№ 3371
гр. София, 23.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110152691 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид, следното:
Предявени са от ЗАД .................... срещу ЗЕАД ................... кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ
и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването в
полза на ищцовото дружество на следните вземания от ответника: сумата от 271,01 лева,
представляваща незаплатената част от регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение за причинени щети по лек автомобил „............“ с рег. № ............ вследствие от
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 03.06.2022 г. в град София, при движение
по .............., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 23.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от
3,17 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 15.12.2022 г. до 22.01.2023 г., за
които сучи по ч. гр. дело № 3501/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви
състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
10.04.2023 г.
Ищецът твърди, че на 03.06.2022 г. около 18:00 часа в град София при движение по
.............. се движел лек автомобил „.............“ с рег. № ..............., управляван от О.И. Посочва
се, че поради движение с несъобразена скорост и неспазване на достатъчна дистанция
моторното превозно средство ударило в задната му част спрялото пред него – поради
образувано задръстване на улицата, друго МПС – лек автомобил „............“ с рег. № ............,
управлявано от Г. Х.. Излага се, че за настъпилото пътно-транспортно произшествие бил
съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 03.06.2022 г. Вследствие от инцидента
били нанесени материални щети по л.а. „............“, описани в протокола за ПТП, уведомление
за щета и опис-технически експертизи по щетата. Поддържа се, че към момента на
реализиране на пътнотранспортното произшествие увреденото МПС било застраховано при
ЗАД .................... по силата на валидна застрахователна полица по автомобилна застраховка
„Каско“, валидна до 14.05.2023 г. Ищцовото дружество твърди, че събитието е настъпило
1
поради виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „.............“ с рег.
№ ................ Сочи се, че към 03.06.2022 г. гражданската отговорност на този водач била
застрахована при ответника ЗЕАД ................... по силата на застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, валидна до 01.10.2022 г. Посочва се, че за обезщетяване
на настъпилите щети по лек автомобил „............“ с рег. № ............ пред ищеца била
образувана преписка по щета № 0020-190-0114-2022, в хода на която и на основание
експертна оценка ремонтът на автомобила бил възложен на автосервиз „............“ ЕООД, а
необходимите за това части били доставени от „..............“ ЕАД. Излага се, че ЗАД
.................... одобрило изплащането на застрахователно обезщетение в размер от 4 196,47
лева, от които 1 873,86 лева, представляваща стойност на труда била изплатена на
дружеството, извършило ремонта въз основа на издадена фактура № **********/11.10.2022
г., а сумата от 2 322,61 лева, представляваща стойността на частите – на „..............“ ЕАД – с
платежно нареждане с бордеро № 494422/12.10.2022 г. В исковата молба се посочва, че с
изплащане на застрахователното обезщетение и на основание чл. 411, ал. 1 КЗ ищецът
встъпва в правата на застрахования собственик на увреденото имущество срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата и
виновен водач за настъпване на ПТП. Допълва, че с регресна покана, получена от ЗЕАД
................... на 15.11.2022 г. ответникът бил поканен да заплати на ищеца сумата от 4 211,47
лева, включваща стойността на изплатеното застрахователно обезщетение от 4 196,47 лева и
сумата от 15 лева- ликвидационни разноски по определянето му. В тази връзка пред
ответника била образувана щета № 471021222207276. По същата ЗЕАД ...................
одобрило изплащане на сумата от 3 940,46 лева, като между двете дружества било
извършено прихващане на насрещни вземания именно за този размер. ЗАД ....................
твърди, че към настоящия момент ответникът продължава да му дължи разликата от 271,01
лева, формирана от стойността на общо дължимото регресно вземане и погасеното чрез
прихващане, която ищецът претендира в настоящия процес. На основание чл. 412, ал. 3 КЗ
намира за дължима и претендира законна лихва за забава за периода от 15.12.-2022 г. –
датата, следваща изтичането на срока по чл. 412, ал. 3 КЗ до 22.01.2023 г. – датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, както и законната лихва от този момент –
23.01.2023 г. до окончателното плащане. Претендира и разноски.
В депозирания по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът ЗЕАД ..................., чрез
пълномощника си юрк. С. Г.ев, оспорва исковите претенции по основание и размер. Не
оспорва и признава наличието на сключен договор за застраховка, обективиран в
застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по
отношение на л.а. „...........“ с рег. № ................ Счита, че изплатеното извънсъдебно
застрахователно обезщетение в размер на сумата от 3 940,46 лева е определено от
................... правилно и е в достатъчен размер. Оспорва наличието на пряка причинно-
следствена връзка между пътнотранспортното произшествие от 03.06.2022 г. между МПС
„...........“ с рег. № ............... и МПС „Дачия“ с рег. № ............ и всички вреди, претендирани от
ищеца. Намират, че изплатеното от ЗАД .................... обезщетение надвишава действително
претърпените вреди. С отговора на исковата молба се оспорва дължимостта на лихва за
2
забава поради неоснователност на главната претенция. С тези доводи ответникът отправя
искане за отхвърляне на исковете, както и за присъждане на сторените по делото разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените
установителни искове, както следва:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ:
В тежест на ищеца е да установи наличието на фактите, обуславящи встъпването в
правата на увредения от страна на застрахователя, който го е обезщетил в изпълнение на
задължения, поети от него с договор за имуществено застраховане „Каско на МПС“, срещу
застрахователя по имуществена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
на делинквента, а именно: наличието на сключен договор за имуществено застраховане
между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие от виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, е настъпило застрахователно събитие
– пътнотранспортно произшествие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди (в т. ч. и основанието за отремонтиране на
увредения автомобил в официален сервиз, т. е. срокът на гаранционната му поддръжка), в
случай, че твърди това.
Съобразно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага и на основание чл.
45, ал. 2 ЗЗД не подлежи на доказване.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
сочените от него основания за изключване или намаляване на отговорността му, в частност
липсата на пряка причинно-следствена връзка между ПТП и част от вредите, както и, че е
погасил претендираното вземане, в случай, че твърди това.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи: наличието на главен дълг; изпадането на ответната
страна в забава и размера на обезщетението.
В тежест на ответника е да установи възраженията си относно наличието на главно
задължение, както и плащане на претендираното обезщетение, в случай, че твърди това.
С оглед неоспорването им от ответника с отговора на исковата молба и на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване съдът отделя обстоятелствата, че на посочените в исковата молба дата и място е
настъпило ПТП с участието на л.а. „............“ с рег. № ............, застрахован при ищеца ЗАД
.................... по застраховка „Каско “ и л. а. „.............“ с рег. № ..............., застрахован при
ответника ЗЕАД ................... по силата на застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“; че ПТП е настъпило вследствие от виновното и противоправно
поведение на водача на л.а. „.............“ с рег. № ..............., както и, че в изпълнение на
3
договорното си задължение ищецът е заплатил в полза на дружеството, доставило
необходимите авточасти и дружеството, извършило ремонта сума в общ размер от 4 196,47
лева, като е сторил и ликвидационни разноски за определянето му в размер на 15 лева, част
от което обезщетение – в размер от 3 940,46 лева е погасено от ответника чрез прихващане с
насрещно вземане от ищеца.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца писмени материали са относими към предмета на делото и от
значение за правилното решаване на правния спор, поради което следва да бъдат приети.
С оглед разпределената между страните доказателствена тежест и конкретно
проведеното оспорване с отговора на исковата молба, като относимо и допустимо следва да
бъде уважено искането на страните за допускане изслушване на съдебно-автотехническа
експертиза, която да отговори на посочените от ищеца с исковата молба и от ответника – с
отговора на исковата молба въпроси, като и на въпросите каква от техническа гледна точка е
причината за настъпване на процесното ПТП, каква е стойността за отремонтиране на
увредения автомобил по средни пазарни цени към момента на настъпване на процесното
ПТП – 03.06.2020 г.
По настоящото дело следва да бъде приложено ч. гр. дело № 3501/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав, в хода на което е издадена заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – до приключване на настоящото с
окончателен съдебен акт.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.04.2024 г. от
09:50 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца – с препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените с
исковата молба писмени материали.
ДОПУСКА по искане на страните изслушване на съдебноавтотехническа експертиза
по въпросите, поставени от ищеца в исковата молба и от ответника с отговора на исковата
молба, като вещото лице отговори и каква от техническа гледна точка е причината за
настъпване на процесното ПТП, каква е стойността за отремонтиране на увредения
автомобил по средни пазарни цени към момента на настъпване на процесното ПТП –
03.06.2020 г.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й.Д.Й., специалност: транспортна техника и технологии,
оценител на МПС, включен в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица за
4
съдебния район на СГС за 2023 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на САТЕ в размер на сумата от 380 лева, от които
300 лева, вносими от ищеца и 80 лева от ответника, в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебно
заседание – след представяне на доказателство за внасяне на депозита.
ПРИЛАГА по делото ч. гр. дело № 3501/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I
ГО, 51-ви състав – до приключване на настоящото с окончателен съдебен акт.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто
– доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5