№ 60
гр. С. , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
при участието на секретаря Мара А. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20215400500019 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 20143/01.12.2020 г. З. районен съд е отхвърлил
предявения иск по чл. 124 от ГПК от Л.Р. Е. срещу Община гр. Н., да бъде
признато за установено, че Л.Р. Е. е собственик по давностно владение,
считано от 1999 г. на УПИ І-402 кв. 44 с площ от 326, 63 кв.м., при граници:
на изток – улица, на юг – улица, на запад – имот пл. № 403, собственост на
Е.П., С.М. и Л.Г., на север – улица – като неоснователен и недоказан.
Това решение се обжалва пред С.ски окръжен съд от ищецът Л.Р.
Е. с оплаквания, които могат да се сведат до такива за материална и
процесуална незаконосъобразност, поради което се иска неговата отмяна и
връщане на делото на районния съд за ново разглеждане или постановяване
на решение, с което исковата претенция да бъде уважена за площ в размер на
286, 63 кв.м.
Във въззивната жалба се сочи, че ищецът не твърди процесният
имот да е бил земеделска земя, поради което е без основание позоваването на
чл. 10 и следващите от ЗСПЗЗ.
Сочи се, че позиция дали се претендира земята под трафопоста и
прилежащия му терен в съдебно заседание е изразил само ищецът, но не и
неговият пълномощник, като становище относно прилежащия терен не е
1
изразено. Сочи се, че в акта за държавна собственост е вписано, че
трафопоста е с размер 40 кв.м. и позовавайки се на разпоредбата на чл. 19 ал.
3 от ЗУТ се претендира площ от 286, 63 кв.м. Твърди се, че поради това не е
поискана и допълнителна задача към съдебно-техническата експертиза.
С въззивната жалба се прави искане за допускане до разпит на
един свидетел за установяване ползването и владението на имота до стените
на трафопоста; иска се и изслушване на вещото лице по въпросите: какво има
предвид вещото лице под прилежащ терен и каква е площта на трафопоста
без прилежащия терен.
В срок не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
ответника Общиня гр. Н. и третото лице „Електроснабдяване“ ЕАД.
В съдебно заседание за жалбоподателя пълномощникът му адв. Д.
поддържа въззивната жалба.
Въззиваемият Община – Н. и третото лице „ЕВН България –
Електроснабдяване“ ЕАД не изпращат представители в съдебно заседание. В
писмено становище третото лице „ЕВН България – Електроснабдяване“ прави
искане да бъде потвърдено обжалваното решение.
С.ски окръжен съд, след като взе предвид становищата на страните
и прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира
въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно
установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази
следното:
Ищецът Л.Р. Е. претендира да е собственик на УПИ І-402 в кв. 44 с
площ от 326, 63 кв.м. по регулационния план на гр. Н., по силата на давностно
владение.
От показанията на свидетелите Т. и Е.а се установяват твърденията
на ищеца, че над 20 години ищецът владее процесния имот – около 400 кв.м.,
като обработва имота и го засява със селскостопански продукти.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се
установява, че за имота има съставен Акт за държавна собственост от
30.08.1995 г., акт за общинска собственост не е съставян. Експертизата
установява, че в разписната книга към плана от 1987 г. имот пл. № 402 е
записан на Градски народен съвет.
Съдебно-техническата експертиза установява, че за имот пл. №
402 е отреден УПИ І-402 за трафопост. С оглед установено, че в процесния
имот се намира трафопост, допълнителното заключение на съдебно-
техническата експертиза сочи, че в северозападната част на процесния имот
има изграден трафопост, от източната страна на който има бетонирана
площадка, от която започва площта, заета от посев; на север и на запад
2
прилежащия терен за трафопоста е до съществуващите улици. Вещото лице
установява, че прилежащата площ към трафопоста е 125 кв.м. /оцветена в
жълто на скицата към СТЕ на л. 71/, а останалата площ, заета от
селскостопански култури, е в размер на 202 кв.м. /оцветена в оранжево на
скицата/. Следва да се кредитират основното и допълнителното заключение
на съдебно-техническата експертиза като обективно и компетентно изготвени
и неоспорени от страните по делото.
Предвид така установеното настоящата инстанция споделя извода
на районния съд за неоснователност и недоказаност на предявения иск за
собственост. Осъществяваното от ищецът владение на процесния имот в
продължение на повече от 20 години не може да доведе до придобиване на
имота от ищеца по силата на давностно владение, тъй като са налице
законови пречки.
Според разпоредбата на чл. 200 от ЗУТ не могат да се придобиват
чрез правни сделки или по давност реално определени части от поземлени
имоти, ако не са спазени изискванията на минимални размери по чл. 19 от
ЗУТ. Според разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от ЗУТ минимално необходимата
площ е 300 кв.м. и лице към улица 14 м. за градовете. Дори и да може да се
приложи разпоредбата на чл. 19 ал. 3 от ЗУТ минимално необходимата площ
е 240 кв.м., а в случая площта извън прилежащата на трафопоста е само 202
кв.м. Поради това владяната от ищеца площ не е възможно да се обособи в
самостоятелен поземлен имот, което е пречка за придобиване по силата на
давностно владение.
Неоснователно в жалбата се твърди, че след като трафопоста е със
застроена площ от 40 кв.м., след като тази площ се приспадне от площта на
УПИ /326, 63 кв.м. – 40 кв.м./, останалите 286, 63 кв.м., с оглед разпоредбата
на чл. 19 ал. 3 от ЗУТ, ищецът е придобил по силата на давностно владение.
Според разпоредбата на чл. 64 от ЗС собственикът на постройката може да се
ползва от земята доколкото това е необходимо за използване на постройката
според нейното предназначение. Ползването на земята съобразно
предназначението на сградата се изразява в ползването на такава част от
мястото, върху което е построена сградата, която част осигурява не само
нормален достъп до сградата, но и позволява поддържането й в нормално и
годно за ползване състояние. Не само че за първи път във въззивната жалба се
въвеждат възражения срещу прилежащата площ на трафопоста, но и
всъщност не се възразява както че такава е необходима, така и не се
възразява, че неправилно е определен нейния размер. С оглед приложения
към основното заключение на съдебно-техническата експертиза Акт за
държавна собственост № 590А/30.08.1995 г. може да се заключи, че
процесният имот е бил предоставен за „Енергоснабдяване“ за построяване на
трафопост. Няма въведени твърдения, че трафопоста не е действащ и не се
прави искане за премахване. В отговора на исковата молба на „ЕВН България
3
Електроснабдяване“ ЕАД, привлечен от ищеца като трето лице се сочи, че
съгласно приложения по делото Акт за частна държавна собственост
проесният имот е включен в капитала на „Електроразпределение – П.“ ЕАД,
клон С., чийто правоприемник е „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, а не „ЕВН
Българя електроснабдяване“ ЕАД. По повод този отговор искане от ищеца не
е правено. Въпреки неучастието на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД в
производството, тъй като нормата на чл. 200 ал. 1 от ЗУТ има императивен
характер, за нейното спазване съдът следи служебно. Поради това и предвид
ограниченията в нормата на чл. 200 ал. 1 от ЗУТ, ищецът не е могъл да
придобие по силата на давностно владение процесния имот, поради което
отхвърляйки исковата претенция като неоснователна и недоказана, районният
съд е постановил законосъобразно и обосновано решение, което следва да
бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното С.ски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 20143/01.12.2020 г. по гр. д. №
27/2020 г. на З. районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4