№ 6856
гр. София, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ПАВЛИНА Г. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20221110154938 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 12 и сл. от ЗЗДН.
Образувано е по молба, подадена на основание чл. 8, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН,
подадена от К. П. С., ЕГН **********, в лично качество и на процесуален
субституент на малолетната си дъщери Я. Д. К., ЕГН ********** и
непълнолетната си дъщеря Е. Т. С., с ЕГН **********, с която търси защита
от домашно насилие за себе и за дъщерите от лице, с което е била във
фактическо съпружеско съжителство, от което има деца и баща на
пострадалите – Д. Й. К., с ЕГН: **********.
В молбата и уточнителна молба с вх. № 219535/17.10.2022 г. се търси
защита за следното:
Твърди се, че молителката и ответникът живели до месец май 2022 г.
във фактическо съпружеско съжителство, той е баща на децата Я. Д. К. и Е. Т.
С..
На 05.10.2022 г. около 17.00-17.30 часа молителката намерила в
присъствието на детето Я. К., бележка в пощенската кутия, находяща се на
адреса й в гр. София, ...., съставена на 04.10.2022г. от ответника Д. Й. К..
Съдържанието било следното:
„Добро утро
Как е Я. вече трета седмица е болна вземи адекватно лечение Престани
да дърпаш детето както направи вчера грозна и жалка постъпка Трябваше да
ме информираш как е състоянието на Я. Липсва ми служебен панталон при
теб е 04.10.2022“.
Когато й дъщеря й Е. С. видяла бележката на 05.10.2022 г., около 19.00
1
часа в дома тя се разстроила много и казала: „Мамо, ти никога не би
направила така“.
На 06.10.2022 г., около 12:27 часа на адрес гр. София, ... пострадалата Я.
К. била при ответника и по информация на личния лекар на детето, д-р Т., е
било прегледано от нея и е било във влошено здравословно състояние, с гной
в очите, носа и гърлото. Баща й търсил хомеопагична терапия, което
молителката узнала от хомеопата, който работи с детето. Нямала контакт с
ответника, той отхвърлял или не отговарял на обажданията й, което много я
притеснило и мотивирало да отида в дома му, за да узнае какво е състоянието
на детето.
На междинната входна врата при апартамента на ответника никой не
отварял. Молителката имала информация от ДСП-Слатина, че ответникът и
пострадалата Я. К. са били при тях и са си тръгнали дома си, затова решила да
ги изчака на асансьорната площадка с намерение да предложи на ответника да
вземе детето, за което обичайно се грижи, да я излекува.
При спиране на асансьора и отваряне на вратата, споделила намеренията
си. Беше обяд, а по график ответникът трябвало да върне детето в 18.30 часа.
Ответникът не бил съгласен и започнал да бута, блъска и натиска молителката
във вратата на асансьора, опитал се да я повали на земята, ритнал я. Това се
случило около 12:27 часа. Обадила се на телефон 112 и потърсила помощ.
След като вдигнали от телефона за спешни случаи, ответникът се отдръпнал
настрани и слязъл по стълбите. Пострадалата Я. К. се била свила в ъгъла на
асансьора и гледала уплашено.
Ответникът оспорва молбата при подробно изложени съображения.
По допустимостта на молбата:
Молбата е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Твърди се, че
ответникът е лице, с което е била във фактическо съпружеско съжителство, от
което има деца и баща на пострадалите, поради което съдът приема, че е
подадена от лице, което има право да търси защита по реда на ЗЗДН, съгласно
чл. 3, т. 1 и т. 4 ЗЗДН, срещу лице, което има право да отговаря по молбата.
Налична е активна и пасивна легитимация на страните, с оглед на което
молбата е допустима.
По основателността:
На първо място, нужно е изрично да се посочи, че доколкото молбата е
постъпила в съда преди изменението на ЗЗДН с ДВ бр. 66 от 1.08.2023 г., то
на основание § 30. от ПЗР към ЗЗДН приложим е редът преди изменението на
закона.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира молбата за частично основателна.
Приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се оспорва от ответника и с протоколно определение от 30.11.2022 г.
е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните
обстоятелството, че ответникът е автор на бележка, препис от която се намира
на лист 18 от делото, за която молителката сочи да е намерила в пощенската
си кутия на 05.10.2022 г., както и че ответникът е поставил тази бележка в
пощенската кутия на молителката. Съдържанието й било следното: „Добро
2
утро
Как е Я. вече трета седмица е болна вземи адекватно лечение Престани
да дърпаш детето както направи вчера грозна и жалка постъпка Трябваше да
ме информираш как е състоянието на Я. Липсва ми служебен панталон при
теб е 04.10.2022“.
От декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се установява, че след като прочела
бележката, молителката много се разстроила, което не останало незабелязано
от децата Я. и Е. Стайкови. Пострадалата Е. С. видяла бележката и много се
притеснила.
На 06.10.2022 г., около 12:27 часа на адрес гр. София, ... пострадалата Я.
К. била при ответника, като била болна. Това мотивирало молителката да
отиде до жилището на последния, за да му предложи да вземе детето преди
18.30 часа, в колкото трябвало да я върне на майката.
При спиране на асансьора и отваряне на вратата, споделила намеренията
си на отв. К.. Той не бил съгласен и започнал да бута, блъска и натиска
молителката във вратата на асансьора, опитал се да я повали на земята,
ритнал я. Молителката се обадила се на телефон 112. Всичко било възприето
от пострадалата Я. К..
Въпреки големия брой доказателства, приобщени в хода
производството, малка част от тях са релЕ.нтни към предмета на спора.
Обстоятелствата около деянието на 05.10.2022 г. не са спорни, като
съдържанието на писмото, се установява от преписа от същото на л. 18, като
не е спорно, че негов автор, който е го е пуснал в пощенската кутия на
молителката, е ответникът.
От декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която не е оборена от други
доказателства, се установява, че молителката се разстроила, след като
прочела съдържанието, това направила и пострадалата Е. С., както че и двете
деца възприели състоянието на майка си.
Обстоятелствата около деянието на 06.10.2022 г. се установяват от
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която намира косвена подкрепа в
показанията на свид. Кремена Иванова и заключението на СТЕ.
Доказателствени източници, които да внесат съмнение в достоверността на
декларацията, липсват. Показанията на свид. Иванова се преценяват с оглед
възможната й заинтересованост. Същите имат производен характер, но могат
да служат за проверка на достоверността на първичните доказателства,
каквато е декларацията. Доколкото са логични и последователни, няма пречка
да се кредитират. Декларацията хармонира и със заключението на СТЕ, от
което се установява, че при подаване на сигнала до тел. 112 молителката е
казала на ответника да не я бута, защото ще я събори и тя ще падне.
Изготвянето на записа на разговора на телефон 112 не представлява
нарушение на чл. 32 от Конституцията, тъй като представлява изпълнение на
законово задължение, предвидено в чл. 15, ал. 1 от Закон за Националната
система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, за което всеки
граждаскоправен субект е уведомен чрез нормативния акт.
3
От Докладна записка от 06.10.22 г. се установяват двете версии на
родителите за конфликта на 06.10.2022 г.
Съгласно заключението на СПЕ не са налице убедителни доказателства
от психологическа гледна точка, че детето Я. К. е пострадало от
психологическо насилие на 06.10.2022 г.
Съдът намира, че заключението следва да бъде кредитирано в цялост,
като компетентно, обосновано и безпристрастно изготвено. Нужно е изрично
да се посочи обаче, че юридическата оценка да деянието, дали осъществява
състав на домашно насилие, е от компетентността на съда и ще бъде дадена
по-долу в изложението.
От показанията на свид. Весела Т. се установява, че на 06.10.2022 г.
детето Я. К. било с възпаление на очите, като при прегледа било придружено
от ответника.
Други относими към предмета на доказване доказателства не са
събрани.
Съдът намира, че деянието на ответника Д. К., което е реализирано на
05.10.2022 г., не съставлява акт на домашно психическо и емоционално
насилие спрямо молителката К. П. С. и пострадалите Я. Д. К., ЕГН
********** и Е. Т. С., с ЕГН **********.
За да съставлява едно поведение акт на домашно насилие, то трябва да е
противоправно. В настоящия случай този елемент от обективна страна
липсва, като превратно се приписва клеветническо и обидно съдържание на
процесната бележка, изготвена на 04.10.2022 г.
Доколкото в случая се твърди наличие на домашно насилие чрез
употреба на изразни средства в писмена бележка, накърнили честта и
достойнството на молителката, последното станало в присъствието на двете й
деца, като едното непосредствено прочело съдържанието, трябва да се посочи
че правото на свободно изразяване на мнението е едно от основните права на
личността, като то е закрепено както в чл. 39, ал. 1 КРБ, така и в чл. 10 от
Конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Това
конституционно регламентирано право не може да бъде упражнявано, когато
се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго (чл. 39, ал. 2
КРБ). В чл. 10, ал. 2 ЕКЗПЧОС е регламентирано ограничение при
упражняване правото на мнение и неговото свободно изразяване, когато биха
се накърнили репутацията или правата на другите, като извън това
ограничение всеки може да разпространява правомерно свои или чужди
оценъчни съждения.
Обида е налице, когато деецът каже или извърши нещо унизително за
честта или достойнството на друго лице (макар и съответното оценъчно
съждение да е обективно вярно), и то възприеме непосредствено думите или
действията, а клевета - когато деецът разгласи позорно обстоятелство за
другиго или му припише извършване на престъпление, които не отговарят на
обективната действителност. Обидата представлява оценъчни твърдения,
които засягат чувството на лично достойнство и самооценката на лицето,
4
докато клеветническите твърдения са посегателство срещу доброто име на
лицето в обществото, на обществената оценка за него. За разлика от фактите,
които имат обективно изражение в действителността, мнението и оценката на
обстоятелствата не подлежат на проверка за истинност или не.
Съдържанието на процесната бележка: „Добро утро
Как е Я. вече трета седмица е болна вземи адекватно лечение Престани
да дърпаш детето както направи вчера грозна и жалка постъпка Трябваше да
ме информираш как е състоянието на Я. Липсва ми служебен панталон при
теб е 04.10.2022“ не разкрива признаците нито на обида, нито на клевета.
Касае се до твърдения за факти, че детето е болно (което впрочем се доказва
от показанията на свид. Т.), дърпала е детето на 03.10.2022 г. на молителя му
липсва служебен панталон и предположение, че трябва да е при молителката,
които не са позорни, нито приписват престъпление, следователно не могат да
са клевета.
Оценъчните съждения, че молителката трябва да предприеме адекватно
лечение, че е направила грозна и жалба постъпка представляват изразяване
на мнение, не по начин който нарушава неприкосновеността на личността и
правото на добро име. Представляват форма на свободно изразяване, мнение
във връзка с интерпретация на факти, което не е изразено по начин, който да
може да накърни репутацията или правата на пострадалата. Следователно
правомерно са разпространени свои оценъчни съждения. Следва само да се
напомни, че дали дадено изразно средство съставлява обида се преценява
през призмата на общоприетите норми на общуване, а не от субективната
преценка на съответния индивид.
След като деянието на ответника е правомерно, то не може да
съставлява акт на домашно насилие, без значение как се е почувствала
молителката, че състоянието и е било възприето от децата, както и че детето
Е. С. е възприела съдържанието на писмото.
При това положение молбата в тази част е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение, като бъде отказано издаване на заповед за
защита.
Деянието, реализирано от ответника на 06.10.2022 г., около 12:27 часа
на адрес гр. София, ..., изразяващо се в това, че започнал да бута, блъска и
натиска молителката К. С. във вратата на асансьора, опитал се да я повали на
земята, ритнал я, съставлява акт на домашно физическо, психическо и
емоционално насилие.
Блъскането, бутането и ритането съставлява акт на физическо насилие
спрямо молителката. То е осъществено в присъствието на малолетната Я. К. и
на основание чл. 2, ал. 2 ЗЗДН реализира признаците на психическо и
емоционално насилие спрямо нея. Без значение е заключението на СПЕ, тъй
като след като се доказва извършен акт на насилие в присъствие на
малолетен, законовата фикция намира приложение.
Ето защо молбата досежно К. С. и Я. К. в тази част е основателна, като на
основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН следва да се издаде заповед за защита.
5
По отношение на мерките за защита:
Доказаното наличие на акт на домашно насилие има за законна
последица определяне на мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. Преди всичко при
налагането на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, съдът не е обвързан от искането
на молителя, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни
мерки, както и да съобрази за какъв срок да наложи мерки за защита, ако
налага такива /по арг. от чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/.
В настоящия случай подходящи за осъществяване на защита на молителя
и пострадалото лице се явява мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, а именно: да
се задължи нарушителят да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо пострадалите.
Касае се до силно влошени отношения между двама родители, първи
документиран акт на насилие, от който косвена жертва е станало и едното им
дете. Деянието не е с висок интензитет, ето защо мярка е съответна на
заложените в закона цели.
Останалите мерки са непропорционални, тъй като биха създали ненужно
големи ограничения в правната сфера на ответника.
Съгласно чл. 5, ал. 4 (ред., ДВ бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.)
от ЗЗДН „във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1 налага на
извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.“.
При преценката си относно размера на глобата, съобразявайки, че това е
първи документиран акт на домашно насилие, извършен от ответника и е
възможно да е плод на недостатъчно обмисляне на възможните последици от
такова поведение, намира, че следва да бъде в размер на 200 лв..
По разноските:
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължимата държавна такса по делото
следва да се възложи в тежест на ответника, която съгласно чл. 3 от Тарифата
е в размер на 25 лЕ., дължима в полза на съда, доколкото съгласно чл. 11, ал.
1 от ЗЗДН тя не се внася предварително от молителя.
Разноски се претендират само от процесуалния представител на
молителката. При внимателен прочит на изявлението на процесуалния
представител на ответника адв. Донков е видно, че той представя списък с
разноски, но не отправя претенция за присъждане на такива, такава не е
релевирана и в хода на производството.
Доказват се разноски в размер на 400 лв. за изготвяне на СПЕ, 297 лв. за
изготвяне на СТЕ и 1000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Сторените от молителката и ответника разноски за адвокатско
възнаграждение не са диференцирани. Ето защо съдът приема, че ½ от тях са
направени за деянието на 05.10.2022 г. и ½ за деянието на 06.10.2022 г.,
следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати на молителката
сумата от 500 лв. съразмерно с уважената част от молбата.
Разноските за изготвяне на СПЕ са изцяло свързани с акта на насилие на
06.10.2022 г., ето защо на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН следва да останат в
тежест на ответника.
Водим от горното съдът на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена от К. П. С., ЕГН
**********, в лично качество й на процесуален субституент на малолетната
си дъщери Я. Д. К., ЕГН ********** и непълнолетната си дъщеря Е. Т. С.,
6
ЕГН **********, за защита от домашно насилие за себе и дъщерите си от
ответника Д. Й. К., ЕГН: ********** за деяние, осъществено на 05.10.2022 г.
и ОТКАЗВА да издаде заповед за защита.
ИЗДАВА заповед за защита на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН срещу Д. Й.
К., ЕГН ********** и му НАЛАГА мярка за защита на основание чл. 5, ал. 1,
т. 1 ЗЗДН, като го ЗАДЪЛЖАВА ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на
домашно насилие спрямо К. П. С., ЕГН ********** и Я. Д. К., ЕГН
**********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН Д. Й. К., ЕГН
**********, че при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган
е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на Д. Й. К., ЕГН ********** глоба в размер на 200 лв. на
основание чл. 5, ал. 4 (ред., ДВ бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) от
ЗЗДН.
ОСЪЖДА Д. Й. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийския районен съд държавна такса в размер на 25 лв. на основание чл.
11, ал. 2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Д. Й. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на К. П. С., ЕГН
********** сумата от 1 197 лв. – разноски в производството съобразно
уважената част от молбата на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-
дневен срок от връчването му на страните, като издадената заповед подлежи
на незабавно изпълнение на основание чл. 20 ЗЗДН.
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ на МВР по
местоживеене на нарушителя за сведение и изпълнение, съгласно чл. 21, ал. 1
ЗЗДН.
След влизане в сила на решението делото да се докладва за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7