Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 22.11.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 1607 по описа за 2017 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са в условията на евентуално обективно съединяване искове с правно основание
чл.26, ал.2 ЗЗД вр.чл.59, ал.2 ЗБН и чл.59, ал.5 от
ЗБН.
Ищецът твърди, че на 10.10.2011 г. е
сключен Договор за банков кредит между КТБ АД (като кредитор) и „К.М.Р.“ АД
(като кредитополучател).
Съгласно уговореното, банката предоставя
кредит в размер на EUR 12 800 000 (дванадесет милиона осемстотин хиляди евро).
Средствата по него са били предназначени за увеличение на капитала на „С.С.Х.Х.“
ЕАД, ЕИК ********(преобразувано в „С.С.Х.Х.“ АД с ЕИК ******).
Договорени са годишни лихви върху
фактически ползваните средства по кредита в размер на 10.5 % (десет цяло и пет
десети процента) - т. 10 от договора; наказателна надбавка върху просрочената
главница в размер на 10 (десет) пункта годишно - т. 12; неустойка в размер на
10 % (десет процента) годишно върху начислената, но неплатена лихва- т. 13 и други.
В т. 16.1 от договора е посочено, че
кредитополучателят трябва да погаси всички свои задължения в срок до 15.12.2017
г. Издължаването следва да се осъществи чрез 60 поредни ежемесечни погасителни
вноски, първата от които е в размер на 213 353 евро и е дължима на 15.01.2013
г., а останалите 59 вноски, всяка от които е в размер на 231 333 евро са
платими на всяко двадесето число на съответния месец.
Към договора е сключен Анекс № 1 от
13.06.2014г., с който страните се договарят погасяването на главницата в размер
на 9 173 319 евро да бъде извършено на 40 поредни погасителни вноски, първата
от които е в размер на 229 332 евро и е платима на 15.09.2014г., а останалите
39 вноски, всяка в размер на 229 333 евро са платими на всяко двадесето число
на съответния месец.
На 11.11.2014 г. в деловодството на банката
е постъпило Уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД с вх. № 11594/11.11.2014 г.,
съгласно което Х.А.Т., на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съобщава на КТБ АД (н.),
че е прехвърлил на „К.М.Р.“ АД част от вземането си по Рамков договор от
13.09.2011 г. за платежни услуги за потребители /физически лица/ и Анекс №
92035 към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на
банкова сметка *** „плюс“ и банкова сметка *** ***00 евро, ведно с всички
бъдещи лихви, привилегии и други принадлежности върху прехвърленото вземане.
На 11.11.2014 г. в деловодството на КТБ АД
(н.) е постъпило Изявление по чл. 104 във връзка с чл. 103 и 99 от ЗЗД с вх. №
11597/11.11.2014 г., с което „К.М.Р.“ АД, ЕИК ********, представлявано от
управителя В.И.Д., уведомява банката за придобитото и описано по-горе вземане.
Ответникът отправя изявление за прихващане на придобитото вземане в размер на
225 000 евро (двеста двадесет и пет хиляди евро) срещу свои задължения към КТБ,
произтичащи от Договор за банков кредит от 10.10.2011 г.
На 11.11.2014 г. в деловодството на банката
е постъпило Уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД с вх. № 11607/11.11.2014 г.,
съгласно което В.С.С., на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съобщава на КТБ АД (н.),
че е прехвърлил на „К.М.Р.“ АД вземанията си по договор за безсрочен депозит №
28613 от 25.03.2008г. и банкова сметка *** ***00 евро, ведно с всички бъдещи
лихви, привилегии и други принадлежности върху прехвърленото вземане.
На 11.11.2014 г. в деловодството на КТБ АД
(н.) е постъпило Изявление по чл. 104 във връзка с чл. 103 и 99 от ЗЗД с вх. №
11610/11.11.2014 г., с което „К.М.Р.“ АД, ЕИК ********, представлявано от
управителя В.И.Д., уведомява банката за придобитото и описано по-горе вземане.
Ответникът отправя изявление за прихващане на придобитото вземане в размер на
204 000 евро (двеста и четири хиляди евро) срещу свои задължения към КТБ,
произтичащи от Договор за банков кредит от 10.10.2011 г.
На 11.11.2014 г. в деловодството на банката
е постъпило Уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД с вх. № 11609/11.11.2014 г.,
съгласно което „АСТ СОФИЯ“ ООД, ЕИК ******, представлявано от управителя К.М.Т.-О.,
на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съобщава на КТБ АД (н.), че е прехвърлил на „К.М.Р.“
АД вземанията си по договор № 40681 за срочен депозит „КТБ- Класик“(за
юридически и еднолични търговци) от 25.04.2014г. и банкова сметка *** ***00 лв.
ведно с всички бъдещи лихви, привилегии и други принадлежности върху
прехвърленото вземане
На 11.11.2014 г. в деловодството на КТБ АД
(н.) е постъпило Изявление по чл. 104 във връзка с чл. 103 и 99 от ЗЗД с вх. №
11612/11.11.2014 г., с което „К.М.Р.“ АД, ЕИК ********, уведомява банката за
придобитото и описано по-горе вземане. Ответникът отправя изявление за
прихващане на придобитото вземане в размер на 255 000 лв. (двеста петдесет и
пет хиляди лева) срещу свои задължения към КТБ, произтичащи от Договор за
банков кредит от 10.10.2011 г.
Към последната счетоводна дата преди датата
на изявлението за прихващане ответното дружество има задължение по цитирания
договор за банков кредит (пасивно вземане) в общ размер надхвърлящ сбора на
сумите по процесиите изявления за прихващане.
Счита, че достигналото до Банката изявление
за прихващане не отговаря на изискването за форма съгласно разпоредбата на чл.
59, ал. 2 ЗБН. Същото няма нотариална заверка на подписа на лицето,
представляващо юридическото лице, от което произлиза изявлението, поради което
същото е нищожно поради липса на форма.
В материалноправен аспект прихващането е
регламентирано в разпоредбата на чл. 103, ал. 1 ЗЗД, съгласно която когато две
лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях,
ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението
си. Следователно, прихващането е способ за прекратяване (погасяване) на две
насрещни задължения до размера на по- малкото от тях - чл. 104, ал. 2 ЗЗД.
Прихващането има прекратително (погасително) действие по отношение на
задължението на прихващащия, тъй като замества изпълнението на неговото
задължение по договора за банков кредит, което съставлява едновременно с това и
изпълнение на задължението на банката по договорите за банков влог да върне
предадените й парични суми в същата валута и размер. Погасяването на насрещните
задължения не настъпва по право, а е резултат на упражняването на субективно
право с вторичен характер, с което всяка от страните разполага. Това право
възниква само при наличието на друго правоотношение и е насочено срещу лицето,
което трябва да има едновременно качеството на длъжник и кредитор на
прихващащия.
Със сключване на договор за цесия
ответникът е придобил вземания към своя кредитор - КТБ АД, като договорът за
цесия е произвел действие спрямо последното, след съобщаването му на
съответната дата - чл. 99, ал. 4 ЗЗД, която дата за двете процесии прихващания
е 11.11.2014 г. Така цесионерът в качеството си на кредитор на парична
престация и длъжник на Банката също за парична сума, е упражнил с едностранно
изявление, отправено до насрещната страна правото на компенсация.
Съдействие/волеизявление на насрещната страна за настъпване последиците на
прихващанито не се изисква. С достигане на изявлението за прихващане на ответника
до банката, прихващането е породило правна промяна в правната сфера както на
прихващащия, така и на Банката - двете насрещни задължения са погасени
(прекратени) до размера на по-малкото от тях.
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за
частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното
имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете
насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката:след
началната дата на неплатежоспособността; след датата на поставянето на банката
под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VIII
от Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2,
т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества датата по т.1.
Сочи, че дори и да се приеме, че настоящата редакция
на чл. 59, ал. 5 ЗБН няма обратно действие, то и при старата редакция на
посочената норма, недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността
освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното
имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на
неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни
задължения.
Смята, че настоящата редакция на чл. 59,
ал.5 ЗБН следва да се приложи с оглед обстоятелството, че иска по чл. 59, ал. 5
ЗБН е конституитивен иск. Правото на иск възниква за кредиторите на
несъстоятелността и синдика на банката, като техен процесуален субституент,
едва в момента на обявяване на КТБ АД (н.) в несъстоятелност. С Решение № 664
от 22.04.2015 г., постановено по т.д.№ 7549 по описа за 2014 г. на Софийски
градски съд, VI-4 състав, е обявена неплатежоспособността, открито е
производство по несъстоятелност, както и е обявена в несъстоятелност „К.т.б.“
АД, което означава, че приложимото право към иска по чл.59, ал.5 ЗБН е нормата
в редакцията й към тази дата.
Решение № 1443 от 03.07.2015 г.,
постановено по т.д.№ 2216/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО,
Ill-състав, срещу което са оставени без разглеждане касационните жалби с
Определение № 172 от 06.07.2016 г. по т.д.№ 3343/2015 г. по описа на ВКС,
Търговска колегия, Първо отделение, потвърдено с Определение № 583 от 09.11.2016
г. по ч.т.д.№ 1875/2016 г. ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, за начална
дата на неплатежоспособността на КТБ е определена датата 20.06.2014 г., която
съвпада и с датата на поставяне на банката под специален надзор.
Същевременно сочи, че процесиите прихващания са извършени в
периода от 11.2014г. чрез
представянето им в деловодството на банката и именно тогава са достигнали до
знанието на ищеца.
По смисъла на чл.104 от ЗЗД с получаване на
изявлението за прихващане от КТБ АД (н.) е реализиран сложният фактически
състав на института на компенсацията. В настоящия случай той е завършен в деня
на депозиране на съответното изявление за прихващане в деловодството на КТБ, а
именно - 11.11.2014 г..
Твърди, че тъй като процесиите изявления за
прихващане, направени от ответника „К.М.Р.“ АД, са извършени след началната
дата на неплатежоспособността на банката и след поставянето на КТБ АД (н.) под
специален надзор (съгласно Решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет
на БНБ - обявено в Търговския регистър към Агенция по вписванията по партидата
на КТБ под № 20140623173928), извършените прихващания са с темпорален момент,
който попада в приложното поле на чл.59, ал.5 ЗБН, с оглед на което
разпоредбата следва да бъде приложена и да се прогласи недействителността им
спрямо кредиторите на несъстоятелността на КТБ.
Моли да се постанови решение, с което на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 59, ал.
2 от ЗБН да бъдат обявени за нищожни поради липса на форма извършените
прихващания, обективирани в Изявление по чл. 104 във връзка с чл. 103 и 99 от ЗЗД с вх. № 11597/11.11.2014 г. на „КТБ“ АД (н.), Изявление по чл. 104 във
връзка с чл. 103 и 99 от ЗЗД с вх. № 11610/11.11.2014 г. и Изявление по чл. 104
във връзка с чл. 103 и 99 от ЗЗД с вх. № 11612/11.11.2014 г., отправени от „К.М.Р.“
АД до Банката, с които „К.М.Р.“ АД е прихванало придобитите от кредитори на
Банката вземания, срещу свои задължения към „КТБ“ АД (н.), произтичащи от
Договор за банков от 10.10.2011 г., евентуално
на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН да бъдат обявени за относително
недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД
(н.) извършените прихващания, обективирани в Изявление по чл. 104 във връзка с
чл. 103 и 99 от ЗЗД с вх. № 11597/11.11.2014 г. на „КТБ“ АД (н.), Изявление по
чл. 104 във връзка с чл. 103 и 99 от ЗЗД с вх. № 11610/11.11.2014 г. и
Изявление по чл. 104 във връзка с чл. 103 и 99 от ЗЗД с вх. № 11612/11.11.2014
г., отправени от „К.М.Р.“ АД до Банката, с които „К.М.Р.“ АД е прихванало
придобитите от кредитори на Банката вземания, срещу свои задължения към „КТБ“
АД (н.), произтичащи от Договор за банков от 10.10.2011 г.
Ответникът оспорва основателността на
исковете.
Счита за неоснователни твърденията на ищеца, че отправените
изявления за прихващане са нищожни поради липса на форма. Сочи, че към
11.11.2014 г., датата на завеждане на заявленията в деловодството на КТБ, в
банката все още не е имало назначен синдик, към който да бъдат отправени
заявленията за прихващане. Към този момент, банката се управлява от квестори,
назначени е Решение № 77 от 25.06.2014 г. на УС на БНБ и е Решение съгласно
Протокол №27 от заседание на УС на БНБ от 06.11.2014г. Временните синдици Л.П.И.и
Р.И.А., са назначени с Определение № 2001 от 25.03.2015 г. по т. д. н. №
7549/2014 г. на СГС, TO, VI- 4 състав. Това показва, че към 11.11.2014 г., не
било възможно да се спазят разпоредбите на чл. 59, ал.2 от ЗБН, т.к. изискването
за форма е по отношение на прихващане, отправено само до синдика, които към
тази дата, не е имало
По отношение на евентуалния иск твърди,
цесиите са валидни и не са относително недействителни, като КТБ ги е приела за
действителни и ги е осчетоводила, т.е. приела ги е за редовни.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между
страните не се спори относно наличието на твърдяните от ищеца факти:
Не се спори
относно наличието на Договор за банков кредит от 10.10.2011 г. сключен между
КТБ АД (като кредитор) и „К.М.Р.“ АД (като кредитополучател), изменен с Анекс № 1 от 13.06.2014г., на изпълнение от страна на банката на задължението й за кредитиране и
наличие на изискуемо парично задължение
за връщане на заетата сума, съществуващо към момента на изявлението за
прихващане.
Не се спори относно
наличието на вземания към банката на Х.А.Т. по Рамков договор от 13.09.2011 г. за платежни услуги за
потребители /физически лица/ и Анекс № 92035 към Рамков договор за платежни
услуги за потребители за откриване на банкова сметка *** „плюс“ и банкова
сметка *** ***;
цедиране от него на вземане в размер на 225 000 евро. на „К.М.Р.“ АД;
наличие на уведомяване на банката-длъжник по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД с вх. № 11594/11.11.2014 г.; както и изявление за
прихващане от страна на цесионера достигнало до банката на 11.11.2014 г.
Не се спори относно
наличието на вземания към банката на В.И.Д. по Договор за безсрочен депозит № 28613 от
25.03.2008г. и банкова сметка *** ***00 евро; цедиране от него
на вземане в размер на 225 000
евро. на „К.М.Р.“ АД; наличие на уведомяване на банката-длъжник по
реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД на 11.11.2014 г.; както и изявление за прихващане от страна на цесионера
достигнало до банката на 11.11.2014
г.
Не се спори относно
наличието на вземания към банката на К.М.Т.-О. по Договор № 40681 за срочен
депозит „КТБ- Класик“(за юридически и еднолични търговци) от 25.04.2014г. и
банкова сметка *** ***00 лв.; цедиране от него на вземане в
размер на 225 000 евро. на „К.М.Р.“ АД; наличие на уведомяване на банката-длъжник по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД на 11.11.2014 г.; както и изявление за прихващане от страна на цесионера
достигнало до банката на 11.11.2014
г.
Горните
факти се установяват и от представените по делото документи.
При така установената
фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Ищецът е предявил иска с правно основание чл.59, чл.5 ЗБН като
главен, а като иска с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД вр. чл.59, ал.2 ЗБН като
евентуален.
При наличие на евентуално съединяване на исковете свързани с
действителността на правна сделка, съдът не е обвързан от волята на страната
относно поредността на разглеждане на претенциите, а от тежестта порока
(Опр.№780/23.10.2014 г. по гр.д.№5990/2014 г.
на ІV ГО). При твърдение за нищожност на правоотношението съдът е длъжен
първо да разгледа това основание, тъй като относително недействителна може да
бъде само действителната сделка. Едва
при сбъдване на вътрешно процесуалното условие – отхвърляне на иска по
чл.26 ЗЗД, да се произнесе по евентуалния иск.
Съобразно
нормата на на чл.59, ал.2 ЗБН изявлението за прихващане се отправя до
синдика и трябва да бъде направено в писмена форма с нотариална заверка на
подписа.
В съответствие с
разпоредбата на чл. 26, ал.1 ЗБН, фондът за
гарантиране на влоговете в банките назначава за синдик на банката лица от
списъка, воден от Централната банка, в деня на получаването по реда на чл. 13, ал. 4 на препис от
решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката. Следователно
изискването за форма е приложимо в хипотезата на вече открито с решение на съда
произвоство по несъстоятелност на банката. Тъй като изявленията са направени в
предходен период, при липса на изискване за форма за действителност, следва да
се направи извод за неоснователност на иска.
По евентуалните
искове по чл.59, ал.5 от ЗБН
Исковете
са предявени в срока по чл.62, ал.1 ЗБН и следователно са допустими.
Съгласно чл. 59, ал. 5 от Закона за
банковата несъстоятелност /ЗБН/ недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на
осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са
възникнали двете насрещни задължения, когато е извършено от кредитор или от
банката:
1. след началната дата на неплатежоспособността;
2. след датата на поставянето на банката под
специален надзор при условията и по реда на Гл. ХІ, раздел VІІІ от
Закона за кредитните институции, включващ наложена
мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества датата
по т. 1
Съгласно разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН (обн.
ДВ, бр. 22 от 13 март 2018 г.): "Член 59, ал. 5, 6 и 7 се прилагат от 20
юни 2014 г., т.е. считано от окончателно определената начална дата на
неплатежоспособността на "КТБ" АД (в Н.) Тъй като на нормата е придадено обратно действие, а всяко едно от процесните прихващания
следва по време този правно значим за преценката за относителна недействителност момент, то това налага извода за наличие на относителна недействителност.
Следователно исковете са основателни.
В тежест на ответника
следва да се следващата се държавна такса.
Воден от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от синдиците на „К.Т.Б.”АД- в несъстоятелност, ЕИК ******срещу „К.М.Р.“ АД, ***, искове с правно основание чл.26, ал.2
ЗЗД вр.чл.59, ал.2 ЗБН, за обявяване
за нищожни на прихващаня,
извършено с изявление на „К.М.Р.“ АД, ЕИК ******** вх. № 11597/11.11.2014 г.; вх. № 11610/11.11.2014 г. и вх. № 11612/11.11.2014 г.
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“АД-
в несъстоятелност, ЕИК ******, освен за частта, която всеки от тях би
получил при разпределението на осребреното имущество, прихващанията,
извършени с изявления
с входящ номер по описа на
Банката вх. № 11597/11.11.2014 г.; вх.
№ 11610/11.11.2014 г. и вх. № 11612/11.11.2014
г., направени от„К.М.Р.“ АД, ***, по искове с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН, предявен от синдиците на „К.Т.Б.”АД- в
несъстоятелност, ЕИК ******срещу „К.М.Р.“
АД, ***.
ОСЪЖДА „К.М.Р.“
АД, *** да заплати
на СГС сумата 35 159,57лв. държавна такса на осн.чл.59, ал.7 ЗБН.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕШЕНИЕ № 39 ОТ 02.07.2019 Г. ПО Т. Д. № 1283/2018 Г., Т. К., І Т. О. НА
ВКС