РЕШЕНИЕ

 

 

№ 1974

 

гр. Пловдив,  16.10.2019 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

                                                                                                   

при секретаря ПЕТЯ ШЕЙРЕТОВА, като разгледа докладваното от Председателя, адм. дело № 1315 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с  чл. 215, ал.1 и чл. 219 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

2. Образувано е по жалба на Е.Д.С., ЕГН **********, адрес: ***, срещу заповед № 19Ю-РОА-215/12.04.2019 г., издадена от кмета на район „Централен“ при община Пловдив, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „жилищна сграда, с идентификатор 56784.533.68.1, разположен в поземлен имот с идентификатор 56784.533.68 по КК и КР на гр. Пловдив, намиращ се в гр. Пловдив, кв. „Остромила – Беломорски“ от Е.Д.С., ЕГН **********, И.Т.И., ЕГН **********, С.И.Т., ЕГН ********** и Д.Д.Т., ЕГН **********.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че ответният административен орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, в частност не е посочил характеристиките и местоположението на строежа и не извършила служебна проверка за времето на построяването му. Поддържа се, че е опорочена процедурата по установяване на незаконното строителство. Твърди се, че строежа е довършен за обитаване през 1998 г., деклариране е и за него се плащат редовно данъци. Горното се изтъква в подкрепа на позицията, че строежът е търпим п и не подлежи на премахване. Претендира се присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.

3. Ответникът – кмета на район „Централен“ при община Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А., поддържа становище, че жалбата е неоснователна. Търди се, че за процесният обект е незаконен строеж и за него не са налице предпоставките за търпимост. Иска се присъждане на съдебни разноски и  възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

ІІ. За допустимостта:

5. Оспорената заповед е обжалвана в предвидения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. По силата на нотариален акт № 195/10.01.1996 г., том 1, дело № 419 Е.Д.С. и Д.Д. Т. са придобил всеки по ¼ ид. част от собствеността върху имот, представляващ „нива“ с площ 11,882 дка, четвърта категория, находяща се в местността „Беломорски“, парцел 2, масив 101 по плана за земеразделяне в землището на гр. Пловдив.

По силата на нот. акт № 158/02.07.1999г., рег. № 970, дело № 378 и нот. акт 159/02.07.1999г., рег. № 971, дело № 379 И.Т.И. е придобил собствеността върху 10/20 от „нива“ с площ 11,882 дка, четвърта категория, находяща се в местността „Беломорски“, парцел 2, масив 101.

7. Във връзка с процедура по узаконяване, инициирана от Е.Д.С., е изготвена проект и обяснителна записка от м. 11.1998г. за обект: жилищна сграда, гр. Пловдив, масив 101, парцел 2, построена 1996 – 1998 г. Сградата е посочена с два етажа, без мазе. Първият етаж е на 30 см. над терена. На първият етаж има предвидено помещения за кафе – аперетив, склад, тоалетна, антре, кухня – столова и баня. По вътрешно стълбище се стига до втория етаж, който е с три спални с обща баня, тоалетна и тераса. Над първия етаж е изпълнена железобетонна плоча, а над втория – гредоред. Покривът е двускатен, от дървена конструкция, покрит с керемиди. Най – високата точка на билото е 6,55 м от терена.  Застроената площ е 63,91 кв.м., а РЗП – 129 кв.м. 

При така изпълненото строителство и употребените строителни материали, в конструктивно становище от м.11.1998 г. е дадено заключение, че сградата е устойчива на земетръсни сили до IX степен, сеизмичен коефициент Кс = 0,27. Според разрешително № 3735/01.06.1999 г. и протокол № 3737/21.06.1996г. сградата е включена към електроразпределителната мрежа. Видно от скица № Ф01019/15.04.1999г. в „нива“ с площ 11,882 дка, четвърта категория, находяща се в местността „Беломорски“, парцел 2, масив 101 по плана за земеразделяне в землището на гр. Пловдив е нанесена сграда с индекс „мж“.

8. Съставен е констативен акт № 19 от 25.06.2002 г., в който длъжностни лица от район „Южен“ при община Пловдив са отразили наличието на незаконно строителство – монолитна сграда в имот 101002, кв. „Беломорски“, гр. Пловдив, собственост на Е.Д.С.. В процедурата е издадено становище на главния архитект на района, според което, за да бъде издаден акт за узаконяване на сградата, е необходимо изготвяне и процедиране на подробен устройствен план и промяна на предназначението на земеделската земя със съгласието на всички собственици.

9. Според скица № 15-466631/28.05.2019г., издадена от СГКК – Пловдив, в регистъра на недвижимите имоти към Кадастралната карта на гр. Пловдив, по партидата на имот 56784.533.68 (стар. 101.2), трайно предназначение на територията – земеделска;  начин на трайно ползване  - нива, като собственици са отразени: И.Т.И. на 10/20 ид. части; Д.Д. Т. на ¼ ид.ч. и Е.Д.С. на ¼ ид. част. В имота са отразени две сгради: 1) к.и. 56784.533.68.1 със застроена площ 69 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; 2) к.и. 56784.533.68.2 със застроена площ 59 кв.м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда.

10. На 28.08.2018г., по повод сигнал от И.Т.И., длъжностни лица в служба „Районен строителен контрол“ на район „Централен“ при община Пловдив са извършили проверка на „жилищна сграда“ в ПИ 56784.533.68, построена от И.Н.С., за която в констативен протокол са отразили, че е установена за незаконна с констативен акт № 19/25.06.2002г. За сградата не е представен акт 16 или акт за узаконяване.

На 15.10.2018г. длъжностни лица в служба РСК на район „Централен“ при община Пловдив, в отсъствието на собствениците на строежа – И.Н.С.и Е.Д.С., са съставили констативен акт № 8, в който е отразено следното:

За строежа няма одобрени проекти и строителни книжа. Жилищната сграда е изпълнена в западния край на поземления имот. Дължината й е 12,4 м, а широчината – 5,5 м. Представлява правоъгълна в план, зидана, двуетажна постройка. Покривът е дървен, двускатен, покрит с керамични керемиди. По външни белези, може да се приеме, че помещението е снабдено с ток и вода.

Въз основан на проверката е установено, че сградата е незаконен и нетърпим строеж поради следните нарушения: 1) липса на издадено разрешение за строеж и одобрени  инвестиционни проекти; 2) сградата попада в уличната регулация, предвидена в ПУП-ПРЗ на кв. „Остромла - Беломорски” гр. Пловдив, в частност плана за УПИ VIII-1010002 за жилищно строителство и обществено-обслужващи дейности, кв.20 по плана на кв. „Остромила - Беломорски“; 3) имотът, в който е построен разглеждания обект е в режим на съсобственост и в нарушение на  чл. 183, ал. 1 от ЗУТ не е представен договор за  в нотариална форма с останалите собственици; 4) строежът е извършен в земеделска земя без промяна на предназначението на земята и в нарушение на чл. 2, ал. 4 от Закона за опазване на земеделската земя предназначението на жилищната сграда не е свързано със земеделското предназначение на земята; 5) нарушено е изискването на чл. 60, ал, 1 от ЗУТ, тъй като разположението на строежа не е съобразено с оглед бъдещото урегулиране и предвижданията на ПУП-ПРЗ на кв. „Остромла — Беломорски“ гр. Пловдив.

В окомерна скица - приложение № 1 към констативния акт, върху одобрения за територията подробен устройствен план, е отразено разположението на строежа в имота с разстоянията до границите му и до съществуващите в него жилищни сгради и до жилищните сгради в съседните имоти и през улица, размерите на строежа в план и във височина.

При тези данни проверяващите са установили, че строежът е изпълнен в нарушение на разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т 2 от ЗУТ, което е основание за започване на процедура за премахване на незаконното строителство.

Видно приложеното към преписката известие за доставяне /л.60/ констативен акт № 8/15.10.2018г. е съобщен на оспорващата на 17.10.2019г., чрез лицето Стоянов – съпруг.

11. Със заповед № 19Ю-РОА-215/12.04.2019 г. кметът на район „Централен“ при община Пловдив, е наредил да се премахне процесният незаконен строеж, като в мотивите си е посочил, че се основава на резултатите от проверката отразена в  констативен акт № 8/15.10.2018г. Отбелязано е също, че на оспорващия е дадена възможност да възраженията, но такива не са постъпили. Строежът е установен като такъв от V - та категория,  без да са изложени конкретни мотиви относно годината на построяването му.

12. По делото бе допусната Съдебно – техническа експертиза, с вещо лице инж. Я.Р., чието заключение бе прието без възражения от страните и което съдът кредитира като компетентно и обосновано. Според извършена административна проверка вещото лице е установило, че за процесния имот не е налице влязъл в сила подробен устройствен план. За територията на кв. "Беломореки", където се намира процесния имот е приет ПУП - ПРЗ, одобрен с Решение № 419, взето с Протокол № 30/04.11.2010 г. на Общински съвет - Пловдив за кв."Остромила - Беломореки", гр.Пловдив. Одобрени са: План за регулация и застрояване и схеми Водоснабдяване, Канализация, Електрификация, Газоснабдяване, Телефонизация, радио, Телевизионни сигнали и Интернет, Сборна план-схема на техническата инфраструктура, Вертикално планиране, Транспортни комуникации, Санитарно-хигиенна обстановка, Озеленяване и отдих и правила и нормативите за прилагане. По плана процесният имот попада в отреждането за УПИ VIII-1010002 - за жилищно строителство и обществено-обслужващи дейности в кв.20. За имот няма провеждани отчуждителни процедури.

С решение №1987/22.08.2012г. по адм. дело №696/2012г. по описа на Административен съд – Пловдив, оставено в сила с решение №1810/07.02.2013г. адм. дело №13323/2012г. на ВАС, е отменено решение №419, взето с Протокол №30/04.11.2010г. на Общински съвет-Пловдив, относно УПИ VIII-101002 за ЖС и ООД, кв.20, поземлен имот с №101002 по КВС-землище, Пловдив - юг, имот с идентификатор 56784.533.68 по кадастралната карта на гр. Пловдив и преписката е върната на административния орган за процедиране. Съдебното решение е разгледано от ЕСУТ при Община Пловдив и по т.7 от дневния ред на Протокол №12/19.03.2014г. /л.145/ е взето следното решение: ''Да се зачертае УПИ VIII-1010002 за жс и обществ. обсл. дейности, кв.20 със зелен цвят, като плана не влиза в сила за него.“

От огледа на място вещото лице е установило, че сградата е двуетажна с жилищно предназначение. Строителство може да бъде определено като строеж от V - та категория, съгласно чл.137, ал.1 т.5, буква "а" от ЗУТ - жилищна сграда с ниско застрояване. Първият етаж има размери в план 5,50м./12,50м., а вторият етаж - 4,00м./12,50м., като северните, западните и източните ограждащи стени на двата етажа съвпадат вертикално. Към втория етаж е оставена тераса от южната страна с ширина 1,50м. и дължина, равна на цялата дължина на сградата 12,50м., която по-късно е остъклена изцяло. Височината на сградата е 5,00м. /кота на стрехата/, а билото е на височина 6,20м. от терена. Измерванията на място на отстоянията от сградата до имотните граници показват, че от западната имотна граница на ПИ с ид. 56784.533.68 сградата отстои на 8,00м., а от северната имотна граница - на 23,50м. Конструкцията на сградата е монолитна. Изпълнени са стоманобетонови колони и греди и една стоманобетонова плоча между двата етажа. Ограждащите и преградните стени са от тухлена зидария. Покривната конструкция е дървена, двускатна, със стрехи и покритие от керемиди. От вътрешната страна покривната конструкция е затворена с плоскости от фазер по наклона. Връзката между двата етажа става с вътрешна вита стоманобетонова стълба. Сградата е с положена външна мазилка. Технически данни за сградата: - застроена площ - 69,00 кв.м.; РЗП=138 кв.м.; височина на сградата=5,00м. /кота на стрехата/; височина до котата на билото - 6,20 м.

Строителството е извършено в периода 1996г. - 1997г. и е отразено в картата на възстановената собственост. Към този момент имотът е бил извън регулационните граници на гр. Пловдив и е имал начин на трайно ползване "Нива". За него не е изготвяно и одобрено застроително решение за строителство в земеделска земя без променено предназначение по реда на "Наредба №2 от 20.05.1993г. за застрояване в земеделските земи" (ДВ,бр.47/1993г.) /отм./, не е одобряван и ПУП за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди по реда на ЗОЗЗ (Обн. ДВ. бр.35 от 24.04.1996г.). Към периода на изграждане не се установява наличието на стопански постройки в имота.

Е.Д.С. е подала искане за узаконяване на процесната жилищна сграда с молба вх.№Ю-894-Е-113/12.10.1998г. Към искането са приложени възложените от нея: архитектурен проект - заснемане за узаконяване, конструктивна експертиза, скица №699/06.02.1995г. на имота, издадена от Поземлена комисия при Община Пловдив и геодезическо заснемане. Няма данни да е издаван акт за узаконяване.

Територия на кв. "Беломореки", в частност и имота, са включени в регулационните граници на гр. Пловдив със Заповед №10-0A-1954/02.09.2010г. на Кмета на Община Пловдив за кв."Остромила - Беломореки". Тя е включена и в ОУП на гр.Пловдив, одобрен с Решение №375, взето с Протокол №16/05.09.2007г. на Общински съвет - Пловдив. По предвижданията на УП - ПРЗ за кв. "Остромила - Беломорски" и ОУП на гр. Пловдив процесното строителство се явява разположено върху площ, отредена за транспортната инфраструктура - предвидено продължение на бул. "Македония" - районна артерия от III "Б" клас.

13. По делото се събраха показанията на свидетелите: И.Н.С.– съпруг на жалбоподателката; Миглена Т.И. – сестра на заинтересованата страна И.Т.И.; Л.Р.С.и  С.К.Н. – длъжностни лица, взели участие в проверките по незаконно строителство на имота.

Свидетелят С., сочи че проверката на дата 15.11.2018 г. в домът му на адрес: кв. “Беломорски” № ** била извършена от трима души, от които познава двамата  - мъжа и жената от служба “Незаконно строителство” към общината, третия човек не го познава. Впоследствие разбрал, че той е адвокат на други лица. Съпругата му не е присъствала на тази проверка.

Свидетелката И. заявява, че в процесният имот освен къща има и навес и зад къщата си спомням постройки, които в момента не знае дали все още съществуват. Ползват се от Е.Д.С. и съпруга й. Присъствала е на проверка м. октомври миналата година, следобед. Завела адв. П. – представител на брат й, за да присъства на проверката. Там видяла лица от общината, които адв. П. й представил - трима души, които били на имота, от които двама мъже и една жена. За първи път видяла имота преди повече от 10-15 години. Тогава имало нещо като обор и след това почнали да застрояват навес, после това, което се застроило зад къщата, след това къщата, която й е известна, че съществува от 5-6 години.

Свидетелят С. заявява, че е участвал при извършването на няколко проверки миналата година на имота в кв. „Остромила“ – „Беломорски“. Всичките приключили със съставяне на протоколи, а на последната - констативен акт. При последната проверка с него били служителите Станимир Недялков - гл. специалист „Районен строителен контрол“, както и инж. Невена Павлова - експерт „Промишлено и гражданско строителство“. При проверката ги посрещнал И.С.. Адв. П. също присъствал на последната проверка в имота.

Свидетелят Недялков потвърждава, че е извършил две проверки на имота. Колегата му инж. С. съставил констативен акт, който подписал. На последна проверка присъствали трима служители: той, инж. С., инж. П. и собственикът на сградата - И.С.. На проверката също присъствал и адв. П..

14. За удостоверяване на компетентността си да издава актове от категорията на процесния ответникът представя заповед № 13ОА557/05.03.2013 г. на кмета на община Пловдив, с която на кмета на район „Южен“ са предоставени правомощията да издава заповеди за премахване на незаконни строежи за цялата територия на района.

 

 

ІV. За правото:

15. Според чл. 225а от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община (район). Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.

16. По смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: 1. в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; 3. при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект; 4. със строителни продукти, несъответстващи на изискванията, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; 5. при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ и 6. в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗУТ.

17. Според §5, т.38 от ДР на ЗУТ „Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо. Застрояване със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки, допълва основното застрояване. Правилата относно основното и допълващо застрояване са разписани в радели VI и VII на ЗУТ, където са предвидени специфичните характеристики и предназначение на различните видове строежи. Така по аргумент от чл. 37 и чл. 41 на ЗУТ "сгради" са тези строежи, чрез които се осъществява основното застрояване на поземлените имоти съобразно тяхното предназначение (жилищни, производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи и други), а чрез „постройките“ се осъществява допълващото застрояване и същите имат спомагателен и обслужващ характер - например: барака, навес, тоалетна, изградени към основна жилищна или стопанска сграда (в този смисъл Решение №9571 от 08.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3855/2010 г.).

18. При горната фактическа и правна установеност настоящия състав на съда, намира за безспорно, че процесният строеж представлява жилищна сграда, обект на основното застрояване, V-та категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. В тази насока е и становището на вещото лице инж. Р.. При това положение се налага изводът, че ответният административен орган е издал оспорения административният акт в рамките на предвидената в чл. 225а от ЗУТ материална и териториална компетентност.  

19. Предвид липсата на разрешение за строеж и строителни книжа (чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ), правилно процесният строеж е установен като незаконно строителство. По тези обстоятелства няма спор.

20. Според § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, "адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж със заповедта по чл. 225, ал. 1 или 2 от ЗУТ и се определя срок за доброволно изпълнение. Според ал. 2 на същата норма, в случай на смърт на някои от посочените в чл. 225, ал. 6 от ЗУТ лица отговорността се поема от техните наследници съгласно Закона за наследството.

По делото безспорно се установи, че оспорващият притежава процесното строителство и идеални части от терена, върху който е изпълнено като не отрича обстоятелството, че ползва жилището, респ. е инициирала и процедура за узаконяването му. При това положение съдът намира, че правилно е определен и адресатът на обжалвания административен акт.

Не се установят сочените от оспорващата нарушения в хода на проверката за установяване на незаконното строителство. Констативният акт от 15.10.2018г. е съставен от длъжностни лица, натоварени с контрола върху строителството на територията на съответния района. Обстоятелството дали на проверката са присъствали и трети лица е ирелевантно доколкото актът е подписан от служителите на общинската администрация и надлежно съобщен на оспорващата, като с това е гарантирано правото й да подаде възражение.

21. На следващо място, след като процесният строеж е незаконен, за да подлежи същият на премахване следва да бъде преодоляно ограничението по §16, ал. 1, ПР на ЗУТ, респ. по § 127, ал. 1 от  ПР на ЗУТ.

Според § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, за да се установи търпимост следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: 1) строежът да е, изградени до 7 април 1987 г.; 2) за строежа да няма строителни книжа (т.е. незаконен строеж); 3) да е бил допустими по действащите подробни градоустройствени планове (имало ли е одобрен ПУП- застроителен план към момента на реализирането му) и 4) да е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ.

Следващи две хипотези на търпимост са уредени в ал. 2 и ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ: 1) незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.; 2) незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон.

Най - сетне, законодателят с разпоредбата на § 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ е допълнил хипотезите на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, като е въвел нов период за обявяване на строежите за „търпими”. Този нов период включва строежи, извършени до 31.03.2001 г., които за да бъдат „търпими“ следва да са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон.

Тук следва да се има предвид, че доколкото нормата на §16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ / ДВ,бр.82/2012г/, т.е. тя е действаща, с визираните в нея три времеви периода - по ал.1, ал.2 и ал.3. Това е така, защото нормата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ не изключва приложението на § 16, ал. 1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ, а е нейно продължение, като въвежда нов, четвърти период за обявяване на строежи, извършени без строителни книжа, за търпими /така Решение № 3558 от 30.03.2015 г. по адм. д. № 2009/2015 на Върховния административен съд; Решение № 10670 от 12.10.2016 г. по адм. д. № 3521/2016 на Върховния административен съд; Решение № 9323 от 13.07.2017 г. по адм. д. № 2310/2017 на Върховния административен съд /.

Според § 127, ал. 9 от ЗИД на ЗУТ, времето за извършване на незаконния строеж се установява с всички доказателствени средства, допустими по Гражданския процесуален кодекс, включително и с декларации.

Тук е мястото да се обсъди и съдържанието на предпоставките за наличието на търпимост. В съдебната практика са застъпени две позиции: Според първата под правила и нормативи следва да се разбира: технически параметри - местоположение, височина и начин на застрояване, включително и правила за застрояване на съсобствен или чужд имот. Тоест, в този случай правилата регулиращи режима на правото на собственост, ограничени вещни права и съсобственост се приемат за относими към фактическия състав на търпимостта.

Според втората позиция, която е и преобладаваща, липсата на съгласие от съсобственика на урегулирания поземлен имот, в който е изграден незаконен строеж, въпросите за правото на собственост и отстъпено право на строеж не представляват елемент от допустимостта, съгласно правилата и нормативите за извършване на строителство, т.е не са условие за търпимост по § 16, ал. 1 от ПР ЗУТ /така Решение № 6765 от 14.05.2012 г. по адм. д. № 1886/2012 на Върховния административен съд и Решение № 1697 от 17.02.2015 г. по адм. д. № 14413/2014 на Върховния административен съд/.

Настоящия състав споделя втората позиция, която намира упора в правилата на § 127, ал. 2 – ал.15 от ЗИД на ЗУТ, които свързват посоченото изискване с узаконяването на строежа, а не с неговата търпимост. В този аспект констатираното от контролните органи нарушение на правилата  по чл. 183, ал. 1 от ЗУТ се явява ирелевантно за търпимостта на процесния строеж. 

22. От събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно, че в периода 1996г. - 1998г., в парцел 2, масив 101 по плана за земеразделяне в землището на гр. Пловдив (сега имот к.и. 56784.533.68 по КК и КР на град Пловдив), е изградена двуетажната жилищна сграда във вида и обема, установен като незаконен строеж в констативен акт № 8/15.10.2018г. Това обстоятелство се потвърждава от съпоставката на характеристиките на сградата (височина, застроена площ и РЗП) по изготвената през месец ноември 1998г. конструктивна техническа експертиза и приетото за нуждите на настоящото производство заключение на вещото лице. В този аспект съдът дискредитира показанията на свидетелката И. относно годината на изграждане на жилищната сграда, които се явяват изолирани и в противоречие с останалия доказателствен материал.

При това положение за преценката на търпимостта на строежа се е явява релевантна хипотезата на ал. 2 на § 16 от ПР на ЗУТ. По делото не са ангажирани доказателства строежът да е декларирани от собствениците пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г., но е безспорно, че в този период жалбоподателката е подала заявление за узаконяването му. Съдът намира, че липсата на деклариране само по себе си не може да обоснове извод за нетърпимост на строежа, а се следва цялостна проверка допустими ли е бил строежът по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ.

Каза се към 1998г. имотът е бил извън регулационните граници на гр.Пловдив и е имал начин на трайно ползване "нива". Не е извършена промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди. Строителство на сгради в земеделски територии към този период е предмет на Наредба № 2 от 20.05.1993г. за застрояване в земеделските земи" (ДВ,бр.47/1993г., отм.). Правилото на чл.2, т.2 от Наредба №2/1993г. допуска без промяна на предназначението на земеделската земя да бъдат изграждани жилищни сгради за временно или постоянно обитаване от домакинствата на собствениците на земята и/или на лицата, които произвеждат селскостопанска продукция от съответните земеделски земи. Нормите за застрояване, дадени в глава Трета на Наредбата, допускат жилищната сградата да е на два етажа. Процесният имот е с площ 11882кв.м., въз основа на която вещото лице е установило, че площта, допустима като "застроен двор" при земеделска земя четвърта категория възлиза на 2376 кв.м., а застроената площ на сградите жилищни, стопански, постройки и съоръжения като процент от този двор, възлиза на 594 кв.м. Процесната сграда е със застроена площ от 63 кв.м, които без съмнение отговарят на изискванията на чл. 9 от Наредбата към годината на построяването. Спазени са и изискванията на чл. 11 от Наредбата за местоположение - повече от 3м. до имотни граници при свободно застрояване. От друга страна, по делото не се установява да е удовлетворяван втората предпоставка – жилището да е изградено за нуждите на производството на селскостопанска продукция от съответните земеделски земи. Каза се правилото на  § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ респ. § 127, ал .1 от ЗИД на ЗУТ, визират допустимост на незаконния строеж само когато са спазени правилата и нормативите, действали по време на извършването им. Без съмнение, след като допускът за застрояване в земеделски земи без промяна на предназначението към онзи момент е бил скрепен с изискването за производство на земеделска продукция, липсата на тази предпоставка изключва и търпимостта на строежа.

Към настоящия момент при преценката за приложимите правила за строителство следва да бъде взет предвид фактът, че от 2010 година земеделският имот е включен в строителните граници на град Пловдив. Макара за имота да не е налице одобрен подробен устройствен план (виж решение №1987/22.08.2012г. по адм. дело №696/2012г. по описа на Административен съд – Пловдив, оставено в сила с решение №1810/07.02.2013г. адм. дело №13323/2012г. на ВАС), действащият за територията ОУП на град Пловдив предвижда жилищна зона с преобладаващо малко етажно застрояване – в нови жилищни терени по предвижданията на плана, а в зоната на разположение на жилищната сграда – първостепенна улична мрежа. Според чл. 23, ал. 1, т. 1 от ЗУТ ниско застрояване е застрояване с височина до 10 м.  В тази категория е класирана и процесната сграда според заключението на вещото лице. Предвидените в чл. 32 от ЗУТ нормативни за този характер на застрояване изискват разположение до страничната граница на урегулирания поземлен имот - най-малко 3 м, а до границата към дъното на урегулирания поземлен имот - най-малко 5 м. Тук следва отново да се отбележи, че имот к.и. 56784.533.68 по КК и КР на гр. Пловдив  към настоящия момент не е урегулиран, а площта му като бяло петно е заключена между урегулирани имоти, за които планът на кв. „Остромила“ – „Беломорски“ е действащ. Именно поради липсата на урегулиране съдът намира, че незаконния строеж не се установява да е разположен в улична регулация. Този извод се подкрепя от факта на отмяната на плана в тази му част, липсата на годно правно основание за отчуждаване на засегната част от парцела и невъзможността за прилагане на предвидената регулация. В този аспект регулационните граници на съседните имоти се явяват край на регулацията по отношение на процесния имот, като за разположение на застрояването следва да се съобразят правилата на чл. 60, ал.1 от ЗУТ. Формално в случая е налице нарушени на забраната за разполагане на застрояването, предвид наличието на колизия с действащия плана на кв. „Остромила“ – „Беломорски“, изискващ наличието на свободна площ за разширяване на съществуващата първостепенна улици. В този аспект съдът намира, че строежът се явява нетърпим и по правилата на ЗУТ.

23. Въпреки установената незаконност и нетърпимо на строежа настоящият състав на съда намира, че за да бъде допуснато премахването му се дължи и преценка за съразмерността на намесата в правната сфера на собствениците на сградата. Без съмнение заповедта за премахване на незаконен строеж  представлява намеса в правото на оспорващата по чл. 8, ал. 1 от ЕКЗПЧОС на неприкосновеността на жилището й. Именно в този аспект е установено и трайното разбиране в практиката на ЕСПЧ, че във всеки конкретен случай се дължи проверка дали една такава намеса е „допустима“ и преценка дали е "необходима в едно демократично общество". Тук следва да се отбележи, че проверка за пропорционалност се дължи служебно, без да са нужни изрични възражения в тази насока. По отношение на „допустимостта на намесата“ като принудителна мярка, както ясно е посочено и в текста на чл. 8, ал. 2 от ЕКЗПЧОС, са релевантни обстоятелството дали тя е предвидена в закона. Като продължени на тази проверка е необходимо да се установи и намесата е съответна на целта на закона, т.е. че не представлява превратно упражняване на власт чрез позволени средства за постигане на правно запретен резултат.

Релевантните за „необходимостта от намесата“ в условията на демократично общество обстоятелства също са ясно посочени в чл. 8, ал. 2 от ЕКЗПЧОС: „ … в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.“ Наличието на което и да е от тези обстоятелства оправдава необходимостта от намеса.

В случая наличието на незаконен и нетърпим строеж представлява фактическо основание, кореспондиращо с правното такова по чл. 225а от ЗУТ, за намеса на Държавата, в хипотезата на „допустимостта“ по чл. 8, ал. 2 от ЕКЗПЧОС, чрез издаване на административен акт въз основата на законова уредба в съответствие с целта на закона - да се гарантира ефективното прилагане на регулаторното изискване никакви сгради да не могат да се строят без разрешение, чрез възстановяването на върховенството на закона (вж., mutatis mutandis, Saliba v. Malta, № 4251/02, § 44, 8 ноември 2005 г.), което в разглеждания контекст може да се смята като попадащо в определението за „предотвратяване на безредици“ и като насърчаване на „икономическото благосъстояние на страната“ /така по делото И. И ЧЕРКЕЗОВ срещу БЪЛГАРИЯ пред ЕСПЧ/.

При това положение в конкретния случай от решаващо значение е да се отговори на въпроса „необходима“ ли се явява тази намеса спрямо преследваната от законна цел. Тук следва да се отбележи, че принципът за равенство пред закона налага тази преценка да се извършва за всяко засегнато лице – независимо дали принадлежи към уязвима група или не. Респективно да не се дава превес на защитата на определени групи лица по етнически, икономически или социален признак пред защитата на отделния индивид. Противното би означавало да се допусне дискриминационно третиране, което ще бъде в разрез с принципите на демократичното общество.

Съдът намира за крайно необходимо да обърне внимание и на един друг аспект от търсената защита. Безспорно е, че правилата на чл. 8, ал. 1 от ЕКЗПЧОС целят да гарантират основно право, каквото е правото на жилище и неговата неприкосновеност. Тук обаче не може да се пренебрегват обстоятелствата, при които засегнатото лице се е сдобило със съответното незаконно жилище. Например:  законно и добросъвестно ли е придобита собствеността върху строежа; от праводател или приобритател е извършен незаконния строеж; положени ли са усиля за узаконяване; съществено ли са погазени регулаторните режими; върху собствен, чужд – частен или държавен/общински терен е изпълнено строителството; за задоволяване на неотложни жилищни нужди ли е изпълнен строежът; търсени/предлагани ли са други способи за решаване на жилищния проблем – настаняване в социални, общински жилища и др.; притежавало ли е други законни жилища лицето и разпоредило ли се е с тях, преди да извърши строежа и т.н.  

В този аспект всяко недобросъвестно и противоправното поведение, като строителство в територии, изключени от гражданския оборот (изключителна държавна собственост, публична държавна и общинска собственост); строителство в територии с абсолютен забранителен режим (охранителни и сервитутни зони към инфраструктурни обекти, природни резервати, плажни ивици, защитени зони и др.); строителство при наличието на изричен административен акт за забрана на строежа и достъпа до него; отслабва тезата за непропорционалност на държавната намеса, поради което не следва да бъде стимулирано с благоприятни за извършителя правни последици. Противното би означавало да се поставят под съмнение устоите на правовата държава и да се стимулира погазването на законоустановените правила и норми за обществено поведение с цел постигане на недължима облага под защитата на принципа за съразмерност.

По тези съображения и с оглед спецификите на настоящия казус съдът намира, че премахването на процесния незаконен строеж се явява непропорционална принудителна мярка съобразно преследваната от закона цел. На първо място следва да се съобрази, че незаконното строителство е заявено от оспорващата пред контролите органи преди почти двадесет години. В този продължителен период на бездействие на администрацията за жалбоподателката и семейството й се е създало трайно фактическо положение по необезпокоявано ползване на жилищната сграда. Собствеността върху строежа е придобита законно и добросъвестно. Сградата е изпълнена в собствен имот за задоволяване на жилищни нужди. Собственикът е направил постъпки за узаконяване на строежа, снабдил се е с разрешителни за прокарване на токи и вода, декларирал е сградата пред съответната приходна администрация и е заплащал дължимия данък. Явно е, че с това си поведение собственикът не е манифестирал поведение в разрез с установения ред на държавно управление. Каза се, към датата на изпълнение на строежа принципно е предвидена възможност за жилищно застрояване  в земеделски земи. Иначе казано съществуването на процесния строеж от момента на изграждането му до одобряването през 2010 г. на плана на кв. „Остромила - Беломорски“, гр. Пловдив – не се явява в крайно нетърпима колизия със защитаваните обществени интереси. В този аспект частният интерес на оспорващата и семейството й да запазят еднофамилната си жилищна сграда се явява противопоставим на целта на закона. Строежът не се установява в императивно забранена територия. Напротив земеделската земя е включена в границите на населеното място с цел да бъде застроявана. Що се отнася до предвидената инфраструктура интензитетът на общинската нужда е явно отслабен и без необходимата неотложност, която да оправдава ненавременната държавна намеса. Тук следва да се напомни, че отмяната на регулационния план в частта на имота не е преодоляна от общинската администрация чрез процедиране на нов план. Не е създадено годно правно основание за отчуждаване на имота като предпоставка за реализиране на бъдещите инвестиционни намерения по разширяването на съществуващата първостепенна улица. Предвид преклузивните срокове  по чл. 208, ал. 1 от ЗУТ /арг. Тълкувателно решение № 4 от 2.11.2016 г. на ВАС по т. д. № 6/2015 г., ОСС, I и II колегия/ и годината на одобряване на плана е слабо вероятно по отношение на имота на жалбоподателя да бъде извършено отчуждаване в рамките на процесуалната възможност за законосъобразни действия от страна на администрацията. Липсата на яснота и последователност в политиката и визията на администрацията за развитието на процесната територия допълнително разколебава тезата за наличието на непосредствена необходимост от премахване на незаконния строеж в защита на особено важни публични интереси. 

Не е за пренебрегване и обстоятелство, че контролните органи не са извършили проверка за това притежава ли друго жилище жалбоподателката, респ. разпореждала ли се е с такива в последните години. Не се представят и доказателства общинската администрация да е предложила възможността за ползване на общинско жилище или друг способ за преодоляване на жилищната нужда, която би възникнала при премахване на незаконния строеж.

В резултата на горния анализ съдът намира, че в случая не се обосновава „необходимостта“ от крайно неблагоприятната намеса в правната сфера на оспорващата и нейното семейство. Пороцесния административен акт се явява издаден в противоречие с принципа за съразмерност - чл. 6 от АПК, принципа за неприкосновеност на частната собственост – чл. 17, ал. 3 вр. ал. 5 от Конституцията на Република България и принципа за неприкосновеност на дома - чл. 8, ал. 1 от ЕКЗПЧОС, поради което е незаконосъобразен и подлежащ на отмяна.

V. За разноските:

24. Предвид изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК, юридическото лице, в структурата на което е ответния административен орган, следва да бъдат осъдено да заплати на жалбоподателя сторените съдебни разноски, които се доказват в общ размер на 960 лева, от които 600 лева за адвокатска защита, 350 лева за възнаграждение на вещо лице и 10 лева държавна такса.

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ  заповед № 19Ю-РОА-215/12.04.2019 г., издадена от кмета на район „Централен“ при община Пловдив.

ОСЪЖДА община Пловдив да заплати на Е.Д.С., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 960 (деветстотин и шестдесет) лева, представляващи съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: