№ 116
гр. Варна, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петя Ив. Петрова
Членове:Мария Кр. Маринова
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20233000500187 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 187/2023 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на КПКОНПИ, подадена чрез
гл.инспектор към ТД –Варна А. Д., против решение №42 от 14.03.2023 г.,
постановено по гр.д. № 184/2021 г. по описа на Разградския окръжен съд, с
което са отхвърлени, предявените от КПКОНПИ срещу Ф. Ф. Х. и С. Б. С.
искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество,
както следва: На основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ
от Ф. Ф. Х.: 1.Лек автомобил, марка „О.“, модел „В.“, рег. № *, дата на
първоначална регистрация 09.10.1997 г., рама № * двигател № *, негова
собственост, с посочена пазарна стойност 1 200 лв. 2.Лек автомобил, марка
„М.“, модел „П.“, рег. № *, дата на първоначална регистрация 02.04.2002 г.,
рама № * двигател без номер, негова собственост, с посочена пазарна
стойност 1 300 лв. На основание чл. 151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1, във
вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Ф. Ф. Х.: - сумата в размер на 300 лв.,
представляваща пазарната стойност на МПС при разкомплектоване; - сумата
в размер на 782,33 лв., представляваща получен паричен превод на 16.11.2017
от лицето чрез система за бързи разплащания „W. U.“ с изпращач М. Б.;-
сумата в размер на 98 446,24 лв., представляваща непреобразувани получени
парични средства от лицето с изпращачи трети лица, чрез системи за
разплащания; На основание чл. 151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. с
чл. 141 от ЗПКОНПИ от С. Б. С.: - сумата в размер на 14 956,53 лв.,
представляваща непреобразувани получени парични средства от С. Б. С. с
1
изпращачи трети лица, чрез система за бързи разплащания; - сумата в размер
на 4 935 лв., представляваща непреобразувани вноски от лицето по банкова
сметка; - сумата в размер на 339,97 лв., представляваща постъпила сума от
трето лице; и КПКОНПИ е осъдена да заплати в полза на ОС-Разград
държавна такса в размер на 4804,74 лева, както и да заплати на ответниците
Ф. Ф. Х. и С. Б. С. сумата 200 лева сторени разноски в производството.
КПКОНПИ е настоявала, че решението на окръжния съд е неправилно,
като постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон и е
необосновано по изложени съображения, че при липсата на доказан от
ответниците (носещи доказателствената тежест от неустановяването на този
факт) законен произход на средствата получени от тях от трети лица чрез
международната система за бързи разплащания общо 121 075,84 лв., съдът
неправилно приел тези суми като доход от законен източник и така достигнал
до погрешен правен извод за неоснователност на исковете. Молила е за
отмяна на решението и за уважаване на искането по чл. 153, ал. 1 от
ЗПКОНПИ, както и за присъждане на сторените по делото разноски вкл.
юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците, чрез адв. К., са подали писмен отговор, с който са
оспорили въззивната жалба и по съображения за правилността на
обжалваното решение - законосъобразно и обосновано, са молили за
потвърждаването му.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът
КПКОНПИ чрез процесуалния си представител е поддържал въззивната
жалба и е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемите, чрез адв. К., са подали писмено становище по съществото на
спора и са молили за присъждане на сторените във въззивното производство
разноски.
Производството пред Разградския окръжен съд е било образувано по
иск на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) по чл. 153, ал. 2 на ЗПКОНПИ
срещу Ф. Ф. Х. и С. Б. С., за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество на обща стойност от 120 118.44 лева, включващо: На
основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Ф. Ф. Х.: - Лек
автомобил, марка „О.“, модел „В.“, рег. № *, дата на първоначална
регистрация 09.10.1997 г., негова собственост, с посочена пазарна стойност 1
200 лв.; - Лек автомобил, марка „М.“, модел „П.“, рег. № *, дата на
първоначална регистрация 02.04.2002 г., негова собственост, с посочена
пазарна стойност 1 300 лв. На основание чл. 151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т.
1, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Ф. Ф. Х.: - сумата в размер на 300 лв.,
представляваща пазарната стойност на МПС – „Ф. М.“ при разкомплектоване;
- сумата в размер на 782,33 лв., представляваща получен паричен превод на
16.11.2017 от лицето чрез система за бързи разплащания „W. U.“ с изпращач
М. Б.; - сумата в размер на 4 935 лв., представляваща непреобразувани вноски
2
на каса от лицето по банкова сметка в „Ц.“ АД; - сумата в размер на 339,97
лв., представляваща постъпила сума от трето лице по разплащателна сметка
на Ф. Х. в „Т. Б.“ АД; - сумата в размер на 79 319,82 лв., представляваща
непреобразувани получени парични средства от Ф. Х. с изпращачи трети
лица, чрез система за разплащания „W. U.“; - сумата в размер на 1 167,75 лв.,
представляваща получени парични средства от от Ф. Х. с изпращачи трети
лица, чрез система за разплащания „М. G.“; - сумата от 15 817,04 лв.,
представляваща получени парични средства от Ф. Х. с изпращачи трети лица,
чрез система за разплащания „Е. Р.“; На основание чл. 151 във връзка с чл.
142, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от С. Б. С.: - Сумата в размер на
7 689,53 лв., представляваща непреобразувани получени парични средства от
С. Б. С. с изпращачи трети лица, чрез система за разплащания „W. U.“; -
Сумата в размер на 7 267 лв., представляваща получени парични средства от
С. Б. С. с изпращачи трети лица, чрез система за разплащания „Е. Р.”.
Комисията е поддържала, че с Протокол № ТД04ВА/УВ-
16357/26.11.2019 г. била образувана проверка за установяване на значително
несъответствие в имуществото на Ф. Ф. Х. и съжителстващата с него С. Б. С.,
за периода 26.11.2009г.-26.11.2019г., въз основа на уведомление от Р. п. - К.
от 20.11.2019 г. за привличане Ф. Ф. Х. като обвиняем по досъдебно
производство №32/2018 г. по описа на ОСлО към О. п. - Р., пр. пр. № 551/2018
г. по описа на Р. п. – К. за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1, предл. 1 и т. 2
във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК (измама), попадащо в
обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 10 от ЗПКОНПИ. С решение № 1752/23.06.2021 г.
било образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество. С присъда по НОХД №4/2020г. на КРС, Ф. Ф. Х. бил
признат за виновен в извършването на посоченото престъпление. Срещу С. Б.
С. също било повдигнато обвинение за същото престъпление и тя била
осъдена с присъдата по по НОХД №4/2020г. на КРС. Комисията е твърдяла,
че в хода на проверката било установено значително несъответствие в размер
на 205546,26 лв. в имуществото на проверяваните лица, поради което е
отправила искане за отнемане на незаконно придобито имущество на
стойност 120 118,44 лв..
Ответниците, чрез адв. К., са подали писмен отговор на исковата
молба, с който са оспорили същата и са молили за отхвърляне на иска на
комисията по конкретно наведени възражения и за присъждане на разноските
по делото.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно, но отчасти недопустимо, предвид
произнасянето на окръжният по предмет, с който не е бил сезиран
(произнасяне свръх петитум). КПКОНПИ е претендирала от Ф. Ф. Х. суми,
представляващи непреобразувани получени парични средства от лицето с
изпращачи трети лица, чрез три системи за разплащания, както следва:-
сумата в размер на 79 319,82 лв., представляваща непреобразувани получени
парични средства от Ф. Х. с изпращачи трети лица, чрез система за
3
разплащания „W. U.“; - сумата в размер на 1 167,75 лв., представляваща
получени парични средства от Ф. Х. с изпращачи трети лица, чрез система за
разплащания „М. G.“; - сумата от 15 817,04 лв., представляваща получени
парични средства от Ф. Х. с изпращачи трети лица, чрез система за
разплащания „Е. Р.“. Общият размер на всички получени суми чрез трите
системи за бързо разплащане възлиза на 96 304,61 лв., а окръжният съд се е
произнесъл за получени парични средства от Ф. Х. с изпращачи трети лица,
чрез система за разплащания в общ размер на сумата от 98 446,24 лв. В
исковата си молба КПКОНПИ не е предявявала срещу С. Б. С. искове за
сумите от 4935 лв., представляваща непреобразувани вноски от лицето по
банкова сметка и за 339,97 лв., представляваща постъпила сума от трето лице,
а окръжният съд е отхвърлил с решението си тези искове срещу ответницата.
КПКОНПИ е предявила искове за отнемане на идентични суми от Ф. Х., но
произнасяне с решението в тази част няма, а ищецът не е искал допълването
му. Затова, решението на окръжния съд следва да бъде обезсилено и
производството прекратено в частите, с които са отхвърлени исковете срещу
С. Б. С. за сумата от 4 935 лв., представляваща непреобразувани вноски от
лицето по банкова сметка и за сумата в размер на 339,97 лв., представляваща
постъпила сума от трето лице, както и в частта, с която исковете срещу Ф. Ф.
Х. за отнемане на сума, представляваща непреобразувани получени парични
средства от лицето с изпращачи трети лица, чрез системи за разплащания са
отхвърлени за горницата над сумата от 96 304,61 лв. до 98 446,24 лв.
В останалата част, обжалваното решение на окръжния съд е допустимо
и подлежи на проверка за правилността му.
Производството на комисията се води по по чл. 153 ЗПКОНПИ и в
посочената част е допустимо – налице са всички предвидени в закона
предпоставки: КПКОНПИ е сезирана с постъпило уведомление от Р. п. - К. от
20.11.2019 г. за привличане на Ф. Ф. Х. като обвиняем по досъдебно
производство №32/2018 г. по описа на ОСлО към О. п. - Р., пр. пр. № 551/2018
г. по описа на Р. п. – К. за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1, предл. 1 и т. 2
във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК (измама). Престъплението
попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 10 от ЗПКОНПИ. С Протокол №
ТД04ВА/УВ-16357/26.11.2019г. е образувана проверка за установяване на
значително несъответствие в имуществото на лицето Ф. Ф. Х. и С. Б. С. - лице
във фактическо съжителство с проверявания съгл.§1, т.19 от ДР на
ЗПКОНПИ и §1, т.15, б.“а“ от ДР, като проверката обхваща периода от
26.11.2009г.-26.11.2019г. (за ответника) и от 29.08.2017 г. до 26.11.2019 г. ( за
ответницата). С решение № 1752/23.06.2021 г. е образувано производство за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, а с
решение № 1752 от 23.06.2021 г. - и за внасяне в съда на мотивираното искане
за отнемане на незаконно придобито от ответниците имущество.
Междувременно, в хода на производството (на 20.01.2020 г.), КПКОНПИ е
уведомена за предявено обвинение по същото досъдебно производство
(№32/2018 г. по описа на ОСлО към О. п. – Р.) и за привличане в качеството
4
на обвиняем и на С. Б. С. за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1, предл. 1 и т. 2
във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, което също попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т.
10 от ЗПКОНПИ. Ответниците са признати за виновни в извършване на
престъплението, за което им е повдигнато обвинението с присъда от
10.07.2020 г. по НОХД 4/2020 г. на Районен съд – К..
Искът на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобито имущество е за отнемане от проверявания Ф. Х. и от
съжителстващото с него лице С. С. на: л.а. „О.“, л.а. „М.“, 300 лв. -
равностойност на бракуван автомобил „Ф.“, непреобразувани вноски на каса
от лицето по банкова сметка, постъпила сума от трето лице по разплащателна
сметка в банка, както и множество непреобразувани получени парични
средства от трети лица чрез системи за бързи разплащания при твърденията,
че ответникът е реализирал доходи от незаконни източници, с които е
придобил имущество подлежащо на отнемане на това основание, като
посочената в исковата молба от комисията стойност на придобитото от
ответниците имущество в целия проверяван период е 133 701,16 лв.
КПКОНПИ не е твърдяла да е било налично имущество в началото на
периода, както и не е поддържала да са били налични претендираните
парични средства в края на проверявания период.
За основателността на иска по чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ следва да е
установено: - че дадено физическо лице е придобило незаконно имущество,
т.е. имущество, за придобиването на което не е установен законен източник,
съгласно легалното определение, дадено в § 1, т. 2 от ДР на закона; наличието
на обосновано предположение, че това конкретно имущество е придобито
незаконно, като такова предположение е налице винаги, когато след проверка
се установи значително несъответствие между имуществото и нетния доход
на проверяваното лице в размер на 150 000 лева за целия проверяван период;
образувано наказателно производство срещу това лице за престъпление по
НК, измежду визираните в закона, по което то е привлечено като обвиняем.
Съгласно нормата на чл. 141 от ЗПКОНПИ на отнемане подлежи само
незаконно придобито имущество, а това е такова имущество, което е влязло в
патримониума на проверяваното лице през проверявания период и което е
налично и в края на този период, но е придобито с незаконни доходи, т. е
такива, които са от забранена със закон дейност. Имуществото, което е
напуснало патримониума на проверяваното лице към момента на сезиране на
съда, не може да бъде отнето от него, но ако имуществото се намира у
свързани лица, то се отнема от тях, а ако е отчуждено в полза на трети лица,
на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато
отчуждаването е противопоставимо на държавата. Ако отчуждаването не е
противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от приобретателя
му. Следователно на отнемане от проверяваното лице или свързаните с него
лица подлежи само притежавано – налично имущество, а не доходи или
приходи на това лице, а също и непритежавано имущество – такова, което е
било придобито от него, но вече е напуснало патримониума му, тъй като е
5
отчуждено, изоставено, потребено или обезценено.
По приложението на ЗПКОНПИ понастоящем е налице постановено
ТР № 4/18.05.23г., по т.д. № 4/21г. на ОСГК на ВКС, съгласно което не
представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не
участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §
1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични
средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен
източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в
патримониума на лицето в края на проверявания период, както и не подлежи
на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените
суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е
установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те
не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не
е установено преобразуването им в друго имущество. За да приеме горното
задължително тълкуване на закона, ВКС е съобразил, че незаконно придобито
и подлежащо на отнемане може да е само имуществото, влязло в
патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е
налично и в края му - което съществува в патримониума на проверяваното
или свързаните с него лица в края на изследвания период, към който момент
може да бъде установено съответно превишение и релевантното
несъответствие; само ако такова превишение и релевантно несъответствие
бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на
изследвания период е незаконно придобито. Имущество, което е напуснало
патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него - ако то
се намира в свързани лица, се отнема от тях; ако е отчуждено в полза на трети
лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество,
когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; ако отчуждаването
не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от
„приобретателя“.
Относно преминалите през банковите сметки на проверяваното лице и
членовете на семейството му парични средства ВКС е посочил, че
постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на
проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания
от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи,
тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от горепосоченото
имущество. Вместо тях част от него стават изтеглените суми в брой и
вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи
/самите парични средства са движими вещи до момента, в който са в
наличност/. Ако те са налице в края на изследвания период, формират
несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните
законови предпоставки. Имуществото, което подлежи на отнемане, и
значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от
6
законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с
цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща
отнемането. Законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него
актив в края на проверявания период, който не може да бъде обяснен и
оправдан със законни източници на доходи. Преминаването на суми по
банкови сметки, които като краен резултат не са увеличили актива, не следва
да се включват в него, независимо от техния размер.
В мотивите на цитираното ТР ВКС е приел още, че стoйнocттa на
т.нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие,
означаващо превишаване с най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото
(не на сбора на разходите ) над общата стойност на нетния доход за
проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на
проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за
изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите
съответстват на придобитото имущество или не.
От така възприетото от ВКС разбиране на понятието „имущество“ по
смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ, следва, че евентуален „нетен доход“
(съдържателно определено като понятие в § 1, т. 8 от ДР на ЗПКОНПИ) в
отрицателен размер, не съставлява „имущество“ и не следва да се „прибавя“
към установеното налично имущество. Евентуална разлика с отрицателен
знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и
извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от
установените техни доходи, приходи или източници на финансиране, ще е
доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на
проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което
да е налично, респ. да е „имущество“ по смисъла на ЗПКОНПИ.
За да се произнесе по основателността на претенцията, най-напред
следва да се установи вида и стойността на придобитото в проверявания
период от ответника имущество, което е налично към края на периода или е
отчуждено по непротивопоставим за държавата начин (оценени съгласно чл.
148 от ЗПКОНПИ), а при трансформация на имущество – стойността на
наличното трансформирано имущество; респ. паричната равностойност на
отчужденото имущество, когато разпореждането е противопоставимо на
държавата (чл. 151 от ЗПКОНПИ). Неналични в края на проверявания период
суми, не са част от имуществото. Част от имуществото не може да
представлява и отрицателен размер на „нетен доход“.
При това положение и съобразно изложеното (без неналичните суми),
цялото придобито от ответниците имущество в процесния период са три
автомобила, от които само два налични (л.а. О.“ и л.а. „М.“), които имат
пазарна стойност, съгласно заключението на вещото лице по приетата по
делото САТЕ, съответно 2 271 лв. и 1 716 лв., изчислена към датите на
придобиването им 30.01.2012 г. и 31.07.2017 г. в съответствие с чл. 148
ЗПКОНПИ и бракуван автомобил с пазарна стойност 300 лв. към датата на
7
бракуването 05.02.2019 г. Според заключението на вещото лице по
допълнителната съдебно-икономическа експертиза, към края на проверявания
период, по банковите сметки на ответниците съществуват незначителни суми
от 1,99 лв. и 3,75 лв., които към датата на подаване на исковата молба
липсват. Сумата от 4 935 лв. внесена на каса по банкова сметка от ответника е
изтеглена от него. КПКОНПИ не е поддържала претендираните суми,
включително равностойност на бракуван автомобил, вноски по сметка и
сумите получени в брой чрез системите за международни разплащания да са
налични у ответниците към края на проверявания период, а и по делото няма
доказателства за наличността на тези суми. Така, стойността на цялото
придобито през проверявания период и налично в края му имущество е сбор
от: пазарните оценки на двата автомобила от 2 271 лв. и 1 716 лв. и
наличности по сметки от 1,99 лв. и 3,75 лв., което налага извода, че не е
налице увеличение на имуществото на проверявания в процесния период над
150 000 лв. и липсва предпоставка за провеждане на изследване дали това
имущество е със законен източник.
При това положение, искът на КПКОНПИ по чл. 153, ал. 1 от
ЗПКОНПИ е неоснователен и подлежи на отхвърляне. В този смисъл е и
постановеното от окръжния съд решение в обжалваната му допустима част,
поради което същото в тази част следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора, КПКОНПИ дължи заплащане на държавна
такса за въззивното производство в размер на сумата от 2 402,37 лв. съгл.
чл.157, ал. 2 от ЗПКОНПИ, вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК. Въззиваемите имат
право на разноски и са заявили искане в тази насока, но предвид липсата на
представени по делото доказателства за сторени такива пред настоящата
инстанция, разноски не им се присъждат.
По изложените съображения, Апелативен съд - гр.Варна,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 42 от 14.03.2023 г., постановено по гр.д. №
184/2021 г. по описа на Разградския окръжен съд В ЧАСТИТЕ, с които са
отхвърлени, предявените от КПКОНПИ: срещу Ф. Ф. Х. искове за отнемане в
полза на държавата на сума, представляваща непреобразувани получени
парични средства от лицето с изпращачи трети лица, чрез системи за
разплащания за горницата над сумата от 96 304,61 лв. до 98 446,24 лв.; –
срещу С. Б. С. искове за отнемане в полза на държавата на сумата в размер на
4 935 лв., представляваща непреобразувани вноски от лицето по банкова
сметка, както и на сумата в размер на 339,97 лв., представляваща постъпила
сума от трето лице и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 42 от 14.03.2023 г., постановено по гр.д.
№ 184/2021 г. по описа на Разградския окръжен съд в останалата му ЧАСТ, с
която са отхвърлени, предявените от КПКОНПИ срещу Ф. Ф. Х. и С. Б. С.
8
искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество,
както следва: На основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ
от Ф. Ф. Х.: 1.Лек автомобил, марка „О.“, модел „В.“, рег. № *, дата на
първоначална регистрация 09.10.1997 г., рама № * двигател № *, негова
собственост, с посочена пазарна стойност 1 200 лв. 2.Лек автомобил, марка
„М.“, модел „П.“, рег. № *, дата на първоначална регистрация 02.04.2002 г.,
рама № * двигател без номер, негова собственост, с посочена пазарна
стойност 1 300 лв. На основание чл. 151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1, във
вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Ф. Ф. Х.: - сумата в размер на 300 лв.,
представляваща пазарната стойност на МПС при разкомплектоване; - сумата
в размер на 782,33 лв., представляваща получен паричен превод на 16.11.2017
от лицето чрез система за бързи разплащания „W. U.“ с изпращач М. Б.;-
сумата в размер на 96 304,61 лв., представляваща непреобразувани получени
парични средства от лицето с изпращачи трети лица, чрез системи за
разплащания; На основание чл. 151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. с
чл. 141 от ЗПКОНПИ от С. Б. С.: - сумата в размер на 14956,53 лв.,
представляваща непреобразувани получени парични средства от С. Б. С. с
изпращачи трети лица, чрез система за бързи разплащания; КПКОНПИ е
осъдена да заплати в полза на ОС-Разград държавна такса в размер на 4804,74
лева, както и да заплати на ответниците Ф. Ф. Х. и С. Б. С. сумата 200 лева
сторени разноски в производството.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество, ЕИК * да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския апелативен съд
дължимата държавна такса за въззивното производство в размер на сумата от
2 402,37 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9