№ 1200
гр. София, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ЕВГ. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20211110210164 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ХР. Б. Б. против издадено срещу него
наказателно постановление (НП) № 326660/12.01.2018 г. от Е.И.К. в
качеството на зам.кмет на СО, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лв., на основание
чл.35, ал.7, т.1 от Наредба за реда и условията на пътуване с обществения
градски транспорт на територията на Столична община /НРУПОГТТСО,
Наредбата/ (отм), за нарушение на чл.18, т.1, б.”А’, „Б” и „В” и чл. 35, ал. 1,
вр. чл.34, ал.3 от Наредбата.
С жалбата се поддържа, че обжалваното НП никога не е било връчвано
на жалбоподателя. Счита се, че не е имало основания за приложение на
разпоредбата на чл.58, ал.2 ЗАНН. Освен това се претендира, че обжалваното
НП е незкаоносъобразно и неправилно поради това, че от съдържанието му
не става ясно какво точно е нарушението, за което е наложена глоба в размер
на 200.00 лева, тъй като не е уточнено състава на коя от цитираните букви на
чл.18, т.1 от НРУПОГТТСО (отм.) е нарушен, нито е описано кои са
приложимите хипотези на съответните правни норми, доколкото в тях се
1
съдържа повече от едно предложение. Счита се, че е незаконосъобразен и
размерът на наложената глоба, поради противоречие на разпоредбата на
НРУПОГТТСО (отм.) с приложимия акт от по-висок ранг, какъвто е Законът
за автомобилните превози (ЗАвтП) – чл.101. Излагат се доводи за липса на
компетентност на актосъставителя, тъй като разпоредбата на чл.34,ал.1,изр
първо от Наредбата е в противоречие с разпоредба от акт с по-висока степен,
а именно чл.37, ал.1, б“б“ от ЗАНН. С тези съображения се моли за отмяна на
обжалваното НП, като незаконосъобразно. В условията на алтернативност се
иска от Съда да приложи чл.28 от ЗАНН, като се излагат аргументи в тази
насока. Моли се за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение в
размер на 380.00 лева за правна помощ и процесуално представителство за
една инстанция.
В съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован, не се явява.
Не се явява и процесуалният представител – адв. К..
Въззиваемата страна – Столична община, редовно призована, не се
явява и не изпраща представител.
От фактическа страна:
На 16.12.2017г. г., около 12.57 часа, в гр.София, жалбоподателят ХР. Б.
Б. пътувал в автобус № 305/инвентарен номер 3116/, след спирка МС
Ал.Балан, в посока община Младост, район Младост. Била извършена
проверка дали пътниците притежават редовни превозни документи от св. Г.Н.
Алексиева – контрольор по редовността на пътниците в „ЦГМ“ ЕАД и било
установено от нея, че жалб. Б. няма редовен превозен документ и е отказал да
закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольора, за което му е
съставен АУАН №**********/16.12.2017 г. за нарушение на чл.18, т.1, б.”а”,
„б” и „в” и чл.35, ал.1, вр. чл.34, ал.3 от Наредба за реда и условията на
пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична
община. АУАН е бил съставен в присъствие на един свидетел, който се
подписал в акта.
Съставеният АУАН бил връчен на жалб. Б., който го подписал, без да
вписва възражения.
Въз основа на така съставения АУАН, при идентично описание на
фактическата обстановка и посочване като нарушени разпоредбите на чл.18,
т.1, б.”а”, „б” и „в” и чл. 35, ал. 1, вр. чл.34, ал.3 от Наредбата, на 11.12.2017
2
г. е издадено обжалваното НП.
По делото не са представени от АНО доказателства за датата на
връчване на същото на жалб. Б., с оглед на което съдът прие, че за
жалбоподателя не е започнал да тече срокът по чл.59, ал.2 ЗАНН и подадената
жалба, по която е образувано настоящето дело следва да се приеме за
подадена в срок.
По доказателствата.
Горната фактическа обстановка се установява от съдържанието на
АУАН и НП /досежно вписаните в тях обстоятелства/ и показанията на
актосъставителя Алексиева, която макар и да заяви при разпита си пред
настоящия състав, че няма спомен за конкретния случай, с оглед на
изминалия период от време, то доколкото АУАН е написан и подписан от нея
потвърждава фактическите обстоятелства, които е описала в него. Същите не
се оспорват и от жалбоподателя в подадената до съда жалба.
От правна страна:
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите. Съдът приема, че жалбата е депозирана в преклузивния
процесуален срок, доколкото АНО не представи доказателства за датата на
връчване на обжалваното НП на жалбоподателя. Не бяха представени от
страна на АНО и надлежни и достатъчни доказателства за това, че са били
налице всички законово предвидени предпоставки по чл.58, ал.2 ЗАНН, за да
се приеме, че жалбоподателят не е бил намерена на адреса си, тъй като е
напуснал същия. Безспорно е, че разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН съдържа
една правна фикция като приравнява правните последици на личното
връчване с тези на невръчване на наказателното постановление. Тъй като
фикционната норма е изключителна - представлява отклонение от общата
уредба на съответната материя по смисъла на чл. 11, ал. 2 от Закона за
нормативните актове, нейното тълкуване е само ограничително.
Следователно, за да е осъществен фактическия състав на чл. 58, ал. 2 ЗАНН е
необходимо да са налице точно посочените в нормата предпоставки -
нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият адрес да е
неизвестен.
3
От доказателствата по делото е видно, че не е установено наличието на
нито един от кумулативно изискуемите факти и обстоятелствата. Няма
никакви доказателства търсен ли е Б. на посочения адрес, намерен ли е,
неизвестен ли е новият му адрес. Следователно от така установените по
делото факти, не може да се направи извод, че наказателното постановление е
връчено надлежно на жалбоподателя при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. С
оглед на това извода на АНО, че същото е влязло в сила и породило правни
последици е неправилен.
Жалбата изхожда от легитимирана страна в процеса, имаща правен
интерес да обжалва издаденото срещу него НП, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следните
съображения:
В хода на административно-наказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, които са опорочили издаденото НП и са
абсолютно основание за отмяната му.
На жалбоподателя е наложено административно наказание, на
основание чл.35, ал.7, т.1 от НРУПОГТТСО /в редакцията, действаща към
момента на проверката и към момента на издаване на обжалваното НП/ за
нарушение на чл.18, т.1, б.”а”, „б” и „в” и чл. 35, ал. 1, вр. чл.34, ал.3 от
Наредбата.
Съгласно чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата „Кметът на Столична община
възлага на Изпълнителния директор на „ЦЕНТЪР ЗА ГРАДСКА
МОБИЛНОСТ“ ЕАД да определи длъжностните лица, които да осъществяват
контрола по редовността на пътниците в обществения транспорт.
Длъжностните лица - контрольори по редовността на пътниците, определени
от Изпълнителния директор на „ЦГМ“ ЕАД, съставят актове на нарушителите
за всяко установено от тях нарушение според предоставените им с тази
наредба правомощия. Съгласно чл. 35, ал. 5 от Наредбата „въз основа на
съставените актове за установяване на административни нарушения,
посочени в чл. 35, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, във връзка с чл. 34, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от
Наредбата, кметът на Столична община или определен от него заместник
кмет издават наказателни постановления.“
Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, с
надлежно делегирани правомощия с представените по делото заповеди.
4
Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски
транспорт на територията на Столична община е приета с Решение № 520 по
Протокол № 48 от 26.09.2013 г., с последващи изменения и допълнения
/действала към момента на деянието и към момента на издаване на
обжалваното НП и отм. с Наредба за реда и условията за пътуване с
обществен градски транспорт на територията на Столична община, приета с
Решение № 178 по Протокол № 51 от 5.04.2018 г./. Именно това е
приложимият подзаконов нормативен акт, съгласно чл.3, ал.1 от ЗАНН,
доколкото това е действалата Наредба към датата на деянието. Същата
действително не се явява по-благоприятен закон с оглед на предвидения
размер на глобата в новоприетата Наредба, но този въпрос следва да подлежи
на обсъждане само в случай, че се приеме, че НП е законосъобразно
издадено, при обсъждане на размера на глобата.
В съответствие с чл. 10 и чл. 12 от Закона за нормативните актове /ЗНА/
подзаконовият нормативен акт е издаден при наличието на законова
делегация. Съгласно чл. 21, ал. 2 от Закон за местното самоуправление и
местната администрация /ЗМСМА/ общинският съвет като орган на местно
самоуправление има правомощие да издава подзаконови нормативни актове
за регулиране на определени обществени отношения с местно значение,
изброени в чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА. Общественият превоз, чиято легална
дефиниция дава законодателят с разпоредбата на § 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, в рамките на
общината е предмет на регламентация от общинските съвети /чл. 17, ал. 5 от
ЗАвтП/. Съгласно чл. 17, ал. 1, т. 1 и чл. 21, ал. 1, т. 7 ЗМСМА общинските
съвети могат да определят и таксите за предоставянето на услугата по превоз
на пътници, осъществявана чрез средствата за масов градски транспорт.
Контролни правомощия на местните власти във връзка с реда за
осъществяване на обществен превоз на пътници са предоставени, в този
смисъл разпоредбите с обект „административнонаказателна отговорност“ не
са в противоречие с нормативен акт от по-висока степен. С ДВ, бр. 9 от 2017
г., е регламентирано Общинският съвет да определя условията и реда за
пътуване по маршрутите на обществения градски транспорт на територията
на съответната община /чл. 21, ал. 1, т. 25 ЗМСМА/. Доказателство за това е и
изменената разпоредба на чл. 91, ал. 11 ЗАвтП, ДВ, бр. 9 от 2017 г., с която е
въведена възможност за контрол по чл. 101 ЗАвтП от страна на длъжностни
5
лица, упълномощени от кмета на общината. Въпреки това е недопустимо
Столичен общински съвет, при липсата на законова делегация, да създава
различни от посочените в ЗАвтП норми относно длъжностните лица и
техните правомощия, размера на глобата и процедурата по налагане на
административно наказание, когато се отнася до извършване на проверки в
автобусите от градския транспорт, както е в конкретният случай.
Следователно санкционните разпоредби относно размера на глобата и
процедурата по налагане на административно наказание са в противоречие с
нормативен акт от по-висока степен, а именно чл. 101 от ЗАвтП.
Следва да се посочи, че са допуснати и съществени процесуални
нарушения при описание на деянието, касаещи неговата съставомерност,
които нарушения ограничават възможността на санкционираното лице да
ангажира адекватно правната си защита.
В чл. 18, т. 1 от НРУПОГТТСО /действаща към момента на деянието/ са
предвидени задължения за пътниците, както следва: а) да притежават редовен
превозен документ до слизането си в района на спирката на наземния
транспорт или в платената зона на метрото; б) да предоставят превозния си
документ на контролните органи за проверка, а пътуващите с
персонализирани карти да показват документ за самоличност при
поискване;в)при констатирано нарушение и отказ за закупуване на карта за
еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците
или карта за нетаксуван пътник с абонаментна карта на електронен носител в
тролейбуси и трамваи, да слязат от превозното средство на следващата
спирка и да предоставят на контролните органи лична карта/личен паспорт за
съставяне на акт за административно нарушение. След като се твърди, че
лицето е извършило няколко нарушения - по чл. 18, т.1 б. „а“, б. „б“ и б. „в“ е
следвало да му определят отделни наказания за всяко от тях, което в случая
не е сторено. По този начин не става ясно наложеното наказание за кое от
трите нарушения е наложено - за това, че лицето не е притежавало превозен
документ /б. „а“, за това, че не го е представило на контролните органи /б.
„б“/ или за това, че не е предоставило на контролните органи лична карта/
личен паспорт за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение, след като е констатирано нарушение и отказ за закупуване на
карта /б. „в“/. Непосочването на конкретната разпоредба, която е нарушена в
6
НП води до неяснота и ограничава правото на защита на нарушителя. Така
формулирано, е налице неяснота на административното обвинение. Не е
посочено нито в АУАН , нито в НП именно коя хипотеза на чл.18 т.1 б. „а“, б.
„б“, б. „в“ от Наредбата е нарушена. Непосочването на конкретната правна
норма, регламентираща конкретно правило за поведение, нарушено от
наказаното лице в настоящият случай е от категорията на съществените
процесуални нарушения, тъй като лишава административно наказаното лице
от възможността да разбере в какво точно се обвинява и правилно да
организира защитата си. Административнонаказателна отговорност не може
да се обосновава по тълкувателен път. Налице е нарушение на чл. 57, ал. 1, т.
6 от ЗАНН, довело до съществено нарушение на административно-
производствените правила при издаване на НП.
На следващо място, в словесното описание на нарушението не е
конкретизирано коя хипотеза на нередовност на превозния документ е
реализирана в конкретният случай или въобще не е представен превозен
документ. Съгласно чл. 11 от Наредбата нередовни документи са: превозни
документи, които не съответстват на пътуването (период на валидност или
маршрутна линия); персонализирана карта, издадена на лице, различно от
ползвателя; карта за еднократно пътуване с различна конфигурация от тази на
контрольора в превозното средство; талон от карта за 10 пътувания, без да
бъде представен талон № 10; нетаксувана електронна карта, заредена за 10
пътувания на един пътник за тролейбусен и трамваен транспорт; нетаксувана
електронна карта, заредена за 10 пътувания за метро; подправен превозен
документ на хартиен носител; персонализиран превозен документ,
непридружен от документ за самоличност.
Съгласно чл. 35, ал. 1 във връзка с чл. 34, ал. 3 от НРУПОГТТСО при
констатиран от контролните органи по редовността на пътниците случай на
пътуване без редовен превозен документ или нарушаване реда в превозното
средство, пътникът закупува карта за еднократно пътуване, продавана от
контрольор по редовността на пътниците, като при отказ на пътника да
изпълни последното се съставя АУАН от длъжностното лице по контрола на
пътника, за което нередовният пътник слиза на следващата спирка по
маршрута на превозното средство. Изрично в чл. 35, ал. 1 от НРУПОГТТСО
/действаща към онзи момент/ е посочено, че отказът следва да е обективиран
от пътник, който пътува в тролей или трамвай. За нарушение по чл. 35, ал.
7
1 във връзка с чл. 34, ал. 3 от НРУПОГТТСО е предвидено налагането на
административно наказание „глоба“ в размер от 200 лева на основание чл. 35,
ал. 7, т. 1 от Наредбата /в редакцията към момента на деянието/. Анализът на
относимата законова регламентация сочи, че общественият градски транспорт
на територията на Столична община, осъществяван с автобуси е обществен
транспорт по смисъла на пap. 1, т.1 от ДР на ЗАвтП. Съдържанието на
посочените разпоредби недвусмислено сочи, че е налице пълно съответствие
на признаците на деянието, посочено като административно нарушение в
Закона и в Наредбата, когато общественият градски транспорт е автобусен,
както е в процесния случай.
Задължителни предпоставки за ангажиране на отговорността на
нарушителя е нередовността на пътника и обективирания от него отказ за
закупуване на карта за еднократно пътуване /чл. 35, ал. 1 от Наредбата/.
Видно от съдържанието на акта и издаденото НП е установено, че Б. е
пътувал в автобус и е отказал да закупи карта за еднократно пътуване от
контрольора. Констатира се противоречие при описанието на осъществилата
се фактическа обстановка, което препятства лицето Б. да разбере за кое свое
действие/бездействие следва да търпи наложеното му административно
наказание. За описаното деяние, тъй като провереното лице пътува в автобус,
а не в превозно средство - тролей или трамвай, не е предвидена
административнонаказателна отговорност, което представлява съществено
процесуално нарушение на основание чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т.
6 от ЗАНН, в каквато посока е и константната съдебна практика.
Несъответствието между АУАН и НП относно фактическия състав на
деянието, доказателствата, които го потвърждават, и законните разпоредби,
които са били нарушени виновно, е предпоставка за ограничаване правото на
защита на административнонаказаното лице, съответно - за отмяна на НП
поради допуснати съществени процесуални нарушения.
Отделно от това, следва да се посочи, че изпълнителното деяние -
пътуване без редовен превозен документ, е елемент от фактическия състав на
нарушението, което подлежи на санкциониране по реда на чл. 101 от ЗАвтП,
не и по чл. 35, ал. 7, т. 1 от Наредбата. Съгласно чл. 101, т. 1 от ЗАвтП. /в
относимата към датата на деянието редакция/ „пътник в моторно превозно
средство за обществен превоз, който пътува без билет или друг превозен
8
документ, се наказва с глоба в размер: от 10 до 50 лв. - за превози по
общинските транспортни схеми“. В съответствие с чл. 17, ал. 4 във връзка с §
1, т. 1 от ДР на ЗАвтП процесният случай безспорно обхваща деяние,
въздигнато като нарушение при осъществяване на обществен градски
транспорт /автобусен/. Разпоредбата на чл. 101 от ЗАвтП няма бланкетен
характер, поради което не подлежи на попълване от друг нормативен акт.
Недопустимо е обществени отношения, изчерпателно уредени със закон, да се
преуреждат с подзаконов нормативен акт, какъвто е и НРУПОГТТСО, още
повече за същото нарушение да бъде предвидено и по-високо по размер
административно наказание, дори и последното да е от същия вид - „глоба“. В
съответствие с чл. 15, ал. 3 от ЗНА противоречието между закон и подзаконов
акт води до отмяната на НП, който извод се обективира и в процесния случай
поради налагане на глоба в размер на 200 лева за нарушение по Наредба на
СО, противоречаща на ЗАвтП. ЗАвтП е относим и към превозите по
общинските транспортни схеми. Доколкото по делото е установено от
фактическа страна, че се касае за обществен градски транспорт по автобусна
линия, настоящата инстанция счита, че глава Глава V „Контрол по спазване на
правилата за пътуване и отговорност при нарушения“ от Наредбата
/действала до приемането на новата Наредба с Решение № 178 по Протокол
№ 51 от 5.04.2018 г., в сила от деня на разгласяването й чрез обявяване на
сайта на Столичния общински съвет/ е неприложима по отношение на
обществения градски транспорт по автобусни линии, тъй като контролът по
отношение на този вид транспорт е регламентиран в Закона за автомобилните
превози /ЗАвтП/. В този смисъл, предвид разпоредбите на ЗНА, приложим е
законът, а не подзаконовия нормативен акт.
Действително с измененията на ЗАвП е предвидено, че контролът по
спазване разпоредбите на чл. 24, ал. 1, чл. 24а, ал. 1 и чл. 101, т. 1 може да се
осъществява и от длъжностни лица, оправомощени от кмета на съответната
община /чл.91, ал.11/, но следва да се има предвид това, че когато се касае за
пътник в моторно превозно средство за обществен превоз, който пътува без
билет или друг превозен документ, е налице нарушение на разпоредбата на
чл.101, т.1 от ЗАвП, а не на разпоредбите на НРУПОГТТСО. Следователно е
налице и неправилно приложение на материалния закон.
Всяко едно от горепосочените нарушения са самостоятелно основание
за отмяна на обжалваното НП и при тяхното наличие принципно е
9
безпредметно да се извършва контрол за правилното приложени на
материалния закон и на това дали е налице извършено административно
нарушение. В конкретния случай това е и невъзможно, доколкото нито в
АУАН, нито в НП е посочено в какво точно се е изразила нередовността на
превозния документ, т.е. не са описани в цялост фактическите обстоятелства
по извършване на претендираното нарушение.
С оглед на всички съображения изложени по-горе, съдът намира, че
обжалваното НП е незаконосъобрано и неправилно и следва да бъде
отменено.
По разноските:
При този изход на делото, правото за разнноски възниква за
жалбоподателя, но доколкото същият не е направил такова искане и не е
представил доказателства за реално направени разноски, съдът не следва да се
произнася по този въпрос.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 326660/12.01.2018 г.,
издадено от Е.И.К. в качеството на зам.кмет на СО, с което на ХР. Б. Б. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лева, на
основание чл.35, ал.7, т.1 от Наредба за реда и условията на пътуване с
обществения градски транспорт на територията на Столична община, за
нарушение на чл.18, т.1, б.”А’, „Б” и „В” и чл. 35, ал. 1, вр. чл.34, ал.3 от
същата Наредба, като незаконосъобразно и неправилно.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Административен
съд- гр.София, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
обявяването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10