Р Е Ш Е
Н И Е
№………/ .11.2019 г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на
деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при секретар Мария Манолова,
като разгледа докладваното от съдията Петров
въззивно търговско дело № 1391 по описа за
2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е разгледано по реда
на чл.258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 28942/19.04.2019г.
на ВРС, уточнена с молба вх. № 28052/25.09.2019г. на ВОС, подадена от
"ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, чрез ю.к. Р.И. срещу
Решение № 1317/29.03.2019 г. по гр. дело № 14270/2018г. по описа на ВРС, 19
състав, в частта, в която е отхвърлен иска на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, ЕИК ********* за осъждане на ответника Х.О.Д., ЕГН ********** да заплати
сумата от 1035.12 лева, претендирана като възнаграждение за закупен от
ответника пакет от допълнителни услуги по договор за потребителски кредит №
**********/26.07.2017 г. и споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, сключен между Х.О.Д. и "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно, постановено при нарушение на материалния закон. Въззивникът счита за неправилен извода на ВРС за нищожност на Споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Излага, че разходите на
потребителя за допълнителните услуги не представляват част от общите разходи по
кредита, съответно не следва да се отчитат при изчисляването на ГПР. Моли за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което искът да бъде
уважен в обжалваната част.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е подала отговор на
жалбата.
В насроченото
пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД не е взел
участие. С молба вх. № 33833/15.11.2019г. е изразил становище по същество и е
направил искане за присъждане на направените по делото разноски.
В насроченото
пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемата страна не е взела
участие.
За да се
произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното
от фактическа и правна страна:
Производството
пред районния съд е образувано по исковата молба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, гр. София, с която се претендира установяване на вземания
спрямо ответника Х.О.Д., ЕГН **********,
за които
по ч.гр.д. №6551 по описа за 2018г. на ВРС, му е била издадена Заповед за изпълнение
№3139/11.05.2018г., както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 404.48 лева, представляваща договорно възнаграждение по договор за
потребителски кредит № **********/26.07.2017 г., сумата от 1035.12 лева,
претендирана като възнаграждение за закупен от ответника пакет от допълнителни
услуги по договор за потребителски кредит № **********/26.07.2017 г. и
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Вземането за
възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги по осъдителния иск се
основава на твърдения, че при сключването на договора за кредит
кредитополучателят е пожелал да закупи
пакет от допълнителни услуги, даващи му възможност за приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителски кредит, за отлагане на определен брой погасителни вноски, за
намаляване на определен брой погасителни вноски, за смяна на датата на падеж,
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, като е декларирал това в искането си за отпускане на кредит. Сключването
на такова споразумение не е
задължително за отпускането на кредита, а е по избор на потребителя и зависи
единствено от неговата воля. Дължимото възнаграждение не е цената на услугите, а е дължимо за
наличието им, за възможността (опцията) длъжникът да поиска промяна в договора
му за кредит във всеки един момент от живота на договора. Договореното в случая
възнаграждение е в размер на 1080.48 лева и според условията на договора се дължи разсрочено на равни
вноски, включени като добавка към месечните погасителни вноски по погасителния
план. От него е платена сума в общ размер 45.36 лева и остават да бъдат
погасени 1035.12 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът на
ВОС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно
обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът
правилно е квалифициран.
При правилно
изяснена фактическа обстановка районният съд е извел обосновани и
законосъобразни изводи за липсата на основание за плащане на претендираната от
ищеца сума от 1035.12 лева, представляваща възнаграждение за закупен от
ответника пакет от допълнителни услуги по договор за потребителски кредит, като е приел, че клаузите, определящи задължението за
заплащане на закупения пакет от допълнителни услуги са недействителни и
противоречат на добрите нрави. В тази си част обжалваното решение е постановено в съответствие с
процесуалните правила и материалния закон, изводите са обосновани и съобразени
с трайната съдебна практика, поради което и на основание чл.272 от ГПК
въззивният съд препраща към мотивите му.
На пръв поглед
изброените в споразумението услуги, отнасящи се до приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит и до промени в договорените погашения по
кредита, създават впечатлението, че се касае за услуги от посочените в чл.10,
ал.2 от ЗПК. Трябва обаче да се съобрази факта, че в този случай се касае за
предоставяне по договорен път на преобразуващото право на кредитополучателя,
предназначено да въвежда промени в едно вече възникнало кредитно
правоотношение. Наред с това от значение е дали тези права са обект на продажба
от страна на кредитодателя или се касае за допълнителни услуги, които ще бъдат
таксувани при упражняване на потестативните права, договорени в полза на
кредитополучателя. Съдът констатира, че уговорените като предоставени на
кредитополучателя престации изключват квалификацията им като допълнително
благо, за което е обосновано насрещно възнаграждение и то в размер, който
надвишава уговореното възнаграждение за същинската престация – ползване на
заети парични средства за определен период от време. Нито една от посочените в
пакета допълнителни услуги не гарантира каквото и да е право на
кредитополучателя, което да може да бъде упражнено без да е обусловено от
насрещна воля на доставчика. Само ако можеше да ползва отстъпките или
предимствата без да се договаря отново, то и предметът на допълнителния пакет
би могъл да представлява ценност като опция. Дори и първата от услугите
(приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит) е обусловена от
неоповестени допълнителни условия, поради което не гарантира каквато и да е
сигурност за предоставено реално предимство. Отделно от това, самото
възмездяване на участник в преговорен процес за срочно довършване на
преговорите и изпълнение на принципно поето задължение за предоставяне на
договорен кредит не може да се приеме за справедливо и икономически обосновано
договаряне при сравняване на позитивните интереси на насрещните страни (ако те
се изчерпват само с посочения предмет на допълнителния пакет и нямат друга
цел). Каквито и да са извънредните
действия на кредитора, пораждащи допълнително разходи за приоритетно обслужване
(допълнителни възнаграждения за работа в извънработно време или завишени
консумативни разходи поради експресни доставки на пощенски пратки или др.
подобни) те не биха могли да надхвърлят така драстично присъщите за основното
кредитиране разходи, за да има конкретен интерес, който да може да се
компенсира с отделно възнаграждение. Заплащането на възможността да се договаря
временно облекчение при обективно затруднено финансово състояние на кредитополучателя
или някакви неясни преимущества не може да се приеме за съобразено с моралните
принципи за добросъвестност. Налага се краен извод, че всички включени в
допълнителния пакет „услуги“ се свеждат до средство за съществено увеличаване
на цената на основното кредитиране, като по същество предлагането им като
предимство от доставчика води до икономически резултат, идентичен със
значително оскъпяване на кредита, необявено надлежно на потребителя като лихвен
процент и разходи по кредита.
Систематичното тълкуване
на чл.10а, чл.19, ал.3 и ал.4 чл. 21, ал.1
от ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на кредитора,
предоставящ потребителски кредит, да договаря условия, при които освен
обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други плащания като
допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато такива
плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се
обособи като предмет на специфична услуга, предоставяне на потребителя.
Уговарянето на цената на пакета с необоснованите предимства, събирана по начин,
идентичен с лихвата несъмнено налага квалифицирането на допълнителното
споразумение към потребителски договор като средство за заобикаляне на забрани.
В този смисъл въззивният съд изцяло споделя извода за нищожност на
споразумението като несъвместимо с императивната нормативна уредба, гарантираща
специфична потребителска защита при кредитиране.
По тези
съображения въззивният съд заключава, че претенцията на ищеца за дължимо
възнаграждение по споразумение към договора за потребителски кредит за закупен
пакет от допълнителни услуги е неоснователна, поради което следва да се
отхвърли. Като е достигнал до същия извод първоинстанционният съд е постановил
законосъобразен и правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Въз основа на
изложените мотиви, съдебният състав на Варненски окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1317/29.03.2019 г. постановено по гр. дело № 14270/2018г. по
описа на ВРС, 19 състав, в частта, в която е отхвърлен иска на "ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ********* за осъждане на ответника Х.О.Д., ЕГН **********
да заплати сумата от 1035.12 лева,
претендирана като възнаграждение за закупен от ответника пакет от допълнителни
услуги по Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от
26.07.2017 г. към Договор за потребителски кредит № **********/26.07.2017 г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: