., но като собствен на Г. Д.
и А. Т.. След *** г. и въз основа на НА №***/*** г. е открита нова партида с декларатор и
собственик Д. К.. От приложените копия от приходни квитанции за периода от 2011-2024 г.,
л. 140-171, се установява, че данъчните задължения са били плащани от ответницата Д. К.,
но до *** г. (***.*** г.), всички плащания, които тя е правила са били от името на Г. Д. и А.
Т., както и от нейно име.
Между страните по делото няма спор и съдът е приел за безспорно установено в
отношенията между тях, че имотите са били собственост на Г.Т.Д., брат на ответницата Д. К.,
до неговата смърт на ***.*** г., както и че към момента имотите се владеят от ответницата
Д. К. и синът й Т. К..
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна
страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване собствеността и
предаване на владението върху процесните недвижими имоти срещу ответниците Д. К. и Т.
К.. С оглед на разпределената доказателствена тежест ищците следваше да докажат, че са
собственици на недвижимите имоти, които се владеят от ответниците. От своя страна
ответниците следваше да докажат, че владеят имотите на валидно правно основание.
По силата на НА №**, том **, дело № *** г. НПРС и НА №**, том **, дело № *** г.
НПРС, наследодателят на ищците Г.Д.Д., поч. На *** г. е бил собственик на процесните два
недвижими имоти. Ищците като негови наследници по закон, първата съпруга, а втората
негова дъщеря, са правоприемници на правото на собственост върху недвижимите имоти в
равни имуществени права, съгласно чл. 9, ал.1 вр. Чл. 5, ал.1 ЗН.
Следователно двете ищци са станали собственици на по ½ ид.ч. от процесните
недвижими имоти, след смъртта на наследодателя си.
Наличието на годен титул за собственост от страна на наследодателя на ищците е
било добре известно на ответницата Д. К., негова сестра.
Поради това, че през *** г. ответницата Д. К. и съпругът й И. К. са продали
собствения си недвижим имот в гр. Ш. и са останали без собствен жилищен имот, те са
отишли да живеят в имота в с. Н.. Това се установява от всички свидетелски показания,
конкретно св. З., св. И.Н., св. Н.Д., св. Д.Г. и св. И.И., като всички те установяват, че след
смъртта на Г. в процесните имоти живее Д. и нейното семейство, а към момента тя и синът й
Т.. От това съдът приема, че установено по безспорен начин, че от *** г. ответницата Д. и
семейството й, включващо съпруга й И. и синът й Т. са живели в процесните имоти. От
събраните по делото гласни доказателства се установява и съдът приема за доказано, че
ползването на процесните имоти е станало с позволението, съгласието на техния собственик
Г., който е допуснал семейството на сестра си да живеят там, поради оставането им без
жилищен имот. Това ясно показва, че отношението, което ответницата Д. е имала спрямо
недвижимите имоти е било като на техен държател, а не като на техен владелец. Държател
на имотите, поради това, че тя е наясно с това на кого принадлежи действителната им
собственост, а именно на брат й, а след неговата смърт дори е виждала и декларациите,
които ищците са били попълвали за оставеното в наследство имущество, според посоченото
от св. Н.. Никой от ищците, както и техния наследодател приживе, не заявявал, че се отказва
от собствеността си, както и че е съгласен ответницата К. и семейството й да владеят имота
с намерение за своене.
Установено е по делото, че след смъртта на наследоталя си ищците рядко са
посещавали имота, веднъж или два пъти в годината, за кратко, което е било с характер на
гостуване при роднините ответници, както и за да се срещнат с други свои близки и са се
прибирали оттам с плодове и зеленчуци. Тези факти обаче съдът счита, че следва да се
приемат от правна страна, като едно манифестирано от тях действие по наглеждане на
5
наследствените им имоти, които са предоставили за ползване на ответниците. Установи се,
че до *** г. отношенията между страните са били хармонични, роднински, показващи
взаимно уважение и взаимопомощ, а самата ответница не е демонстрирала по никакъв начин
недопускане на ищците в имота и отхвърляне на техните права на собственост.
Упражняваната от ответниците фактическа власт върху имотите на Г. от ответниците е било
на държане. Знанието за действителния собственик на имотите – Г., брата на ответницата и
за намеренията му поради които е допуснал ответниците в имотите – защото са останали без
жилище, ясно показва анимуса на упражняваната фактическа власт, да се държи вещта не
като своя, а като на другиго. Държането на имотите е било в полза на Г., а след това
неговите наследници – ищците по делото. От *** г., когато цялото семейство на Д. К. се е
установило в имотите в с. Н. са изминали повече от 25 години, но през всички тези години
те са били държатели на имотите, а не техни добросъвестни или недобросъвестни владелци.
Именно чрез семейството на ответниците, действителния собственик на имотите Г., а след
неговата смърт ищците, са упражнявали фактическата власт върху имотите опосредствено
по смисъла на чл. 68, ал.1 ЗС. Владението на имотите е било чрез семейството на
ответниците. По делото е установено и това, че до смъртта на Г., той и съпругата му са
ходили в с. Н. в имотите и са ги обработвали. В случая съдът намира, че ответниците не
могат да се ползват от презумпцията по чл. 69 ЗС, че държат вещта като своя, поради това,
че по делото е безспорно установено, че са държали имотите за Г. и неговите наследници. В
действителност през изминалите повече от 25 години, през които семейството на
ответниците е живяло в имотите и продължава да го прави държането им е било трайно,
непрекъснато и необезпокоявано, но само поради съхранените добри взаимоотношения
помежду страните по делото, но това не представлява демонстрирана от ответниците воля за
своене на имотите. Ищците не са ги притеснявали, още повече, че от *** г. ищцата Г. Д. е
заминала да работи в чужбина и се връщала за кратки периоди през лятото, освен по времето
на пандемията от Ковид-19, когато се била прибрала за една година. Дори и за краткото
време, прекарано в България, ищцата успявала да посети имотите в с. Н.. Доказателство, че
ответницата и семейството й са държали имотите е и плащането на данъчни задължения от
нея през годините. Считано от 2011 г. до *** г. ответницата е заплащала всички данъци и
такси за имотите от свое и от името на двете ищци по делото. От *** г. била открита нова
партида въз основа на представения нотариален акт и данъците и таксите са били плащани
само от нейно име. Плащането на публични задължения не променя намерението на
упражняваната фактическа власт, която до *** г. продължава да бъде като на държане, а не
на владение. Освен това, плащането на тези публични задължения, не прави плащащия ги
(ответницата Д. К.), собственик на процесните имоти.
Начина и намерението за упражняване на фактическата власт върху имотите е била
известна както на страните, така и на всички разпитани по делото свидетели, които
еднозначно сочат, че след като ответницата и съпруга й продали единствения си жилищен
имот, Г. им е разрешил да живеят в къщата на село, поради това, че са останали без жилище
и това е била единствената причина ответницата и семейството й да се установят в с. Н.. По
това време ответникът Т. е бил само на 10 години и оставането на ответниците без жилище е
било сериозен битов проблем. От събраните по делото доказателства и изслушаните
обяснения на ищцата Г. Д. не се установява по какъвто и да е начин ответниците да са
заявявали и демонстрирали желанието си за своене на имотите, по начин който да изключва
правата на действителните им собственици. Промяната в намерението от държане в своене
трябва да е ясно демонстрирана спрямо самите съсобственици. В настоящия случай няма
доказателства за подобни действия. Не се установява и от страна на ответниците да са били
предприемани някакви действия за подобрения или значими ремонти в имотите, които да са
станали достояние на ищците и те да са били провокирани по този начин от ответниците да
защитят правото си на собственост. Напротив установи се, че след като семейството на
ответницата се е установило в с. Н., приживе Г. си е направил гараж и са ходили със
съпругата си Г. да работят в имотите. Това ясно показва, че ищците не са се отказвали от
собствеността си. Твърдението на защитата на ответницата, отразено в писмената защита, че
свидетелите били установили, че ищците нямали ключове за имота не се подкрепя от
6
доказателствата по делото, тъй като такива твърдения в свидетелските показания няма. Дори
и да имаше, обаче това не променя качеството на ищците на собственици по наследство на
процесните имоти, както и качеството на ответниците на техни държатели. Съдът не приема
изразената от защитата на ответниците позиция по делото, че на Д. „няма кой да й разреши
да живее (в имотите)“, тъй като това бил бащиния й имот. Извършените от родителите на
ответницата Д. и брат й Г. разпоредителни действия, дарение на двата процесни имота,
действителността на което не е била оспорвана, правят брата на ответницата, а към момента
и неговите наследници единствени собственици на процесните имоти. В този смисъл,
ответницата не се е върнала да живее в бащините си имоти, а се е установила със съгласието
на брат си да живее в неговите собствени имоти, само поради обстоятелството са останали
без жилище. Това е станало след извършената с НА №***, том **, дело № *** г. на ШРС
продажба на описания в него жилищен имот, който е бил единствен собствен на ответницата
Д. и съпруга й И., който обаче е бил придобит от тях само година по рано, съгласно
посоченото в приложенията към този нотариален акт, а именно с НА № 3, том **, дело
№***/*** г. на ШРС. Имота е бил продаден за сумата от 343 000лв., но с тези пари
семейството не е закупило друг жилищен имот, а е предпочело да живее в предоставения от
брата на ответницата Д. недвижим имот в с. Н..
