Номер 35731.08.2020 г.Град
Апелативен съд – Пловдив1-ви граждански състав
На 31.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Галина Г. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна И. Панайотова
като разгледа докладваното от Елена Р. Арнаучкова Въззивно частно гражданско дело №
20205000500422 по описа за 2020 година
С Определение № 2682/23.12.2019г., постановено по гр.д.№ 2867/2019г. по
описа на ОС - Пловдив, се допуска обезпечение на предявените от В. С. Г. ,
ЕГН ********** от гр.С., ул. „А., №, вх., ет. ап. против „И. и.“ЕООД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление: гр.К., ул. .. № .. осъдителни искове
за заплащане на сумите: 130 506,85 евро, представляваща дължима част от
предоставена по договор за заем от 22.05.2012г. сума в размер на 200 000,00
евро, ведно със законна лихва от датата на исковата молба; 8 603,08 евро,
представляваща уговорена в чл.12 от същия договор неустойка за забава при
връщане на цялата заемна сума на падежа, ведно с уговорената
възнаградителна лихва от 5% годишно, в размер на 0.005% от заемната сума
за всеки просрочен ден, но не повече от 5% за периода, за който вземането не
е погасено по давност - от 10.12.2016г. до 10.12.2019г., ведно със законна
лихва от датата на исковата молба, чрез налагане на възбрана върху следния
недвижим имот:
Поземлен имот с идентификатор №**** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.К. с адрес: гр.К., ул. .. № .., с площ от 547 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: *** кв.**,
парцел III-*** при граници: имоти с номера: ******************6, ведно с
построените в имота:
1. сграда с идентификатор № ****.1 със застроена площ от 163 кв.м., брой
етажи: 2, предназначение: сграда за обществено хранене /ресторант/, със
1
застроена площ от 164.6 кв.м. и разгърната застроена площ от 321.1
кв.м.;
2. сграда с идентификатор № ****.2 със застроена площ от 21 кв.м.,
предназначение: сграда за обществено хранене;
3. сграда с идентификатор № ****.3 със застроена площ от 20 кв.м.,
предназначение: сграда за обществено хранене, които две сгради
представляват лятно кафе, находящо се в УПИ III-*** кв.** по плана на
гр.К.
Против Определение № 2682/23.12.2019г., постановено по гр.д.№ 2867/2019г.
по описа на ОС - Пловдив, е постъпила частна жалба, вх.№ 16
598/22.06.2020г., подадена от „И. и.“ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр.К. ул.“Р., № .., ответник в обезпечителното производство, чрез
адв.Д. А., с оплаквания за незаконосъобразност, искане за отмяна и за
присъждане на разноски.
В подадения в срок писмен отговор, вх.№ 23029/12.08.2020г., от насрещната
въззиваема страна, В. С. Г. , ЕГН **********, ищец и молител в
обезпечителното производство, частната жалба се оспорва и се моли да бъде
оставена без уважение.
Постъпилата въззивна частна жалба е допустима, като подадена против
подлежащо на въззивно обжалване определение на първоинстанционен
окръжен съд от съдебния район по чл.274, ал.1, т.2 ГПК, във вр. чл.396, ал.1
ГПК, в законния срок, от активно процесуално легитимирано лице, ответника
в обезпечителното производство, имащо интерес от въззивно обжалване,
редовна е по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за
изпращане на препис до насрещната страна за отговор, поради което се
поставя на разглеждане по същество.
Пловдивският апелативен съд, въз основа на оплакванията в частната жалба и
оспорванията в отговора, след като извърши цялостна служебна проверка за
законосъобразност на обжалваното определение, при преценка на данните по
делото, намира следното:
Производството, в което е постановено обжалваното определение, гр.д.№
2867/2019г. по описа на ОС - Пловдив, е образувано въз основа на искова
2
молба, вх.№ 37274/12.12.2019г., подадена от ищец В. С. Г. срещу ответник „И.
и.“ЕООД, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с
предмет парични вземания в размер на 130 506.85 евро главница и 8 603.08
евро неустойка, претендирани на договорно основание – договор за паричен
заем между страните от 22.05.2012г.
С молба, вх.№ 37276/12.12.2019г., ищецът е поискал допускане на
обезпечение на предявените искове чрез налагане на възбрана върху два
недвижими имота на ответника и запор на дружествени дялове на ответника в
посочено търговско дружество до размера на цената на исковете.
Обезпечителното искане е уважено с Определение № 2605/12.12.2019г., но
под условие за внос на гаранция в размер на 25 000лв., като подадената срещу
него от ответника частна жалба, вх.№ 5525/17.02.2020г. е върната с
Разпореждане № 260232/27.08.2020г., нестабилизирано.
Със сега обжалваното определение е уважена подадената от ищеца втора
поредна молба, вх.№ 38411/23.12.2019г. за допускане на допълнително
обезпечение на предявените искове чрез налагане на възбрана върху
недвижим имот на ответника, находящ се в гр.К. с данъчна оценка
95 217.90лв.
На оплакването в жалбата и при служебната проверка не се констатира
основание за недопустимост на обжалваното определение.Противно на
неоснователно поддържаното в жалбата, с обжалваното определение не е
допуснато обезпечение на непредявени искове, конкретно не е допуснато
обезпечение на искове за възнаградителна лихва, каквито действително не са
били предявени, а е допуснато обезпечение на осъдителни искове за парични
вземания за главница и за договорна неустойка за забавено заплащане на
заемната сума, както и са неотносими към допустимостта на обжалваното
определение, постановено през декември 2019г., доводите за оставянето на
ИМ без движение по-късно след това през юни 2020г.
Основателно е оплакването в жалбата за немотивираност на обжалваното
определение, но от това не следва автоматично извод за неговата
незаконосъобразност.
Приема се, че в случая са налице всички кумулативни предпоставки и са
3
липсвали пречки за допускане на поисканото от ищеца допълнително
обезпечение на предявените искове със сега обжалваното определение,
поради следните съображения:
Съгласно даденото нормативно тълкуване в ТРОСГТК № 6/2013/14.03.2014г.
по т.д.№6/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС, за допускане на обезпечението
необходимите предпоставки са предявеният иск да е допустим, вероятно
основателен и да е налице обезпечителна нужда, като преценката за
вероятната основателност на иска се извършва въз основа на въведените от
ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства (чл. 391, ал.1, т.1
ГПК).
В случая, с постановеното по делото Определение № 2605/12.12.2019г. е
изрично прието, че предявените искове са допустими, а исковата молба, с
която са предявени, е редовна.Като законосъобразни, тези изводи следва да
бъдат споделени, тъй като, противно на неоснователно поддържаното в
жалбата, предявените осъдителни искове са достатъчно добре
индивидуализирани по основание и размер, като са посочени всички
индивидуализиращи белези на претендираните парични вземания и липсва
нередовност на исковата молба. Неоснователни са и доводите, че предявените
искове не били вероятно основателни.Приема се - за нуждите и според
стандартите на доказване в обезпечителното производство, според даденото
тълкуване в ТРОСГТК № 6/2013/14.03.2014г. по т.д.№ 6/2013г. по описа на
ОСГТК на ВКС - че предявените искове „се подкрепят“ от приложените към
ИМ писмени доказателства – нотификации от онлайн банкиране, като не се
налага да се определя допълнително гаранция при допускане на
обезпечението. С оглед осъдителния характер на исковете, се приема да е
налице обезпечителна нужда, а наложената обезпечителна мярка възбрана е
напълно адекватна на обезпечителната нужда.Изцяло неподкрепени са
доводите в жалбата за свръхобезпечение на исковете, а от приложения към
молбата за допускане на допълнително обезпечение нотариален акт за
договорна ипотека № ************. на Нотариус Д.Ж. се установява, че
върху един от възбранените с предходното определение по делото недвижими
имоти на ответника е била учредена договорна ипотека в полза на трето
неучастващо лице - „ПИБ“ АД - за обезпечаване на договорно задължение на
ответника за главница за сумата 100 000лв.и лихви, такси и разноски по
4
договора за кредит, поради което се приема, че допуснатото обезпечение в
полза на ищеца – хирографарен кредитор би се намалило при евентуално
насочване на принудителното изпълнение от ипотекарния кредитор върху
този имот, респективно се налага допълнително обезпечение, каквото е
допуснато със сега обжалваното определение..
Поради изложеното, молбата за допълнително обезпечение е основателна и
следва да се уважи.
При съвпадане с крайните изводи на първостепенния съд, като
законосъобразно, обжалваното определение се потвърждава.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2682/23.12.2019г., постановено по гр.д.№
2867/2019г. по описа на ОС - Пловдив, с което се допуска обезпечение на
предявените от В. С. Г. , ЕГН ********** от гр.С., ул. „А., №, вх., ет. ап.
против „И. и.“ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.К., ул.
.. № .. осъдителни искове за заплащане на сумите: 130 506,85 евро,
представляваща дължима част от предоставена по договор за заем от
22.05.2012г. сума в размер на 200 000,00 евро, ведно със законна лихва от
датата на исковата молба; 8 603,08 евро, представляваща уговорена в чл.12 от
същия договор неустойка за забава при връщане на цялата заемна сума на
падежа, ведно с уговорената възнаградителна лихва от 5% годишно, в размер
на 0.005% от заемната сума за всеки просрочен ден, но не повече от 5% за
периода, за който вземането не е погасено по давност - от 10.12.2016г. до
10.12.2019г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба, чрез
налагане на възбрана върху следния недвижим имот:
Поземлен имот с идентификатор №**** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.К. с адрес: гр.К., ул. .. № .., с площ от 547 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: *** кв.**,
парцел III-*** при граници: имоти с номера: ******************6, ведно с
построените в имота:
5
1. сграда с идентификатор № ****.1 със застроена площ от 163 кв.м., брой
етажи: 2, предназначение: сграда за обществено хранене /ресторант/, със
застроена площ от 164.6 кв.м. и разгърната застроена площ от 321.1
кв.м.;
2. сграда с идентификатор № ****.2 със застроена площ от 21 кв.м.,
предназначение: сграда за обществено хранене;
3. сграда с идентификатор № ****.3 със застроена площ от 20 кв.м.,
предназначение: сграда за обществено хранене, които две сгради
представляват лятно кафе, находящо се в УПИ III-*** кв.** по плана на
гр.К.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6