№ 4907
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:М В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от М В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело №
20211110173865 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на А. А. Г., с ЕГН **********, чрез адв. М.
З. със съдебен адрес: гр. С... срещу Н. А. С., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес
в с. А, с която се иска прогласяване на нищожността на сделката, обективирана в нотариален
акт № .... на помощник - нотариус по заместване В Г при нотариус С Т с peг. № ... на НК, с
район на действие СРС, вписан в АВп. вх. peг. № ...., с който ищцата дарила на ответника
апартамент № 3, находящ се в гр. С..... (столица), ул. „В.Ч.“ № ..., със застроена площ от
79,14 квадратни метра, състоящ се от три стаи, кухня и обслужващи помещения,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ..., по Кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД 18-53/23.11.2011 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, при съседи на жилището по документ за собственост: изток - ап. № 2,
запад - ап. от бл. 4, север — двор, юг - двор, заедно с прилежащото зимнично помещение №
7, с полезна площ от 3,64 кв.м., при съседи: изток - мазе № 9, запад - коридор, север - мазе №
6, юг - двор, заедно с 2,495% идеални части от общите части на сградата и съответните
идеални части от правото на строеж върху държавна земя, като дарителката си запазва
правото на ползване върху дарявания недвижим имот пожизнено и безвъзмездно, поради
липса на форма.
В условията на евентуалност се иска унищожаването на сделката на основание чл. 28, ал.1
от ЗЗД и на основание чл. 29 ЗЗД.
Ищцата твърди, че по рождение е с двустранна глухота и не вижда с лявото око, а с
течение на годините изгубила зрението и на дясното око. На 14.02.2018г. била
диагностицирана е корова атрофия. Имала и черепно-мозъчна травма. В края на лятото на
1
2020г. получила инсулт и зрението й изчезнало напълно. Твърди, че през лятото на 2021г.
ответинкът, който бил неин познат, я завел при нотариус като обяснил, че трябва да
подпише някакви документи, за да може той да извади скици и оценки за нейни
наследствени земи в обл. С, които тя искала да продаде. Ответникът оставил някакъв
документ, който тя не могла да разчете. От съседка узнала, че с нотариален акт № .... на
помощник - нотариус по заместване В Г при нотариус С Т е прехвърлила апартамента си на
ответника. Сочи, че не е имала такова намерение, а ответникът се възпозползвал от нейния
недъг и я е заблудил какво подписва, с цел да заграби имота. Счита, че в нотариалното
производство е нарушена разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ГПК, която предвижда документ,
подписан от сляп - дори и когато е грамотен, както е в настоящия случай, да бъде
приподписан от двама свидетели. Сочи, че като незряща не е могла да прочете нотариалния
акт, а като глуха е било безпредметно прочитането му от нотариуса. Затова счита, че
нотариалният акт е нищожен, а това влече нищожност и на изповяданата сделка – договор за
дарение на недвижим имот. В условията на евентуалност счита, че сделката е унищожаема
на основание грешка и измама по смисъла на чл. 28, ал.1 и чл. 29 от ЗЗД.
Ответникът Н. А. С. счита исковете за неоснователни. Не оспорва сключването на договор
за дарение на процесния недвижим имот. Оспорва, обаче, че ищцата е станала жертва на
измама. Сочи, че е полагал грижи за нея. След сключване на договора за дарение, продължил
да полага грижи за нея. Оспорва, че ищцата не е имала намерение и желание да дари имота
си на ответника. Оспорва, че ищцата страда от пълна загуба на зрение и слух. Сочи, че
ищцата е комуникирала свободно с нотариуса. Изтъква, че съгласно нотариалното
удостоверяване, съдържанието на процесния акт е прочетено и одобрено изрично от
страните. Счита, че не са налице предпоставките за уважаване на предявените евентуални
искове.
Правната квалификация на предявения главен иск е чл. 26, ал. 2, пр. 3, а на еветуалните
искове чл. 28, ал.1, и чл. 29, ал.1 от ЗЗД.
На ищцата е указано, че по главният иск следва да докаже, че е нарушена формата при
изповядване на прехвърлителната сделка, а именно, че нотариалното удостоверяване е
нищожно поради нарушаване на чл. 576 от ГПК като са били налице предпоставките за
прилагане на чл. 579, ал.2 и чл. 583, ал.2 от ГПК. По евентуалния иск с правно основание чл.
28, ал. 1 от ЗЗД е указано да докаже, че грешката засяга съществени елементи на договора -
волеизявлението, съгласието, престацията, както и несъответствие между представата й и
действителността. По евентуалния иск с правно основание чл. 29, ал.1 от ЗЗД следва да се
установи: формиране на невярна представа у лицето, което като страна по сделката, следва
да направи волеизявление за сключването й, относно всеки един от съществените елементи
от нейното съдържание, относно правните последици на сделката или относно качествата на
субекта, с който лицето договаря; авторът на измамата следва да съзнава действията си и
тяхната насоченост, както и правните последици от тези действия; сделката следва да е
извършена в пряка причинна връзка с това поведение т.е. да е сключена в резултат на така
формираните у лицето неверни представи.
2
От събраните по делото гласни доказателства се установи следното:
Като свидетели, за двете страни са разпитани по две лица.
М Ц С, доведена от ищцата, дава показания, че вижда ответникът за пръв път. С ищцата са
съседи повече от 25 години, през което време е била по- близка с брат й, защото ищцата е по
– затворен човек. Свидетелката не е общувала много с ищцата, твърди, че с А. общува
трудно, че тя не е общителен човек. Дава показания, че А. не чува, когато й е говорела, че тя,
А., си говори нейни си неща. Знае, че по едно време повече е виждала, но напоследък ходи
по - често с бастунче, както и, че не я е виждала да излиза напоследък. Свидетелката дава
показания, че ищцата някак си се оправя и сама, както и, че брат й се притеснявал, че е
лековерна, казвал й да не отваря вратата, защото можело да я излъжат. Предупреждавал
свидетелката да гледам на кого отваря А.. Отпреди 3-4 г. знае, защото ищцата й е споделила,
че е ослепяла за една нощ, макар, че свидетелката знае, че тя е имала проблем с очите
винаги.
Свидетелят Ю Е И, също доведен от ищцата, познава както нея, така и ответника Н.. А.
познава от пет години, а с Н. се запознали покрай А.. Когато свидетелят се запознал с А., тя
трудно чувала, но виждала. Свидетелят дава показания за случай през месец юни 2020г., при
който една сутрин ищцата му звъннала и му каза да дойде до София, защото не вижда.
Свидетелят дошъл в София и я завел в очна клиника „Токуда“. Тя остана там няколко дни.
Контактували си по телефона. Този свидетел също така я закарал за преглед на очите във
Варна, в очна клиника „Света Петка“. За лечение на очите на А., свидетелят я откарал и в
Турция. Там направили няколко операции, но пак нямало резултат. Месец преди разпита му в
съдебно заседание, свидетелят пак я завел на преглед в Турция, където била установена
много сериозна рана на лявото око, а за дясното лекари казали, че няма да вижда. За слуха,
този свидетел, не е водил ищцата на лекар, но дава показания, че тя трудно чува и с двете
уши, както и, че има слухово апаратче. Свидетелят знае, че ищцата има и някакво апаратче
на телефона, с което общува, но то е само за телефон. Ю И е присъствал на разговор между
А. и Н., от който е разбрал, че ще правят някакво пълномощно ответникът да се разпорежда
с имотите в С. На него са казали, че ще ходят при нотариус, за да направят пълномощното.
При едно от идванията си в София, в присъствието на Н., свидетелят погледнал документите
и видял, че ищцата, както той казва в съдебно заседание „му е приписала апартамента“.
Разговор за това се е провел между тях тримата, като свидетелят в съдебно заседание казва
следното: „Господинът ме пита защо съм казал, че е приписала апартамента. Тя му се
помоли да прехвърлят имота, той беше се съгласил. После не знам какво стана. Тя много
голямо доверие му имаше. Каза ми, че са направили пълномощно за имотите в С, но се
оказа, че му е прехвърлила апартамента. Тя реагира остро и го помоли да отидат пак на
нотариус. Той се съгласи, но после се отказа и така си остана“. Свидетелят не знае
ответникът да се е грижел за А., както и не го е виждал да й дава пари. Той само веднъж е
присъствал на разговор между страните по дело и твърди, че когато го няма, някой от
съседите й помага, както и, че като дойде в София, той пазарува за цял месец. Свидетелят
дава показания, че той е платил прегледът на ищцата във Варна, който е струвал около 430
3
лв. Относно възможността на ищцата да чува свидетелят казва, че тя го разбира, когато той
й говори силно на ухото, а относно очите твърди, че преди две години не е виждала и с двете
очи, както и, че ищцата се подписва сама, там, където й покажат.
Свидетелката С М М, доведена от ответникът, познава ищцата във връзка с работата си
като юрисконсулт в кантората на нотариус С Т. Дава показания за това, че А. и Н. С.
поискали да изповядат сделка за дарение, чрез която А. да прехвърли на Н. апартамента си в
София и за това изготвили проект на нотариалния акт въз основа на документите, които
двамата предварително отнесли в нотариалната кантора. Дава показанния, че на клиентите в
кантората се дава възможност да се запознаят с изготвения проект и да кажат имат ли
въпроси и корекции. Ищцата и ответникът попълнили декларациите си пред нея. А. сама й
разказала колко е благодарна на Н., как няма други близки и иска да му остави всичко, което
има, като е поискала клауза за запазване право на ползване. Свидетелката не е присъствала
на самото изповядване на сделката, но твърди, че комуникацията с А. се е случвала
свободно, без проблеми. Според свидетелката ищцата недочува, но като се говори по –
високо се разбират и се комуникира свободно с нея. Според свидетелката ищцата чува,
разбира и комуникира.
Свидетелката М Е Х е медицинска сестра при д-р П, при която Н. С. води А. за прегледи и
я познава по тази причина. Свидетелката дава показания, че когато ищцата отива на преглед
чува и остава в чакалнята докато дойде времето за прегледа, а до стола за прреглед се
придвижва сама. Виждала я да държи GSM апарат и от нея знае, че вижда и има фейсбук.
Свидетелката присъства в кабинета по време на прегледа и твърди, че А. вижда едрите
букви с големина 2 см., от 30 см. разстояние. На документа за прегледа се подписва сама.
Като доказателство по делото е приета съдебно-техническа експертиза, изпълнена от в.л.
инж. Н. Х., който използвайки тестова компютърна система, чрез различни специализирани
програмни ресурси, съдържащи алгоритми, проверяващи данни относно изтриване,
заличаване и допълнителна манипулация на дигитална информация, обект на експертизата и
в платформите Viber и Facebook дава заключение, че в платформата Viber, процесните
номера: +... и +.... са въведени в регистрите на системата като ползващи това приложение и
има визуализация на профил с име А. Г. с тел. номер +... и на профил с име .... с тел. номер
+..... Между тези номерра вещото лице дава информация за комуникация на 12 дати за
времето от 28.07.2020г. до 09.10.2021г. Съдържанието на текстовите съобщение между тези
номера вещото лице кава, че е идентично с това, представено на л.161 – 170 от делото, т.е.
страните са писали и относно имот на ищцата. Вещото лице е дало заключение още, че към
периода на изследването му, профил с име А. Г е налице и е активен в социалната мрежа
Facebook. Същият има идентификационен номер, създаден е на дата 14.04.2020г. в 09:14 ч. с
оставена рождена дата ...г. и допълнителни данни, представляващи снимки на жена, и други
изображения, като публикациите са до дата 05.03.2023г. Този профил е регистриран на тел.
номер +....
Като доказателство по делото е приета съдебномедицинска експертиза, изпълнена от в.л.
д-р Л. К. със специалност „Нервни болести и Клинична неврофизиология – Клинична
4
електроенцефалография“, въз основа на медицинската документация за лечението на
ищцата, приета като доказателство по делото. Въз основа на тези многобройни медицински
източници за здравословното състояние на А Г. – епикризи за много на брой прегледи и
проведени лечения на ищцата в различни лечебни заведения и осъществен персонален
клиничен преглед на 26.04.2024г., вещото лице дава заключение, че А. Г. се изследва трудно
и не напълно поради тежък сензорен специфичен дефицит – зрителен и слухов. Ищцата не е
в състояние да проследява близък движещ се предмет. Била е преглеждана много пъти по
повод на слуховите и зрителни проблеми. Претърпяла е операции по повод офталмологични
проблеми, отразени в медицинската документация. На базата на приложената медицинска
документация и особено от експертните решения на специализирани ТЕЛК може да се
направи обоснован извод, че ищцата страда от тежки зрителни и слухови нарушения,
доказани категорично чрез специализирани изследвания. Наличие на „корова атрофия“ е
отразена в два документа: от дата 14.02.2018г. и 20.07.2020г. въз основа на образни
изследвания, проведени в Сити клиник. Вещото лице е дало заключенние и за същността на
коровата атрофия представляваща загуба на мозъчно вещество, умиране на неврони
вследствие на различни причини, както и, че се дължи както на възрастови промени ( т.н.
стареещ мозък ) и се развива обикновено след 60 годишна възраст – процес, който настъпва
бавно и постепенно, и е свързан с поява на поведенчески, емоционално- псхични,
когнитивни, психологични промени, личностови разстройства и психоорганичен синдром,
така и че се развива вследстие патологични причини - инсулти, тумори, церебрални кисти,
след ЧМТ, метастази, хипертонична болест, анемия, инфекциозни забоявания и други в този
порядък. При корова атрофия възможността за концентрация, загубата на памет са най-често
срещаните симптоми. Много често това са и първите начални изяви на развиваща се корова
атрофия. В най-голям процент от случаите коровата атрофия започва именно с нарушени в
различна степен когнитивни функции. В тежките случаи последните може напълно да бъдат
изгубени. Относно влиянието на коровата атрофия върху зрителните и мозъчните функции,
вещото лице отговаря, че зрителните функции обикновено са съхранени и тяхното
нарушаване се свързва с патологични процеси засягащи зрителния анализатор, както и при
очни заболявания. В случаят с А. Г., обаче, зрителните нарушения се дължат на оклузия,
стеноза на централната ретинална артерия. Ищцата е незряща с лявото око по рождение,
впоследствие губи зрението си с дясното око. Доказана е глаукома, която също може да
доведе до тежки зрителни нарушения. При наличие на слепота и глухота, които са
придружени от корова атрофия лицето не е в състояние да възприеме, кодира и декодира
слухови и зрителни сигнали, поради първичните увреждания (слепота и глухота). Ако се
касае за тежки изяви на корова атрофия и болест на Алцхаймар с тежък когнитивен дефицит
и личностови промени, значение имат и нарушенията предизвикани от тежката корова
атрофия. В контретния процесуален казус водещи са първичните глухота (сурдитас) и
тежките зрителни нарушения. Коровата атрофия, видно от приложените документи не е
тежко изразена, тя не е и анализирана и описана точно в проведените образни изследвания.
Като доказателство по делото е приета съдебномедицинска експертиза, изпълнена от
вещото лице д-р Н. Д. – лекар офталмолог, въз основа на относимата към офталмологичния
5
статус на ищцата медицинска документация, включваща амболаторни листове от прегледи
извършени от офталмолог, епикризи от болничен престой, ТЕЛК решения, всички от
периода 2011г. – 2021г. вкл. Вещото лице е извършило и преглед на ищцата на 08.03.2024г. в
клиника по очни болести в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД. В резултат на това, вещото лице
е поставило следната диагноза: Атрофия на зрителния нерв в дясното око; Състояние след
оклузия на артерия централис ретине в дясното око; Лагофталм на лявото око.
Васкуларизирана левкома на роговицата на лявото око; Амблиопия; Конвергентен
страбизъм, с характеристика на страбизмус фиксус; Псевдофакия на дясното око; Състояние
след поставяне на амниотична мембрана и латерална тарзорафия на лявото око; Състояние
след оперативно лечение за страбизъм; Пареза на н. фациалис в ляво. Въз основа на тази
диагноза, вещото лице дава категорично заключение за налични при А. Г. патологични
промени на очите, които са причина за невъзможност за пълноценно писмено изразяване на
същата и невъзможност да възприема нормално текст. Посочени са и основните причини за
това, а именно: атрофията на зрителния нерв в дясното око, тежката кератопатия (увреждане
на роговицата) с оформяне на левкома и загубата на нейната прозрачност в лявото око,
тромбозата (запушването) на централната ретинална артерия на дясното око, страбизмъм
(кривогледство). Вещото лице определя реалната зрителна острота на ищцата в момента на
2%, която поясняна така: Ако се приеме, че оптималната зрителна острота е 100%, то е 2% е
0.02 на дясното око и около 1% - (0.01) на лявото око за далече. Според експертизата, реално
се изпълняват критериите за „практическа слепота“ - зрение между възприемане на светлина
до 0.03. Прави се заключение още, че големината на шрифта използван при написването на
основния текст на нотариалният акт за дарение на имот е по-малък от това, което може да
види ищцата. Вещото лице е извършило анализ на зрителната острота на ищцата към датата
на атакуваната сделка - 27.08.2021г. и е посочило, че наличната медицинска документация
касаеща офталмологиния статус на ищцата датираща най-близо до 27.08.2021 г. е
Амбулаторен лист №001294 от 20.08.2021 г. от преглед от д-р Анна П. В него е видно, че
зрителната острота за далече на дясното око е 0.02 (т.е 2%), а на лявото е PLC (има
перцепция на светлина). За близо е отбелязана зрителна острота 0.05 т.е. около 5% (или
20/400). Всичко това показва, че зрителната острота на А. Г. към дата на атакуваната сделка е
дори по -ниска от тази, която д-р Д. е установил при извършеният от него преглед на
08.03.2024 г. Не на последно място се акцентира на силно затруднения контакт с
пациентката, свързан с факта, че освен със силно намалено зрение, при ищцата се установява
и изразено намаление на слуха, изразяващо се на двустранна загуба на слуха-тежка степен с
практическа глухота за ляво ухо, видно от заключенето по делото на д-р М.. Като заключение
вещото лице е посочило, че имайки предвид патологичните промени в очния статус и
значителното увреждане на зрителните функции, то счита, че при А. А. Г. възможността за
възприемане на текст е силно ограничена, както към сегашния момент, така и към момента
на атакуваната в исковата молба сделка.
От съдебномедицинската експертиза, изпълнена от д-р Д. М. със специалност УНГ, въз
основа на относимата медицинска документация – част от доказателствата по делото се
6
установява, че при ищцата е налице двустранно тежко чуване с практическа глухота за ляво
ухо. Ищцата не би могла да възприема обичайната реч чрез слуха, както и провеждането на
лечение не би могло да подобри слуха. Подобрение на слуха не може да се очаква и
занапред, а напротив, с напредване на възрастта болестта може да прогресира.
При установеното във фактическо отношение съдът счита предявения главен иск по чл. 26,
ал.2, пр.3 от ЗЗД за основателен и доказан, поради следното:
Според цитираната разпоредба, нищожни са договорите, при които липсва предписаната
от закона форма. Разглежданият по делото казус осъществява фактическият състав на
хипотезата на правното основание на предявения главен иск.
Формата на сделките представлява установени от закона изисквания относно начина на
извършване на волеизявленията при определени сделки и неговото правно значение. За
някои видове сделки, между които е и процесния договор за дарение на недвижим имот,
законът е предвидил нотариална форма за действителност на сделките. Нотариалната форма
за извършване на тези сделки включва правила с процедурен характер като: задълженията на
нотариуса по чл. 573, ал. 1 и ал. 2 ГПК - да извърши нотариалните действия в рамките на
своя район; подлежащите на вписване нотариални актове да се издават само в канцеларията
на нотариуса в рамките на работното му време; по чл. 578, ал. 4 ГПК - лицата или техните
пълномощници, чиито изявления се съдържат в проекта на нотариалния акт да се явят лично
пред нотариуса, който, преди да издаде акта е длъжен да провери тяхната самоличност,
дееспособност и представителна власт; по чл. 583, ал. 2 ГПК, когато лицата по ал. 1 на чл.
583 ГПК /нями, глухи или глухонями/ са неграмотни нотариусът е длъжен да им назначи
тълковник, чрез който да се съобщи на глухото или глухонямо лице съдържанието на
документа и да се предаде одобрението на прочетеното от нямото или глухонямо лице, като
в тези случаи нотариусът трябва да се увери, че тълковникът и тези лица взаимно се
разбират; по чл. 583, ал. 1 от ГПК, когато лицето е грамотно, но е глухо, нямо или глухонямо,
глухият трябва гласно да прочете сам документа и да обяви дали е съгласен със
съдържанието и др. Изискванията на Гражданския процесуален кодекс за участието в
нотариалното производство на глухо лице са с повелителен характер. Нарушаването на това
задължение, с изрична разпоредба на закона - чл. 576 ГПК, има за последица нищожност на
нотариалното удостоверяване. Съгласно чл. 579, ал.1 от ГПК, при издаване на нотариален
акт, нотариусът прочита на участващите лица съдържанието на акта. Ако те го одобрят,
изписват името си и полагат подписа си пред нотариуса.
В разглежданият казус, видно от съдържанието на нотариален акт за дарение на недвижим
имот № ....г. на помощник - нотариус по заместване В Г при нотариус С Т, нотариусът е
одобрил представения от страните нотариален акт след като се е уверил, че участниците в
нотариалното производство разбират български език, не са слепи, глухи, неми или
глухонеми, след като същите са заявили, че разбират правните последици на сделката,
желаят тяхното настъпване, разбират значението на акта, че са способни за правилна
ориентация в обстановката. Записано е, че актът е бил прочетен на страните от нотариуса и
същите още веднъж са заявили, че разбират правните последици от сделката и желаят
7
тяхното настъпване. Страните одобрили прочетеното им от нотариуса ясно, изцяло и на
висок глас.
При изповядване на сделката, обективирана в нотариален акт № ....г. на помощник -
нотариус по заместване В Г при нотариус С Т е следвало да се спази реда предвиден в чл.
583, ал.1 от ГПК, а именно: когато лицето е грамотно, но е глухо, както е в разглеждания
казус, глухият трябва гласно да прочете сам документа и да обяви дали е съгласен със
съдържанието. Специалистите по УНГ, по нервни болести и по офталмология, изготвили
обсъдените по-горе в решението три съдебномедицински експертизи са категорични, че при
ищцата А. А. Г. е налице практическа глухота и практическа слепота. Затова съдът приема,
че както първото заболяване – глухотата, така и слепотата, са й попречили да изрази валидно
волеизявление да дари собствения си недвижим имот на ответника Н. А. С., а именно първо
да разбере, а след това да изрази чрез подписа си, че отстъпва веднага и безвъзмездно нещо
на дарения /по смисъла на чл. 225, ал.1 от ЗЗД/. Аргументите, че А. Г. пред служителите на
нотариуса не е имала поведение, което да навежда съмнения, че не чува и не вижда, не са
основателни. Всички разпитани по делото свидетели - и доведените от ищцата, и доведените
от ответника /с изключение на свидетелката С М в част от показанията си/– дават показания
и са знаели, че А. Г. не чува никак добре и, че степента й на глухота е налагало на нея да й се
говори по – високо, за да чува, вкл. близо до ушите. Това е достатъчно да се приеме, че този
недостатък се е възприел от нотариуса, изповядал процесната сделка или обективно е могъл
да бъде възприет, но нотариусът не е направил нужното, за да узнае А. Г. съдържанието на
документа, предложен й за подпис и, както и не е направил нужното, за да се увери, че тя е
била съгласна с него. Константната практиката на ВКС по граждански дела приема, че за
приложението на чл. 583, ал. 1 ГПК е достатъчно да се касае за загуба на слуха, при която с
лицето не може да бъде осъществен нормален словесен контакт, за който не се изискват
някакви специални условия – говор от близко разстояние, ясно, отчетливо, високо и пр.
Затова и след като на ищцата, най-малко, е следвало да се говори отблизо и високо, съдът
счита, че предписанието на чл. 583, ал.1 от ГПК не е било изпълнено. Няма данни по делото,
че от дарителката е изискано да прочете съдържанието на документа на глас преди да го
подпише, за да се увери нотариуса, че тя е разбрала какво подписва, затова е налице
неблагоприятната последица на чл. 576 ГПК, а именно извършеното нотариално
удостоверяване е нищожно, поради нарушение на чл. 583, ал.1 от ГПК. Показанията на
свидетелката С М в частта относно извода й, че ищцата комуникира свободно, защото чува,
съдът преценява като заинтересовани по смисъла на чл. 172 от ГПК в полза на ответника,
тъй като по време на изповядване на сделката тя е работела при нотариус Та, който е бил
нейн работодател.
Изложените по – горе мотиви дават категорично основание на съда да приеме, че
процесния договор за дарение от 27.08.2021г., обективиран в нотариален акт № ....г. на
помощник - нотариус по заместване В Г при нотариус С Т е нищожен, поради липса на
предписаната от закона форма, на осн. чл. 26, ал.2, пр.3 от ЗЗД, във вр. с чл. 583, ал.1 и чл.
576 от ГПК, поради което предявения по делото главен иск следва да се уважи, като по тази
8
причина по исковете предявени в условията на евентуалност, произнасяне не се дължи.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК разноски се дължат на ищцата, но на осн. чл. 83, ал.2 от ГПК тя
е освободена от заплащане на държавна такса и разноски по делото. На същата съгласно
договор за правна помощ и съдействие от 07.12.2021г. адв. М. З. от САК е предоставила
безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАД. Затова на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК
дължимите такси и разноски следва да се платят от ответника в полза на СРС. Те са в общ
размер на 2078, 42 лв., от които държавна такса в размер на 231, 62 лв. и 1846, 80 лв. -
възнагражденията на вещите лица по трите съдебно-медицински експертизи. Ответникът
следва да заплати и възнаграждението на пълномощника на ищцата в размер на 700 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на договора за дарение, обективиран в нотариален акт за
дарение на недвижим имот № .... на помощник - нотариус по заместване В Г при нотариус С
Т с peг. № ... на НК, с район на действие СРС, вписан в АВп. вх. peг. № ...., по иска по чл. 26,
ал.2, пр.3 от ЗЗД, във вр. с чл. 583, ал.1 и чл. 576 от ГПК, предявен от А. А. Г., с ЕГН
**********, чрез адв. М. З. със съдебен адрес: гр. С... срещу Н. А. С., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес в с. А, с който А. А. Г. е дарила на Н. А. С. собствения си
недвижим имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в гр. С..... (столица), ул. „В.Ч.“
№ ..., със застроена площ от 79,14 квадратни метра, състоящ се от три стаи, кухня и
обслужващи помещения, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
..., по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД 18-
53/23.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при съседи на жилището по документ
за собственост: изток - ап. № 2, запад - ап. от бл. 4, север — двор, юг - двор, заедно с
прилежащото зимнично помещение № 7, с полезна площ от 3,64 кв.м., при съседи: изток -
мазе № 9, запад - коридор, север - мазе № 6, юг - двор, заедно с 2,495% идеални части от
общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху
държавна земя, като дарителката си е запазила правото на ползване върху дарявания
недвижим имот пожизнено и безвъзмездно, поради липса на форма.
ОСЪЖДА Н. А. С., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в с. А да плати на
Софийския районен съд сторените по делото разноски в общ размер на 2078, 42 лв., на осн.
чл. 78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. А. С., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в с. А да плати на
пълномощника на А. А. Г. – адв. М. Ц. З. – САК адвокатско възнаграждение в размер на 700
лв., на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10