ПРОТОКОЛ
№ 1361
гр. Благоевград, 21.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Крум Динев
при участието на секретаря Теофания Лазова
и прокурора Н. Г. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Татяна Андонова Въззивно частно
наказателно дело № 20231200601325 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Благоевград – редовно призована, се явява
прокурор С..
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Р. В. Х. – редовно призован, явява се лично, доведен от
органите на ОЗ „Охрана“.
Явява се и адв. С. – защитник на Х..
ПРОКУРОР С. – Да се даде ход на делото.
АДВ. С. – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се, че производството е образувано по депозирана Частна
жалба от защитника на обвиняемия срещу протоколно определение №
1172/13.11.2023 г., постановено по ЧНД № 640/2023 г. на РС – Разлог, с което
е оставено без уважение молбата за изменение на мярката за неотклонение
„Задържане под стража“ в по-лека такава.
1
Излагат се подробни съображения за липсата на опасностите, както и за
промяна в обстоятелствата, налагащи вземане на по-лека мярка.
ПРОКУРОР С. - Оспорвам жалбата. Нямам доказателствени искания.
АДВ. С. - Аз поддържам своята жалба. Нямам доказателствени искания.
Твърдя, че правните изводи, направени от РС - Разлог в случая са
незаконосъобразни. Моля да дадете ход на делото по същество.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е изяснено от фактическата си страна,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОР С. - Намирам за неоснователна жалбата срещу постановеното от
РС - Разлог определение, с което е оставено без уважение поредната молба
на обвиняемия Р. В. Х. за изменение на взетата по отношение на него мярка
за неотклонение „Задържане под стража“.
Районният съд е извършил актуална оценка на събраните към този момент и
намирам, че правилно е преценил, че не се установява промяна в
обстоятелствата, която да налага изменение на мярката за неотклонение
„Задържане под стража“, която е взета по отношение на този обвиняем.
Не считам, че ново обсъждане на доказателствата налага нов извод по
отношение на първата предпоставка. Напротив наложилото се при
неколкократното разглеждане на този въпрос от Районния съд и от Окръжния
съд обосновано предположение за съпричастност към престъпление по чл.
209, ал. 1 във вр. чл. 26 от НК не е разколебано и към настоящия момент.
Така е приел и Районният съд в това свое определение, налице са и към
момента достатъчно обвинителни доказателства за съпричастността на
обвиняемия Х. към това престъпление.
Районният съд правилно е приел, че не е настъпила промяна и във втората
предпоставка, която законодателя изисква алтернативното наличие на реална
опасност от укриване или извършване на престъпление. Продължава да
съществува реална опасност от извършване на престъпление. Не са наведени
в частната жалба основателни съображения, че е отпаднала или е намалял
интензитета на тази реалната опасност от извършване на престъпление, не са
събрани и доказателства към настоящия момент, от които да се направи такъв
извод.
2
В частната жалба се обръща внимание на изминалия период, в който е
продължила тази най- тежка мярка за процесуална принуда близо 7 месеца на
задържане, но намирам, че това обстоятелство не е достатъчно и не е от
такова естество, че да бъде противопоставено и да игнорира факта, че по
отношение на този обвиняем, който е с обременено съдебно минало, вече е
постановявана влязла в сила присъда също за такова престъпление,
престъпление чл. 209 от НК. Той е нарушил изпитателния срок по това
предходно условно осъждане, явно то не е постигнало целите,
регламентирани от законодателя в чл. 36, явно не е постигнало
превъзпитателен, възпиращ ефект по отношение на този обвиняем.
Тук отбелязваме данните за съществуващото неприключило наказателно
производство в съдебна фаза отново за такова престъпление.
Така че считам, че тези факти са налице към момента и не са събрани
доказателства, и не са наведени доводи, които да се противопоставят на тях и
които по някакъв начин да намалят интензитета на тази установена правилно
от съда реална опасност от извършване на престъпление.
За това намирам, че и към настоящия момент, въпреки че е изминал един
период от 7 месеца, но все пак мярката за неотклонение е в
законоустановения срок, тя е и най- адекватна към момента.
За това Ви моля да постановите акт, който да потвърдите
първоинстанционния съдебен акт, който считам, че е правилен и
законосъобразен.
АДВ. С. - Аз Ви предлагам друг поглед на това производство, поглед
съобразно изискването на чл. 65 и сл. от НПК и твърдя, че задържането на
моя подзащитен Х. на този етап се явява незаконосъобразно. Защо правя
своето твърдение. Действително срещу Х. е повдигнато тежко обвинение,
действително той е с тежко съдебно минало, но това не е достатъчно по
смисъла на закона спрямо него да бъде поддържана тази мярка за
процесуална принуда за толкова дълъг срок. Върху него е наложена мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, като тази мярка в този
продължителен срок в случая нарушава неговите права.
Действително при първоначалното разглеждане на мярката за неотклонение
на Х. е наложена мярка, обжалвана е, съдът и въззивната инстанция са
3
потвърдили наложената мярка, няколко пъти са потвърдили наличието на
предпоставките за задържане на Х., но моля да се вземе предвид следното:
При вземането на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ РС –
Разлог, в последствие БлОС е разглеждал законността на задържането и е
приел, че е налице предположение за съпричастност, без да влиза в степен
тази съпричастност доколко Х. е съпричастен към деянието, за което се е
оплакал пострадалият Васил Василав и тази съпричастност счита, че е била
достатъчно да обоснове задържането под стража.
Опасностите да се укрие и да извърши ново престъпление, РС - Разлог е
приел и двете опасности, но при въззивната проверка на определението
БлОС е приел, че е налице единствено опасността Х. да извърши ново
престъпление, предвид неговото тежко съдебно минало. Опасността да се
укрие, според съда, разглеждал предходната мярка, не е налице, поради
неговото местожителство в гр. София, ж.к. Младост, точен и конкретен
адрес.
Предмет на разглеждане в настоящото производство считам, че е факта
налице ли е реална опасност Х. да извърши ново престъпление. Действително
по отношение съпричастността, участието на подсъдимия към деянието при
вземане на мярката за неотклонение, съдът работи с предположение за
неговата съпричастност, но опасностите, които визира чл. 63 и сл. следва да
бъдат реални. Предположение за съпричастност, но опасностите следва да
бъдат реални, тоест въз основна на събрани по делото доказателства за
наличие на данни за извършване на ново престъпление или обвиняемият да
се укрие.
По делото няма данни в тази насока, говоря за конкретно престъпление, не
като престъпление като някакво бъдещо случайно събитие, било по
непредпазливост, а конкретно престъпление, което да е свързано с
конкретното обвинение. Било някаква опасност за престъпление против
правосъдието - уговаряне на свидетели или друга опасност да се укрие, с
оглед някакви подготвителни действия, да се укрие по прилагане на
присъдата. И по двете няма данни и РП и ОП работи само с предположение,
което се гради върху тежкото съдебно минало, тоест тежкото съдебно минало
обуславя неговото бъдещо нежелано поведение.
Аз ще Ви представя един факт, който донякъде разколебава това твърдение на
4
прокуратурата и то е следното: Деянието, за което е повдигнато обвинение
на Р. Х. е извършено през периода 20.05 – 28.06.2022 г., той е задържан не
непосредствено по време на деянието, за да бъде предотвратено
извършването на престъпление, а една година по-късно, на 29.04.2023 г. след
редовно призоваване за разпит в ДП пред разследващ полицай в гр. Разлог,
тоест периода от 20.05.2022 г. до 27.04.2023 г. този период Х. не е вършил
престъпление, не е имал действие, с което да се укрие, не е имал действие, с
което по някакъв начин да затрудни разследването по това деяние. Съдът
пренебрегва този факт за неговото правомерно поведение непосредствено
след деянието, а изтъква неговите минали осъждания и действително
постановената присъда е от 23.05.2023 г. която се обжалва и не е влязла в
сила.
Анализирайки, давайки преценка за негово бъдещо нежелателно поведение
на Х., обусловено от неговото минало съдът трябва да вземе под вниманието
и непосредственото поведение на Х. след деянието, за което е обвинен, че е
извършил престъпление, а това е периода от една година, от 20.05.2022 г. до
27.04.2023 г. Така, че ако е имал Х. някаква воля да извърши ново
престъпление, то през този период, когато не е бил заплашван от налагане на
наказание, е могъл да извърши.
По делото са събрани доказателства, че той е призоваван и е давал показания
като свидетел непосредствено пред 27.04, той е бил запознат с обвинението,
ако е имало някакво съмнение да се укрие в този период е могъл да го
направи.
Така, че анализирайки миналото на обвиняемия следва да се анализира
период, в който е имал свободната воля да решава и тази свободна воля не е
в тази насока, която изтъква окръжния прокурор.
Отделно от горното, тези опасности обвиняемия да се укрие или да извърши
престъпление не са абстрактни, а са винаги конкретни. Тези опасности
съществуват първоначално и те се взимат предвид когато деецът е хванат на
местопроизшествието или път деецът е хванат непосредствено след
извършване на деяние и тези опасности трябва да се вземат предвид в
съответния законен 2-месечен срок, който срок обезпечава с доказателствата
на ДП и донякъде обезпечават възможността, чрез органите на
производството, обвиняемият да се укрие, за да избегне правосъдие или
5
налагане на присъда. В 2 -месечния срок, който е изтекъл, сега вече са 7
месеца и малко, всички действия, които следва да бъдат извършени по едно
разследване, са извършени.
Към настоящия момент необходимите действия, които прокуратурата е счела,
че следва да бъдат извършени, за да се докаже или пък евентуално да се
отхвърли съпричастността на Х. към това деяние, са извършени. В тази
насока този 7-месечен срок елиминира изтичането му, опасността Х. да
извърши ново престъпление във връзка с конкретното деяние, за което е
повдигнато обвинение. Тоест онези опасности, които прокуратурата се
притеснява, че Х. би могъл да извърши следва на този етап те да са
обезпечени чрез съответните разпити на свидетели, събиране на
доказателства, назначаване на експертизи.
В случая това е извършено и задържането на Х. не помага на разследването, а
напротив, това е задържане на Х. без присъда в следствения арест, тоест с
това задържане прокуратурата обезпечава бъдеща присъда на Х., което е
незаконосъобразно.
Възможността Х. да се укрие, като втора възможност на окръжния прокурор,
този въпрос е разгледан и от настоящия състав при предходните мерки и
съдът е дал становище, че тази опасност Х. да се укрие на този момент не
съществува.
Аз твърдя, че това ДП на този етап от неговото разглеждане, предвид разпита
на необходимите свидетели, предвид назначаване на съответните
експертизи, предвид събиране на всички доказателства от мобилните
оператори, предвид извършените претърсвания и обиски, донякъде
елиминира опасността Х. да извърши ново престъпление във връзка с това
деяние.
Задържането на Х. в случая не е необходимо, а аз считам, че е незаконно, тъй
като то представлява негово задържане без влязла в сила присъда. В тази
връзка твърдя, анализирайки миналото на Х., анализирайки неговите
конкретни действия във връзка с воденето разследване, предвид
доброволното му явява е в гр. Разлог за разпита, даване на показания като
свидетел, много преди да бъде задържан, донякъде поведението му на
съпричастност към самото разследване неговите подробни обяснения, които е
дал като свидетел, той разкрива взаимоотношенията си с другите лица,
6
които са приети от прокуратурата, че са неизвестни лица. В тази насока
твърдя, че Х. търпи една незаконосъобразна спрямо себе си.
Твърдя, че тази опасности, които твърди окръжният прокурор биха могли да
бъдат и тяхното проявление би могло да бъде обезпечено чрез друга по-лека
мярка за неотклонение, с оглед както и здравословното състояние.
Действително при първоначалното разглеждане на мярката за неотклонение
по чл. 63 е назначена експертиза, в която вещото лице заявява, че
задържането му под стража не представлява пряка опасност за неговото
здраве, но донякъде оказва влияние върху него и задържането под стража
най-малко причинява големи неудобства за всяко лице.
Предвид горното Ви моля да ревизирате определението на РС – Разлог.
Твърдя, че това определение е абстрактно и не дава конкретен отговор на
поставените от нас въпроси. Това определение е недопустимо в това
производство. Твърдя, че опасностите, независимо, че има съпричастност от
Х. по отношение на това деяние, опасностите не са налице, а след като не са
налице част от елементите на състава на чл. 64, съдът би могъл да наложи по-
лека мярка за процесуална принуда.
С оглед горното моля да постановите Вашето определение.
ОБВИНЯЕМИЯТ Р. Х. - Моля председателя на състава и останалите съдии да
ми бъде променена мярката,защото седем месеца на 65 г. не са най-доброто
място за живот. Имам семейство, съпруга, деца, ако си разваля семейството
заради тази работа ще бъда много разочарован.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯТ Р. Х. - Моля да ми бъде променена
мярката.
Съдът се оттегля на съвещание.
След съвещание с доказателствата по делото съдът намира следното:
Производството е образувано по подадена жалба от защитника на обвиняемия
Р. Х. адв. С. срещу протоколно определение № 1172/13.11.2023 г.,
постановено по ЧНД № 640/2023 г. на РС – Разлог, с което е оставено без
уважение молбата за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под
стража“ в по-лека такава. Излагат се подробни съображения за липсата на
опасностите, както и за промяна в обстоятелствата, налагащи вземане на по-
лека мярка.
7
Представителят на ОП оспорва Жалбата. Сочи подробни съображения за
правилност и законосъобразност на Определението.
Благоевградският окръжен съд приема, че жалбата е допустима, доколкото е
подадена в срок и от страна по делото, както и че разглеждана по същество е
основателна.
В тази връзка въззивният съд след самостоятелна проверка на
доказателствата по делото намира, че спрямо обвиняемия Х. и към
настоящият момента продължава да е налице обоснованост на
предположението за авторството му в извършване на престъпление. Изводи за
неговата съпричастност се извеждат от коментираните вече многократно в
производствата по мерки доказателства, които следва да се отбележи, че не са
били наградени, въпреки висящото повече от година и половина
производство в досъдебната му фаза.
В тази връзка настоящият състав акцентира върху изложените от защитника
съображения, с които упреква органите по разследването в мудност и
необосновано забавяне на наказателното производство. Същите имат резон и
се основават и от констатираното в настоящото инстанция бездействие в
рамките на повече от 3 месеца. Доколкото производството все още не е
приключило и доколкото не са събрани доказателства, разколебаващи
предположението за авторство, въззивният съд продължава да приема, че Х. е
автор на една от хипотезите на деянията, за които му е било повдигнато
обвинение, а именно поддържане на заблуждение по смисъла на чл. 210 във
вр. чл. 209 от НК.
С особен акцент следва да се посочи, че пръвоначалните доказателства за
авторството, макар и достатъчни за фазата, в която се намира наказателното
производство, са крайно малки и косвени за повдигане на обвинени с
обвинителния акт, тъй като не са предприети адекватните процесуално-
следствени действия за доразвитие на обвинителната теза от към
доказателствена съвкупност и обосновка.
Поради тези съображения въззивният съд приема, че интензитетът и на
опасността от извършване на друго престъпление е намалена. Последната не
изисква и най-тежката мярка за процесуална принуда, предвид изтеклия
продължителен период на задържане, който е самостоятелно основание за
промяна в процесуалното му положение.
8
В този аспект Благоевградският окръжен съд приема, че най-тежката мярка
за неотклонение би имала рестриктивен, а не обезпечителен характер спрямо
конкретния обвиняем, което обаче предвид характера на обвинението, което е
извършено след като същият вече е бил осъждан и в изпитателния срок на
предходна присъда, дава основание за наличието на реалност на опасността
от укриване, която може да бъде преодоляна чрез такова в домашни условия.
Задържането на обвиняемият в домашни условия се налага и с оглед данните
за неговото не добро здравословно състояние и този аспект като гарантираща
в достатъчна степен добросъвестност на процесуалното му поведение се
възприема мярка за неотклонение „Домашен арест“, който да се контролира
чрез средствата за електронно наблюдение.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 65, ал. 8 и ал. 9 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определение № 1172/13.11.2023 г., постановено по ЧНД №
640/2023 г. на РС – Разлог, с което по отношение на Р. В. Х., с ЕГН
**********, от гр. София, обвиняем по ДП № 274/2022 г. по описа на РУ гр.
Разлог при ОДМВР- Благоевград е взета мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ и вместо него изменява взетата по отношение на обвиняемия
мярка за неотклонение от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“, който
да се реализира със средство за електронно наблюдение на адрес гр. С., ж.к.
****, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на въззивната инстанция е окончателно.
Протоколът се написа в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 15,30 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
9