№ 719
гр. Плевен, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска А.
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска А. Гражданско дело №
20214430107400 по описа за 2021 година
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.
240,ал.1, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „***“ ***, ЕИК ***, чрез юрк.
***, против Д. К. М., от гр. Плевен, с която са предявени искове с правно
основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от
3000лв.- главница, сумата от 956,26лв. -договорна лихва, за периода
27.04.2020г. -27.09.2021г. и сумата от 16,79лв.- лихва за забава, за периода
28.04.2020г.-28.09.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№6087/2021г. по описа на ПлРС. Твърди се, че между ответникът-
като заемател и „***“ *** като заемодател, е сключен Договор за заем
№***/***г., за сумата от 3000лв.- чиста стойност на заема. Твърди се, че
параметрите на договора са описани във формуляра „Искане за кредит“ и
„договор за заем“, като Общите условия, при които се сключва договора, са
неразделна част от него. Твърди се, че с подписването на Договора,
ответникът е удостоверил получаването на заетата сума, като се е задължил
да върне сумата по реда и сроковете, посочени в договора. Твърди се, че
1
заемополучателя е удостоверил, че му е бил предоставен предварително СЕФ,
с необходимата преддоговорна информация и че приема ОУ. Твърди се, че
договорната лихва е в размер на 1051,26лв, като общата стойност на
плащанията по договора е в размер на 4051,26лв., платим на 18 равни месечни
вноски, всяка от 225,07лв., считано от 27.04.2020г. Твърди се, че срокът на
договора е изтекъл на 27.09.2021г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
Твърди се, че е начислена лихва за забава, считано от 28.04.2020г.- датата на
изискуемостта на първата неплатена месечна вноска, до датата на входиране
на заявлението по чл.410 от ГПК, като за периода 13.03.2020-14.07.2020г.,
лихва не е начислявана. Твърди се, че не е налице изпълнение по договора от
страна на ответника. Твърди се, че ищецът е придобил вземането въз основа
на Рамков договор за цесия от ***г и Приложение №***г. към
него.Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски..
Ответникът Д. К. М., е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове, по основание и размер, като се твърди, че процесният
договор съдържа неравноправни клаузи. Твърди се, че е налице нарушение на
чл. 10, ал.1 от ЗПК, досежно изискуемият шрифт, поради което договорът е
изцяло нищожен, на основание чл.22 от ЗПК, вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД. Твърди
се, че в този случай се дължи само чистата сума по кредита, в размер на
отпуснатата главница.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява факта на издаване на заповед за
изпълнение №***/***г. ч.гр.д.№6087/2021г. на ПлРС.
По делото, с ИМ, от страна на ищеца, е представен договор за заем
№***/***г, сключен между „***“ *** - като заемодател и отв. Д.М.- като
заемополучател, въз основа наИскане за заем от същата дата, за сумата от
3000лв., за срок от 18 месеца, при ГПР 48,90% и фиксиран ГЛП от 40,48%;
общ размер на всички плащания- 4051,26лв., при месечна вноска от 225,07лв.
Посочено е също, че чистата получена сума по договора е в размер от
2834,40лв, поради удържана сума от 165,60лв.- такса за услуга „Връщане в
30- дневен срок“. Към договора е представен погасителен план, с посочен
падеж на отделните вноски, като изрично е удостоверено, скрепено с подписа
на ответника, че сумата по заема е получена от него. Представени са и
2
Общите условия към договора, подписани, на всяка страница от страните по
договора, съобразно изискванията на чл. 11, ал.2 от ЗПК.
По делото се установява също и факта на сключване на договор за цесия
от ***г., между заемодателя „***“ ***, и ищецът по делото- „***“ ***, и
Приложение №***г. към него, с предмет- вземането по процесния Договор за
кредит. Установява се също, че от страна на цедента, по реда на чл. 99, ал.3 от
ЗЗД, е потвърдена станалата цесия. По делото се установява също, че до
длъжника по цедираното вземане е изпратено уведомление за станалата
цесия, върнато като „непотърсено“. Съдът приема, че ответникът е надлежно
уведомен за станалата цесия, най- късно с връчването на ИМ и приложеният й
за отговор.
По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се
установява следното: процесният договор за заем, е сключен за сумата от
3000лв., като при отпускането му е удържана сума от 165,60лв- начислена
допълнителна такса, при договорна лихва от 40,48% годишно- общо сумата
от 1051,26лв, платима на 18 равни месечни погасителни вноски, в размер на
225,07лв., за периода 27.04.2020-27.09.2021г. ВЛ е посочило , че сумата от
165,60лв. е удържана от кредитора въз основа на сключен договор за
допълнителни услуги „***“ и допълнителна услуга „Връщане в 30 дневен
срок“. Вземането по договора за допълнителни услуги „***“, не е предмет
по настоящето дело. ВЛ е установило, че по заема има пращания от страна на
ответника- в размер на общо 70лв, с която сума е погасена част от
договорната лихва за вноска с падеж 27.04.2020г. ВЛ е посочило, че към
датата на цесията, непогасени са: 3000лв.- главница, 981,26лв.- договорна
лихва, за периода 27.04.2020—27.09.2021г и 6,21лв.- лихва за забава към
10.08.2020г. ВЛ е констатирало, че след цесията има плащане на сумата от
25лв -на 17.08.2020г, отнесена към договорната лихва. В заключение, ВЛ е
посочило, че към датата на заявлението, дължимите суми по договора са:
3000лв.- главница, 956,26лв договорна лихва , за периода 27.04.2020—
27.09.201г и 327,50лв.- лихва за забава, за периода 28.04.2020-28.09.2021г.
/начислена само върху главницата от 3000лв/. В с.з., при изслушване на ВЛ,
същото посочва, че лихвите са начислени върху сумата то 3000лв., при
реално отпусната 2834,40лв.
По делото е изслушана и приета и СТЕ, касаеща размерът и вида на
3
шрифта, на който е съставен процесния Договор за заем и ОУ и погасителен
план към него, от заключението на която се установява следното: процесният
договор за заем, в основния си текст, е изготвен на шрифт Tahoma, размер
10pt,; погасителният план към договора- в основният си текст- Ariel 10pt;
Общите условия- в основната част- Tahoma –10pt. В с.з., при изслушване на
ВЛ същото посочва, че договора и погасителния план са изготвени на
различни по вид шрифтове, но и двата са в размер 10pt.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Съдът намира, че в случая отношенията между страните следва да се
уреждат по реда на чл. 240 от ЗЗД, доколкото ЗКИ е неотносим.
Заемодателят- цедент е финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ и
по силата на цитираната разпоредба е лице, различно от кредитна институция
/банка/ и инвестиционен посредник, една от основните дейности на което,
може да бъде отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Обстоятелството, че финансовата институция извършва банкова дейност, в
областта на потребителското кредитиране, обаче не я прави банка, поради
което сключеният между страните договор за кредит, няма характера на
договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл.
240 от ЗЗД и съответно – намират приложение нормите на ЗЗД.
Съдът приема, съобразно събраните по делото доказателства, че между
страните е сключен договор за заем между страните, за сумата от 3000лв, за
срок от 18 месеца, при ГПР 48,90% и фиксиран ГЛП от 40,48%. Безспорно по
делото се установи и наличието на валиден договор за цесия, с предмет-
вземането по процесния договор. Съобразно заключението по СТЕ обаче,
съдът намира, че процесния договор за заем е сключен в нарушение на
нормата на чл. 10, ал.1 от ЗПК и на основание нормата на чл. 22 от ЗПК,
същия се явява недействителен. Съобразно императивната разпоредба на чл.
10, ал. 1 от ЗПК, изм.– ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014г. и
действаща към датата на сключване на процесния договор, Договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
4
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Както бе посочено
по- горе, ВЛ по СТЕ е установило, че процесният Договор за заем, е съставен
на шрифт, в размер по-малък от 12- на шрифт, размер 10pt. Въведеното в
българското законодателство, по силата на чл. 10, ал.1 от ЗПК, изискване за
конкретен шрифт, е относимо към всички договори, сключени на територията
на страната, какъвто се явява процесният, и следва да бъде съобразено с
изискванията на българския закон. Констатираното противоречие с
изискванията на цитираната норма от ЗПК, е предпоставка договорът да се
счита за недействителен, а съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него. Съдът
намира, че при определяне размера на чистата стойност на заема, следва да
бъде съобразено направеното плащане на сумата от общо 95лв., който сума,
съдът намира, с оглед нормата на чл. 23 от ЗПК, че следва да бъде отнесена
към размера на дължимата главница. Съдът намира, че към размера на
главницата, следва да бъде отнесена и сумата от 165,60лв.- цена на
допълнителна услуга „Връщане в 30- дневен срок“, удържана от сумата по
заема, към момента на отпускането му, поради констатирана от съда,
служебно, нищожност на тази клауза от договора, на основание чл.10а от
ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, а посочената в договора услуга е именно такава,
свързана с възможността за предсрочно погасяване на задължението по
кредита. Съдът прима, че тази уговорка, не представлява „допълнителна
услуга“, а е клауза, която няма пряко отношение към насрещните престации
на страните по договора за заем. Така уговорено, съдът приема, че не се касае
за допълнителна услуга, а за забранена такса за действия, свързани с
управлението и погасяването на кредита, или дори за скрита наказателна
лихва, поради което съдът приема, че претендираната сума - възнаграждение
за закупена допълнителна услуга „Връщане в 30- дневен срок“, не се дължи
от длъжника, а доколкото е вече удържана- същата следва да бъде
приспадната към размера на дължимата главница, като чиста сума по кредита.
Общо от размера на дължимата главница по кредита следва да бъде
приспадната сумата от 260,50лв.
На основание гореизложеното, следва предявените искове следва да
5
бъдат уважени до размера на сумата от 2739,50лв.- главница, ведно със
законната лихва, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК-
28.09.2021г., за която сума има издадена заповед за изпълнение №***/*** по
ч. гр.д.№6087/2021г. по описа на ПлРС, като за разликата до пълният
предявен размер на исковете, за сумата до 3000лв.- главниза, за сумата от
956,26лв. -договорна лихва, за периода 27.04.2020г. -27.09.2021г. и за сумата
от 16,79лв.- лихва за забава, за периода 28.04.2020г.-28.09.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по чл.
410 от ГПК- 28.09.2021г., следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на спора, , в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените по делото разноски, /същите вкл. разноски за ВЛ общо 450лв и
100лв. юрк. възнаграждение, определено от съда в минимален размер, т.к.,
делото е с ниска фактическа и правна сложност, като представител не се явява
в нито едно с.з., като разноските са в общ размер от 550лв./, в размер на
379,24лв и в заповедното производство, в размер на 89,26лв., съразмерно на
уважената част от исковете.
Следва в полза на ответника, бъдат присъдени разноски- адв.
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска. Съдът намира, че
направеното от ищеца възражение за прекомерност на адв. възнаграждение
на процесуалният представител на ответника, по чл. 78, ал. 5 от ГПК, е
неоснователно. В случая е налице уговорено и и запратено в брой адв.
възнаграждение от 300лв, който съобразно цената на исковете и нормата на
чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1 за минималните размери на адв.
възнаграждения, се явява под установеният минимум /300лв+7% за горницата
над 1000лв/. Следва в полза на ответника да бъде присъдена сумата от
93,14лв.
Съдът намира, че следва служебно да извърши компенсация между
двете насрещни вземания за разноски, като в полза на ищеца бъде присъдена
сума от 286,10лв.- разноски по настоящето дело.
Съдът констатира, че по делото не събрана дължимата държавна такса,
по сметка на ПлРС, поради което същата следва да бъде присъдена в тежест и
на двете страни, съобразно уважената/ отхвърлената част от исковете. Следва
ищецът да бъде осъден да заплати сумата от 24,67лв. /съобразно отхвърлената
част/, а ответника- сумата от 54,79лв., по сметка на ПлРС./съобразно
6
уважената част от исковете/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422, вр. чл. 415,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 23
от ЗПК, че Д. К. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с. ***,
общ. Плевен, ул. ***, ***, ДЪЛЖИ НА „***” ***, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „***”, № ***, офис- сграда ***, сумата
от 2739,50лв.- главница, по Договор за заем №***/***г, ведно със законната
лихва, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК- 28.09.2021г., за
която сума има издадена заповед за изпълнение №***/***г. по ч.гр.д.
№6087/2021г. по описа на ПлРС, като ЗА РАЗЛИКАТА до пълният предявен
размер, за сумата до 3000лв.- главница, за сумата от 956,26лв. -договорна
лихва, за периода 27.04.2020г. -27.09.2021г. и за сумата от 16,79лв.- лихва за
забава, за периода 28.04.2020г.-28.09.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК- 28.09.2021г.,
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Д. К. М., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес с. ***, общ. Плевен, ул. ***, ***,
ДА ЗАПЛАТИ НА „***” ***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „***”, № ***, офис- сграда ***, разноски в размер на: сумата
от 286,10лв. по настоящето производство, по компенсация и сумата от и
89,26лв. – разноски по ч.гр.д.№ 6087/2021г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, Д. К. М., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес с. ***, общ. Плевен, ул. ***, ***,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС, сумата от 54,79лв-държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ***” ***, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „***”, № ***, офис- сграда
***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС, сумата от 24,67лв -държавна
такса.
Решението може да бъде обжалвано от страните, с въззивна жалба, пред
ПлОС, в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
7
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8