Присъда по дело №206/2024 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 15
Дата: 30 юли 2024 г. (в сила от 15 август 2024 г.)
Съдия: Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Дело: 20245620200206
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 март 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 15
гр. Свиленград, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
и прокурора Д. Ил. С.
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Наказателно
дело от общ характер № 20245620200206 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. М. Г., роден на ************** година в град
София, ром, български гражданин, с поС.ен и настоящ адрес в град
******************, област Хасково, неженен, с начално образование, ЕГН
**********, осъждан, ЗА ВИНОВЕН в това че на 28.09.2023 година на път I-8
при километър 378+400 в землището на село Капитан Андреево, област
Хасково, управлявал моторно превозно средство — мотопед-велосипед с
надпис „Fischer” без номер на рама и с двигател с мощност 3.0 kw без номер,
след употреба на наркотично вещество, а именно: Канабис, включено като
наркотично вещество в Списък I към Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, издадена на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите, установена по надлежния ред с
техническо средство Drager Drug Test 5000, STK 8 (Дрегер Друг Тест 5000,
1
STK 8) с фабричен номер ARLJ-0022, чрез Тест № 141 за установяване
употребата на наркотично вещество с № ARSE-0061 – престъпление по чл.
343б, ал. 3 от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3, вр.чл. 54, ал. 1,
вр.чл. 39, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от 1 (една) година и 2 (два) месеца, което да изтърпи
ЕФЕКТИВНО и на наказание „ГЛОБА” в размер на 600 лв. (шестстотин лева).
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, ПОСТАНОВЯВА наказанието
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” да се изтърпи при първоначален „общ”
режим.
ПРИЗНАВА подсъдимия С. М. Г., роден на ************** година в
град София, ром, български гражданин, с поС.ен и настоящ адрес в град
******************, област Хасково, неженен, с начално образование, ЕГН
**********, осъждан, ЗА ВИНОВЕН в това че на 28.09.2023 година на път I-8
при километър 378+400 в землището на село Капитан Андреево, област
Хасково, управлявал моторно превозно средство - мотопед-велосипед с
надпис „Fischer” без номер на рама и с двигател с мощност 3.0 kw без номер,
което не е регистрирано по надлежния ред - престъпление по чл. 345, ал. 2,
вр.ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1, вр.чл. 54,
ал. 1, вр.чл. 39, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 6 (шест) месеца, което да изтърпи ЕФЕКТИВНО.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, ПОСТАНОВЯВА наказанието
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” да се изтърпи при първоначален „общ”
режим.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК, НАЛАГА за изтърпяване едно общо
наказание по двете осъждания, а именно: наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 1 (една) година и 2 (два) месеца, което да се изтърпи
ЕФЕКТИВНО, като на основание чл. 23, ал. 3 от НК, ПРИСЪЕДИНЯВА към
така определеното общо наказание и наказанието „ГЛОБА” в размер на 600
лв. (шестстотин лева), ведно с 5 лв. (пет лева) – държавна такса в случай на
служебно издаване на Изпълнителен лист, вносими по сметка на Районен съд -
Свиленград
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, ПОСТАНОВЯВА така
определеното общо наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” да се изтърпи
при първоначален „общ” режим.
2
На основание чл. 59, ал. 2, вр.ал. 1, т. 1 от НК, ПРИСПАДА от така
определеното общо наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” времето, през
което подсъдимият С. М. Г. е бил задържан със Заповед по ЗМВР за срок от 24
часа, считано на 28.09.2023 година.
На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК, ПОСТАНОВЯВА
веществените доказателства – Drager Drug Test 5000, STK 8 (Дрегер Друг Тест
5000, STK 8) с фабричен номер ARLJ-0022, чрез Тест № 141 за установяване
употребата на наркотично вещество с № ARSE-0061, ведно с опаковката, да
останат приложени по делото и след изтичане на срока на съхраняване на
делото да бъдат унищожени по реда на ПАС.
На основание чл. 343б, ал. 5, предложение първо, вр.ал. 3 от НК,
ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА мотопед-велосипед с надпис „Fischer”
без номер на рама и с двигател с мощност 3.0 kw без номер, черен на цвят –
собственост на подсъдимия и послужил за извършване на престъплението по
чл. 343б, ал. 3 от НК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА С. М. Г., роден на
************** година в град София, ром, български гражданин, с поС.ен и
настоящ адрес в град ******************, област Хасково, неженен, с
начално образование, ЕГН **********, осъждан, ДА ЗАПЛАТИ по
Републиканския бюджет направените по делото разноски в размер на 257.40
лв. (двеста петдесет и седем лева и четиридесет стотинки), представляващи
направените такива за изготвяне на Техническа експертиза, вносими по
сметка на ОДМВР – Хасково, както и по Бюджета на съдебната власт
държавна такса в размер на 5 лв. (пет лева), при служебно издаване на
Изпълнителен лист, вносима по сметката на Районен съд - Свиленград.
Присъдата подлежи на Жалба и Протест в 15-дневен срок, считано от
днес, пред Окръжен съд - Хасково.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
3

Съдържание на мотивите



М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 15 от 30.07.2024 година
по НОХД № 206/2024 година на Районен съд – Свиленград

С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) № ******
година по описа на РУ – Свиленград (преобразувано от Бързо такова с
Постановление на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
Свиленград от дата 05.10.2023 година), преписка с вх.№ 4256/2023 година по
описа на Районна прокуратура – Хасково, Д.С. – Прокурор при Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград повдига
обвинения на С. М. Г., роден на ****** година в град ******, ром, български
гражданин, с поС.ен и настоящ адрес в град ******, ул.******, област
Хасково, неженен, с начално образование, ЕГН **********, осъждан, за това
че
- на ****** година на път I-8 при километър 378+400 в землището на
село Капитан Андреево, област Хасково, управлявал моторно превозно
средство (МПС) — мотопед-велосипед с надпис „Fischer” без номер на рама и
с двигател с мощност 3.0 kw без номер, след употреба на наркотично
вещество, а именно: Канабис, включено като наркотично вещество в Списък I
към Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, издадена на основание чл. 3, ал. 2 и
ал. 3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
(ЗКНВП), установена по надлежния ред с техническо средство Drager Drug
Test 5000, STK 8 (Дрегер Друг Тест 5000, STK 8) с фабричен номер ARLJ-0022,
чрез Тест № 141 за установяване употребата на наркотично вещество с №
****** – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и
- на ****** година на път I-8 при километър 378+400 в землището на
село Капитан Андреево, област Хасково, управлявал МПС - мотопед-
велосипед с надпис „Fischer” без номер на рама и с двигател с мощност 3.0 kw
без номер, което не е регистрирано по надлежния ред - престъпление по чл.
345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК.
Настоящата Присъда е постановена при условията на чл. 269, ал. 3, т.
1, т. 2 и т. 4, б. „а” от НПК в отсъствие на подсъдимия С. М. Г., тъй като
1./ отсъствието на подсъдимия няма да попречи за разкриване на
обективната истина;
2./ обвинението не е за тежки умишлени престъпления по смисъла на
чл. 93, т. 7 от Допълнителната разпоредба на НК – наказанията, които
предвиждат чл. 343б, ал. 3 от НК са „Лишаване от свобода” от 1 до 3 години и
„Глоба” от 500 лв. до 1 500 лв. и чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК са „Лишаване от
свобода” до 1 години или „Глоба” от 500 лв. до 1 000 лв.;
1

3./ подсъдимият е променил посочените от него на ДП адреси, а
именно: село Капитан Андреево, област Хасково и град ******, ул.******,
област Хасково, без да уведоми съответния орган;
4./ местоживеенето му в страната не е известно и след щателно
издирване не е установено и
5./ намира се извън пределите на Република България и не е известно
къде точно в чужбина пребивава.
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия Г. –
адвокат Х. Х., пледира за налагане на наказания за престъплението по чл.
343б, ал. 3 от НК в минималните размери, като сочи, че наказанието
„Лишаване от свобода” следва да се изтърпи ефективно при първоначален
„общ” режим и че подсъдимият следва да бъде оправдан по обвинението по
чл. 345, ал. 2 от НК, тъй като процесният мотопед не подлежи на регистрация.
Сочи, че мотопедът е собственост на подсъдимия и като такъв следва да бъде
отнет в полза на Държавата, техническото средство Дрегер следва да остане
приложено по делото, а разноските - следва да се възложат на подсъдимия.
Участващият по делото Прокурор Д. С. поддържа обвиненията, така
както са предявени с ОА, считайки ги доказани по категоричен начин и при
изцяло потвърдена фактическа обстановка, изложена в него.
Доказателствената основа по делото определя за достатъчна за формиране на
безспорни изводи за осъществени съставомерните обективни и субективни
признаци от съставите на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК и на
престъплението по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК, както и за тяхното авторство в
лицето на подсъдимия. Пледира същият да бъде признат за виновен по
обвиненията, като за извършените престъпления му се наложат наказания,
индивидуализирани при условията на чл. 54 от НК, като за престъплението по
чл. 343б, ал. 3 от НК бъдат наложени наказания „Лишаване от свобода” в
размер на 1 година и 5 месеца и „Глоба” в размер на 1 000 лв., а за
престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК – наказание „Лишаване от свобода” в
размер на 8 месеца; като двете осъждания бъдат кумулирани и се определи
едно общо за изтърпяване наказание „Лишаване от свобода” в размер на 1
година и 5 месеца, което да се изтърпи фективно при първоначален „обш”
режим и да се присъедини и наказанието „Глоба” в размер на 1 000 лв.
Предлага разноските да бъдат възложени на подсъдимия; техническото
средство Дрегер – да остане, приложено по делото, а мотопедът – да остане по
делото до изясняване на въпроса за собствеността му и същевременно да се
присъди равносттойността му за плащане от подсъдимия.
Съдът, след като прецени събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ ******
2
от ********* година, издадена от Бюро за съдимост при Софийски Районен
съд – ******, подсъдимият С. М. Г. е осъждан многократно, включително за
престъпления против транспорта като са му налагани наказания „Пробация”.
Налагани са му и наказания „Лишаване от свобода”, част от които е
постановено да изтърпи ефективно, като на 12.04.2016 година е излезнал от
затвора за последно.
Видно от приложената в кориците на ДП Декларация за семейно и
материално положение и имотно съС.ие, подсъдимият не притежава
недвижими имоти, не работи и притежава МПС – процесният мотопед-
велосипед.
Съгласно Характеристика, изготвена от Полицейски инспектор
Николай Колев, подсъдимият е склонен към извършване на
противообществени прояви и нарушения на обществения ред, движи се и
контактува с криминалнопроявени и осъждани лица и има криминална и
съдебна регистрации.
На 26.09.2023 година подсъдимият закупува за сумата от окол 250 лв.
процесния мотопед-велосипед, оборудван и задвижван с бензинов двигател с
вътрешно горене, от свидетеля И. С. М. с прякор „******”.
На ****** година подсъдимият Г. пуши цигара Марихуана и решава
управлявайки собствения си мотопед-велосипед да отиде до бензиностанция,
където да го зареди. По същото време свидетелите М. К. Н. и Д. А. Д.
(служители на РУ - Свиленград при ОДМВР – Хасково) участват в СПО с
план № ******/****** година по описа на РУ – Свиленград, в района на село
Генералово и село Капитан Андреево. Около 17.00 часа забелязват лице, което
управлявайки процесния мотопед-велосипед с двигател излиза от
бензиностанция „Круиз” в района на село Генералово и с висока скорост се
насочва към село Капитан Андреево. Полицейските служители последяват
водача на мотопеда със служебния автомобил и на път I-8 при километър
378+400 в землището на село Капитан Андреево, област Хасково посредством
звуков и светлинен сигнали и сигнал с ръка спират за извършване на проверка
водача, който установяват че е подсъдимият. По време на проверката се
установява, че подсъдимият е неправоспособен водач и че процесният
мотопед-велосипед с двигател не е с поставен регистрационен номер. На
полицейските служители им прави впечатление, че Г. е с разширени зеници и
поведението му е нервно и сприхаво, поради което е отведен в РУ –
Свиленград за да бъде тестван за наличие на наркотични вещества в организма
му. Свидетелят М. Н. разяснява процедурата във връзка с проверката за
наркотични вещества, както и правата и задълженията на проверяваното лице
– в случая подсъдимия. Около 19.20 часа Г. е тестван за наличие на наркотични
вещества в организма му със сертифицирано техническо средство (тест) –
Drager Drug Test 5000, STK 8 (Дрегер Друг Тест 5000, STK 8) с фабричен
номер ARLJ-0022, чрез Тест № 141 за установяване употребата на наркотично
вещество с № ******, който отчита положителен резултат за наличие на
наркотични вещества в организма му, а именно: Канабис (Марихуана). Около
3
19.30 часа за получените резултати е съставен Талон за медицинско
изследване № 110310. Г. е транспортиран до здравно заведение – Центъра за
спешна медицинска помощ (ЦСМП) – Хасково, филиал Свиленград, където
отказва да се подложи на изследване.
За констатираното нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) свидетелят Н. съставя на
нарушителя – подсъдимия Г. Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия AД с бланков № ******/****** година. Изготвеният
АУАН е предоставен за запознаване със съдържанието му на Г. и е връчен
лично, като с подписа си Г. удостоверява получаването на екземпляр от него,
като сочи, че няма възражения против констатациите в Акта, което е вписано в
съответната графа. В последствие на основание чл. 33, ал. 2, вр.чл. 54, ал. 1, т.
9 от ЗАНН е прекратено адмонинистративнонаказателното производство.
С Протокол за доброволно предаване от ****** година процесният
мотопед-велосипед е предаден доброволно от Г..
Видно от Заключението на Техническата експертиза става ясно, че
процесният мотопед-велосипед представлява самоделно изпълнение на
велосипед с монтиран двигател с вътрешно горене. Максималната скорост,
която може да се развие е 40 км/ч, максимална мощност 3 кW, а максимална
поС.на скорост, която може да развие и поддържа продължително време е 40
км/ч. Съгласно ЗДвП, велосипедите с допълнително монтиран двигател трябва
да се управляват от правоспособен водач съгласно чл. 150а, ал. 1 и ал. 2 от
ЗДВП и представляват МПС от категорията АМ – L1e и като такова подлежат
на регистрация. В съдебно заседание вещото лице С. К. поддържа
Заключението си, като допълва, че процесният мотопед-велосипед с оглед
характеристиките, които е придобил, макар и самоделно конструирани,
подлежи на регистрация. Заключението на вещото лице е прието без
възражения от страните.
Разпитан в хода на ДП подсъдимият заявява, че разбира обвиненията
и се признава за виновен като описва механизма на извършване на деянията.
По делото се извършени множество процесуално-следствени
действия - оглед на веществено доказателство, разпити на свидетели,
назначена е и е изготвена експертиза, изискани са и са получени множество
документи и т.н.
Гореизложената фактическа обстановка, се установява по несъмнен
начин от доказателствата – писмени и гласни, събрани в хода на проведеното
предварително разследване (ДП), които са приобщени във фазата на
съдебното производство по надлежния процесуален ред и се цениха, на
основание чл. 283 от НПК, както и от направеното на фазата на ДП
самопризнание от подсъдимия. В тази насока, Съдът кредитира писмените
доказателствени средства, включително събраните в съдебната фаза на
процеса – АУАН; Докладни записки; Заповед за задържане на лице;
Мотивирана резолюция; Талон за изследване; Протокол за медицинско
4
изследване и вземане на биологични проби; Протокол за извършена проверка
за употреба на наркотични и упойващи вещества; Протокол за сервизна
проверка; Разпечатка от техническото средство „Drаger Drug Test 5000” с
фабричен номер ARLJ–0022, тест с № 141; Заповед № 8121з-329/22.03.2022
година; Протокол за доброволно предаване; Заключение по Техническа
експертиза; Протокол за оглед на веществено доказателство, ведно с Албум;
Справка за правоспособност и наложени наказания на подсъдимия; Справка за
нарушител/водач; Отговори от различни институции; Удостоверение за
успешно завършен курс „Контрол на пътното движение чрез използване на
технически средства, автоматизирани системи и работни станции за отдалечен
достъп от полицейските органи” на свидетеля Н.; Характеристика; Справка за
съдимост и актуална такава; Декларация за семейно и материално положение
и имотно съС.ие и т.н. Така също, още и свидетелските показания от ДП и от
съдебната фаза на процеса, материализирани в съответните Протоколи за
разпит на свидетели, респ. Протоколи от открити съдебни заседания, а
именно: М. К. Н., Д. А. Д., включително са прочетени показанията му дадени
на ДП на основание чл. 281, ал. 4, вр.ал. 1, т. 2, предложение второ от НПК, Г.
М. Н. и И. С. М.. Изброените гласни доказателства, се цениха от Съда след
надлежното им приобщаване, наред с другите писмени доказателствени
средства, по реда на чл. 283 от НПК и на посоченото правно основание.
Съдебният състав кредитира изцяло с доверие свидетелските
показания на посочените по-горе свидетели, предвид тяхната
безпротиворечивост, систематиката и взаимното им допълване, така и
цялостната им корелация с писмените източници, които ги подкрепят. Същите
са изчерпателни, с ясна конкретика за фактите, при еднозначност в изнесените
твърдения относно основните факти от предмета на доказване. От тук
предпоставена е преценката за достоверност. В този смисъл обосновано е и
правдивото им звучене. Липсват основания за тяхната критика, тъй като те не
се опровергават в съотнасяне помежду си, така и с останалите писмени
доказателства, кредитирани от Съда, обратно, убедително се подкрепят от
същите, от друга страна при отсъствие на индиции за предубеденост на
свидетелите не възникват съмнения за недобросъвестност или необективност
на депозираните показания. Не се установява посочените по-горе свидетели
да имат личностно отношение към посъдимия, което да ги провокира да дадат
именно такива показания. С тези съображения Съдебният състав даде вяра на
показанията на посочените свидетели, считайки ги обективни и достоверни. А
досежно доказателствената им стойност, те са пряко относими към
изпълнителните деяния на процесните престъпления, авторството и времето
на извършването им, като потвърждават и фактическото им осъществяване от
подсъдимия, установявайки обективните елементи от състава на процесните
престъпления. Липсват индиции за предубедеността на полицейските
служители, които само поради това си качество, макар и обективно
обстоятелство, в единствената си даденост не може да обоснове съображение
за тяхната заинтересованост. Съдът кредитира и показанията на свидетеля Г.
5
Н. – брат на подсъдимия, тъй като не се опровергават от кредитираните
показания на другите разпитани свидетели и от писмените доказателствени
средства по делото. С подобна еднозначност те се очертават за всички
обстоятелства, описани от свидетеля Н.. Още повече, след като от данните по
делото не се установява, който и да е от свидетелите да се е намирал в някакви
отношения с подсъдимия, поради което да целят увреждането му, като му
припишат престъпления, които не е извършил.
Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по
своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни
недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се
кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални
документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за
извършените процесуално-следствени действия – експертиза и оглед,
съответно имат необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи
и по предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни
такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се оспориха
по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените
факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и необходими за
преценката на личността на подсъдимия и неговото имуществено съС.ие, от
тук и релевантни за индивидуализацията на следващите се наказания.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира Заключението по
извършената Техническа експертиза, тъй като е извършена от вещо лице –
специалист с необходимата квалификация и знания, включен в Списъка на
специалистите, утвърдени за вещи лица от Комисията по чл. 401, ал. 1 от
Закона за съдебната власт за 2023 година за съдебния район на Окръжен съд –
Хасково, липсват индиции за предубеденост, а от формална страна
изготвеното писмено Заключение обективира необходимите данни, ползвани
от Съда, поради което се явява обосновано и аргументирано, в съответствие и
кореспондиращо с фактите по делото и останалите доказателства, с оглед
което не възникват каквито и да е съмнения за неговата правилност. Липсват и
обратни доказателства, опровергаващи констатациите и Заключението на
вещото лице, поради това Съдът намира за обоснована, аргументирана и
правилна експертизата и ползва същата при формирането на фактическите и
правните си изводи. Възприетата по–горе фактическа обстановка, е в синхрон
със Заключението на вещото лице.
Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни
доказателства се формираха фактическите и правните изводи относно
времето, мястото и изпълнителните форми на деянията и техният механизъм
на извършване, както и авторството им.
Гореизложената фактическа обстановка се установява и от
веществените доказателства - Drager Drug Test 5000, STK 8 (Дрегер Друг Тест
5000, STK 8) с фабричен номер ARLJ-0022 и мопопеда-велосипед с двигател,
предявено/приобщено в хода на съдебното следствие по реда на чл. 284 от
6
НПК.
Съдът не кредитира обясненията на Г., дадени в качество на
обвиняем и прочетени на основание чл. 279, ал. 2, предложение второ, вр.ал.
1, т. 2 от НК, в частта досежно изнесения факт за това, че не е знаел, че
процесното МПС подлежи на регистрационен режим. Изхождайки от двояката
им правна природа, да са едновременно и доказателствено средство и
средство за защита, те според настоящия Съдебен състав за посочения факт, се
явяват изцяло защитна версия, с оглед избягване на наказателната
отговорност. И това е така защото пряко се компрометират и опровергават при
съотнасяне с останалите източници на доказателства, не звучат
правдоподобно и убедително. Т.е. тези обяснения са в противоречие с
кредитираните свидетелски показания и писмените доказателства, налични по
делото. При тази тяхна интерпретация с преценка за необективността им,
Съдът не кредитира обясненията на обвиняемия, дадени на ДП, в посочената
част. В останалата им част ги кредитира, тъй като са в корелация с другите
събрани по делото доказателства.
При така изяснената фактическа обстановка, Съдът достигна до
единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият С.
М. Г. е осъществил съставите на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК и
на престъплението по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК.
Към момента на извършване на деянието, подсъдимият е имал
качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено
легална дефиниция на термина „водач”. Понятието „управление” на автомобил
включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само
привеждането му в движение. В случая свидетелите – полицейски служители,
са категорични, че именно Г. е бил водач на процесния мотопед-велосипед. В
този смисъл са и показанията, на другите разпитани по делото свидетели,
както и обясненията на Г., дадени на ДП и приобщени по надлежния ред чрез
прочитането им.
Престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е такова на формално
извършване. Разпоредбата на същата норма инкриминира самото управление
на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, а фактът
на „повлияване”, респ. „въздействие”, на същите вещества върху дееца не е
въведен като съставомерен от обективна страна признак на това
престъпление. Престъплението е извършено включително без да са били
налице някакви признаци на повлияване, въздействие на наркотичното
вещество и пр. Поначало вярно е, че съдържание на остатъци от наркотични
вещества се запазва и може да бъде установено в организма много по-
продължително време след употребата им, за разлика от алкохола например,
но това е въпрос на законодателно решение, а не на правоприлагане (в този
смисъл е Решение № 50 от 15.04.2014 година, постановено по ВАНД №
105/2014 година по описа на Окръжен съд - Хасково, докладчик Съдията
7
Стратимир Димитров.). Т.е. за съставомерността на инкриминираното деяние
е без значение обстоятелството кога е употребен наркотикът. Без значение е и
количеството употребено вещество. Достатъчно е само и единствено да е
установено наличие на употреба на такова у водача на МПС, за да бъде
съставомерно от обективна страна извършеното от него престъпление. Това е
така, тъй като законодателят не е въвел количествен показател за наличието
на наркотични или упойващи вещества, както и изискване водачът да се
намира под въздействие на употребеното от него наркотично вещество, за да е
съставомерно от обективна страна това престъпление.
Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените по
делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по
делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано
извършването на коментираното престъпление - предмет на обвинението и
неговото авторство. С деянието си подсъдимият е осъществил, както от
обективна, така и от субективна страна, престъпния състав по чл. 343б, ал. 3
от НК.
От обективна страна подсъдимият С. Г. след употреба на наркотично
вещество е привел в движение и е управлявал МПС – мотопед-велосипед с
двигател (горепосочения). По делото категорично и безспорно са доказани
фактическите действия по управление на МПС, осъществени от страна на
подсъдимия, от тук и несъмнено установено е авторството на престъплението.
Преки доказателства в тази насока са показанията на свидетелите М. К. Н. и Д.
А. Д., който Съдът кредитира изцяло с доверие, за което се изложиха правни
съображения в настоящите Мотиви, обосноваващи преценката за тяхната
обективност и достоверност (в посочената насока са и обясненията на Г.,
дадени на ДП). Последните именно еднозначно установяват фактите за
осъществено управление на превозното средство – мотопед-велосипед от
подсъдимия Г.. Наличието на наркотично вещество в кръвта на подсъдимия Г.
е доказано по категоричен начин, по надлежния ред и с предвидените от
закона средства - тест. Спазен е редът и начинът за това, предвидени в
специалния подзаконов нормативен акт - Наредба № 1 от 19.07.2017 година за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, издадена от Министерство на
здравеопазването, МВР и Министерството на правосъдието. Извършен му е
тест от служител на МВР, преминал специализирано обучение, с техническо
средство Drager Drug Test 5000, STK 8 (Дрегер Друг Тест 5000, STK 8) с
фабричен номер ARLJ-0022, Тест № 141, електронната скала на който отчела
положителна проба за Канабис 25 (ТНС 25). За така извършената проба е
съставен Протокол. Разпитаните по делото свидетели (полицейски
служители) описват този процес. На подсъдимия е издаден Талон за
медицинско изследване, в който изрично е отразено, че предварителната
проба е показала положителен резултат за Канабис. На подсъдимия е връчен
Талона за изследване, като е заявил, че приема показанията на техническото
средство и отказва кръвната проба. Въпреки факта, че подсъдимият е приел
8
показанията на техническото средство, в съотвествие с изискванията на чл. 7,
ал. 2 от цитираната Наредба, полицейските служители отвеждат подсъдимият
Г. в ЦСМП – Хасково, филиал Свиленград, където заявява, че отказва да се
подложи на изследване. Изследването е извършено по начин, предвиден в
закона, поради което и Съдът приема посочената в него употреба на
наркотично вещество за несъмнено доказана. Установената употреба на
наркотично вещество от страна наподсъдимия е доказана по надлежния ред.
В случая техническото средство е отчело употреба на Канабис.
Канабисът е поставен под контрол в Списък І „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина” от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични. Този Списък е съставен на основание чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП.
В този смисъл подсъдимият е управлявал мотопед-велосипед след употреба на
наркотично вещество. Употребата на Канабис е недопустима при управление
на МПС съгласно разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 от НК. Поради което и Съдът
прие, че е налице съставомерно деяние по посочения текст от наказателния
закон, при безспорно доказани обективните признаци на изпълнителното
деяние и авторство. Т.е. всички изложени данни водят до извода, че
изложената в ОА фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено от
подсъдимия виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза
първа от НК. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на
деянието, знаейки естеството на забраната да не управлява МПС след
употреба на наркотично вещество, предвиждал е неговите последици и от
волева страна е целял тяхното настъпване. Подсъдимият е знаел (действал е с
ясното съзнание), че е употребил Канабис, което води до нарушаване на
нормалните функции на организма и на възприятията му, но въпреки това се
е качил на МПС и го е управлявал; имал е и познанието, че с това си действие
накърнява обществените отношения, регулиращи безопасното придвижване
на гражданите по пътната мрежа, отворена за обществено ползване, но
независимо от това е управлявал МПС.
Изложените факти обуславят извода, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3
НК. Подсъдимият след като се е запознал с резултата от теста, не се е
възползвал от предоставената му възможност да даде проба за лабораторно
изследване, поради което за достоверно следва да се отчете показанието на
теста към момента на проверката, което е обективирано в съответните
писмени доказателства - Протокол за извършена проверка, съставен от
свидетеля М. Н., Талон за медицинско изследване и АУАН. Присъствалите
свидетели – полицейски служители са категорични, че тестът е бил
положителен за Канабис.
9
За пълнота следва да се посочи, че ВКС не веднъж е имал основание
да посочи, че не всяко нарушение на правило на цитираната Наредба води до
елиминиране на резултатите от проведената проверка за такава употреба, а
само ако нарушението е толкова драстично, че злепоставя достоверността на
изследването с техническото средство или медицинското и/или лабораторно
изследване на пробите. В случая няма допуснато такова нарушение.
По изложените аргументи, Съдът призна подсъдимият за виновен в
извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което и е предаден
на Съд с ОА.
Непосредствен обект за престъплението по чл. 345 от НК са
обществените отношения във връзка с регистрирането на МПС. Едва ли има
спор, че регистрационният номер е основният индивидуализиращ белег за
всяко ПС, който представлява контролен знак, издаден от надлежен
компетентен орган за неговата регистрация, с който се индивидуализира ПС.
За Република България този орган е службата - звената „Пътна полиция”
(КАТ) към ОДМВР по поС.ния адрес на собственика - за физическите лица
или по адреса на регистрация - за стопанските субекти. Действащият за тях е
регистрационен режим, с регламентация освен в нормативни актове от
вътрешното законодателство (ЗДвП и Наредба № I-45/24.03.2000 година за
регистриране, пускане в движение и спиране от движение на МПС и
ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства (ППС), издадена от Министъра на МВР (Наредба №
І-45/2000 година на МВР), съобразена и със законодателството на
Европейския съюз (ЕС) като общи характеристики на регистрационните
номера за страните, членки на ЕС, са установени с Регламент (ЕО) № 2411/98
на Съвета на Европейския съюз от 03.11.1998 година.
Налице е съставомерно деяние по посочения текст от НК и
авторството на същото се установява категорично от показанията на
разпитаните свидетели М. Н. и Д. Д., както и от писмените доказателствени
източници - всички обсъдени в съвкупност.
От обективна страна, по делото несъмнено е установено, че
подсъдимият С. М. Г. е извършил фактически действия по управление на
мотопеда-велосипед с двигател, който не е регистриран по надлежния ред.
Този факт се признава в заявеното от него в ДП. Надлежният ред за
регистрация на ПС е регламентиран в ЗДвП и специалния подзаконов
нормативен акт – Наредба № I-45/24.03.2000 година на МВР. Съгласно § 6, т.
11 от ДР на ЗДвП „МПС” е ППС, снабдено с двигател за придвижване, с
изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически
превозни средства.”, а съгласно § 6, т. 14 от посочените ДР на ЗДвП
„Мотопед” е дву- или триколесно ППС, което има двигател с работен обем до
50 cm3 и чиято конструктивна максимална скорост не надвишава 45 km/h.”.
Съгласно чл. 149 ал. 1 от ЗДвП, за нуждите на одобряването на типа, ПС се
делят на категории, обозначени с латински букви: категория L - МПС,
10
определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013 година и т.н. Съгласно чл. 4
от Регламент (ЕС) № 168/2013 година, към ПС от категория L спадат дву, три
и четириколесните МПС, включително велосипедите с двигател, дву и
триколесните мотопеди. Категория L1е е леко двуколесно МПС. Ползването
на МПС, каквото несъмнено е процесният мотопед-велосипед съгласно
дефинициите, посочени по-горе в настоящото изложение, нерегистрирано по
надлежния ред е неправомерно. Няма спор, според правната уредба и
вътрешното законодателство на страната ни, установен е регистрационен
режим за всички ППС и тяхното движение по пътищата, отворени за
обществено ползване е допустимо единствено след тяхната регистрация
съгласно чл. 140 от ЗДвП и то пред надлежния държавен орган, определен в
Наредба № І-45/24.03.2000 година на МВР – чл. 2 от същата. Ползването на
ПС без надлежна регистрация, който факт е доказан, преценен в съвкупност,
разкрива неправомерността на това действие и доказва мястото на
престъплението, както и неговото авторство в лицето на подсъдимия С. М. Г.,
с оглед изяснената му съпричастност към ползването на мотопеда-велосипед с
двигател.
Иначе казано при приетите за установени факти по делото, Съдът
намери, че от правна страна, подсъдимият С. М. Г. е осъществил от обективна
страна състава на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК, тъй като на
28.09.2023 година на път I-8 при километър 378+400 в землището на село
Капитан Андреево, област Хасково, управлявал МПС – мотопед-велосипед с
двигател, което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в Наредба
№ I-45 от 24.03.2000 година. Този ред изисква поставянето отзад на
регистрационна табела. В случая регистрация няма извършена.
Престъплението е на просто извършване и за неговото довършване не
е нужно да са извлечени облаги или други ползи. Субект на разглежданото
престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице (собственикът
на МПС или всеки, който го управлява).
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия С. М. Г.
виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2,
хипотеза първа от НК в съС.ие на вменяемост. Същият е съзнавал ясно, че
управлява ПС, което е без регистрация. Въпреки това, на ****** година той е
предприел управление на нерегистрирания мотопед-велосипед по път,
отворен за обществено ползване. Наличието на съзнание у дееца, че
общественоопасните последици - предвиждани и съзнавани, са неизбежен
резултат от деянието, квалифицира умисълът му като пряк, в който смисъл е и
константната практика на ВКС.
В случая, обвинителната теза не може да се счита опровергана по
отношение на коментираното престъпление, нито дори разколебана; обратно
напълно се подкрепя от доказателствената съвкупност, която Съдът
кредитира, при изложената правна интерпретация на доказателствените
средства по делото.
11
Ето защо Районен съд - Свиленград не може да сподели изводите на
защитата за недоказаност на коментираното обвинение, тъй като както вече
стана ясно процесното МПС е мотопед от категорията L1е (максималната
скорост, която може да развие е 40 км/ч и мощността му е 3 cm3), а не
велосипед, поради което и подлежи на регистрация.
Предвид изложеното като пълнолетно вменяемо лице подсъдимият е
годен субект на двете престъпления – предмет на обвинението. В хода на
съдебното производство не бяха събрани доказателства, от които да черпим
информация за наличието на психични заболявания, изключващи
наказателната му отговорност, а напротив.
Подсъдимият С. М. Г. е роден на ****** година в град ******, с ЕГН
**********. Български гражданин е от ромски произход. С поС.ен и настоящ
адрес е в град ******, ул.„Зюмбюл” № 8, област Хасково. Не е женен. С
начално образование е. Осъждан е. Няма данни в кориците на делото да
работи.
Относно наказанията:
При определяне вида и размера на наказанията на подсъдимия,
Съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни
система, а именно: принципът на законоустановеност и принципът на
индивидуализация на наложените наказания.
Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за
извършеното от подсъдимия престъпление в специалния текст на чл. 343б, ал.
3 от НК се предвиждат наказание „Лишаване от свобода” от 1 до 3 години и
наказание „Глоба” от 500 лв. до 1 500 лв.; а в специалния текст на чл. 345, ал.
2, вр.ал. 1 от НК, законодателят е предвидил следните наказания: Лишаване от
свобода до 1 година или Глоба от 500 лв. до 1 000 лв. Съставът на първото
престъплението има и специален минимум и специален максимум,
непозволяващ замяната на наказанието „Лишаване от свобода” с друг вид
наказание; а съставът по отношение на второто престъпление няма специален
минимум, което позволява замяната на наказанието „Лишаване от свобода” с
друг вид наказание при условията на чл. 55 от НК.
В случая не е е възможно да се приложи разпоредбта на чл. 78а от
НК, предвид ограниченията, указани в ал. 7 на посочената правна норма, като
изключващи нейното приложение и тъй като подсъдимият е осъждан за
престъпления от общ характер.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната
отговорност на подсъдимия, Съдът се съобрази с обществената опасност на
деянието и дееца, мотивите за извършване на престъпленията, степента и
формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства по смисъла на закона. Съдът взе предвид като смекчаващи
вината обстоятелства фактът, че след 2019 година има наложено само едно
административно наказание, че с обясненията си, дадени на ДП, съдейства за
12
разкриване на обективната истина, младата му възраст и тежкото му
финансово съС.ие; а като отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха
обремененото му съдебно минало, лошите му характеристични данни и
грубото незачитане на законите на страната ни. Следва да се отчете и следното
обстоятелство – подсъдимият явно не е получавал, респ. не получава
обществена подкрепа. Образователнотому ниво също не може да се свърже с
очаквания за трайна заетост.
Обществената опасност на деянията е с типичната относително
висока степен с оглед повишената динамика на този род престъпления
понастоящем в страната. За да прецени, че е налице завишената обществена
опасност на деянията Съдът отчете и завишеното обществено недоволство и
критика към подобни престъпления. Завишена е и обществената опасност на
дееца с оглед изложеното по-горе относно личността му.
Като подбуди за извършване на престъплението Съдът отчете
ниското правно съзнание на подсъдимия и липсата на морално-волеви
задръжки относно спазването на законодателството на Република България,
регулиращо обществени отношения, свързани с безопасността на транспорта,
чието накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на
имуществени или неимуществени интереси на неограничен кръг от хора. Т.е.
налице е неправилно отношение на подсъдимия към обществените
отношения, произтичащи от разпоредбите на ЗДвП и по-конкретно незачитане
на установените правила за движение по пътищата, за управление на МПС
при и по установения ред.
Обсъдените релевантни за отговорността обстоятелства, преценени в
съвкупност и съобразно относителната им тежест, не разкриват доминиращ
превес на смекчаващите, като конкретно установените по делото не се явяват
нито многобройни в количествено отношение, нито сред тях са налице
изключителни такива, доколкото се свеждат до обичайните. В този смисъл не
се обосновава хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК за смекчаване на
наказателната репресия, когато предвид наличните смекчаващи обстоятелства
– многобройни или изключителни такива, се снижава обществената опасност,
до степен че и най-лекото предвидено наказание да би се явило несъразмерно
и неоправдано тежко. Не такъв обаче е конкретният случай, както вече се
изтъкна и то не само с оглед липсата на законовите предпоставки, но
последните и се явяват неподходящи и не отговарят на тежестта на конкретния
случай. От тук, закономерно обусловена и направена е преценката, че
наказания около минималното предвидено в закона, съотнесено към
извършеното от подсъдимия не би било несъразмерно тежко. С оглед на така
коментираните обстоятелства, имащи значение за размера на отговорността,
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, при завишена
обществена опасност на деянията и на дееца, Съдът постанови Присъдата си,
с която призна подсъдимия за виновен за престъпленията по чл. 343б, ал. 3 от
НК и по чл. 345, ал.2, вр.ал. 1 от НК и му наложи справедливи наказания при
условията на чл. 54, ал. 1 от НК в размери, малко над минималните за първото
13
престъпление - наказание „Глоба” в размер на 600 лв. и наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 1 година и 2 месец и в размер малко над минималния,
посочен в общата част на НК за второто престъпление, а именно: Лишаване от
свобода за срок от 6 месеца. При определяне на размерите на наказанията
„Лишаване от свобода” Съдът се съобрази с факта, че в конкретния случай не
са били проявени от дееца особена изобретателност или находчивост, но по-
нататъшно намаляване на тези размери се явява неоправдано от гледна точка
на защитата на обществения интерес.
В конкретния случай не е удачно да бъде наложено наказанието
„Глоба” за престъплението по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК от една страна
поради завишената обществена опасност на деянието и на дееца и от друга
страна предвид факта, че Г. не е платил Глобата, наложена му по последното
осъждане с Определение от 07.07.2023 година по НОХД № 393/2022 година на
Районен съд – Свиленград и административните наказания „Глоба”, наложени
му с Фишове и Наказателни постановления, което навежда Съда на мисълта,
че това наказание явно няма необходимото превъзпитателно действие, както и
превантивно такова предвид факта, че е извършил отново престъпления,
свързани с транспорта. В подкрепа на изложеното е и фактът, че към
настоящия момент – датата на последното съдебно заседание по делото, за Г.в
няма данни, че работи, т.е. е без парични доходи; както и че не притежава
недвижими имоти и МПС (освен процесния мотопед, който е отнет в полза на
Държавата). Поради това, налагането като основно наказание на Глобата не би
съответствало на имотното и финансовото съС.ие на подсъдимия и не би
постигнало целите си.
Относно начинът на изтърпяване на наказанията „Лишаване от
свобода” - следва да бъдат изтърпени ефективно, тъй като разпоредбата на чл.
66, ал. 1 от НК е неприложима в конкретния случай и тъй като за постигане на
целите на наказанието и за поправянето на подсъдимия е необходимо да
изтърпи наказанията ефективно. Наказанията следва да бъдат изтърпяни при
първоначален „общ” режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, тъй
като наложените наказания не са за повече от 5 години, не се касае за
умишлени престъпления, когато не са изтекли повече от 5 години от
изтърпяване на предходно наложено наказание „Лишаване от свобода”, което
не е било отложено на основание чл. 66 от НК и не се касае за умишлени
престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което
е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от
двете наказания надвишава 2 години.
При определяне размера на наказанието „Глоба” за престъплението
по чл. 343б, ал. 3 от НК, Съдът в настоящия си състав се съобрази с
финансовото съС.ие на подсъдимия – не работи, не дължи издържка на
ненавършили пълнолетие деца, с имотното му положение - не притежава
недвижими имоти и МПС (както вече бе посочено процесният мотопед е
отнет в полза на Държавата) и със семейното му такова – не е женен.
Възможност за ненагане на посоченото наказание не съществува при
приложението на чл. 54 от НК.
В случая, предвид съотношението на идеална съвкупност между
двете престъпления, налице са основанията, предвидени в чл. 23 от НК,
поради което Съдът определи на подсъдимия едно общо за изтърпяване
14
наказание, явяващо се най-тежкото измежду наложените му, а именно:
„Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 2 месеца като присъедини и
наказанието „Глоба” в размер на 600 лв.
Съдът счита, че така определеното общо наказание „Лишаване от
свобода” е достатъчно досежно размера и по отношение на подсъдимия не
следва да се прилага разпоредбата на чл. 24 от НК. От друга страна Съдът
намира, че не следва да увеличи така определеното общо наказание по реда на
чл. 24 от НК, тъй като имайки предвид целите на наказанието и водейки се от
принципните правила за най-благоприятното за подсъдимия съчетание, счита
че така определеното общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1
година и 2 месеца ще е достатъчно, с оглед постигане целите на наказанието в
чл. 36 от НК, поради което не следва да бъде приложена разпоредбата на чл.
24 от НК. Отделно от това следва да се посочи, че константната съдебна
практика приема, че при кумулиране само на две наказания „Лишаване от
свобода” не следва да се прилага нормата на чл. 24 от НК и не следва да се
увеличава определеното общо наказание, тъй като по този начин се лишава от
смисъл института на „определяне на общо наказание” и практически се стига
до резултат, равнозначен на поотделно изтърпяване на всяко от
двете кумулирани наказания. Затова следва да се приеме, че определеното
общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 2
месеца, което следва да се търпи ефективно, ще постигне визираните в чл. 36
от НК цели на наказанието, поради което не се налага увеличаването му по
реда на чл. 24 НК за постигане целите на специалната превенция. Т.е. Съдът
счита, че определеното общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1
година и 2 месеца, което да изтърпи ефективно, съобразно неговия вид, размер
и начин на изтърпяване ще бъде достатъчно ефикасно за резултатното
поправяне и превъзпитание на подсъдимия и не е необходимо да се проявява
към същия по-голяма строгост чрез увеличаване на посоченото общо
наказание. Отделно от това няма искане за увеличаване на наказанието от
страна на Районна прокуратура – Хасково.
Относно начинът на изтърпяване на определеното общо наказание
„Лишаване от свобода” - общото наказание, явяващо се най-тежкото, а
именно: „Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 2 месеца, следва да
изтърпи ефиктивно, тъй като разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК е
неприложима в конкретния случай и тъй като за постигане на целите на
наказанието и за поправянето на подсъдимия е необходимо да изтърпи така
определеното общо наказание ефективно. Наказанието следва да бъде
изтърпяно при първоначален „общ” режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от
ЗИНЗС и по съображенията, изложени по-горе в настоящото изложение.
Следва да се приспадне времето, през което подсъдимият С. М. Г. е бил
задържан със Заповед по ЗМВР за срок от 24 часа.
Предвид факта, че Г. е неправоспособен водач е неприложима
разпоредбата на чл. 343г, вр.чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, свързана с първото
престъпление. Т.е. кумулативно предвиденото наказание „Лишаване от право
15
да управлява МПС” в случая не може да се приложи, тъй като подсъдимият е
неправоспособен водач.
Индивидуализирани така по вид и размер, наложените на
подсъдимия наказания, в съвкупността си и съобразно начина на изтърпяване
на наказанието „Лишаване от свобода”, Съдът прецени за необходими,
достатъчни и справедливи. Т.е. така индивидуализираните наказания ще
въздействат в достатъчна степен върху личността на подсъдимия като
предизвикат положителни промени в съзнанието и го мотивират към
правомерно поведение в бъдеще, без с тези по-малки по размер наказания да
се намалява ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на
индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36 от НК и преди всичко с оглед
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия. В случая наказанията биха
допринесли със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с тях
подсъдимият ще бъде предупреден, че подобно поведение не може да бъде
толерирано, а само наказвано, едновременно с което ще даде възможност той
да преосмисли напълно извършеното. Съдът се надява с това да се повиши
чувството му за отговорност, за да не допуска занапред подобни престъпления
на законовия ред. От друга страна определените при горепосочените
съображения наказания на подсъдимия, Съдът намира за една адекватна на
извършените престъпления наказателната репресия и необходима за постигане
на предвидените в чл. 36 от НК цели и на генералната превенция, а именно -
да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
Относно веществените доказателства:
Техническото средство Drager Drug Test 5000, STK 8 (Дрегер Друг
Тест 5000, STK 8) с фабричен номер ARLJ-0022, Тест № 141 за установяване
употребата на наркотично вещество с № ******, ведно с опаковката, следва да
останат приложени по делото и в последствие да бъдат унищожени.
Вещественото доказателство – мотопед-велосипед с двигател,
находящ се на съхранение в РУ – Свиленград, следва да се отнеме в полза на
Държавата, тъй като е собственост на подсъдимия и е послужил за
извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК. Същото е
задължително с оглед вида на престъплението, а МПС се установи, че е
собствено на подсъдимия. Съдът достигна до извода относно собствеността на
процесното МПС, тъй като се установи, че то е платено от страна на
подсъдимия на свидетеля И. М. (продавач по сделката) и тъй като за
прехвърлянето на подобно МПС не се изисква особена форма и по-специално
с нотарилана заверка на подписите на страните. В подкрепа на изложеното е и
фактът, че в Декларацията за семйно и материално положение и имотно
съС.ие въпросният мотопед е посочен като собствен на подсъдимия, т.е.
последният се чувства като собственик на мотопеда.
Относно разноските:
По предявените обвинения подсъдимият бе признат за виновен,
16
като при този изход на наказателното дело и на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК, Съдът го осъди да заплати направените по делото разноски, от които по
Републиканския бюджет – сумата от 257.40 лв. – разноски от ДП за изготвяне
на Техническа експертиза, вносими по сметка на ОДМВР - Хасково, съответно
и по Бюджета на съдебната власт – държавна такса от по 5 лв. в случай на
служебно издаване на Изпълнителен лист, вносими по сметката на Районен
съд – Свиленград.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият следва да бъде
осъден да заплати и държавна такса в размер на 5 лв. в случай на служебно
издаване на Изпълнителен лист, касаещ наложеното наказание „Глоба”.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

(Кремена Стамболиева)
17
Съобщи за изтекли лични данни