Решение по дело №4211/2024 на Софийски градски съд

Производството е по реда на чл.32, ал.1 вр. чл.16 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решение за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е по повод постъпило в Софийски градски съд
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
издадено въз основа на решение, издадено от несъдебен орган-
Областна администрация Грискирхен, Република Австрия, в сила от
24.02.2024 гoдина, с което на „Х.“ ЕООД, ЕИК **** е наложена имуществена
санкция в размер на 300.00 /триста/ евро и 30 /тридесет/ евро разходи по
административни процедури за нарушение на чл. 20, пар. 3, вр. чл. 6 и чл. 9,
пар.5, трето изречение и чл. 9, параграф 11 второ и четвърто изречение от
Закон за таксите за изминат участък на Република Австрия.
В съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура
излага становище, че са налице основанията за прекратяване производството
по делото, с оглед плащането от засегнатото лице на дължимите суми.
Процесуалният представител на засегнатото лице претендира
прекратяване на производството предвид постъпилото плащане.
Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението,
становището на държавното обвинение и защитникът и разпоредбите на
закона, установи следното от фактическа и правна страна:
С решение в сила от 24.02.2024 гoдина, с което на „Х.“ ЕООД, ЕИК
**** е наложена имуществена санкция в размер на 300.00 /триста/ евро и 30
/тридесет/ евро разходи по административни процедури за нарушение на чл.
20, пар. 3, вр. чл. 6 и чл. 9, пар.5, трето изречение и чл. 9, параграф 11 второ и
четвърто изречение от Закон за таксите за изминат участък на Република
Австрия. Въз основа на посоченото Решение е издадено и Удостоверение по
чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции (във формуляра,
даден в приложението към решението).
Постъпилите документи относно признаването на решението на
чуждия несъдебен орган, съдържат всички изискуеми от закона и Рамковото
решение реквизити. Налице е влязъл в сила акт на несъдебен орган за
извършено административно нарушение, с наложена имуществена санкция,
както и съответно удостоверение. Безспорно е установено, че засегнатото
лице, срещу което е постановено решението, е със седалище и адрес на
управление на територията на страната.
Съдът преценява, че не са налице основания за отказ за признаване на
решението за налагане на финансова санкция, съгласно разпоредбата на чл.35
от ЗПИИРКОРНФС. От текста на удостоверението се установяват и
индивидуализиращите засегнатото юридическо лице данни - фирма и
правноорганизационна форма; размерът на наложената санкция – 300.00 евро
и 30 евро разноски в производството; данните за обстоятелствата,
1

обосноваващи санкцията по чл.3, ал.1 т.1 от ЗПИИРКОРНФС.
В удостоверението изрично е посочено, че производството е било
писмено и засегнатото лице е било уведомено, съгласно законодателството на
издаващата държава за правото си и сроковете за обжалване на решението,
санкцията не е платена към визирания момент, наложена му за
констатираното нарушение, поради което решението е било изпратено на
българските власти с оглед признаването и изпълнението му.
На следващо място, съпоставяйки съдържанието на представеното
удостоверение и на решението на чуждия орган, настоящият съдебен състав
констатира наличието на съответствие между двата документа.
При така установените факти настоящият съдебен състав прие
наличието на законови предпоставки и липса на пречки за признаване на
решението за наложена финансова санкция.
Предмет на разглеждане по делото е решение за налагане на финансова
санкция от страна на компетентен орган, придружено от Удостоверение по
чл.4 от Рамковото решение № 2005/214/ПРВ на Съвета относно прилагане
принципа при взаимно признаване на санкции.
Не е налице някое от факултативните основания за отказ, визирани в
чл. 35 от закона. Удостоверението съдържа всички, предвидени в закона и
Рамковото решение реквизити, лицето не е санкционирано за същото деяние в
друга държава, не е изтекла погасителна давност за изпълнение на санкцията,
няма имунитет или привилегии, определящи като недопустимо изпълнението
на решението, санкцията, която се претендира да бъде приета е в границата
над 70 евро, посочена в чл. 35, т. 6 от закона. В същото време, видно от текста
на удостоверението, засегнатото лице е било уведомено за правото си да
обжалва решението.
Нарушението е квалифицирано като поведение, което нарушава
правилата за движение по пътищата, поради което е налице изключение от
изискването за двойна наказуемост, тъй като се касае за деяние, попадащо в
хипотезата на чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС.
Тези съображения мотивират настоящия състав да приеме, че в
конкретната хипотеза не е налице основание да откаже признаване на
решението.
В хода на проведеното съдебно производство пред българския съд бяха
представени писмени доказателства за изплащане на претендираната от
издаващия орган парична сума в нейната цялост по представена от същия
орган банкова сметка. Съдът в изпълнение на изискванията чл. 33, вр. чл. 17
направи двукратни опити за провеждане на консултации с издаващия орган,
като същият не осъществи контакт и не даде отговор на запитванията на
изпълняващия български съд дали оттегля искането си за признаване на
несъдебното решение с оглед постъпилото плащане.
При тези данни следва и бе постановено решение, с което решението
2

издадено от несъдебен орган- Областна администрация Грискирхен,
Република Австрия, в сила от 24.02.2024 гoдина бе признато, тъй като липсват
основания за отказ от признаване. Отчитайки извършеното плащане на
признатата като дължима сума, съгласно чуждестранното решение, съдът на
осн. чл. 33, вр. чл. 17 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
решение за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции /ЗПИИРКОРНФС/ приспадна изцяло равностойността на
задължението, поради пълно изпълнение на същото от страна на засегнатото
българско юридическо лице.
Предвид обстоятелството, че дължимата сума е изпълнена то не следва
да се постановява със съдебния акт приемане за изпълнение на
чуждестранното несъдебното решение и не следва да се уведомява НАП-тъй
като е налице плащане и не следва да се предприемат действия по изпълнение
спрямо юридическото лице за събиране на парични суми.
Така мотивиран съдът постанови решението си.
3

Номер на акта:	769
Дата:	27 ноември 2024 г. (в сила от 5 декември 2024 г.)
Съдия:	Стоян Михов

Дело:	20241100204211
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	10 юли 2024 г.

Решение по дело №4211/2024 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите