Р Е Ш Е Н И Е
№ 25.03.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на двадесет и втори март през
две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия И. КИРИМОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №13604
по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №13604/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на А.И.К. ЕГН ********** , Р.И.К. ЕГН **********
и М.К.К. ЕГН ********** от гр.София /починала в течение на въззивното
производство и заместена от наследниците си – другите въззивници А.И.К. ЕГН **********
и Р.И.К. ЕГН ********** / срещу решение №20212942 от 01.10.2020 г постановено
по гр.д.№66697/19 г на СРС , 29 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивниците
с правно основание чл.439 ГПК срещу „Т.С.”
ЕАД *** да се признае за установено , че Кръстеви
не дължат по 1/3 от сумата от 4469,64
лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода м.03.2004 г – м.04.2008 г , сумата от 1530,57 лв. – лихва за
забава върху посочената главница за периода 01.05.2004 г – 27.05.2009 г и
сумата от 440,01 лв съдебни
разноски , всички по изпълнителен лист от 06.11.2009 г по ч.гр.д.№7231/09 г на
СРС , въз основа на който е образувано изп.дело №20098490400355 на ЧСИ №849 А.П..
Въззивниците излагат доводи за
неправилност на решението на СРС . Незаконосъобразно СРС е приел , че при действието на ПП
№3/80 г на ВС не е текла давност върху вземанията , защото процесният
изпълнителен лист е издаден при действието на ГПК /2008 г / . ТР №2/13 г от
26.06.2015 г на ОСГТК има обратно действие . Изявлението на ЧСИ Н.М.от
30.03.2014 г / вярното е 2011 г/ , че ще извърши опис на движими вещи не е
прекъснало процесната давност , защото описът не е извършен . След смъртта на
първоначалния длъжник на 30.03.2014 г не е било налице спиране на
изпълнителното производство по чл.432 ал.1 т.3 ГПК във вр.чл.229 ал.1 т.2 ГПК ,
а изпълнителното производство е възобновено едва на 19.12.2018 г . ЧСИ се е
снабдил служебно с данни за наследниците на длъжника още през 2015 г и до 2018
г е изтекла погасителна давност за процесните вземания . Също и за периода
28.12.2009 г – 28.12.2011 г не са извършвани валидни изпълнителни действия и
изпълнителното производство се е прекратило . Извършените изпълнителни действия
след 28.12.2011 г са незаконосъобразни и не са породили правни последици , а
давността за вземанията е изтекла .
Въззиваемата страна не е подала писмен
отговор на въззивната жалба . С молба от 18.03.2021 г оспорва въззивната жалба
и претендира разноски .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивниците на 12.10.2020 г и е обжалвано в срок на 21.10.2020 г. Налице е
правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се
констатират . Относно
доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел , че с
подаване на молба за образуване на изпълнителното дело на 28.12.2009 г е
прекъсната погасителната давност . Със съобщение за насрочване на опис от
30.03.2011 г давността отново е прекъсната , защото е налице възлагане на правомощия
на ЧСИ по чл.18 ал.1 ЗЧСИ . Със запорни съобщения от 25.06.2012 г и 19.08.2013
г давността е прекъсната . В периода 19.08.2013 г – 06.02.2014 г по
изпълнителното дело са постъпвали плащания от запорите . Със смъртта на
длъжника на 30.03.2014 г на основание чл.432 ал.1 т.3 ГПК във вр.чл.229 ал.1 т.2 ГПК давността е
спряна по силата на закона . Взискателят е проявил активност на 09.09.2015 г и
е посочил наследниците , като производството е възобновено от ЧСИ едва на
19.12.2018 г. Не е имало период от повече от 2 години , през който взискателят
да е бездействал и вземанията не са погасени по давност .
Решението на СРС е неправилно. Законосъобразно
първоинстанционният съд е приел , че с подаване на молба за образуване
на изпълнителното дело на 28.12.2009 г е прекъсната погасителната
давност . От друга страна неправилно СРС е счел , че със съобщение за
принудително изпълнение от 30.03.2011 г /при наличие на възлагане по
чл.18 ал.1 ЗЧСИ / давността отново е била прекъсната . Според мотивите на т.10
от ТР №2/13 г от
26.06.2015 г на ОСГТК давността се прекъсва с извършване на опис и оценка , а не само чрез насрочване на същите . От друга
страна в съобщението за принудително изпълнение от 30.03.2011 г не е
посочена дата на извършване на описа , поради което не може да се приеме и че има реално насрочване на опис.
Следващото изпълнително действие , което евентуално би прекъснало давността е
изпращане на запорно съобщение от 25.06.2012 г до СУСО-НОИ за запор върху пенсията на
длъжника И. К. . Към този момент обаче изпълнителното производство вече е било прекратено по силата на закона на
28.12.2011 г по чл.433 ал.1 т.8 ГПК
. Изпълнителните действия след 28.12.2011 г не трябва да се вземат предвид като
“извършени” по прекратено дело , поради което сумите по изпълнителния лист са
погасени по давност .
Не следва друго
от принудителното събиране на суми от първоначалния длъжник през 2013 г и 2014 г
, защото не се касае за доброволно плащане и признаване на вземанията . Предметът
на иска по чл.439 ГПК е особен , като целта на
тази искова защита е да се постигне прекратяване на изпълнителното производство
по чл.433 ал.1 т.7 ГПК . Не се изследват други отношения между страните , а и
такива искове не са предявени .
Налага се изводът , че решението на
СРС трябва да се отмени и исковете да се уважат като на ищцата А.К. се присъдят
разноски пред СРС и СГС . Тя единствена е доказала разноски и е внасяла такси .
В диспозитива на съдебното решение трябва да се отрази правоприемството на А.И.К.
и Р.И.К. по отношение на починалата М.К.К. .
Поради материален интерес по всеки от
обективно съединените искове под 5000 лева настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №20212942 от 01.10.2020 г постановено
по гр.д.№66697/19 г на СРС , 29 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на А.И.К. ЕГН ********** и Р.И.К. ЕГН ********** /включително и
като наследници на починалия в течение на въззивното производство ищец М.К.К.
ЕГН ********** от гр.София/ срещу „Т.С.”
ЕАД *** , които искове са
с правно основание чл.439 ГПК , че А.И.К. ЕГН ********** и Р.И.К. ЕГН **********
не дължат по 1/2 от следните суми : 4469,64
лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода м.03.2004 г – м.04.2008 г ; 1530,57
лв. – лихва за забава върху посочената главница за периода 01.05.2004 г –
27.05.2009 г и 440,01 лв съдебни разноски , всички по изпълнителен
лист от 06.11.2009 г по ч.гр.д.№7231/09 г на СРС , въз основа на който е
образувано изп.дело №20098490400355 на ЧСИ №849 А.П.; като погасени по давност.
ОСЪЖДА „Т.С.”
ЕАД *** да заплати на А.И.К. ЕГН ********** сумата
от 932 лева разноски пред СРС и 128,79 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.