Решение по дело №1440/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по касационна жалба на Р. В. В., подадена чрез адв. Д. Д., против Решение 4468 от 29.04.2024 г. по адм. д. № 85/2024 г. на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена предявената от касатора искова молба против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с искане за присъждане на обезщетение в размер на 15 000 лв. за претърпени в периода 01.06.2022 г. – 17.10.2023 г. неимуществени вреди, вследствие на бездействие на ответника, и поради неосигурени нормални условия за престой на открито в ЗО „Разделна“ и несъвместимост на режима, който изтърпява с типа затворническо общежитие.

Касаторът настоява, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, немотивирано, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. В. оспорва извода на съда, че му е предоставена необходимата медицинска помощ, като счита, че съдът не е установил правилно фактите по делото и не е събрал необходимите писмени доказателства. Сочи, че по делото е останало неизяснено защо при посещение при лекар не са издавани никакви медицински документи – болнични листове и други. Счита, че при постановяване на решението си първостепенният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е съобразил свидетелските показания. Оспорва извода на съда за недоказаност на бездействието по отношение на достъпа до санитарен възел и питейна вода. Позовавайки се на Решение № 9074/14.06.2019 г. по адм. дело № 14785/2018 г. на ВАС, касаторът счита, че след като е установено по делото прекъсването на течаща вода в периода от 23:00 до 05:00 часа, то не му е осигурен достъп до течаща вода и съответно е налице нечовешко и унизително отношение, като се превишават целите на изтърпяване на наказанието. Твърди, че неправилно не са кредитирани свидетелските показания по отношение на квадратурата на спалните помещения и броя лица, настанени в едно спално помещение. Оспорва изчисленията на първоинстанционния съд за минимална жилищна площ, като сочи, че писмените доказателства, на които се е позовал съдът, са оспорени от него, тъй като не отговарят на действителното положение. Оспорва извода на съда, че на лишените от свобода е предоставена възможност да спортуват.

Искането е да се отмени обжалваното решение и да се осъди ответникът да заплати исканото обезщетение за претърпените неимуществени вреди. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Д., който поддържа искането за отмяна на обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), в депозирани по делото чрез процесуален представител ст. юриск. С., писмен отговор и писмено становище излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и за законосъобразност на оспореното първоинстанционно решение. Искането е да се остави в сила обжалваното решение.

Участващият по делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като настоява, че обжалваното съдебно решение е правилно, постановено е при спазване на процесуалните правила.

Касационната жалба е редовна и допустима – подадена е в установения в чл. 211 АПК срок и произхожда от лице, участвало в първоинстанционното производство.

Административният съд, като съобрази наведените касационни основания, мотивите на обжалвания съдебен акт и фактите, които са изведени от първоинстанционния съд от събраните по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е установил, че ищецът В. е лишен от свобода и е постъпил в Затвора Варна, за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 години, наложено му по НОХД № 4515/2015 г. по описа на Районен съд – Варна за извършено престъпление по чл. 198, ал. 3 НК и наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година по НОХД № 4788/2017 г. по описа на Районен съд – Варна за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК. Започнал е да изтърпява наказанието от 08.12.2020 г. като през исковия период (01.06.2022 г. – 17.10.2023 г.), бил преведен да изтърпява наказанието си в Затворническо общежитие „Разделна“ към Затвора Варна.

Относно твърденията за липса на осигурени медицински прегледи и грижи за здравето на В., съдът е приел, че се установява предоставянето на ищеца през исковия период на медицинска помощ – като са регистрирани 4 посещения в лекарски кабинет, с което се опровергават твърденията на ищеца, респ. неоснователно е възражението му и в този аспект. Изводът на първоинстанционния съд се основава събраните доказателства – Книга за медицински прегледи на лишените от свобода и Медицинска справка и показанията на свидетеля И..

По отношение на твърдението в исковата молба, че спалните помещения са пренаселени, като не са спазвани стандартите за квадратура и брой хора, първоинстанционният съд е приел, че видно от справка рег. № 1950/26.03.2024 г. спалните помещения, в които е бил настанен Р. В., са с чиста жилищна площ 16,08 кв.м, като през процесния период са били настанявани до 4 лица едновременно. Съдът е направил извод, че е спазено изискването на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС за минимална жилищна площ, като е кредитирал справката, тъй като същата установява конкретни и точни размери на спалните помещения, в които В. е пребивавал, както и броят на настанените лица, което е приел, че кореспондира с показанията на свидетеля К.. Показанията на свидетеля И. в тази част съдът не е кредитирал, тъй като същите противоречат, както на представените писмени доказателства, така и на показанията на другия свидетел – К.. Съставът на Административен съд – Варна при постановяване на решението си е счел, че е спазено изискването и на чл. 20, ал. 2 и ал. 3 ППЗИНЗС, тъй като в спалното помещение има обособен санитарен възел и е осигурен пряк достъп до дневна светлина и възможност за естествено проветряване.

Относно твърдението за неосигуряване на течаща вода в ЗО „Разделна“, първоинстанционният съд е приел, че съгласно график за прекъсване на водоподаването, в ЗО „Разделна“ е въведен временен режим на водоподаване, което се дължи на външни фактори от обективен характер, а не на виновно поведение от затворническата администрация. С графика е разпоредено прекъсване на водоподаването във времевия интервал от 23:00 ч. до 05:00 ч., предвид намаляване на дебита на собствения водоизточник, захранващ ЗО „Разделна“. Същевременно е установено, че от администрацията на затвора са взети мерки за компенсиране липсата на течаща вода с осигуряване на вода посредством 4 бр. водоноски с питейна вода и 2 бр. цистерни с вода за битови нужди с обща вместимост 10 тона. Направен е извод, че спирането на водата не е било непрекъснато и ищецът не е поставян в ситуация продължителен период от време да изтърпява наказанието си при непрекъсната липса на течаща вода, каквото изискване е въведено в практиката на Европейския съд по правата на човека по прилагане на ЕКПЧ.

Твърденията за бездействие от администрацията на ЗО „Разделна“ да осигури на ищеца нормални условия за достъп до спортни съоръжения първоинстанционният съд е отхвърлил като недоказани. Приел е, че от представените по делото писмени доказателства се установява, че на лишените от свобода е осигурена възможност за удовлетворяване на религиозните потребности, за посещение на параклис и осигуряване на достъп до библиотека. Съдът е приел, че на ищеца е предоставена възможност да спортува, което се потвърждава и от показанията на свидетеля И., който сочи, че В. е играел футбол. Освен това в мотивите на съдебния акт е посочено, че колко често да спортува зависи единствено от волята и преценката на самия лишен от свобода. Позовавайки се на представения акт за извършена проверка в Затворническо общежитие „Разделна“ към Затвора – Варна, съдът е приел, че обособената зона за престой на открито в ЗО „Разделна“ отговаря на всички условия за сигурност и е оборудвана със спортни съоръжения, като в момента на проверката е имало лишени от свобода, които тренират. С оглед на което не са кредитирани показанията на свидетеля К. в тази част. В мотивите на решението са изложени съображения, че не са налице данни за изразено желание от В. да посещава културни или религиозни мероприятия.

Относно твърденията за липса на действия по осигуряване на дезинфекция, дезинсекция и дератизация на помещенията в ЗО „Разделна“, първоинстанционният съд, е приел, че през исковия период помещенията са третирани 11 пъти със средства за химична дезинсекция и атомизация, което се потвърждава от писмените и гласни доказателства, събрани по делото. Съдът е приел, че се доказва по категоричен начин реално извършени услуги по мониторинг, дезинсекция и дератизация от страна на ГД ИН с цел на лишените от свобода да бъдат осигурени добри условия в спалните и общите помещения. Наличието на инсекти в помещенията, въпреки извършените мероприятия, съдът е посочил, че може да се дължи на други фактори, които способстват за наличието им, като е посочил, че задължението за полагане на грижи и поддържане на спалните помещения е възложено на самите лишени от свобода. Направен е извод, че твърденията на В. са опровергани от доказателствата по делото, поради което заявената претенция е неоснователна.

За неоснователно е прието и възражението за липса на достъп до легло и спални принадлежности. Първоинстанционният съд е приел, че от представения опис на наличните дрехи, битови вещи и предмети при постъпването му в ЗО „Разделна“ на В. са предоставени шкаф, възглавница, вишка и дюшек, което е удостоверено от него чрез поставяне на подпис. В мотивите на съдебния акт е прието, че субективните очаквания на ищеца към състоянието на леглото и спалните принадлежности са несъответни на нормативните изисквания.

Крайният извод на първоинстанционния съд е, че не се доказва по делото нито едно от заявените от ищеца основания – неоснователно бездействие на администрацията на затвора, от които се твърди, че ищецът е търпял неимуществени вреди през исковия период.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция и на основание чл. 221, ал. 2 АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята, ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, като същата е изведена от доказателствата по делото, разгледани поотделно и в съвкупност.

Правилно е отхвърлена исковата претенция за вреди и по отношение на твърденията за липса на осигурени медицински прегледи и грижи за здравето на В. в ЗО „Разделна“. Безспорно от представените доказателства пред съда – книга за медицински прегледи на лишените от свобода и медицинска справка за процесния период се установява, че касаторът е бил преглеждан от лекар-специалист 4 пъти, като при единия от прегледите му е предоставено направление за посещение на дерматолог. В този смисъл са налице данни, че на В. му е била оказвана медицинска помощ в ЗО „Разделна“. Обстоятелството, че по време на престоя си в ЗО „Разделна“ Р. В. е бил прегледан 4 пъти, сочи за едно изключително адекватно отношение на администрацията на затвора и на лекаря към здравето на лишения от свобода. Същевременно така установяващото се от посочените доказателства опровергава твърденията на касатора, че не са му осигурени медицински прегледи, поради което е бил лишен от медицинска помощ. В исковата молба, както и в касационната жалба, не са изложени конкретни причини да е имал нужда от медицински грижи, съответно да му е била отказана медицинска помощ или да не е имало лекар специалист. Необосновано се твърди в касационната жалба, че след като на 03.08.2023 г. му е предписан паратрамол и му е предоставен болничен, като не му е извършен вторичен преглед, за да се провери общото му състояние, то острата вирусна инфекция не е излекувана, поради което на 12.09.2023 г. отново се е разболял. Не може да се направи категоричен извод, че при прегледа на 03.08.2023 г. В. е бил с ОВИ, тъй като това обстоятелство не е посочено в предоставените медицински документи. Освен това посещението на лекар за вторичен преглед е изцяло според волята на лицето, независимо дали то се намира в място за лишаване от свобода или не. Ако касаторът е имал нужда от вторичен преглед или не се е чувствал излекуван, то е следвало да пожелае отново преглед при лекар, спазвайки установения в ЗО „Разделна“ ред. Твърдението, че след като на 12.09.2023 г. отново е посетил лекарски кабинет и му е поставена диагноза ОВИ, означава, че не е бил добре излекуван и съответно острата вирусна инфекция се е повторила, остава недоказано. Между двете посещения на В. е налице един немалък период от време – около месец и половина, през който период е възможно лишеният от свобода да се разболее отново. Не може да се сподели и следващото твърдение на касатора, че по делото са представени само част от писмените доказателства, удостоверяващи посещенията му при лекар. От представената медицинска справка, изготвена от д-р П. – лекар ординатор на Затвора Варна, и от представената книга на медицинските прегледи на лишените от свобода се установя, че през процесния период В. е посетил лекар 4 пъти. Действително копието на книга на медицинските прегледи на лишените от свобода, представено по делото, е за периода 14.12.2022 г. – 04.10.2023 г., но твърденията на жалбоподателя, „че е възможно да се е нуждаел от медицинско обслужване през периода 07.2022 г. – 12.2022 г.“ остава недоказано. Ако действително е имал нужда от медицинска помощ, е следвало да я заяви, записвайки се във въпросната книга.

