О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
18.08. 2017
год., гр. Лом
Ломският
районен съд, V състав,
в закрито съдебно заседание на осемнадесети август, две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,
Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1142 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, чрез пълномощника си, адв. В.П.Г., САК, срещу Д.Л.Д., ЕГН **********,***, за установяване дължимост на суми
по договор, за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК.
Правно основание: - чл. 422 ал.1 във връзка с
чл. 415 ал.1 от ГПК.
Иска се: да бъде признато от съда за
установено по отношение на ответника, че към него саществува изискуемо вземане
на ищеца, по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 457/2017 год. на ЛРС,
в размер на 398,39 лв., от които 78,90 лв. – незаплатена далекосъобщителна
услуга, и 298,57 лв. – неустойка предсрочно прекратяване на договори за
далекосъобщителни услуги за абонатен номер *********, както и мораторна лихва
за забава върху главницата в размер на 20,92 лв., за периода 17.09.2014 год. до
23.02.2017 год., ведно със законнаталихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението заподаване на заповед за изпълнение /10.03.2017 год./
до окончателното плащане на сумата.
Претендират се и направените разноски по водене на настоящото
исково производство.
С
уточнителна молба от 29.05.2017 год.,
/л. 42/, ищецът е заявил, че се отказва
от претенцията си за посочената в исковата молба мораторна лихва в размер
на 20,92 лв.
Исковете са допустими – налице е интерес
от търсената защита, спазен е срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК;
Процесуална
легитимация на страните – иска е
предявен от и срещу надлежна страна;
Писмени доказателства, представени с
исковата молба:
1.
Договор
за мобилни услуги от 19.09.2013 год.;
2.
Договор
за мобилни услуги от 20.05.2014 год.;
3.
Приложение
– ценова листа за частни клиенти от 20.05.2014 год.;
4.
Фактура
№ **********/01.09.2014 год.;
5.
Фактура
№ **********/01.07.2014 год. ,
6.
Фактура
№ **********/01.06.2014 год.,
7.
Общи условия на Теленор
България ЕАД от 30.04.2016 год.,
Доказателствени
искания, направени от ищеца: да
се изиска и приложи ч.гр.д. № 457/2017 год. на РС – Лом.
Писмен
отговор в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК е постъпил от ответника.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, адв. Красимира
Билева, САК, счита исковете за допустими, но неоснователни.
Оспорва всички въведени с исковата молба фактически
твърдения.
На първо място, претендира разноски за процесуалния
представителна ответницата съобразно прекратената част от производството – по
претенцията на ищеца за мораторни лихви, за която е заявен отказ. /тук
пълномощникът претендира чужди права, доколкото съответната част от
възнаграждението ще се дължи по заповедното производство, по което тя не
представлява доверителката си/.
По същество – оспорва ищцовите претенции като
неоснователни и недоказани. Оспорва представените с и.м. фактури, като счита,
че те са частни свидетелстващи документи, изходящи от ищеца и не се установява
как са формирани посочените в тях суми.
Отрича ищецът да е доставил, а ответника – да е получил
твърдяните фактурирани услуги.
Отделно твърди, че доставените реално от ищеца услуги са
заплатени своевременно.
На следващо място, прави възражение за изтекла в полза на
ответника тригодишна погасителна давност за претендираните от ответника суми.
Оспорва и претенцията за неустойка, като счита,че ищецът
не е въвел твърдения кой от представените договори за мобилни услуги е
прекратил предсрочно, основанието за прекратяване, както и не е установил, че
правомерно е прекратил едностранно съответния договор, още повече, в случая
изявление на ищеца за предсрочно прекратяване не е достигало до ответната
страна.
Моли да бъдат отхвърлени претенциите като неоснователни и
недоказани, а в условията на евентуалност се позовава на изтекла в нейна полза
погасителна давност.
Претендира разноски на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА. Представя
списък по чл. 80 ГПК.
Алтернативно, ако съдът уважи предявените искове, прави
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за размера на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
Доказателствени искания от ответната страна:
няма.
Писмени доказателства, представени с
отговора на ответника: няма.
След като провери редовността и допустимостта на
предявения иск, и като намира същият за
редовен и допустим, съдът следва да се произнесе с определение на основание чл.
140 от ГПК, с което да насрочи делото в открито съдебно заседание, да бъдат
призовани страните, както и да се произнесе по всички предварителни въпроси и
по допускане на доказателствата.
Съдът счита, че на осн. чл. 140 ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 157 от ГПК следва да приеме приложените към ИМ писмени доказателства и
допусне доказателствените искания.
Следва да се приложи към настоящото производство ч.гр.д. № 10875/2013 год. на РС – Пловдив.
Предвид липсата на произнасяне на предходния съдебен
състав по направеното от ищеца, преди размяната на книжа по чл. 131, ал. 1 ГПК
оттегляне на претенцията за мораторна лихва, съдът, на осн. чл. 232 ГПК ще
следва да се произнесе по искането в настоящото определение.
Водим от всичко гореизложено и на осн. чл. 140 ал. 1 във
вр. с ал. 3 и чл. 232 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА исковата
молба от ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощника си, адв. В.П.Г., САК,
срещу Д.Л.Д., ЕГН **********,***, за
установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по чл.
410 ГПК.
ПРИЕМА
представените с ИМ писмени доказателства, както следва:
1.
Договор
за мобилни услуги от 19.09.2013 год.;
2.
Договор
за мобилни услуги от 20.05.2014 год.;
3.
Приложение
– ценова листа за частни клиенти от 20.05.2014 год.;
4.
Фактура
№ **********/01.09.2014 год.;
5.
Фактура
№ **********/01.07.2014 год. ,
6.
Фактура
№ **********/01.06.2014 год.,
7.
Общи условия на Теленор
България ЕАД от 30.04.2016 год.,
ПРИЛАГА по
настоящото дело ч.гр.д. №
457/2017 год. на РС – Лом
ПРИЕМА писменият отговор на ответнинка.
ПРЕКРАТЯВАЧАСТИЧНО производството по
делото – в частта относно
предявеният от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД,
ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощника си, адв. В.П.Г., САК, срещу Д.Л.Д., ЕГН **********,***, ИСК
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване установено в отношенията
между страните, че ответника дължи на ищеца и мораторна лихва за забава върху
главницата в размер на 20,92 лв., за периода 17.09.2014 год. до 23.02.2017 год.
за която е издадена Заповед по чл. 410 ГПК № 350 от 10.03.2017 по ч.гр.д. №
457/2017 год. на РС – Лом, ПОРАДИ ОТКАЗ ОТ ИСКА.
НАСРОЧВА делото
в открито съдебно заседание за 17.10.2017
г. от 09,30 часа, за която дата да бъдат призовани
страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл.
415 ал.1 от ГПК.
ИЩЕЦЪТ твърди, че между него – с
предишно наименование „Космо България Мобайл“ ООД, ЕИК ********* и ответника, с
абонатен номер при Оператона № *********, е бил сключен и валидно е действал
Договор за мобилни услуги за мобилен № 0898 377 393 от дата 19.09.2013
год., за срок от 24 месеца. Възползвайки се от преференциална бонус-схема, ответникът
е добавила към абонатния си номер и втора абонаментна услуга, Глобул Юнивърс
10.99, с предоставен мобилен № 0892 493 398, за срок от 24 месеца. .
Въз основа на тези договори, ответникът е ползвал
далекосъобщителни услуги, които ищецът е фактурирал.
Издадени са:
1.
Фактура
№ **********/01.06.2014 год., за отчетен период 01.05.2014 – 31.05.2014 год., с
начислени суми за плащане 100,47 лв., в срок до 16.06.2014 год. и
2.
Фактура
№ **********/01.07.2014 год., за отчетен период 01.06.2014 – 30.06.2014 год., с
начислена сума за плащане 82,52 лв., в срок до 16.07.2014 год. Тази фактура
отразява и неплатен остатък от 60,47 лв. по предходната фактура.
Твърди се, че поради неизпълнение от страна на ответника
на задължението си да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги,
на осн. чл. 75, вр. чл. 19б от ОУ на оператора, той е прекратил едностранно
договорите и е начислил крайна фактура с № *********/1.09.2014 год., за общо
377,47 лв., представляваща сбор от неплатения остатък – 78,90 лв. по предходните
фактури, както и начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в
размер на 298,57 лв.
Начислено е и обезщетение за неизпълнение, на осн. т. 11
от Договора.
За това
ищецът иска от съда: да бъде признато
за установено по отношение на ответника, че към него саществува изискуемо
вземане на ищеца, по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 457/2017
год. на ЛРС, в размер на 398,39 лв., от които 78,90 лв. – незаплатена
далекосъобщителна услуга, и 298,57 лв. – неустойка предсрочно прекратяване на
договори за далекосъобщителни услуги за абонатен номер *********, както и
мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 20,92 лв., за периода
17.09.2014 год. до 23.02.2017 год., ведно със законнаталихва за забава, считано
от датата на подаване на заявлението заподаване на заповед за изпълнение
/10.03.2017 год./ до окончателното плащане на сумата.
Претендират се и направените разноски по водене на
настоящото исково производство.
С
уточнителна молба от 29.05.2017 год.,
/л. 42/, ищецът е заявил, че се отказва
от претенцията си за посочената в исковата молба мораторна лихва в размер
на 20,92 лв.
В настоящото определение, съдът се е произнесъл по
частичния отказ от иска.
Писмен
отговор в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК е постъпил от ответника.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, адв.
Красимира Билева, САК, счита исковете за допустими, но неоснователни.
Оспорва всички въведени с исковата молба фактически
твърдения.
На първо място, претендира разноски за процесуалния
представителна ответницата съобразно прекратената част от производството – по
претенцията на ищеца за мораторни лихви, за която е заявен отказ. /тук
пълномощникът претендира чужди права, доколкото съответната част от
възнаграждението ще се дължи по заповедното производство, по което тя не
представлява доверителката си/.
Доколкото независимо от горното съдът е задължен да се
произнесе и по разноските в заповедното производство, то той ще стори това с
решението си.
По същество ответникът, чрез пълномощника си оспорва ищцовите претенции като неоснователни
и недоказани.
Оспорва представените с и.м. фактури, като счита, че
доколкото те са частни свидетелстващи документи, изходящи от ищеца, не се
установява от ангажираните доказателства как са формирани посочените в тях
суми.
Отрича ищецът да е доставил, а ответника – да е получил
твърдяните фактурирани услуги.
Отделно твърди, че доставените реално от ищеца услуги са
заплатени своевременно.
На следващо място, прави възражение за изтекла в полза на
ответника тригодишна погасителна давност за претендираните от ответника суми.
Оспорва и претенцията за неустойка, като счита,че ищецът
не е въвел твърдения кой от представените договори за мобилни услуги е
прекратил предсрочно, основанието за прекратяване, както и не е установил, че
правомерно е прекратил едностранно съответния договор, още повече, в случая
изявление на ищеца за предсрочно прекратяване не е достигало до ответната
страна.
Моли да бъдат отхвърлени претенциите като неоснователни и
недоказани, а в условията на евентуалност се позовава на изтекла в нейна полза
погасителна давност.
Претендира разноски на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА. Представя
списък по чл. 80 ГПК.
Алтернативно, ако съдът уважи предявените искове, прави
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за размера на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
Предвид становището на ответника, съдът приема, че между страните са спорни всички изложени в исковата молба фактически твърдения. Няма
признати фактически твърдения.
Всяка от страните носи доказателствената тежест на
твърдените в нейна полза обстоятелства.
В хода на производството ищецът, при пълно и главно доказване следва да установи
основанието, размера и изискуемостта на претенцията си.
Във връзка с оспораването на ответника, съдът указва на
ищеца, че следва да установи и как са формирани претендираните суми, както и
предсрочното прекратяване на договорите.
Съдът УКАЗВА
на страните възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или
друг способ за доброволно уреждане на спора, както и възможността да уредят
взаимоотношенията си със спогодба.
На основание чл.239, ал. 1, т. 1, предл. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че при неявяване в открито съдебно заседание, срещу съответната не явила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие страна, ще бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 ГПК и чл.239 ГПК.
Препис
от настоящото определение да бъде връчен на страните за сведение и изпълнение.
Определението подлежи на обжалване само в частта,
в която производството е частично прекратено – с частна жалба, пред ОС –
Монтана, в 7-дневен срок от съобщението.
Р. СЪДИЯ: