Решение по дело №1210/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 149                                               19.06.2020г.                       гр.Стара Загора

 

   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ окръжен съд, ГРАЖДАНСКО отделение, II състав,

на девети юни две хиляди и двадесета година,

в публичното заседание, в следния състав :

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                           ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                                       БОРЯНА ХРИСТОВА                                              

Секретар : Катерина Маджова

Като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело N 1210 по описа за 2020 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

         Производството е на основание чл.269- 273 от ГПК и във вр. с чл.200 чл.79, ал.1 от ЗЗД.

 

         Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в законния 2- седмичен срок по чл.250, ал.1 от ГПК Въззивна жалба от ответника Г.Г.Г. от ***против Решение № 1745/12.12.2019г. по гр.д.№ 3325/2019г. по описа на РС- Ст.Загора, с което той е бил осъден да заплати на ищеца П.Р.С. *** сумата 16 000 лв., представляваща неплатената цена по договор за продажба от 24.07.2018г. на една каравана, бяла на цвят, без регистрация, ведно със законната лихва върху сумата 16 000 лв., считано от 06.02.2019г. до окончателното изплащане на сумите, както и съответните разноски по делото пред първата инстанция в размер на 1806, 50 лв. Заявява, че счита атакуваното Решение на РС за незаконосъобразно и необосновано, като излага подробни фактически и правни мотиви в подкрепа на оплакванията си. Моли въззивния ОС- Ст.Загора да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното Решение на РС, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените против него обективно съединени облигационни искове, или алтернативно, ако сметне обжалваното решение за правилно и законосъобразно, то да уважи направеното от него своевременно възражение за прихващане за сумата от 6 600 лв., представляваща обезщетение за неизплатен наем за 11 месеца в периода от 12.05.2018г. до 15.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на писмения отговор на ИМ на 22.05.2019г. до окончателното изплащане на сумите, както и да му се присъдят всички направени по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Не е имал свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна инстанция. Моли настоящия въззивен съд да постанови решение, с което да отмените Решението на РС- Ст.Загора, и да отхвърли изцяло иска против него. Претендира разноските си пред двете съдебни инстанции. Не се е явил въззивника или негов процесуален представител и не е пледирал пред настоящата въззивна инстанция.

 

В законоустановения 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия- ищеца П.Р.С. ***, който счита атакуваното Решение на РС за изцяло мотивирано, законосъобразно и правилно, не били допуснати при постановяването му съществени процесуални нарушения, необосновани и недоказани били направените във въззивната жалба на ответника оплаквания. Счита, че РС е положил необходимите усилия за събиране на всички доказателства по делото с оглед уважаване на направените процесуални искания и от двете страни. Поради което моли въззивния ОС да постанови въззивно решение, с което да потвърди изцяло обжалвания съдебен акт и отхвърли подадената въззивна жалба, като изцяло неоснователна и недоказана, както относно основното, така и относно алтернативното искане на ответника- въззивник, като излага подробно своите фактически и правни аргументи за това. Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски пред настоящата въззивна съдебна инстанция. Не е имал нови доказателствени искания пред настоящата въззивната инстанция. Въззиваемият не се е явил нито лично, нито чрез процесуален представител, и не е пледирал пред настоящия въззивен съд.

 

Въззивният ОС- Ст.Загора, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на всяка от страните, като провери обжалваното първоинстанционно Решение, събраните пред РС доказателства, като взе предвид приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намира за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин следното по делото :

Процесната въззивна жалба е процесуално допустима, подадена е в законни срок за това и е подадена от надлежно упълномощено лице, което има правен интерес от обжалването, поради което настоящия въззивен съд следва да се произнесе по материалноправната същност на направените в нея оплаквания от ответника- въззивник.

Атакуваното осъдително първоинстанционно Решение е валидно постановено, същото е процесуално допустимо и достатъчно мотивирано от външна страна.

По същността на спора между страните- пред РС- Ст.Загора са били предявени обективно и субективно съединени облигационни искове от ищеца за осъждане на ответника да му заплати сумата 16 000 лв., представляваща неплатена цена по договор за продажба от 24.07.2018г. на каравана, модел „HOBBY PRESTIGE 720 UMF 2005“, цвят - бял, без регистрация, категория F, рама № 19D250F331184, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.02.2019г. до окончателното й изплащане, както и е бил осъден да заплати на ищеца съдебно- деловодни разноски 1806.50 лв., ведно с всички законни последици от това.

Настоящия въззивен съд счита, че разгледано по същество, в атакуваното първоинстанционно Решение обосновано, законосъобразно и правилно РС е приел, че за да бъду установи и доказано наличие на твърдяната от въззивника симулативна сделка между страните, е следвало да е налице писмено начало, установяващо действителните договорки между страните, но в процесния случай такова очевидно изначално липсва, и такова не е представено и пред настоящия въззивен съд. Видно от  събраните пред РС писмени и гласни доказателства се е стигнало до единствено възможния фактически и правен извода, че между страните по делото е бил сключен писмен договор за покупко- продажба, по силата на който въззиваемият/ищец/ П.С. *** е бил купил от въззивника/ответник/ Г.Г. от ***процесната каравана, като тя му е била надлежно предадена. Малко по- късно, решавайки, че тази процесна караваната не му върши необходимата работа, П.С. е предал владението й на Г.Г. с уговорката да я продаде и да му предаде парите от тази продажба. Едва по- късно с писмен договор от 24.07.2018г. С. продава на Г. тази двежима вещ/караваната/ с обикновен писмен договор между тях съгласно изискването на чл.144, ал.1 и 2 от Закона за движението по пътищата- ЗДвП/понеже тя не е с товароносимост над 10 тона/, като в сключения по между им писмен договор страните са уговарили сумата и начина на плащане, което не се оспорва от никоя от страните. Това се подкрепя изцяло от събраните пред РС писмени и гласните доказателства, и по делото на РС липсват каквито и да са преки и/или косвени доказателства за твърдяната от въззивника/ответник/ симулативна сделка между тях. Не може да бъде правно доказателство за твърдяното наличие на симулативна сделка в гражданския процес обоснованието върху сочената житейска логика, че не било логично да продадеш нещо и след това да ти го продадат обаратно. В конкретния процесен случая са налице неоспорени от страните писмени доказателства, категорично потвърждаващи исковите претенции на въззиваемия. Наред с това разпоредбата на чл.165 от ГПК е императивна, че за доказване на симулативност се изисква писмено начало, но въпреки дадената от РС възможност на Г. да представи именно такива писмени доказателства/евентуално представляващи писмено начало за обосноваване на твърдяната от него симулативност на сделката/, такива не са били представени пред РС. Пред РС не са били недопустими и свидетелски показания извън хипотезата на чл.165, ал.2 от ГПК, тъй като са липсвали каквито и да било писмени изявления от страна на продавача или такива пред държавен орган, от които би могло да се направи заключение за привидност на сделката.

Видно от събраните от РС писмени доказателства и от свидетелските показания на св.Д. се установява безспорно, че между страните е бил сключен писмен договор за покупко- продажба, по силата на който П.С. е предал своята процесна каравана на Г.Г., които са били уговорили цена на сделката и срокове за плащане. Не случайно в п одкрепа на това е и фактът, че в последствие купувачът Г. продава същата тази каравана с договор от 15.04.2019г., разпореждайки се с процесното пътно превозно средство/ППС/- каравана от свое име, като собственик, тъй като очевидно Г. се е възприемал именно за такъв. Това категорично оборва защитната му теза, че караваната му е била дадена от С. само да стои при него. До края на съдебното дирене пред РС, както и пред ОС, липсват каквито и дап са данни, Г. след продажбата на караваната на трето за делото лице, да е платил някакви суми на С., нито С. да е получил накаква сума пари за това като продажна цена.

Наред с това се явява абсолютно ирелевантно за изхода на спора по делото дали поканата за доброволно изпълнение е била подписана с електронен подпис или не, тъй като тя е била изпратена на електронния адрес на Г., което не се оспорва от него, и което представлява нормално съвременно средство на комуникация, достоверно удостоверяващо кога, от кого и на кого е изпратено писмо, и какво е неговото съдържание. Без особено значение за изхода на спора е тази покана, дали тя е била изпращана или не, понеже в сключения между страните по делото писмен договор са надлежно посочени сроковете за плащане и дължимите суми. Въпреки това, с представената по делото покана за доброволно изпълнение е даден още един, допълнителен срок за изпълнение, макар че Г. вече е бил изпаднал в забава.

Неоснователна се явява въззивната жалба и относно претенциите за дължим наем за съхраненето на процесната каравана в имота на въззивника Г., тъй като очевидно се касае за нормална защитна позиция от негова страна в процеса. По делото пред РС не се е доказало между страните да е бил сключван договор за наем и да са били постигани каквито и да било уговорки между двамата в тази насока. Дори от показанияна на св.Д. пред РС се е установило, че такива договорки няма, като единствено е било договорено между тях Г. да „взема караваната при себе си". Показанията на другата свидетелка мотивирано не са били взети п редвид от РС и не са били кредитирани, като противоречиви и в очевиден разрез с изяснената обективната истина по делото. Единственото доказано в тази пвръзка пред РС е, че тя е закупила процесната каравана от въззивника/ответник/ Г., но тя не е идвала с него в ***, за да я вземе със себе си. Същата не е успяла пред РС да опише мястото, от което са я взели, както и дали е преминавала през Аспаруховия мост южно от ***, което няма как да не се забележи от всеки влизащ в *** от гр.Бургас. Наред с това въззивникът/ответник/ Г. не е бил доказал пред РС при условията на пълно и главно доказване основанието за заплащане на наем от страна на въззиваемия/ищец/ С., размера на дължимия според него наем, и евентуално настъпил падеж по едно такова претендирано от него облигационно задължение. Следователно и възражението за прихващане е останало недоказано пред РС, като неотговарящо на законовите изисквания по начина, по който е заявено, поради което то се явява също напълно неоснователно и недоказано.

В тази връзка настоящия въззивен съд счита, че напълно обосновано и правилно първоинстанционният РС е обсъдил релевантните за спора събрани пред него писмени и гласни доказателства, и е дал отговор на направените от всяка отп страните искания и възражения.

Предвид гореизложеното, въззивният ОС в настоящия си състав напълно споделя и поддържа изцял мотивите на РС в атакуваното му Решение, като на осн. чл.272 от ГПК препраща към тях в това свое въззивно съдебно Решение.

Настоящото въззивно съдебно Решение съгласно чл.280, ал.3, т.1, пр.1 от ГПК се явява неокоснчателно и може да бъде обжалвано по касационен ред в 1- месечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба чрез въззивния ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.

 

         Ето защо предвид гореизложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК във вр. с чл.200 чл.79, ал.1 от ЗЗД,  въззивният ОС- Ст.Загора                                                  

 

                                       Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1745/12.12.2019г. по гр.д.№ 3325/2019г. по описа на РС- гр.Стара Загора.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                  ЧЛЕНОВЕ :