Р Е Ш Е Н И Е
№ 260
гр. Русе, 04 октомври 2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 20 септември 2023 г. в състав:
Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ
при секретаря …… Наталия Георгиева ………и в присъствието на прокурора …….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №317…… по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 118 от КСО (Кодекс за социално осигуряване),
вр. с чл. 145 и
сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано
по повод постъпило в съда оспорване от И.Н.И., с ЕГН **********,*** против
Решение №2153-17-55 от 18.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ Русе, с което е
потвърдено разпореждане № 2140-17-169/17.03.2023 г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване при НОИ Русе. С разпореждането на И. е било отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.69б,
ал.2 от Кодекса за социално осигуряване. Причината за направения отказ от ПО е
в извода, че И. И. не отговарял на изискванията за 15 години осигурителен стаж
от втора категория.
Според
жалбоподателя, действащ чрез адвокат К. С.,***, пенсионният орган, а в последствие
и директорът на ТП на НОИ Русе неправилно и в нарушение на закона и неговата
цел са приели, че не са налице условията за пенсионирането на И., на основание
чл. 696, ал. 2 от КСО, поради неизпълнено едно от изискването на закона-наличието
от страна на заявителя на придобит не
по-малко от 15 години осигурителен стаж от втора категория.
Причината за
погрешния извод на ПО оспорващия намира в нарушаване на трудово-осигурителното
законодателство в АПК „Георги Димитров” и ПТК „Липака”, с. Сеново, сега гр.
Сеново, за периода, когато И. е полагал труд при тези работодатели - 04.11.1982
г. до 30.06.1992 г. в АПК „Георги Димитров” Сеново и от 01.07.1992 г. до
01.09.1993 г. в ПТК „Липака” Сеново. Те неправилно са водели шофьорите на
тежкотоварни автомобили с товароподемност над 12 т. като И. с шифър, отговарящ
за такива на леки МПС. Получавал бил заплата, отговаряща на тази за шофьор на
тежкотоварен автомобил, което се доказвало от работата и задълженията, които са
имали в АПК „Георги Димитров” и ПТК „Липака” - производство на пшеница,
царевица, слънчоглед, ечемик, тютюн и др. и необходимостта от превоз на
плодовете на тези култури. Именно размера на заплатата според адвоката на И.
дава косвени улики, че не са били шофьори на леки автомобили, както са записани
според шифрите, а на тежкотоварни, над 12т. Прави сравнение с заплатите по Единна
щатна таблица, одобрена с Постановление №5 от 01.02.1977 г. на ЦК на БКП, МС и
ЦС на БПС и твърди, че техните, макар и с други шифри отговарят на заплата за длъжността
„ШОФЬОР НА ТОВАРНИ АВТОМОБИЛИ С ТОВАРОНОСИМОСТ МЕЖДУ 15 и 25 тона“.
На следващо
място, в съдебното производство се ангажира от жалбоподателя и събиране на
гласни доказателства, чрез които да се докаже видът на ППС, което е било
управлявано за времето на работа на И. в
АПК „Георги Димитров” и ПТК „Липака”. Бяха поискани и допуснати като свидетели А.О.Г.
и Д.И.Д., работили заедно с И..
С оглед на тези
доводи и аргументи се твърди, че решението на директора на ТП на НОИ-Русе и
разпореждането на ПО в същото поделение са издадени в нарушение на материалния
закон и целта на закона. Същото се поддържа и в съдебна зала и в допълнителни
писмени бележки по спора.
Иска се от Административния
съд да отмени процесното решение, и потвърденото с него разпореждане, с което е
отказано на заявителя и жалбоподател в настоящото производство отпускането на
пенсия за осигурителен стаж и възраст и връщане на преписката на пенсионния орган
със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Претендират се
направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ-Русе, действащ чрез
процесуалния си представител ст. юрисконсулт Цв. Рачева счита жалбата за
неоснователна.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в
14-дневния срок по чл. 118 КСО от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Фактически и правни съображения :
Със заявление,
заведено под №9019-17-4/30.01.2023 г. по електронен ред (л.13-15 от адм.
преписка) И.И. е поискал от ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ
- Русе отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към
заявлението приложил и съответните документи – трудова книжка №230/01.12.1982г.
и военна книжка №296032/28.03.1996г. /препис от които неизвестно защо ПО не
приобщава към адм. преписка и не представя на съда първоначално/. След
извършени служебни справки и изчисления (л.16-19 от адм. преписка) от
длъжностно лице в ТП на НОИ Русе, отдел „Пенсии“ било прието, че следва да се
изясни определен период от осигурителния стаж на заявителя. Било отправено
писмо до началник отдел „КПК“ и началник сектор „Осигурителен архив“, с копие
до И.. С писмото е поискано с оглед правилното определяне на категорията труд
за периода 04.11.1982 г. до 01.09.1993 г., в който И. е работил на длъжност
„шофьор“ към АПК „Георги Димитров” и ПТК „Липака”, с. Сеново, сега гр. Сеново
дали има запазена първична или друга документация - разплащателни ведомости и др., с оглед
събиране на допълнителни данни за точната му длъжност, цех, звено и т.н.
С писмо, изх.
№1029-27-2348 (л.21 от адм. преписка), началник отдел „КПК“ при ТП на НОИ-Русе
уведомил началник отдел „Пенсии“, че за посочения период за лицето /заявителят/
е налице информация, разбита по години от 1983г. до 1993г. От нея е видно, че липсва
конкретизация за част от годините, а за друга част е посочено само или
„Автотранспорт Сеново“ без длъжност или длъжност шофьор. Само за периода
01.1989г. до 12.1989г. е записано „Товарен автотранспорт“, шофьор.
С разпореждане №
2140-17-169/17.03.2023 г. (л.11 от адм. преписка) от 17.03.2023 г. на заявителя И. е отказано
отпускането на лична пенсия за ОСВ. Според пенсионния орган И. И. към датата на
депозиране на заявлението е с навършени 61
г. 02 м. 26 дни и придобит осигурителен стаж от 2-ра категория - 04г. 08м. 04 дни и от трета категория - 34г. 02м. 02 дни. Има общ осигурителен
стаж, превърнат към трета категория на основание чл. 104 от КСО - 40 г. 00 м. 07д.
Сборът от осигурителен стаж и възраст бил 101г. 03м. 03 дни. В разпореждането е записано още, че за
пенсионирането по реда на чл.69б, ал.2 от КСО през 2023г. мъжете следва да
отговарят на следните условия-навършена възраст 59г./и най-малко 15г.
осигурителен стаж от втора категория/ и сбор от осигурителен стаж възраст 100. Така И. не отговарял на
изискването за най-малко 15г. осигурителен стаж от втора категория, като ПО
приема, че той има 04г. 08м. 04 дни.
С такива мотиви ПО
издал разпореждане, с което отказал отпускането на лична пенсия за ОСВ по реда
на чл.69б, ал.2 от КСО.
Пенсионният
орган не признава времето, през което И. е работил в АПК „Георги Димитров” и
ПТК „Липака”, с. Сеново, сега гр. Сеново като шофьор за втора категория труд.
Тук следва да се
отбележи, че пенсионните органи продължават порочната си практика да не
излагат достатъчно ясни и конкретни мотиви в тази насока, както е и в
процесното разпореждане. Такива косвени откриваме в документите от самата
административна преписка, с които се проверява именно периода 04.11.1982 г. до
01.09.1993 г., в който И. е работил на длъжност „шофьор“ към АПК „Георги
Димитров” и ПТК „Липака”, с. Сеново.
Въпреки, че
разпореждането на ПО не подлежи на пряк съдебен контрол, а на такъв пред
горестоящия АО, съдът счита за уместно да посочи на администрацията на ТП на
НОИ-Русе, в частност на лицата, постановяващи разпореждания по заявления за
пенсии, за обезщетения и др., че те също следва да излагат мотиви и правни
съоръжения, каквито след това откриваме в решенията на ръководителя на ТП на
НОИ Русе.
Срещу
разпореждане № 2140-17-169/17.03.2023 г. И. И. подава жалба до ръководителя на
ТП на НОИ Русе. Преди издаване на решението, предвид на изложеното в жалбата
срещу разпореждането на ПО е поискана и направена нова справка досежно
наличието на документация в архива на ТП на НОИ-Русе, касателно заеманата
длъжност на И. в АПК „Георги Димитров” и ПТК „Липака”, Сеново, вид автомобил,
заплата, % осигурителна вноска и всякакви писмени документи, предадени в архива
на НОИ. Получената информация била идентична с тази на л.21 от адм. преписка.
Отговорът на началник отдел „КПК“ е, че във ведомостите няма информация за вида
на автомобила, направление на осъществяване на трудовата дейност, както и за %
осигурителни вноски и шифър на длъжността.
Така с решението
си от 18.05.2023г. (л.1 от адм. преписка) директорът на ТП на НОИ-Русе потвърдил
оспореното пред него разпореждане, съдържащо отказ за отпускане на лична пенсия
за ОСВ.
Мотивите му-подробно
и изчерпателно изложени в акта, по своята същност допълват мотивите и правните
съображения, изведени в атакуваното разпореждане. А именно, че молителят не
отговаря на условието на чл.69б, ал.2 от КСО-наличие към 2023г. на най-малко
15г. осигурителен стаж от втора категория.
Недоволен от
така постановеното решение и от отказа за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, жалбоподателят, действащ чрез своя
адвокат-пълномощник подава жалба пред настоящата инстанция с изложените в нея доводи
и твърдения за незаконосъобразност на административния акт-решение №2153-17-55
от 18.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ гр. Русе, с което е потвърдено
разпореждане № 2140-17-169/17.03.2023 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при
ТП на НОИ Русе, поради допуснати съществени нарушения на административно-производствени
правила, нарушение на материалния закон и целта на закона-основания за
оспорване, разписани в чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
По делото бяха
събрани и гласни доказателства относно установяване на вида МПС, което е
било управлявано от И. И. за спорния период -04.11.1982 г. до 30.06.1992 г. в
АПК „Георги Димитров” Сеново и от 01.07.1992 г. до 01.09.1993 г. в ПТК „Липака”
Сеново. Според казаното от свидетелите, И. е бил шофьор при тези работодатели и
е управлявал „Шкода - Мадара“ с ремарке. Доколко могат да бъда ценени гласните
доказателства досежно установеното с тях, съдът ще изложи мотиви по-долу.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Актовете на
органите на НОИ - разпореждане № 2140-17-169/17.03.2023 г. и потвърдилото го решение
№2153-17-55 от 18.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ гр. Русе са издадени от
компетентни по материя и място органи на социалното осигуряване, в изискуемата
писмена форма и съдържат правни и фактически основания.
Те са постановени
в при спазване на административно-производствени правила, в съответствие са с
материалния закон КСО и подзаконовите актове, имащо пряко отношение към
правилното определяне на действителния осигурителен стаж на заявителя - Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) и с целта на
закона.
Като такива следва
да се оставят в сила.
По реда на чл.
69б ал. 2 КСО, лицата които са работили 15 години при условията на втора
категория труд, има право да придобият пенсия при следните условия: 1.
навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57
години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за
жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се
увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за
мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст.
През 2023г. тези
условия спрямо мъжете са : навършена възраст 59г., сред които най-малко 15г.
осигурителен стаж от втора категория и сбор от осигурителен стаж възраст 100. Основанията за придобиване право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б ал. 2 КСО са дадени
кумулативно и при липсата на което и да било от посочените условия на заявителя
не следва да се отпуска пенсия.
Спор в
настоящото съдебно производство, а и в административното такова, че относно
заявителят И. са налице изискуемите навършена възраст и сбор от осигурителен
стаж и възраст, липсва.
Спорът е относно
наличието на 15 години стаж при условията на втора категория труд. И конкретно,
спорът е относно положения от И. И. труд за периода 04.11.1982 г. до 30.06.1992
г. в АПК „Георги Димитров” Сеново и от 01.07.1992 г. до 01.09.1993 г. в ПТК
„Липака” Сеново на длъжност „шофьор“.
От
административния орган са зачетени 04г. 08м. 04 дни осигурителен стаж при
условията на втора категория труд, а за да се пенсионира по този ред, на
жалбоподателя са необходими минимум 15 години.
На основание
Постановление № 75 на Министерския съвет от 31.03.1998 г. за отменяне на
Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП), приет с ПМС №
60/1967 г., е приета разпоредбата на § 2 от Заключителните разпоредби, съгласно
която трудовият стаж при пенсиониране на работници и служители, придобит до
31.12.1999 година включително, се зачита за съответната категория по действащия
до този дата Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране.
Според предвиденото в т. 53а от ПКТП (отм.),
от втора категория е трудът на шофьори на товарни автомобили с товароподемност
12 и повече тона.
С разпоредбата на чл. 53а ПКТП (отм.) е създаден преференциален режим за
пенсиониране при условията на втора категория труд на водачи на тролейбуси и
автобуси от транспортните фирми за общо ползуване, обслужващи вътрешноградски и
междуселищни пътнически линии по утвърдени раз писания и графици; шофьори на
товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от
станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната.
Съгласно чл. 104, ал. 1 КСО от съществено значение за определяне на
категорията на труда е неговия характер, т. е. съдържанието на изпълняваните
трудови функции, както и особените условия, при които е полаган. За да се
направи обоснован извод от коя категория следва да бъде зачетен конкретно
положен труд, необходимо условие е изясняване съдържанието на трудовите
функции, възложени за съответната длъжност, по която е бил положен труда, при
какви условия са изпълнявани тези функции.
Нормата на т. 67, ал. 1 ПКТП (отм.)
казва, че трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника,
след които е и цитираната по-горе т. 53а, се причислява към съответната
категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата
им е свързана със същата вредност и тежест на труда.
В разпоредбата на чл. 40, ал. 1 НПОС е предвидено, че осигурителният стаж
се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден
образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО, а според ал. 3
на същия член, документите по ал. 1 се издават въз основа на разплащателните
ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.
При необходимост пред пенсионните органи може да се представи и друга
документация, доказваща категорията на положения труд. Такива могат да бъдат
производствена характеристика, длъжностна характеристика за задълженията и
изискванията към съответния вид работа или професия, заповеди за възлагане за
изпълнение на определени работи и дейности, първична документация, доказваща
плащания за реализиране на обем работа, разплащателни ведомости, наряди за
работа, ежедневни или ежемесечни назначителни листове, протоколи и др.
Доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата относно
условията на труд, респ. съдържанието на изпълняваните трудови функции е на
оспорващия, съобразно разпоредбите на чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК
и чл. 171, ал. 4 АПК.
В конкретния случай и пред ПО, и пред съда се твърди полагане от И. на труд
като шофьор на товарен автомобил с товароподемност 12 и повече тона - „Шкода -
Мадара“.
Дефиниция на понятието "товароподемност" липсва както в ПКТП
(отм.), така и в други нормативни актове. Понятието "товароносимост"
е употребено в Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за
категоризиране на труда при пенсиониране, в сила от 01.01.2000 г., с която
наредба е отменен ПКТП и урежда идентични случаи, относно признаване на втора
категория труд на шофьори на товарни автомобили. Съгласно § 1, т. 36 ДР ПП ЗДвП,
"товароносимост" е максималната обща маса на товара или
максималният брой пътници, които пътното превозно средство конструктивно е
предназначено да превозва.
От събраните по
делото доказателства от една страна се установява следното:
Писмените доказателства
като разплащателни ведомости на АПК „Георги Димитров” и
ПТК „Липака”, Сеново за този период, трудовата книжка на И. не съдържат никакви
данни относно вида и/или товароподемността на превозното средство, което е
управлявал за периода 04.11.1982 г. до 01.09.1993 г.
Налице са само
гласни такива, на св. А.О.Г. и Д.И.Д., както и декларации на лица, работили в
същото това време с И. при тези работодатели, от които разбираме, че той е
управлявал и работел на тежкотоварен автомобил „Шкода“, с ремарке.
Именно по повод
тези гласни доказателства е изискана справка от Сектор ПП при ОД на МВР
Разград. От нея е видно, че товарен автомобил „Шкода 24“, с рег. № Рз 29 85 и товарен
автомобил „Шкода Мадара“, с рег. № Рз 49 52 са били собственост на АПК „Георги
Димитров” за процесния период. За ремарке с рег. №Рз 38 44 Е няма данни да е
било собственост на кооперацията.
Съпоставени със
показанията на двамата свидетели и представените декларации-изявления, виждаме
съвпадение на фактите досежно тези два товарни автомобила, които според
свидетелите са управлявани от И. И..
Не става обаче
ясно дали и кога, в какъв период, за постоянно ли е било това управление, което
според тях даже се е осъществявало и кога управлението е било с прикачено
ремарке, за което дори липсват данни в Сектор ПП при ОД на МВР Разград.
Свидетелските
показания не внасят и яснота дали управлението на въпросните товарни автомобили,
винаги е било при негова товароподемност 12 и повече тона през целия спорен
период, а именно от 04.11.1982 г. до 01.09.1993 г. Защото, за да е
товароподемността 12т и повече на ППС, с оглед на неговата товароносимост - 8
640 кг., както се вижда от писмените доказателства и техническата справка за
този вид товарен автомобил, е задължително то да е било с прикачено ремарке.
Дори и да се
приеме, че действително управляваното от И. ППС са двете Шкоди - „Шкода 24“, с
рег. № Рз 29 85 и товарен автомобил „Шкода Мадара“, с рег. № Рз 49 52, стигаме
до следните неизяснени обстоятелства, за които липсват писмени доказателства, а
гласните не биха способствали за изясняването им :
От приложеният от жалбоподателя талон за една
от тях - „Шкода 24“, с рег. № Рз 29 85 се установява, че технически допустимата
максимална маса, т. е. масата на товара, което както вече се уточни по-горе
представлява именно товароподемността/товароносимостта на автомобила, и тя е 8 640
кг., (л. 117-119). Идентично е положението и относно Шкода „Мадара“.
С други думи може
да се приеме, че жалбоподателят е управлявал товарен автомобил с
товароподемност много под 12 тона, който и от двата автомобила да е бил под
негово управление. Тази товароподемност определено след прикачване на ремаркето
се е променяла и надхвърляла 12 тона.
Кога, за колко
време, дали за целият периода на работа е ползвано ремаркето, не става ясно. И двете
МПС са иначе със собствено тегло около 7 тона, но тяхната
товароносимост/товароподемност е до 8 тона и малко отгоре, но много под 12 т. А
да се приеме, че ежедневната работа на И. в АПК „Георги Димитров” и ПТК
„Липака”, Сеново е била винаги с прикачено към Шкодата ремарке, е въпрос на
доказване, с писмени доказателства, не и гласни такива. А писмени липсват.
Такива писмени липсват
и досежно вида на ППС, което е било управлявано от И.. И дори компромисно да се
приеме от гласните доказателства, че това са били двата тежкотоварни автомобила,
управлявани от И. - „Шкода 24“, с рег. № Рз 29 85 и товарен автомобил „Шкода
Мадара“, с рег. № Рз 49 52, то досежно наличието или не на прикачено ремарке, използвано
винаги при управлението на тези два товарни автомобила, това определено няма
как да се установи.
Още повече, в разпоредбата
на разпоредбата на чл. 104, ал. 10 КСО е налице забрана да се установяват с
гласни доказателства вида, марката, модела и товароносимостта на управлявания
от жалбоподателя автомобил и съдебната практика на ВАС, VI отделение е категорична за това. Това е и причината събраните гласни
доказателства в тази насока настоящият съдебен състав да не цени.
От трудова
книжка също не може да обоснове извод в противната насока, за вида и
товароподемността на ППС, управлявано от И. за процесния период. За спорния
стаж в трудовата книжка е вписана единствено длъжността – "шофьор",
без данни за това на какъв автомобил и на какъв тонаж е бил автомобила.
Твърдението в
жалбата, че на база на размера на получената заплата, съобразно установеното в
разплащателната ведомост и сравнено със размера на заплатите в Единна щатна
таблица, одобрена с Постановление №5 от 01.02.1977 г. на ЦК на БКП, МС и ЦС на
БПС може да се стигне макар и до косвен извод за управление на тежкотоварен
автомобил над 12 тона също е несъстоятелно. Този размер на заплата може да
включва в себе си допълнителни възнаграждения и да не е свързан с твърдяното от
адвоката на жалбоподателя., че касае заплащане за управление на тежкотоварен
автомобил над 12 тона.
Още повече,
самият оспорващ е открил доказателства, представени и по делото, че посочените
длъжностни шифри от АПК „Георги Димитров” и ПТК „Липака” за лицата, назначени
като шофьори са : 41718000, 46400000, 46500000, 10010-21039, на които според
действащите в описаните периоди класификатори на професиите и длъжностите
отговарят длъжности, както следва: 41718000 — шофьори на леки пътнически
автомобили с до 7 места включително; 46400000 — шофьор на лек служебен
автомобил за общо ползуване в централно у-ние на министерство (ведомство);
46500000 — шофьор на лек служебен автомобил, обслужващ ръководители на
организации (по списък); 10010-21039 — шофьор на товарен (вкл. специален)
автомобил до 25 т.
Ако и да е имало
неспазване на трудово-отчетната дейност и неправилно да са били завеждани
шофьорите на тежкотоварни автомобили, на какъвто твърди, че е бил оспорващия или
пък да липсват точни данни за изпълняваната от него дейност като шофьор на
тежкотоварен автомобил над 12 тона, това е твърдение, което може и да е вярно, но
е остана недоказано в съдебното производство.
Ето защо съдът
приема, че за процесния период И. И. е изпълнявал длъжността
"шофьор", но не се доказа по категоричен и безспорен начин да е бил
шофьор на товарни автомобили с товароподемност 12 тона. Следователно трудът му за
този период не може да се квалифицира като втора категория труд съобразно
разпоредбата на чл. 53а от ПКТП (отм.).
В случая не са
налице предпоставките на чл. 69 б, ал. 2 от КСО за отпускането на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, тъй като И. няма 15 години осигурителен стаж от
втора категория.
В този смисъл е и
практиката на ВАС, VІ отделение и постановените в идентични казуси решения като
нпр. Решение № 3249 от 6.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10444/2021 г., VI о., Решение
№ 65 от 5.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4575/2022 г., VI о., Решение № 6206 от
23.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2002/2022 г., Решение № 4389 от 25.04.2023 г.
на ВАС по адм. д. № 1070/2023 г., VI о., Решение № 566 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11416/2016 г. и др.
След като с решението
си ръководителят на ТП на НОИ Русе е потвърдил разпореждането на ръководителя
на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе, с което е отказано на И. отпускането
на лична пенсия за ОСВ, администрацията на ТП на НОИ Русе е подходила правилно
и в съответствие с материалния закон КСО и подзаконовите актове, имащо пряко
отношение към правилното определяне на действителния осигурителен стаж на
заявителя - Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране
(отм.), както и с целта на закона.
Тези актове следва
да се оставят в сила, а жалбата като неоснователна – да бъде отхвърлена.
С оглед изхода
на спора, на основание чл.143, ал.3 от АПК, следва да се присъдят в полза на ответника
по спора направените по делото разноски. Такива са поискани за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът ги определя в размер на 100 лева, съобразно нормата на чл.24 от Наредба
за заплащането на правната помощ, вр. с чл.37 от Закон за правната помощ.
Воден от горното, на основание
чл.172 от АПК съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля оспорването по жалба на И.Н.И., с ЕГН **********,*** срещу Решение №2153-17-55 от 18.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ Русе, с
което е потвърдено разпореждане № 2140-17-169/17.03.2023 г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване при НОИ Русе.
Осъжда И.Н.И., с ЕГН **********,*** да заплати на ТП на НОИ - Русе направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (Сто) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховния административен съд.
Съдия: