РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг, 28.05.2018
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на втори май през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОХАН ДЖЕНОВ
при
секретаря Елеонора Йотова,
като
разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 71 по описа за 2018
година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.49, ал.1 от СК
В РС – Червен бряг е постъпила
искова молба от Т.М.И., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника
си адвокат Ф.И. *** против А.Н. к., с ЕГН **********
***.
Твърди, че с ответницата са имали
сключен граждански брак, от който брак имат едно родено дете С.Т.М., с ЕГН **********,
роден на*** г. Твърди, че в началото водили нормален брачен живот, но по
неизвестни за него причини в началото на 2016-а година съпругата напуснала
семейното жилище в ***и се установила в гр. *** като преустановила връзка и с
него и с детето. Твърди, че на няколко пъти се опитвал да я открие чрез нейни
близки и роднини, но не успявал. Твърди, че детето живее при него, като той е
поел нетовото отглеждане, възпитание и издръжка. Моли съда да постанови
решение, с което да прекрати сключеният брак между страните, по изключителна
вина на ответницата. Да се предостави за ползване семейното жилище в ***на него,
където ще продължи да отглежда детето. Да му предостави упражняването на
родителските права върху роденото от брака дете на него, като майката бъде
осъдена да заплаща издръжка за бъдеще време в размер на 150 лв., както и по 150
лв. лева издръжка за минало време – 12 месеца назад или общо 1800 лв. Желае ответницата
да носи предбрачното си фамилно име – к.. Претендира направените по делото
съдебно-деловодни разноски.
ИЩЕЦА редовно призован в о.с.з. се явява лично и с адв. Ф.И. от ПлАК, който от името на доверителя си
поддържа молбата за развод. Позовава се на писмени и гласни доказателства. Поддържа
искането развода да бъде прекратен по изключителна вина на ответницата.
ОТВЕТНИЦАТА редовно призована не се явява лично. Представлява се от назначения с
Определение № 86/21.03.2018 г. на
основание чл. 47, ал.6 от ГПК процесуален представител адвокат П.В.К., вписан по № 3988 в Националния регистър за правна помощ, който също поддържа молбата за
развод. По отношение на фамилното име, предвид обстоятелството, че за
повереницата му ще възникнат задължения от административен характер и смяна на
документите за самоличност, а той е особен представител назначен по реда на
чл.47, ал.6 от ГПК и няма връзка с нея, то не следва да се изменя фамилното й
име, което е придобиле след сключване на брака.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение прие за
установено от
фактическа и правна страна следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
Безспорно по делото е, а се установява и от
приложените: оригинал на у-е за сключен граждански брак и 1 броя у-е за раждане, че с акт № 0008/***г., че на ***г.
страните са сключили валиден граждански брак в гр. ***, от който имат родено едно дете - С.Т.М., с ЕГН **********, роден
на *** г., което определя
допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса.
Правното основание на предявените
искове е чл. 49, ал. 1 във вр. с ал. 3 от Семейния кодекс /СК/ – по иска
за развод, чл. 59, ал. 2 СК – относно родителските права, режима на лични
отношения и издръжката, чл. 56, ал. 1 СК – относно ползването на семейното
жилище. Претенцията за разрешаване на въпроса за фамилното име е и с правно
основание чл. 326 от ГПК във вр. с чл. 53 от СК.
Спорни по делото са въпросите, налице ли е дълбоко и непоправимо
разстройство на брака и чия е вината за това, на кого следва да се възложи
упражняването на родителските права върху роденото от брака дете и ползването
на семейното жилище, какъв режим на лични контакти да се определи по отношение
на другия родител и какъв размер на издръжка следва да се присъди.
ПО СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ СЪДЪТ
СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:
С оглед изясняване на спорните
въпроси, по делото са събрани писмени доказателства за доходите на съпругата и
гласни такива.
Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи,
становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и
след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото безспорно е установено,
че съпрузите са сключили граждански брак на ***г., като през 2016 г. ответницата
напуснала семейното жилище и от тогава до сега страните не поддържат никакви
отношения, като ищеца дори незнае къде се намира ответницата. Страните живеят,
към датата на постановяване на настоящото съдебно решение, повече от две години
в условията на фактическа раздяла, като ищеца и процесуалния представител на
ответницата изразяват своето непоколебимо желание и убедено съгласие за
прекратяване на брака.
Въз основа на така установените факти,
релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл.
49, ал.1 във връзка ал. 3 от СК:
Съдът като взе предвид
доказателствата по делото по отношение на продължилата повече от две години
фактическа раздяла между страните и най – вече изразеното от ищеца и
процесуалния представител на ответницата съгласие за прекратяване на брака
намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в
едно семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание.
Установи се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между
съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му
функции. Между тях не съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и
разбирателство, както и при двамата липсва желание за полагане на съвместни
усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на
задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите. Съдът приема, че
отношенията между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени и че те не биха
могли да съжителстват заедно.
Досежно
вината, съдът намира следното:
Законовата уредба не дефинира
понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака".
Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение
към брачната връзка. Безспорно напускането на семейното жилище, пълната
дезинтересованост и липса на отговорност към семейството, брачния партньор и
отчуждението са сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един
брак. Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко разстроен. Същият е и
непоправимо разстроен с оглед нежеланието на съпругата да поддържа каквито и да
било отношения със съпруга и детето си, поради което съдът приема, че брачната
връзка не може да бъде заздравена.
Предвид изложените съображения
съдът прие, че предявеният иск следва да бъде уважен и бъде допуснат развод
между съпрузите поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака настъпило
по вина на съпругата.
По отношение на родителските права, режима
на лични отношения и издръжката:
Съдът намира, че при
постановяването на решението си следва да се съобрази единствено с интересите
на детето. С приемането на новия Семен кодекс законодателят определи, кои точно
са правнорелевантните факти и обстоятелства от значение при обосноваване на
съдебното решение по този въпрос, като се има предвид, че същото може да бъде
изменяно по всяко време, с оглед промяна на обстоятелствата довели до
постановяването му. Съгласно чл.59, ал.4 от СК, Съдът решава при кого от родителите да живее роденото от
брака дете, на кого от тях да се предостави упражняването на родителските
права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на
личните отношения между детето и родителите, както и неговата издръжка, след като
обстойно и задълбочено прецени всички обстоятелства с оглед интересите на
децата като: възпитателски качества на родителите, полаганите до момента грижи
и отношение към тях, желанието на родителите, привързаността на децана към
родителите, пола и възрастта им, възможността за помощ от трети лица – близки
на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
По делото безспорно се установи,
че роденото от брака дете, което към настоящият момент е непълнолетни- С.Т.М., ЕГН **********, роден на***
г. се
отглеждат от бащата.
От представените по делото
писмени и гласни доказателства се установява, че на С.Т.М., ЕГН **********,
роден на***г. е осигурено достатъчно лично пространство за учебни занимания и
отдих. По делото безспорно бе установено, че бащата разполага с финансови
възможности, които биха гарантирали един сравнително добър жизнен стандарт на
дететео, като в тази насока са и представените по делото писмени доказателства.
За ответницата не се събраха
никакви доказателства за реализираните от нея трудови доходи.
Преценявайки на кого от двамата
родители следва да се предостави упражняването на родителските права върху
родените от брака деца и ненавършилите пълнолетие и се определи тяхното
местоживеене и след като направи сравнителен анализ на събраните по делото
доказателства по посочените от законодателя критерии и с оглед стриктното
следване на интересите на децата, съдът намира, че към този момент следва да
предостави упражняването на родителските права върху роденото от брака дете и
определи местоживеене на същото при бащата.
По отношение на режима на лични отношения с майката съдът
намира, че един режим в съответствие със установената съдебна практика не би
променил и досега съществуващото положение. Съдът намира за най-подходящ
следния режим на свиждане – всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от
09:00 ч. до 20:00 ч. по местоживеене на децата, както и правото да ги
взима при себе си за един месец през лятото, който да не съвпада с платения
годишен отпуск на бащата.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА ПО
чл.143, ал.2 от СК:
Претендира се месечна издръжка от
майката за бъдеще време от датата на подаване на исковата молба – 15.01.2018 г. до настъпване на причини
за нейното изменяване или прекратяване в размер на по 150 лв. за всяко едно от
децата..
Всеки родител дължи издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали е трудоспособни и дали може да се
издържа от имуществото си. Съгласно чл. 142, ал. 1 и 2 от СК, размерът на
издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие свои деца, се
определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя да
дава такава, но не може да бъде по-малък от една четвърт от минималната работна
заплата. Размерът на минималната месечна работна заплата за страната е
определен в ПМС, която към датата на постановяване на настоящия съдебен акт е
510 лв., следователно минималният размер на месечната издръжка на едно дете е 127,50
лв.
Не се събраха
доказателства какви доходи реализира месечно майката.
По делото е изготвен
и приет от съда социален доклад от Отдел “Закрила на детето” при ДСП Червен бряг, според който –
“Предвид факта, че бащата на непълнолетния С.Т.М., роден на*** г. сам се грижи
за отглеждането и възпитанието му и имайки предвид икономическата обстановка в
страна смятат за основателен иска за присъждана на издръжка за детето в
претендирания размер.“.
В същото време от
представените по делото доказателства се установява, че детето, за което се
иска присъждане на издръжка от майката е на около 7 години. Настоящия съдебен
състав намера, че детето е във възраст, за която се изискват специални нужди и грижи
за неговото физическо и интелектуално израстване и подготвяне за специално
училище, като съдът отчита и рязко променената пазарна конюнктура и
значителното поскъпване на живота.
Предвид изложеното за доходите на родителите и
възможността им да дават издръжка, възрастта, пълното задоволяване нуждите на
децата с оглед правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие,
както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че
детето С.Т.М., ЕГН **********, роден на*** г. има нужда и възможност да
получава от двамата си родители обща месечна издръжка в размер на 300 лева,
като при разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее
при бащата и същият полага непосредствени грижи за него. С оглед изложеното
съдът намира, че ответницата следва да осигурява по 150 лева месечна издръжка,
а останалите 150 лева следва да се осигуряват от бащата.
С оглед нуждите на детето и
възможностите на родителя да дава издръжка, съдът счита че искът е основателен
изцяло в претендирания размер от 150 лв.
Така определената издръжка по чл.
143 от СК се дължи за периода от 27.09.2017 г.
до настъпване на причини за изменяването или прекратяването й, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла или просрочена вноска.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА ПО чл.
149 СК
Съгласно чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година назад до
завеждане на иска.
В производството по
този текст доказателствената тежест пада върху ответника. Ищецът не е длъжен да
доказва нуждата от издръжка за претендирания период за минало време. Ако
ответникът твърди, че такава нужда не е съществувала или, че пък доброволно е доставял
издръжка той следва да докаже тези
обстоятелства.
Ищецът твърди, че с майката на детето живеят разделени от около три
години и, че само той отглежда детето си.
Процесуалния представител на
бащата заявява, че иска е основателен и следва да бъде уважен. С оглед
разпоредбата на чл. 149 от СК съдът намира, че правно релевантният факт за
начало на фактическа раздяла между страните и съответно задължение за
предоставяне на издръжка е от 15.01.2017 г.
При така установените фактически
обстоятелства съдът приема, че за процесният период – ***г. ищецът е отглеждал
сам непълнолетния С.Т.М., ЕГН **********, като през този период, детето е имало
нужда от издръжка и от двамата родители. В хода на делото се събраха
доказателства, че в процесния период майката не е превеждала пари на децата.
Същата, като негова майка е дължал такава издръжка за периода от ***г. Изводите
на съда, обосновали преценката относно размера на дължимата занапред издръжка,
са меродавни и при определяне на размера на издръжката за минало време – от ***г. и определя уважаване на този иск
размер от 150 лв. месечно или общо в размер на 1800 лв.
Върху
сумата се дължи и законната лихва върху всяка просрочена вноска считано от
настъпване на падежът й.
По отношение на фамилното име на ищцата
след развода:
По делото ответницата се
представлява от назначения по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител.
Предвид обстоятелството, че същата не е била открита и призоваването й за
участие в делото е станало по особените способи предвидени в ГПК и при
евентуална промяна на фамилното име за нея ще възникнат задължения от
административен характер и смяна на документите за самоличност без тя да го
знае, Съдът намира за законосъобразно и отговарящо и на житейското понятие за
справедливост, следва след
прекратяване на брака, съпругата да продължи да
носи брачното си фамилно име – И..
Относно ползването на семейното жилище:
Съгласно чл.56, ал.1 от Семейния
кодекс – "При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се
ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия
от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда".
От събраните по делото гласни и писмени
доказателства се установява, че семейното жилище, находящо се в ***-собственост
на родителите на съпруга и същото следва да бъде предоставено за ползване на
него и детето.
По
разноските:
С оглед изхода на делото, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати в полза на РС – Червен бряг три отделни държавни
такси за всеки от обективно съединените искове, а именно: окончателна такса по
иска за развод в размер на 15 лв., държавна такса за иска по чл.143 СК в размер
на 216 лв. и държавна такса върху иска по чл.149 от СК в размер на 72 лв.
При този изход на делото и
съобразно правилата на чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца и направените от него разноски по делото в общ размер на 1125
лв., представляващи 500 лв. адвокатско възнаграждение, 600 лв. възнаграждение
на определения по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител и 25 лв.
първоначална държавна такса върху иска за развод.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1
от СК сключеният на 05.12.1999 г. с акт № 21/05 от 28.01.2005 г.
граждански брак между Т.М.И., с
ЕГН ********** *** и
А.Н.И., с ЕГН ********** ***, поради дълбокото
му и непоправимо разстройство, по вина на ответницата.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото от брака
дете: С.Т.М., ЕГН **********,
роден на*** г. на бащата Т.М.И.,
с ЕГН **********, като ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на детето при него на адрес:
***.
ОПРЕДЕЛЯ режим
на лични контакти на детето С.Т.М., с ЕГН **********,
роден на*** г. с майката А.Н.И., с ЕГН ********** ***, всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09:00 ч. до 20:00 ч.
по местоживеене на детето, както
и правото да го взима при себе си за един месец през
лятото, който да не съвпада с платения годишен
отпуск на бащата.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК – А.Н.И., с ЕГН ********** ***, да заплати на Т.М.И., с ЕГН ********** ***, в качеството му на баща и законен
представител на С.Т.М., с ЕГН **********, роден на *** г. издръжка за минало време, за периода
от ***г. в размер на 1800 лв., ведно
със законната лихва върху тази сума от 15.01.2018
г.
ОСЪЖДА на
основание чл. 149 от СК – А.Н.И.,
с ЕГН ********** ***,
да заплаща на Т.М.И., с ЕГН ********** ***, в качеството му
на баща и законен представител на С.Т.М., ЕГН **********, месечна издръжка за
бъдеще време, считано 16.01.2018 г.
в размер на по 150 /сто и петдесет/ лв., ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла или просрочена вноска, до настъпване на причини за нейното изменяване
или прекратяване.
ПОСТАНОВЯВА
след прекратяването на брака съпругата да носи брачното си фамилно име И..
ОСЪЖДА А.Н.И., с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС – Червен бряг държавна такса за всеки от обективно съединените
искове в общ размер на 303 лв. /триста и три лева/.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А.Н.И., с ЕГН ********** *** да заплати на Т.М.И., с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в общ
размер на 1125 лв. /хиляда сто двадесет и пет
лева/.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: