Решение по дело №238/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 269
Дата: 31 май 2022 г.
Съдия: Антония Кирова Роглева
Дело: 20225001000238
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 15 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 269
гр. Пловдив, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20225001000238 по описа за 2022 година
С решение № 139/7.12.21 г., постановено по т.д. № 1255/21 г. по
описа на Окръжен съд Стара Загора, „С. М.“ АД ЕИК ********* е обявено в
неплатежоспособност с начална дата - 01.01.2021 г.; открито е
производство по несъстоятелност спрямо дружеството, наложен е запор
върху цялото му движимо имущество и вземания и обща възбрана върху
недвижимите му имоти, спрени са изпълнителните дела против имуществото
му, постановено е прекратяване дейността на предприятието, дружеството
е обявено в несъстоятелност и производството по делото е спряно.

Въззивна жалба против горното решение е подадена от „С. М.“
АД. В жалбата се развиват съображения относно дейността на дружеството и
наличието на потенциал за реструктуриране, с оглед на което да се
възстанови стабилното функциониране на дружеството и същото да е в
състояние да поднови погасяването на задълженията си. Моли се
обжалваното решение да бъде отменено.
От кредитора „Ю.Б. Б.“ АД е подаден отговор, с който
въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Иска се обжалваното
1
решение като законосъобразно и обосновано да бъде оставено в сила.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните
доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения
на страните, приема за установено следното:

Съдът е бил сезиран с молба по чл. 625 от ТЗ вр. чл.607а, ал. 1
и чл. 608, ал.1, т.1 от ТЗ, подадена от „С. И.“ ООД ЕИК ********* за
откриване производство по несъстоятелност по отношение на „С. М.“ АД,
като в производството е допуснато присъединяването като кредитор на „Ю.Б.
Б.“ АД.

Прието е в обжалваното решение, че е налице търговска
сделка, сключена от „С. М.“ АД и „С. И.“ ООД - договор за доставка №
****/****г. на лазерна маркираща система модел ***, във връзка с който е
издадена ф. № ****/**** г. на обща стойност 84 060.00 лв., като това
задължение не е погасено изцяло от длъжника – след частични плащания и
погашения по силата на извършени прихващания оставащото непогасено
вземане на кредитора е в размер на 55 073.10 лв.
Прието е, че „Ю.Б. Б.“ АД също се легитимира като кредитор
на длъжника „С. М.“ АД по шест броя договора за кредит, по които банката
се е снабдила и със заповеди за изпълнение за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителни
листове, като към 31.08.2021г. общият размер на задълженията към банката е
в размер на 5 617 294,93лв.
Установени са и публични задължения към Н** към в общ
размер на 2 292 356,28лв. към дата 17.09.2021 г.
От прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза е
установено, че непогасените задължения на „С. М.” АД към 31.07.2021г. по
счетоводни данни на дружеството са в общ размер на 10 262 097,60 лв. В
същото заключение са изчислени коефициентите на обща, бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност съгласно публикуваните ГФО и документи,
представени от длъжника, към дата 31.12.20 г., които са мотивирали извод,
2
че към тази дата дружеството не е можело за покрие краткосрочните си
задължения с краткотрайните си активи. Изчислените коефициенти за
ликвидност с данни от междинен отчет за дейността към 31.07.2021 г. на
длъжника също са мотивирали такъв извод, като е констатирано, че
коефициентите за 2021г. са чувствително влошени в сравнение с 2020 г.
Констатирана е значителна зависимост на предприятието от външни
източници на средства съобразно получаната стойност на коефициента на
задлъжнялост и коефициента на финансова зависимост както към дата
31.12.20 г., така и към 31.07.21 г. Констатирано е, че към 26.05.2018г.
дружеството е спряло плащанията си по публични задължения. Според
заключението на вещото лице, е прието, че дружеството не разполага със
средства, достатъчни да покрият началните разноски в производството по
несъстоятелност.
С оглед на данните в приетите заключения на ССчЕ /основно и
допълнително/ в обжалваното решение е мотивиран извод, че е налице
неплатежоспособност по смисъла на чл.608 ТЗ, тъй като не е в състояние да
изпълни изискуеми парични задължения отнасящи се до търговски сделки,
както и публично-правни задължения, свързани с търговската му дейност; че
следва да бъде открито производство по несъстоятелност с началната дата на
неплатежоспособността - 01.01.2021, тъй като към 31.12.2020 г. дружеството
е било с влошени коефициенти за обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност, които впоследствие са се влошили допълнително.
Прието е, че следва да се постанови решение по чл. 632, ал.1
от ТЗ, тъй като по реда на чл. 629б ТЗ съдът е задължил кредиторите да
предплатят разноски в определен размер, но това не е сторено в указания
срок, респ. следва да се обяви неплатежоспособността с определената
начална дата, да се открие производство по несъстоятелност, да се допусне
обезпечение чрез налагане на запор, възбрана и спиране на изпълнителните
дела срещу имуществото на длъжника, да постанови прекратяване дейността
на предприятието на длъжника, да обяви длъжника в несъстоятелност и да
спре производството по делото.

В подадената въззивна жалба се развиват съображения
единствено относно прекратяването дейността на предприятието.
3
Жалбоподателят сочи, че дружеството е иновативна инженерингова
компания, специализирана в областта на безизкопните технологии за
изграждане и рехабилитация на подземна тръбопроводна инфраструктура,
развило е сериозна търговска дейност през последните 25 години, има принос
в развитието на ключови политики, договор за грант от Е. Б. Р. В. за
разработка на План за развитие на дейността през периода 2019 – 2023 г.,
участва в текущи преговори в напреднала фаза за създаване на джойнт венчър
за участие в конкурси за изпълнение на два проекта с общ обем над 15
милиона евро за рехабилитация на канализационни колектори с големи
размери в И., като притежава необходимата квалификация и референция за
участие в тези конкурси. Жалбоподателят счита, че дружеството има
потенциал след подходящо реструктуриране на задълженията в много скоро
време да поднови тяхното погасяване.

Всички тези съображения, изложени във въззивната жалба, са
ирелевантни по отношение на правното основание, на което е постановено
прекратяване дейността на дружеството.
В случая съдът е приел въз основа на заключението на вещото
лице, че не са налице достатъчно средства за покриване първоначалните
разноски на несъстоятелността. По отношение на този извод не се излагат
оплаквания във въззивната жалба.
Съдът е постановил определение № 259/12.11.21 г., с което е
опредена сума от 20 000 лв. за покриване първоначалните разноски на
несъстоятелността и е указал на кредиторите на длъжника внасяне на сумата в
едноседмичен срок от обявяване на определението в ТР. Тъй като в рамките
на дадения срок това не е сторено, е прието, че е налице основание за
постановяване на решение по чл. 632, ал.1 от ТЗ, според който когато
наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски
и ако разноските не са предплатени по реда на чл. 629б, съдът обявява
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, определя
началната й дата, открива производството по несъстоятелност, допуска
обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки,
постановява прекратяване дейността на предприятието, обявява длъжника
в несъстоятелност и спира производството. В този случай съдът не
4
постановява заличаване на търговеца от ТР.
В хипотезата на липса на налично имущество, достатъчно за
покриване на началните разноски и непредплащането им по реда на чл. 629б
от ТЗ, законът повелява постановяване на решение по чл. 632, ал.1 от ТЗ със
задължително съдържание, предписано от същата правна норма, вкл. и
постановяване прекратяване дейността на предприятието. Всички развити
съображения в подадената въззивна жалба се явяват ирелевантни за
посочената хипотеза.

Ето защо съдът намира, че подадената въззивна жалба е
неоснователна и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното съставът на ПАС
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 139/07.12.21 г., постановено по
т.д. № 1255/21 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5