В потвърждение на извода за осигурявана от ответника медицинска помощ са и показанията на разпитаните свидетели. Свидетелят К., сочи че е ходил в лечебницата да търси медикаменти. От показанията му се установява също, че ищецът се е записвал, за да бъде прегледан в книга. Свидетелят И. пък посочва, че лекар е идвал веднъж през седмицата. Следва да се съобрази и че регламентираният от законодателя ред за достъп на лишените от свобода до лекар при нужда (например задължението на затворническата администрация да осигури преглед от медицински специалист в срок до 24 часа от вписването на желанието на лишените от свобода в дневника) е изключително по-улеснен и благоприятен, в сравнение с възможностите за достъп до медицинска помощ на гражданите, нелишени от свобода. Не са налице приобщени по искане на ищеца доказателства за наличието на необходимост от медицинска помощ, включително и спешна, която нужда да е надлежно заявена и администрацията на затвора да е отказа медицинска помощ на лишения от свобода.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд, преценявайки всички доказателства е приел, че жилищната площ, с която разполага касационният жалбоподател, е над предвидената в чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС. В допълнение следва да се посочи, че според ЕСПЧ при оценката на това дали е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на липсата на лично пространство, трябва да се вземат предвид следните фактори: (а) всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва да има най-малко три квадратни метра жилищна площ; и (в) размера на килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между мебелите. Предвид факта, че спалното помещение, в което е настанен л.св. В., е било с чиста жилищна площ от 16,08 кв.м, а от справките, предоставени от ответника, се установява по категоричен начин, че в помещението не са били настанявани повече от 4 лица, съдът намира, че на касатора е осигурена площ на спалното помещение над предвидената в закона. В тази връзка неоснователно в касационната жалба се сочи, че изчисленията на съда по отношение на квадратурата са неправилни. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на свидетеля И., след като същите не кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не е налице бездействие по отношение липсата на осигурен достъп до течаща вода в ЗО „Разделна“. Обстоятелството, че временно бива прекъснато водоподаването по график (от 23:00 ч. до 05:00 ч.), предвид и данните за осигурени водоноски и цистерни, не е равнозначно на неосигуряване на достъп до течаща вода. От една страна времевият интервал на прекъсване на водоподаването е само за един период от денонощието. В този период се предполага, че по график лишените от свобода лица си почиват, респ. липсата на активност през тази част от денонощието не предполага висока степен на необходимост от ползване на течаща вода. Същевременно безспорно от доказателствата по делото се установява, че са взети и своевременно мерки за компенсиране липсата на течаща вода с осигуряване на вода посредством водоноски с питейна вода и цистерни с вода за битови нужди. Освен това доколкото прекъсването на водоподаването е по график, налице е яснота у лишените от свобода лица за периода на спиране на водоподаването, предвид ежедневната цикличност на спирането. Последното сочи на обективна възможност лишените от свобода през времето, когато не е спряно водоподаването, да се запасят с вода за пиене и за битови нужди, ако не желаят да ползват осигурената от администрацията вода от водоноските и цистерните през периода, когато е спряно водоподаването.

Безспорно по принцип прекъсването на водоподаването създава неудобства. В случая, предвид въвеждането на график и обезпечаването с водоноски и цистерни, това неудобство не е в степен, която да обосновава извод за неизпълнение на задължението на администрацията за осигуряване на течаща вода, респ. за съществено засягане на ищеца. Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС може да бъде тълкувана, че под течаща вода се има предвид не само водата, която е от водопровода, ВиК дружествата или собствен водоизточник. За течаща вода може да се приеме също и осигурената вода при „изключителни“ случаи, какъвто е настоящият. С доставените количества питейна вода и за битови нужди В. е могъл да задоволи хигиенните си нужди, поради което не е бил лишен от достъп до течаща вода, съответно не са настъпили твърдените вредни последици.

Касаторът неоснователно се позовава на решение по адм. дело № 14785/2018 г. на ВАС и на решение по адм. дело № 10951/2017 г. на ВАС, които са неотносими в случая, защото фактическата обстановка се различава от настоящото дело. В казусите по сочените решения не е установено по делото да е имало техническа причина или неотложни ремонтни, поради които да е имало режим на водата, докато по настоящото производство много ясно е посочено в изготвен график (л. 74), че графикът за прекъсване на водоподаването е въведен поради повишена консумация на вода за питейни нужди в ЗО „Разделна“ и намаления дебит на новопостъпващата такава от собствен водоизточник, с оглед осигуряване на необходимите комунално-битови условия. От друга страна, по настоящото дело се установява и че са били предприети мерки от страна на администрацията на затвора, като ежедневно на територията на ЗО „Разделна“, са били осигурявани четири броя водоноски с питейна вода с вместимост 1.2 тона всяка, както и 2 цистерни с обща вместимост от 10 тона вода за битови нужди, чрез които се обезпечава наличието на вода за времевия период – писмо на Началник на Затвора Варна (л. 60-63).

Безспорно за посочения интервал от време от денонощието, поради форсмажорни обстоятелства, не е имало вода, но администрацията на затвора е предприела мерки, като е осигурила вода за лишените от свобода. Осигурените количества вода за лишените от свобода, дори и при техническа трудност за употреба, предвид извличането й от цистерната или водоноската, съответно пренасянето й, безспорно сочи, че за процесния период е била осигурена питейна вода и за битови нужди.

Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че на лишените от свобода е осигурена възможност за участие в спортни мероприятия, за осигуряване на възможност за удовлетворяване на религиозните потребности, за посещение на параклис и за осигуряване на достъп до библиотека. Изцяло се споделя изводът на съда, че преценката за това дали да спортува и колко често да се случва това е изцяло на лишения от свобода. Правилно не са ценени показанията на свидетеля К., които противоречат на събраните по делото доказателства. По делото не са налице доказателства на касатора да е отказван достъп до изградените спортни площадки, както и не са налице доказателства същият да е подавал жалби или оплаквания във връзка с ограничения достъп. С оглед на изложеното правилно е преценено, че не е налице твърдяното бездействие от страна на затворническата администрация.

Правилен и обоснован е и изводът на първоинстанционния съд за неустановяващо се бездействие от страна на затворническата администрация по отношение предприемането на действия по осигуряване на дезинфекция, дезинсекция, дератизация. С оглед представените доказателства за мониторинг, дезинфекция и дератизация от страна на затворническата администрация се установява релевантният факт на предприемане на действия от страна на затворническата администрация, с цел осигуряване на лишените от свобода на добри условия в спалните и в общите помещения. В случая вероятно действително са били налице дървеници и др. насекоми и именно поради това администрацията на затвора е възложила, както планирано, така и извънредно предоставяне на услугата по мониторинг, дезинсекция и дератизация на спалните и на общите площи в сградата. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, ноторен факт е, че борбата с дървеници и хлебарки (както и с гризачи – плъхове и мишки) е трудна и изисква постоянство. Наличието на вредители, въпреки постоянно полагани усилия от затворническата администрация за борба с тях, не означава, че всяка периодична обработка на площите е „неефективна“ и „некачествено са отстранени вредителите“. Напротив, обстоятелството, че периодично се извършват мероприятия в тази насока, сочи на извод, че администрацията на затвора не бездейства, а полага усилия за подобряване на условията в затвора.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ППЗИНЗС, хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от лишените от свобода, които се грижат за почистването. В този смисъл В. е могъл и да положи необходимите грижи да поддържа хигиената в помещението.

В обжалваното решение, първоинстанционният съд подробно е обсъдил възраженията в исковата молба, като е изложил мотиви по всеки един довод на ищеца. Фактът, че не са приети твърденията на ищеца за основателни, не означава, че решението не е мотивирано. Неоснователно е възражението за необоснованост на обжалвания съдебен акт. Съдът се е позовал на фактите, които се извличат от доказателствата по делото, на разпоредби на ЗИНЗС и ППЗИНЗС, както и е направил обстоен анализ на твърденията в исковата молба.

Необосноваността като касационно основание по чл. 209, т. 3, пр. посл. от АПК се проявява в погрешно формиране на вътрешното убеждение на съда относно спорните или релевантните за спора факти, поради което се е достигнало до погрешни изводи по съществото на спора, което в случая не е налице. Необосноваността е самостоятелно основание за отмяна на неправилно съдебно решение и същата по никакъв начин не е свързана, а и не може да бъде свързана с обема или начина на формулиране /текстово/ на съдебния акт. Противоречието на направените изводите от фактическа страна и изведените правни изводи не е необоснованост, а евентуално нарушение на материалния закон, което в случая, както се посочи, не е налице.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.

Касационната жалба се явява неоснователна и следва да се остави в сила обжалваното решение.

На основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл първо АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1, изр. второ ЗИНЗС, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4468 от 29.04.2024 г. по адм. д. № 85/2024 г. на Административен съд – Варна.

Решението не подлежи на обжалване.