О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1483 08.06.2020
година град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, въззивен
състав, осми юни две хиляди и двадесета година в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Пламена Върбанова
2. мл.с. Марина Мавродиева
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от младши съдия Марина
Мавродиева въззивно
гражданско дело № 2100 по описа за 2019 г. на Окръжен съд Бургас, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
С Решение № I-28/26.02.2020г. по в. гр. д. №
2100/2019г. по описа на БОС съдът е осъдил “Водоснабдяване и
канализация” ЕАД да заплати на А.С.А. и А.А.А.
сумата от 563,70 лв. за направените по делото разноски за две съдебни
инстанции, а А.С.А. и А.А.А. да заплатят
на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД сумата от 562,50 лв. за направените
по делото разноски за две съдебни инстанции.
По делото са постъпили молба с вх. №
5886/26.03.2020г. и вх. № 5897/26.03.2020г. с идентично съдържание и искане към
съда като първата е подадена от адв. К., а втората от адв. К. и адв. А. (без
подпис). Сочи се, че решението в частта за разноските е неправилно, постановено
в противоречие със закона, необоснованост на правните изводи и съществени
нарушения на процесуалните правила. На първо място са изложени аргументи, че
неправилно е определено възнаграждението на ищците като било прието, че в
представените договор за правна защита и съдействие не било посочено по всеки
от исковете какъв е размера на възнаграждението като не било ясно по кой
критерий е определена сумата, дължима от ВиК. Платеният хонорар от ищците пред
първа инстанция бил 500 лева, а на втора 600 лева, заплатена била държавна
такса за образуване на дело в размер на 150 лева и общият размер на разноските
бил 1250 лева. Броят на исковете бил три – главен иск за реално изпълнение и
два иска, обусловени от съдбата на главния иск като при това положение на
главния иск следвало да се даде тежест от 50%, а на останалите два иска по 25%,
каквато била практиката на съдилищата в подобни случаи, поради което на ищците
следвало да се присъдят разноски в размер на 625 лева по главния иск и за
частично уважения иск за неимуществени вреди в размер на 35 лева или общо 660
лева за двете съдебни инстанции. На второ място са изложени аргументи относно възнаграждението
на ответника и че същото е определено в размер на 300 лева за всяка инстанция
което било максималния размер съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането
на правна помощ. Размерът нарушавал принципа на равенството между страните.
Съдът правилно приел, че ищците ангажирали само един адвокат като не обсъдил
платеното от тях възнаграждение в светлината на Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения съгласно характеристиката на исковете и
правилата на чл. 7, ал. 1 , т. 4 и чл. 7, ал. 2, т. 1 като минималното възнаграждение
за една инстанция било 900 лева. Адвокатите на ищците се съобразили с
материалното положение на ищците и сключили договор за правна защита и
съдействие за 500 лева за първа инстанция и 600 лева за втора, които били с 30%
по-ниски от определените в Наредбата и тези критерии следвало да съобразят и
съда при определяне на юрисконсултско възнаграждение, което според молителите
трябва да е към минимума. Следвало да се съобрази и обстоятелството, че
решението е обжалвано в цялост и правилно било прекратено производството и е
уважена жалбата само относно иска за неимуществени вреди, при което следвало да
се присъдят разноски в размер на 25 лева, включващи юрисконсулско
възнаграждение и държавна такса за първа инстанция в размер на 21 лева общо за
две инстанции в размер на 45 лева. Този размер бил справедлив като се съпостави
с размера на присъденото обезщетение на неимуществени вреди, което било 11 пъти
по-малък от разноските, които ищците следва да заплатят на страната, която е
загубила делото. Сочи, че в практиката на СЕС винаги се застъпвало становището,
че таксите и разноските по делото не следва да са по-големи от присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, което препятствало правото на защита пред
съд и съставлява нарушение на принципа за справедлив процес, регламентиран в
чл. 6 ЕКПЧ. Моли да се измени решението в частта за разноските като се присъди
в полза на А.А. и А.А. разноски в размер на 660 лева, а на ответника 40 лева.
Постъпило е становище от “Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, с което молбата за изменение на решението в частта за
разноските се намира за неоснователна. Счита, че претенциите на ищците за
заплащане на разноски не били съобразени с изхода на спора, тъй като искът бил
частично отхвърлен. Сочи, че минималният размер на адвокатското възнаграждение
е в размер на 100 лева при вземания в размер до 1000 лева. Освен това по закон
била установена процедура за назначаване на особен представител. Сочи, че
страните заплатили възнаграждение за адвокат, поради което можели да си
позволят такъв. Присъдените разноски били в съответствие със съдебното решение.
Разноските на ответното дружество също били определени правилно, съобразно
отхвърлената част от исковете. Изводът, че таксите и разноските не можели да са
по-големи от размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди не
почивал на разпоредбите на закона, дължимото адвокатско възнаграждение се
присъжда при спазване на изискванията за минимален размер на същото. Счита, че
липсва основание за изменение на решението в частта за разноските и моли
молбата да се остави без уважение.
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните, представените по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 248 ГПК в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските. По делото е представен списък
на разноските по чл. 80 ГПК. Молбата за изменение на решението на съда в частта
за разноските, е подадена в срок (препис от решението е връчен на 11.03.2020г.,
а молбата е постъпила в съда на 26.03.2020г.), от активно легитимирано лице и
същата е редовна и допустима.
С исковата молба А.А. и А.А. са
предявили срещу ВиК ЕАД обективно и субективно съединени искове, с които се
иска осъждане на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД да възстанови водоподаването към недвижим имот, описан в
исковата молба, да им се заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 7
лева на ден, общо 175 лева за периода 29.03.2019г. до 22.04.2019г. общо за
двамата ищци, както и по 500 лева за всеки от ищците обезщетение за
неимуществени вреди.
С Решение на
РС Бургас е уважил иска срещу “Водоснабдяване и канализация” ЕАД да възстанови
водоподаването на А.С.А. и А.А.А., досежно водоснабден имот, както и да заплати
на всяко едно от лицата А.С.А. и А.А.А., сумата от 500 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 29.03.2019 г. до
22.04.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху горната сума от датата
на подаване на исковата молба – 22.04.2019 г., до окончателното й изплащане,
като е отхвърлил исковете за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 87.50 лв. за периода от 29.03.2019 г. до 22.04.2019 г., ведно със
законната лихва за забава върху тях, както и да заплати разноски на ищците.
С постановеното по делото решение на
БОС е потвърдено решението на БРС в частта, в която е уважен иска за
възстановяване на водоподаването към имота, посочен от ищците, отменено е
решението в частта, в която е уважен иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за сумата над 50 лева до пълния предявен размер от 500 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от
29.03.2019 г. до 22.04.2019 г. и искът над този размер е отхвърлен, а
производството по делото пред БОС е прекратено в частта, в която е са отхвърлени
исковете на А.С.А. и А.А.А. срещу „Водоснабдяване и канализация” ЕАД за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 175 лв. за периода от
29.03.2019 г. до 22.04.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 ГПК съдът
дължи произнасяне по всеки иск, с който е сезиран. Съединяването на исковете по
правило следва от волята на страната, освен в изрично предвидените хипотези. В
случая съдът е сезиран с обективно съединени искове като дължи произнасяне по
всеки иск. Не се споделя становището на страната, заявено в молбата за
изменение на решението в частта за разноските, че в случая се касае за
евентуално съединени искове. При
евентуално съединяване на искове съдът дължи произнасяне, ако се е
сбъднало процесуалното условие, предпоставка за разглеждането на евентуалния
иск е изходът на делото по главния. В случая обаче такова условие не е поставяно
от ищците, а всеки от предявените от ищците искове е самостоятелен, съдбата му
не е поставена в зависимост от изхода на делото по който и да било друг иск,
поради което съдът дължи решение по всеки един иск независимо дали искът за
възстановяване на водоподаването е отхвърлен или уважен. Става въпрос за защита
на различни интереси на ищците – за възстановяване на водоподаването до имот,
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, както и за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди. Налице е обективно кумулативно съединяване искове – за
възстановяване на водоподаването, за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
С оглед изхода на делото съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат заплатените такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска.
С исковата молба е представен
договор за правна защита и съдействие, с който двамата ищци са натоварили адв. Х.К.
и адв. С.А. за изготвяне на искова молба и за процесуално представителство като
е платена сума в размер на 500 лева в брой.
Пред въззивна инстанция е представен
договор за правна защита и съдействие сключен с адв. К. и адв. А. като е посочено, че е платено възнаграждение
в размер на 600 лева.
Липсва уточнение и в двата договора
какъв е размерът на дължимото възнаграждение по всеки един от предявените
искове.
По делото са налични доказателства
за заплатена държавна такса пред РС по всеки от съединените искове, в защита на
различни интереси на ищците общо в размер на 150 лева съгласно чл. 1 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс.
Съгласно разпоредбата на чл. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (изм., бр. 7 от 22.01.2019 г.) в редакцията към датата на
приключване на съдебно дирене, размерът на възнаграждението за оказваната от
адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен
договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения в тази наредба
минимален размер за съответния вид помощ. Съгласно чл. 2, ал. 3 и ал. 4
възнагражденията за процесуално представителство се дължат за всяка инстанция,
включително и при връщане на делото за ново разглеждане. За процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно
вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Съгласно чл.
7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела за други неоценяеми искове - 300 лв. Чл. 7, ал.
2, т. 1 за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес при интерес до 1000 лв. – 300 лв.
Искът за възстановяване на
водоподаването е неоценяем като за него е определена държавна такса в размер на
50 лева, дължимата по останалите искове такса е също в размер на 50 лева. Ето
защо при използване на критерия дължимата по всеки иск държавна такса се стига
до извода, че разноските следва да се разпределят по равно по всеки от
предявените искове. Съдът е определил разноските при просто делене на исковете
като е определил дължимите за всеки иск такси и разноски. Адвокатското
възнаграждение е разделено на три съобразно обективно съединените искове и за
първа инстанция по всеки иск е определено в размер на 167 лева. За втора
инстанция адвокатското възнаграждение следва да е в размер на 200 лева по всеки
от исковете.
Така: искът за възстановяване на
водоподаването е уважен изцяло, поради което за него се дължи заплатената от
ищеца държавна такса в размер на 50 лева, дължи се адвокатско възнаграждение в
размер на 167 лева (за първа инстанция) и 200 лева – за въззивна инстанция или
общо 417 лева. Искът за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е уважен частично, поради което размерът на
разноските следва да се определи съразмерно с уважената част от иска (100х417
(50 лв.ДТ+167лв. адв. възнаграждение 1-ва инст + 200 лв. адв.възнаграждение
2-ра инстанция)/1000) или общо 41,70
лева.
Искът за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди е отхвърлен изцяло от РС Бургас, поради което ищецът няма
право на разноски по този иск за първа инстанция и сторените разноски за
държавна такса в размер на 50 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на
167 лева следва да останат в негова тежест и затова разноски не са му присъдени.
Предвид разпоредбата на чл. 78, ал.
4 ГПК ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Ето
защо за отхвърления иск за заплащане на имуществени вреди и съразмерно
отхвърлената част от иска за неимуществени вреди, право на разноски има
ответникът. ВиК ЕАД е представлявано от юрисконсулт и размерът на
възнаграждението се определя съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК. ЗПП и НЗПП не
предвиждат както Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възнаграждението да се определя за всеки от
съединените искове, а възнаграждението се определя с оглед фактическата и
правна сложност на делото, независимо от броя на предявените искове. Съдебният
състав намира, че са неоснователни възраженията за влошено материално състояние
на ищците, поради което било несъразмерно определеното възнаграждение за
юрисконсулт. На първо място по делото липсват доказателства в насока за влошено
материално състояние на ищците. На следващо място договор между адвокат и
клиент се сключва по воля на страните като те са свободни да определят размера
на дължимото възнаграждение, при спазване на минималните предвидени
възнаграждения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Сключвайки договор за правна защита и съдействие
под установения минимум адвокатът се е съгласил, въпреки, закрилата, която е
предоставена, да получи възнаграждение под установения минимален размер.
Страните по договора за предоставяне на адвокатска услуга не се възползвали от
разпоредбата на чл. 38 Закона за адвокатурата. Ищците не са възползвали и от
възможността, която им дава чл. 94 и сл. ГПК да ползват правна помощ. Възнаграждението за юрисконсулт е дължимо съгласно
чл. 78, ал. 8 ГПК с оглед фактическата и правна сложност на делото. Съдът
намира, че предметът на делото не попада в общата хипотеза, в която може да се
приеме, че не е налице дело с ниска правна сложност, поради което и не намира
основание да промени извода си, че се дължи максималния предвиден в НЗПП размер
за възнаграждение за защита по дела с определен материален интерес. Съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. С оглед фактическата и правна
сложност на делото съдът намира, че определеното в максимален размер
възнаграждение от 300 лева за всяка инстанция е съобразено с фактическата и
правна сложност на делото. Ето защо съразмерно с отхвърлената част от исковете възнаграждението,
дължимо за защита пред първа инстанция е в размер на 274 лева (1075*300/1175 = 274 лева)
Предвид липсата на интерес ВиК ЕАД да
обжалва решението на РС в частта, в която изцяло е отхвърлен иска за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди, БОС е прекратил производството по делото в
тази част. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на производството по делото, поради което въззиваемите имат право
на разноски съобразно прекратената част и затова им е дължимо адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лева за защита по тази част от въззивната жалба.
На ответника на въззивна инстанция се
дължат разноски също съразмерно отхвърлената част от иска, поради което следва да
му се присъдят разноски съразмерно отхвърлената част от иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди – в това число съответната държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт. С оглед фактическата и правна сложност на делото
възнаграждението за юрисконсулт и пред въззивна инстанция следва да се определи
в размер на 300 лева. Съразмерно размера на отхвърлената част от иска общия
размер на разноските е в размер на 292,50
лева (900*325/1000=292,50 лева).
Общо дължимите на ответника разноски за две съдебни инстанции с оглед
отхвърлената част от исковете са в размер на 566,94 лева.
Общо дължимите на ищците разноски за две съдебни инстанции съразмерно уважената
част от исковете са в размер на 658,70 лева
Съдът не споделя доводите, че
размерът на разноските е по-висок от размера на определеното обезщетение. Последното
е преценено по справедливост, при съобразяване на обстоятелствата по делото и
събраните доказателства. Не е възпрепятстван достъпа на страната до правосъдие,
делото е разгледано, решено като страната не е поискала да бъде освободена от
разноски по смисъла на чл. 83 ГПК. Разноските, които двете страни взаимно си
дължат са близки по размер предвид факта, че исковете са уважени частично.
По изложените съображения съдът
намира, че е допуснал грешка при математическите изчисления и са налице
основания за изменение на решението, което има характер на определение в частта
за разноските, които са присъдени в полза на ищците съобразно уважената част от
исковете и вместо определените 563,70 лева да им се присъдят разноски в размер
на 658,70 лева, т.е. допълнително 95
лева. Относно присъдените разноски в полза на ВиК ЕАД, съобразно отхвърлената
част от исковете за две съдебни инстанции, съдът не намира основание да измени
решението си в частта за разноските поради липсата на молба в тази част от ВиК
ЕАД.
На основание чл. 248, ал. 3 вр. чл. 274, ал. 1 ГПК определението подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред
Апелативен съд Бургас.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд
Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ Решение № I-28/26.02.2020г.
по в. гр. д. № 2100/2019г. по описа на БОС в частта за разноските, в която ОСЪЖДА
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3,
представлявано от Ганчо Йовчев Танев, да заплати на А.С.А. с ЕГН ********** и А.А.А.
с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, сумата от 563,70 лв. (петстотин
шестдесет и три лева и седемдесет стотинки) за направените по делото разноски
за две съдебни инстанции КАТО УВАЛИЧАВА РАЗМЕРА НА РАЗНОСКИТЕ НА СУМАТА ОТ
658,70 лева (шестстотин петдесет и осем лева и седемдесет стотинки), поради
което
ДОПЪЛВА Решение № I-28/26.02.2020г.
по в. гр. д. № 2100/2019г. по описа на БОС в частта относно дължимите разноски
като ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3,
представлявано от Ганчо Йовчев Танев, да заплати на А.С.А. с ЕГН ********** и А.А.А.
с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, сумата от още 95 лева (деветдесет и пет
лева) – разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за
изменение на Решение № I-28/26.02.2020г. по в. гр. д. № 2100/2019г. по описа на
БОС в частта, в която е осъдена А.С.А. с ЕГН ********** и А.А.А. с ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, да заплатят на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Победа, ул.
„Ген. Владимир Вазов” № 3, представлявано от Ганчо Йовчев Танев, сумата от
562,50 лв. (петстотин шестдесет и два лева и петдесет стотинки) за направените
по делото разноски за две съдебни инстанции.
Препис от определението да се връчи
на страните.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен
съд Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.