Р Е Ш Е Н
И Е № 200
24.11.2017 г., град Сливен
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Административен съд – гр. Сливен, в публично заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при секретаря Радостина Желева и прокурор Христо Куков, като разгледа докладваното от съдия Бозукова административно дело номер 121 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по глава Х, раздел ІІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по протест на прокурор при Окръжна Прокуратура Сливен срещу Наредба за условията и реда за платено и безплатно почасово паркиране на моторни превозни средства на територията на Община Сливен (Наредбата), приета с решение № 411 на Общински съвет – Сливен (ОбС) по т. 10 от Протокол № 13/29.09.2016 г. Заявено е твърдение, че Наредбата е незаконосъобразна, тъй като е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - неспазване на императивните правила на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от ЗНА и правилата, регламентирани в Правилника за организацията и дейността на Общински съвет Сливен, неговите комисии, взаимодействието им с Общинската администрация, като не било изслушано становището на вносителя. Липсвали мотиви за предвидената в Раздел V от Наредбата привилегия за платено локално паркиране на граждани по постоянен адрес. Не били изложени и мотиви защо от привилегията няма да се ползват гражданите с настоящ адрес в рамките на „Синята зона“. При приемане на оспорената наредба не било съобразено и обстоятелството, че държавни институции работят с класифицирана информация и съгласно чл. 14 ал. 1 т. 2 б“а“ от Наредбата за система от мерки, способи и средства за физическа сигурност на класифицираната информация и за условията и реда за тяхното използване следва да осигурят периметър, позволяващ контрол на лица и транспортни средства, какъвто не бил предвиден в изключенията, обхванати от границите на „Синята зона“. Към момента на приемане на Наредбата не била утвърдена схема за конкретното разположение на местата за паркиране. В допълнение към протеста са изложени доводи за незаконосъобразност на разпоредбата на чл. 23 ал. 1 от Наредбата по съображения за противоречието й с нормативен акт от по-висока степен - разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Иска се отмяна на оспорения подзаконов нормативен акт поради допуснати процесуални нарушения при приемането му и отмяна на чл. 23 ал. 1 от Наредбата. В съдебно заседание протестът се поддържа от прокурор К. М.. Претендират се съдебно-деловодни разноски.
С определение №
177/29.06.2017 г. постановено по адм. дело № 193/2017
г. по описа на АС Сливен към настоящото дело е присъединено и адм. д. № 193/2017 г. по описа на АС Сливен, за съвместно
разглеждане и постановяване на общо решение по тях. Последното дело е
образувано по жалба от П.Т.З. *** срещу чл. 23 ал. 1 от Наредба за условията и
реда за платено и безплатно почасово паркиране на моторни превозни средства на
територията на Община Сливен. Жалбоподателят обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че е правоспособен водач, който управлява, спира и паркира,
вкл. и в зоните за платено паркиране на територията на община Сливен. Счита, че
оспорената част от наредбата го застрашава с незаконосъобразни правила за
репатриране на автомобила, които не са предвидени в закона. Излага съображение
за незаконосъобразност на оспорената разпоредба, като издадена извън правомощията
на Общински съвет Сливен. Сочи и незаконосъобразност на обжалвания текст от
наредбата, поради противоречие с разпоредбите на чл. 167, ал. 2, т. 2 и чл. 171, т. 5 , буква „б“
предложение първо от ЗДвП. Иска отмяна на оспорената разпоредба на общинската
наредба и претендира направените по делото разноски.
С определение № 199/27.07.2017 г.
постановено по адм.дело № 222/2017 г. по описа на АС
Сливен към настоящото дело е присъединено и адм.д. № 222/2017
г. по описа на АС Сливен, за съвместно разглеждане и постановяване на общо
решение по тях. Последното дело е образувано по жалба от М.Х. *** и Р.Х. *** срещу
Наредба за
условията и реда за платено и безплатно почасово паркиране на моторни превозни
средства на територията на Община Сливен. В жалбата са изложени доводи за
процесуална незаконосъобразност на подзаконовия нормативен акт. Твърди се, че изискванията на чл. 28 от ЗНА са
спазени формално. Разпоредбата на чл. 1 от наредбата била неясна. Разпоредбата
на чл. 3, ал. 1 противоречала на Наредба № 2 от 29.06.2014 г. за планиране,
проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните
територии, противоречала на чл. 6, ал. 2
от Конституцията на РБългария, тъй като създавала
реална дискриминационна среда. Предвидените привилегии за платено локално
паркиране, основани на имуществено състояние, място на работа, регистрация по
постоянен адрес създавали дискриминационна среда. Към момента на
приемане на Наредбата не бил изготвен Генерален план за организация на
движението в ЦГЧ гр.Сливен, не била одобрена схема за конкретното разположение
на местата за паркиране. Изтъкват, че
разпоредбите на чл. 18, чл. 19, чл. 20, чл. 21, чл. 23, чл. 26 и чл. 27 от Наредбата са нищожни, тъй като
противоречат на чл. 168 от ЗДвП. Считат, че служителите на създаденото
предприятие за „Градска мобилност”, които следвало да налагат предвидените в
Наредбата принудителни административни мерки, не били длъжностни лица по
смисъла на чл. 93, т. 1 от НК. Молят съда да отмени изцяло Наредбата,
алтернативно да отмени чл. 3, чл. 6, чл. 7, Раздел ІV, Раздел V, чл. 24, чл. 25
от нея или да обяви нищожността на чл. 18, чл. 19, чл. 20, чл. 21, чл. 23, чл.
26, чл. 27 от същата. Претендират разноски.
Ответната страна – Общински съвет Сливен, чрез надлежно упълномощен началник отдел „Правен” при Община Сливен А.. К.оспорва жалбата и настоява за отхвърлянето й. По същество твърди, че са налице всички условия за законосъобразност на Наредбата. Представя административната преписка и писмени бележки и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Сливен дава заключение за основателност на протеста и жалбите.
Административен съд Сливен, като прецени твърденията на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От Кмета на Община
Сливен е изготвено предложение до Общински съвет – Сливен с вх.№
30-00-1056/14.09.2016г. относно приемане на Наредба за условията и реда за
платено и безплатно почасово паркиране на моторни превозни средства на
територията на община Сливен (л.37). В предложението са изложени подробни
съображения, във връзка с които се твърди, че е наложително приемане на
наредбата с цел осигуряване на безопасността на движението в централна градска
част, вследствие на големия трафик на пътни превозни средства и прекомерния
брой паркирали автомобили, пречещи на нормалното придвижване на останалите
участници в движението и на пешеходците. Проектът на Наредбата е придружен с
мотиви, съдържащи причини, налагащи приемането й, целите, които се поставят, финансовите
средства необходими за прилагането на наредбата, очакваните резултати и анализ
за съответствие с правото на Европейски съюз.
Предложението, мотивите и проектът
са публикувани на интернет страницата на Община Сливен на 14.09.2013 г. (л.43).
Предложението е
разгледано от постоянните комисии към Общински съвет Сливен и е подкрепено от
ПК “Комисия за децата, младежта и спорта“, ПК
„Комисия по европейска евроинтеграция, международно сътрудничество и
партньорски инициативи“, ПК “Комисия по опазване на околната среда, туризъм,
селско и горско стопанство“, ПК „Комисия по оперативен контрол“, ПК “Комисия по
финанси, бюджет, икономическо развитие“ и от водещата ПК „Комисия по нормативна
уредба, законосъобразност на актовете на ОбС и
контрол на изпълнение на решенията на Общински съвет“.
На заседание № 13 на Общински съвет Сливен,
проведено на 29.09.2016 г., е взето Решение № 411 по т.10 от дневния ред, с
което: На основание чл. 21, ал. 1, т. 8, т. 13 и т. 23 и ал. 2 от
ЗМСМА, чл. 99 от ЗДвП и чл.76 ал. 3 и чл. 79 от АПК, Общински съвет – Сливен:
§1. Приема Наредба за условията и реда за платено и безплатно почасово
паркиране на моторни превозни средства на територията на община Сливен; §2.
Общински съвет – Сливен възлага на кмета на община Сливен да предприеме последващите, съгласно закона действия.
В гласуването при
приемане на Решение № 411/29.09.2016 г. са участвали 35 общински съветници (от общо 41, съгласно чл. 1, ал. 2 от Правилник
за организацията и дейността на Общински съвет - Сливен), като всички са
гласували „за“.
С последващо Решение №
721/29.06.2017 г. на Общински съвет Сливен са направени изменения и допълнения
в отделни разпоредби от Наредба за условията и реда за платено и безплатно
почасово паркиране на моторни превозни средства на територията на община
Сливен, като е създадена нова разпоредба - чл.7а, съгласно която се
освобождават от заплащане на цена за услуга по чл.5 ал.1 от Наредбата МПС на
държавни институции, община и други организации на бюджетна издръжка, на които
при необходимост и при възможност се отреждат служебни паркоместа.
С последващо Решение № 865/17.10.2017г. е прието
изменение и на чл.16 ал.2, ал.3, ал.5 и ал.6 от Наредбата.
По делото е представена в актуалната й
действаща редакция Наредба за условията и реда за платено и безплатно почасово
паркиране на моторни превозни средства на територията на община Сливен за
обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на
община Сливен, препис от Правилник за организацията и дейността на Общински
съвет Сливен, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация
(л.64), Заповед №РД-15-1156/14.06.2017 г. за одобряване на окончателен проект
на Генерален план за организация на движението в ЦГЧ гр.Сливен (л.216) и
Заповед № РД 15-746/26.05.2017 г. на Кмета на Община Сливен за утвърждаване на
схема за разположение на местата за паркиране “Синя зона“ на територията на
град Сливен (л.151).
Горната установената фактическа обстановка
обосновава следните правни изводи:
Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК право да оспорват
подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито
права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати
от него, или за които той поражда задължения. Нормата на чл. 186, ал. 2 от АПК овластява
прокурора да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт, като според чл. 187, ал. 1 от АПК подзаконовите
нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето.
Оспорването на
Наредбата, заявено в протеста на Окръжна прокуратура е допустимо. Допустимо е и
оспорването на П. Т. З., като лице с удостоверен правен интерес с оглед факта,
че е правоспособен водач и управлява, спира и паркира МПС на територията на
община Сливен, както е допустимо и оспорването на М.Х.
И. и Р.Х. ***, като лица с удостоверен правен интерес, с оглед факта,
че са адресно регистрирани в гр. Сливен и управляват, респ. спират и паркират
МПС на територията на община Сливен.
Разгледани по същество,
протестът и подадените оспорвания са неоснователни.
Нормата на чл. 21, ал. 2 от Закон за местното
самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) предвижда компетентност
на общинския съвет, в изпълнение на своите правомощия по ал. 1 на същия член,
да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. С
оглед горното, наредбата, чиито разпоредби се протестират, е приета от
компетентен орган - Общински съвет - Сливен, съобразно чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА.
Видно от представената
от ответника административна преписка, Наредбата е приета с Решение № 411 от 29.09.2016
г. на Общински съвет – Сливен, за приемането на което са гласували 35 съветници (от общо 41), от които 35 общински съветници са гласували "за", 0 са гласували
"против", 0 - "въздържали се".
При така установеното от
фактическа страна съдът намира, че заседанието на Общински съвет Сливен е
законно проведено, при спазване изискванията на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗМСМА.
Противно на твърденията,
изложени в протеста и в жалбата, подадена от М.И. и Р.Х., съдът не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения на правилата, по които се приемат
подзаконовите нормативни актове от общинските съвети.
От събраните по делото доказателства се установява, че с предложение рег.№ 30-00-1056/14.09.2016 г. Кметът на Община Сливен е сезирал ОбС Сливен относно приемането на наредба за условията и реда за платено и безплатно почасово паркиране на моторни превозни средства на територията на Община Сливен, като е предложил на ОбС Сливен да приеме такава наредба. По делото са представени и мотиви за приемането на наредбата, които са подробни и съдържат причините, налагащи приемането на наредбата; целите, които се поставят с тази наредба; финансовите и други средства; очакваните резултати от прилагането и анализ на съответствието с правото на Европейския съюз. Неоснователен е доводът, че мотивите са формални по отношение на финансовите средства, необходими за прилагането на наредбата. Вносителят на проекта е в правото си да определи обема на мотивите, които да бъдат първоначално оповестени, достатъчно е те да съответстват на изискванията на закона. Доказано е по делото, че мотивите са били публикувани своевременно и впоследствие по тях е било проведено обществено обсъждане. По делото е установено, че мотивите на оспорената наредба съдържат изцяло визираните в нормата на чл. 28 от ЗНА обстоятелства, поради което органът е изпълнил задължението си при спазване на принципите за обоснованост, откритост и стабилност. Съгласно ал. 4, единствено в случаите, когато проектът на нормативен акт не е придружен с мотиви, компетентния орган не пристъпва към разглеждането му. В този смисъл е практиката на ВАС, изразена в решения, постановени по адм. дело № 5751/2014 г. и по адм. дело № 11971/2014 г. Към проекта са приложени становищата и съответните към тях решения на постоянни комисии по цитираното предложение. Проектът на наредбата заедно с посочените мотиви са публикувани на интернет страницата на ОбС Сливен на 14.09.2016 г., поради което е спазено императивното изискване на чл. 26 ал. 2 от ЗНА, в относимата редакция на текста, обн. ДВ, бр. 46/2007 г. На електронната страница на Общински съвет Сливен е публикувана и покана № 13 за заседанието на 29.09.2016 г. в изпълнение на изискването на чл. 25 т. 1 от ЗМСМА, както и дневният ред за това заседание. В този смисъл по никакъв начин не е допуснато нарушение на чл. 12, ал. 1 от АПК, съгласно който органите са длъжни да осигуряват откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство, като е спазено и изискването на чл. 26, ал. 1 от ЗНА за изработването на проекта на нормативен акт, което в случая е извършено при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност и при спазване изискванията, визирани в чл. 77 от АПК. Спазени са изискванията за форма на Наредбата.
Проектът на Наредбата е разгледан на заседание №13/29.09.2016 г., проведени са разисквания, на които присъства вносителят на предложението и с Решение № 411 по т. 10 от Протокола ОбС Сливен е приел оспорената наредба, след което същата е оповестена по надлежния ред. Въпреки, че вносителят на проекта не е изслушан на заседанието, на което е приета наредбата, каквото е изискването на чл. 66 ал. 2 от ПОДОСНКВОА, настоящият съдебен състав преценява, че допуснатото нарушение на правилника не е съществено, тъй като не се е отразило на проведеното гласуване на решението за приемане на наредбата, поради което и не обуславя незаконосъобразност на атакувания акт.
Следователно, при служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания подзаконов нормативен акт и във връзка с изложените от ОП Сливен и оспорващите М.И. и Р.Х. доводи, настоящият съдебен състав констатира, че той е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила за неговото издаване.
При преценка за съответствие на оспорената наредба с материалния закон, съдът намира, че протестът на ОП Сливен и жалбите на П.З., М.И. и Р.Х., с които се оспорват конкретни текстове на Наредбата също са неоснователни, при следните съображения:
Съгласно нормата на чл. 8 от Закона за нормативните актове (ЗНА), всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Нормата на чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) предвижда, че в изпълнение на правомощията си по ал. 1 общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Следователно процесната наредба е подзаконов нормативен акт, приет на 29.09.2016 г. от ОбС Сливен. Безспорно от наименованието на същата става ясно, че обществените отношения, които се уреждат с Наредбата, имат местно значение –условията и реда за платено и безплатно почасово паркиране на моторни превозни средства на територията на Община Сливен. Без съмнение, наредбата е приета от компетентен орган в кръга на неговите правомощия съобразно разпоредбата на чл. 76, ал. 3 от АПК. Съгласно чл. 19 ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, общинските пътища се управляват от кметовете на съответните общини. С чл. 99, ал. 1 от ЗДвП, на собственика или администрацията, управляваща пътя в населените места е предоставена възможност да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието, а с чл. 99 ал. 3 на общинския съвет е вменено правомощие да определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането й от водачите. Ето защо е налице законова делегация за компетентност за регулиране на обществени отношения, свързани с прилагане на отделни разпоредби на ЗДвП. Наредбата е съобразена с приложимото материално право. В нея детайлно са регулирани обществени отношения от местно значение относно условията и реда за платено и безплатно почасово паркиране на моторни превозни средства на територията на Община Сливен, поради което е спазена и предвидената в закона цел. Неоснователни са доводите на ОП Сливен и на оспорващите, че Наредбата е незаконосъобразна, тъй като е приета преди одобряване на схема за конкретното разположение на местата за паркиране и одобряване на окончателен Генерален план за организация на движението в ЦГЧ гр.Сливен. Посочените актове са последица от приемането на оспорената наредба и имат значение при приложението й, но не са необходима предпоставка за осъществяване на административната процедура по приемането й, с оглед липсата на изрично изискване за това в правната норма.
Неоснователен е доводът в протеста на Окръжна прокуратура - Сливен по отношение противоречието на приетата наредба с чл.14 ал.1 т.2 б“а“ от Наредбата за система от мерки, способи и средства за физическа сигурност на класифицираната информация и за условията и реда за тяхното използване, тъй като не били предвидени паркоместа за държавни институции, работещи с класифицирана информация в границите на „Синята зона“, за да осигурят периметър, позволяващ контрол на лица и транспортни средства. Със свое последващо решение № 721/29.06.2017г.Общински съвет Сливен е изменил Наредба за условията и реда за платено и безплатно почасово паркиране на моторни превозни средства на територията на община Сливен, като е създадена нова разпоредба чл.7а, съгласно която се освобождават от заплащане на цена за услуга по чл. 5 ал. 1 от Наредбата МПС на държавни институции, община и други организации на бюджетна издръжка, на които при необходимост и при възможност се отреждат служебни паркоместа. Следователно към момента на изготвяне на съдебното решение Наредбата не се намира в разрез с разпоредби от по-висока степен - Наредбата за система от мерки, способи и средства за физическа сигурност на класифицираната информация и за условията и реда за тяхното използване, предвид което се явява законосъобразна.
По отношение на оспорените от М.Х.И. и Р.Х.Х. текстове на чл. 3, чл. 6, чл. 7, раздел IV и раздел V, чл. 24, чл. 25 от Наредбата, с твърдения за незаконосъобразност и на чл. 18, чл. 19, чл. 20, чл. 21, чл. 23, чл. 26 и чл. 27 от Наредбата, с твърдения за нищожност, съдът не констатира нарушение на материалния закон.
На следващо място, не се установява противоречие на разпоредбата на чл. 3 от Наредбата с нормата на чл. 14 ал. 7 от ЗОС, нито с раздел V от Наредба № 2 от 29.06.2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии. Чл. 3 ал. 1 от Наредбата предвижда Общинският съвет да определя „Синя зона“ за платено и безплатно паркиране на МПС в определени дни на седмицата, часове на денонощието, на райони, пътища и части от пътища, публична общинска собственост, като ал. 2 разписва, че цената на услугата за паркиране в определената зона се заплаща в работни дни в часовете от 09.00 до 17.00 ч. (съгласно изменение на текста с решение № 865/17.10.2017 г. на ОбС Сливен), а според ал. 3 конкретното разположение на местата за паркиране се определя в схема, утвърдена със заповед на кмета на Община Сливен. Както бе отбелязано по-горе, собственик на територията, определена като зона за платено и безплатно паркиране, е общината, като територията има статус на публична общинска собственост - § 7, т. 4 от ЗМСМА. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА именно общинският съвет е компетентен да определи начина и формата на управление на общинското имущество, като определи и възложи и конкретните в тази връзка правомощия на кмета на общината. До същия извод води и разпоредбата на чл. 23 във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 2 Закона за пътищата (ЗП). Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗП, общинските пътища се управляват от кметовете на общините, но съгласно чл. 23 от ЗП правомощията на кметовете по управлението на общинските пътища се определят с наредба на общинския съвет. С оглед на това и в съответствие с чл. 99, ал. 1 ЗДвП, именно общинският съвет в рамките на своята компетентност е определил начина на използване на публичната общинска собственост разположена на територията, определена в чл. 3 от Наредбата. Той определил, че в рамките на посочената територия кметът на общината може да определя зони за платено и безплатно паркиране. С Наредбата общинският съвет определил, че ще се заплаща цена за ползване на публичната общинска собственост, което е в пряко изпълнение на предоставеното му по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП правомощие. Отделно от изложеното, по делото липсват конкретни данни, че с текста на чл. 3 от Наредбата са нарушени интереси в хода на проектиране или реализация на сгради с обхват на „синята зона“. В този смисъл не е налице противоречие на чл. 3 от Наредбата с чл. 24 от Наредба № 2 от 29.06.2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии, съобразно изменението, обнародвано в ДВ бр. 60/2016 г., в сила от 10.10.2016 г., т.е. след приемане на оспорения подзаконов нормативен акт. Цитираната норма от Наредба № 2/29.06.2004 г. регламентира изискване относно необходим брой места за паркиране и гариране на МПС при новопроектирани обекти, т.е. евентуални бъдещи взаимоотношения, възникващи между проектант, инвеститор и собственик на терена, като именно страните в тези взаимоотношения следва да съобразят (и то - при необходимост) инвестиционното си намерение, респ. архитектурния си проект с наредбата и всички други действащи към момента на изготвяне на инвестиционния проект нормативни изисквания. Нормата на чл.24 от Наредба № 2/2004г. е материалноправна и регулира правоотношенията занапред, поради което е неприложима за заварените случаи.
Доводът за незаконосъобразност на разпоредбите на чл. 6, чл. 7, раздел IV и V от Наредбата е неоснователен. Съдът не констатира противоречие на тези норми с чл. 6 ал. 2 от Конституцията на РБългария. В чл. 6 и чл. 7 от Наредбата се предвижда освобождаване от заплащане на цена за паркиране на превозни средства със специален режим на движение при изпълнение на възложените им функции, а именно: тези на Спешна медицинска помощ; на Териториалните звена „Пожарна безопасност и защита на населението”; на Главни и областни дирекции на МВР; на Служба „Военна полиция“, на Държавна агенция „Национална сигурност“, както и МПС с нулеви вредни емисии (електромобили), автомобили, собственост на Община Сливен и двуколесните МПС. В рамките на оперативната самостоятелност на общинския съвет е да предвиди определени категории МПС със специален режим на движение, използван само при служебна необходимост и във връзка с изпълнението на задачи, произтичащи от спецификата на дейността, които превозни средства да са освободени от заплащане на цена за паркиране в обособените за това зони. Такива съображения впрочем са изложени в предложението към приетата Наредба, където като цел е изтъкнато подобряване на организацията на движението, както и подобряване на екологичната обстановка с цел намаляване на вредните емисии. Издателят на акта е определил (в рамките на предоставените му със закон правомощия) кръга от лицата и условията, при които да бъде предоставено правото на безплатно паркиране.
Раздел IV от Наредбата и конкретно нормата на чл. 10 предвижда, че на улици, площади и паркинги – общинска собственост, в рамките на специално обозначени за това места да се въведе режим на платено паркиране „Служебен абонамент“, срещу заплащане на цена в размер, определен с решение на Общинския съвет. Следващите текстове уреждат часовете и сигнализирането на местата за паркиране „Служебен абонамент“ и забраната за паркиране на други моторни превозни средства на обозначените места. С чл. 15 и следващите от Раздел V на наредбата е уредено въвеждането на режим на платено локално паркиране на МПС по постоянен адрес на собствениците им. Очевидно с изброените текстове е предоставено право на преференциално паркиране, чрез заплащане на годишна такса, което право се удостоверява с винетен стикер на гражданите с постоянен адрес в обособените райони за платено паркиране. Оспорващите страни поддържат становище в производството, че това условие е дискриминационно, тъй като лишава от това право лицата, регистрирани по настоящ адрес, което становище съдът не споделя. Понятието "дискриминация" е дефинирано в международните конвенции като различие, изключение, ограничение или предпочитане по признак на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, икономическо положение или рождение, което има за цел или резултат да наруши равенството в третирането. Законът за защита от дискриминация в чл. 4 забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние. В определението на понятието не е включен като защитен признак "местоживеене". Чл. 93, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) определя постоянния адрес като адреса в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 5 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), постоянният адрес е адресът, който се вписва в личната карта на българския гражданин. Съгласно чл. 93, ал. 3 от ЗГР всяко лице има по един постоянен адрес, а съгласно алинея 5, постоянният адрес е адресът за кореспонденция с органите на държавната власт и местното самоуправление, както и за упражняване или ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или друг нормативен акт. Съгласно чл. 35, ал. 1 от Конституцията на РБ, всеки има право свободно да избира своето местожителство като нито Конституцията, нито Законът за гражданската регистрация обвързват това право с постоянния адрес. Всеки гражданин може да има постоянен, но и друг адрес. Както разпорежда чл. 89, ал. 1 от ЗГР, адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си. Съобразно тези нормативи, лицето избира местоживеенето си, т.е. законът му е предоставил право на избор по отношение на неговата адресна регистрация. Следователно, възможно е постоянният адрес да е различен или да съвпада с настоящия адрес по смисъла на закона. Законодателят е посочил постоянния адрес като официален адрес на лицето, на който то да осъществява публичния си контакт с държавните институции и по регистрацията на който адрес да се легитимира. Правото за избор на адреса е лично, субективно право на гражданите. Регистрацията по постоянен или настоящ адрес не е обективен признак, качество извън личността, което да бъде дискриминационен признак, респ. обект на дискриминация. В случая собственикът на публичната общинска собственост е упражнил правото си да управлява и организира ползването на собствеността си (улиците, булевардите и площите, където са въведени зоните). Няма правна уредба, която да създава изискване за осигуряване на право на паркиране, нито такова право е създадено с нормативен акт. Затова то не може да бъде защитавано като обект на дискриминация, тъй като не носи такова съдържание. В този смисъл е практиката на ВАС, изразена в решение постановено по адм.дело № 11689/2014 г.
В рамките на оперативната самостоятелност
на общинския съвет е въвеждането на условия и за лицата, ползващи право на
локално платено паркиране в обособените за това зони. Издателят на акта е регламентирал
(в рамките на предоставените му със закон правомощия) кръга от лицата и
условията, при които да бъде предоставено правото на локално паркиране. Обратно
на твърдяното, разписаните в Раздел IV и в раздел V условия и правила не противоречат на акт от по-висока
степен и не съдържат дискриминационни норми.
За пълнота към изложеното следва да се отбележи, че няма правна норма, която да гарантира правото на паркиране, респ. безплатно паркиране на всяко едно място в рамките на населените места. Паркирането върху публична общинска собственост е право, което общината предоставя на гражданите и гостите на града и за което по силата на закона тя има право да събира такса. Правото на водач на моторно превозно средство винаги да може да паркира ППС когато, където и за колкото време поиска, не е гарантирано по никакъв начин от законодателя. Това става по правила и на места, регулирани от правни норми на Закона за движение по пътищата, в общински наредби и в решения на общински съвет. Общината, като собственик на улиците, булевардите и площадите на нейна територия, има право чрез органа на самоуправление да определи режим на кратковременно паркиране, т.е. режима на възмездно и кратковременно ползване на обектите, които са нейна собственост и за чиято поддръжка тя отговаря.
В протеста на ОП са изложени доводи за незаконосъобразност на Наредбата в частта, с която е прието преференциалният режим на платено паркиране по постоянен адрес да не се прилага по отношение на лицата, които притежават място за паркиране или гаражна клетка в района на „синята зона“. Видно от приложените по делото доказателства, с изменението на Наредбата, прието с Решение № 865/17.10.2017 г., разпоредбата на чл. 16 ал. 5 е изменена и цитираното ограничение е отпаднало. Следователно към настоящия момент оспорената разпоредба на чл. 16 ал. 5 от Наредбата не противоречи на разпоредби от по-висока степен, предвид което се явява законосъобразна.
Що се отнася до претенцията за нищожност на разпоредбите на чл. 18, чл. 19, чл. 20, чл. 21, чл. 23, чл. 26 и чл. 27 от Наредбата, съдът не констатира драстични пороци, водещи до нищожност на оспорените текстове. Съдържанието на същите е следното:
Чл. 18 (1) Контролът по спазването на правилата за паркиране в зоната да се осъществява от служители на Общинско предприятие „Градска мобилност“.
Чл. 19 (1) Определените със заповед на кмета на Община Сливен, лица по чл. 18 имат право да прилагат предвидените в чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП мерки; (2) Техническо средство за принудително задържане се поставя по начин, по който не нанася щети на МПС.
Чл. 20. Поставеното техническо средство за принудително задържане се отстранява само от упълномощените по чл. 18 лица. Забранено е повреждането на техническото средство за принудително задържане.
Чл. 21. При налагане на принудителните мерки по чл. 19, упълномощените лица са длъжни да поставят на предното обзорно стъкло писмено съобщение.
Чл. 23 (1) При нарушаване правилата за паркиране в „Синя зона“ и след прилагане на техническо средство за принудително задържане и изтичане на указаното време, се прилага принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, буква „б“, предложение първо от ЗДвП; (2) Разходите по прилагане на административната мярка по ал. 1 се определят с решение на общинския съвет.
Чл. 26 (1)/ За маловажни случаи на административни нарушения, установени при извършването им, овластените контролни органи могат да налагат на местонарушението глоби в размер 30 лв. За наложената глоба се издава фиш, който съдържа данни за самоличността на контролния орган и на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. Фишът се подписва от контролния орган и от нарушителя, че е съгласен да плати глобата, и се изпраща на финансовия орган на съответната общинска администрация за изпълнение. На нарушителя се дава препис, за да може да заплати доброволно глобата; (2) Ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се съставя акт съгласно разпоредбите на този раздел.
Чл. 27 (1) Актовете за установяване на административни нарушения по реда на тази Наредба се съставят от длъжностните лица към Общинско предприятие „Градска мобилност“, определени със заповед на кмета на общината или служители на сектор „Пътна полиция – Сливен“ към ОД на МВР; (2) Наказателните постановления се издават от кмета на Община Сливен или от упълномощен заместник – кмет; (3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Според оспорващите М.И. и Р.Х., дейностите,
разписани в цитираните по – горе норми от Наредбата, представляват
административна дейност, възложена на общинско предприятие, поради което за
нейното извършване следва да има законово оправомощаване.
Считат, че тъй като с цитираните разпоредби е възложена контролна дейност на
общинско предприятие, което не е служба за контрол по смисъла на чл. 167 и чл. 168 от ЗДвП, то ОП „Градска
мобилност“ не може да изпълнява разписаните с Наредбата дейности. Тези доводи
на оспорващите не се споделят от настоящата съдебна инстанция. По делото е
установено, че Общинско предприятие „Градска мобилност“ е създадено с Решение №
483/16.12.2016г. на Общински съвет Сливен с приемането на Правилник за
устройството и дейността му. Когато се касае за организационна форма, която е
част от общинската администрация, именно кметът на общината определя предмета
на дейност на отделните структурни единици в рамките на общинската
администрация. Но когато, както в случая, дейността по контрол, т.е. службата
за контрол е общинско предприятие, създадено по реда на чл. 53 от ЗОС, безспорно
е, че не кметът на общината ще определи предмета на неговата дейност, а
общинският съвет. Именно той, в рамките на предоставените му по чл. 21, т. 9 от ЗМСМА правомощия, може да
избере формата и структурата на службата за контрол, която да извършва
оперативната дейност във връзка с организацията на движението на територията на
Столична община.
Според нормата на чл. 53, ал. 1 от ЗОбС, общинското предприятие
осъществява дейност по управление на имоти - общинска собственост, а ал. 2 на
цитираната разпоредба предвижда възможност то да извършва дейност по
осъществяване на други местни дейности, необходими за задоволяване на
потребностите на общината или на нейното население, които се финансират от
бюджета на общината, определени от общинския съвет. Разпоредбата на чл. 52 от ЗОбС разглежда общинското
предприятие като звено на общината за изпълнение на местни дейности и услуги,
финансирани от общинския бюджет. В тази връзка общината разполага както с
организационни, така и с контролни правомощия. От текста на чл. 167, ал. 4, т. 2 от ЗДвП следва, че общината
осигурява издръжка на органите, осъществяващи дейностите за контрол по закона.
В този смисъл дейностите по контрол за спазване на правилата за паркиране и в
частност принудително задържане на превозно средство се финансират от общината.
С цел финансиране на посочената дейност, нормата на чл. 99, ал. 3 от ЗДвП урежда правомощието на съответния
ОбС да определи съответната цена за паркиране в
определените за това зони. Нарушаване на правилата за паркиране, вкл. незаплащане
на дължимата цена се явява основание за принудително задържане на съответното
превозно средство до нейното заплащане, заедно с разходите по прилагане на
техническо средство за принудително задържане по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Това правомощие на
общинското предприятие е в резултат на определянето му като служба за контрол. Кметът
на общината със заповед оправомощава конкретни
длъжностни лица от общинското предприятие, които да извършват пряката дейност
по оперативен контрол. Оспорените разпоредби не противоречат на чл. 167 и сл. ЗДвП, тъй като предприятието,
чрез своите органи, осъществява организационната и оперативна дейност по
организацията на движението на територията на община Сливен, поради което
оспорените разпоредби не са нищожни. По аналогични съображения съдът намира за
неоснователен и доводът за незаконосъобразност на чл. 24 и чл. 25 от Наредбата.
При преценка за
съответствие на оспорената с протеста и с жалбите на З., И. и Х. разпоредба на
чл. 23 ал. 1 от Наредбата като противоречаща (съобразно твърдяното) на чл. 167 ал. 2 т. 2 и чл. 171 т.5 от ЗДвП, след извършена от настоящия
съдебен състав справка се установява, че в чл. 171 т. 5 от ЗДвП е създадена нова буква
"г" (обн. ДВ, бр. 77/2017 г., в сила от
26.09.2017 г.), съгласно която се разрешава преместване на паркирано пътно
превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач, когато превозното средство е паркирано и не е заплатена дължимата
цена по чл. 99 ал. 3, а в случаите по чл. 167 ал. 2 т. 2 - след изтичане на
разрешеното време за паркиране, указано на неподвижен пътен знак.
Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Наредбата гласи следното: "При нарушаване правилата за паркиране в „Синя зона“ и след прилагане на техническо средство за принудително задържане и изтичане на указаното време, се прилага принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, буква „б“, предложение първо от ЗДвП, чрез преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Посочената в жалбата разпоредба на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП предвижда като приложима принудителна административна мярка при неплащане на таксата за паркиране - използване на техническо средство за принудително задържане на пътно превозно средство. Наред с горното, чл. 171, т. 5 от ЗДвП разрешава преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач в изрично предвидени в посочената точка хипотези, а именно: когато превозното средство е паркирано правилно, но обстоятелствата налагат неговото преместване; паркирано е в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; без табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, или са изминали 30 дни от отнемане или връщане на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство; паркирано и не е заплатена дължимата цена по чл. 99, ал. 3 и в случаите по чл. 167, ал. 2, т. 2 след изтичане на разрешеното време за паркиране, указано на неподвижен пътен знак. Следователно, към настоящия момент ЗДвП допуска възможността за принудително преместване на паркирано превозно средство, което е в нарушение на правилата за паркиране в „Синя зона“, предвид незаплащане на дължимата цена по чл. 99, ал. 3 и в случаите по чл. 167, ал. 2, т. 2 - след изтичане на разрешеното време за паркиране, указано на неподвижен пътен знак, каквато принудителна административна мярка е създадена с оспорената разпоредба на Наредбата. Така уредената хипотеза дава възможност при наличието на тези предпоставки да бъде наложена изрично предвидената в ЗДвП принудителна административна мярка.
Подзаконовите нормативни
актове са такива с многократно правно действие, което продължава неограничено
във времето, докато не бъдат отменени по предвидения от закона ред. Доколкото
законосъобразността на същите по същество изхожда от съответствието им с нормативните
актове от по - висока степен, то дължимата от съда проверка за наличието на
такова съответствие, следва да обхваща именно действащите към момента на
произнасянето му нормативни актове. Предвид горното, следва да се отбележи, че
макар и към момента на подаване на протеста и жалбата срещу посочената
разпоредба на процесния подзаконов нормативен акт, с
която на практика се урежда отделен вид ПАМ, да не е съществувала законова
регламентация за налагане на ПАМ от този вид, то към момента на произнасяне на
настоящия състав е налице законово уредена възможност за прилагане на ПАМ от
този вид. Тази възможност е била въведена със създаването на нова б. "г" към т. 5 на чл. 171 от ЗДвП с ДВ, бр. 77/17 г., в
сила от 26.09.2017 г. Ето защо към
момента на изготвяне на съдебното решение оспорената разпоредба на чл. 23 ал. 1
от Наредбата не се намира в разрез с разпоредбата на чл. 171, т. 5 от ЗДвП, а е изцяло съобразена със
същата, предвид което се явява законосъобразна, като съответна на акта от по –
висока степен - ЗДвП.
Във връзка с развитите по-горе мотиви, настоящия съдебен състав обосновава извод, че протестът на Окръжна прокуратура Сливен, жалбата на П.Т.З., на М.Х.И. и на Р.Х.Х. срещу Наредбата се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143 във връзка с чл. 196 от АПК в полза на ответника следва да се присъди претендирано юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева, определено съобразно чл. 78 ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така определените разноски следва да бъдат възложени в тежест на Окръжна прокуратура Сливен, П.Т.З., М.Х.И. и Р.Х.Х., като всеки един от тях бъде осъден да заплати на Общински съвет Сливен съответно сумата от 25,00 (двадесет и пет).
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Административен съд – гр. Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ протеста на Окръжна прокуратура Сливен срещу Наредба за условията и реда за платено и безплатно почасово паркиране на моторни превозни средства на територията на Община Сливен, приета с решение № 411 на Общински съвет – Сливен по т. 10 от Протокол № 13/29.09.2016 г., включително и срещу чл. 23 ал. 1 от същата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Т.З. *** ЕГН ********** срещу чл. 23 ал. 1 от Наредба за условията и реда за платено и безплатно почасово паркиране на моторни превозни средства на територията на Община Сливен, приета с решение № 411 на Общински съвет – Сливен по т. 10 от Протокол № 13/29.09.2016 г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Х. *** ЕГН ********** и Р.Х. *** ЕГН ********** срещу Наредба за условията и реда за платено и безплатно почасово паркиране на моторни превозни средства на територията на Община Сливен, приета с решение № 411 на Общински съвет – Сливен по т. 10 от Протокол № 13/29.09.2016 г., включително и срещу чл. 3, чл. 6, чл. 7, Раздел IV, Раздел V, чл. 18, чл. 19, чл. 20, чл. 21, чл. 23, чл.24, чл. 25, чл. 26 и чл. 27, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Окръжна прокуратура Сливен да заплати на Общински съвет Сливен сумата от 25 (двадесет и пет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА П.Т.З. ***, ЕГН ********** да заплати на Общински съвет Сливен сумата от 25 (двадесет и пет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.Х.И. ***, ЕГН ********** да заплати на Общински съвет Сливен сумата от 25 (двадесет и пет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р.Х.Х.***, ЕГН ********** да заплати на Общински съвет Сливен сумата от 25 (двадесет и пет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд - в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: