О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1463 31.07.2020
година, гр.
Бургас
Бургаският административен съд, първи състав, на тридесет и първи юли две
хиляди и двадесета година, в закрито заседание, в следния състав:
Съдия: Димитър Гальов
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1092 по описа за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от
А.Г.К., чрез пълномощника –адвокат М.М. ***, със съдебен адрес:***, против „Окръжна дирекция на МВР- Бургас сектор „Пътна полиция“. Предявен
е осъдителен иск, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, вр. с чл.86 от ЗЗД.
В
обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че срещу ищеца е било
издадено Наказателно постановление № 19-0769-005841 от 10.12.2019г. на Началник
група към ОД на МВР-гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“ и по повод на неговото
обжалване е образувано НАХД № 388 от 2020г. по описа на Районен съд-гр.Бургас,
приключило с Решение № 467 от 21.04.2020г., с което оспореното НП е отменено
изцяло, като незаконосъобразно. Сочи се, че в резултат на тези неправомерни
действия ищецът претърпял имуществени вреди в размер на 200 лева и съгласно
чл.86 от ЗЗД имал право на законна лихва върху тази сума от датата на влизане в
сила на отменителното решение до окончателното плащане на тази сума.
Иска се
осъждане на ответната страна „Окръжна дирекция на МВР- Бургас сектор „Пътна полиция“ да
заплати на ищеца сумата от 200 лева, съставляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, които съставлявали заплатено адвокатско възнаграждение за
защита по НАХД № 388 от 2020г. по описа на БРС, ведно със законната лихва,
считано от 05.06.2020г. до окончателното плащане на тази сума /обезщетението/.
Претендират се и съдебно-деловодните разноски по настоящото дело.
С
Разпореждане № 1135 от 26.07.2020г. исковата молба е оставена без движение и съдът
е указал на ищеца, чрез неговия пълномощник, да уточни изрично кой е ответника,
доколкото не съществува учреждение с наименованието „Окръжна дирекция…“, а относно посоченият сектор „Пътна полиция“ е указано на страната, че това структурно
звено на МВР не е юридическо лице и в този смисъл не е правосубектно, за да
бъде ответник по делото, в производство по реда на чл.203 от АПК. Освен това е
указано изрично да се уточни от какво произтичат вредите, които се претендират,
доколкото се сочи, че било оспорено и отменено наказателно постановление, което
съставлява административен акт, а в исковата молба се сочи успоредно с това, че
вредите произтичат от „неправомерни
действия“. Както е известно, вредите, които подлежат на обезщетяване по
реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ могат да произтичат от незаконосъобразни действия,
бездействия на органи, осъществяващи административна дейност или от
незаконосъобразни административни актове, т.е. в исковата молба следва ясно и
недвусмислено да се посочи от какво произтичат твърдените вреди, дали от „незаконосъобразни
действия“ или от „незаконосъобразен акт“.
Съобщението е връчено на пълномощника на ищеца на 06.07.2020г.. Срокът
за изпълнение на дадените указания е изтекъл на 13.07.2020г.- присъствен ден
/понеделник/. Както в този срок, така и до настоящият момент- 31.07.2020г.
указанията на съда не са изпълнени. Не е направено никакво уточнение, съгласно
дадените указания до ищеца. Изрично са указани и последиците от неизпълнение на
дадените указания, а именно- прекратяване на производството по делото.
Следователно, исковата молба следва да бъде върната, а образуваното съдебно
производство прекратено.
Отделно от изложеното, по отношение процесуалната допустимост на
предявения иск следва да се отбележи и следното:
Вярно е,
че съгласно задължителните указания на ТР № 2 от 2009г. на ВАС, съдилищата не
могат да присъждат разноски в адмнистративно-наказателните производства, поради
липса на правна уредба към онзи момент. Освен това, на основание т.1 от ТП № 2
от 2015г. на Общото събрание на ВКС и ВАС, исканията за обезщетяване на
направени разноски по този вид дела подлежали на разглеждане по реда на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ и съобразно чл.205 от АПК. Доколкото в случаят се иска се
осъждане на ответника, каквото и да е наименованието на учреждението, да
заплати описаната сума, представляваща причинени вреди от незаконосъобразно НП,
ведно със законната лихва върху тази сума от влизане в сила решението за отмяна
на този акт, до окончателното плащане.
Във връзка с
произнасяне по подадената искова молба, съдът изиска служебно в цялост НАХД № 388
от 2020г. по описа на БРС, образувано по оспорване на цитираното наказателно
постановление, издадено от ОД на МВР-гр.Бургас.
Делото е образувано на 28.01.2020г.,
а първото и единствено заседание е
проведено на 06.03.2020г.
На 21.04.2020г. е постановено
решение по процесното АНП, с което оспореното постановление е отменено изцяло,
като незаконосъобразно. Не се и твърди срещу този съдебен акт да е подадена в
срок касационна жалба, нито се установява такова обстоятелство от материалите
по делото и действително, на 05.06.2020г. решението влязло в законна сила,
както е отразено надлежно и върху съдебния акт.
Видно от текста на решението, съдът
се е произнесъл по въпроса за разноските, като ОД на МВР-гр.Бургас е осъдена да
заплати на жалбоподателя /ищец
понастоящем/ сумата от 200 лева, съставляваща разноски по водене на това
АНД, за платеното адвокатско възнаграждение, на което ищецът се позовава и в
исковата си молба.
При
преценка допустимостта на предявения
осъдителен иск от правна страна, съдът съобрази, както следва:
Считано от 03.12.2019г. настъпиха
законодателни промени, а именно влязоха в сила изменения и допълнения на Закона
за административните нарушения и наказания, обнародвани в Държавен вестник,
бр.94 от 29.11.2019г., съгласно които е създадена нова „Алинея 3“ на чл.63 от ЗАНН със съдържание, както следва: „В
съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК.“Както е известно, правомощията на съда при разглеждане на
жалбата срещу НП или ЕФ са предвидени именно в нормата на чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Следователно, цитираните от ищеца указания на съществуващата до момента
задължителна съдебна практика са неприложими. Това е така, защото считано от
посочената дата на влизане в сила на законодателната промяна вече е налице регламентирана
правна възможност за присъждане на разноски по този вид дела и с уреждането на съответния
институт в административнонаказателното производство автоматично отпада съществуващата
до този момент друга процесуална възможност тези разноски да се претендират
като имуществени вреди в отделна процедура, а именно в производство по
обезщетение, съгласно чл.203 и сл. от АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Ако се приеме
противното, би се стигнало до признаване на възможността, след приключване на
съответното АНП с влязъл в сила краен акт да се допусне присъждането на
разноски за втори път в отделно производство или с други думи да се стигне до пререшаване
на въпроса за разноските в отделно производство, каквото би било несъвместимо с
действащата правна уредба въобще, което освен това би нарушило и стабилитета на
съдебния акт. Във всички видове съдебни производства, правоимащата страна /в
чиято полза е постановен съдебен акт/ има и право да й се присъдят направените
разноски, което е нейно процесуално право и акцесорна претенция, а уважаването
й произтича от изхода на делото. В случаят, такова искане е направено, а и съдът
се е произнесъл в частта за разноските по реда на АПК /чл.63, ал.3 от ЗАНН/.
При действащата нормативна уредба именно
Районен съд-гр.Бургас е компетентен да
се произнесе по тази акцесорна претенция на жалбоподателя, обусловена от изхода
от делото, а очевидна тя също е уважена и тези разноски са присъдени с влязъл в
сила съдебен акт. С промяната на нормативната уредба, предявяване на подобни
претенции по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ вече е НЕДОПУСТИМО, след като е
предвидена изрична възможност в хода на самото производство по обжалване да се
присъждат разноски по делото. Тази възможност по реда на ЗОДОВ остава открита
към момента само за завършилите производства, в които е постановен краен
съдебен акт, преди да бъде изменена нормативната уредба или в случай, че
съдебният акт е изготвен след настъпването на законовата промяна, но само при
положение, че последното открито заседание по съответното дело е проведено
преди влизане в сила на чл.63, ал.3 от ЗАНН в действащата му редакция, т.е.
преди 03.12.2019г., когато обективно не е съществувала правна възможност за
претендиране на разноски по този вид производства. В процесният казус, тази
акцесорна претенция на жалбоподателя, обусловена от изхода от делото, също е
уважена и очевидно тези разноски вече са присъдени с влязъл в сила съдебен акт.
Обобщено, предявеният осъдителен иск
е НЕДОПУСТИМ и на това отделно основание, тъй като за ищеца вече съществува
друг ред за обезщетяване за направените в хода на оспорването съдебно-деловодни
разноски, с оглед контекста на изложеното в настоящия съдебен акт, поради което
липсва и възможността от разглеждане на исковата претенция по същество. Отделен
е въпроса, че след присъждането им, предявяването на нов иск за такова
обезщетяване означава, че се претендират за втори път.
При тези констатации, следва да се върне
исковата молба и да се прекрати настоящото дело, на две отделни основания,
поради неотстраняване на констатираните нередовности и недопустимост на иска.
По изложените съображения, на
основание чл.129, ал.3 от ГПК и чл.130 от ГПК, вр. с чл.203 и чл.144 от АПК, Административен
съд- Бургас,
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА исковата молба подадена от А.Г.К., чрез
пълномощника –адвокат М.М. ***, със съдебен адрес:***, против „Окръжна дирекция на МВР- Бургас сектор „Пътна полиция“, с
която е предявен осъдителен иск, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, вр. с
чл.86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 200 /двеста/ лева, ведно със законната лихва, считано от 05.06.2020г.
до окончателното плащане на тази сума, поради НЕОТСТРАНЯВАНЕ на констатираните
нередовности и процесуална НЕДОПУСТИМОСТ.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1092 от 2020г. по описа на Административен съд-
гр.Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с
частна жалба от страните, в 7-дневен срок от връчване на съобщението,
пред Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: