О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 200
гр. Пловдив, 18.05.2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно
отделение, в открито заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ГАТОВ
МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
след като се запозна с докладваното от съдия Рангелова ВЧНД № 187/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXII - чл. 345 вр. с чл. 440 ал.2 от
НПК.
Образувано е по протест на ОП-Пловдив против определението №
411/24.04.2020 г., постановено по ЧНД № 623/2020 г. по
описа на ПлОС, с което е уважена молбата на осъдения Я.А.Б.за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание
лишаване от свобода.
В протеста е изложена претенция да се отмени
атакуваното определение и да се постанови ново, с което споменатата молба да бъде отхвърлена. Протестиращият прокурор
аргументира виждане, че изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода е
несъществена и не е оказала целеното положително въздействие, като липсват
сигурни доказателства за поправянето на Б.. Заключава, че корекционната работа
по изграждане на позитивни нагласи и умения за законосъобразен живот на свобода
трябва да продължи.
По повод протеста е постъпило
становище на защитника на осъдения адв. К., с което позицията на прокурора е
контрааргументирана.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с доводите на страните, с атакуваното определение и прецени събраните по
делото данни, намери, че протестът е подаден в срок, от легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледан по същество, е
неоснователен.
Няма спор по делото, че е налице първата предпоставка за предсрочно
условно освобождаване на Я. Б. по смисъла на чл. 70, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, тъй
като фактически той е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му наказание 5г. и 4
м. лишаване от свобода (остават му за изтърпяване към една година и четири
месеца).
Констатират се и другите
предпоставки. За да се счете за основателна нечия претенция за условно
предсрочно освобождаване, е необходимо да са налице и доказателства, че
осъденият се е поправил по смисъла на чл. 70, ал. 1 НК – че е налице примерно поведение и честно
отношение към труда. Законът е дал ясна дефиниция за доказателствата, установяващи това. В нормата на чл. 439а от НПК са визирани всички обстоятелства, които сочат положителна п р о м я н а по време на изтърпяване на наказанието като
добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни
или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие и въобще всякакви общественополезни прояви. Доказателства за поправянето се установяват от
оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за
изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и от всички
други източници на информация за поведението му по време на изтърпяване на
наказанието. Това означава цялостно изследване на неговия пенитенциарен престой
От приложените становище на
началника на Затвора - Пловдив, съдържащо информация за индивидуалната работа с
лишения от свобода и за неговите наказания и награди, пробационен доклад и от
документите от представеното затворническо досие се извличат данни за получени шест
награди, включително с домашен отпуск; за искрено желание за работа (независимо
от вида и тежестта ѝ според изрично изявление на осъдения още при
постъпването му в затвора); за качествено изпълнение на поставените му на
различните обекти, на които е полагал труд, задачи; за непрекъсваемост на
неговата трудова ангажираност; за проявена инициативност при поддържане на
хигиената и зелените площи на пенитенциарното заведение; за охотно участие в
разнообразни инициативи, включително турнир по вдигане на тежести и силов
трибой; за поддържане на безконфликтно, добронамерено и уважително отношение
към затворническата администрация и останалите лишени от свобода; за липсваща
зависимост към алкохол и наркотици; за завършване на курс по ограмотяване. В
пробационния доклад пък е обосновано заключение за поемане на отговорност,
реално съжаление и критично отношение към престъплението; за действителна
загриженост към близките на жертвите на престъплението му; за адекватна
самооценка; за снижаване риска от вреди (първоначално рискът е бил нисък към
среден, а към момента е оценен като нисък и в МЛС, и в обществото) и риска за
рецидив (от 27 т. първоначално до 14 т. понастоящем), както и за снижаване в
първоначално отчетените две проблемни зони „образование и обучение“ и „умения
за мислене“. Изразено е становище, че г-н Б. има ресурси за лесна вградимост в
социалната среда извън затвора, доколкото притежава личностни възможности за
анализ и изводи, целеполагане в близък план, изградени трудови навици,
съхранени връзка със семейството (в което се отглеждат четири деца), което
продължава и да го подкрепя.
В аспекта на тези данни, които
без всякакво съмнение свидетелстват за постъпателно изградени позитивни нагласи
и генериране на ресурс за законосъобразен живот на свобода, бледнее значението
на наложеното му едно-единствено наказание. От една страна, и извършеното
нарушение (ползване на мобилен телефон на работния обект), и наложеното
наказание (лишаване от хранителна пратка за срок от три месеца) не се
причисляват към категорията на тежките. От друга страна, понесеното наказание е
оказало своето поправително-превъзпитателно въздействие, като се е стигнало до
неговото заличаване преди цели пет месеца. Така че авторът на протеста не е
прав да използва коментираното нарушение като довод за незаконосъобразно
процедиране на първата инстанция.
В края на протеста се набляга на степента на обществена опасност на
извършеното престъпление, която се окачествява като завишена, и на остатъка на
наказанието, който се определя като сравнително голям. Това двуаспектно
възражение е било изложено и при първоинстанционните прения и е получило
всеобхватен и коректен отговор в проверяваното определение. Поради това ПАС не
счита за нужно да преповтаря мотивите на окръжния съд, а направо препраща към
тях (вж. предпоследния абзац на стр. 4 от съдебния акт). Само ще вметне, че
подобни становища разширяват изискванията на предсрочно освобождаване извън
лимитативното изброяване на юридическите и психолого-педагогическите
предпоставки в чл. 70, ал. 1 НК. Само на това основание са изначално
незаконосъобразни.
Накрая въззивният съд счита за уместно
да припомни на протестиращия прокурор указанието в ПВС № 7/75г. на ВС на РБ
относно констатацията за примерно поведение – тази констатация трябва да се основава на данни за а к т и в н о положително поведение. С други думи, доброто поведение
трябва да свидетелства за съзнателно поправяне, което, видно от горните констатации, се наблюдава в
случая. Високите трудови успехи, многобройните инициативи на осъдения по време
на престоя му в затвора, последвани от серия награди, постепенното преодоляване
на първоначално констатираните проблеми зони и коментирания по-горе ресурс за
справяне с живота на свобода създават типичен пример на „добро“ поведение по
смисъла на закона. С други думи, като е достигнал до подобен извод, ПОС не е
сгрешил. Въззивниият съд държи само да вметне, че споделя възгледа на
протестиращия прокурор, че полагането на труд обслужва и личния интерес на
лишения от свобода (той получава възнаграждение и се ползва от приспадане на
съответния брой работни дни от наказанието си). Настоящият случай обаче
разкрива тази особеност, че Б. е проявявал искрено желание да не стои бездеен,
а е приемал извършването на всякаква работа (включително тежка физическа), като
междувременно е намирал време и да се ограмотява, и да участва в различни
индивидуални и групови мероприятия и форми на ресоциализационна дейност.
Ето защо се оказва споделим
изводът на ПлОС, че корекционната работа с осъдения Б. е достигнала своя
предел, а успешното завършване на процеса по отстраняване изкривяванията в
неговата ценностна ориентация сочи на изчерпване на ресурсите на средата в МЛС.
Що се отнася до позоваването от
страна на протестиращия прокурор на данните за липса на позитивни нагласи,
съдържащи се в психологическо заключение от началото на 2018 г., в становище на
затворническата администрация по повод молба за помилване от началото на 2019
г. и в пробационен доклад от м. ноември 2019 г., ПАС споделя възражението на
адв. К., че се касае за неактуална информация, получена преди много време,
когато корекционната работа с Б. е била в активна фаза и логично все още не е
бил регистриран успех в процеса на неговото поправяне и превъзпитание.
Правилно и неподлежащо на
допълнително обсъждане е и решението на ПлОС да приложи пробационната мярка
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ със съответната периодичност на
явяване и подписване пред пробационен служител.
С оглед направената и от
въззивната инстанция констатация достатъчност на пенитенциарно въздействие протестът
се оказа неоснователен, а атакуваният съдебен акт – законосъобразен, поради което ПАС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определението № 411/24.04.2020 г., постановено по ЧНД № 623/2020 г. по
описа на ОС – Пловдив, с което е допуснато условно предсрочно освобождаване на осъдения Я.А.Б.от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода в размер
на една година, пет месеца и десет дена и е определен изпитателен срок в същия
размер, през който е постановена пробационна мярка.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на
протест и обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: