№ 4282
гр. Варна, 16.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100502402 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на В. Е. З. срещу решение № 2184 от
04.07.2022 г., постановено по гражданско дело № 279 по описа за 20221 г. на Районен съд – Варна,
в частите с които, на основание чл.150 СК са изменени размерите на определените с влязло в сила
решение № 3480/26.07.2019г. по гр.д. № 14018/2018г. на ВРС издръжки, дължими от въззивника в
полза на децата Д. В. З. и Я. В. З. и същите са увеличени от 400лв. на 550лв. за Д. и от 330лв. на
400лв. за Я., считано от датата на предявяване на исковете – 12.01.2022г., ведно със законната
лихва, върху всяка просрочена вноска до настъпване на основание за изменение или прекратяване
на издръжката, както и въззивникът е осъден да заплати държавна такса в размер на 316,80лв. и
разноски на ищцата в размер на 708,18лв., на основание чл.78 ГПК..
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно и необосновано. Счита, че
съдът неправилно е приел, че са налице съществени изменения в разходите за осигуряване
издръжката на децата и трайно изменение в размера на доходите на бащата, чрез увеличение на
размера на получаваното от него възнаграждение. Посочва се, че от доказателствата по делото и от
съпоставка на разходите за посещаваните от децата през 2019г. и към настоящия момент
извънкласни занимания, се установява, че не е налице съществена промяна към повишаване на
размера им. Съдът също така не е съобразил, установеното по делото обстоятелство, че значителна
част то разходите за заплащане на уроци по математика и български не са с траен характер, а са се
наложили предвид това, че към момента на подаване на исковата молба Д. е била в 7-ми клас и й е
предстояло кандидатстване. Не е отчетено и обстоятелството, че децата и майката живеят в общо
домакинство с родителите на ищцата – баба и дядо на децата, поради което всички разходи за
консумативи, за прехрана и режийни разноски се правят за това разширено семейство и разходът
за децата от този характер е значително по-малък. Излага също, че неправилно и в противоречие с
представените по делото писмени доказателства, съдът е приел, че майката получава доход в
размер на 1300лв. месечно възнаграждение в размер на 1300лв. Твърди, че от представените по
делото писмени доказателства се установява, че размера на възнаграждението, получавано от
майката в сравнение с предходното определяне на издръжките се е увеличил, а на това, получавано
от въззивника е намален. Излага се също, че неправилно и необосновано са определени завишени
общи размери на издръжките за двете деца, като неправилно е разпределен същия между двамата
родители.
Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявените искове с правно
основание чл.150 СК се отхвърлят като неоснователни, евентуално да се уважат до размера на
470лв. за детето Д. и 380лв. за детето Я..
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който
1
същата се оспорва като неоснователна и се изразява становище за потвърждаване на така
решението, в частта, с която са уважени предявените искове с правно основание чл.150 СК.
Подадена е и насрещна въззивна жалба от Д. Л. Г. срещу същото решение в частите , с които са
отхвърлени като неоснователни исковете с правно основание чл.150 СК за изменение на размера
на определените с влязло в сила решение № 3480/26.07.2019г. по гр.д. № 14018/2018г. на ВРС
издръжки, дължими от В. З. в полза на децата Д. В. З. и Я. В. З. за разликата над 550лв. за Д. до
предявения размер от 600лв. и за разликата над 400лв. до предявения размер от 500лв. Счита, че
при определяне на размерите на издръжките, съдът не е съобразил всички събрани по делото
доказателства и неправилно е приложил материалния закон. Неправилно и в противоречие с
доказателствата е прието, че необходимите средства за издръжката на Д. са в размер на 800лв.
месечно, тъй като от доказателствата се установява, че разходите на детето са в размер на 1160лв.
месечно, включващи разходи за облекло-50лв. , обувки, за транспорт около 100лв. на месец, за
тренировки, за здравеопазване- за закупуване на хранителни добавки, прегледи, лекарства, за
спорт – 76лв., за ски почивки – 76лв. , за забавления – 30лв. 24лв. за заплащане на телефон, за
курсове, школи. Посочва също, че в периода след постановяване на решението е възникнала
необходимост от нови разходи , свързани с преминаването на Д. в по-висока степен на обучение и
закупуване на учебници и помагала, за посещение на тренировки по плуване, курс по
изобразително изкуство, за екскурзии, организирани от училище с образователна цел. Твърди се ,
че децата посещават и тренировки по тенис, за което се заплаща такса между 17лв. и 26лв., в
зависимост то това от колко деца се състои групата за провеждане на тренировката. Относно
издръжката на детето Я. се излага, че необходимите средства за неговата издръжка са в размер на
993лв., като съдът не е взел предвид необходимите средства за заплащане на такси за посещение
на курс по математика, за забавления, за медицински разходи, за дрехи, ски уроци, ски почивки,
разходи за транспорт, за закупуване на учебници и учебни помагала и др. Твърди, че в периода
след постановяване на решението детето е започнало да посещава тренировки по плуване и тенис,
което е довело до увеличаване на разходите за издръжката му. Излага се също, че предвид
инфлацията в страната са се увеличили цените на медицинските услуги и лекарства, на горивата и
хранителните продукти. Моли за отмяна на решението в частите, с които са отхвърлени
предявените искове с правно основание чл.150 СК, като се постанови ново, с което исковете се
уважат в предявените размери.
Отправено е искане да се допусне да се приемат като доказателства по делото на
представените с отговора и насрещната въззивна жалба под опис от № 1 до №79 /на стр.20-21 от
отговора/ заверени копия на служебни бележки, фискални бонове, грамота, удостоверения,
договор за организирано пътуване, квитанции, амбулаторни листи, листи за преглед на пациент,
резултати от изследвания, превозен билет, договор за продажба.
В. Е. З. е депозирал отговор на насрещната въззивна жалба, с който последната се оспорва
като неоснователна.
Съдебният състав на въззивния съд, като взе пред вид относимостта, допустимостта,
необходимостта и новостта на исканите доказателствени средства, както и след като съобрази
разпоредбата на член 266 от ГПК, намира следното:
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.,
ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му
дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури
приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова, когато
законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово
задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на
правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими
доказателства без ограничения във времето. При проверка на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна
норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Поради това,
когато за приложението на тази императивна материалноправна норма е необходимо събирането
на доказателства, въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства, дори ако във
въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално
нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на
първоинстанционното решение.
Спорът пред въззивната инстанция е досежно определяне издръжка за непълнолетни деца,
2
тоест съдът следва да съобрази техните интереси.
Доколкото във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба не се твърдят новонастъпили
обстоятелства и в първоинстанциононто производство са събрани доказателства относно доходите
и материалните и финансови възможности на родителите, настоящият състав намира, че в
настоящото въззивно производство, с оглед на това, че от постановяване на първоинстанционното
решение е изминал период от 5 месеца, то следва да се съберат доказателства установяващи
размера на необходимите разходи за издръжка на децата, включително след м. юли 2022г. В тази
връзка исканията на Д. Г., направени с отговора на въззивната жалба и насрещната въззивна жалба
да се допусне приемането на представени под опис писмени доказателства относно размера на
разходите за издръжка на децата са основателни и следва да се уважат.
С оглед гореизложеното и на основание член 267, алинея 1 от Гражданския процесуален
кодекс, настоящият състав на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска да се приемат като доказателства по делото представените с отговора на
въззивната жалба заверени копия на служебни бележки, фискални бонове, грамота,
удостоверения, договор за организирано пътуване, квитанции, амбулаторни листи, листи за
преглед на пациент, резултати от изследвания, превозен билет, договор за продажба, под опис от
№ 1 до №79 /на стр.20-21 от отговора/.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.12. 2022 година от 9
часа, за която дата и час да се призоват страните.
Напътва на основание чл.273, вр. чл.140, ал.3 ГПК страните към мидиация или спогодба,
като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от всяка страна,
ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства
процесуалните и бъдещите извънпроцесуални отношения по между им. При приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на основание чл.78, ал.9
ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3