Обстоятелството, че повечето свидетели сочат, че не са виждали ищците да идват в
имота, да го работят и да го ползват не отменя качеството им на собственици по наследство
на процесните имоти.
За да бъде доказан иск, основан на чл. 108 ЗС, необходимо е да са налице три
предпоставки. Първата е ищецът да докаже, че е собственик на вещта в съответствие с
изискванията за собственост, т.е. вещноправен титул, на второ място, вещта да се владее или
държи от ответника и трето да няма основание за това владение или държане. В този смисъл
е посоченото в ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което „Презумпцията на чл. 69 ЗС
се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите,
при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта
на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се
предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в
срока по чл. 79 ЗС. В ТР е посочено, че независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт
върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо
останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.
Същевременно в редица свои решения ВКС сочи, че упражняването на владението върху
целия имот, с намерение за своене и на частта на наследодателя на ищците, следва да е
открито демонстрирано спрямо собственика, за да се обезпечи възможността последният
да предприеме действия за защита на правото си. В този смисъл са Решение № 61 от
7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1659/*** г., I г. о., ГК, Решение № 115 от 28.10.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 977/2016 г., II г. о., ГК, Решение № 68/02.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012
г., I г. о., ГК, както и Определение № 35 от 2.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1659/*** г., I г. о.,
ГК, Определение № 60399 от 17.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3018/2021 г., I г. о., ГК, както и
Определение № 36 от 8.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3740/2021 г., I г. о., ГК, където е
посочено, че манифестиране на намерението за своене е необходимо в случай, че
съсобственик /сънаследник/ на една обща вещ се позове на придобивна давност за чуждите
идеални части от вещта, по отношение на които се явява държател. В цитираните решения е
подчертано, че намерението за своене следва да е демонстрирано не пред третите лица,
каквито се явяват и свидетелите по настоящето дело, а спрямо собственика на имотите, т.е
пред настоящите ищци, за да се обезпечи възможността те да предприемат действия за
защита на правото. От свидетелските показания не се установява ответниците да са
демонстрирали пред ищците намерение за своене, вкл. свидетелите на ответниците сочат,
само за факта на владение на имотите, но не и за демонстрирано пред ищците намерение за
7
своене на имота като собствен. От показанията на свидетелите на ищците от своя страна се
установява, че ищците не са се отказвали от собствеността си, че ответницата Д. К. е наясно
със собственическите им права като наследници на брат й, както й че ответниците не са
демонстрирали намерение за своене на имотите.
Не представлява и намерение за своене на имота и снабдяването с нотариален акт за
собственост въз основа на давностно владение в рамките на нотариалното производство,
доколкото това е направено не пред собствениците на владяната вещ, а пред трети лица, вкл.
и пред нотариуса. В този смисъл е Решение № 204 от 11.01.2013 г. на ВКС по гр. д. №
272/2012 г., II г. о., ГК,Определение № 3968 от 29.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 797/2024 г., I
г. о., ГК и мн.др.
Съдът намира, че явно демонстриране на своене на имотите, пред наследниците на
техния собственик Г.Д.Д. не се установява и доказва по делото. Ответницата е посрещала
ищците след смъртта на брат си, който е бил действителния собственик на имотите, но не е
заявала пред тях намерение за своене на имотите. През годините след смъртта на
наследодателя си ищците практически са посещавали имотите в с. Н. очевидно за да се
видят със своите роднини, конкретно с ответницата и нейното семейство, а не за да ги
работят или живеят в тях, но това съвсем не означава, че са се отказали от собствеността си.
Поведението им е и житейски оправдано. След смъртта на собственика на имотите, неговата
съпруга, ищцата Г. Д. е заминала да работи в *** и се е връщала в страната за кратки
периоди, с изключение на този по Ковид-19, когато е била в България за една година, но в
този период тя е била в гр. Ш. и само няколко пъти е ходила до с. Н.. От своя страна втората
ищца, след смъртта на баща си е създала семейство и има дете и вниманието и грижите и са
били насочени към него, а не към имотите, оставени в наследство. През цялото време между
страните по делото е имало много добри взаимоотношения и взаимопомощ, ищцата А. е
помагала за лечението на чичо си до неговата смърт, а от своя страна ответницата Д. е
помагала в грижите за детето на А.. Поведението на ищците по никакъв начин не
представлява отказ от право на собственост върху процесните имоти, а единствено
упражняване на тяхното владение чрез трето лице, каквото се явяват ответниците, те от своя
страна се явяват държатели на имотите.
Относно фактическото владение на имота от страна на втория ответник Т. К., син на
първата ответница, липсват изцяло каквито и да е основания за владение на имотите. Същия
е бил дете, когато неговите родители са продали имота си в гр. Ш., бил е само на 08 год.,
живял е в имотите в с. Н. до *** г., което се установява от удостоверението за настоящ адрес,
когато е напуснал селото и отново през *** г. се е върнал да живее в процесните имоти.
Същия е обвързан с процесните имоти единствено поради установяването на неговите
родители там, но самият той няма никакво правно основание за тяхното владение на
собствено основание, годно да го направи собственик. Такова не се установява по делото,
поради което и същия се явява техен недобросъвестен владелец, доколкото по отношение на
него липсва основание да се счита, че ги държи като държател за другиго, първоначално за
вуйчо си Г., а след това за неговите наследници. Владението на имотите не му е било
предавано от никой от техните собственици, а същия единствено като син на ответницата е
живял в същите до навършване на пълнолетието си. От свидетелските показания по делото
не се установява същия да е установявал намерение за своене на имотите.
Предвид на горното, съдът приема, че по делото е безспорно доказано от фактическа
и правна страна, че ищците са собственици на процесните имоти по наследство, оставено от
техния пряк наследодател Г.Д.Д., поч. На *** г., че имотите се владеят от ответниците, а не
от ищците, както и че ответниците нямат правно основание за владението им, което да е
годно да ги направи собственици на имотите.
Предвид на горното, съдът намира, че предявените от ищците искове по чл. 108 ЗС са
основателни и доказани и следва да се уважат изцяло, като се признае спрямо ответниците,
че ищците са собственици на имотите, и от своя страна ответниците бъдат осъдени да им
предадат владението върху тях.
8
По приложението на чл. 537, ал. 2 ГПК.
Констативният нотариален акт, с който ответницата се легитимира като собственик на
процесните имоти на основание давностно владение, НА № 76, том **, per. №**. дело
№**/*** г. на Нотариус П. А., Нотариус с per. №** на НК с РД - РС Н., не се ползва с
материална доказателствена сила, а само с формална такава, относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост. Нотариалното удостоверяване
има за цел да даде известност на вече настъпила правна последица от установеното пред
нотариуса, както и формално да легитимира титуляра на акта за собственост като такъв пред
третите лица. Създадената от този констативен нотариален акт формална доказателствена
сила касае установените пред нотариуса факти, но не и че същите действително
легитимират молителя в нотариалното производство като собственик на имотите. Поради
опровергаването на формалната доказателствена сила на посочения констативен нотариален
акт от доказателствата по настоящето производство, както и поради това, че същия засяга
имуществените права на собственост на ищците в цялост, то същия на основание чл. 537, ал.
2 ГПК следва да бъде отменен изцяло.
Относно разноските по делото съгл. чл. 81 от ГПК.
По делото ищците са направили разноски по делото, които включват заплатените от
тях ДТ за водене на съдебното производство в общ размер от 130 лв. (100 лв. ДТ за водене
на делото, 10 лв. ДТ за вписване на исковата молба и 20 лв. за съдебни удостоверения, всяко
по 5 лв.), както и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.
От името на ищците е представен списък за разноски по чл. 80 ГПК за заплатените
ДТ и адвокатски хонорар от общо 1600 лв.
От ответниците са направени разноски за адвокатски възнаграждения от всеки един
от двамата по 1500 лв. и 15 лв. за издаване на съдебни удостоверения. Общо направените
разноски са 3015 лв.
Разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът намира, че на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, доколкото предявените искове се
уважават изцяло, то ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на всеки от ищците
изцяло и направените от тях разноски.
Направените от името на ищците разноски са в общ размер на 1630 лв.
Съдът не е обвързан с посочения в списъка на разноските размер, а същия има
отношение относно възможността да се иска тяхното изменение, в случая това би било до
размера посочен в списъка по чл. 80 ГПК.
Предвид на горното, съдът намира, че ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищците направените от тях разноски в общ размер на 1630 лв., които следва да
им се платят разделно от всеки от ответниците. На всеки от ищците се дължи половината от
общия размер на направените от тях разноски, доколкото двете ищци имат равни права при
защита на правото си на собственост върху оставеното в наследство имущество. Всеки от
ответниците следва да плати на всеки от ищците по 407,50 лв. за разноски по делото.
Поради пълното уважаване на предявените от ищците искове на ответниците не се
дължат разноски по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Д. Т. К. с ЕГН ********** от с. Н., обл. Ш., ул.
9
*** и Т. И. К. с ЕГН ********** от с. Н., обл. Ш., ул. ***, че Г. Г. Д. с ЕГН **********, и А.
Г. Т. с ЕГН ********** от гр. Ш., бул. ***, са собственици по наследство на следните
недвижими имоти: 1/ недвижим имот, представляващ празно дворно място с площ от 1000
кв.м., находящо се в с. Н., общ. Н., обл. Ш., ул. ***, за който е отреден УПИ *** от кв. 46, по
регулационния план на селото, при граници и съседи: от две страни – улици; парцел *** и
парцел *** и 2/ недвижим имот, празно дворно място с площ от 900 кв.м., находящо се в с.
Н., общ. Н., обл. Ш., ул. ***, за който е отреден УПИ *** от кв. 46, по регулационния план на
селото, при граници и съседи: от две страни – улици; парцел *** и парцел ***, заедно с
изградените в имота къща, навес с оградни стени и гараж, както И ОСЪЖДА Д. Т. К. с ЕГН
********** от с. Н. и Т. И. К. с ЕГН ********** от с. Н., ДА ПРЕДАДАТ на Г. Г. Д. с ЕГН
********** и А. Г. Т. с ЕГН ********** от гр. Ш., владението на имотите.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК изцяло Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давностно владение № 76, том **, per. №**. дело №**/*** г. на
Нотариус П. А., Нотариус с per. №** на НК с РД - РС Н., с който Д. Т. К. с ЕГН **********
от с. Н. е призната за собственик на следните недвижими имоти: 1/ недвижим имот,
представляващ празно дворно място с площ от 1000 кв.м., находящо се в с. Н., общ. Н., обл.
Ш., ул. ***, за който е отреден УПИ *** от кв. 46, по регулационния план на селото, при
граници и съседи: от две страни – улици; парцел *** и парцел *** и 2/ недвижим имот,
празно дворно място с площ от 900 кв.м., находящо се в с. Н., общ. Н., обл. Ш., ул. ***, за
който е отреден УПИ *** от кв. 46, по регулационния план на селото, при граници и съседи:
от две страни – улици; парцел *** и парцел ***, заедно с изградените в имота къща, навес с
оградни стени и гараж.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК, Д. Т. К. с ЕГН ********** от с. Н., обл. Ш., ул.
***, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Г. Д. с ЕГН ********** от гр. Ш., бул. ***, сумата от 407,50
лв. (четиристотин и седем лева и петдесет стотинки), представляващи направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК, Д. Т. К. с ЕГН ********** от с. Н., ДА
ЗАПЛАТИ на А. Г. Т. с ЕГН ********** от гр. Ш., гр. Ш., бул. ***, сумата от 407,50
лв. (четиристотин и седем лева и петдесет стотинки), представляващи направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК, Т. И. К. с ЕГН ********** от с. Н., обл. Ш.,
ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Г. Д. с ЕГН ********** гр. Ш., бул. ***, сумата от 407,50
лв. (четиристотин и седем лева и петдесет стотинки), представляващи направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК, Т. И. К. с ЕГН ********** от с. Н., обл. Ш.,
ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. Т. с ЕГН ********** от гр. Ш., бул. ***, сумата от 407,50
лв. (четиристотин и седем лева и петдесет стотинки), представляващи направени по делото
разноски.
10
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. от страните в двуседмичен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
11