№ 50
гр. Г.Т., 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Динко М. Динков
при участието на секретаря Марияна В. Димова
като разгледа докладваното от Динко М. Динков Гражданско дело №
20213220100133 по описа за 2021 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от КР. ЦВ. Г. ЕГН ********** от гр. Г.Т., ул.
„Ц.Ц.“ №4, чрез пълномощник адв. Д. Д. с адрес за призоваване гр.Д., ул.
„Волга“ №56, вх.А, ет.3, ап.9 срещу „ДЗИ О.З.“ ЕАД ЕИК ***,
представлявано от К.Ч., главен изпълнителен директор със седалище и адрес
на управление гр. С. 1301, район „Т.“ бул. „В.“ №89Б, ет.5 .
Предявено е искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 2 013, 80 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди по л.а. „Х.П.“ в рег.№ В 1933 НВ, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Претендират се сторените по делото разноски.
В законовоустановения срок ответникът, чрез пълномощник, е приложил
писмен отговор. Оспорва искът по основание, оспорва механизма на ПТП.
С исковата молба са предявени искове с правно основание чл.432,ал.1 във
вр. с чл.394 от Кодекса за застраховането и по чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Исковете са допустими.
1
От приложените по делото доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка: Ищецът е собственик на л.а. „Х.П.“ с рег.№
В 1933 НВ. Не се спори по делото, че на 31.07.2020г., около 00:15ч., в гр. В.
по бул. „Вл. Варненчик“, в посока изхода на града, между автомобила на
ищеца и л.а. „М. 323“ с рег.№ В 30 86 НХ с водач Й.Т. възникнало ПТП с
претърпени имуществени вреди, както и че след постъпило обаждане на
телефон 112, произшествието било посетено от служители на МВР.
Правният спор по делото се развива относно вината на ищеца за настъпилото
ПТП и относно паричния размер на причинените вреди по автомобила на
ищеца.
С уведомление за щета на МПС ищецът е предявил пред ответника
претенцията си за застрахователно обезщетение, вследствие на щети от
настъпилото ПТП. С обратно писмо ответникът уведомил ищеца, че вината за
настъпилото събитие била негова, поради което отказал за заплати
застрахователно обезщетение.
Съгласно приложената в настоящето съдебно производство съдебно-
автотехническа експертиза относно механизма на възникналото ПТП при
движението си автомобилът, управляван от ищеца, е предприел спиране, тъй
като пред него бил товарен автомобил, който намалил скоростта си. Поради
движението си л.а. „М. 323“ на разстояние по-малко от безопасната
дистанция зад автомобила на ищеца, с оглед скоростта на движение, водачът
на л.а. „М.“ не е успял да спре автомобила си преди достигането на
движещият се пред него автомобил, поради което последвал удар между
предната част от управлявания от него автомобил и задната част на
автомобила „Х.“, управляван от ищеца. В резултат на настъпилото
произшествие са нанесени повреди в задната част на л.а. „Х.“ и по предната
част на л.а. „М.“. При така опасания механизъм на възникване на ПТП е
технически възможно да настъпят установените повреди по л.а. „Х.“,
посочени в описи- заключения по щета № 43082412000691/31.07.2020г. и от
5.08.2020г. на „ДЗИ О.З.“, съответстват на механизма на настъпилото ПТП .
Установените повреди по л.а. „Х.,“ посочени в описи- заключения по щета №
43082412000691/31.07.2020г. и от 5.08.2020г. на „ДЗИ О.З.“, се намират в
причинно следствена връзка с възникналото ПТП.
Относно паричната стойност за причинените вреди експертизата дава
2
заключение, че за отстраняване на повредите по л.а. „Х.“ и привеждането му
във вида му отпреди произшествието е необходимо да се извърши ремонт на
стойност 2 473, 00 лв., като нанесените вреди по автомобила са в посочения
паричен размер. Съгласно методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на щети на МПС по експертна оценка, ремонтно-
възстановителните дейности по л.а. „Х.“ , с цел отстраняване на повредите
при възникналото ПТП, е в размер на сумата от 1 536, 97 лв.
В показанията си свидетелите Г. П. и Ст. С., полицейски служители посетили
пътно-транспортното произшествие, заявяват, че щетите били явно
незначителни, участниците в ПТП не са имали разногласия, поради което им
казали да попълнят протокол за ПТП. Свидетелите заявяват, че не си спомнят
в коя лента от платното за движение били двата автомобила.
Свидетелят Й. Т., който управлявал л.а. „М. 323“, участник в процесното
ПТП, твърди, че автомобилът на ищеца при движението си пред него, го
засякъл, минал пред неговия автомобил, внезапно спрял, поради което
свидетелят не успял да реагира и последвал удар между двата автомобила,
като ударът по автомобила на ищеца бил в задната част, малко в дясно от
центъра на дясната част.
Свидетелят Д. Д., собственик на л.а. „М. 323“, при настъпилото ПТП бил на
задната седалка на посочения автомобил. Заявява, че техният автомобил се
движил зад автомобила „Х.“ в лявата лента от пътното платно. Виждайки,
че л.а. „Х.“ започнал да намалява скоростта се на движение пред него, свид.
Й. Т. пръв се преустроил в дясната лента, като пред него също в дясната лента
се преустроил л.а. „Х.“. Тогава последвал удар между предната част на
л.а.“М.“ и задната част на л.а.“Х.“, като ударът настъпил „по-скоро в дясната
лента на пътното платно“.
Съгласно приложеният по делото протокол за ПТП ударът между двата
автомобила настъпил в лявата част на платното за движение. Свид. Т. заявява,
че почеркът в протокола е негов, като твърди че подписът на участник в
протокола не бил положен от него.
Показанията на последните двама свидетели се опровергават от изслушването
на вещото лице в съдебно заседание. Експертът е категоричен, че ако се
приеме версията на свид. Й. Т., тогава би следвало ударът и повредите да не
са настъпили в задната централна част на л.а. „Х.“, а биха били от друго
3
естество. Вещото лице по делото е изследвало повредите по автомобила на
ищеца, като вследствие на това е даденото по делото заключение относно
механизма на възникналото ПТП.
Освен това свид. Й. Т. е участник във възникналото ПТП и поради това
показанията му са явно мотивирани от освобождаването му от отговорност
от причиняване на ПТП.
От друга страна заключението по експертизата по делото относно механизма
на възникналото ПТП е категорично, че поради движението си л.а. „М.
323“ на разстояние по-малко от безопасната дистанция зад автомобила на
ищеца, с оглед скоростта на движение, водачът на л.а. „М.“ не е успял да спре
автомобила си преди достигането на движещият се пред него автомобил,
поради което последвал удар между предната част от управлявания от него
автомобил и задната част на автомобила „Х.“, управляван от ищеца.
Експертизата, неоспорена от страните, е подробно аргументирана и
обоснована, поради което нейните констатации водят до извод относно
вината на водача л.а. „М. 323“ за възникналото ПТП.
От приложените по делото доказателства се установява, че собственикът на
лекия автомобил „М. 323“ притежава валидно сключена с ответника
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
От така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното: На осн.чл.380 от КЗ ищецът, в качеството си на собственик на
повредения лек автомобил, е предявил претенцията си за заплащане на
застрахователно обезщетение срещу застрахователя. По тази претенция не е
било извършено плащане от застрахователя. Вследствие на възникналото
ПТП върху лекия автомобил на ищеца са били нанесени имуществени щети.
Нанесените щети са в пряка причинно-следствена връзка с възникналото
ПТП.
По оценка на вещото лице за отстраняване на повредите по л.а. „Х.“ и
привеждането му във вида му отпреди произшествието е необходимо да се
извърши ремонт на стойност 2 473, 00 лв., като нанесените вреди по
автомобила са в посочения паричен размер и са съобразени с цените на
автомобилните сервизи в района на Г.Т.. Таза парична равностойност на
причинените щети следва да се приеме за действително претърпени вреди от
ищеца към деня на настъпване на събитието по смисъла на разпоредбата на
4
чл.386,ал.2 от КЗ.
Поради това е неоснователно възражението на ответника при условията на
евентуалност в отговора на исковата молба, че застрахователното
обезщетение следва да се заплати по методиката за уреждане на претенции
за обезщетение на щети на МПС по експертна оценка.
Предвид тези обстоятелства, съдът намира, че предявения иск по чл.432,ал.1
от КЗ е основателен и доказан в претендирания размер и следва да бъде
уважен, така както е предявен, доколкото не е направено от ищеца искане за
изменение на иска, чрез увеличаване на неговия паричен размер, като се
осъди ответника да плати на ищеца процесната сума, ведно със законната
лихва от датата на завеждането на исковата молба.
С оглед основателността на иска основателно е искането да се присъдят
сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски в общ размер на сумата от
791, 56 лв., сторени както следва : за адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от 371, 00 лв., внесен депозит за вещо лице в размер на сумата от 300,
00 лв., държавна такса в размер на сумата от 80, 56 лв. и разноски за
свидетели в размер на сумата от 40, 00 лв.
Като съобрази тази фактическа и правна обстановка, съдът:
РЕШИ:
Осъжда „ДЗИ О.З.“ ЕАД ЕИК ***, представлявано от К.Ч., главен
изпълнителен директор със седалище и адрес на управление гр. С. 1301,
район „Т.“ бул. „В.“ №89Б, ет.5 да заплати на КР. ЦВ. Г. ЕГН ********** от
гр. Г.Т., ул. „Ц.Ц.“ №4 сумата от 2 013, 80 лв., представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди по л.а. „Х.П.“ в рег.№ В 1933 НВ,, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба-14.04.2021г. до окончателното изплащане.
Осъжда „ДЗИ О.З.“ ЕАД ЕИК ***, представлявано от К.Ч., главен
изпълнителен директор със седалище и адрес на управление гр. С. 1301,
район „Т.“ бул. „В.“ №89Б, ет.5 да заплати на КР. ЦВ. Г. ЕГН ********** от
5
гр. Г.Т., ул. „Ц.Ц.“ №4 сумата в общ размер от 791, 56 лв., представляваща
сторени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок
от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
6