Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***, 07.09.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното
заседание на осми август през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 1397 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска
80,88 лв. и иск с правно основание
чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 19,37 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от "***,
със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу Б.Л.А., ЕГН **********,***, в която се твърди, че е издадена заповед за
изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№7492/17 по описа на РС-***,
която е връчена на длъжника, които в срока по чл.414 ГПК е депозирал писмено
възражение. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената заповед
за изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на
ответника- апартамент № 16, находящ се на адрес ***с аб.№***. Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден
имот, находящ се в гр. ***, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за
битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет, като съгласно ал.2,
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен
и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са публикувани
във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки”
бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на
ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/,
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31,
ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди,
че ответника, съгласно приложеното към
заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № *** е използвал
доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е
погасил задължението си. Твърди, че сградата-етажна собственост, в която се
намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия от ***. Твърди, че сумите за ТЕ за процесния период са начислявани от
“Топлофикация - ***” ЕАД по изготвяни отчети от фирмата,извършваща дяловото
разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №
16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.
Посочва, че претендираните суми за процесния период са: енергия, отдадена от
сградна инсталация- 39,42 лв., сума за битово горещо водоснабдяване- 88,00 лв,
услуга дялово разпределение- 9,46лв. Твърди, че
в имота на ответника има монтирани 0 ИРУ, 2 водомер и 0 брой щранг-лира
в баня, а сумата за сградна инсталация е определена при отопляем обем 209,31
куб.м. Отправя се искане, за постановяване на решение, с което да се признае за
установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата 80,88 лева за главница
за периода 01.02.2015г. – 30.04.2015 г. и лихва върху главницата в размер на
19.37 лева за периода 02.04.2015 г. до 21.09.2017 г. и законната лихва върху
главницата от 28.09.2017 г. до изплащане на вземането, за които суми била
издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 7492/2017г. по описа на ПлРС.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен
представител на ответника, в който взема становище за допустимост на предявения
иск. По отношение на неговата основателност заявява, че ще вземе становище след
събиране на поисканите от ищеца доказателства. В съдебно заседание оспорва иска
като недоказано качеството на потребител/клиент на топлинна енергия на
ответника по делото.
По делото е конститиран като трето лице-помагач на страната на ищеца ***със
седалище и адрес на управление:*** ***,
което не взема становище.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Установява се от Справка по лице за Б.Л.А. от АВ-Имотен регистър, че Б.А. е
собственик на ½ идеална част от Апартамент № 16, находящ се в ***,
считано от 25.08.2004г. до настоящия момент.
Видно от Договор № 16/25.10.14г. е сключен договор
между етажната собственост, в която се намира процесния топлоснабден имот с ***за
дялово разпределение на доставената топлоенергия.
По делото са представени Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „***”ЕАД на потребители в гр.***, приети
с протокол от 12.09.2007г на ***на „***”ЕАД и одобрен с Решение
№ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеницата по делото.
Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на
топлинна енергия между “Т.П.” ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за
битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия
купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови
нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл.
14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна
на титуляра на правото на собственост или вещно право на ползване на топлоснабдения
имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при промяна на
собствеността или вещното право на ползване новият и предишният собственик или
ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление за
откриване, промяна или закриване на партида, към което са приложени копия от
документи удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на
собственост или вещно право на ползване на имота.
Съдът възприема заключението на
съдебно-счетоводната експертиза като обективно, обосновано, компетентно и
безпристрастно- от него се установява, че неплатеното задължение за процесния
топлоснабден имот за топлинна енергия за периода от 01.01.2015г. до 30.04.2015г.
е в общ размер от 80,88 лв. главница/ 32,42-ТЕ за сградна инсталация, 88,00 лв.
за БГВ и 9,46 лв.- такса услуга дялово разпределение/. Извършено е плащане на
сума от 56,00 лева. Лихвата за върху горепосочената главница за периода от
изпадане на ответника в забава до подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- 28.09.2017г. е в размер на 19,61 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
По иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415
от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 80,88 лв. всеки:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
възникнало вземане срещу ответниците в размера на претендираните суми. Да
докаже, че наследодателя на ответниците има качеството на потребител/клиент за
процесния период. Да докаже, че е доставил твърдяното количество съобразно
дължимото качество топлинна енергия на ответника по делото, както и нейната
стойност, че разпределеното количество топлоенергия е извършено съобразно
предвидените нормативни правила, да докаже, че ответника е изпаднал в забава- нейния начален момент,
както и размера на дължимите лихви за забава.
Установи се по делото, че ответника Б.А. е клиент/потребител на топлинна енергия,
доставяна до собствения на Б.А. топлоснабден имот. Той притежава, обаче право
на собственост върху ½ идеална част от процесния имот видно от Справка
по лице за Б.Л.А. от АВ-Имотен регистър.
Съгласно редакцията на чл. 153 от ЗЕ от 17.07.2012г.,
„всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна
енергия.“ В съответствие с предходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми, уреждащи отношенията между
страните по делото през процесния период.Под клиент/потребител на топлинна
енергия по смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва
имота на облигационно основание, а собственик или притежател на ограничено
вещно право на ползване на имота, което е видно и от използваното понятие
"право на ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица
за битови нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на
чл. 150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава
възможност съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С
оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е
задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по
силата на закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото
вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на
последващ договор или откриване на партида на новия собственик или титуляр на
вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Като собственик на ½
идеална част от топлоснабдения имот, Б.А. отговаря за ½ част от
задължението за доставена до имота топлинна енегрия. Ответника не е оспорил
начина на разпределение на доставената до имота топлоенергия, както и представената
по делото справка. От приетата по делото експертиза се установи, че дължимата и
незплатена сума за доставена до процесния топлоснабден имот топлоенергия е в
размер на 80,88 лв., за процесния период от 01.02.2015г. до 30.04.2015г., от
който размер ответника дължи заплащане на 1/2 част, поради което предявения иск
се явява основателен и доказан до размер от 40,44 лв., за която сума следва да
бъде уважена, а за разликата до пълния предявен размер от 80.88 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 19,37
лв.
Искът
с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен
по отношение на предходния. С оглед установеността на претендираните задължения
на ответника по делото за заплащане на главница за процесния период се дължи и
обезщетение за забавеното им изплащане в размер на законната лихва на основание
чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че заплащането на начислените суми за ТЕ е
следвало да се осъществи най-късно до 30 дни след изтичането на месеца, за
които се отнасят те. Поради уговорения от страните начин на плащане на
главницата, и на основание чл. 84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на
потребителя в забава след изтичането на този 30-дневен срок, не е необходима
изрична покана. С изтичането на определения в договора срок, потребителят е
изпаднал в забава без покана и дължи обезщетение за забава. Доколкото не се
спори от страните, че не са извършени плащания на суми за главница и лихва за
процесния период, съдът приема, че предявения в обективно кумулативно
съединение акцесорен иск за лихва за забава също е доказан по основание, както
и по размер. Размерът на претендираната лихва за забава не е оспорен от
ответника по делото и се установява от приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза и чрез самостоятелни изчисления от съда на основание чл.162 ГПК, че
лихвата за забава за периода, считано от дата на изпадането в забава 02.04.2015г.
до 21.09.2017г. е в размер на 19,37 лв. Ответника като задължен само за
½ от размера на главницата, дължи и лихва за забава само върху 40,44
лева или сумата от 9,68 лв., за която сума следва искът да бъде уважен, а за
разликата до предявения размер от 19,37 лв. следва искът да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Съгласно Тълкувателно решение
№ 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и
основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции
в предявения си размер, ответника следва
да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в
заповедното производство в общ размер от 37,50
лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за
държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 212,50 лв. съразмерно с
уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ответника има право на разноски съразмерно
с отхвърлената част на претенцията, но не е направено искане за присъждане на
разноски, както и не са ангажирани доказателства за направени такива, поради
което съдът не дължи произнасяне.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на Б.Л.А., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ
на кредитора “*** гр.***, ЕИК***,със седалище и адрес на управление:***
сумата 40,44 лева, представляваща стойността на консумирана и незаплатена
топлоенергия за периода от 01.02.2015г. до 30.04.2015г., в едно със законната
лихва от 28.09.2017г. за която сума е издадена заповед за изпълнение № 4868/28.09.2017г.
по ч.гр.д.№7492/2017 по описа на РС-***, а за разликата от 40,44 лв. до предявения размер от 80,88 лв. отхвърля иска като
неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на ответника Б.Л.А., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “*** гр.***, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление:***, сумата 9,68 лева, представляваща лихва
за забава върху 40,44 лв. за периода 02.04.2015г. – 21.09.2017г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 4868/28.09.2017г.
по ч.гр.д.№7492/2017 по описа на РС-***, а за разликата от 9,68 лв. до предявения размер от 19,37 лв. отхвърля иска като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Б.Л.А., ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на “***
гр.***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 37,50 лв. направени разноски
за производството по ч.гр.д.7492/2017 по
описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Б.Л.А., ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на “***
гр.***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 212,50
лв. направени по делото разноски за ДТ, юрисконсултско възнаграждение,
депозит за ВЛ и особен представител.
Решението е постановено
при участието на трето лице помагач, на страната на ищеца ***със седалище и
адрес на управление:*** ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: