Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 3379 13.08.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На седми май през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 8330 по
описа за 2018 година.
Предявени са искове с правно осн. чл.422 ГПК, във вр.
с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди,
че е цесионер и като такъв - носител на вземане срещу ответника за сума,
отпусната като паричен заем с договор, сключен между „Вива кредит“ ООД и Г.И.Б.
на 29.04.2016 година. Поддържа, че задължението не е изпълнено, поради което за
него е била издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 3532/2018 г., срещу която длъжникът подал възражение. Иска
се да бъде установено съществуването на вземането включващо главница, законна
лихва и неустойка, подробно описани по размер в исковата молба, както и да
бъдат присъдени деловодни разноски.
Ответникът Г.И.Б. отрича, че е бил уведомен за
извършването на цесията, а освен това твърди, че не е подписвал договора за
заем и разходния касов ордер, който доказва предаването на сумата, поради това
оспорва автентичността на тези документи. Излага довод за нищожност на клаузите
за неустойка, като изтъква, че същата е в размер, който е близък до размера на
претендираната главница, а освен това е свързана с изпълнение на задължения,
които са поставени в изключително ограничителни условия, поради което чрез тях
не се цели обезпечаване на задължението, а необосновано увеличаване на
вземането от печалбата на кредитодателя. Ето защо счита, че уговорената неустойка
противоречи на добрите нрави и справедливостта.
Съдът намери за установено следното:
На 29.04.2016г. между „Вива кредит“ ООД и ответника Г.Б. е подписна договор за
предоставяне на паричен заем „VIVA Express“ №
5272313 по силата на който дружеството предоставило сумата 400 лева, която
следвало да бъде върната с лихвен процент от 40,30 годишно и годишен процент на
разходите 49,39. Определен бил срок от 36 седмици, като погасителните вноски
били общо 18 от по 25,64 лв. и се дължали на всеки две седмици / лист 6/. Уговорено
било, че при забава в плащането на погасителни вноски се дължи законната лихва
за всеки ден забава – чл.12, ал.2 от договора. Според чл.4 от договора
заемателят поемал задължение в тридневен срок от подписването да предостави на
заемодателя две алтернативни форми на обезпечение. Първата била чрез
поръчителство от физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от
работодател, издадена не по-рано от три дни от датата на представяне и да
отговоря на следните изисквания: да е навършило 21 години; да работи по
безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6
месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лева; през последните
пет годни да няма кредитна история в Централния кредитен регистър при БНБ или
да има кредитна история със статус не по-лош от 401 „Редовен“; да не е
поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен
заем в качеството си на заемател. Втората форма на обезпечение била банкова
гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото
задължение на заемателя, валидна за целия му срок. При неизпълнение на
задължението за обезпечаване чл.11 предвиждал, че кредиторът има право да
начисли неустойка за неизпълнение в размер на 329,58 лв., която се разсрочвала
на равни части, като всяка част била платима на съответната падежна дата и в
този случай дължимата погасителна вноска била в размер на 43,95 лв. /лист 7/.
За предаването на сумата предадена в заем бил
съставен разходен касов ордер от 29.04.2016г. / лист 9/.
На 22.01.2013г. между заемодателя
„Вива кредит“ ООД и ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ООД бил сключен
рамков договор за продажба на вземания, по силата на който вземането по
договора за заем сключен с ответника Б., било прехвърлено /лист 11-17/. До
ответника било изпратено чрез куриер уведомление за извършената цесия подписано
от представител на стария кредитор „Вива кредит“ ООД /лист 18/.
Видно от представената по делото разписка, куриерът е удостоверил неоткриване
на адресата / лист 20/.
На 06.03.2018г. дружеството ищец
подало против ответника заявление по чл.410 ГПК, с което претендирало да му
бъдат заплатени следните суми: 380,56 лв. - главница; 55,32 лева – договорна
лихва от 27.05.2016г. до 06.01.2017г.; 311,27лв. неустойка за периода от 27.05.2016г.
до 06.01.2017г.; 55,56 лв. лихва за забава за периода от 28.05.2016г. до 06.03.2018г.,
както и законната лихва, считано от подаване на заявлението – 06.03.2018г. до
окончателното заплащане. По заявлението било образувано приложеното ч.гр.д. № 3532/2016
г. и издадена заповед за изпълнение. На 10.04.2018г. ответникът Б. подал
възражение.
В
хода на настоящото дело ищецът е оспорил подписите си положени под договора за
заем и разходния касов ордер, удостоверяващ предаването на сумата. Съдът е
допуснал изслушване на първоначална и повторна съдебно-графически експертизи,
чиито заключения еднозначно утвърждават, че двата документа са автентични, тъй
като подписите под тях са изпълнени от ответника Б. /лист 53 и
лист 77/. Предвид това съдът намира, че
оспорването на документи предприето от ответника не е доказано и той е техният
автор.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Безспорно е, че между ответника и дружеството
цедент „Вива Кредит“ ООД е възникнало правоотношение по договор за кредит, като
уговорената по него сума е била получена от Б. – обстоятелство, което се
установява от разходния касов ордер. Така сключеният договор попада в
приложното поле на Закона за потребителския кредит, тъй като отговаря на
критериите по чл.3 ЗПК и не засяга изключенията по чл.4 ЗПК.
С получаването на сумата по кредита
за заемодателя е възникнало задължението да върне главницата, като и да заплати
дължимата възнаградителна лихва.
Съдът счита обаче, че за ответника
не би могло да възникне задължение за заплащане на неустойката предвидена в чл.11
от договора.
Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението
на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите
вреди.
Уговорената в чл.11 неустойка е дължима не при забава
в изпълнението на основното задължение, а при неизпълнение на акцесорното
задължение да се предостави обезпечение на кредитодателя по реда на чл.4 от
договора. От начина по който е уредено това задължение може да се обоснове
извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е
така, защото, от една страна, то не определено от кредитора, като предварително
условие за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от
друга - изискванията към поръчителя са многобройни, като за част от тях
длъжникът не би могъл да получи в определения кратък срок информация. Такива са
например изискванията свързани с предоставяне на бележка от работодател и кредитната
история на поръчителя и данните за това има ли сключени други кредити. Тази
информация заемателят би могъл да получи много по-трудно от заемодателя, който
предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите знания и умения за да
извърши и сам проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези
задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за
изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да
възпрепятстува длъжника да я изпълни. Така се цели да се създаде предпоставка
за начисляване на неустойката предвидена в чл.11 от договора. Съдът намира, че
поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в
отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я преви нищожна поради
противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД / в този смисъл
Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК/. Поради това и доводите изложени от
представителя на ответника са основателни.
С оглед изложеното съдът намира, че начислената по
договора неустойка от 311,27 лв. не се дължи поради нищожността на клаузата от
договора, която е урежда.
Ето защо съдът намира, че
предявеният иск за вземането е частично основателен за следните суми: 380,56
лева - главница; 55,32 лева – договорна лихва от 27.05.2016г. до 06.01.2017г.; 55,56
лв. лихва за забава за периода от 28.05.2016г. до 06.03.2018г., както и
законната лихва, считано от подаване на заявлението – 06.03.2018г. до окончателното
заплащане.
По
разноските:
С оглед уважената част от исковете
ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски, както следва: 45,75
лв. за заповедното и 198,25 лв. за исковото производство.
Съобразно отхвърлената част от
исковете ищецът дължи на ответника деловодни разноски в размер на 196,56 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за
установено, на осн чл. 422 ГПК, вр.,
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането на „Агенция за
събиране на вземания” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. Д-р Петър Дертлиев №25, Офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис №4
против Г.И.Б. ЕГН ********** с адрес *** за сумите: 380,56 лв./триста и
осемдесет лева и 56 ст./ главница по договор за паричен заем №5272313 от 29.04.2016г., сключен между
ответника и „Вива кредит“ ООД; 55,32лв. /петдесет и пет лева и 32ст./ –
договорна лихва от 27.05.2016г. до 06.01.2017г.; 55,56 лв./петдесет и пет лева
и 56 ст./ лихва за забава за периода от 28.05.2016г. до 06.03.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 06.03.2018г. до окончателното
заплащане, което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия и относно
което е издадена заповед за изпълнение № 2114 от 07.03.2018г. по ч.гр.д.№3532/2016г.
на Пловдивския районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта му относно сумата
311,27лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 27.05.2016г.
до 06.01.2017г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.И.Б. да заплати на „Агенция за събиране на
вземания” АД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 198,25 лв. /сто деветдесет и осем
лева и 25ст./, представляваща деловодни разноски в исковото производство, както
и 45,75 лв./четиридесет и пет лева и 75ст./ - деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 3532/2016г. на Пловдивския
районен съд.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” АД да заплати
на Г.И.Б., на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 196,56 лв. /сто деветдесет и шест лева
и 56ст./, представляваща деловодни разноски в исковото производство.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД