№ 6792
гр. София, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110169907 по описа за 2022 година
Предмет на делото е предявеният от ***** срещу Т. О. В., установителен
иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240,
ал.1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 291,06 лева, представляваща непогасен остатък от главница по
договор за паричен заем № 319573/29.05.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 23.02.2021 г. до окончателно изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 02.03.2021 г. по ч.гр.д. 10335/2021 г. по описа на СРС, 174-ти
състав.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за
паричен заем при спазване разпоредбите на ЗЕТ, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ, като
подробно е описана и процедурата за сключване на договора. Ищецът е
изложил, че по силата на сключения между страните договор е предоставил в
заем сумата от 1000 лв., но ответникът не е изпълнил задълженията си по
процесния договор и не е върнал заетата сума в уговорените срокове. При
тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответницата не оспорва, че между страните е сключен договор за заем. Сочи,
че съгласно договора, уговореният размер на ГЛП е 40,05 %, а ГПР 47,78 %,
като излага и че е следвало да погаси кредита на 6 месечни вноски, както
следва: две вноски по 33,38 лева и четири по 271,20 лева, с крайна дата
29.11.2019 г., а общата сума, която следвало да върне възлизала на 1 151,56
лева. Твърди, че съгласно чл. 6.1 от договора за кредит, кредитополучателят
се задължавал да предостави едно от изброените обезпечения: поръчител или
банкова гаранция. Предвидено било, че обезпечението следва да отговаря на
условията на чл. 33, ал. 1 от ОУ към договора за заем. Съобразно чл. 6.2 от
договора, при неизпълнение на изискването на ал.1 на чл.6 от договора
заемателят дължал на заемодателя неустойка в размер на 678,44 лв., която
следвало да се плаща разсрочено наред с погасителните вноски. Твърди, че е
извършила плащания както следва: през месец юли и август 2019 г. две
вноски по 305 лв., като за закъснението била начислена такса в размер на 10
лв. съгласно Тарифата на дружеството. Тъй като таксата от 10 лв. не била
платена, ищецът начислил такса от 15 лв. върху тази от 10 лв. На 27.08. 2019
г. получила имейл, с който я уведомили, че й начисляват такса за закъснение
в размер на 25 лв. Кредитът изцяло бил погасен през месец януари 2020 г.
като била заплатена сума от 1080,16 лв. Общо заплатените по договора суми
ответницата сочи, че възлизат на 1740,16 лв. Излага, че не дължи изпълнение
на вземанията за неустойка и договорна лихва, като в тази връзка подробно
излага, че клаузите, които ги уреждат са нищожни. Твърди, че размерът на
договорна лихва противоречи на добрите нрави, поради което аргументира и
че целият договор за кредит е нищожен. Сочи също, че размерът на ГПР не е
действително прилаганият между страните, т.к. в него не бил включен
размерът на неустойката. Аргументира, че в договора липсва ясно разписана
методика на формиране на ГПР. Излага, че клаузата, уреждаща неустойката
също е нищожна, т.к. същата не изпълнявала присъщите й функции. Моли
съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира
следното от фактическа и правна страна:
2
За основателността на иска с правно основание чл. 422 ГПК, чл. 240, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК следва да се установи кумулативното наличие на следните
процесуални предпоставки: валидно възникнало правоотношение по договор
за паричен заем, съответстващ на изискванията на ЗПК, по силата на който е
предоставена на ответника претендираната сума, а ответникът се е задължил
да я върне при уговорените условия и в уговорените срокове, в това число и
възнаградителна лихва в претендирания размер, настъпване изискуемост на
вземанията – главница и възнаградителна лихва, както и сключването на
валидна клауза за неустойка и нейният размер.
Страните не спорят и съдът с доклада е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, включени във
фактическия състав на спорното право: че между страните е сключен Договор
за паричен заем № 319573/29.05.2019 г., по силата на който ищецът е
предоставил в заем сумата от 1 000 лева, а ответникът е усвоил същата.
Преценката относно действителността на процесния договор за
потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите
правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на
който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно
съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ
/"Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
3
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
47,48 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.
Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер
обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно – неустойка за непредставено в тридневен
срок обезпечение.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Видно от приетия като писмено доказателство по делото договор за
паричен заем неустойката е разсрочена и включена в месечната вноска за
погасяване на кредита.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за
да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота
за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването на
4
чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че същият се явява недействителен – чл. 22 ЗПК, като
доводите на ответника в този смисъл са основателни. Ето защо, съдът приема
договорът за заем за недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. Тази норма представлява
своеобразна санкция за недобросъвестния кредитор, който нарушава
императивните законови изисквания, които трябва да спазва при сключване
на договор за потребителски кредит, като целта е да се пресекат подобни
практики. Нормата на чл. 23 ГПК не прави разграничение между
възнаградителна и мораторна лихва, а използва родовото понятие лихва,
поради което следва да се приеме, че потребителят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита и никакви лихви – възнаградителни или
мораторни.
Съгласно приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена
ответникът е изплатил на ищеца преди депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение сумата в общ размер на 1052 лв. Съдът намира, че с
извършеното плащане потребителят е изплатил изцяло чистата стойност на
кредита в размер на 1000 лв., поради което искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за съдебното
производство има ответникът в размер на 350 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от *****, ЕИК ***** срещу Т. О. В., ЕГН
********** установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което
да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 291,06 лева, представляваща непогасен остатък от
5
главница по договор за паричен заем № 319573/29.05.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 23.02.2021 г. до окончателно
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 02.03.2021 г. по ч.гр.д. 10335/2021 г. по описа на СРС,
174-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК *****, ЕИК ***** да заплати
на Т. О. В., ЕГН ********** сумата в размер на 350 лв., представляваща
съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6