Решение по дело №360/2020 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 260021
Дата: 21 август 2020 г. (в сила от 22 декември 2020 г.)
Съдия: Петър Славов Петров
Дело: 20202150200360
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 260021

 

Град Несебър, 21.08.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на десети август, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ

 

При секретаря Диана Каравасилева, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 360 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

              Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

              Образувано е по жалба на “К.Ч.” ООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Р.И.К., против Наказателно постановление № 29-0000543 от 07.02.2020г., издадено от Главния директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда“ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което на основание чл.79, ал.4 от ЗТМТМ му е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 2 000 лева за нарушение по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ.

              Жалбоподателят счита обжалваното постановление за незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Отрича да е извършил вмененото му нарушение поради обстоятелството, че в случая се касае за провеждане на стажантска програма, според която студенти – граждани на трета държава, пребивават законно на територията на Република България, за която дружеството-жалбоподател е било ангажирано за осигуряване място на провеждането, където студентите да бъдат поставени в реална работна среда. Освен това нито в наказателното постановление (НП), нито в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) е посочена хипотезата, при която е приложена разпоредбата на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, по който начин е нарушено правото на жалбоподателя да разбере какво конкретно нарушение му е вменено. Изложените факти са противоречиви и неясни, по който начин нарушението е описано непълно, неточно и противоречиво. Като конкретно нарушена процесуална разпоредба посочва тази на чл.42, т.5 от ЗАНН, тъй като разпоредбата на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ е санкционна и не съдържа изискване за спазване на определено поведение. В НП пък не е посочена, респ. не е уточнена и еднозначно посочена, датата на извършеното нарушение, по който начин е нарушен чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Излага съображения за маловажност на извършеното деяние. Моли постановлението да бъде отменено.

              В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искане за отмяна на постановлението.

              Административно наказващият орган се представлява в едно от проведените по делото съдебни заседания от процесуален представител, който оспорва жалбата. С отделно писмено становище е изразил позиция за доказаност на нарушението от събраните по делото доказателства, че то е съставомерно, както и че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, включително и тези, твърдени от жалбоподателя. Моли постановлението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юристконсултско възнаграждение.

              Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

              На 27.05.2019г. е сключен договор за производствен стаж на чуждестранни студенти между жалбоподателя “К.Ч.” ООД, от една страна в качеството му на възложител, и Сдружение Институт за Европейско образование – ИЕО – град София, ЕИК***, от друга страна в качеството му на изпълнител, като в договора е посочено, че той се сключва във връзка с тристранния Договор за организиране на мобилност с цел практическо обучение между Стопанска академия “Д. А. Ценов” – Свищов, Ташкентски държавен икономически университет – Ташкент, Узбекистан, и Институт за европейско образование – София. Предмет на договора е осъществяване на производствен стаж по специалности в областта на финансите и туристическия бизнес на територията на к.к. Слънчев бряг, община Несебър, като касиер на обменно бюро на 30 студенти. Посочен е и срока на провеждане на стажа – за периода от 08.06.2019г. до 05.09.2019г. Възложителят е поел задължение да осигури работни места за провеждане на производствен стаж по смисъла на договора, да сключи с всеки студент трудов договор с условие за стажуване на основание чл.233б от Кодекса на труда, да осигури настаняването на студентите и да им осигури храна, и да обезпечи престоя им в Базата за стажуване. Изпълнителят е поел задължения да осигурява и организира студенти за производствен стаж в базата на работодателя и да предостави на възложителя списъци на одобрените студенти за всеки един от обектите и данни за тях и да съдейства за изготвяне на визите за пребиваване на студентите на територията на Република България.

              На 05.06.2019г. е сключен трудов договор № 79, по силата и в изпълнение на който “К.Ч.” ООД, от една страна в качеството му на работодател, е възложил, а Ирода Зуфарова, родена на ***г., гражданин на Узбекистан, от друга страна в качеството й на работник/служител – стажант, е приела да изпълнява длъжността “касиер обменно бюро”, като стажант в направление “Финанси и банково дело”, с място на работа обменно бюро Краун Чейнч и работно място к.к. Слънчев бряг, комплекс „Фаворит“, под ръководството на наставник Генка Христова Кацарска. Договорът е сключен на основание чл.233б, ал.2, във връзка с чл.66 от Кодекса на труда, за срок от три месеца – от 06.06.2019г. до 05.09.2019г., при пълно работно време (8-часов работен ден), при уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 600 лева.

              На 06.06.2019г. управителят на “К.Ч.” ООД е заявил пред Дирекция “Бюро по труда” – Поморие като е подал Декларация за осъществяване на краткосрочна заетост без разрешение за работа чрез регистрация вх.№ 10-02-07-306 / 06.06.2019г., на стажанти по чл.38а от ЗТМТМ, която краткосрочна заетост на 10 броя студенти, съгласно приложения към декларацията списък, между които и Ирода Зуфарова, е регистрирана на основание чл.34а от ППЗТМТМ. Продължителността на заетостта на И.З.според този списък е посочена от 04.06.2019г. до 30.08.2019г.

              Регистрация № 6 от 06.06.2019г. на Директора на Дирекция “Бюро по труда”, с която на основание чл.38а от ЗТМТМ, във връзка с чл.34а от ППЗТМТМ, на краткосрочна заетост на 10 броя чужденци, между които и тази на Ирода Зуфарова, е била отменена от Директора на “Регионална служба по заетостта” – град Бургас по предложение на Директора на Д”БТ” – Поморие. Като основание за отмяна на регистрацията на И.З.в Решение № 21 от 12.07.2019г. на Директора на Дирекция „Регионална служба по заетостта“ – Бургас е посочено, че тя е извършена в нарушение на законови разпоредби, а именно в трудовия договор не е посочен начина и формата, чрез които се усвояват практическите умения в процеса на изпълнение на трудовите задължения; посочен е наставник без да е упомената длъжността му; срокът на договора е три месеца; лицето е наето на длъжност “касиер обменно бюро”, посоченият в договора код по НКПД е 42111014 – за “касиер обменно гише”, а длъжностната характеристика е за длъжност “валутен касиер”, каквато не фигурира в списъка на длъжностите в Националната класификация на професиите и длъжностите; в декларацията е посочено място на работа: Обменни бюра “Краун чейнч” с адрес: град Несебър, к.к. Слънчев бряг, алея Кубан”, а съгласно трудовия договор е град Несебър, к.к. Слънчев бряг, кв. Фрегата, комплекс „Фаворит“; в представената от работодателя работна програма за практическо обучение не са посочени конкретни параметри на съответната програма, не е предвидено и теоретично обучение, не става ясно лицето каква специалност изучава във висшето учебно заведение в Република Узбекистан, нито как е разпределено във времето практическото обучение по посочените операции; представен е документ за пребиваване – виза “С” (чл.9а, ал.2, т.3 от ЗЧРБ) за краткосрочно пребиваване от 01.06.2019г. до 01.09.2019г. Решението е връчено на 15.07.2019г. и няма данни същото да е обжалвано в 3-дневен срок.

              На 12.07.2019г. ректорът на Стопанска академия “Д. А. Ценов” – Свищов е уведомил Агенция по заетостта, министъра на външните работи и министъра на образованието и науката за създалата се ситуация и предложил да бъде намерено решение така, че чуждестранните студенти да завършат практическото си обучение. Не е доказана обаче никаква заинтересованост от министерствата и министрите им и за отправени предложения и препоръки дали е възможно студентите легално да продължат да пребивават в България до приключване срока на практическото си обучение.

              Пак на 12.07.2019г. е сключен Анекс към трудовия договор № 79/05.06.2019г. между работодателя “К.Ч.” ООД и работника/служителя – стажант Ирода Зуфарова, с който трудовият договор е допълнен и изменен, като в анекса е посочено, че той е сключен по чл.68 от КТ, а като основание за сключването му са изброени: 1) Договора за организиране на мобилност с цел практическо обучение, сключен между Стопанска академия “Д. А. Ценов” – Свищов, Ташкентския държавен икономически университет – Узбекистан, и Сдружение “Институт за европейско образование – ИЕО”, 2) Договора за производствен стаж на чуждестранни студенти от 27.05.2019г., сключен между “КРАУН ЧЕЙНЧ” и Сдружение “Институт за европейско образование – ИЕО”, и Работна програма за практическо обучение на работника/служителя – стажант. Посочена е целта на трудовия договор – добиване на практическо обучение на работника/служителя – студент от Ташкентския държавен икономически университет в реална работна среда при работодател в България съгласно изготвената работна програма, с помощна и под контрола на служител на работодателя, при наставничеството на преподавател от Стопанска академия “Д. А. Ценов” - Свищов.

            На 06.08.2019г. е извършена проверка по спазване на трудовото законодателство и разпоредбите на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност от А.Д.П. – “главен инспектор” в ГД”ИТ”, и колегата й К.Р.Я.също служител в ГД”ИТ”, в обменно бюро в к.к. Слънчев бряг, Морско казино. В обекта е заварена да работи Ирода Зуфарова, която в предоставената й за попълване декларация по чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ собственоръчно е заявила, че работи за “КРАУН ЧЕЙНЧ” от месец юни 2019г. по силата на трудов договор, на длъжност “касиер”, с работно време от 14:30 часа до 23:00 часа, с два почивни дни в седмицата, и с почивка през работния ден 30 минути, срещу уговорено ежемесечно трудово възнаграждение в размер на 600 лева, както и че има разрешение за работа в България.

              Разпитан в качеството му на свидетел проверяващият А.Д.П. пояснява, че при проверката И.З.е била сама в обекта, заварена е да обслужва клиенти. Свидетелят не посочва за резултатите от проверката да е съставян протокол за извършена проверка, в която да са описани констатирани нарушения, нито да е връчвана призовка по чл.45 от АПК.

              На 08.08.2019г. е съставен АУАН № 16-002636 от А.Д.П. – “главен инспектор” в ГД”ИТ”, за това, че при извършена проверка на 06.08.2019г. в обект на контрол – обменно бюро в к.к. Слънчев бряг, Морско казино, стопанисван от “К.Ч.” ООД, ЕИК ***и по документи на 08.08.2019г. в изнесен офис на Д”ИТ” – Пловдив в к.к. Слънчев бряг, хотел “Бахами Резиденс”, установила, че Ирода Зуфарова, родена на ***г., гражданин на Узбекистан – чужденец по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗТМТМ, предоставя работна сила за “К.Ч.” ООД в качеството му на местен работодател по смисъла на §1, т.11 от ДР на ЗТМТМ, без съответната регистрация в Агенцията по заетостта. По време на проверката на място на 06.08.2019г. И.З.в саморъчно попълнена от нея декларация на основание чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ декларира, че работи за дружество “К.Ч.” ООД от 06.06.2019г., като “касиер” с работно време от 14:30 часа до 23:00 часа и месечно трудово възнаграждение 600 лева. В хода на проверката работодателят представил заверено копие на паспорт № АС0505730 на лицето Ирода Зуфарова, съдържаща виза от вида „С“, издадена с цел обучение, а не сезонна заетост, и трудов договор № 79 от 05.06.2019г., сключен между И.З.и „К.Ч.“ ООД на основание чл.233б от КТ. С Решение № 21/12.07.2019г. на Директора на Дирекция “Регионална служба по заетостта” – Бургас се отменя регистрация № 6 от 06.06.2019г. на Директора на Дирекция “Бюро по труда” – Поморие за краткосрочна заетост за лицето Ирода Зуфарова. В тази връзка с Анекс от 12.07.2019г. към трудов договор № 79 от 05.06.2019г., цитиран по-горе, е изменено основанието за сключване на договора от чл.233б от КТ на основание чл.68 от КТ. При направена служебна справка в Агенцията по заетостта се установило, че за Ирода Зуфарова, гражданин на трета държава, няма издадена регистрация за работа след промяната на основанието на договора. Актосъставителят е квалифицирал констатираното от него нарушение по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ. След съставянето на акта, същият е подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта, който е и свидетел по нарушението, и от упълномощено от управителя на К.Ч.” ООД лице, на което е връчен препис от акта срещу разписка.

              В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е подадено писмено възражение срещу акта, в което жалбоподателят е посочил, че гражданинът на трета държава, което няма регистрация в Агенция по заетостта, не предоставя работна сила в полза на дружеството, а се е намирало в проверявания обект по силата на договор за производствен стаж на чуждестранни студенти от 27.05.2019г., а дружеството е предоставило база за целта на обучителната програма за провеждане на практическо обучение в реална работна среда. Въз основа на тези обстоятелства неправилно е ангажирана отговорността на дружеството.

             По подаденото възражение се е произнесъл Н.К.К.– „главен инспектор в отдел МАНИД, Дирекция ПОИД на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда, който в изразеното от него писмено становище е приел, че нарушението, описано в акта е доказано, същото е съставомерно, и не е приел доводите на дружеството.

              Административно наказващият орган е приел, че нарушението е доказано и е издал обжалваното НП, в което също е приел, че описаното в акта нарушение е по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, и е наложил санкцията.

              Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

              Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да оспорва наказателното постановление, в законоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 14.04.2020г., а жалбата срещу него е подадена на 17.04.2020г.

               Настоящият съдебен състав като инстанция по същество и след извършена проверка за законност констатира, че при издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Същото е издадено от компетентен орган, оправомощен да издава НП със Заповед № З-0171 / 11.02.2016г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. При издаване на АУАН и НП са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.

               Не се констатират и нарушения на материалния закон, които да водят до извод за отмяна на обжалваното наказателно постановление. На жалбоподателя е наложено наказание на основание разпоредбата на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, която гласи, че на работодател – юридическо лице, за което чужденец предоставя работна сила, без съответното разрешение или регистрация в агенция по заетостта, се налага имуществена санкция в размер от 2 000 лева до 20 000 лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание. Анализът на посочената норма налага извода, че за реализиране отговорността на нарушителя е необходимо чужденец да предоставя работна сила за него, без той, в качеството на работодател, да е поискал разрешение или регистрация за това в Агенция по заетостта.

           Освен санкционен характер, разпоредбата на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ има и материалноправен характер, тъй като изрично разписва противоправно поведение, въздигнато в състав на административно нарушение. Тази нормативна разпоредба притежава както хипотеза, така и санкция, по подобие на разпоредбите в НК. Цитирането на тази разпоредба, кореспондираща с фактическото описание на деянието, е напълно достатъчно за да разбере и привлеченото към административно наказателна отговорност лице, както и съдът, като правораздавателен орган, за извършването на какво по вид нарушение е потърсена такава отговорност.

             И.З.е попълнила декларация по чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ, в която е декларирала факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната от нея трудова дейност. Видно от доказателствата по делото предоставената на чуждата гражданка декларация за попълване е била на разбираемия от нея руски език, поради което не е било необходимо да се правят каквито и да било устни разяснения във връзка с попълването й.

             В наказателното постановление изрично е посочено, че И.З.„предоставя работна сила“ за „К.Ч.“ ООД, и че това става без съответната регистрация в Агенция по заетостта, по който начин е уточнена формата на изпълнителното деяние, както и хипотезата, при която е приложен чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ. Поради това съдът не приема довода в жалбата, че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в едновременното описване на две административни нарушения, за която да е наложена една санкция, като изрично е уточнен и режимът – регистрационния. Същественото за съставомерността на деянието в случая е отменената регистрация по чл.38а от ЗМТМ от Агенция по заетостта на стажанта-работник И.З.за осъществяване на краткосрочна заетост, като ирелевантно е обстоятелството за наличието на сключен трудов договор и анекса към него, както и обстоятелството, че наред с описанието на нарушението, изразяващо се в „предоставяне на работна сила“ от страна на И.З.в полза на работодателя „КРАУН ЧЕЙНЧ“, в НП е посочено и че работодателят е „приел“ И.З.да предоставя работна сила – по този начин не са описани две нарушения, за които е наложена една санкция; не представлява процесуално нарушение и липсата на изрично посочване на датата, на която е извършено нарушението (Решение № 989 от 31.07.2020г. по КНАХД № 1160/2020г. на Административен съд – Бургас), като в този случай следва да се приеме, че тя съвпада с датата на проверката, а изследването на въпроса откога и колко време преди констатиране на нарушението, т.е. когато чужденецът е бил заварен да престира труд в полза на търговеца, явяващ се негов работодател, е полагал труд, се явява ирелевантно за съставомерността на нарушението по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ.

            Правилно и законосъобразно, в съответствие с чл.27, ал.2 от ЗАНН, наказващият орган е наложил санкцията в минималния законоустановен размер от 2 000 лева.

            Съдът счита, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като то по никакъв начин не се отличава от други нарушения от същия вид и определената от законодателя санкция за извършването му отразява степента на обществената му опасност.

            По изложените съображения съдът прие, че НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

            От страна на административно наказващия орган не се претендират разноски на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, а с оглед изхода на делото, претендираните от жалбоподателя такива за платено адвокатско възнаграждение, не му се следват, поради което съдът не следва да се произнася по присъждане на разноски за страните.

           Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, Несебърският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 29-0000543 от 07.02.2020г., издадено от Главния директор на Главна дирекция „Инспекция по труда“ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда, с което на “К.Ч.” ООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Р.И.К., на основание чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева) като правилно и законосъобразно.

 

             Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: