Присъда по дело №882/2012 на Окръжен съд - Бургас

М О Т И В И

 

                       По Присъда № 146 /14.06.2013г по НОХД №882/2012г.

 

 

             

 

        Бургаска окръжна прокуратура е повдигнала обвинение срещу  Р.Т.К. - роден на *** г. в гр. Б.,  със средно-специално образование, осъждан, ЕГН-********** за това,че :

     I.  През периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2009 г. в гр. Бургас, като физическо лице, извършвал дейност по занятие - банкови сделки по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/ - "Чл. 2. (1) Банка е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск", за които се изисква такова разрешение, предоставяйки 19 кредита срещу договорена лихва, като от тази дейност е получил значителни неправомерни доходи в размер на 104 561,00 /сто и четири хиляди петстотин шестдесет и един лева/ лв., както следва:

         1. На 18.05.2009 год. в гр. Бургас, в качеството му на заемодател дал в заем сумата от 68 000 лева / шестдесет и осем хиляди лв./ на лицето С.Й.З., ЕГН **********, с местожителство *** - заемополучател, с лихва в размер на 4 % месечно върху сумата на главницата, обезпечен чрез "Запис на заповед" за сумата от 68 000 лв. / шестдесет и осем хиляди лв./, подписан от С.Й.З. в полза на Р.Т.К., като до връщане на кредита, общата сума на платените лихви е в размер на 18 740 /осемнадесет хиляди седемстотин и четиридесет/ лв.

        2.На   26.08.2008 год. в гр. Бургас, в качеството му на заемодател дал в заем сумата от 40 000 лева / четиридесет хиляди лв./ на лицето  С.Я.  С., ЕГН  **********,  с местожителство *** - заемополучател, с лихва в размер на 0,2 % дневно върху сумата на главницата, обезпечен чрез
"Запис на заповед" за сумата от 40 000 лв. / четиридесет хиляди лв./ подписан от С.Я.С. в полза на Р.Т. К., като до връщане на кредита, общата сума на платените лихви е в размер на 2 800 /две хиляди и осемстотин/ лв..

         3. На 30.01.2009 год. в гр. Бургас, в качеството му на заемодател дал в заем сумата от 10 000 английски паунда / десет хиляди /   на лицето С.Я.С., ЕГН **********, с местожителство *** - заемополучател, с лихва в размер на 4 % месечно върху сумата на главницата, обезпечен чрез
"Запис на заповед" за сумата от 10 000 английски паунда / десет хиляди паунда/ - равностойността на 21 784,00 / двадесет и една хиляди седемстотин осемдесет и четири / лв., определени по фиксинга на БНБ подписан от С.Я.С. в полза на Р.Т.К., като до връщане на кредита, общата сума на платените дихви е в размер на 4 544 /четири хиляди петстотин и четиридесет и четири/ лв.

         4. През 2008 г. в гр. Бургас, в качеството му на заемодател, на два пъти дал в заем сумата от общо 8 800 лева / осем хиляди и осемстотин лв./ на лицето Е.М.Е., ЕГН **********, с местожителство *** - заемополучател, обезпечени чрез два броя "Запис на заповед" за сумите от 3 800 лв. / три хиляди и осемстотин лв./ и за сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лв./ подписани от Е.М.Е. в полза на Р.Т.К., като до връщане на кредитите, общата сума на платените лихви е в размер на 2 048 /две хиляди и четиридесет и осем/ лв., както следва:

         4.1. През 2008 г. в гр. Бургас, в качеството му на заемодател дал в заем сумата от 3 800 лева / три хиляди и осемстотин лв./ на лицето Е.М.Е., ЕГН **********, с местожителство *** - заемополучател,  с лихва в размер на  1,26 % месечно, върху сумата на главницата, обезпечен чрез "Запис на
заповед" за сумите от 3 800 лв. / три хиляди лв./ подписан от Е.М.Е. в полза на Р.Т.К., като до връщане на кредита, общата сума на платените лихви е в размер на 48 / четиридесет и осем/ лв..

         4.2. През 2008 г. в гр. Бургас, в качеството му на заемодател дал в заем сумата от 5 000 лева / пет хиляди лв./ на лицето Е. М.Е., ЕГН **********, с местожителство *** - заемополучател, с лихва в размер на 2000 лв./ две хиляди лв./ месечно - 40 % върху сумата по главницата, обезпечен чрез "Запис на заповед" за сумата от 5  000 лв. /пет хиляди лв./ подписан  от Е.М.Е.  в  полза на Р.Т. К., като до връщане на кредита, общата сума на платените лихви е в размер на 2 000 /две хиляди/ лв.

         5. За периода 2007 г. - 2008 г.  в гр. Бургас, в качеството му на заемодател дал в заем сумата от 7 000 лева / седем хиляди лв./ на лицето Х.  Н.Д.,  ЕГН  **********,  с местожителство *** - заемополучател, с лихва в размер на 7 % месечно върху сумата на главницата, обезпечен чрез
"Запис на заповед" за сумата от 7 000 лв. / седем хиляди лв./ подписан  от  Х.  Н.  Д.  в   полза  на  Р. Т.К., като до връщане на кредита, общата сума на платените лихви е в размер на 8 800 /осем хиляди и осемстотин/ лв.

            6. За периода до 2009 г.   в гр. Бургас, в качеството му на заемодател дал в заем сумата от 6 000 лева / шест хиляди лв./ на лицето    Н.    А.    Г.,    ЕГН    **********,    с местожителство *** - заемополучател, с лихва в размер на 3 % месечно върху сумата на главницата, обезпечен чрез "Запис на заповед" за сумата от 6 000 лв. / шест хиляди лв./ подписан от Н.А.Г. в полза на Р.Т.К., като до връщане на кредита, общата сума на платените лихви е в размер на 180 /сто и осемдесет/ лв.

         7. За периода 2007 г. - м. Октомври 2008 г. в гр. Бургас, в качеството му на заемодател на два пъти дал в заем сумата от общо 70   000 лева / седемдесет хиляди лв./   на лицето Г. Т.   Е.,   ЕГН   **********,   с   местожителство *** - заемополучател, обезпечени чрез "Запис на заповед"
подписан от Г.Т. Е. в полза на Р.Т. К.,   като   до   връщане   на  кредитите,   общата  сума  на платените лихви е в размер на 7 000 /седем хиляди / лв., както следва:

         7.1. За периода 2007 г. - 2008 г. в гр. Бургас, в качеството му на заемодател дал в заем сумата от 20 000 лева / двадесет хиляди лв./на лицето Г.Т. Е., ЕГН **********, с местожителство *** - заемополучател, с лихва в размер на 5 % месечно върху сумата на главницата, обезпечен чрез "Запис на заповед" за сумата от 20 000 лв. / двадесет хиляди лв./ подписан от Г.Т. Е. в полза на Р.Т.К., като до връщане на кредита, общата сума на платените лихви е в размер на 2 000 /две хиляди / лв.

         7.2. През м. Септември - м. Октомври 2008 г. в гр. Бургас, в качеството му на заемодател дал в заем сумата от 50 000 лева / петдесет хиляди лв./   на лицето Г.Т. Е., ЕГН **********, с местожителство *** - заемополучател, с лихва в размер на 5 % месечно върху сумата на главницата,
обезпечен чрез "Запис на заповед" за сумата от 50 000 лв. / петдесет хиляди лв./ подписан от Г.Т. Е. в полза на Р.Т.К., като до връщане на кредита, общата сума на платените лихви е в размер на 5 000 /пет хиляди / лв.

         8. През 2008 г.  в гр. Бургас, в качеството му на заемодател дал на два пъти в заем сумата от общо 21 937 лв. / двадесет и една хиляди   деветстотин     тридесет     и     седем     лв./    в     които равностойността на 5 000 щ. долара по фиксинга на БНБ към момента на деянието,    на лицето М.Х.Т. – М.,  ЕГН  **********,  с  местожителство ***  - заемополучател, обезпечени чрез "Запис на заповед", подписани от М. Х.Т. в полза на Р.Т.К., като до връщане на кредитите, общата сума на платените лихви е в размер на 6 056 /шест хиляди и петдесет и шест / лв, както следва:

         8.1. През 2008 г. в гр. Бургас, в качеството му на заемодател дал в заем сумата от 15 000 лв. / петнадесет хиляди лв./ на лицето М.    Х.    Т.    -    М.,    ЕГН    **********,    с местожителство *** - заемополучател, с лихви в размер на 8 % месечно върху сумата на главницата, обезпечена чрез "Запис на заповед" за сумата по главницата, подписан от М. Х.Т. в полза на Р.Т.К., като до връщане на кредита, общата сума на платените лихви е в размер на 1 200 / хиляда и двеста / лв.

         8.2. През 2008 г. в гр. Бургас, в качеството му на заемодател дал   в   заем   сумата   от   5 000   щ.   долара   /   пет   хиляди/   - равностойността на 6 937,00 / шест хиляди деветстотин тридесет и седем / лв., определени по фиксинга на БНБ, на лицето М. Х.Т. – М., ЕГН **********, с местожителство *** - заемополучател, с лихви в размер на 5 % месечно върху сумата на главницата, обезпечена чрез "Запис на заповед" за сумата по главницата, подписан от М. Х.Т. в полза на Р.Т.К., като до връщане на кредита, общата сума на платените лихви е в размер на 4 856 /четири
хиляди и осемстотин петдесет и шест / лв.

         9. През 2008 г.   в гр. Бургас, в качеството му на заемодател дал в заем сумата от 15 000 лева / петнадесет хиляди лв./ на лицето Д.   Н.   С.,   ЕГН   **********,   с местожителство *** - заемополучател, с лихви в размер на 10 % месечно върху сумата на главницата, обезпечена чрез "Запис   на   заповед"   за   сумата   по   главницата,   подписан   от Д.   Н.   С.   в   полза   на   Р.   Т. К., като до връщане на кредита, общата сума на платените лихви е в размер на 11 000 / единадесет хиляди / лв.

         10. През 2008 - 2009 г.   в гр. Бургас, в качеството му на заемодател дал в заем сумата от 5 000 щ. долара / пет хиляди щ. долара/ - равностойността на 6 820,00 / шест хиляди осемстотин и двадесет / лв., определени по фиксинга на БНБ, на лицето М. И.  М.,  ЕГН **********,  с  местожителство *** - заемополучател, с лихви в размер на 5 % месечно върху сумата на главницата, обезпечена чрез "Запис на заповед" за сумата по главницата, подписан от М.И.М. в полза на Р.Т.К., като до връщане на кредита, общата сума на платените лихви е в размер на 341,00 / триста четиридесет и един / лв.

         11. През 2007 - 2008 г. в гр. Бургас, в качеството му на заемодател дал в заем сумата от 25 000 евро / двадесет и пет хиляди евро/ - равностойността на 48 896,00 / четиридесет и осем хиляди  осемстотин  деветдесет  и  шест  /  лв.,   определени  по фиксинга   на   БНБ   на   лицето   Б.   Г.   Н.,   ЕГН **********,      с      местожителство *** заемополучател, с лихви в размер на 18 % месечно върху сумата на главницата, обезпечена чрез "Запис на заповед" за сумата по главницата, подписан от Б.Г.П. в полза на Р. Т.К., като до връщане на кредита, общата сума на платените лихви е в размер на 17 602,00 / седемнадесет хиляди шестстотин и два / лв.

12. През 2008 г. в гр. Бургас, в качеството му на заемодател дал в заем сумата от 2 000 лева / две хиляди лева/   на лицето И.С.М., ЕГН **********, с местожителство *** - заемополучател, с лихви в размер на 30 % месечно върху сумата на главницата, обезпечена чрез "Запис на заповед"
за сумата по главницата, подписан от И.С.М. в полза на Р.Т.К., като до връщане на кредита, общата  сума  на   платените   лихви   е   в  размер   на

600,00  / шестстотин / лв.

         13. През 2008 г. в гр. Бургас, в качеството му на заемодател дал в заем сумата от 20 000 лева / двадесет хиляди лева/ на лицето    Я.     И.    Д.,    ЕГН    **********,     с местожителство *** - заемополучател, с лихви в размер на 30 % месечно върху сумата на главницата, обезпечена чрез
Договор за паричен заем и "Запис на заповед" за сумата от 44 000 лева /четиридесет и четири хиляди лева/, подписани от Я. И.Д. в полза на Р.Т.К., като до връщане на кредита, общата сума на платените лихви е в размер на 24 000,00 / двадесет и четири хиляди / лв.

         14. През 2008 г. в гр. Бургас, в качеството му на заемодател дал в заем сумата от 2 000 лева / две хиляди лева/   на лицето Т.П.И., ЕГН **********, с местожителство *** - заемополучател, с лихви в размер на 15 % месечно върху сумата на главницата, като до връщане на кредита, общата сума на платените лихви е в размер на 300,00 / триста / лв.

         15. През 2007 г. в гр. Бургас, в качеството му на заемодател дал в заем сумата от 2 500 лева / две хиляди и петстотин лева/ на лицето   К.   К.   Т.,   ЕГН   **********,   с местожителство *** - заемополучател, с лихви в размер на 10 % месечно върху сумата на главницата, обезпечена чрез "Запис   на  заповед"   за   сумата   от   2   750   лева  /две   хиляди седемстотин и петдесет лева/, подписани от К.К. Т. в полза на Р.Т.К., като до връщане на
кредита, общата сума на платените лихви е в размер на 250,00 / двеста и петдесет / лв.

         16. През 2007 г. в гр. Бургас, в качеството му на заемодател дал в заем сумата от 2 000 лева / две хиляди лева/   на лицето М.     В.     К.,     ЕГН     **********,     руска гражданка,   с  местожителство  в  Р.   България   в   гр.   Бургас   - заемополучател, с лихви в размер на 15 % месечно върху сумата на главницата, обезпечена чрез "Запис на заповед" за сумата от главницата, подписана от М.В.К. в полза на Р.Т.К., като до връщане на кредита, общата сума на платените лихви е в размер на 300,00 / триста / лв., като от горепосочената престъпна дейност е получил значителни неправомерни доходи — лихви от раздадени заеми в размер на 104 561,00 /сто и четири хиляди петстотин шестдесет и един/ лв. - престъпление по чл.252 ал.2, вр. ал.1 от НК, вр. чл.2 ал.1 от Закона за кредитните институции.

 

         II. За това, че за финансовата 2004 година /01.01.2004 г. -31.12.2004 г./., в качеството му на управител и собственик на капитала на "ВееР 1" ЕООД , Булстат *********, гр. Бургас, в подадена Годишна Данъчна Декларация по чл. 51, ал. 1 от ЗКПО /Закон за корпоративното подоходно облагане/ пред ТД на НАП - гр. Бургас, с вх. № 6098/05.04.2005 г., е потвърдил неистина относно размера на дължимия корпоративен данък   за отчетната 2004 год., като вместо реалната данъчна основа в размер на 316 325,00 /триста и шестнадесет хиляди триста двадесет и пет/ лв. е декларирал годишен корпоративен данък за 2004 г. в размер на 3 966,17 лв., с което избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - корпоративен данък за 2004 год. в размер на 61 683,38 лв./шестдесет и една хиляди шестстотин осемдесет и три лева и тридесет и осем стотинки/ лева - престъпление по чл.255 ал.1, вр. чл.257 ал.1 от НК.

 

        ІІІ. За това, че в гр. Бургас, пред органите на ТД на НАП - Бургас, в качеството му на данъчно - задължено лице в подадена Годишна Данъчна Декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ/отм./ пред ТД НАП - гр. Бургас с вх. № 020В6997/14.04.2006 г. за данъчен период 01.01.2005 год. - 31.12.2005 год., е потвърдил неистина относно размера на дължимия данък   за   отчетната   2005 год., като вместо реалната данъчна основа в размер на 101 561,55 /стсо
и една хиляди петстотин шестдесет и един лв. и 55 ст./ лв. е декларирал доходи като физическо лице в размер на 1629,90 / хиляда шестстотин двадесет и девет лв. и деветдесет ст./ лева, представляващи облагаема данъчна основа по смисъла на чл. 10, т. 18 от ЗОДФЛ /отм/, с което избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 23 834,80 лв., съгл. чл. 93, т. 14 от НК, който гласи: " Данъци в големи размери са тези, които надхвърлят три хиляди лева, а данъци в особено големи размери са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева" -
престъпление по чл.255 ал.1, вр. чл.257 ал.1 от НК.

 

         ІV. за това, че в гр. Бургас, пред органите на ТД на НАП - Бургас, в качеството му на данъчно - задължено лице в подадена Годишна Данъчна Декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ отм./ пред ТД НАП - гр. Бургас с вх. № 020В9024/14.04.2007 г. за данъчен период 01.01.2006 год. - 31.12.2006 год., е потвърдил неистина относно размера на дължимия данък за отчетната 2006 год., като  вместо реалната данъчна основа в размер  на 25 450,52
/двадесет и пет хиляди четиристотин и петдесет лв. и 52 ст./ лв., е декларирал доходи като физическо лице в размер на 6 029,59 /шест хиляди двадесет и девет лв. и петдесет и девет ст./ лева, представляващи облагаема данъчна основа по смисъла на чл. 10, т. 18 от ЗОДФЛ /отм/, с което е избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери - 5 472,10 лв., съгл. чл. 93, т. 14 от НК, който гласи: " Данъци в големи размери са тези, които надхвърлят три хиляди лева а данъци в особено големи размери са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева" -престъпление по чл.255 ал.1 т.2 от НК.

 

        Представителят на обвинението в съдебно заседание поддържа обвиненията. Счита,че от събраните по делото доказателства може да се направи категоричен извод,че подсъдимият К. е осъществил инкриминираните деяния и по четирите пункта от обвинителния акт.В хода на съдебното следствие след изслушване и приемане на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза прокуратурата счете,че е налице основание за съществено изменение на обстоятелствената част  и направи искане  на основание чл.287 ал.1 от НПК за изменение на  обвинението по пункт  по пункт III от обвинението,а именно:първоначално посочената сума в размер на 101 561,55 лв.,представляваща реална данъчна основа да се измени   на 102 661,75лв.,както и размера посочен за дължимите данъчни задължения  от 23 834,80 да се измени на 24 098,80 лв .Съдът допусна исканото изменение предвид наличието действително на основание за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Прокуратурата предлага за извършените престъпления по пункт първи от обвинителния акт да се наложи на подсъдимия наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 8 години и ГЛОБА в размер на 8 000 лв.Предлага наказанието конфискация да не бъде налагано предвид изминалия голям период от извършване на деянията.

          Предлага за престъпленията посочени в пункт II и  III съдът да определи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на  5 години и ГЛОБА в размер на 12 000 лв.За извършеното престъпление по пункт IV на обвинението предлага да бъде наложено на Р.К. наказание в размер на 2 години лишаване от свобода и глоба в размер на 1200 лв. На основание чл.23 от НК предлага да бъде определено едно общо наказание,най-тежкото такова,а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 8 години и ГЛОБА в размер на 12 000 лв./дванадесет хиляди лева/,което наказание да изтърпи при първоначален СТРОГ рижим.   

 

      Защитникът на подсъдимия Р.К.-адв.Мутафчиеча от САК намира обвиненията за недоказани по категоричен и несъмнен начин. Твърди,че обвинението по пункт първи от обвинителния акт  по чл.252 ал.2 вр.ал.1 от НК се основавало единствено на гласни доказателства,а наличните писмени такива не сочели за уговаряне и плащане на лихва.Същата излага доводи,че инцидентното предоставяне на заеми на едно или две лица,което не е извършено по занятие не характеризира заемодателят като финансова институция и не определя дейността му като банкова. Защитата излага доводи и съждения за несъставомерност  относно един от алтернативно предвидените обективни признаци  от състава на чл.252 ал.2 вр.ал.1 от НК,а именно „Причинени другиму значителни вреди” ,за което няма повдигнато обвинение, тъй като обвинението е относно другия съставомерен признак-„Получени значителни неправомерни доходи”, относно основателността и доказаността на което обвинение защитата не изложи доводи и съображения. Относно обвиненията по пункт втори,трети и четвърти от обвинителния акт защитата счита,че обвиненията не са доказани по несъмнен начин,както от обективна така и от субективна страна.Пледира подсъдимият да бъде оправдан по всички повдигнати обвинения.

           Другият защитник на подсъдимият К.-съпругата му М.К.,упълномощена да го представлява по надлежния ред се присъединява изцяло към защитата на адв.М. и пледира съдът да оправдае съпругът й по всички обвинения.

       Подсъдимият се присъединява към защитата на адв.М. и пледира да бъде оправдан  по всички повдигнати обвинения.Твърди,че всичко срещу него било скалъпено и не счита,че е ощетил някого.

       В последната си дума подсъдимият К. твърди,че цялото обвинение било скалъпено под натиск от полицията.При разпитите в полицията не били извикани съдружниците и съсобствениците ,с които са строили сградите в Слънчев бряг. Експертизите също били направени под натиск.Не се признава за виновен по повдигнатите обвинения и желае да бъде оправдан.

 

              ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

          Съдът след като прецени събрания по делото доказателствен материал поотделно и в неговата съвкупност, както и като взе предвид доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

        Подсъдимият  Р.Т.К. е роден на *** г. в гр. Бургас,  със средно-специално образование, ,на ** години ,осъждан . Видно от свидетелството му за съдимост същия е осъждан за извършено престъпление по чл.343 а б.”Г” пр.1 вр.чл.343 ал.2 пр.2 б.”Б” вр.чл.343 ал.3 вр.чл.343 ал.1 б.В вр.чл.342 ал.1  от НК по непредпазливост с Определение от 28.06.2002г.,влязло в сила на същата дата  по одобрено споразумение по НОХД №280/2002г. по описа на Окръжен съд - София  ,с което му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 6 месеца,изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК.

    През  2008 г. свид. Е.Е. имал финансови затруднения във фирмената си дейност, което споделил със свой приятел. С цел да му окаже помощ, приятелят му споменал, че познава човек, който може да му даде пари на лихва и го запознал с  К., от когото след проведен разговор, свидетелят през 2008 г. взел  пари на лихва. Подсъдимият предоставил на свидетелят  Е. сумата от 5 000 лева в офиса си ****** ,находящ се в гр.Бургас,к-с Зорница , като била уговорена лихва в размер на 2000 лв. За тази сума от общо 7 000 лв.,която включва 5000 лв. заем и 2000 лв. лихва  свидетелят подписал запис на заповед в размер на 7000 лева. В периода на плащане на дължимите суми и забава на един от съконтрагентите, с които свидетелят бил сключил договор - „МБАЛ" Бургас, свид. Е. отишъл на разговор с обвиняемия да го уведоми, че ще забави известен период от време плащането, но обвиняемия реагирал категорично, заявявайки, че в най-скоро време свидетелят трябва да заплати сумата от 5000 лева и 2000 лева лихва.

          К. не дал копие от подписания от свидетелят документ, а запазил единствения екземпляр за себе си. Във връзка със забавата на изплащане на сумата от кредита от 5000 лева подсъдимият се възползвал от наличните в него документи, подписани от свидетеля, снабдявайки се с изпълнителен лист от 17.07.2008 г. за сумата от 3800 лева, по повод на което било образувано частно изпълнително дело на нотариус Делян Николов. След полученото съобщение, свидетелят направил плащания към съдебният изпълнител - на два пъти по 1000 лева по сметката на изпълнителя, след което престанал да погасява, тъй като установил, че върху негова собственост - нива с площ от 24,599 дка, е извършено изпълнение и последната е продадена за сумата от 10 180 лева на трето лице, като по този начин задължението му по отпуснатия кредит, ведно с лихвата било погасено.

        Видно от заключението на съдебно-финансовата експертиза, общата сума на лихвата, която К. придобил е в размер на 2000 лева.

         Горната фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от показанията на св.Е. в хода на съдебното следствие,както и от приобщените към доказателствения материал на основание чл.281 ал.5  вр. ал.1 т.1 от НПК показания на същия  дадени в досъдебното производство от 31.03.2010г. и от 14.05.2012г. /т.21 от ДП/,както и от представените материали по изпълнителното дело образувано по Изпълнителен лист от 17.07.2008г./стр.44-61,том 21 от ДП/.Въпреки наличието на неубедително  изявление на св.Е. в показанията му дадени в хода на съдебното следствие относно обстоятелството дали е уговорена  лихва в полза на  подсъдимия К. /”Е. твръди,че знаел,че следва да даде лихва от благодарност,такива били правилата в частния бизнес”/ ,съдът приема,че е уговорена изрично  лихва върху заетата сума от 5 000 лв. в полза на подсъдимия К..Свидетелят обаче е категоричен пред съдебния състав  ,че е платил лихва в размер на 2000 лв,което обстоятелство доказва наличието на  съставомерен обективен признак на престъплението.В подкрепа на изводът на съда за съставомерност на извършеното деяние от К. се явяват и приобщените по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1,т.1  от НПК показания на св.Е. дадени по ДП,в които Е. категорично потвърждава ,че  К. е поискал да му заплаща лихва и е заплатил такава  в размер на 2000 лв. върху заетата от него сума в размер на 5 000 лв.

         Свид. М. /М./ Т. и подс. К. имали бизнес отношения, по повод изгражданата от подсъдимия бензиностанция в гр. Бургас, като на свид. Т. било възложено строителството й. След като приключили бизнес отношенията си,св.Т. изграждал  собствен обект  в Слънчев бряг,за който му трябвали парични средства. По тази причина през 2008 г. свид. Т. се обърнал към подс. К. с молба да му предостави в заем парични средства. Постигната била договореност за кредит в размер на 5000 щатски долара, с месечна лихва от 5% и кредит в размер на 15 000 лева с месечна  лихва от 8%. След вземането на кредитите, свид. Т. ежемесечно изплащал лихвата по двата кредита, лично на  К..Т. имал взети кредити и от други лица.

         През месец декември 2008 г. свид.М. Т. станал жертва на отвличане и в процеса на издирването му, синовете му св.Х.Т. и св.С.Т.  се свързали с  К. за да търсят евентуална информация от него за свид. Т.. В проведен разговор с подсъдимия, синът на свид. М.Т.-св.Х.Т. разбрал, че баща му дължи на подсъдимия сумата от 5000 щатски долара и 15000 лева, като за този факт К. показал на сина на свидетелят - Х.Т. черен тефтер /иззет като веществено доказателство с надпис Офис 1  Superstore” / в който била записана сумата от 5000 щатски долара. К. посочил,че върху тези суми,които е дал в заем на св.М.Т. имат уговорена лихва в полза на подсъдимия,в размер на 3500 щатски долара,за главницата от 5000 щ.д. и лихва от 1200 лв. за главницата от 15 000 лв.

          На 09.12.2008 г. в офис в КК „Слънчев бряг"  свид. Х.Т. предал на  Р.К. в присъствието на съпругата му 8500 щатски долара, представляващи  главница и  лихва по отпуснатия заем от 5000 щатски долара. По същото време му били предадени и 1200 лева лихва   по отпуснатия кредит от 15000 лева,тъй като подсъдимият заявил на св.Хр.Т. ,че лихвата е в размер на 8% месечно  по този кредит. На 29.04.2009 г. дъщерята на свид. Т. – Е. предала на  К. сумата от 5000 лева срещу ордер, в който изрично било записано, че касае плащане по отпуснатия кредит от 15 000 лева.Подсъдимият К. при предявявне от съда на приложената по делото разписка потвърди,че това е неговия подпис и действително е получил тази сума от дъщерята на св.М.Т..Свидетеят Х.Т. посочи в хода на съдебното следствие,че след като баща му  се е върнал у дома след отвличането ,  сина му  забранил да се среща с когото и да е и да не комуникира с никого ,затова лично той се  заел да изплаща лично кредитите и лихвите на баща си. Лично св.Хр.Т. е разговарял с подс.К. относно дължимите кредити и лихви от страна на св.М.Т. към К..Често са били притеснявани по телефона лично  от подсъдимия с думите „Лихвите се трупат,давайте!” Свидетелят Хр.Т. потвърди в съдебно заседание,че дори преди  2-3 месеца ,т.е. в хода на настоящото съдебно производство,К. му се е обаждал по телефона,за да продължава да претендира още пари, които според него трябвало М. да му върне.

                  Видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза, общата сума на лихвата, която К. придобил е в размер на 6 056 лева, която включва сумата от 3 500 щ.долара /в левовата равностойност-4 856лв./- лихва върху заема от 5 000 щ.д. и лихва в размер на 1200 лв. върху главницата по отпуснатия заем в размер на 15 000 лв.

        Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св.Х.Т.,които кредитира изцяло като достоверни,последователни и придобити в резултат на лични възприятия от контактите му с подсъдимия по повод връщането на кредитите и лихвите на баща му,с които въпроси се е занимавал изцяло той. Частично от показанията на св.М.Т. дадени в хода на съдебното следствие,в частта им в която сочи,че е взел кредит от К. в размер на 5000 щ.долара с 5 % лихва,както и изцяло от показанията му от 21.04.2010г.,02.05.2011г. и 28.03.2012г /том 21 и стр.124 в том 23 от ДП/ дадени от св.М.Т.  в хода на досъдебното производството и приобщени по надлежния ред по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 от НПК.От показанията на свидетелят П.П.,който посочва,че знае,К. ,че е дал пари на лихва  на бащата на братя Т. от Ахелой в размер на 15 000 лв. Показанията и на тримата горепосочени свидетели са последователни,логични и непортиворечиви.Съдът дава вяра изцяло на показанията на св.Х.Т. предвид обстоятелството,първо,че има лични възприятия по случая и лично е разговарял и връщал лихвите  на подсъдимия,както и че баща му-св.М.Т. твърди в показанията си,че като е имал да дава пари на някого,синовете му са ги връщали и те са по-запознати.Още повече,че той след случая с отвличането си е бил психически много разстроен и било възможно да не си спомня някои подробности около размера на кредитите и уговорените лихви.При оформяне на фактическите си изводи съдът взе предвид и веществените доказателства по делото,а именно Черен тефтер с надпис „Офис 1 Superstore”,в който на лист 15 декември  и 16 декември са изписани дати и парични суми,като изрично е посочено „М. Т.”,а под името му са изброени парични суми по дати ,които могат да обективират извод,че това е погасителен план на дължимите суми от св.М.Т. и касае  паричните отношения между М.Т. и Р.К. ,както следва: „На 12.02.-1500 лв.,на 11.01.-2500 евро; на 22.01.2500 лв....” и т.н. Изготвената и приета по делото съдебно-графологична експертиза - Протокол №97 от 26.03.2012г. доказва по безспорен начин,че този текст,представляващ цифри е изпълнен от подсъдимият Р.К..На следващо място съдът взе предвид като и приложеното веществено доказателство №6,представляващ червен тефтер с надпис  Колинс 1993, в който тефтер на стр. 07 юни и 08 юни  е написано „ 2008г -главница-5000 долара;лихва-350 лв- М.”,както и на стр.24 май е посочено „5 000 долара-М.”. Въпреки,че съдебно-графологичната експертиза посочи,че този текст не е изпълнен от подсъдимия,съдът кредитира това доказателство като косвено такова ,тъй като е иззето по надлежния ред от дома обитаван от К. с Протокол за претърсване и изземване.Съдът счита,че няма пречка сметките по извършването на лихварската дейност от К.  да се се водили и вписвали от друго лице или член на семейството,след като са иззети от неговия дом. На следващо място видно от иззети  веществени доказателства,находящи се в том 31 от ДП в полиетиленов плик малки листчета е изпълнено с ръкописен текст на лист №9- „М. на 20.01.07.- 4640 евро”.Видно от приетата по делото съдебно-графологична експертиза –Протокол №73 от 15.03.2012г. се установява,че този текст е изпълнен от подсъдимият Р.К.. Налице е и Писмена Разписка за 5000 лв. подписана лично от К.,от която е видно,че подсъдимият е получил тази сума от дъщерята на Милчо Т.-Е.,като част от парично задължение. Всички тези доказателства са достатъчни да обосноват категоричен и несъмнен извод у съдебния състав,че обвинението по пункт  8 /8.1 и 8.2/ от обвинителния акт е доказано по безспорен и несъмнен начин.

 

         Свид. Д.С. ***, притежавала къща в гр. Ахелой, но не разполагала с достатъчно средства за обзавеждането й. От неин познат, свидетелката научила, че Р.К. дава пари на кредит срещу лихва, като с цел да получи такъв посетила офиса му, находящ се в бензиностанцията в  Бургас и двамата се уговорили да й бъде отпуснат кредит в размер на 15000 лева срещу месечна лихва от 10% . Кредита бил отпуснат през 2008 г. като свидетелката започнала редовно да плаща задълженията си. В по-късен момент С. изпаднала във финансови затруднения,но  ипотекирайки  жилището си  изплатила изцяло  в офиса на  К. сумата от 24 600 лева, която покривала изцяло отпуснатия кредит с главницата в размер на 15000 лв. и лихва в размер на 9 600 лв..

         Общата сума на платените лихви от свид. С. възлизала в размер 9 600 лева.

          Съдът възприема горната фактическа обстановка въз основа на показанията на св.Д.С. дадени в хода на съдебното следствие,които са последователни ,ясни и конкретни и съответстват на събрания по делото доказателствен материал.В тази насока са и показанията на св..П. и св.Я.М., които сочат,че С. е вземала пари на лихва от подс.К..Налице са  и  доказателства,представляващо  иззето по надлежния ред веществено доказателство №6, червен бележник с надпис Колинс 1993,където на стр.24 май е посочено „12 000лв-Д. ***.Този бележник е  иззет от дома обитаван от   подсъдимия К.,чрез извършване на претърсване и изземване по съответния процесуален ред.

         Съдът оправда подсъдимият за разликата в сумата над 9 600лв. до 11 000 лв получени от него лихви  ,тъй като по делото не се доказа да е получил неправомерен доход над сумата от 9 600 лв. от св.Д.С..

         

         Свид. М.М. споделил със свид. С.С. през периода 2008-2009 г., че има нужда от парични средства. Св. С. му казал, че познава лице, което дава пари на лихва и му съобщил името на подсъдимия. С. се обадил по телефона на К. и след половин час М. имал уговорена среща с подсъдимия в офиса му в газ-станцията . Свид. М. посетил офиса на  К., находящ се в газ-станция - гр. Бургас. В проведения разговор между двамата , К. му съобщил, че има възможност да му предостави исканата сума от 5000 щатски долара, представляващи в левова равностойност  сумата от 6 820 лв. /шест хиляди осемстотин и двадесет лева/. Когато свидетелят попитал каква ще я лихвата, обвиняемият му обяснил, че тя варира между 5% и 8% в зависимост от срока за предоставяне на кредита и размера на сумата. Постигнали   уговорка, кредита да се върне за 1 месец, като К. определил лихва в размер на 5% и предавайки парите на свидетеля, накарал последният да разпише запис на заповед в един екземпляр, който запазил за себе си.

         В уговореният срок, свид. М. върнал изцяло размера на кредита с уговорената лихва, като  К. му върнал оригинала на записа на заповед, който свидетелят унищожил. Размерът на платената лихва от свид. М., която той предоставил лично на  К. срещу даденият му кредит била в размер на 341 лева.

      Горната фактическа  обстановка се установява от гласните доказателства на св.М. в хода на съдебното следствие ,както и от приобщените на основание чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.1 и т.2 от НПК   към доказателствения материал показания на свидетеля М. от 22.03.2010г /том 20,стр.42/. дадени в Досъдебното производство.В тази насока са и показанията на св.С.М. и св.С.З.,които доказват безспорно наличието на парични заемни  отношения между К. и св.М. и плащане  на лихва върху взетия кредит.Съдът кредитира изцяло показанията на св.М.,св.М. и св.Сл.З. тъй като същите са последователни и непротиворечиви и съответстват на останалия събран  по делото доказателствен материал..

 

         Свид. И.М. чрез свой познат,Я.П.  се свързал с подс. К. през 2008 г. с намерение да получи кредит,тъй като му трябвали пари,за строителство на  къща.Двамата с приятеля си Я.П. през 2008г. отишли в офиса на подс.К. находящ се на газ-станцията . Между св.М. и подсъдимият К. се постигнала договореност  на свидетелят М.  да бъде предоставен кредит в размер на 2000 лева при определена месечна лихва в размер на 30%, като , сумата, която той трябвало да върне общо главница и лихва била в размер на 2600 лева. Когато М. получил сумата по кредита в размер на 2000 лева, подписал запис на заповед в един екземпляр, който  К. запазил за себе си, без да предостави копие от него на свидетеля. Когато св.М.  върнал сумата от 2600 лева на подс. К., той поискал обратно разписаната от него запис на заповед, но подсъдимия му съобщил, че е унищожил документа. Изплатената от свид. М. лихва по предоставеният му кредит от 2000 лв.  възлизала в размер на  600 лева.

         Горната фактическа обстановка  безспорно се доказва от показанията дадени от св.М. в хода на съдебното следствие, които са последователни и логични и са адекватни на събрания доказателствен материал по делото ,както и от приетата съдебно-финансова експертиза по делото,протоколи за извършени процесуално-следствени действия,записи на заповеди,Договори за заеми..

         В началото на  2008 г. свид. Я.Д. казал на  своя приятел К.Т. ***, че има нужда от пари за лечението на майка си, но няма възможност да вземе кредит от банка. Тогава св.К.Т.  съобщил на свидетелят Д.,***- Р.К., който дава пари на лихва и от който самия той е вземал такива. Свид. Д. заедно със своя приятел отишли в офиса на подсъдимия на автомивка /газ станция/.На тази първа среща К. попитал св.К.Т. дали Д. е сериозен. На тази среща между К. и свид.Д. било уговорено предоставянето на кредит от 20 000 лева, като сумата следвало да бъде върната за 4 месеца, при 30 % лихва, или свидетелят е следвало да плаща по 6000 лева месечно.. Достигайки това споразумение, свидетелят подписал два документа, договор за паричен заем и запис на заповед, Впоследствие свидетелят изпаднал във финансово затруднение , но К. при една от срещите му казал „Че или ще връща парите или ще бере ядове” ,като му посочил едни „едри„ момчета, които били от София и събирали кредити. Създалата се обстановка силно изплашила свидетеля и той усилено започнал да събира пари и в средата на 2008г. занесъл в офиса на подсъдимия сумата в размер на 44 000 лева. При предаването й, К. обяснил на свидетелят, че подписаните от него документи, касаещи взетия кредит ги е унищожил.По време на досъдебното производство св.Д. срещнал подсъдимият,след като бил освободен от ареста от МНО „Задържане под стража”,като К.  му казал следното:”Няма много да си отваряте устите”.

         Изплатената от свидетелят Д. лихва на К. върху полученият кредит от 20 000 лв.  е в размер на 24 000 лева.

 

        Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на св.Д. дадени в хода на съдебното следствие,показанията на св.К.Т. ,от съдебно-икономическата  експертиза,протоколи за претърсване и изземване  и от другите писмени и веществени доказателства по делото.Съдът кредитира изцяло показанията на св.Д. като достоверни, логични ,конкретни и ясни и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.

 

        През 2007 г. свид.К.Т. спешно се нуждаел от сума в размер на 2500 лв, поради което се свързал с подс.К..***, подсъдимият записал името на свидетелят в някаква тетрадка и го накарал да подпише запис на заповед, в която отбелязал отпуснатия кредит, ведно с уговорената лихва в размер на 10%. След около месец, свидетелят се издължил до размера на целия кредит, заплащайки и сумата от 250 лева, която представлявала лихвата по отпуснатата сума за един месец .През 2010 г. свид.Т. се срещнал със свид.Д., който му се оплакал, че подсъдимият го заплашил, че ако някой от хората, които са взимали от него пари на    лихва    разкаже    пред    полицията    за    съществуващите взаимоотношения, то  К. ще заведе граждански иск срещу него, тъй като пази всички подписани от кредитополучателите записи на заповеди.

           Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от показанията на св.Т. дадени в хода на съдебното следствие,както и от показанията му приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 от НПК, ,от съдебно финансовата експертиза, от показанията на св.П.П. и на св.Я.М. дадени пред съдебния състав по настоящото дело ,от протоколи за претърсване и изземване  и от другите писмени и веществени доказателства по делото. Съдът приема за безспорно установено,че подс.К. е дал кредит в размер на 2500 лв на Т. срещу лихва от 10% месечно  през 2007г. Обстоятелството,че в началото на разпита в хода на съдебното следствие св.Т. не си спомни точно размера на отпуснатия кредит и уговорената лихва,като посочи ,че е взел 2000-2500 лв. с лихва от 8% или 10% ,съдът приема,че с оглед отдалеченото време на инкриминирания период-2007г.,се е стигнало  до избледняване на спомените в детайли относно конкретни факти и събития.След като обаче съдът прочете показанията му дадени на ДП по реда на на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 от НПК,св.Т. изрично конкретизира и потвърди  размера на кредита от 2500 лв. и дадената от него лихва на подсъдимия в размер на 250 лв. Нормално е спомените на свидетеля да са по пълни и подробни при разпита му по време на ДП през 2010г. относно конкретните числа на отпуснатия кредит и лихва . Предвид тези съображения съдът изгради своите фактически изводи въз основа на  показанията на св.Т.  дадени в хода на съдебното следствие и тези  приобщени по надлежния ред към доказателствения материал,които са последователни и се допълват и  се подкрепят от съдебно-финансовата експертиза приета по делото,протоколите за претърсване и изземване, иззетите веществени доказателства,показанията на св.П. и на св.М..

         През пролетта на 2007 г. свид. М.К., чрез свой познат Г. се свързала с подс.К., с цел получаване на кредит от 2000 лева. Още когато свидетелката съобщила за своята нужда на Г., последният я предупредил, че може да получи тази сума, но срещу лихва, която трябва да уточни с К.. За тази цел Г. завел свид.К. в офиса на подс.К., находящ се в газ-станцията, собственост на подсъдимия, в гр.Бургас. Между свидетелката и обвиняемия било постигнато съгласие за предоставяне на кредит в размер на 2000 лева за 1 месец срещу 15% месечна лихва, като сумата която трябвало да изплати при връщането на кредита, възлизало на 2300 лева.Главницата по тази сума била 2000 лв и 300 лв. лихва. Тогава свидетелката написала разписка върху един лист, изписвайки трите си имена и датата, както и размера на кредита плюс лихвата, от която поискала копие от подсъдимият, но последният й обяснил, че след като върне сумата от 2300 лева, създаденият от нея документ ще бъде унищожен. Когато изплатила сумата в същият офис, К. я успокоил, че ще скъса разписката, но не го направил пред нея.Лихвата получена от подсъдимият К. от св.К. е в размер на 300 лв.

          Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св.К. дадени на ДП / Том 32 , л.138 от ДП/ прочетени и приобщени по надлежния ред –по реда на  чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.4 от НПК,след изрично дадено съгласие от страните по делото.Горните фактически констатации се подкрепят и  от съдебно-финансовата експертиза приета по делото,протоколите за претърсване и изземване, иззетите веществени доказателства,протоколите за оглед на веществени доказателства.

          Описаната фактическа обстановка по горе се установява  по несъмнен и категоричен начин от показанията на св.Е.Е.,св.М.Т.,св.Х.Т.,св.Д.С., св.М.М., св.С.М., св.И.М., св.Я.Д., св.Кр.Т., св.М.К., св.П.П. –от показанията му дадени в хода на съдебното следствие,св.Я.М.,от изслушаната и приета съдебно-финансова експертиза,от приложените веществени доказателства /тефтери,писмени бележки/ ,писмени разписки,записи на заповеди,Договори за заеми,съдебно-графологични експертизи,справки от НОИ-Бургас и от Търговския регистър,Протоколи за пертърсване и изземване,Протоколи за оглед на веществени доказателства,писмо от БНБ-И. Искров, и другите писмени доказателства приложени по делото.

            

      ПРАВНИ ИЗВОДИ  относно обвинението по пункт I-първи от обвинителния акт:

         Събраният по делото доказателствен материал налага извода, че от обективна и субективна страна, подсъдимият е осъществил престъпният състав по чл.252 ал.2, вр. ал.1 от НК, вр. чл.2 ал.1 от Закона за кредитните институции за това, че през периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2009 г. в гр. Бургас, като физическо лице, извършвал дейност по занятие - банкови сделки по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/ - "Чл. 2. (1) Банка е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск", за които се изисква такова разрешение, предоставяйки парични  кредити срещу договорена лихва, като от тази дейност е получил значителни неправомерни доходи в размер на 43 147 лв /четиридесет и три хиляди сто четиридесет и седем лева/ .

 

 

    Видно от представените справки от НОИ Бургас ,от „РУ Социално осигуряване”/стр.476 от НОХД/ се установява,че за инкриминирания период подсъдимият К. се е осигурявал като съдружник  и управител във ВЕЕР ООД. Същият се е самоосигурявал върху минималната работна заплата за страната ,както следва:за 2007-върху 220 лв.,като е получил годишен доход  от възнаграждения  за 2007г. в размер на 2640 лв.;За 2008г. се е самоосигурявал също върху МРЗ от 240 лв.,като е получил годишен доход от възнаграждения в размер на 2 880 лв. и за 2009г. се е самоосигурявал също върху МРЗ в размер на 260 лв. за срок от 5 месеца,като е получил общ годишен доход от възнаграждения в размер на 1300 лв.  Безспорно това означава,че К. е получавал  доходи в размер на МРЗ от търговската си дейност като управител и съдружник ,както и  други  доходи получени  в резултат на извършваната от него незаконна банкова дейност,от която е получил значителни неправомерни доходи.

    Видно от писмо от БНБ от И. Искров-управител /том21,стр.90 от ДП/ се установява,че дейност като банка може да извършва само лицензирано от БНБ акционерно дружество.Този принцип е следван ,както от ЗБ/отм/,така и от Закона за кредитните институции.Управителят на БНБ сочи,че въз основа на ЗКИ не е било възможно и не се случвало БНБ да издаде лиценз  за банка на лице,различно от акционерно дружество.Безспорно по делото липсват доказателства установяващи ,че подсъдимият К. има законно регистрирана банкова дейност и издаден лиценз от БНБ.

    От изслушаната и приета съдебно-финансова  експертиза и допълнителна такава се установява конкретно всеки кредитополучател какъв кредит е получил и каква лихва е заплатил.Изчислена е и левовата равностойност на дадените заеми във валута.

     Съдът кредитира изцяло изготвените и приети по делото съдебно-графологични експертизи обективирани в  Протокол №97 от 26.03.2012г. и Протокол №73 от 15.03.2012г. ,които установяват безспорно,че подсъдимият К. си е водил записки и бележки и водил погасителни планове във връзка с дадените суми ,като е отбелязвал подробно каква сума е дал на част от лицата заемополучатели и каква лихва същите са му дали.

 

       Съдът кредитира и показанията на св.П. П. и на св.Я.М.,които установяват,че също са получавали заеми от подсъдимия К. и са връщали сумите с лихва .Тези техни показания подкрепят изцяло обвинителната теза и доказаното престъпно поведение на Р.К.,което е било изградено трайно и последователно в рамките на три последователни години и които показания допълват облика и характеристиката на извършваната престъпна дейност от подсъдимия. Св.П. и св.М. сочат и конкретни лица,част от които са предмет на обвинението,за които знаят,че са получавали заеми срещу лихва от Р.К..Те посочват изрично имената на кредитополучателите Д.С. и К.Т.,взели пари на лихва от К..Свидетелят М. сочи,че съпругата на подсъдимия К.-М.К. е предлагала на М. да даде  по 2000 лв. за всеки свидетел, за да откаже да свидетелства против съпруга й по настоящото съдебно производство.

       Съдът кредитира показанията и на св.К.Д.,Х.Д.М.,св.К. С.,които твърдят в показанията си в хода на съдебното производство ,че са вземали заеми от подсъдимия К.,но никога не са заплащали лихва върху тези парични суми.Гражданският и търговският оборот в Република България,както и Закона за задълженията и договорите регламентират възможности всеки един да получава заем от друго лице-физическо или юридическо.Не съществува пречка подсъдимият да е давал инцидентно заеми на едни лица срещу уговорена лихва,а на други без лихва по различни причини.Тези показания обаче не променят изводът на съда,че подсъдимият е осъществявал незаконно кредитиране на физически лица срещу уговорена лихва,въз основа на което е получил значителни неправомерни доходи,по които пунктове от обвинението същия бе признат за виновен. От показанията на горните свидетели,съдът прави извод,че действително подсъдимият е имал едно трайно последователно поведение по раздаване на   кредити на лица ,като безспорно неговата  дейност дори и от хуманни подбуди в някои случаи буди съмнение предвид обстоятелството,че същия получава МРЗ за страната, а раздава кредити на голям брой хора и за доста големи суми.Показанията на горните свидетели по никакъв начин не оборват  и не подлагат под съмнение направените фактически и правни констатации от съда,че К. е извършвал незаконна банкова дейност.Констатираните отделни случаи,при които подсъдимият не е договарял възнаградителна лихва,не са достатъчни,за да определят действията на подсъдимия в цялост като обикновени парични заеми по ЗЗД.

         Следва да се отбележи,че доказателствата изброени по-горе в подкрепа на обвинителната теза са многобройни такива, същите са последователни,непротиворечиви,допълват се взаимно и от тях може да се направи категоричен и несъмнен извод,че К. е осъществил инкримнираното престъпление,както от обективна така и от субективна страна.

 

    Съдът не кредитира обясненията дадени от подсъдимият К. в хода на съдебното следствие,тъй като същите са изолирани и противоречат на събрания доказателствен материал.Същите съдът ги определя като негова защитна версия,което е негово законно право да организира по свое усмотрение правото си на защита. К. сочи,че е дал няколко заема,но без да иска лихви на приятелски начала,а именно на С.С.-40 000 лв. и на М.Т.-15 000 лв  и на св.Е. Е. ,с които били семейни приятели.За останалите лица същия твърди,че не ги познава и никога не им е давал заем срещу уговорена лихва..Тези негови обяснения противоречат изцяло на събраните по делото гласни и писмени доказателства.Нелогични са обясненията му,че той изобщо не познава свидетелите М.М.,М.К.,Я.  Д.,К.Т.,Д.С. и св.И.М..На първо място свидетелите получили заем от него срещу лихва описват точно,канкретно и ясно кога,къде и каква сума са получили,за какъв срок и срещу каква лихва.Всички тези факти никой не може да ги изнуди или принуди да ги твърдят,ако не са верни, както навежда доводи в тази насока подсъдимият,че полицията е скълапила всичко това срещу него,за да го унищожи.Още повече,че когато едно лице се занимава с лихварска дейност ,поради огромното текучество на различни лица е нормално и логично да не познава всички и да ги запомня.Той обезпечава задълженията с писмен документ-Запис на заповед и не  е необходимо да полага усилия да запомни всеки един поотделно.Предвид горните съображения съдът не кредитира обясненията на подсъдимия К..

                 От обективна страна по делото  се установи,че през инкриминирания период от време подсъдимия К. в качеството си на физическо лице без да има разрешение за извършване на банкова дейност е раздавал парични кредити /заеми/ на лицата посочени по-горе ,а именно: на Е.Е.,М.Х.Т.,Д.Н.С.,М.И.М.,И.С.М.,Я.И.Д.,К.К.Т. и на М.В.К. .От дейността си същия е  получил значителни неправомерни доходи във вид на лихви в размер на 43 167 лв.Безспорно се установи и наличието на системност на извършване на множеството сделки.Престъплението по чл.252 е типично престъпление на системно извършване.Доказа се,че за период от 2007г. до 2009г. К. е осъществил 9 еднородни банкови сделки без съответно разрешение,с които се е стремял да извлече определени противозаконни доходи.

         Предвид горното,съдът  при  преценка за наличие на материално-правната предпоставка – по занятие ,приема,че деяние по занятие се осъществява тогава,когато са извършени поне три сделки,който признак е налице  и тази дейност е насочена към получаване на траен източник на доходи и печалба.Съгласно константната съдебна практика не е нужно занятието да съставлява единствен или главен поминък,а е възможно  лицето да има и други източници на доходи.В този смисъл /Решение №12282009г. на ВКС по н.д.88/2009г.-3 н.о.,Решение №560/2005г. на ВКС по н.д.№1082/2004г/ .Предвид това получаването и на други доходи не е пречка да се приеме,че дейността е насочена към осигуряване на траен източник на печалба,и че инкриминираното деяние е извършено по занятие. За съставомерността на деянието не е необходимо придобитите доходи да са единствен източник на издръжка,въпреки,че предвид разликата между доходите,които е получавал от фирмата и тези от незаконната си дейност предопределят извод,че именно банковата дейност на подсъдимия  е била водещ и основен източник на издръжка на подсъдимия..   

                    На следващо място  банковите сделки  са реализирани в качеството му на физическо лице,а не на търговец,което се установява от доказателствата по делото.Няма нито едно доказателство,че подсъдимият е давал заемите срещу лихва в качеството му  и от името на ВЕЕР ООД, т.е. не е извършвал регламентирана търговска дейност в тази насока,не е декларирал и такава дейност в предмета на дейност на дружеството.Тези сделки не са отразявани никъде,те са се осъществявали устно,чрез договаряне между К. и кредитополучателите,като понякога са подписвали и записи на заповеди,които задължително оставали в подсъдимия Р.К.. Впоследствие същия ги ползвал да удовлетворява  своите вземания  чрез съдебен изпълнител.

          Установи се по делото,че след получаване на паричните кредити, горепосочените лица са заплатили  лихви на К.,които възлизат общо на на 43 147 лв. Тази сума се явява за подсъдимия значителен неправомерен доход.Това е така,тъй като по времето,когато е раздавал кредити и получавал лихви е бил самоосигуряващо се лице и е получавал минимална работна заплата и раздадените от него кредити по никакъв начин не биха могли да улеснят неговата професионална или търговска дейност,нито пък регистрираната му търговска дейност има за предмет извършване на банкови или финансови сделки..Чрез уговаряната лихва подсъдмият е реализирал материална облага,която безспорно е значителна по размер.

         Налице са повече от три случая /9 на брой/ за заемане на парични суми срещу получаване на насрещна материална облага ,което обуславя извода за ситемно заемане на парични средства на широк кръг лица.Системното заемане пък на парични следства срещу насрещна материална облага /уговаряне и получаване на лихви/ съотвества на понятието банкови сделки по занятие,за което се изисква разрешение.А, както е посочил ВКС в Решение №66/2009г. ”Системното /по занятие/ предоставяне на парични суми под формата на заеми на други лица срещу възнаграждение /лихва/ за ползването на заетата сума с основна цел заемателят да реализира доходи от реално предоставените средства покрива понятието за дейност на банково кредитиране,поставено под разрешителен режим”. И още „Системното заемане на парични средства срещу насрещна материална облага/уговаряне и получаване на лихви/ съответства на понятието банкови сделки по занятие, за които се изисква разрешение по чл.2 от ЗКИ /Решение №122/2009г. на ВКС/.Безспорно е,че такова разрешение подсъдимият няма.

         Безспорно е установено по делото,че подсъдимия К. за периода 2007г-2009г. е извършвал по занятие множество от банкови сделки,без да е имал съответното разрешение-лиценз,което се изисква по реда на чл.2 от ЗКИ.Това е видно и от писмото,прието по делото като писмено доказателство,изходящо от БНБ.Налице е неспазване на установения разрешителен режим от страна на подсъдимия при извършване на банкова дейност,което обуславя наказателната му отговорност по чл.252 ал.2 вр.ал.1 от НК.Системното заемане на парични средства на широк кръг лица срещу насрещна материална облага,насочена към обезпечаване издръжката на заемодателя,съответства на понятието банково кредитиране.Точно това е извършвал подсъдимият К.,като последователно,многократно е заемал парични средства на неограничен кръг от лица,при което сделките-поотделно и в тяхната съвкупност,са били насочени към осигуряване на необходимите му средства за живот.През целия инкриминиран период ,такава по съдържание дейност се е намирала под разрешителен режим /чл.2 ал.1 от ЗКИ/.

       Независимо от липсата на писмена форма на кредитиране /някои изключения подписани са Записи на заповеди/,сключените сделки по същество предоставят парични средства срещу лихва и обезпечение,което съставлява банкова сделка,като за тези банкови сделки безспорно подсъдимият не е имал разрешение. /В този смисъл Решение №122/30.04.2009г. на ВКС по н.д.№88/2009г./

     Следователно през процесния период от време подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл,като е съзнавал,че извършва банкова дейност по занятие без съответно разрешение за това,предвиждал е и искал настъпването на общественопасните последици. Целял е да си осигури материална изгода,като е получил значителни неправомерни доходи в горепосочения размер от 43 147 лв./четиридесет и три хиляди сто четиридесет и седем лева/

 

      II. Съдът  призна за невиновен и оправда подсъдимият Р.К. по пунктове: първи-1; втори-2; трети-3; четири-едно-4.1; пети-5 ; шести-6; седми-7  /7.1 и 7.2/;единадесети-11 и четиринадесети-14 от обвинителният акт за това да е предоставял през инкриминирания период кредити на лицата С.Й.З.,С.Я.С.,Г.Т. Е., Е.М.Е. за кредит от 3800 лв. ,като до връщане на кредита подсъдимият е  получил 48 лв.лихва, на Н.А.Г.,Х.Н.Д.,Т.П.И. и на Б.Г.П. ,като от тази дейност същия да  е получил значителни  неправомерни доходи над размера  от 43 147 лв    до размера  104 561 лв.посочен в обвинителния акт. Съдът приема,че обвинението е повдигнато за получени от Р.К. значителни неправомерни доходи в размер на 104 561 лв.,тъй като общия сбор от всички посочени ,както в обстоятелствената част така и в диспозитива на обвинителния акт  получени лихви от подсъдимия като доход  се равняват на тази сума.Посочената в началото на диспозитива на обвинителният акт обща сума в размер на 105 011лв., съдът отчита като допусната техническа грешка,тъй като по-надолу в диспозитива при изброяване на всеки един конкретен заем и получена лихва, общата сума при сборуване възлиза на посочената в края на  диспозитива такава в размер на 104 561 лв.,която всъщност е послужила и за предмет на правната квалификация по настоящото обвинение.От друга страна подсъдимият изрично и недвусмислено е заявил пред съда ,че разбира напълно обвинението и няма неясноти в тази насока.

 

Съображенията на съда  да постанови  частична оправдателна  присъда са следните:

 

        1.По пункт първи-1 от обвинителния акт:

 

              Предвид наличната  връзка между двете обвинения по пункт първи и пункт втори  от обвинителния акт ,съдът следва да ги обсъди ,както поотделно така и да изложи общи доводи във връзка с двете обвинения  и тяхната недоказаност.

 

          От доказателствата събрани по делото не се установи по несъмнен и категоричен начин конкретно какъв размер  кредит и срещу каква лихва подсъдимият е предоставил на св.С.З..Видно от представената по делото Запис на заповед от 18.05.2009г. , З. е получила от Р.К. на 18.05.2009г. сумата от 68 000 лв,която  е следвало да върне на 20.12.2009г.В същата насока е и представения Договор за заем от 18.05.2009г. , по силата на който К. предоставя заем на С.З. в размер на 68 000 лв. с лихва в размер на 0,2% дневно върху всяка просрочена вноска.В хода на съдебното следствие ,видно от показанията дадени от св.З. пред настоящия съдебен състав същата посочи следното: ”Видях със сигурност ,че К. даде на С.С. 40 000 лв.,никога аз не съм получавала 68 000 лв. от Р.К.,аз наследих това задължение на С.. Сумата от 40 000 лв. се увеличи на 68 000 лв.,защото в писмените документи е вписана с дължимите лихви към 2009г.,а не само главницата,която към 2008г. бе в размер на 40 000 лв.Лихвата в началото започна от 4%,после стигна до 8%”.

      В показанията на св.З. приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.2 от НПК,дадени пред съдия по ДП на 23.03.2010г. същата посочва,че през 2007г. със св.С.С. са взели заем от подсъдимия К.,необходим им за общия бизнес със св.С. в размер на 68 000 лв.,при 4% месечна лихва,която варирала впоследствие до 6% и до 8% месечна лихва.Сочи,че за този заем С.С. подписал запис на заповед,тя не е подписвала нищо.

       Обвинението е повдигнато за това,че С. З. на 18.05.2009г. е получила заем от Р.К. в размер на 68 000 лв. с лихва в размер на 4% месечно,,като до връщане на кредита общия размер на платените лихви бил в размер на 18 740 лв.В тази насока е и съдебно-финансовата експертиза приета по делото.Съдът констатира,че вещото лице в експертизата изчислява задължението като главница от 68 000 лв.,като приема дневна лихва в размер на 88 лв,неясно откъде идва тази дневна лихва и така изчислява лихва за период от 212 дни,който период също е неясен как е изчислен и въз основа на кои доказателства.

    В този смисъл съдът счита,че обвинението срещу К. да е дал заем на З. в размер на 68 000 лв. с 4% месечна лихва е недоказано по безспорен и несъмнен начин. Това е така, защото на първо място не се установи категорично,че точно на инкриминираната дата - 18.05.2009г. св.З. е получила заем срещу лихва от подсъдимият К. в размер на 68 000 лв..Обстоятелството,че към този момент е съставена Запис на заповед ,с която З. се задължава към К. не може да обоснове извод,че тя е получила точно тогава сумата от 68 000 лв.Напротив налице са многобройни доказателства,които установяват,че на първо място З. не е получила никакви пари на този ден,а просто на този ден е поела формално чрез писмен документ дългът,който те двамата като  съдружници със св.С. са взели от  Р.К. още през 2007г. Парите са били получени през 2007г. от св.С. лично от Р.К. в размер на 40 000 лв..,а сумата посочена в Записа на заповед от 18.05.2009г. установява дължимата сума заедно с лихвите към 2009г. Предвид горното съдебният състав приема,че не се доказа по несъмнен начин,че на инкриминираната дата-18.05.2009г. св.З. е получила заем от подсъдимия в размер на 68 000 лв. с лихва 4% месечно,като до връщане на кредита  общата сума на платените лихви е 18 740лв.В подкрепа на тези изводи са показанията на св.З. давени пред съда в хода на съдебното следствие,както и показанията на св.С.,пиробщени към доказателствения материал по надлежния ред-по чл.281 ал.1 т.3 от НПК.

          На следващо  място налице са противоречия в показанията дадени  от св.З. в хода на  ДП и тези в хода на съдебното следствие,които касаят размера на получения заем,които противоречия са пречка съдът да направи обоснован и категоричен фактически извод . В ДП св.З. заявява,че са получили със съдружника си св.С.  68 000 лв заем  от К.,а в хода на съдебното следствие изрично посочва,че заемът е получен от С. и той  е бил в размер на 40 000 лв.,за която сума той подписал Запис на заповед.Впоследствие по-късно тя поела заема да го изплаща от св.С.С. и тогава подписала Запис на заповед на 18.05.2009г. за 68 000 лв.,в която сума били включени и лихвите от 2007г. до 2009г..Изрично в съдебно заседание З. заявява,че никога не е получавала от Р. К. сумата от 68 000 лв,а е наследила задължението на св.С.С.,което било в размер на 40 000 лв. главница.,което с лихвата стигнало до 68 000 лв.Сочи се,че лихвата първоначално била определена на 4 % месечно,впоследствие определена на 6% и след това на 8%.Не се установи по делото точните периоди от кога до кога месечната лихва е била 4%, за какъв период  е била 6% и кога  8%,което прави невъзможно точното определяне на получената лихва от К.. Съдебно-финансовата експертиза приема и изчислява дневна лихва в размер на 88 лв. По делото не се установи по безспорен начин,точния размер както на главницата,така и на платената лихва от св.З.,изчислената дневна лихва в размер на 88 лв. не съответства на събраните по делото доказателства. .В този смисъл съдът не приема в тази част изготвената съдебно-финансова експертиза ,касаеща кредита и лихвата по отношение на св.З.,тъй като експертизата е неправилна и необоснована в тази си част.

    На следващо място установява се, че е повдигнато два пъти обвинение за една и съща сума, дадена в заем от подсъдимия,както твърди обвинението.Безспорно е установено,че е дадена някаква сума първоначално на св.С.,необходима за общия им бизнес със св.С.З.,който заем впоследствие се поема само от св.З. ,която е следвало да продължи да връща главницата и лихвата на подсъдимия.Прокуратурата е повдигнала обвинения за дадени два отделни заема от К., първо на С. в размер на 40 000 лв.,а впоследствие на З. отделно в размер на 68 000 лв.,които обстоятелства не се доказаха по несъмнен и категоричен начин. Напротив доказателствата сочат ,че това е един общ заем, даден от подсъдимия на св.С.,за да го ползва за общия си бизнес със св.З.,с уговорена лихва даден първоначално на св.С.,но изплащан и от двамата до определен момент-до 2009г. и впоследствие поет да се изплаща еднолично от св.З..По делото не се доказа,че подсъдимият К. да е дал поотделно заеми на инкриминираните дати на св.З.-68 000 лв. и на  св.С.-40 000лв..

      Предвид горните съображения настоящият съдебен състав прие обвинението по пункт първи от обвинителния акт за недоказано по несъмнен и категоричен начин и оправда подсъдимият по него.

 

     2.Относно обвинението по пункт 2 и пункт 3 от обвинителния акт:

 

             Съдът прие,че обвинението по пункт 2  от обвинителния акт  срещу К. не се доказа по категоричен начин.Съображенията са следните:

          Прокуратурата обвинява К.,че е дал на св.С.С. заем в размер на 40 000 лв. с лихва в размер на 0,2% дневно върху сумата на главницата,като до връщане на кредита общата сума на платените лихви била в размер на 2800 лв.Показанията на св.С.С. /л.37 в т.20 от ДП/ бяха приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 ал.1 т.3 от НПК,предвид обстоятелството ,че същия редовно призован ,не може да се яви в съдебно заседание поради продължителен престой в чужбина / работи там/ по данни на съпругата му .Същият сочи в показанията си, дадени пред съдия на ДП  за взет общ кредит със св.З. за нуждите на общия им бизнес .Той категорично посочва,че през 2007г.   К. му  е дал в  заем сума  в размер на 50 000 лв. с уговорена лихва от 4% месечно ,за която сума С. подписал Запис на заповед.После поискали още около 20 000 лв.,които К. им дал. Тази сума обаче  не им били дадена наведнъж от К.,а на няколко вноски в течение на един месец.Впоследствие обаче лихвата стигнала   до 8 %. С. сочи,че в началото са плащали заедно лихвите,но след 2 години той се оттеглил от общия бизнес със З. и тя поела задължението към К. самостоятелно,за което подписала Запис на заповед през 2009г..Видно от представената по делото Запис на заповед от 26.08.2008г. подписана от С. се установява,че същия се задължава да върне на К. сума от 40 000 лв. в срок до 30.09.2008г.На същата дата е сключен и Договор за заем между св.С.С. и подсъдимия К. за сумата от 40 000 лв.,като в чл.3 от Договора е уговорена в полза на заемодателя лихва в размер на 0,2% дневно.Посочено е в договора,че като обезпечение на договора е издадена Запис на заповед от 26.08.2008г. в полза на Р.К../стр.3,4 от том 31 от ДП/.От горните доказателства не може са направи категоричен и несъмнен извод какъв е точно и конкретно размерът на взетия от св.С. заедно със св.З. заем от К. през 2007г.и каква е точно  уговорената лихва ,която за определен период е била 4% ,а по късно е станала 8% . Доказателствата относно тези обстоятелства са противоречиви и непоследователни,тъй като в показанията си св.С., сочи, че е получил през 2007г. заем от К. в размер на 50 000 лв. срещу 4% месечна лихва,която след няколко месеца стигнала до 8%. По-късно взели още 18 000 лв..Сочи, че е подписал и Запис на заповед за сумата от 50 000 лв.Видно от представените и приети Запис на заповед от 26.08.2008г. и Договор за заем от същата дата между св.С. и подсъдимия е посочено,че К. е дал заем на С. в размер на 40 000 лв.,срещу дневна лихва от 0,2%.В показанията дадени от св.С.З. пред настоящия съдебен състав същата сочи,че св.С. е получил 40 000 лв. и е подписал заповед на заповед за тази сума.А тя е подписала през 2009г. Запис на заповед  за сумата от 68 000 лв.,с която сума се е задължила към  К. ,като в тази сума  е включена главницата от 40 000 лв. заедно с дължимата вече лихва към 2009г.,като така сумата придобива размер от 68 000 лв.

         Безспорно от всички събрани по делото доказателства относно обвинението по пункт I-точка 1 и точка 2 се установи само,че и двете обвинения касаят една и съща сума,взети от св.С.С. за общ бизнес със св.С.З.,като св.З. никога не е получавала друг заем от подсъдимия К. различен от заема получен от св.С..Липсват доказателства за взет кредит в размер на 68000 лв. от св.З. от подсъдимия с уговорена лихва месечно от 4%, както и доказателства,че К. е получил неправомерен доход от тази лихва в размер на 18 740 лв.Представената Запис на заповед за сумата от 68000 лв. не може да обоснове извод ,че З. се е задължила към К. с определената в нея сума срещу конкретна лихва. Обвинението не доказа за какъв период и точно в какъв размер е получения заем  и  изплащаната лихва,както и липсват безспорни доказателства за получен кредит от  св.З. на 18.05.2009г.

         В същата насока са и доводите за недоказаност на обвинението по т.2 от обвинението.Не се доказа по несъмнен начин на първо място,че на 26.08.2008г. св.С. е получил сумата от 40 000 лв. срещу уговорена лихва от 0,2% дневно,като до връщане на кредита К. да е получил лихви в размер на 2800 лв.Доказателствата са противоречиви и взаимно-изключващи се.Обвинението приема напълно необосновано,че заемът е получен в деня на сключване на Договор  за заем и подписване на Запис на заповед-26.08.2008г.Свидетелските показания ,които съдът кредитира сочат ,че заемът е получен от К. през 2007г. и е в размер на 50 000 лв..Уговорената лихва била в размер на 4% месечно първоначално,като впоследствие достигнала до 6% и 8%. Липсват доказателства за какъв период точно лихвата е била 4%, за какъв 6% и за какъв период  8%. Св.С. твърди,че със св.З. са взели още 18 000 лв. освен тези 50 000 лв. допълнително,а св.З. твърди в показанията си пред настоящия съдебен състав,че са взети категорично 40 000 лв. в началото от св.С. за общия им бизнес през 2007г.,а останалите 18 000 лв. е  начислената лихва към 2009г.

   Предвид изложените съображения съдът призна за невиновен и оправда подсъдимият К. по обвинението по пункт 2 от обвинителния акт,поради липса на безспорни и категорични доказателства. Събраните такива са противоречиви и не могат да обосноват еднозначен и категоричен извод у съда за извършено съставомерно деяние от подсъдимия.

 

    Относно обвинението по пункт 3 от обвинителиня акт:

 

       Съдът прие,че  обвинението по пункт 3 от обвинителния акт не се доказа нито от обективна ,нито от субективна страна. Обвинението,че св.С. е получил заем от Р.К. на 30.01.2009г. в размер на 10 000 английски паунда /представляващи левовата равностойност на 21 784 лв/ с лихва в размер на 4% месечно,като до връщане на кредита общата сума на платените лихви от С. на К. била в размер на 4 544 лв.не намира подкрепа и опора в събрания доказателстевн материал.На първо място св.С. в приобщените му показания дадени пред съда в хода на досъдебното поризводство не посочва изобщо ,че е получавал заем от Р.К. в размер на 10 000 паунда,нито пък ,че  е уговаряна лихва върху тази сума ,както и  да е плащал лихва на подсъдимия върху тази сума. По делото е налице единствено писмено доказателство-Запис на заповед от 30.01.2009г.,от която е видно,че св.С.С. се задължава пред Р.К. в да му върне в срок до 30.03.2009г сумата от 10 000 паунда.Няма уговорена лихва в писмения документ.Наличието на писмен документ Запис на заповед може да индикира извод единствено за наличие на едно гражданско-правно отношение между св.С. и подсъдимия К., което не осъществява обективни признаци на престъпление ,като всеки има право да отдава в заем парични средства по реда на ЗЗД и на ТЗ,където се регламентира същността и характеристиката на ценната книга-запис на заповед , която служи за своевременно обезпечаване на заетата сума .По делото не се представи доказателство,от което може да се обоснове фактически извод,че К. е дал в заем посочената сума в паунди на св.С.,срещу уговорена лихва,от която дейност е получил значителни неправомерни доходи.Св.С. не твърди наличието на такива парични отношения с подсъдимия,а приложената Запис на заповед няма уговорена лихва в полза на К..

         Предвид изложеното съдът счита,че обвинението в тази му част –по  пункт 3 от обвинителния акт  е недоказано по несъмнен и категоричен начин,съдът не може да направи единствен и обоснован извод за осъществено съставомерно деяние от страна на К.,предвид което го оправда по повдигнатото обвинение по пункт 3 от обвинителния акт.

 

          По обвинението по пункт 4.1 от обвинителния акт:

          Съдът оправда подсъдимия К. и по обвинението по т.4.1 от обвинителния акт,за това,че св.Е.Е. е получил заем в размер 3800 лв. от Р.К. през 2008г.,като до връщане на кредита общата сума на платената лихва била в размер на 48 лв.Съдът счита,че по делото не се представиха доказателства в подкрепа на това обвинение.В показанията си дадени пред настоящия съдебен състав,както и от тези приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК ,св.Е.Е. не може да си спомни да е вземал заем от К. в размер на 3800 лв. и да е подписвал запис на заповед  за това.Представеният по делото Изпълнителен лист от 17.07.2008г.,изд. От РС-Бургас /л.46,том 21 от ДП/,с който Е.Е. е осъден да заплати на Р.К. сумата от 3800 лв. за абстрактна менителнична сделка не доказва по категоричен начин,че подсъдимият К. е осъществил банкова сделка без разрешение,като е дал заем срещу лихва на св.Е..Този изпълнителен лист удостоверява наличие на гражданско-правни отношения между подсъдимия и св.Е., във връзка с дължима от св.Е. сума ,като даването на заем на едно лице  представлява част от нормалния граждански стокооборот в нашата страна и не се преследва от  наказателния закон.Липсват доказателства установяващи  К. да е получил лихва върху тази сума.

      Предвид горното съдът оправда подсъдимия К. по обвинението визирано в пункт 4.1 от обвинителния акт поради липса на доказателства установяващи съставомерно поведение на К..

 

        По обвинението по пункт 5 от обвинителния акт:

 

   5. Съдът оправда подсъдимия и по обвинението визирано в пункт 5 от обвинителния акт,а именно ,че за периода 2007г-2008г. в гр.Бургас Х.Н.Д. е получил от Р.К. заем в размер на 7000 лв,обезпечен заема със Запис на заповед,като до връщане на кредита платените лихви били в размер на 8 800 лв.Съдът прие,че обвинението в тази му част не бе доказано по несъмнен и категоричен начин,предвид следното:

    Св.Х.Д. в съдебно заседание пред настоящия съдебен състав  посочи,че през 2007г. или 2008г. Р.К. му е предоставил заем в размер първоначално на 4000 лв.,след това още 2 000 лв. при лихва в размер на 6% месечно върху сумата от 6000 лв.За тази сума подписал Запис на заповед в полза на подсъдимия.Съдът предяви на св.Д. Запис на заповед от 22.12.2008г. ,от която е видно,че е получил от К. сума в размер на 7 000 лв.,като се задължава да я върне в срок до 22.04.2009г.Бяха прочетени и свидетелските показания на св.Х.Д. дадени пред разследващия орган на 13.04.2010г./л.9,том 21 от ДП/ и от 30.03.12г./стр.73,том 33/,които бяха приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1,т.1 от НПК.В тези показания от ДП св.Д. твърди,че е получил през 2006-2007г. сумата от 3000 лв. от Р.К. срещу лихва в размер на 6% месечно,за която сума подписал Запис на заповед.След около 5-6 месеца отишъл и взел от подсъдимия още 2 000 лв. срещу  лихва от 6% месечно ,като сумата станала общо  5 000 лв. и плащал 6% месечна лихва върху нея.През месец декември 2008г. поискал още 2000 лв. от Р.К. поради финансови затруднения ,като общата сума станала 7 000 лв,като от тогава лихвата станала вече 7% месечно.Плащал лихвите до м.август 2009г.,след което поради финансови затруднения преустановил плащането.Сочи,че платил  9 000 лв. лихви на подсъдимия.

       Предвид изложената по-горе фактическа обстановка съдът счита,че не се доказа по несъмнен и категоричен начин каква сума точно св.Д. е получил като заем от подсъдимия и каква точно лихва е плащал същия.Съдът счита,че показанията дадени от св.Хр.Д. на ДП през 2010г. безспорно са по-подробни,конкретни и автентични ,предвид неотдалеченото време на инкриминарния период/2007-2008г/ ,докато тези дадени през 2012г. са много отдалечени във времето,повече от 5 години.Този дълъг времеви период  безспорно води до заличаване в съзнанието на подробностите относно определен факт.Предвид това съдът кредитира хронологията на взетите заеми и лихви посочена от св.Д. в разпита му по ДП. Съдът констатира,че от вземане на първия кредит от 3000 и 2 000 лв. допълнително до месец декември 2008г.  е плащал 6% лихва върху дължимата сума от общо 5000 лв.През декември 2008г. поради необходимост от парични средства е взел още 2 000 лв. от К.,така общото задължение станало в размер на 7000 лв., но с лихва  7% месечно.Изчислената сума на получената лихва от К. ,видно от съдебно-финансовата експертиза е в размер на 8 800 лв. при 7% месечна лихва,който размер на лихвата  не бе доказан по безспорен начин.Вещото лице е изчислило сумата въз основа на показанията на св.Д. от ДП ,но не е взел предвид,че за определени периоди свидетеля твърди ,че е плащал лихва от 6%,а именно от 2007г. до месец декември 2008г.,след което лихвата е станала 7%.  Св.Д. при проведените два разпита на ДП посочва две различни суми на дадена лихва на подсъдимия,първия път посочва сумата от 8800лв.,а втория път посочва сумата от 9000лв.,още повече,че други доказателства относно размера на лихвата няма по делото и няма въз основа на какво да се изчисли точния размер на лихвата получена от подсъдимия от св.Д..В съдебно заседание св.Д. не посочи точно и конкретно да е дал лихви на К. точно в размер на 8 800 лв или 9 000 лв..,а посочи,че изплащал лихви за 2 години по 6% месечна лихва ,която сума е различна от посочената в обвинението.Един път посочи ,че лихвата била 6%,после посочи,че е била 7% месечно.Липсват категорични,последователни  и непротиворечиви доказателства установяващи този обективен съставомерен признак.

    С оглед горното,  съдът счита,че показанията на св.Д. са противоречиви и непоследователни и не могат да обосноват единствен извод,че К. е получил лихви в размер на 8 800 лв.Записът на заповед не установява по никакъв начин наличието на уговорки за лихви между страните.Съдебно-финансовата експертиза в частта относно получения заем и размер на лихвата от св.Х.Д. е неправилна и необоснована и съдът не го кредитира в тази му част.С оглед на горното съдът приема ,че не е  изяснен точния период ,в който е заплащана лихва в размер на 6% и на 7%. Не се установи също за какъв период е плащана лихва от 6% и такава от 7% при налични данни за  различна по размер главница /3000лв-5000лв.-7000лв./, което обстоятелство е от съществено значение при доказване на обективни съставомерни признаци на деянието.

      Предвид гореизложеното съдът намира обвинението в тази му част-пункт.5 за недоказано по несъмнен и категоричен начин,поради което и оправда подсъдимия Р.К..Липсват безспорни доказателства ,които да установят по несъмнен начин обвинителната теза.

 

      По обвинението по пункт 6 от обвинителния акт:

    Съдът оправда подсъдимият К. и по обвинението по пункт  6 от обвинителния акт,а именно,че подсъдимият е дал заем в размер на 6 000 лв. на св.Н.Г. с лихва в размер на 3% месечно върху сумата на главницата,като до връщанве на кредита сумата на получените лихви е в размер на 180 лв.В хода на съдебното следствие св.Г. твърди,че е вземал няколко пъти от подсъдимия К. суми на заем от 1000 лв. и 2000 лв.,но никога не му е заплащал лихви  и той не му е искал никога такива.Съдът на основание чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 от НПК приобщи към доказателствения материал по делото показанията на св.Г. дадени в хода на ДП /л.11,том 21 от ДП/,които бяха прочетени.В тези показания св.Г. твърди,че е вземал два или три пъти от К. дребни суми по около 2000-3000лв.,които му били необходими в бизнеса,като заплащал 3% лихва месечно.Съдът констатира,че от показанията дадени в хода на съдебното следствие и тези дадени в хода на досъдебното производство не се установява по несъмнен и категоричен начин,че Г. е взел на заем от подсъдимия сумата от 6000 лв. при 3% месечна лихва,като до връщане на кредита бил платил лихва в размер на 180 лв.Никъде няма посочена сума на главницата от 6 000 лв,липсва и Запис на заповед,неясно е обвинението въз основа на кои доказателства е определил размера  на главницата в размер на 6 000 лв и лихва платена само за един месец в размер на 180 лв.Липсват доказателства за уговорена лихва,за платена такава и за конкретен размер на получен заем от К..Св.Г. посочва,че е получил заем  2000-3000лв.,точно колко не става ясно.Посочения размер на лихвата в обвинението се извлича изцяло и единствено от показанията дадени от Г. в ДП и прочетени по реда на чл.281 ал.4 от НПК ,които не са достатъчни да обосноват категоричен извод за извършено от К. съставомерно деяние и които да са годни да послужат за постановяване на осъдителна присъда. Дори и в показанията му от ДП обаче не е посочен точния размер на взетите от него заеми ”вземал съм 2 или 3 пъти пари от К.,като сумите са били малки – по около2-000-3000лв.”

          Обвинението не е доказано безспорно,липсват доказателства подкрепящи същото. Наличните такива доказателства са непълни,неясни и непоследователни и от тях не може да се направи обоснован извод за извършено съставомерно деяние. Предвид горното съдът оправда подсъдимия К. по пункт 6  от обвинителния акт.

 

   По обвинението по пункт 7 от обвинителния акт:

 

   7.Съдът оправда подсъдимия  и по обвинението по пункт.7 /т.7.1 и т.7.2/ от обвинителния акт,също поради недоказаност на повдигнатото обвинение в тази му част.Прокуратурата е обвинила К.,че за периода 2007-2008г.  е дал в заем на Г.Т. Е. сумата от 20 000лв.  с лихва в размер на 5% месечно върху сумата на главницата,като до връщане на кредита общата сума на платените лихви е в размер на 2000лв.,както и през м.септевмри-м.октомври 2008г. дал в заем на Г.Е. сумата от 50 000 лв. с лихва в размер на 5% месечно върху гланицата от 50 000 лв.,като до връщане на кредита общата сума на платените лихви била ва размер ан 5 000 лв.Съдът счита,че от събраните  по делото доказателства не се установи по несъмнен и категоричен начин,че подсъдимият е осъществил инкриминираните деяния,както от обективна така и от субективна страна.На първо място в показанията на св.Е. дадени пред настоящия съдебен състав същия потвърди,че се занимавал със строителен бизнес ,което наложило необходимостта да потърси пари на заем.Същият  през 2007-2008-2009г. взел  на заем от Р.К. един път сума в размер на 20 000 лв.,която му е върнал и втори път сума от 50 000лв.,която още не му бил върнал изцяло.Сочи категорично,че не уговарял и плащал лихви на подсъдимия за взетите назаем парични суми.Поради наличие на противоречия с показанията дадени му в ДП,съдът на основание чл.281 алл.4 вр. ал.1 т.1 от НПК прочете показанията му от 14.04.2010г /стр.13,т.21 от ДП/ и от 17.04.2012г/.стр.85,т.33 от ДП/.В тях той сочи,че в края на 2007г. или началото на 2008г. е взел от Р.К. заем в размер на 20 000 лв. с лихва от 5% месечно,който заем върнал изцяло след 2-3 месеца.Същата година през м.септември или м.октомври получил от К. друг заем в размер на 50 000 лв. при месечна лихва в размер на 5%.Подписал за взетите заеми записи на заповеди,които останали при подсъдимия.По делото липсват като доказателства въпросните записи на заповеди.Съдът при наличните доказателства може да направи единствено и само извод,че св.Е. е получил две суми в заем от по 20 000лв. и 50 000 лв. от подсъдимия К.,но без да заплаща лихви по тези суми,т.е. налице са гражданско-правни отношения между двамата.Съдът не кредитира показанията дадени на ДП от св.Е. относно плащането на лихва предвид обстоятелството,че същите  не се подкрепят от други доказателства по делото,а същността им на такива прочетени по реда на чл.281 ал.4 от НПК ги определя като недостатъчни съдът да обоснове въз основа на тях категорични фактически и правни  изводи.Обвинението,че Е. е заплащал месечно 5% лихва на К. по заетите суми пари не се доказа по несъмнен начин.Още повече,че няма и никакви доказателства установяващи по безспорен начин за колко време е плащана лихва. В ДП Е. е посочил,че за  2-3 месеца върнал 20 000лв,само,че точно за колко месеца е плащал лихва не е изяснено,което обстоятелство е  от съществено значение  ,а за другата сума от 50 000лв. изобщо не става ясен периода на плащане и размера на лихвите.Вещото лице в съдебно-финансовата експертиза приема като периоди 60 дни или 2 месеца,които констатации противоречат на събрания доказателствен материал по делото. Съдът не приема заключението в тази му част като счита същото за необосновано и неправилно,предвид което обвинението е недоказано по безспорен начин.Липсват доказателства по делото,които да  доказват категорично,че св.Е. е плащал лихви за срок от  2 месеца за всеки един от кредитите си.Вещото лице е посочило като основание Запис на заповеди за тези суми,които ценни книги не са представени като доказателства по делото и не става ясно ВЛ въз основа на кои факти и доказателства прави своите констатации.

          Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав прие обвинението по пункт 7 /т.7.1 и т.7.2/ от обвинителниа  акт за недоказано по несъмнен и категоричен начин и оправда подсъдимия К. по него.

 

        8.Относно обвинението по пункт 11 от обвинителния акт:

 

       Съдът постанови оправдателна присъда,като призна Р.К. за невиновен в това,че през 2007 - 2008 г. в гр. Бургас, в качеството му на заемодател  дал в заем сумата от 25 000 евро / двадесет и пет хиляди евро/ - равностойността на 48 896,00 / четиридесет и осем хиляди  осемстотин  деветдесет  и  шест  /  лв.,   определени  по фиксинга   на   БНБ   на   лицето   Б.   Г.   Н.,   ЕГН **********,      с      местожителство *** заемополучател, с лихви в размер на 18 % месечно върху сумата на главницата, обезпечена чрез "Запис на заповед" за сумата по главницата, подписан от Б.Г.П. в полза на Р. Т.К., като до връщане на кредита, общата сума на платените лихви е в размер на 17 602,00 / седемнадесет хиляди
шестстотин и два / лв. 

        Съдът след анализ на събрания доказателствен материал,а именно от показанията дадени от св.П. в хода на съдебното следствие,както и от показанията му приобщени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК,както и от показанията дадени от св.П.П.,св.Я.М.  и св.Кр.Т. , констатира,че не се доказва по категоричен и несъмнен начин,че подсъдимия К. е дал в заем на св.Б.П. *** 000 евро /представляваща левовата равностойност на 48 896 лева/ с уговорена 18% лихва,до връщането на която Б.П. заплатил на К. лихва в размер на 17 602 лв.По делото не се събраха доказателства установяващи подсъдимият да е давал заем изобщо на св.П., както и да е заплащал св.П. лихва върху този заем.Обстоятелството,че същия е бил шофьор на А. С. и е присъствал на даването на заема от К. и плащането на лихви от нея  не може да индикира на извод,че същия е получил лично заем от подсъдимия и е заплатил лихвата посочена в обвинението или да е имал някакви парични  взаимоотношения с К..Всички доказателства сочат категорично наличие на отношения във връзка с отпускане на заем между А. С. и Р.К.,каквото обвинение няма повдигнато.На следващо място не е доказано по несъмнен начин размера на платената лихва по получения заем,няма доказателства по делото за уговорена лихва от 18% месечно,нито пък точна сума на платената лихва,налице са непълни и неясни показания в тази насока.В този смисъл съдът не приема заключението на съдебно-финансовата експертиза в частта й досежно изчисления заем и лихва по това обвинение,тъй като същото не е обосновано и е неправилно ,не почива на събрания доказателствен материал и не се подкрепя от него..

 

           Предвид гореизложеното съдът намира обвинението по пункт 11 от обвинителния акт за недоказано  по несъмнен и категоричен начин,предвид което  оправда подсъдимия К. по него.Не се представиха доказателства установяващи по безспорен начин обстоятелствата изложени в обвинителния акт и фактите по обвинението.

 

    Относно обвинението по пункт 14 от обвинителния акт:

 

    Относно обвинението по пункт 14 от обвинителния акт,съдът постанови също оправдателна присъда поради недоказаност на същото по несъмнен и категоричен начин,за това,че през 2008 г. в гр. Бургас, в качеството  на заемодател подсъдимият К. дал в заем сумата от 2 000 лева / две хиляди лева/   на лицето Т.П.И., ЕГН **********, с местожителство *** - заемополучател, с лихви в размер на 15 % месечно
върху сумата на главницата, като до връщане на кредита, общата сума на платените лихви е в размер на 300,00 / триста / лв.

      От събраните по делото доказателства /свидетелските показания  дадени от св.Т.И.  в хода на съдебното следствие,показанията на св.П.П. дадени допълнително в хода на съдебното следствие на 29.05.2013г. чрез допълнителен разпит,както и от показанията на св.Т.И. приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 ал.4 от НПК/, не може да се направи категоричен,обоснован и несъмнен извод,че К. е дал заем срещу лихва на св.Т.И. в размер на 300 лв.Безспорно се установява,че действително св.И. е взел лично от К. през 2007-2008г. заем в размер на 2000 лв.,но И.  твърди пред съдебния състав,че не е уговарял и плащал  лихва върху тази сума лично на К. ,а лихвата била договорена и платена от неговия приятел-св.П., който му съдействал пред К. да му даде заема. Св.И. посочва,че тъй като забавил връщането на заема,св.П.  върнал заема на К. ,като му казал,че платил и лихва ,като И. е върнал на П. впоследствие сумата от 2300лв. от които 2000 лв. главница и 300 лв. лихва .Предвид излагането на тези нови обстоятелства ,че св.П. е платил лихва на подсъдимия и той я уговарял,съдът допусна до допълнителен разпит св.П. с оглед изясняване на обективната истина пълно и всестранно.Св.П. в с.з. на 29.05.13г. посочи,че действително е  съдействал на св.Т.И. да получи заем от подсъдимия К. в размер на 2000 лв.,който бил даден  срещу лихва,но не можел да си спомни дали той е уговорил лихвата с К. и дали той е платил същата от името на св.Т.И.,както и в какъв размер е била лихвата.Свидетелят  И. категорично твърди,че е получил лично само главницата от 2000лв. от К. ,но не е договарял лихва лично с подсъдимия,нито пък му е плащал такава лично. Това бил сторил  св.П..П. обаче не може да си спомни конкретно и категорично този факт. Прочетните показания на св.Т.И. от ДП /стр.37,том 23 от ДП/ с правен аргумент  чл.281 ал.8 от НПК не са достатъчни за съда да постанови осъдителна присъда по тази част от обвинението.

        В този смисъл съдът счита,че от събрания доказателствен материал не може да се направи единствен и непротиворечив извод какъв размер лихва е била уговорена между св.И. и подсъдимия и какъв точно размер е бил заплатен.Налице са противоречиви и неясни показания на двамата свидетели в хода на съдебното следствие,които не могат да доведат съдът до категоричен извод за съставомерност на деянието от страна К..

      Предвид гореизложеното съдът намира обвинението по пункт .14 от обвинителния акт за недоказано по несъмнен и категоричен начин,предвид което оправда подсъдимия К. по него.

 

Относно обвинението по пункт II , III И IV  от обвинителният акт,съдът констатира следната фактическа обстановка:

 

               III.  По пункт II от обвинителният акт:

 

        С решение на БОС от 29.01.2004 г. по фирмено дело 247/2004 г. е вписано в Търговският регистър дружество с наименование „ВЕЕР 1"/в момента в ликвидация/ с едноличен собственик на капитала – подсъдимият Р.К..

         На 19.02.2004 г. дружеството „ВЕЕР 1" ЕООД закупува 1/3 ид.част от УПИ № * в кв.**** ПУП на КК „Слънчев бряг" запад, ведно с вещно право на строеж за изграждане на жилищна сграда с РЗП 657, 16 кв. м. на стойност 8 500 лева. Съгласно представените    извлечения    от    разплащателните    сметки    на дружеството, открити в банка „Пиреос" е налице движение на суми от 23.03.2004 г. по левовата разплащателна сметка и от 22.04.2004 г. по евровата сметка. Следователно към датата на закупуване на имота, липсват данни за наличните парични средства на дружеството. Липсва информация и за наличните парични средства в касата на дружеството към 19.02.2004 г.

         Съгласно издадено разрешение за строеж № 98/30.04.2004 г. началната дата на строителството на жилищни сгради - блок „А", „Б" и „В" е месец май 2004 г. Видно от удостоверение за въвеждане в експлоатация № 57/11.05.2005 г. на Община Несебър /том 3, лист 19 ДП/, обект „Жилищна сграда „блок В" с възложител „ВЕЕР 1" ЕООД, изградена в УПИ № * в кв.**** ПУП на КК „Слънчев бряг" запад е въведен в експлоатация на 11.05.2005 г.

         След извършен анализ на движението на паричните средства по банковите сметки на „ВЕЕР 1" ЕООД и след анализ на счетоводните записвания и информацията съдържаща се в годишния финансов отчет /ГФО/ се установява, че дружеството не е извършвало разходи за строителство на сграда, изградена в УПИ № * в кв.**** по ПУП на КК „Слънчев бряг".

         Установена е единствено сумата в размер на 28 000 лева, имаща отношение към извършеното строителство. Във връзка с установяване действителния размер на разходите по строителството, в хода на съдебното производство е назначена повторна строително техническа експертиза, която установява себестойността на извършените СМР в размер на 342 472.00 лева, от която сума следва да се приспаднат приетите от СЧЕ разходи в размер на 28 000 лева, доказани, като извършени преводи, пряко свързани със строителството.

         Изложената фактология налага извода, че дружеството е извършило разходи по строителството на сградата в размер на 314 472.00 лева, представляващи разлика между установената себестойност от СЧЕ 342 472.00 лева и извършените преводи от 28 000 лева. За сумата от 314 472.00 лева липсва доказан и счетоводно документиран произход.

         Изложеното дотук сочи на извода, че подс.К. потвърдил неистина в подадената от него ГДД пред ТД на НАП-Бургас с вх.№ 6098/05.04.2005 г., неосчетоводявайки разходи по строителството на жилищната сграда в размер на 314 472.00 лева, за които липсва доказан произход, като по този начин укрил приход в горния размер, който представлява данъчна основа за облагане по ЗКПО за 2004 г., избягвайки плащане на данъчни задължения в особено големи размери и осъществявайки от обективна и субективна страна престъплението по чл.257 ал.1 /отм.ДВ бр.75 от 2006г./ вр.чл.255 ал.1 от НК, за това, че за финансовата 2004 година /01.01.2004 г. - 31.12.2004 г./..Същият  в качеството му на управител и собственик на капитала на "ВЕЕР 1" ЕООД , Булстат *********, гр. Бургас, в подадена Годишна Данъчна Декларация по чл. 51, ал. 1 от ЗКПО /Закон за корпоративното подоходно облагане/ пред ТД на НАП - гр. Бургас, с вх. № 6098/05.04.2005 г., е потвърдил неистина относно размера на дължимия корпоративен данък за отчетната 2004 год., като вместо реалната данъчна основа в размер на 314 472,00 лв./триста и четиринадесет хиляди четиристотин седемдесет и два лева/  е декларирал годишен корпоративен данък за 2004 г. в размер на 3 966,17 лв., с което избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери -корпоративен данък за 2004 год. в размер на 61 322 лв./шестдесет и една хиляди триста двадесет и два лева /.

            Видно от приетата по делото допълнителна ССЕ подсъдимият,в качеството му на едноличен собственик на ВЕЕР 1 ЕООД  е заплатил в НАП-Бургас  данък за данъчната 2004г. в размер на 3 966,17 лв./ три хиляди деветстотин шестдесет и шест лева и седемнадесет стотинки/,вместо дължимия реален корпоративен данък по ЗКПО в размер на  61 322   лв./шестдесет и една хиляди триста давдесет и два лева/.

 

           По пункт  III от обвинителния акт:

 

         IV. През 2004 г. подс.К. в качеството си на физическо лице с нотариален акт № ** том * рег.№ *** дело № ***/2004 г. придобива в съсобственост с П. С. М. и Д. Е.Д. имот УПИ № * - *** кв.*** по ПУП на КК „Слънчев бряг" запад, целия на площ 1176, 00 кв.м. при следните квоти: П. С. М. - 46,75%, Д.. Е.Д. - 46,75% и Р.Т.К. - 6,50%.

         С нотариален акт № *** том * рег.№ **** дело № ***/2005 г. Д. Д. продава 30,08% от собствените си 46,75% от горепосоченият имот на Р.Т.К., В. Е.Д., С. С. М. и В.Б.И..

         П. С. М. продава 30,08% от собствените си 46,75% от горепосоченият имот на Р.Т.К., В. Е.Д., С. С. М. и В.Б.И. в резултат на което съсобствениците придобиват равни части от имота при квота 16,66% за всеки. През 2005 г. от построената жилищна сграда, известна като „С. Х." са продадени 13 броя апартаменти, съгласно нотариални актове /описани в приложение № 7 от експертизата/, като описаните продажби са извършени от името на посочените по-горе съсобственици. В констативната част на ССЕ   , като стойност на продадените апартаменти са посочени стойности, съответстващи на притежаваната от К. квота при придобиването на имота в размер на 16.66%.

         Издаденото разрешение за строеж, цитирано в удостоверението за въвеждане в експлоатация е № ***/2004 г., като протокола за откриване на строителната площадка е от дата 21.11.2004 г., която дата следва да се приеме за начало на строителството. В материалите по делото е приложено удостоверение за въвеждане в експлоатация под № ***/2005 г. за въвеждане в експлоатация на строеж „Жилищна сграда за сезонно ползване", находящо се в УПИ № **** кв.****,с Идентификатор на сградата:*****.***.**.* по ПУП на КК „Слънчев бряг" запад /том **, лист ***/ с възложители П. С. М., Д. Е.Д. и Р.К.. С оглед първата извършена продажба - месец  юли 2005 г. се установява период на строителство от месец ноември 2004 г. до месец  юли 2005 г.

         Счетоводната експертиза е установила липса на данни за стойността на извършеното строителство от страна на съсобствениците, както и в кой момент, с колко точно средства е участвал всеки от тях. Изготвена е оценка за пазарната себестойност на построената сграда, съгласно която тя се изчислява в размер на 1 392 163 лева. Тъй като съсобствениците са с равни квоти на участия при закупуване на имота, то се налага извода, че квотата в размер на 16,66% за подс. Р.К. следва да бъде отнесена и към разходите за строителство, установени от оценъчната експертиза и представляват -232 073,57 лв. Тъй като имота е придобит в режим на семейна имуществена общност, стойността съответно следва да се редуцира до размер 1/2 или в числово изражение това е сумата 116 036,80 лв. Съгласно наличните данни по делото, както бе посочено по-горе, строителството е извършено през периода ноември 2004 г.  до месец юли 2005  г.,  като  в тази  връзка експертизата посочва разходите за строителството, пропорционално на месеците през които е извършено, а именно: за 2004 г. - 14 504.60 лева, като за останалите седем месеца от 2005 г. - 101 532.20 лева.

         През периода 01.01.2005 г. - 31.12.2005 г. подс. Р.К. в качеството си на физическо лице е декларирал в подадена ГДД № ******/2006 г., отнасяща се за данъчната 2005 г. - 1629.90 лева доход, който не съответства на придобитото от него имущество /движимо и недвижимо -приложение № 7 от основната експертизата - колона, изразходвани парични средства/ на обща стойност 137 676.38 лева, предвид следното:

         През горепосоченият период, видно от събраният доказателствен материал синтезиран в приложение № 7 от ССЕ,  К. придобил парични средства от следните движими вещи и недвижими имоти:

         По нотариален акт № **, том **, рег.№****, дело№ ****/2005 г. - сумата от 1497.65 лв.; по нотариален акт № ** том **, рег.№ **** дело № ****/2005 г. - сумата от 816.34 лв.; по нотариален акт № ***, том **, рег.№ ****, дело № ****/2005 г. - сумата от 816.34 лв.; по нотариален акт № **, том **, рег.№ ****, дело № ****/2005 г. - сумата от 816.34 лв.; по нотариален акт № *, том **, рег.№ ****, дело № ****/*2005 г. - сумата от 1649,34 лв.; по нотариален акт № ***, том *, рег. № ****, дело № ****/2005 г. - сумата от 1249,50 лв.; нотариален акт № ***, том *, рег.№ ****, дело № ****/2005 г. - сумата от 1249.50 лв.; нотариален акт № **, том *, рег.№ ****, дело № ****/2005 г. - сумата от 816,34 лв.; по нотариален акт № **, том *, рег.№ ****, дело № ****/2005 г. - сумата от 649,74 лв.; по нотариален акт № **, том *, рег.№ ****, дело № ****/2005 г. - сумата от 1249,50 лв.; нотариален акт № **, том *, рег.№ ****, дело № ****/2005 г. - сумата от 904,22 лв.; договор за продажба на МПС от 2005 г. Мерцедес С-200 - сумата от 17500,00 лв.; договор за продажба на МПС от 2005 г. Мерцедес Е 220 Д -сумата от 5000,00 лв.; нотариален акт № **, том **, рег.№ *****, дело № ****/2005 г. - сумата от 59.37 лв.; нотариален акт № ***, том *, рег.№ ****, дело № ***/2005 г. - сумата от 223,74 лв.;  от изтеглени суми през 2005 г. по спестовен влог в евро - сумата от 1770,00 лв., като общият размер на приходите, възлиза на 37 890,83 лв.

         През същият период от време, К. изразходвал средства в размер на 138 776,38 лв., произтичащи от направени разходи по движимо и недвижимо имущество, както следва:

         Паричен разход средно на лице за година - сумата от 1959 лв.; разходи за строителство на жилищна сграда, известна като „С. Х." за 7 м., съгласно експертна оценка - сумата от 101 532,00 лв.; Договор за продажба на МПС от 02.12.2005 г. Джип Гранд Чероки  -1/2 от  сумата от 7500,00 лв.; договор за продажба на МПС от 31.03.2005 г. Мерцедес Е 200 - сумата от 25 400,00 лв.; нотариален акт № ***, том *, рег.№ ****, дело № ***/2005 г.  ½ от  сумата от 550,00 лв.; нотариален акт № **, том **, рег.№ *****, дело № ****/2005 г. ½ от  сумата от 59,38 лв.; ½ от внесени суми през 2005 г. по спестовен влог в евро - 1776,00 лв.

         Превишението на изразходваните средства над получените е в размер на 100 885,75 лв., като към тази сума следва да се прибави и посочената в експертизата блокирана парична сума по спестовен влог в евро в банка „Пиреос" на стойност 1776,00 лв., за които парични средства липсва източник на придобиване, като общият аритмитичен сбор на недостига на парични средства възлиза на 102 661,75 лв., която сума съставлява укрит приход с неустановен произход и представлява данъчната основа за облагане, която е следвало да бъде декларирана в ГДД за 2005 г. Недекларирайки горепосоченият размер в подадената ГДД, подсъдимият К. избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 24 098,80 лв., осъществявайки от обективна и субективна страна престъплението по чл.257 ал.1 вр.чл.255 ал.1  от НК ,като същия  в гр. Бургас, пред органите на ТД на НАП - Бургас, в качеството му на данъчно - задължено лице в подадена Годишна Данъчна Декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ/отм./ пред ТД НАП - гр. Бургас с вх. № 020В6997/14.04.2006 г. за данъчен период 01.01.2005 год. -31.12.2005 год., е потвърдил неистина относно размера на дължимия данък за отчетната 2005 год., като вместо реалната данъчна основа в размер на 102 661,55 лв./сто и две хиляди шестотин шестдесет и един лв. и петдесет и пет  ст./  е декларирал доходи като физическо лице в размер на 1629,90 лв/ хиляда шестстотин двадесет и девет лв. и деветдесет ст./ лева, представляващи облагаема данъчна основа по смисъла на чл. 10, т. 18 от ЗОДФЛ/отм/, с което избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 24 098,80 лв., съгл. чл. 93, т. 14 от НК, който гласи: " Данъци в големи размери са тези, които надхвърлят три хиляди лева, а данъци в особено големи размери са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева".

            Видно от приетата по делото допълнителна ССЕ подсъдимият е заплатил в НАП-Бургас  данък за данъчната 2005г. в размер на 6,99 лв./шест лева и деветдесет и девет стотинки/,вместо дължимия реален такъв по ЗОДФЛ в размер на 24 098,80 лв./двадесет и четири хиляди и деветдесет и осем лева и осемдесет стотинки/.

 

             По пункт IV  от обвинителният акт:

 

         V. През периода 01.01.2006 г. - 31.12.2006 г. подсъдимият Р.К. в качеството си на физическо лице е декларирал в подадена ГДД № 020В9024/14.04.2007 г., отнасяща се за данъчната 2006 г. доход в размер на 6029,59 лв., който не съответства на придобитото от него имущество /движимо и недвижимо - приложение № 7 от основната експертиза - колона, изразходвани парични средства/ вместо реално получения доход на обща стойност 25 450,52 лева, предвид следното:

         През горепосоченият период, видно от събраният доказателствен материал синтезиран в приложение № 7 от основната ССЕ, К. придобил парични средства от следните движими вещи  и недвижими имоти:

         По нотариален акт № ***, том *, рег.№ ****, дело № ***/2006 г. - сумата от 1249,50 лв.; договор за продажба на МПС от 21.04.2006 г. - Ауди ТТ - сумата от 250,00 лв.; нотариален акт № ***, том *, рег.№ ****, дело № ****/2006 г. - сумата от 2776,39 лв.; нотариален акт № **, том **, рег.№ ****, дело № ****/2006 г. - сумата от 4998,00 лв.; 1/2 от изтеглени средства от спестовен влог в евро през 2006 г. - сумата от 509,00 лв.; договор за прехвърляне на дружествен дял от 15.11.2006 г. - сумата от 500,00 лв.; средства, посочени в паричния поток, за които липсва източник на придобиване на депозираните суми - сумата от 518,00 лв. - като общият размер на приходите, възлиза на 15477,98 лв.

         През същият период от време, К. изразходвал средства в размер на 40 410,50 лв., произтичащи от направени разходи по движимо и недвижимо имущество, както следва:

         Паричен разход средно на лице за годината - сумата 2235,00 лв.; постановление за възлагане на НИ № 27461/2004/000348/02.06.2006 г. на АДВ - сумата от 13289,50 лв.; договор за продажба на МПС от 21.06.2006 г. - Фолксваген ТТ 31 - сумата от 200,00 лв.; нотариален акт № **, том *, рег.№ ****, дело № ***/2006 г. ½ от  - сумата от 84,00 лв.; нотариален акт № **, том *, рег.№ ****, дело № ***/2006 г. ½ от сумата от
84,00 лв.;1/2  от преведена сума на ВЕЕР  ООД - сумата от 24 000,00 лв.;1/2  от внесени суми в спестовен влог в евро през 2006 г. - сумата от 518.00 лв..

         Превишението на изразходваните парични средства над получените е в размер на 24932,52 лв. Към тази сума в паричният поток следва да се прибавят и блокирани средства в размер на 518 лв. в спестовен влог в евро в банка „Пиреос". За тези парични средства липсва източник на придобиване. Поради тази причина, недостигът на парични средства към 31.12.2006 г. е в размер на 25 450,52 лв.

         Недекларирайки горепосоченият размер в подадената ГДД в размер на 25 450,52 лв., която съставлява укрит приход с неустановен източник и представлява данъчна основа за облагане, подсъдимият К. е избегнал плащане на данъчни задължения в големи размери за сумата 5472,10 лева, осъществявайки от обективна и субективна страна престъплението по чл.255 ал.1 т.2 от НК като същия  в гр. Бургас, пред органите на ТД на НАП - Бургас, в качеството му на данъчно - задължено лице в подадена Годишна Данъчна Декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ /отм./ пред ТД НАП - гр. Бургас с вх. № 020В9024/14.04.2007 г. за данъчен период 01.01.2006 год.  - 31.12.2006  год., е потвърдил неистина относно размера на дължимия данък   за  отчетната  2006 год., като вместо реалната данъчна основа в размер на 25 450,52 /двадесет и пет хиляди
четиристотин и петдесет лв. и 52 ст./ лв., е   декларирал доходи като физическо лице в размер на 6 029,59 /шест хиляди двадесет и   девет   лв.   и   петдесет   и   девет   ст./   лева,   представляващи облагаема данъчна основа по  смисъла на     чл.   10,  т.   18  от ЗОДФЛ /отм/,   с   което   е   избегнал   плащането   на   данъчни задължения в големи размери - 5 472,10 лв., съгл. чл. 93, т. 14 от НК, който гласи: " Данъци в големи размери са тези, които надхвърлят три хиляди лева а данъци в особено големи размери са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева".

            Видно от приетата по делото допълнителна ССЕ подсъдимият е заплатил в НАП-Бургас данък за данъчната 2006г. в размер на 834 лв./осемстотин тридесет и четири лева/,вместо дължимия реален такъв по ЗОДФЛ в размер на 5 472,10 лв./пет хиляди четиристотин седемдесет и два лева и десет стотинки/.

 

         Горната фактическа обстановка се потвърждава от назначените по делото повторна строително-техническа експертиза изготвена от ВЛ-Б.К. и основна и допълнителни счетоводни експертизи, приложените писмени доказателства - нотариални актове, банкови извлечения ,договори за кредитни линии,справки от Агенция по вписванията –гр.София,гр.Бургас и гр.Несебър за извършени имотни сделки,както и свидетелски показания .

           Съдът кредитира и ползва при формиране на фактическите си изводи повторната съдебно-оценителна експертиза изготвена от инж.Б.К.  предвид обстоятелството,че същата е изготвена от специалист строителен инженер с лиценз за оценяване на сгради и строителни съоръжения,предвид което счита,че това вещо лице притежава необходимите специални знания обосноваващи изготвянето на една компетентна съдебно техническа и оценителна експертиза.

       Първоначалната съдебно-оценъчна експертиза е изготвена от Т.Д.А. ,който е с икономическо образование . Съдът не кредитира  същата, предвид обстоятелството,че  не е изготвена от лице с необходимите специални знания,експертът е по образование  икономист,а не строителен инженер ,каквито знания се изискват в конкретния случай,предвид което съдът счита,че същия няма специални знания в тази насока. 

         Повторната съдебно-оценителна експертиза изготвена от инж.К.  използва  при изготвяне на заключението си  методът на „Вещната стойност” /Чиста възстановителна стойност/.Този метод се базира на стойността на извършените разходи,направени за изграждането на имотите.Стойността според ВЛ се получава ,като се включва пазарната стойност на земята /правото на строеж/ и стойността на разходите за изграждане на имота,като се приспадне  овехтяването /физическо,функционално,икономическо/,което представлява загуба на стойност /амортизация/ в резултат на износване в процеса на експлоатация.Разходите за построяване представляват  стойността за създаване на застрояване със същата или еквивалентна функционалност,включващи разходи за проектиране,СМР с разумната печалба на предприемача,съпътстващи разходи/такси за издаване на скици,строително разрешение,за депониране на земни маси и др./,строителен надзор,инвеститорски контрол.

     След вземане предвид на всички гореописани критерии вещото лице е определило ,че чистата възстановителна стойност на Жилищна сграда блок „В „ находяща се в к.к.Слънчев бряг с идентификатор ******.***.***.* в УПИ *,кв.*** по действащ ПУП на Слънчев бряг е в размер на 342 472 лв.

      Стойността на Жилищна сграда за сезонно ползване „С. Х.”,находяща се в к.к.Слънчев бряг,посторена в УПИ-*-*** в кв.**** по действащия ПУП на Слънчев бряг-запад с идентификатор на сградата:*****.***.**.* е оценена на стойност 1 392 163 лв.

          Въз основа на тази експертиза бе изготвена съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/ и няколко допълнителни такива,които бяха приети от съда като обосновани и компетентни .

           Вещите лица от ССЕ  са изследвали подробно движението на парични средства по банковите сметки на ВЕЕР 1ЕООД, ВЕЕР ООД,както и на Р.К. като физическо лице.Описали са подробно паричните потоци в дружествата и тези на физическото лице,като всичко подробно е отразено в Приложенията към основната ССЕ/ДП/.Подробно са проследени и описани всички банкови операции през инкриминирания период на двете дружества и на ФЛ /банкови влогове,депозити ,тегления на суми,кредити,Договори кредитни линии и т.н./.Изчислени са приходите и разходите за издръжка  според данни на НСИ за среден разход на домакинство за страната за даденото лице,като и тези разходи са взети предвид  при изчисляване  на дължими данъчни задължения.Описани са подробно всички извършени сделки с движими и недвижими имоти,описани са подробно нотариалните актове,като всички тези факти са взети предвид при изготвяне на паричния поток и изчисляване на годишната данъчна основа на данъчно задълженото лице.Беше дадена възможност на подсъдимия да представи счетоводни или други разходни или банкови документи,ако има такива невключени в експертизата.Подсъдимият не представи нови допълнителни такива,касаещи инкриминирания период.

 

        Съдебно счетоводна експертизата констатира следното:

 

        От страна на ВЕЕР 1 ЕООД е подадена ГДД №6098/05.04.2005г. за данъчната 2004г.,в която е декларирана облагаема печалба в размер на 20 339,32 лв. и дължим данък върху печалбата в размер на  3 966,17 лв.съгласно писмо от ТД- НАП Бургас от 21.01.2013г. декларираният и платен корпоративен  данък печалба за 2004г. по ЗКПО е в размер на 3 966,17 лв. От приложените по делото ГДД се установяват същите фактически положения

      Установеният от експертите недостиг на парични средства ,позовавайки се на повторната  оценителната експертиза , необходим за строителството на жилищна сграда блок „В” в к.к.Слънчев бряг е в размер на 314 472 лв .Дължимият корпоративен данък  от страна на ВЕЕР 1 ЕООД  върху установения недостиг на парични средства от 314 472 лв за 2004г.   е в размер на 61 322 лв.

    Експертите след порверка в ТД-НАП Бургас сочат,че за ГДД на ВЕЕР 1 ЕООД за 2004г. липсва информация за лицето подало данъчната декларация.Липсва упълномощено лице,като според вещите лица това предполага,че или К. лично е подал декларацията си в НАП или е изпратена по пощата,както позволява закона.

 

     Относно задълженията на Р.К. като  физическо лице съдебно счетоводната експертиза установява недостиг на парични средства,съгласно изготвен паричен поток  по години и дължим данък по чл.35 от ЗОДФЛ,в размери ,както следва:

 

     Р.К. в качеството си на ФЛ е подал ГГД №020В6997/14.04.2006г. за данъчната 2005г.,в която декларира облагаем доход в размер на 1 629,90 лв. и дължим данък в размер на 6,99 лв.Съгласно писмо от ТД на НАП-Бургас ,К. е платил данък в размер на 6,99 лв.

От приложените по делото ГДД се установяват същите фактически положения.

     Недостигът на парични средства към 31.12.2005г. е 102 661,75 лв.Дължимият реален  данък  по ЗОДФЛ е в размер на 24 098,80 лв.

      Експертите сочат,след направена проверка в НАП-Бургас , че ГДД за 2005г. е подадена от упълномощено от подсъдимия лице В.Б.И.,като в самата ГДД надлежно е попълнено бланковото каре,касаещо упълномощаване за подаване на декларация..

      Р.К. в качеството ис на ФЛ е подал ГДД №020В9024/14.04.2007г. за данъчната 2006г.,в която декларира облагаем доход в размер на 6 029,59 лв. и дължим данък в размер на 834 лв.Съгласно писмо на НАП-Бургас К. е заплатил данък за 2006г. в размер на 834 лв.От приложените по делото ГДД се установяват същите фактически положения.

     Недостигът на парични средства към 31.12.2006г. е 25 450,52 лв.Дължимият реален данък  по ЗОДФЛ е в размер на 5 472,10лв.

      Относно ГДД на ФЛ за 2006г. категорично се установява,че същата е подадена по пощата,видно от положения върху декларацията номер ЕR/24.04.07г.

 

       Горната фактическа обстановка се потвърждава от назначените по делото повторна строително-техническа експертиза изготвена от ВЛ-Б.К. и основна и допълнителни счетоводни експертизи, съдебно-графологични експертизи,приложените писмени доказателства - нотариални актове, банкови извлечения ,договори за кредитни линии,справки от Агенция по вписванията –гр.София,гр.Бургас и гр.Несебър за извършени имотни сделки,както и свидетелски показания на св.В.Б.,св.С.Д.,св.Д.Г.,св.Д.Й.,св.Ж.Й.,св.Т.К.,св.В. С. .

       

      Видно от приетата по делото повторна Съдебно-графологична експертиза-Протокол от 01.03.2013г. ,изготвена от Х.Б.Д.  се установява,че подписите за „Декларатор и в трите инкриминирани ГДД не са изпълнени от подсъдимият Р.К..Ръкописният буквен  и цифров текст в съдържанието  и на трите декларации също не е изпълнен от Р.К..Съдът кредитира повторната съдебно-графологичната експертиза изготвена от ВЛ-Д.,поради обстоятелството,че същата е пълна,обоснована и компетентна.Първоначалната експертиза-Протокол №336 от 17.10.2012г. изготвена от ВЛ-Д.Н. съдът не цени при изграждането на изводите си, предвид обстоятелството,че в съдебно заседание се установи,че ВЛ е направил експертиза на подписите на друга ГДД, а не на възложената му от съда,както и констатациите,които същия е направил за другите ГДД са некомпетентни , неясни и непълни.

 

    От приетата по делото съдебно-графологичтна експертиза-Протокол №48 от 05.02.2013г.,изготвена от Д.Н. се установява,че Подписите за „Управител” в ГДД  № 6098/05.04.2005г. за данъчната 2004г.,подадена от ВЕЕР 1 ЕООД са изпълнени от св.В.Б.И..

 

     Свидетелят В.Б. посочи в разпита си пред настоящия съдебен състав,че с подсъдимия са били съдружници в ВЕЕР ООД,която сега била в ликвидация.К. бил управител,а Б. само съдружник.Повече от 10 години работили заедно  имали общ бизнес.Същият посочи,че често той е носел и подавал данъчните декларации на ВЕЕР ООД, като поради това понякога е  подавал и други ГДД на едноличната фирма на К. .Твърди,че сигурно е имал пълномощно. Съдът предяви на св.Б. ГДД за данъчен период 2004г. подадена от ВЕЕР ЕООД,като Б. веднага посочи,че подписът под „Декларатор” прилича да е негов.Свидетелят уточни,че съдържанието на декларацията не е изписано от него и не знае какви данни се съдържат в нея.Според него ГДД на общата фирма и на ЕООД се попълвали от счетоводителя на фирмата-св.С.Д..Б. изцяло се е занимавал с банковите дейности на фирмата и документите ,като често е посещавал банките и  данъчното.Твърди,че е имал пълномощно да подава ГДД. Съдът му предяви и другите две ГДД за данъчни периоди 2005г. и 2006г. на ФЛ Р.К.,като Б. категорично потвърди,че той не ги е подписвал за „Декларатор”,а тази за 2005г. щом е посочено в карето ,че е бил пълномощник,значи е бил упълномощен лично  от подсъдимия и за това той я занесъл в ТД-НАП-Бургас. Данните в нея били попълнени също от счетоводителя на фирмата,тъй като винаги той съставял декларациите и на двете фирми.

 

       По делото бе разпитан и св.С.Д.Д.,счетоводител на фирмите на подсъдимия и на дейността му като ФЛ.Св.Д. посочи,че той е обслужвал като счетоводител подсъдимият К. като физическо лице и фирмите му ВЕЕР 1 ЕООД и ВЕЕР ООД от 2002г. до 2011г.Сочи,че той се е занимавал със счетоводната дейност на К. и фирмите му,той е съставял ГДД и други такива,както на фирмата му,така и като ФЛ.Но категорично посочва,че всички данни посочени в ГДД са му предоставяни лично от подсъдимия К.,каквото е написал в декларациите му е дадено като информация лично от подсъдимия. На св.Д. бяха предявени трите ГДД,приложени по делото.

        Д. потвърди,че ГДД за данъчен период 2004г. от ВЕЕР 1 ЕООД е съставена от него,той дори се е подписал като „Съставител” на самата ГДД ,целия текстови и цифров текст на декларацията е изпълнен от него.Всички данни посочени в нея са му дадени лично от подсъдимия К..

   Съдът му предяви ГДД за данъчен период 2005г. на ФЛ Р.К..Д. посочи,че съдържанието на тази декларация в цифров и текстови вид е изпълнено изцяло от него,като е ползвал  данни  и информация му лично от подсъдимия.

 

   Съдът предяви ГДД за данъчен период 2006г. на ФЛ по ЗОДФЛ на св.Д..Относно нея свидетелят посочи,че също е попълнил лично той декларацията  с изключение на стр.3 само цифровия текст „3195,00” били негово изпълнение,останалите цифри на тази страница не ги е попълвал той.Останалите данни в другите страници на ГДД  ги е попълнил лично той, по  данни и предоставена информация лично от подсъдимия К..

     Св.Д. посочи,че ГДД се подават в НАП или лично от ФЛ или от представителя на ЮЛ,или от упълномощено от него лице,както е бил упълномощен изрично св.Б. в ГДД за данъчен период от 2005г. или по пощата.

      Свидетелката Т.К. през периода 2004-2005г. е работила в ТД-НАП-Бургас и се е занимавала с приемане на данъчни декларации.При предявяване на ГДД за данъчен период 2004г.,подадена на 05.04.2005г. на ВЕЕР-1 ЕООД същата потвърди,че лично тя  я е приела.За да я приеме,без да има пълномощно,значи е била подадена лично от лицето,което представлява дружеството.Ако е имало пълномощно,тя задължително  е проверявала самоличността на пълномощника и самото пълномощно,но го е връщала на пълномощника и не е го е прилагала към декларацията,такава била практиката.Възможно било декларациите да се подават и по пощата,тогава всеки можел да я подаде.Конкретно по какъв начин е била подадена горната ГДД свидетелката не можа ди спомни.

 

      Свидетелката Д.П. работила в инкриминирания период в ТД-НАП-Бургас  посочи,че не е приела нито една от предявените й декларации и нищо не може да каже конкретно за тях.

                                                                                               

    Свидетелката В. С. е работила в периода 2004-2006 г. в ТД-НАП- Бургас.През този период била и в майчинство,от което се върнала на 07.04.2007г.Съдът предяви на свидетелката ГДД за данъчен период 2006г. на ФЛ Р.К. по ЗОДФЛ. Свидетелката заяви,че лично тя е приела и обработила .Посочи,че същата е била изпратена по пощата видно  от отразения номер най-горе на стр.1 от ГДД, като входящият номер в НАП  е на дата  24.04.2007 г..,а пощенското клеймо било от 14.04.2007г.Редовно получавали такива декларации по пощата,тъй като законът позволявал  да бъдат подавани така.Същата твърди,че нямало как по този начин да се удостовери кой изпраща декларацията и дали данните посочени в нея са достоверни.Възможно било ГДД да се подават и лично от ФЛ или от упълномощено такова,като представените пълномощни не ги вписвали в специален регистър и не ги съхранявали.Категорично твърди,че тази ГДД е изпратена по пощата,защото я е обработила лично тя.

         Свидетелката Д.Г. посочи пред съда,че е назначена за ликвидатор на двете фирми собственост на подсъдимия-ВЕЕР 1 ЕООД и на ВЕЕР ООД,както и ,че към настоящия момент фирмите са обявени в ликвидация.

         Свидетелката Д.Т.Й. посочи пред съда,че през 2004-2005г. са си закупили апартамент от подсъдимия К. в к.к.Слънчев бряг за сумата от 14 000 лв. ,който бил в груб строеж .Същата сочи,че са платили лично сумата в размер на 14 000 лв. на подсъдимия пред нотариуса в момента на сделката.

       Свидетелят Ж.Й. потвърди пред съда,че е закупил жилище преди 5-6 години от подсъдимия К.,находящо се в Слънчев бряг ,като апартамента е бил купен на груб строеж .Платили цялата сума от продажната му цена лично на подсъдимият К. пред нотариуса по време на извършване на сделката.

 

           По делото бяха представени от защитата Разписка за покупка на земеделски земи от 18.06.2007г.,Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 29.05.2008г,Нотариален акт за договорна ипотека на недвижим имот от 23.07.2007г.,Договор за жилищен и ипотечен кредит  от 27.05.2008г.,Договор за ипотечен кредит от 19.07.2007г.,разрешение за строеж от 29.06.2009г,Удосотверение от Техноекспорт строй „ЕАД  от 19.09.2007г..Съдът намира представените доказателства за ирелевантни и неотносими към предмета на настоящото обвинение,предвид обстоятелството,че те касаят периоди извън инкриминираният такъв. Предвид това не следва да бъдат обсъждани.Представена бе в оригинал и Трудова книжка на подсъдимия К.,с която след като съдът се запозна със съдържанието върна на подсъдимия.Същата удостоверява негови трудови правоотношения извън инкриминирания по делото период.

 

    Съдът  кредитира обясненията по това обвинение на подсъдимия К. единствено и само в частта ,че не е подписвал инкриминираните годишни данъчни декларации,което се подкрепя от съдебно-графологичните експертизи по делото.В останала част обясненията му противоречат на целия събран по делото доказателствен материал,същите са изолирани и нелогични.Съдът възприема неговите обяснения като негова защитна версия по повдигнатото му обвинение.Твърденията му,че изобщо не знаел какви данни се съдържали в подадените данъчни декларации,тъй като той не се занимавал с това,имал си счетоводител и той си пишел всичко са нелогични,несъстоятелни и противоречат изцяло на показанията на св.С.Д.,който твърди,че не е попълвал декларация без лично подсъдимия да му даде необходимите данни.Безспорно всички търговски дружества и физически лица не се занимават лично с попълването и съставяне на счетоводни и данъчни документи,като ползват счетоводни услуги за това.Но счетоводителите в никакъв случай не могат да попълват данни относно печалбите и доходите на едно данъчно задължено лице без да вземат информация и документи за това от него.Още повече,че всеки се интересува активно какви данъци ще плати на държавата,не е логично подсъдимият да демонстрира такова безразличие,когато става въпрос за заплащане на данъци ,изключва го нормалната човешка логика.

        

       

        ПРАВНИ ИЗВОДИ по обвинението по пункт II , III , IV от обвинителният акт:

 

       По пункт втори от обвинителният акт съдът въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка и като взе предвид събрания по делото доказателствен материал поотделно и в неговата съвкупност   приема,че подсъдимият Р.К. е осъществил от обективна и субективна страна  състав на престъплението   по чл.257 ал.1 /отм.ДВ бр.75 от 2006г./ вр.чл.255 ал.1 от НК, за това, че за финансовата 2004 година /01.01.2004 г. - 31.12.2004 г./., в качеството му на управител и собственик на капитала на "ВЕЕР 1" ЕООД , Булстат *********, гр. Бургас, в подадена Годишна Данъчна Декларация по чл. 51, ал. 1 от ЗКПО /Закон за корпоративното подоходно облагане/ пред ТД на НАП - гр. Бургас, с вх. № 6098/05.04.2005 г., е потвърдил неистина относно размера на дължимия корпоративен данък за отчетната 2004 год., като вместо реалната данъчна основа в размер на 314 472,00 лв./триста и четиринадесет хиляди четиристотин седемдесет и два лева/  е декларирал годишен корпоративен данък за 2004 г. в размер на 3 966,17 лв., с което избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери -корпоративен данък за 2004 год. в размер на 61 322 лв./шестдесет и една хиляди триста двадесет и два лева /.

        От обективна страна е потвърдил неистина в подадена  пред ТД-НАП-Бургас по чл.51 от ЗКПО ГДД за данъчен период за финансовата 2004 година /01.01.2004 г. - 31.12.2004 г./., в качеството му на управител и собственик на капитала на  ВЕЕР 1 ЕООД ,чрез което подсъдимият избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 61 322 лв.

    В случая с това престъпление е избегнато заплащане на данъчни задължения,представляващи   дължим корпоративен данък за отчетната 2004г. в размер на 61 322 лв.,представляващ особено големи размери  по смисъла на чл.93,т.14 предл.2 т НК,тъй като надхвърлят сумата от 12 000 лв.

  Безспорно по делото се установи,че същия е заплатил за отчетната 2004г. корпоративен данък в размер на 3 966,17 лв.,вместо реално дължимия такъв от 61 322 лв.Подсъдимият е потвърдил неистина като е декларирал неверни данни  за размера на облагаемата печалба, като вместо да посочи реалната данъчна основа от 314 472 лв. , е посочил такава в размер на 20 339,32 лв,като респективно е декларирал неверни данни  и за дължимия корпоративен данък.

   Съгласно чл.51 ал.2 от ЗКПО/отм./ „Данъчната декларация се подава от данъчно задълженото лице в ТД на НАП до 31.03. на следващата календарна година.

      Чл.1 ал.1,т.1 от ЗКПО /отм./ регламентира,че този закон урежда облагането на печалбата и доходите на местните ЮЛ. Разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗКПО /отм/ сочи,че печалбите са облагат с корпоративен данък”.Съгласно чл.5 ал.1, данъчни субекти са местните ЮЛ,а съгласно ал.2 данъчните субекти са носители на данъчното задължение.Разпоредбата на чл.6 ал.2 от ЗКПО /отм/ посочва ”Платци и вносители на данъка са данъчно задължените лица,освен ако законът предвижда друго”.

        Предвид горното съдът прави обоснован извод,че Р.К. като едноличен собственик и представляващ ВЕЕР 1 ЕООД е данъчно задължено лице,чиито печалби се облагат с корпоративен данък.На следващо място Р.К. като едноличен собственик и представляващ ВЕЕР 1 ЕООД е данъчен субект и е носител безспорно на данъчно задължение,предвид правилото „Данъчните субекти са носителите на данъчното  задължение.”

    В този смисъл негово е задължението  да състави и да подаде ГДД.

 

      От субективна страна подсъдимият К. е извършил престъплението по пункт втори умишлено,при пряк умисъл.Подсъдимият е осъзнавал ,че потвърждава  неистина в подадената ГДД по ЗКПО,като в резултат на това ще избегне плащане на дължими данъци,като по този начин е искал  настъпването на  общественоопасните последици  .

 

         По обвиненията по пункт 3 и по пункт 4 от обвинението,съдът прави извод,че се установи по несъмнен и категоричен начин,че подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по пункт трети-по чл.257 ал.1 /отм.ДВ бр.75 от 2006г./ вр.чл.255 ал.1 от НК и по пункт четвърти-по чл.255 ал.1 от пНК.

 

          По пункт трети от обвинението се установи безспорно ,че подсъдимият К. е  избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 24 098,80 лв., осъществявайки от обективна и субективна страна престъплението по чл.257 ал.1 вр.чл.255 ал.1  от НК ,като същия  в гр. Бургас, пред органите на ТД на НАП - Бургас, в качеството му на данъчно - задължено лице в подадена Годишна Данъчна Декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ/отм./ пред ТД НАП - гр. Бургас с вх. № 020В6997/14.04.2006 г. за данъчен период 01.01.2005 год. -31.12.2005 год., е потвърдил неистина относно размера на дължимия данък за отчетната 2005 год., като вместо реалната данъчна основа в размер на 102 661,55 лв./сто и две хиляди шестстотин шестдесет и един лв. и петдесет и пет  ст./  е декларирал доходи като физическо лице в размер на 1629,90 лв/ хиляда шестстотин двадесет и девет лв. и деветдесет ст./ лева, представляващи облагаема данъчна основа, с което избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 24 098,80 лв., съгл. чл. 93, т. 14 от НК, който гласи: " Данъци в големи размери са тези, които надхвърлят три хиляди лева, а данъци в особено големи размери са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева".

 

     По пункт четвърти от обвинението се установи по несъмнен начин, че подсъдимият К. в подадената ГДД за данъчен период 2006г. е избегнал плащане на данъчни задължения в големи размери за сумата 5 472,10 лева, осъществявайки от обективна и субективна страна престъплението по чл.255 ал.1 т.2 от НК като същия  в гр. Бургас, пред органите на ТД на НАП - Бургас, в качеството му на данъчно - задължено лице в подадена Годишна Данъчна Декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ /отм./ пред ТД НАП - гр. Бургас с вх. № 020В9024/14.04.2007 г. за данъчен период 01.01.2006 год. - 31.12.2006  год., е потвърдил неистина относно размера на дължимия данък   за  отчетната  2006 год., като вместо реалната данъчна основа в размер на 25 450,52 /двадесет и пет хиляди четиристотин и петдесет лв. и 52 ст./ лв., е   декларирал доходи
като физическо лице в размер на 6 029,59 /шест хиляди двадесет и   девет   лв.   и   петдесет   и   девет   ст./   лева,   представляващи облагаема данъчна основа,   с   което   е   избегнал   плащането   на   данъчни задължения в големи размери - 5 472,10 лв., съгл. чл. 93, т. 14 от НК, който гласи: " Данъци в големи размери са тези, които надхвърлят три хиляди лева а данъци в особено големи размери са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева".

  

       Съгласно чл.8 ал.1 от ЗОДФЛ /отм/ „Местните физически лица са данъчно задължени за доходи произхождащи от източници в България и от чужбина. Разпоредбата на чл.2 ал.1  от същия  закон е категорична, че отговорността  за данъка върху доходите на ФЛ е лична.Изрично в материалния закон е посочено,че подлежат на облагане доходите,произтичащи от продажба и замяна на недвижимо имущество ,както и други доходи неопределени като необлагаеми такива .Чл.41 от ЗОДФЛ /отм/  сочи,че данъчно задължените лица по този закон  подават годишна данъчна декларация за облагаемия си доход ,в срок до 15.04. на следващата година.

      Безспорно се установи ,че  подсъдимият като ФЛ е генерирал доходи  произхождащи от покупко-продажба на недвижими имоти,както и други доходи ,за което е се явява данъчно задължено лице,което следва да заплаща годишен данък.

       Данъкът представлява субективно право на държавата ,публично вземане,  характеризиращо се със задължителност,безвъзмездност,законоустановено по основание,размер и субекти и гарантирано с принуда,на което съответства задължението на гражданите да заплащат данъци. Съобразно ТР №1/2009г. на ВКС по т.д.№1/2009г.-Субекти на данъчните престъпления са „Данъчно задължените лица по силата на съответния данъчен закон,които следва да заплащат определен от този закон данък по реда и сроковете ,предвидени в него”. Нарушенията на тези задължения ,когато разкриват определена степен на обществена опасност са криминализирани чрез определени наказателно правни норми.

         В случая с  извършеното от К. престъпление по пункт трети от обвинението  е избегнато плащането на дължим  данък по ЗОДФЛ /отм./ за отчетната 01.01.2005г.-31.12.2005г.г. в размер на  24 098,80 лв.,представляващ особено големи размери  по смисъла на чл.93,т.14 предл.2 от НК,тъй като надхвърля сумата от 12 000 лв.

       Безспорно по делото се установи,че същия е заплатил за отчетната 2005г.  годишен данък в размер на 6,99 лв.,вместо реално дължимия такъв от 24  098,80 лв.Подсъдимият е потвърдил неистина като е декларирал неверни данни  за размера на облагаемата данъчна основа, като вместо да посочи реалната данъчна основа от 102 661,75 лв. , е посочил 1 629,90 лв,както респективно е декларирал неверни данни  и за дължимия  данък.В резултат на това негово  поведение същия е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 24 098,80 лв.

 

           В случая с  извършеното от К. престъпление по пункт четвърти от обвинението  е избегнато плащането на  данъчни задължения  -дължим  данък по ЗОДФЛ /отм./ за отчетната 01.01.2006г.-31.12.2006г.г. в размер на  5 472,10 лв.,представляващ  големи размери  по смисъла на чл.93,т.14 предл.1 НК,тъй като надхвърлят сумата от 3 000 лв.

 

     Безспорно по делото се установи,че същия е заплатил за отчетната 2006г.  годишен данък в размер на 834 лв.,вместо реално дължимия такъв от  5 472,10 лв.Подсъдимият е потвърдил неистина като е декларирал неверни данни  за размера на облагаемата данъчна основа, като вместо да посочи реалната данъчна основа от 25 450,52 лв. , е посочил 6 029,59лв. лв,като респективно е декларирал неверни данни  и за дължимия  данък.

 

       От субективна страна подсъдимият К. е извършил престъпленията по пункт трети и пункт четвърти умишлено,при пряк умисъл. Подсъдимият е осъзнавал ,че потвърждава  неистина в подадена ГДД по ЗОДФЛ /отм./,като в резултат на това ще избегне плащане на дължими данъци,като по този начин е искал  настъпването на  обществено опасните последици  .

 

     Горните фактически и правни изводи се потвърждават  по безспорен начин от  повторната съдебно оценителна експертиза,първоначалната ССЕ и допълнителни ССЕ,приети по делото,където е проследен целия паричен поток на търговското дружество през инкриминирания период,посочени са всички приходи и разходи,извършени сделки с недвижими имоти,нотариални актове,договори за кредити и кредитни линии,спестовни влогове,документация на търговското дружество и банкови извлечения за парични преводи от и в полза на ВЕЕР 1 ЕООД. Следва да се отбележи,че въпреки указанието на съда с оглед изясняване на обективната истина ,подсъдимият да представи цялата счетоводна документация  на представляваното от него търговско дружество, същия не представи такава за нуждите на експертизата.Вещите лица направиха своите констатации въз основа  единствено и само на приложените материали по ДП,като при формиране на  експертните си заключения са взели предвид само доказателствата приложени по делото събрани по реда на НПК,единствено без да ползват като данни и информация приложените по делото ревизионни актове издадени на подсъдимия,които са ирелевантни в настоящото наказателно производство.

    Изпълнителното деяние и обществено опасният резултат  на престъпленията по чл.257 НК/отм/ вр.чл.255 от НК се обективират чрез термина-избягване плащането на данъци в големи или особено големи размери,реализирано в конкретния случай чрез потвърждаване на неистина в подадена декларация.Престъпното посегателство се смята за довършено ,когато деецът избегне плащането  на визираните данъчни задължения с настъпилите от това вреди на фиска,като релевантния момент е свързан с изтичане  на предвидения краен срок. 

 

   От назначените и изслушаните в хода на съдебното следствие съдебно-графологични експертизи се установи по категоричен начин,че и трите ГДД не са подписани от подсъдимият К..Установи се,че ГДД за данъчен период 2004г на ВЕЕР 1ЕООД за Декларатор подписът е изпълнен от съдружника на подсъдимия в ВЕЕР ООД- св.В.Б.,за останалите декларации не се установи кой е изпълнил подписите.Въпреки тези обстоятелства,съдът прие,че К. е осъществил инкриминираните деяния от обективна и субективна страна и следва да носи отговорност за потвърдената невярната информация по отразените в тях данни ,предвид следното:

 

       Установи се по несъмнен  и категоричен начин, че и трите ГДД  са съставени от счетоводителя -св.С.Д. ,който обслужвал счетоводно  подсъдимия . Св.Д. категорично потвърди пред съда ,че декларациите са съставени от него,в качеството му на счетоводител, но въз основа на представени изрично лично от подсъдимия К. данни и информация,както и  необходими документи в тази връзка.

     На следващо място се установи,че ГДД за данъчен период  2006г. по ЗОДФЛ е подадена категорично по пощата,каквато законова възможност е имало,което налага на извод,че подс.К. е подал същата,като закона не изключва  възможност и друг да я пусне по пощата.В тази ГДД  изрично е посочено,че е съставена от св.С.Д. ,като същия се е подписал като лице „Съставител”.

      Относно ГДД за данъчен период 2005г. се установи също безспорно,че е съставена и попълнена от св.С.Д.,*** от изрично посочен в декларацията пълномощник ,на стр.2 в оформено бланково каре ,като в него  са попълнени данни на лицето св.В.Б.,който е бил упълномощен от подсъдимия да подаде ГДД  в НАП-Бургас.Същият посочи изрично,че не е знаел какви данни има в декларацията,просто е бил упълномощен да я подаде само.

   Относно  ГДД за данъчен период 2004г.  не се установи категорично, по какъв начин е подадена в ТД-НАП-Бургас. Приетата ССЕ посочи,че в НАП-Бургас  няма информация кой е подал декларацията,което налага извод,че лично задълженото лице я е подало. Разпитаната св.К. *** потвърди,че щом е посочена като длъжностно лице приело декларацията значи тя е приела и обработила въпросната ГДД ,но няма точен спомен.  Посочи,че щом я е приела  задължително е поискала легитимация на лицето,което я представя  или ако е пълномощник-пълномощно. Нямали обаче задължение да запазват пълномощното или да го регистрират в специален регистър. Двете  разпитани свидетелки-св.К. и св.С. -служителки на НАП-Бургас сочат,че е възможно декларациите да са подадени по трите възможни законоустановени начина,а именно лично от задълженото лице,от пълномощник с изрично пълномощно или по пощата.

   Доказателствени източници за извличане на знание на подсъдимия за това,че съзнателно и умишлено е избегнал плащане на  данъчни задължения чрез потвърждаване на неистина в трите  ГДД  се извличат от показанията на св.С.Д..Той посочи,че всички данни изложени в трите ГДД той ги е получил лично от подсъдимият К. като и трите декларации са съставени от него,в качеството му на счетоводител на подсъдимия К...При тези изяснени по несъмнен начин фактически положения за  съда е без значение кой е съставил и подписал декларацията,още по-малко кой я е подал в ТД-НАП Бургас  същата. След като безспорно се установи,че  лично К. е давал цялата информация необходима като данни на счетоводителя ,за  да се попълнят декларациите, същия следва да  има  и е имал категорично знание за тяхното съдържание,предвид което   той следва да носи отговорност за извършените от него престъпления. Безспорно според съда той е действал напълно съзнателно. Още повече,че той е и данъчно-задълженото лице по закон и отговорността безспорно е негова.От доказателствата по делото не може да се изведе извод за незнание от страна на подсъдимия за данните посочени в ГДД. Съдът не кредитира неговите обяснения ,в които твърди,че той не се занимавал с данъчно и с банки през този период и изобщо не е знаел какви декларации се подават в Данъчното и какво съдържание имат те. Съдът не кредитира тези показания ,тъй като същите противоречат на събрания по делото доказателствен материал и са напълно изолирани и нелогични.Следва да се отбележи ,че  все пак когато си данъчно задължено лице не можеш да демонстрираш такава безотговорност и игнориране на законово регламентирани задължения и то такива свързани със заплащане на парични суми.Всеки един гражданин е живо заинтересуван каква му е печалбата и доходите и какви данъци ще заплати върху тях на държавата такава е нормалната човешка логика.  Той безспорно е целял да ощети фиска,като избегне плащането на реално дължимите данъци,като умишлено е потвърдил неистински данни пред счетоводителя си-св.Д. .Още повече,че той е упълномощил лицето В.Б. да подаде една от декларациите посочена по-горе,който всъщност е бил само един фактически приносител в данъчната служба и не може  това обстоятелство да се тълкува в полза на подсъдимия за незнание какво е съдържанието на ГДД.

       На следващо място съгласно Тълкувателно решение №1 от 07.05.2009г. на ВКС по т.д.№1/09г. всяко деяние извършено в рамките на един данъчен период и осъществяващо елементите от състава на престъпление чл.255 от НК представлява  самостоятелно престъпление по този текст от закона. То е довършено с настъпването на визирания престъпен резултат-избягването на установяването  и плащането на данъците,а това е обвързано с тяхната изискуемост,т.е с настъпването на  срока ,посочен в конкретния данъчен материален закон. Предвид това съдът определи наказанията на подсъдимия К. за всеки един от данъчните периоди поотделно,тъй като прие,че те поотделно осъществяват съставомерните признаци на престъплението.

     Относно направените от защитата възражения:

    На първо място относно възражението,че подс.К. не е извършвал банкова дейност,за която се изисква лиценз,тъй като не е извършвал публично привличане на влогове и използване на парични средства за предоставяне на кредити,като в този смисъл лиценз се изисквал  само за такъв вид кредитиране.Съдът счита възражението за неоснователно предвид следното:

   В разпоредбата на чл.2 от ЗКИ е дадено определението за банка и естеството на основните видове банкови сделки,които има право да извършва по занятие-публично привличане на влогове и предоставяне на кредити за своя сметка и на собствен риск,като субектът следва да бъде задължително ЮЛ.Към настоящия момент  е позволено банката да привлича освен влогове и други възстановими средства,както и освен кредити да предоставя друго финансиране .Тези банкови операции отразяват съществото на банковата дейност,която изисква определено лице да има статут на банка и извършването на тези операции да фигурират в издадения по съответния ред лиценз.За банките няма пречка да оперират в кредитната си дейност и с други парични средства,различни от тези,които са резултат от публичното привличане на влогове. В този смисъл ЗКИ не дава правото на обикновени физически лица да извършват със собствени парични средства системно банково кредитиране,респ.да сключват подобни сделки.За това тази дейност се намира под разрешителен режим.Формата на кредитиране-запис на заповед или договор за заем е без значение,важно е сделката по същество да съставлява предоставяне на парични средства срещу лихва и обезпечение,което да покрива белезите на банкова сделка.По изключение и други лица могат да извършват отпускане на кредити ,но това изисква спазването на определени правила,като подсъдимият К. не е бил сред субектите,оправомощени да осъществяват  подобна дейност и не е имал специално издадено надлежно разрешение.В този смисъл са и действащите разпоредби  на ЗКИ към инкриминирания период- чл.2 ал.5,т.1 от ЗКИ /ред. ДВбр.59/2006г. и ДВ бр.52/2007г./ и сега действащите предвиждат лицензиране или регистрация в БНБ на финансовите институции,които отпускат заеми със средства,които са набрани чрез публично привличане на влогове ,както и с  други възстановими средства.Предвид това съдът счита възражението на защитата за неоснователно.

 

    На следващо място неоснователно е и възражението на защитата,че по делото не се е доказало по несъмнен  и категоричен начин  наличието на обективния съставомерен признак-значителни имуществени вреди във връзка с  обвинението по чл.252 ал.2 вр.ал.1 от НК.Съдът следва да отбележи ,че такова обвинение никога не е било повдигано на подсъдимия,не е било предмет на настоящото обвинение,предвид което съдът не следва да обсъжда възраженията в тази насока.Инкриминираното обвинение касае   другия обективен съставомерен признак посочен в нормата ан чл.252 ал.2 от НК,а именно-получени значителни неправомерни доходи,което се доказа по несъмнен начин.

 

    Неоснователно е и възражението на защитата,че обвинението по което К. е признат за виновен по чл.257 вр.чл.255 от НК /ред. ДВ бр.59/2006г. и ДВ бр.52/2007г./ липсвало по досъдебното производство,като подзащитният й не бил привличан по такова обвинение.  Видно от материалите по ДП /Постановление за привличане от 13.06.2012г. / ,К. е бил привлечен по надлежния ред по горепосочените обвинения в присъствието на същия защитник. Съдът констатира,че обвиненията в тази част на Постановлението за привличане /по пункт втори,трети и четвърти/  по отношение на подсъдимия К. са идентични с повдигнатите му обвинения пред съда ,като същия още от ДП е знаел в какво е обвинен,като е имал възможност да организира своевременно защитата си по тях.   

 

 

       ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

 

 

      За престъплението извършено по пункт първи от обвинението - по чл.252 ал.2 вр.ал.1 от НК се предвижда наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  в размер от 5 до 10 години и глоба от 5000 до 10 000 лв.,като съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.

 

    Съдът наложи на подсъдимия К. на основание чл.252 ал.2 вр.ал.1, вр.чл.2  ал.1 от ЗКИ вр.чл.54 от НК наказание от 5 години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  и  ГЛОБА в размер на 5 000 лв.

 

    За извършеното престъпление по пункт втори  и трети от обвинението по  чл.257 ал.1 от НК вр.чл.255 ал.1 /ред.ДВ,бр.62/97г./ от НК се предвижда наказание  от 2 до 10 години лишаване от свобода  и глоба от 5 000 до 20 000 лв. Съдът при определяне на наказанията по тези две обвинения   приложи закона към момента на извършване на деянията / чл.257 ал.1 от НК вр.чл.255 ал.1 НК  ред.ДВ,бр.62/97г./,защото се явява по-благоприятен за подсъдимия при условията на чл.2 ал.2 от НК,като определи на подсъдимия наказание от по 2 години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лв за всяко едно от престъпленията

       За извършено престъпление по пункт четвърти от обвинението по чл.255 ал.1 т..2 от НК   в редакцията му преди изменението с ДВ, бр.26 от 2010г.  се предвижда наказание лишаване от свобода до 5 години. Съдът при определяне на наказанието по това  обвинение  приложи закона към момента на извършване на деянието ,защото се явява по-благоприятен за подсъдимия при условията на чл.2 ал.2 от НК,като определи на подсъдимия наказание от  1 година лишаване от свобода .

  

     Съдът определи наказанията при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,като отчете като отегчаващи такива това,че същия е осъждан , взе предвид високата степен на обществена опасност на деянията, взе предвид  механизма  и продължителния период  на тяхното извършване,трайността на престъпния умисъл, високата степен на разпространеност на тези престъпления в обществото в последните години и вида на обществените отношения,които засягат, а именно нормалното функциониране на кредитната  и паричната системи, както и нормалното функциониране на финансовата , данъчната и осигурителната  системи. Именно,за да защити и охрани интересите на масовите кредитополучатели законодателя е поставил под специален разрешителен режим функционирането на банковата система и съответно е инкриминирал неспазването на този режим.На следващо място данъчната система е от изключително значение за функционирането на държавния апарат и гарантира социалната и осигурителна политика на държавата,която е приоритет във всяко едно гражданско общество.Заплащането на дължимите данъци от задължените за  това лица е основен стълб за осигуряване финансовата стабилност на държавата,предвид което неспазването на данъчните закони е криминализирано  и се носи наказателна отговорност за неспазването им. Като отегчаващи обстоятелства следва да се отчетат и големия брой раздадени кредити   и високия размер на придобитите  значителни неправомерни доходи.

       От друга страна степента на обществена опасност на личността на дееца не е висока.

      Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита обстоятелството,че предходното осъждане на К. е за извършено от него престъпление по непредпазливост - по чл.343 а б.”Г” пр.1 вр.чл.343 ал.2 пр.2 б.”Б” вр.чл.343 ал.3 вр.чл.343 ал.1 б.В вр.чл.342 ал.1 от НК,а не е умишлено такова.На следващо място взе предвид семейната ангажираност , трудов и социален  статус на подсъдимия ,женен с две дъщери,взе предвид изминалия сравнително голям период  от време след довършване на престъпната дейност на подсъдимия,  напредналата му възраст .

  

     Съдът отчете ,че същия е осъждан  след довършване на настоящата му престъпна дейност за други престъпления  с Присъда  по НОХД №2584/2010г. по описа на Районен съд-Бургас ,влязла в законна сила на 04.07.2011г. за престъпление по чл.339 ал.1 от НК /стара редакция/ на 6 месеца лишаване от свобода,изпълнението на което е отложено за срок от 3 години,както и с Решение по НАХД №219/2009г. постановено от РС Бургас ,в сила от 14.04.2010г. за извършено престъпление по чл.227б,ал.2 вр.ал.1 от НК и е освободен от наказателна отговорност ,като му е наложено административно наказание  глоба в размер на 500 лв.

 

       Предвид отчетеното наличие на баланс между смекчаващи и отегчаващи  отговорността обстоятелства и за постигане на посочения в чл.36 от НК възпитателен и възпиращ ефект,както спрямо извършителя на извършените престъпления,така и по отношение на другите членове на обществото,настоящият съдебен състав  намира,че на подсъдимия следва да се определи наказание лишаване от свобода в минимално предвидения в закона размер ,което следва да бъде изтърпяно ефективно  и глоба в минимално предвидените в закона размери за съответните престъпления.Съдът счита,че налагането на минималния размер на предвидените наказания в достатъчна степен ще осъществят личната и генерална превенция  и ще окажат превъзпитателен ,възпиращ  и превантивен ефект.

       Съдът счита,че не следва да се налага на подсъдимия предвиденото като възможност   наказание конфискация,което се явява необосновано тежко,предвид дългия период от време изминал от осъществяване на настоящата престъпна дейност.

           Съдът  на основание чл.23 от НК определи  на подсъдимия Р.Т.К. едно общо наказание , най-тежкото от определените, а именно -ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 5 години  /ПЕТ ГОДИНИ/.

      На основание чл.61 от ЗИНЗС определи наказанието да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в Затвор.

        На основание чл.23 ал.3 от НК присъедини изцяло към така определеното общо наказание лишаване от свобода за срок от 5 години      наказанието   ГЛОБА  в размер на 5000 лв./пет хиляди лева/.

       На основание чл.68 от НК постанови  подсъдимият Р.Т. да изтърпи и  отложеното наказание в размер на 6 /шест / месеца ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА , постановено с Определение от 28.06.2002г. по одобрено споразумение по НОХД №280/2002г. по описа на Окръжен съд - София ,предвид обстоятелството че престъпната му деятелност по пункт втори от обвинението е извършена в определения  изпитателен срок. Съдът определи  това наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца  на основание чл.61 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим в Затвор.

      На основание чл.53 ал.2 б.”б” от НК, съдът отне в полза на държавата придобитото чрез престъплението по чл.252 ал.2 вр.ал.1 от НК, като осъжда Р.Т.К. да заплати в полза на държавата  сумата от 43 147 лв/ четиридесет и три хиляди сто четиридесет и седем  лева/ ,представляваща равностойността на придобитото от него чрез престъплението по чл.252 ал.2 вр.ал.1 от НК.

       На основание чл.59 от НК съдът приспадна времето през което същия е бил задържан от органите на МВР и с МНО „Задържане под стража”,  считано от 29.03.2010г. до 22.07.2010г.

   Съдът постанови относно иззетите веществени доказателства следното-СИМ карта на МТЕЛ и регистрационен талон на л.а. ВАЗ 21099 с ДК № А **** КН да се върнат на подсъдимия Р.Т.К..***  и  2  бр.  печати  на  ISS KONSULT ЕООД София да бъдат унищожени като вещи без стойност;

      Съдът постанови  на основание чл.112 ал.4 от НПК следните иззети веществени доказателства ,представляващи книжа и други писмени документи да се оставят по делото, а именно: - плик съдържащ бележки за пътна помощ и листчета и бележки ръкописен текст;-черен тефтер Офис 1;

-червен тефтер Collins  1993;-тефтер Percnemliev 2009;-разписка от С. Р.;-тетрадка речник;-черен тефтер с надпис „Застраховки";-червен тефтер 2002;-син тефтер Borey LTD;

            

   На основание чл.189 от НПК осъди Р.К.  да заплати по сметка на държавата направените по делото разноски в размер на  4 505,55 лв./четири хиляди петстотин и пет лева и петдесет и пет стотинки/

 

      Мотивиран от горното съдът постанови присъдата .

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: