Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 15
гр. Сливен, 26. 01. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
двадесет и първи
януари, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 463 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Н.А.Р. с ЕГН: **********,***,
подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/
№ 20-1670-000444 от 23.10.2020 г., издадена от Началник Сектор към ОД на МВР –
Сливен, РУ Сливен, с която на оспорващия, на основание чл. 171, т. 1, б. „в” от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ на водач
до успешно полагане на проверочен изпит. В жалбата си оспорващият излага
съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Прави искане да бъде
отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не
се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Административният орган, редовно призован, не се явява
и не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище счита
оспорената заповед за законосъобразна и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед № 343з-86 от 20.01.2017 г. на Директора на
ОД на МВР– Сливен, Началникът на Сектор към ОД на МВР – Сливен, РУ Сливен, е
оправомощен да прилага принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП.
На 17.02.2017 г. на оспорващия Н.А.Р. е издадено
немско свидетелство за управление на МПС № *********** за категории: АМ, В.
На 23.10.2020 г. на оспорващия Р. е съставен от
служител на ОД на МВР – Сливен, Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ Серия АА бл. № 961990, връчен му на същата дата, за това че:
на 23.10.2020 г. около 00:20 ч. в гр. Сливен по бул. „Х. Ботев“ – до Военен
стол, в посока кръгово кръстовище, е управлявал лек автомобил с Рег. № *******,
като след справка с ОДЧ е било установено, че водачът има незаплатени глоби:
Фиш Серия К № 3762690 от 07.07.2020 г. на стойност
300 лева и Фиш Серия GT № 204204 от 29.08.2020 г. на стойност 20 лева; водачът
не е представил СРМПС; нарушението е било допуснато поради незнание и
непознаване на ЗДвП. Актосъставителят е приел, че водачът е нарушил чл. 190,
ал. 3 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН, на 23.10.2020 г. от Началник
Сектор към ОД на МВР – Сливен, РУ Сливен, е издадена оспорената в настоящото
производство ЗППАМ № 20-1670-000444. С
нея на оспорващия Н.Р. е наложена ПАМ с правно основание чл. 171, т. 1, б. „в”
от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач до успешно полагане на проверочен
изпит, като е отнет документ: ***********- изд. в Г.. В мотивите на заповедта
са възпроизведени констатациите в съставения АУАН и е прието, че Р., в
качеството му на водач на МПС, е управлявал МПС с наложено наказание глоба с
наказателно постановление и/или електронен фиш, незаплатена в срока за
доброволно заплащане, с което виновно е нарушил чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, и не е
носил свидетелство за регистрация на МПС, което е управлявал, с което виновно е
нарушил чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
В административната преписка се съдържа и Докладна
записка от 23.10.2020 г., изготвена от К.О. в ГООР при РУ Сливен Я. Р. З./съставител
на горепосочения АУАН/, в която полицейският служител е докладвал на Началника
на РУ Сливен, че: при разговора с водача Р. му е посочил пътен знак Г11 „Преминаване
отдясно или отляво на знака“ и го е попитал какво означава, а Р. е отговорил,
че „имало две ленти за движение“, от което е заключил, че водачът не познава
пътните знаци и ЗДвП; попитал е водача Р. защо не си е заплатил глобите в срок,
а водачът е отговорил, че не е знаел, че трябва да ги заплати.
Видно от представените с жалбата два броя разписки,
глобите, описани в горепосочения АУАН, са заплатени по сметка на МВР на
23.10.2020 г. в 09:16 ч.
В хода на съдебното дирене са събрани и показанията на
свидетеля И. А.И. /с. на оспорващия Р./. Според свидетеля И., оспорващият Р. е
културно, образовано момче, което при управление спазва правилата за движение.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспорената заповед е връчена на
оспорващия на 24.11.2020 г. Жалбата срещу заповедта е входирана в деловодството
на съда на 26.11.2020 г. и следователно е подадена в преклузивния срок по чл.
149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Жалбата е подадена от
надлежна страна- адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и
срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, в изискуемата от
закона форма, при липса на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, но е постановена в противоречие с
материалноправните разпоредби, което обуславя нейната незаконосъобразност.
В разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „в” от ЗДвП е
предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач, който поради
незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение - до успешното
полагане на проверочен изпит. Следователно, за да бъде законосъобразно
приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки в
условия на кумулативност: оспорващият да е бил водач
на МПС към момента на проверката; да е извършил немаловажно нарушение на
правилата за движение; и нарушението да е извършено поради незнание.
В разглеждания случай не са налице всички, посочени в
разпоредбата, материалноправни предпоставки за
прилагане на мярката: оспорващият е бил водач на МПС, но липсват доказателства
да е извършил поради незнание немаловажно
нарушение на правилата за движение.
Относно посоченото в оспорената заповед нарушение на
чл. 190, ал. 3 от ЗДвП: Не е спорно, че Р. е управлявал МПС с наложени глоби,
незаплатени в срока за доброволно заплащане. Управлението на МПС с наложено
наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане, е противоправно
поведение– водачът не е спазил задължението си по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП да
заплати наложеното наказание „глоба“ в
едномесечен срок от влизането в сила на електронния фиш. Това противоправно
поведение е основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП, но
не определя водача като извършител поради незнание на немаловажно нарушение.
Такъв извод не може да изведе и от докладната записка на актосъставителя.
Водачът е бил запитан за значението на пътен знак, който няма отношение към
конкретното противоправно поведение, а отговора му относно задължението за
заплащане на глобите следва да се съпостави с последващото
му поведение, а именно – само няколко часа след извършената му проверка – в
самото начало на работния ден на администрацията, водачът Р. е заплатил
дължимите глоби.
Относно посоченото в оспорената заповед нарушение на
чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП: Не е спорно,
че Р. е управлявал МПС, без да носи свидетелство за регистрация на
управляваното МПС. Но липсват доказателства, че това административно нарушение
е извършено поради незнание от водача.
По изложените съображения, оспорената заповед е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото
разноски е основателна до размера на внесената държавна такса от 10 лева. От
представения по делото договор за правна защита и съдействие, сключен между
оспорващия и упълномощения адвокат, не може да се определи договореното и
платено за настоящото съдебно производство адвокатско възнаграждение, тъй като
в предмета на договора са включени и: получаване на СУМПС, НП и ЗППАМ,
обжалване на НП пред Районен съд, процесуално представителство по образуваното
АНД.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. 2 от АПК, Административен съд -
Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-1670-000444 от 23.10.2020 г., издадена от Началник Сектор към ОД на
МВР – Сливен, РУ Сливен, с която на Н.А.Р. с ЕГН: **********,***, е наложена
принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до успешно полагане на
проверочен изпит, като е отнет документ: ***********- изд. в Г..
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи– Сливен, да заплати на Н.А.Р. с
ЕГН: **********,***, сумата от 10 /десет/ лева, представляваща разноски по
делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: