Решение по дело №42286/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19938
Дата: 4 декември 2023 г.
Съдия: Елена Любомирова Донкова
Дело: 20231110142286
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 19938
гр. София, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110142286 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
вр. чл.50 и чл.51 ЗУЕС, във вр.чл.6, ал.1, т.9 и т.10 ЗУЕС.
Производство по делото е образувано по искова молба от [************], с
административен адрес: [************] против В. Д. Ч., с която са предявени искове
за установяване на вземане по издадена в полза на ищеца против ответника заповед по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 32331/2023 г. по описа на СРС.
В исковата молба се твърди, че срещу настоящия ответник е подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по което
по ч.гр.д.№ 32331/2023 г. по описа на СРС е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение за горепосочените суми. Тъй като в срока по чл.414 ГПК е
постъпило възражение, ищцовата страна обосновава правния си интерес от
предявяване на установителни искове за вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение. Поддържа се, че ответникът, в качеството си на собственик на недвижим
имот – апартамент № 17, находящ се в [************]“, с адрес: [************], ет.4,
с площ от 356,96 кв.м. не е заплащал дължимите вноски за поддръжка и обслужване
на сградата през периода от 01.09.2019 г. до 31.08.2022 г. Поддържа се, че с решение на
ОС на ЕС от 21.06.2018 г. е приета годишна вноска поддържка и обслужване да бъде в
размер на 12,60 лв. за кв.м. върху площта на притежавания от всеки собственик
самостоятелен обект в сградата, а с решение от 14.08.2019 г. е прието увеличение на
вноската на 13,65 лв. за кв.м. Сочи се, че за процесния период ответникът е заплатил
частично дължимата такса, като е останала неплатена сумата от общо 9 868,50 лева. По
1
изложените в исковата молба доводи и съображения, ищците обуславят правния си
интерес от предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено, че ответникът дължи на ищците сумата от общо 9868,50 лева,
представляваща неплатена част от годишните вноски за поддръжка и обслужване на
сграда, в режим на етажна собственост, находяща се в [************]“, през периода
от 01.09.2019 г. до 31.08.2022 г., формирана, както следва: от сумата от 3328,50 –
годишна такса за периода 2019г./2020 г., от сумата от 3328,50 лева - годишна такса за
периода 2020г./2021 г. и от сумата от 3211,50 лева - годишна такса за периода
2021г./2022 г., ведно със законната лихва, считано от 12.06.2023 г. до окончателното
изплащане. Претендират се и направените в хода на заповедното и исковото
производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът изразява
становище за недопустимост на предявените искове поради липса на активна
процесуална легитимация, а по същество – за неоснователност на предявените искове.
Твърди, че съгласно протоколи от ОС на ЕС от 12.08.2014 г. и от 20.06.2012 г.,
притежавания от него апартамент № 17 в [************]“, е описан с площ от 103,05
кв.м., като всички дължими такси се калкулират и заплащат съобразно тази площ.
Поддържа, че останалите 225 кв.м. от апартамента му са тераси, за които не дължи
заплащане на такси. С оглед предходното счита, че претенцията за доплащане на
посочените в исковата молба суми, е неоснователна. Оспорва представените към
исковата молба протоколи от проведени ОС на ЕС с твърдения, че са неверни и такива
не са провеждани, а ако са провеждани, то това е било в нарушение на установената в
ЗУЕС процедура. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне
на предявените искове като неоснователни.
В предоставения на основание чл.149, ал.3 ГПК срок за писмени защити,
страните не са представили такива.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 32331/2023 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [************]", находяща се на адрес:
[************] е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК, с която е разпоредено длъжникът В. Д. Ч. да заплати на заявителя сумата от
общо 9 868,50 лева, представляваща неплатена част от дължимата годишна вноска за
поддръжка и обслужване на сграда в [************]", с адрес: [************], през
периода от 01.09.2019 г. до31.08.2022 г., формирана от сумите, както следва: сумата от
3328,50 лева - дължима за периода от 01.09.2019 г. до 31.08.2020 г., сумата от 3328,50
лева - дължима за периода от 01.09.2020 г. до 31.08.2021 г. и сумата от 3211,50 лева -
дължима за периода от 01.09.2021 г. до 31.08.2022 г., ведно със законната лихва,
2
считано от 12.06.2023 г. до изплащане на вземането.
Срещу издадената заповед е постъпило възражение от длъжника, поради което с
разпореждане от 10.07.2023 г. по ч.гр.д.№ 32331/2023 г. по описа на СРС, съдът е
указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на
вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба,
въз основа на която е образувано настоящото производство.
Между страните не се спори, поради което с доклада по делото съдът е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответникът е собственик на недвижим
имот – апартамент № 17, находящ се в жилищна сграда с адрес: [************]“.
Предходното се установява и от приложения по делото в заверен препис нотариален
акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 30, том III, рег.№ 11306, дело №
409/04.12.2009 г. по описа на [************] нотариус с район на действие РС –
[************]. Видно още от нотариалния акт е, че гореописания самостоятелен
обект, представляващ ап.17 е с обща площ от 356,96 кв.м. (включваща и площта на
терасите), ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху поземления имот.
По делото е представено уведомелние по чл.46б ЗУЕС с вх.№ от 04.08.2021 г.,
адресирано до Община Варна, относно избор на управител и управителен съвет на
процесната етажна собственост
По делото е приложен протокол за проведено на 21.06.2018 г. ОС на
собствениците на самостоятелни обекти в процесната жилищна сграда, в който по т.4
от дневния ред е обективирано решение № 4, съгласно което годишната вноска да бъде
в размер на 12,60 лева за кв.м. върху площта на притежавания от всеки собственик
самостоятелен обет в сградата.
По делото е приложен и протокол от проведено ОС на ЕС от 14.08.2019 г., в
който с обективираното решение № 3 са одобрени предложените решения по т.3 от
дневния ред и е приет бюджета в предложения му вид. Видно от т.3 от дневния ред е,
че собствениците са разпределили разходите за управление, поддръжка и ремонт на
общите части, като единодушно са приели предложение за увеличаване на вноската за
поддръжка и обслужване на сградата с 1 лева, като крайната сума става 13,65 за кв.м.
годишно.
Като доказателства по делото е представено излечение от книгата на етажната
собственост, в която по отношение на ответника е отразено, че жилището му е със
застроена площ от 101,96 кв.м., а идеалните части на обекта от общите части на
сградата са 3,384 %.
По делото е представена квитанция към приходен касов ордер № 32/21.08.2019г.
за платена от ответника сума в размер на 1544,00 лева с посочено основание „такса
обслужване за период 2019-2020 г.“.
Като доказателства по делото са представени още извлечение от банковата
3
сметка на ЕС от 14.07.2020 г., от която е видно, че ответникът е внесъл сума в размер
на 1544,00 лева – годишна такса за обслужване за периода от м.09.2020 г. до м.09.2021
г., както и извлечение от банковата сметка на ЕС от 28.09.2021 г. - за внесена годишна
такса обслужване от ответника в размер на 1661,00 лева, за периода 2021-2022 г.
По делото са представени извлечения от банковата сметка на процесната етажна
собственост, от които са видни извършени разходи по управление, поддръжка и ремонт
на жилищната сграда.
По делото е приложен протокол от проведено на 12.08.2014 г. ОС на ЕС, с
превод от руски език на български език на стр.5, 6, и стр.7, в който в табличен вид се
съдържат номерата на самостоятелни обекти, имената на техните
собственици/пълномощници, площ на обектите и % от общите части. Видно от този
протокол е, че срещу собствения на ответника ап.17 е записана площ от 103,05 и 8,923
% ид.ч. от общите части. Аналогична квадратура на ап.17 е посочена и в протокол от
ОС на ЕС от 20.06.2012 г.
Като доказателство по делото е прието писмо от 29.10.2021 г. от Район
Приморски, Община Варна до управителя на процесната етажна собственост, с копие
до ответника, от чието съдържание се установява, че при извършена проверка на
собствения на ответника апартамент 17 е установено, че на посочената в документа му
за собственост тераса с площ от 255 кв.м., има оранжерия с приблизителна площ от 64
кв.м., за която не се изисква разрешение за строеж и попада изцяло в имота на
настоящия ответник.
По делото е приложено и постановление от 02.08.2022 г. на РП – Варна по повод
извършена проверка по жалба на управителя на ЕС за извършено престъпление. Видно
от същото е, че наблюдаващият прокурор е приел, че наличната на терасата на
ответника в настоящото производство оранжерия, не обуславя извод за извършено
престъпление, касае се за спорни гражданско-правни отношения, поради което е
отказано образуване на наказателно производство.
По делото са представени съдебни решение на Районен съд – гр.Варна и
Окръжен съд – гр.Варна, които съдът не обсъжда, тъй като касаят протокол от
проведено ОС на ЕС от 26.07.2021 г., в който не са обективирани решения, които да са
от значение за предмета на настоящия спор.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че
ответникът е собственик на самостоятелен обект в режим на етажната собственост; че
е налице редовно прието решение на общо събрание на ЕС за заплащане на
задължения за фонд „Ремонт и обновяване“ и за управление и поддръжка на общи
части в твърдения размер, както и че претендираната сума се равнява на припадащата
4
се на ответника част съобразно притежаваните от него идеални части от общите части
на сградата.
Настоящият съд приема, че от изложените в исковата молба обстоятелства /л.4
от делото предпоследен и последен абзац/ претендираните от ответника по
производството суми за „годишна такса“, включват вноски за фонд „Ремонт и
обновяване“ и вноски за управление и поддръжка на общи части на етажната
собственост. Предходното се установява и от изложените мотиви при взетото на
14.08.2019 г. решение № 3 от ОС на ЕС. Видно от същите е, че т.нар „вноска за
поддръжка и обслужване на сградата“, която се събира годишно от собствениците, се
отнася и за ремонтни дейности на комплекса.
Етажната собственост е комплекс от неразривно свързани помежду си отделни
права на собственост върху самостоятелни обособени обекти на вещни права и
съсобственост върху общите части на единна постройка. При етажната собственост
отделните обекти се стопанисват и използват въз основа на съвместно притежавани
общи части. Един от основните въпроси, които се поставят във вътрешните отношения
между участниците в притежанието и използването на помещения в етажната
собственост, се отнасят до участието в разноските по поддържане, възстановяване и
подобрения на общите части и разноските по управлението и текущо използване на
общите части. От компетентността на Общото събрание е вземане на решения относно
определяне на месечни парични вноски за покриване на разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата и възлагането на дейности по
поддържането на общите части на сградата на юридическо или физическо лице срещу
възнаграждение, както и определянето на конкретни правомощия на управителния
съвет /управителя/, които могат да бъдат възложени за изпълнение на тези лица – чл.
11, ал. 1, т. 5 и 11 и чл. 19, ал. 8 ЗУЕС.
Съгласно чл.50, ал.1 ЗУЕС, Общото събрание на собствениците или на
сдружението създава и поддържа фонд "Ремонт и обновяване", а в разпоредбата на
чл.50, ал.2 ЗУЕС е регламентирано, че средствата във фонда се набират от: 1.
ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото
събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на
етажната собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна
заплата за страната; 2. други източници. Посочените разпоредби имат императивен
характер, тъй като са установени в обществен интерес – в този смисъл са Решение №
60181 от 20.10.2021 г. по гр. д. № 86/2021 г. на IV г. о. на ВКС, Определение № 1097
от 17.11.2011 г. по гр. д. № 630/2011 г., I г. о. на ВКС, Определение № 478 от
22.12.2015 г. по гр. д. № 4190/2015 г., II г. о. на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗУЕС, разходите за управление и
поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според
броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните
5
домакинства независимо от етажа, на който живеят. Разпределението на т. нар.
консумативни разходи за ползването на общите части не се извършва между етажните
собственици, съразмерно на притежавания от тях дял в общите части на сградата, а
поравно според броя на лицата (собственици, ползватели и обитатели) в етажната
собственост. Кои разходите са такива за управление и поддържане на общите части е
посочено в § 1, т. 11 ДР на ЗУЕС и те включват разноските за електрическа енергия,
вода, отопление почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски,
необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата т. нар.
"консумативни разноски", разходите за портиер и възнаграждение при възлагане на
дейности по поддържане на общите части. Изобщо дейността по "Поддържане на
общите части" е определена в закона като дейност, насочена към запазването им в
добро състояние (§ 1, т. 13 от ДР ЗУЕС).
Следва да се има предвид, че за разлика от нищожността на сделките, на която
може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за
законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със
срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от
узнаването на решението – чл.40, ал.2 ЗУЕС. Отмяната на решението на етажната
собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на
императивни правни норми. Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира
на това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок – чл.38 ЗУЕС, уредена е
специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за
уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения. Определянето на
срок за иска по чл.40 ЗУЕС е съобразен и с това, че тези решения засягат широк кръг
лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се
бързина, включително и при изпълнение на решенията. Неспазването на различни
правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на
решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност
и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на
съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска
отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим
принципът, че нищожност може да се установява без срок /в този смисъл е решение №
39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК/. С оглед предходното,
законосъобразността /нищожността/ на процесните решения на Общото събрание не
може да бъде изследвана в рамките на настоящото производство, респ. не подлежат на
разглеждане възражения за нередовно свикване и провеждане на събранието, начина на
провеждането му, за наличието на кворум, за изискуемото мнозинство или реда за
приемане на решенията, за нарушение на нормите на ЗУЕС.
В разглеждания случай по делото е безспорно, че ответникът е собственик на
самостоятелен обект – апартамент № 17, находящ се в процесната жилищна сграда. По
6
делото няма данни решение № 4, обективирано в протокол от ОС на ЕС от 21.06.2018 г.
относно начина на определяне на годишните вноски за собствениците на
самостоятелни обекти, както взетото решение № 3, обективирано в протокол от
проведено на 14.08.2019 г. ОС на ЕС, да са отменени по реда на чл.40 ЗУЕС. Видно от
последното е, че годишната вноска на всеки собственик на самостоятелен обект в
сградата е в размер на 13,65 лв. за кв.м. годишно. Видно от приложения по делото
нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 30, том III, рег.№ 11306,
дело № 409/04.12.2009 г. по описа на [************] нотариус с район на действие РС
– Варна е, че апартамент № 17 е с обща застроена площ от 356,96 кв.м.
С оглед предходното, след приспадане на извършените през процесния период
плащания от страна на ответника, предявените искове следва да бъдат уважени в
цялост. Върху главницата се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 12.06.2023 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ищецът. В приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК се претендират
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Неоснователно съдът намира
възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, тъй като същото дори е под минималния размер
предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съобразно сочената правно норма възнаграждение по
производството възлиза на 1286,85 лева, докато в случая ищецът претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лева. С оглед предходното ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 997,37 лева,
представляваща сторените в исковото производство разноски.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Направените в заповедното
производство разноски са в идентичен с исковото производство размер, поради което
следва да бъдат присъдени в цялост.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [************], с
административен адрес: [************] против В. Д. Ч., ЕГН ********** искове с
правно основание чл.50 и чл.51 ЗУЕС, във вр.чл.6, ал.1, т.9 и т.10 ЗУЕС, че ответникът
дължи на ищеца сумата от общо 9868,50 лева, представляваща неплатена част от
7
годишните вноски за поддръжка и обслужване на сграда, в режим на етажна
собственост, находяща се в [************]“, през периода от 01.09.2019 г. до
31.08.2022 г., формирана, както следва: от сумата от 3328,50 – годишна такса за
периода 2019г./2020 г., от сумата от 3328,50 лева - годишна такса за периода
2020г./2021 г. и от сумата от 3211,50 лева - годишна такса за периода 2021г./2022 г.,
ведно със законната лихва, считано от 12.06.2023 г. до окончателното изплащане, за
която сума и издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 32331/2023 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. Д. Ч., ЕГН ********** да заплати на
[************], с административен адрес: [************] сумата от 997,37 лева,
представляваща направени разноски в исковото производство и сумата от 997,37 лева,
представляваща направени разноски в производството по гр.д.№ 32331/2023 г. по
описа на СРС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8