ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 457
гр. Пловдив , 05.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на пети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501455 по описа за 2021 година
Производство по чл. 274, ал. 1,т.1 от ГПК във вр.чл.130 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от подадена от ИВ. АТ. Б., ЕГН **********,
действащ чрез процесуалния си представител адвокат Г.Д., против определение №
2556 от 26.04.2021 г. постановено по гр. д. № 5480/2021 г. по описа на ПРС – ХV гр.с.,
с което е върната исковата му молба и прекратено производството по делото.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост
на обжалваното определение и се настоява от жалбоподателя за неговата отмяна и
връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери
данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:Частната
жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в
процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следното:
Пловдивският районен съд е сезиран с искова молба с вх. № 15478 от
30.03.2021г., подадена от И. А. Б. против ГД „Изпълнение на наказанията“.
В исковата си молба ищецът е изложил съображения, че работи на длъжността
“старши експерт информационни технологии“ в затвора в гр.Пловдив, съгласно
Заповед №ЧР-05-211/02.08.2017г. на министъра на правосъдието. С оглед заеманата от
него длъжност и характера на работата , която изпълнява при специфични условия на
труд / работа с видеодисплей/, ответникът е бил длъжен да му осигури лични
предпазни средства / очила /, съгласно Наредба-7/15.08.2005г., но ищецът не бил
включен в утвърдения от Началника на затвора списък на служителите имащи
право да получат лични предпазни средства и така бил лишен от правото да получи
полагащите му се 160 лева за всяка календарна година. Ищецът поддържа , че на
основание Заповед № ЧР-05-10/17.01.2020г. на министъра на правосъдието , с оглед
работата му в условия на йонизиращо лъчение, следва да му бъде заплащано
допълнително месечно възнаграждение в размер на 4 лева, като отново не е бил
1
включен в утвърдения от Началника на затвора списък на служителите имащи право
да получат допълнително възнаграждение и такова не му е било изплащано .Въз
основа на така очертаната фактическа обстановка ищецът е отправил искане до съда ,
след като бъде установено по делото, че с оглед спецификата на извършваната от него
дейност, следва да бъде включен в изготвения и утвърден от Началника на затвора –
Пловдив списък на служителите, които работят с видеодисплей не по-малко от
половината от установеното работно време и имащи право на лични предпазни
средства, както и че следва да му се заплаща полагащото му се допълнително
възнаграждение от 4 лева на месец , да осъди ответника да му заплати сума в размер от
533 лв., представляваща полагащите му се парични средства за осигуряване на очила за
работа с видеодисплей, както и сумата от 152 лв., представляваща дължимо, но
неизплатено допълнително възнаграждение за работа с дисплей от 4 лева на месец, за
периода 2017г.- 2020г.
С разпореждане от 31.03.2021г. първоинстанционният съд е оставил исковата
молба без движение , като е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението: 1.
Да обоснове конкретен интерес от предявяване на иск срещу ГД"ИН", доколкото в
исковата молба не се твърди ГД"ИН" да оспорва факта, че ищецът работи с
видеодисплей, а се оспорва нарочен акт на началника на затвора, с който ищецът не е
включен в утвърдения списък на лицата, работещи с видеодисплей не по- малко от
половината от установеното работно време; 2. Изложи конкретни обстоятелства, от
които обосновава интерес от предявяване на иск, чийто петитум изисква от съда да
разпореди включването му в списък на лицата, работещи с видеодисплей не по- малко
от половината от установеното работно време, предвид факта, че посоченият списък се
утвърждава със съответен административен акт на началника на затвора.
В депозираната по делото на 07.04.2021г. молба, ищецът е уточнил , че не
предявява по делото установителен иск или иск, чийто петитум изисква от съда да
разпореди включването му в списък на лицата, работещи с видеодисплей. Посочил е,
че по делото предявява само осъдителен иск за осъждане на ответника да му заплати
полагащото му се допълнително възнаграждение . Обосновал е и правният си интерес
срещу посочения ответник , като самостоятелен разпоредител с бюджетни кредити ,
като подчинената му териториална служба- Затвора в гр.Пловдив, не притежава такъв
статут и е включена в състава на ГД“НИ“.
С обжалваното пред въззивния съд определение № 2556/ 26.04.2021г.,
първоинстанционният съд е върнал исковата молба на ищеца и прекратил
производството по делото. Съдът е приел , че претенцията на ищеца не е
подведомствена на гражданския съд и е недопустимо нейното разглеждане.В
решаващите си мотиви е изложил съображения,че след като ищецът твърди, че следва
да бъде включен в списъка на правоимащите лица, който се утвърждава със заповед на
началника на затвора, то следва да оспори законосъобразността на този акт по
административен ред. Включването на ищеца в утвърдения списък е предпоставка и за
получаването на претендираните суми. Посочил е , че в случая не може да се разгледа
преюдициално иск по чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване на факт с правно значение (
работи ли ищецът с видеодисплей повече от половината от установеното работно
време ). От една страна, подобна възможност не е изрично предвидена в закон, а от
друга, правото на ищеца се предпоставя от включването му в списък, който се
одобрява със заповед от началника на съответното пенетенциарно заведение.
Въззивният съд намира обжалваното определение за неправилно.
Първоинстанционният съд е сезиран с имуществени, облигационни искове,
подведомствени на гражданските съдилища. Разпоредбата на чл. 124 ЗДСл, която
определя подсъдността на споровете, възникнали във връзка с прилагане на закона
2
повелява споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на
служебните правоотношения, както и тези, свързани с дисциплинарната отговорност
на държавните служители, да са подсъдни на административните съдилища или
Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс в
зависимост от органа, издал съответния акт. Останалите имуществени спорове,каквито
са процесните, съобразно правилото на чл. 125 ЗДСл, се предявяват по общия исков
ред. Нормата на чл. 125 ЗДСл се явява обща спрямо тази на чл. 122 ал.3 ЗДСл,
доколкото последната се основава на незаконосъобразни действия или бездействия на
административен орган. Останалите имуществени спорове, извън глава шеста от
Закона за държавния служител, които не се основават на незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се
предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища /в този смисъл и
съображенията, съдържащи се в мотивите към т.6 на ТП №2 от 19.05.2015г. на ОС на
съдиите от ГК на ВКС и Ос на Първа и Втора колегия на ВАС/.
Същевременно ищецът е уточнили и обосновал правния си интерес по
предявените искове, а съдът е подмени преценката си по основателност на
претенцията с такава по допустимост на иска.Отделно от това, разсъжденията, които
касаят съществото на спора / работи ли ищецът с видеодисплей повече от половината
от установеното работно време, респ. в условия на йонизиращо лъчение, включен ли е
в утвърдените от Началника на затвора списъци на служителите имащи право да
получат допълнително възнаграждение и издадена ли е нарочна заповед за това/ не
могат да бъдат аргументи за недопустимост на производството.
Поради това постановеното от ПРС определение за прекратяване на
производството по делото е неправилно и следва да бъде отменено , а делото върнато
на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2556 от 26.04.2021 г. постановено по гр. д. №
5480/2021 г. по описа на ПРС – ХV гр.с.
ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3